Full series that I own and have read #3

  Преди време създадох тази серия от постове за целите поредици, които съм чела и притежавам и сега е ред на следващата от този тип. Имам проблем с компютъра и ми се наложи да се задоволя със снимките без да съм ги обработила и затова са по-зле от обикновено, но поне се знае, че са мои. Хех. 

  Целта на тази серия от постове не е съвсем точно определена. Наистина нямам какво друго да публикувам точно преди матурите, а тъй като съм инат, не искам да позволявам на нищо да застане между мен и обичайните ми хобита.  

  Намислила съм да пусна постове и за целите поредици, които притежавам, но НЕ съм чела, която ще е просто да покажа частица от безкрайната ми купчина за четене. А преди това ще оставя линк към предишните два поста: Първи пост и Втори пост.

1. Реликвите на смъртните

  Както се вижда, имам всичките книги, при това първите три са със старите корици. Иронията е, че седмица след като реших най-накрая да се сдобия с всяка една от тях вече имах първите три, а тепърва Ибис започна да ги преиздава с по-хубавите корици, но тъй като все още не съм чак такъв маниак, че да събирам всичко наново, не съм си ги купувала отново. (Нямам и място.)

  Харесвам поредицата по две причини- първо, защото си е много добра, поне според мен и второ, защото има сантиментална стойност за мен. Тя е сред първите, които прочетох и със сигурност ще си остане в сърцето ми дълго време. Обичам събитията в нея и героите (особено Малек) и макар да не съм особено очарована от сериала, се влюбих във филма, когато излезе. 

  (Освен това, Реликвите на смъртните е една от малкото поредици, които съм препрочитала изцяло.)

  Ако на някого му е нужно ревю на някоя от книгите на поредицата може просто да напише в търсачка на блога ми, горе вдясно, името на Касандра Клеър или на някоя от книгите.

2. Адски устройства

 Тази също има специално място в сърцето ми, а освен това прочетох книгите в реда, в който трябваше, още преди да разбера, че има някаква особеност в четенето на книгите на Касандра Клеър. Просто се случи така, че чаках излизането на последната и нямаше какво друго да чета освен някакви книги, които бяха в същия свят. Тъй като бях още в началния си читателски период, нямах идея какво чета. (Още няколко пъти да повторя "чета"?!)

  Четири години по-късно препрочетох и тази трилогия и й се насладих като за първи път. Обикновено помня почти всичко от книгите, които съм чела, особено ако ги държа в ръцете си, а започна ли реално да ги чета си спомням всичко, ей така, изведнъж.  Понякога помня само най-важните обрати, както беше тук, но идеята ми е, че тази трилогия съм я чела не веднъж, а два пъти. Втория път просто реших, че трябва да я притежавам. (В 8-ми клас ги бях взела от една приятелка.)

  Отново казвам, ако някой има нужда от ревю, търсачката ми е горе вдясно. Днес не слагам линкове, заради проблемът ми с компютъра и ми е трудно от таблета да се ровя навсякъде.

3. Перфектната химия

  Това може да не ми е сред любимите трилогии, най-вече защото е твърде тинейджърска за мен, но е сред тези, които ги притежавам всичките и съм ги чела. По принцип нямах намерението да го правя, но когато Ибис ми ги изпратиха (за което естествено съм им благодарна), реших, че все ще им дам шанс. (Това беше един период, в който всеки получи едни и същи книги по едно и също време.)

  Отново имам ревюта на всичко.

4. Скъпоценни камъни

  Разказвам една и съща история, но миналото няма как изведнъж да се промени. Обичам тази трилогия. Когато реших да я прочета не харесвах пътуването във времето и със сигурност имах някакви големи предразсъдъци, но усетих онова чувство, което ме кара да чета книги извън моите типични предпочитания и реших да се сдобия с първата (и с втората, и с третата...) Това, което помня много, много отчетливо е как прелиствам последната страница на третата книга и се питам "Това ли беше?" Защото не можех да повярвам, че е свършила.

  Обичам тази трилогия и се радвам, че я прочетох.

5. Мъглороден

  МОИТЕ ПРЕКРАСНИ БЕБЧЕТА, ЛЮБИМАТА МИ ТРИЛОГИЯ, КАК НЯМА ДА Я ПРИТЕЖАВАМ ЦЯЛАТА!

  Не мисля, че имам какво повече да кажа по въпроса.  

6. Гневът и зората

  

  Не помня нищо от The Rose and the Dagger, освен края и малко от началото и може би средата. Мислейки за книгата, мога да сглобя повечето от събитията, но това няма значение точно това. Книгата е прекрасна като първата, макар и малко да се различава от нея. Дали се отдалечава от оригиналната история, не знам.

  Напоследък се улавям как бъркам трите авторки- Рене Ахдие, Сабаа Тахир и Тахере Мафи, оплитайки книгите им, но какво да направя. 

  Това е за днес от мен. Преди матурата ще издирвам едно от училищата, в които съм (по английски съм в моето!) и се надявам да успея да почета малко. Надявам се поста да се е получил добре и скоро трябва да имам ревю на Без милост. Силно се надявам да успея, а за матурите... Надявам се да не ми прецакат дипломата, хах.

Кои са някои от вашите цели поредици, които притежавате и сте чели?

Когато сбъднеш мечта...

Горе пише "I am hope.", което е
цитат на Келсиър.

  За тези, които все още не са разбрали Брандън Сандерсън и Лоръл К. Хамилтън са моите идоли. Те са ми топ 2 любими писатели на всички времена и си делят най-най-първото място.

  Ето защо когато научих, че Брандън Сандерсън идва в България реших да попътувам 500 км, за да го видя и да имам подписана книга. Даже две. Нямаше никакъв шанс да пропусна такава невероятна възможност и ето защо вчерашният ми ден се състоеше от 15 часа път общо, и напълно си заслужаваше!

  Само ще кажа, че нямам кой знае колко за разказване, тъй като по-голямата част от деня и нощта изкарах свита в автобус, но трите часа в София бяха просто прекрасни! 

Sparks! е типично възклицание
на героите в трилогията.

  Видях се най-сетне с Юли(я), с която си пишем от 4-5 години, а заедно с това се запознах с Памела и Павлина. След това вече дойде времето на голямтото чакане, защото отидохме около час по-рано. Малко се разочаровах като видях, че единствената от изложените книги, която не притежавах е един graphic novel, а аз не съм им особен фен. 

  Истината е, че разтягам локуми, но реално, както вече казах, няма какво толкова да се разказва, защото не останах достатъчно дълго. Ще ми се да бях научила, че ще има и лекция по творческо писане днес преди да си купя билет. (Защото аз съм бъдещ студент, който ще учи журналистика и творческо писане...)

Като цяло това е една от най-добре фокусираните снимки,
които ни направиха.

  

   Без повече увъртания ще започна с краткия си разказ, който ще е един параграф.

  В началото Брандън Сандерсън отговаряше на въпросите, които някои от читателите му успяха да му зададат и според мен те не бяха нищо ново или поне не и нещо, което вече да не знаех или за което вече да не се бях досетила сама. През това време аз се промуших от средата на бъдещата опашка към началото и застанах възможно най-напред. И пак чаках около час, за да ми дойде редът, но напълно си заслужаваше!

  Качих се, подадох му Steelheart и The Final Empire и му казах две-три думи. Истината е, че в такива ситуации (когато трябва да говоря с хора по принцип) започваам цялата да треперя от притеснение, но тук не се притеснявах. Само че, в мига, в който си отворих устата да кажа нещо (доста време се чудех какво да е то и смених няколко "реплики,", а накрая излезе нещо съвсем ново) усетих и чух как гласът ми трепереше от вълнение, докато ръцете ми този път не трепереха. 

Това е единствената неразмазана снимка.

  Ако не бяха тези снимки и автографите ми, щях да си помисля, че съм сънувала. Ако не беше билета от автобуса и този за градския транспорт в София, щях да си помисля, че съм сънувала. Ако не бяха тези 15 часа в автобуса щях да си помисля, че съм сънувала. 

  Ако ме питате какво точно съм казала и той какво точно ми е отвърнал, няма да мога да отговоря, защото всичко ми е толкова мъгляво, че чак не е за вярване, че помня нещо дори малко. Толкова се радвам, че това се случи, че не мога да спра да говоря за това, да мисля за него и просто да се радвам, че най-накрая имах шанса да се срещна с един от идолите си и да сбъдна една от мечтите си!

  Ако имах още малко време, ако не бързах да си хвана автобуса за Варна и ако не се вълнувах до толкова, че да си глътна и българския, и английския (бях напът да му кажа "Здрасти."), със сигурност щях да му кажа много повече от това, което реално успях да избълвам на един дъх, ухилена като Жокера.

  Малко извън темата, но...Вижте му блузата под сакото! Това бялото човече там е Сзет от Летописите на светлината на бурята и аз го забелязах това едва днес!

  Окей, тъй като приключих вече с поста, ще оставя и останалите 3 снимки тук, които са доста по-размазани и с "много високо" качество, но както казах и в Instagram, толкова се радвам, че го срещнах, че дори не ми пречи колко зле са се получили снимките, защото е по-добре размазани, отколкото никакви.

Също така убивам хора с жестовете си.