5 причини да прочетете трилогията Shades of Magic на V. E. Schwab

   Да си дванадесети клас си има плюсове и минуси. Гадното е, че всичките ми ваканции са много намалени, а хубавото е, че другия месец завършвам. Настръхвам като се замисля за бъдещето и затова минавам една стъпка назад към тази моя любима трилогия, която приключих в началото на месеца. (Тук е мястото да си вметна ревюто на първата книга.)

  Днес ще споделя с вас петте причини, заради които си струва да се прочете тази поредица.

1. Светът

  Имаме Червения Лондон, Белия, Черния и Сивия Лондон. Единият е мъртъв, другият умиращ, третият е процъфтяващ, а в четвъртия магията е забравена и човечеството е надделяло.

    В. Е. Шуаб се е справила страхотно с сътворяването на света си. Тя не просто е изградила историята на миналото му, но е създала няколко различни езика за държавите и световете и различни раси с техните обичаи и типични външни видове. 

  Много ми хареса как с течение на действието в книгите тя разкрива малки части от този свят, докато накрая всичко не се изяснява и разбира. Изпипала е всичко до последната основа и единственото, което е нужно е търпението, за да се разбере, защото всичко е разкрито постепенно и в трите книги, а не само в първата.

  Освен това винаги съм харесвала истории за различни измерения или светове, в които се отива чрез някакъв вид телепортация, а тук имаме цели четири Лондона, в които само един вид магьосници може да отиде. На всичкото отгоре, те са на изчезване, но колко са общо няма да казвам.

  Заобичах света на тази трилогия, той е различен, уникален и много... опасен, което ме привлече дори повече!

2. Стилът на писане

  Шуаб пише невероятно, пленяващо и все пак леко! Не знам как ще се получи превода на книгата, но за мен беше удоволствие да я чета и да се докосна до писането й! 

  В ревюто си го споменавам, ще го кажа и тук- тя пише в трето лице и обикновено такива книги са една идея по-тежки, но не и тук. Толкова бързо ги изчетох, че просто не мога да повярвам! Наистина не се усеща кога са минали 10 станици и кога 100, а аз съм фен на едно бързо четиво, (Това не означава, че действията се развиват светкавично бързо.)

3. Героите

  Това е една симка, която изключително много обичам. Отляво надясно са Кел, Лайла, Холанд, Рай и Алукард. 

  Персонажите, както всичко останало, са много добре изградени. Всеки от тях минава през голяма промяна в тези три книги и ако сравним героите от първата с тези от третата книга, разликите ще са от Черния до Сивия Лондон (между тях стоят два свята). 

  Всеки от тях е различен, има си своя собствена история, която е разкрита постепенно и в трите книги. A Darker Shade of Magic е концентрирана предимно около Кел, във втората се разкрива историята на Лайла, а в третата се вижда миналото на Холанд и Алукард. Къде е Рай? Където са Кел и Алукард.

  Известно време се чудех дали да разглеждам всеки от героите по отделно и все още се чудя, понеже не искам да издам неволно нещо, но ще кажа две три думи за всеки.

  В РЕВЮТО си съм описала Кел и Лайла достатъчно подробно и смятам да не им отделям време и тук. Вместо това ще спомена останалите.

  Първото, което ще кажа е, че Холанд е герой, за когото бих спойлнала много, ако продължа да пиша. Той е силен, научен от рано да оцелява сам и е от Белия Лондон, който го е превърнал в това, което е.

  Рай е престолонаследникът на Червения Лондон. Той преживява голяма промяна, особено след първата книга. Според мен даже неговата е сред най-трудните, защото той е типичният принц- разглезен, невнимателен и отчаян за сила, откъдето следва и че допуска една доста фатална грешка. Внимавайки да не издам нещо, ще кажа, че в следващите две книги всичко това изчезва, защото той се сблъсква с жестокия реален свят.

  Алукард се появява чак във втората книга и аз съм му голям фен! Много го обичам, той е един сложен за разбиране герой с дълбоко погребано минало, което се отключва, когато отново стъпва на брега на Червения Лондон. А, да, той е пират (така де, законен пират. Privateer? Капер?) 

   Ох, аз май малко се отклоних от собствената си тема или поне не доказах защо обичам героите, но книгата трябва да се прочете, за да се разбере, защото е от тези четива, които толкова много ми харесаха, че просто не успявам да напиша нещо сносно, когато се захвана. И все пак препоръчвам трилогията на всички, които са заинтригувани, защото със сигурност си заслужава.

4. Магията

  Тя е един от най-яките мотиви на книгите! Обожавам книги и филми, в които има владеене на даден елемент, но тук не са просто вода, въздух, земя и огън, тук има кости и кръв! И можеш да владееш повече от един елемент като само кръвните магьосници повеляват всички! И това не е краят! Има заклинания и защити, омагьосани предмети (особено един камък), магически извори под различни форми (като река) и още много големи разновидности. Понякога магията даже си има собствено мнение! (Което си е опасно.)

5. Злодеите

 

  Окей, тази точка е за хората, които си падат и по злите герои. Първо са близнаците Дейн, в които се влюбих още в първата сцена с тях, а другото е нещо, което постепенно се развива и е спойлер.

  Аз просто имам слабост към психопати и социопати, към хора, които измъчват по много креативни начини "подчинените" си и такива, които биха убили за забавление, особено когато го правят с усмивка на лице. 

  Освен това те са толкова красиви! Типична черта на Белия Лондон е, че всичко и всички...повяхват, но не по типичния начин, не, те стават все по-бели и по-бели и всичко там си е...ами бяло. Силата за този Лондон е всичко и близнаците мисля, че задържат трона за много по-дълго от друг път. (Владетелите иначе се сменят доста често.)

  Та, да се върнем на близнаците. На снимката се виждат как държат Холанд между тях, той е играчката на Атос Дейн, и двамата се радват на всяка възможност да го измъчват, а той "страда толкова красиво". Те са си големи психопати и аз ги обичам!  

+ 1 допълнителна и извънредна причина:

НЕ Е YOUNG ADULTS!

  Авторката има два прякора- Виктория Шуаб, когато пише YA и В. Е. Шуаб, когато пише adult. Така че тук НЯМА  да намерите лигава любов, НЯМА  да намери героини, които от немай къде се научават да се бият и НЯМА  да намерите бързо решени проблеми или любовни драми! 

  Обичам тази трилогия, не знам доколко показах това, което исках, но съм доволна, че изразих най-сетне и последните си мисли по трилогията, защото тя наистина много ме обсеби! Обожавам всички герои и ако първата книга ви хареса, то последната просто ще ви разтърси! 

A Darker Shade of Magic by V. E. Schwab

  Уникална история, развиваща се в невероятен свят, в който магията е също толкова жива, колкото и хората.

  За пръв път чета книга на В. Е. Шуаб и не мога да повярвам, че едва тази година решиха да преведат нещо нейно (Благодаря, ИК Емас!). Хайпът напълно си заслужава, поне за тази книга, защото бях напълно погълната от нея от самото начало. Стилът е лек и увлекателен. Той е много добър и се чете изключително лесно, не се усеща кога са минали десет и кога сто страници, а историята е построена просто перфектно.

   Няма да навлизам в кой знае какви подробности относно историята, понеже писателката си обяснява всичко, което трябва. A Darker Shade of Magic проследява събитията около главният герой Кел, който е един от последните пътешественици (Antari), което означава, че може да преминава през световете.  Имаме Червения Лондон, Белия, Черния и Сивия Лондон. Единият е мъртъв, другият умиращ, третият е процъфтяващ, а в четвъртия магията е забравена и човечеството е надделяло. Кел е от Червения и задачата му е да разнася съобщения между монарсите между трите града, а освен това има и странично хоби, което е да внася (незаконно) различни неща от трите Лондона за хора, любопитни да видят част от другите градове, в които никога не биха могли да отидат. По време на една от задачите си той пренася в своя град нещо, което е по-опасно, отколкото си дава сметка и така проблемите му започват. Но това не е задължително лошо, защото по този начин се среща с Лайла. (Само да кажа, че няма романтика, никаква, твърде са заети да избягват всеки път накосъм от смъртта.) При първата им среща тя го обира.

  Може отначало да ти се стори бавна, но нататък просто всяко действие се нарежда намясто, всеки детайл за Лондоните, който изглежда някак небрежно подхвърлен се наслагва постепенно, докато едва ли не вече не виждаш всичко в главата си. Поне при мен стана така. И с всяка следваща глава действията в книгата стават по-тъмни и по-опасни- нещо, което изключително много ми хареса. Книгата е изпълнена с битки и кръв и Кел и Лайла все са на крачка от смъртта, особено Кел и неговата кръвозагуба.
   Кел е страхотен главен герой! Той е силен, умен, целеустремен и има страхотно палто! В. Е. Шуаб е създала невероятен персонаж, който аз веднага заобичах, особено след като е толкова силен, пък и имам някаква странна слабост към герои, които работят с кръвта си от едно аниме, което гледах преди време. Обикновено пиша романи за героите, но смятам, че за тези и малкото е достатъчно.
  Освен това много добре е показана връзката между Кел и Рай, неговата лоялност към брат му и начинът, по който е готов да жертва всичко за него.
  Лайла е крадец и пират. Тя е престъпник, което означава, че моралът й е леко...изкривен и точно това обичам в нея, особено след като прочетох Six of Crows. Тя е силна, от малка знае да се грижи за себе си и няма проблем да убива, ако животът й зависи от това. Тя е страхотен герой, умна е и има любов към приключенията и ножовете. С Кел бързо се сработват и започват да разчитат един на друг, докато се опитват да спасят градовете си.
  Както казах в началото, магията в тези книги е точно толкова жива, колкото и хората, поне в сюжета на този роман. Тя е нещо зловещо и наистина е една идея по-тъмен нюанс магия. Невероятно е, бих се впуснала да разказвам, но ще е спойлер и затова ще се въздържа, но holly cow! Обожавам ADSOM!
   A Darker Shade of Magic е една невероятна книга, в уникално построен свят, който не е чак толкова сложен, колкото може да изглежда на пръв поглед, защото В. Е. Шуаб го описва по лек и лесен за възприемане начин. Стилът й е страхотен и просто не мога да повярвам колко хубава е книгата. Пълна е с екшън, битки, мрак и много, много кръв, а злодеите...Е, те са си първокласни злодеи, които няма как да не харесаш, особено ако си падаш по психопати.

(Освен това на български книгата ще се казва Четирите цвята на магията! Това име някак си много ми допада.)