13 книги, които отлагам нарочно

  

 Всеки (поне предполагам) има няколко книги, които хем иска да прочете, хем доста дълго отлага по различни причини. Най-често оправданията са, че дадения роман е много голям или липсата на време за него, заради обема му. Моите причини да отлагам тези книги не са по-различни. 

  Книгите са доста дебели и тежки и искам да имам пълното време да им се насладя, без да съм притискана от матури, балове и подаване на документи из Европа. Ето защо от много дълго време вече отлагам следните 13 книги.

1. То

 Най-главната причина от всички за отлагането ми на То е точно, че е много, много дебела и наистина бих предпочела да си седна спокойо, да отделя седмица и половина и да се впусна в четенето на този плашещ (буквално и преносно) роман.

  Държа да отбележа, че не знам за какво става дума в него, освен че е за един клоун и че има филм(и?), който(които?) не съм гледала.

2. Властелинът на пръстените

  Причината тази книга вече втора година да стои на TBR рафта ми, е че колкото и да искам да я прочета някак си се плаша от тежкия стил, в който е написана. Бях почнала да чета Хобит, подкарвайки нещата подред, но за цял ден успях да прочета едва само 50 страници и то с голяма мъка. Предполагам, че ако сега започна, едва ли би ми се сторило толкова трудно и тежко, но все още не съм се решила кога ше се впусна в този така познат на много свят.

  (И понеже съм пещерен човек, съм гледала само Хобит, без Властелинът на пръстените 2 и 3.)

3. Песен за огън и лед (2-5)

  Както се вижда от снимката- липсва първата книга, която прочетох миналото лято и й написах ревю, а освен това две от 5 книги са на различно издателство, защото бяха по-евтини. Тези книги не знам защо ги отлагам. Освен факта, че са дълги, не мисля, че има друга причина да се бавя. Като миналата година, смятам това лято да прочета поне Сблъсък на крале и ако по случайност се реша- поне още една.

4. Война и мир
5. Анна Каренина

Тези ще ги сложа една след друга, защото са на един и същи автор (сериозно?!), а именно Лев Толстой. 

Война и мир я отлагам, не защото е 1400 страници, а защото искам да имам 2 седмици, в които ще й се насладя изцяло (надявам се), а Анна Каренина си признавам, че купих, защото е на същия автор и съм любопитна да видя дали ще мога да я прочета. Чувала съм, че доста хора са се отказвали от нея.

6. Наследството

Забелязала съм, че колкото повече отлагам прочитнето на една книга, толкова повече ми харесва. Поне така стана с Бризингър. Причината за отлагането на тази е, че е последната и донякъде знам как завърша и макар и да чакам един определн момент, със сигурност не съм готова тази поредица да свърши. Все пак тя е първото хай фентъзи, което някога прочетох...

7. A Dragonfly in Amber

Причината за отлагането на тази са не деветстотинте страници, а това, че се спойлнах и сега знам, че след като я прочета веднага ще ми се иска и наложи да започна третата, която е Voyager. Обаче, аз я нямам, а искам да си я купя и такива глупости. И също така няма да имам ревю около 2 седмици....

8. Окото на света
9. Великият лов
10. Прероденият дракон

  Казвала съм го вече няколко пъти, но откакто дъждът ми намокри копието на Окото на света ме е страх да започна поредицата, а на всичкото отгоре сега се и притеснявам, че може да остана разочарована от поредицата, а знам, че едва ли ще бъде така. Бройката книги не ме притеснява. Мисля, че след като прочетох Нова пролет (предисторията) започнах да се колебая толкова много, но съм инат и това лято (може би) ще прочета поне първата.

11. Лунните градини
12. Дверите на скръбния дом

  Всъщност, вече започнах Лунните градини, когато правих списъка още не я бях започна, но ги отлагам от известно време, макар от доста дълго да искам да ги прочета. Чувала съм доста добри неща за поредицата, както и че светът е най-сложно устроеният, за който можеш да четеш. Не съм достатъчно на "ти" с тази част на фентъзито, за да мога да дам обективно мнение, но съм готова да опитам. Другото, което ме държеше настрана известно време от поредицата е, че ми казаха, че след нея не бих могла да чета нищо друго, защото била толкова добра, че после явно не можело да намериш нещо по-хубаво. 

  Да, осъзнавам каква глупост написах, но целия този хайп няма как да не си каже думата в моите предпочитания за четене и т.н.

13. Гласът на острието

  Нямам особена причина да я отлагам. Не и наистина. Странно е даже, понеже е сравнително тънка за този жанр- 600 страници и да...По-скоро така и не стигнах до нея.

  Това са моите скромни романчета, за които все не намирам време или чакам "удобния момент" и те си остават на рафтовете ми, където си събират прах.
  Кои са някои от вашите заглавия, които отлагате? И защо?

A Darker Shade of Magic by V. E. Schwab

  Уникална история, развиваща се в невероятен свят, в който магията е също толкова жива, колкото и хората.

  За пръв път чета книга на В. Е. Шуаб и не мога да повярвам, че едва тази година решиха да преведат нещо нейно (Благодаря, ИК Емас!). Хайпът напълно си заслужава, поне за тази книга, защото бях напълно погълната от нея от самото начало. Стилът е лек и увлекателен. Той е много добър и се чете изключително лесно, не се усеща кога са минали десет и кога сто страници, а историята е построена просто перфектно.

   Няма да навлизам в кой знае какви подробности относно историята, понеже писателката си обяснява всичко, което трябва. A Darker Shade of Magic проследява събитията около главният герой Кел, който е един от последните пътешественици (Antari), което означава, че може да преминава през световете.  Имаме Червения Лондон, Белия, Черния и Сивия Лондон. Единият е мъртъв, другият умиращ, третият е процъфтяващ, а в четвъртия магията е забравена и човечеството е надделяло. Кел е от Червения и задачата му е да разнася съобщения между монарсите между трите града, а освен това има и странично хоби, което е да внася (незаконно) различни неща от трите Лондона за хора, любопитни да видят част от другите градове, в които никога не биха могли да отидат. По време на една от задачите си той пренася в своя град нещо, което е по-опасно, отколкото си дава сметка и така проблемите му започват. Но това не е задължително лошо, защото по този начин се среща с Лайла. (Само да кажа, че няма романтика, никаква, твърде са заети да избягват всеки път накосъм от смъртта.) При първата им среща тя го обира.

  Може отначало да ти се стори бавна, но нататък просто всяко действие се нарежда намясто, всеки детайл за Лондоните, който изглежда някак небрежно подхвърлен се наслагва постепенно, докато едва ли не вече не виждаш всичко в главата си. Поне при мен стана така. И с всяка следваща глава действията в книгата стават по-тъмни и по-опасни- нещо, което изключително много ми хареса. Книгата е изпълнена с битки и кръв и Кел и Лайла все са на крачка от смъртта, особено Кел и неговата кръвозагуба.
   Кел е страхотен главен герой! Той е силен, умен, целеустремен и има страхотно палто! В. Е. Шуаб е създала невероятен персонаж, който аз веднага заобичах, особено след като е толкова силен, пък и имам някаква странна слабост към герои, които работят с кръвта си от едно аниме, което гледах преди време. Обикновено пиша романи за героите, но смятам, че за тези и малкото е достатъчно.
  Освен това много добре е показана връзката между Кел и Рай, неговата лоялност към брат му и начинът, по който е готов да жертва всичко за него.
  Лайла е крадец и пират. Тя е престъпник, което означава, че моралът й е леко...изкривен и точно това обичам в нея, особено след като прочетох Six of Crows. Тя е силна, от малка знае да се грижи за себе си и няма проблем да убива, ако животът й зависи от това. Тя е страхотен герой, умна е и има любов към приключенията и ножовете. С Кел бързо се сработват и започват да разчитат един на друг, докато се опитват да спасят градовете си.
  Както казах в началото, магията в тези книги е точно толкова жива, колкото и хората, поне в сюжета на този роман. Тя е нещо зловещо и наистина е една идея по-тъмен нюанс магия. Невероятно е, бих се впуснала да разказвам, но ще е спойлер и затова ще се въздържа, но holly cow! Обожавам ADSOM!
   A Darker Shade of Magic е една невероятна книга, в уникално построен свят, който не е чак толкова сложен, колкото може да изглежда на пръв поглед, защото В. Е. Шуаб го описва по лек и лесен за възприемане начин. Стилът й е страхотен и просто не мога да повярвам колко хубава е книгата. Пълна е с екшън, битки, мрак и много, много кръв, а злодеите...Е, те са си първокласни злодеи, които няма как да не харесаш, особено ако си падаш по психопати.

(Освен това на български книгата ще се казва Четирите цвята на магията! Това име някак си много ми допада.)

Пазители - Цветелина Владимирова

  Ще започна с един въпрос. Струваха ли си двете години чакане на Пазители? Отговорът не е само едно да, а ХИЛЯДИ ПЪТИ ДА!

  Преди да продължа с емоциите ще помоля всеки, който не е чел Вестители да продължи на свой риск, защото ще има неизбежни спойлери.

  Първото ревю, което изобщо някога съм писала (в един стар и неизвестен блог, но и тук) е това на Вестители и сега, две години по-късно да видим моето развитие и на поредицата. Огромно е! (Не моето, на книгата.) Обожавам стила на писане на Цветелина Владимирова, страхотен е! Най-големият плюс в него (за мен) е, че ме грабна от първото изречение на първата и втората книга и ме задържа до края. Той е изключително лек и се чете много лесно и бързо. Както с Вестители, така и с Пазители аз бях напълно погълната от действията, героите, интригите, битките, от всичко! Само ако имах един-два напълно свободни дни бас ловя, че щях да се зомбирам и да не я пускам, докато не я изям с кориците! Знам, че звуча доста въодошевено, но  съм много развълнувана (този край!) и наистина адски много харесвам стила. От доста време не се беше случвало книга да ме грабне по този начин, а Пазители просто успя с естествена лекота.

  Не знам откъде да започна. Не знам как да коментирам сюжета, обикновено се концентрирам на героите и няма да експериментирам нови стилове тук. Какво да кажа? Това е една от книгите, на които ми е трудно да напиша ревю, защото толкова ми е харесала, че просто нямам реално какво да кажа, защото каквито и думи да използвам все ще забравя нещо. (Не преувеличавам нарочно, просто ми харесва.) Не съм сигурна дали краят на Вестители щеше да ми се стори предвидим, понеже ме спойлнаха, но със сигурност не успях да предвидя почти нищо от Пазители. Тя е изключително добре изградена и нито веднъж не ми беше скучно. Бих я определила като динамична, защото за мен действията се развиваха точно толкова бързо, колкото обичам и героите не се спираха нито за миг. Тя е емоционална, изпълнена с тъга, скръб, любов...с всичко! С битки също. Как обичам битките и описанията на Цветелина! Освен това някъде по средата на книгата се сетих, че всички разговарят на руски и някои моменти, които не бяха предназначени да бъдат смешни ме докараха до сълзи от смях, защото си ги представях произнесени на руски, а тяхната интонация е толкова забавна! Останах изключително доволна от всичко.
  Ксения е една силна героиня, която харесвам, естествено. Тя се сблъсква с много предизвикателства в тази книга, защото Цветелина никак не е милостива! Въпреки множеството неща, пред които се изправя, Ксения винаги успява да изплува на повърхността и да се съвземе, да се възстанови и е решена да защити тези, които обича. Тук тя се обучава да се бие и според мен бързо усвоява нещата, но с учител като Игор едва ли резултатът би могъл да е друг. Обичам, когато героините ми ритат задници и има една сцена с Дорин, която много ми хареса. Виждам хубаво развитие у Ксения от първата книга до тази и съм много доволна от начина, по който е представена в Пазители. Тя е една любима моя героиня и нямам търпение да видя какво ще се случи с нея нататък.
  Нямам много за казване по отношение на Игор, понеже той е точно мой тип персонаж и най-вероятно ще повторя три еднакви неща тук. Той е силен и впечатляващ, умел воин, държи да защитава Ксения и е винаги до нея, дори когато тя не е съвсем сигурна в...нищо. Той остава до нея в най-трудните й моменти и уважава решенията й, дори и да не му харесват.
  Има още няколко герои (Зоя, Юри и Дорин), които бих могла да разгледам, но те са потенциален спойлер, а аз не искам да издавам нищо. Ще коментирам само това, че се среща с родителите си, защото мнението ми тук е малко конфликтно. От една страна искам всички да се съберат и да се гушнат щастливо и всичко да е простено, а от друга се радвам, че не става толкова бързо и лесно, защото е някак си по-реалистично.
  Много харесвам Воронин. Особено в края на книгата, където показва поне малко емоция, но просто той също е мой тип герой. Дори само да се подпираше на стената, докато наблюдава всички хладнокръвно и преценяващо, пак щях да го харесам.
  Пазители е една книга, която е невъзможно да ме разочарова. Толкова я заобичах, че ми отне доста дълго време да си събера мислите, за да напиша нещо. Много съм доволна и се надявам третата книга да излезе по-бързо. Краят беше вълнуващ, изпълнен с напрежение и накрая неочаквано решение и изненадващи способности и обрати. Горя от нетърпение да разбера какво се случва нататък и остава само да чакам.
  Искам също така да отбележа, че Пазители е най-добре залепената българска книга, която някога съм чела. Гръбчето е много твърдо и здраво и няма как да се начупи, както на повечето книги. Страхотна е!

Благодаря на Цветелина Владимирова и Orange Books за предоставената възможност!

Six of Crows by Leigh Bardugo

  Обичам книгите на Лий Бардуго, както и стила й. Прочетох Гриша преди около 2 години и останах силно впечатлена, а сега със Six of Crows не е по-различно. Даже я заобичах още повече!
  Романът съдържа някои от нещата, които много обичам в книгите като престъпници/ психопати, битки, кражби и изненадващи обрати. Бях напълно погълната от книгата от началото до края и отново ще говоря предимно за героите, защото те са просто страхотни и уникални сами по себе си. Много по-добри са от тези в трилогията, поне според мен и са много повече мой тип от другите, което е нещо, което наистина ценя. Както всички, които четат блога ми и/или ме познават знаят- героите са най-важното нещо за мен в книгите. (Лирическо отклонение - Може би трябва все пак да прочета The Raven Boys?)
  Преди да пристъпя към лесното, нека да се опитам да кажа няколко думи по историята. Тя е добре изградена и макар че се развива във вече познат свят, някои от нещата са споменати или обяснени, но според мен е добре да се прочете Сянка и кост преди тази. Каз и групата му трябва да извършат невъзможна кражба, да проникнат в най-добре охраняваното място, за да отмъкнат нещо в замяна на 30 милина kruge, но това не е обикновено престъпление. Обектът им е много опасен и засяга добруването на всяка гриша по света, особено ако попадне в погрешните ръце...Което вече е станало няколко пъти. По пътя им освен че ги дебнат всякакви препятствия го има и шанса, че могат да се избият помежду си, а враговете им дебнат зад всеки ъгъл.
  Всичко е представено много добре, описанията, битките, сюжетът, обратите и героите са изградени страхотно. Всеки от персонажите е уникален сам по себе си и има своя история, а Лий Бардуго представя миналото на героите по много успешен и интересен начин. С навлизането в книгата се срещат някой и друг спомен, докато правят нещо друго и по този начин не само че показва какво се случва сега, но и какво е станало преди без да стават обърквания.
  Каз Брекър е... Имам трудност да описвам герои, към които имам огромна слабост и той е един от тях. Каз е студен, безмилостен, интелигентен и забележителен герой, особено ако като мен обичате престъпниците и психопатите, които нямат проблем да убият някого. Дори има една сцена с вадене на око, която наистина много ми хареса (особено след като самата аз веднъж писах за това). Освен това той е силен, пресметлив и има изключителен ум, който искам да отворя и разуча (I am completely sane...). Плановете, които прави и начина, по който предвижда стъпките на другите и винаги е с няколко напред изключително много ми хареса и от много време не съм се впечатлявала толкова от някой герой като него (но и не съм чела за престъпници и/или психопати като главни герои от доста време.) За да стане това, което е му се е наложило да премине през доста трудности, а освен това той не е без слабости, което още повече ми хареса. Освен това рядко губи самообладание, а аз имам слабост и към това (като Снарт в Legends of Tomorrow.)
  Инеж борави с ножове, а аз ОБОЖАВАМ хладните оръжия (дружките от alle.bg кимат буйно), защото те са просто...НОЖОВЕ. Освен това е изключителен шпионин, много е тиха и добра в работата си, което й е спечелило прякорът The Wraith, означаващо привидение, дух, призрак. Двамата с Каз са страхотен отбор, но и сама по себе си тя също е силна и много добра в работата и в уменията си. Инеж също има нелека история и благодарение на миналото си тя има цел, която е решена да изпълни.
  Джаспър (Джеспър? Jesper.) е шутът на отбора така да го наречем. Той си пада по огнестрелните оръжия и хазарта. Потънал в дългове, с много добър мерник и предимно лековато и весело настроение, за да разведрява обстановката, той е поредният страхотен герой, с неговата си история, която не е толкова тежка, колкото на останалите и с неговите си минуси.
  Уайлан (Уайлън?) е сладурче, защото е нов и всъщност не е свикнал на престъпност и безмилостност, както останалите. Може да се каже, че е гласът на здравият разум, но освен това е и плашлив. Това го прави много сладък за мен, а оръжието му са експлозивите, които също много ме радват.
  Нина е гриша. Силите й са страхотни! Освен това е умна, находчива, съвестна и ми харесва наистина много начина, по който се оправя с някои ситуации и колко убедително говори. Ами...не знам какво друго да кажа, понеже ще дам спойлер от следващата книга. Нейната история е малко по-различна от тази на останалите, направила е грешка и е решена да я поправи, а освен това е и жертвоготовна, което я издигна наистина много в очите ми, понеже по едно време имах доста занижено мнение за нея.
  Последен, но не на псоледно място- Матайъс, който се води ловец на "вещици" или на гриша. Той е от друга държава, която лови гриша и ги осъжда, за него те са извращения на природата и трябва да бъдат унищожени. Самият той не е виновен за мисленето си, а хората, които са го отгелдали.  Той може да се нарече истинският глас на разума според мен, макар и никой реално да не го слуша, защото кой слуша разума си? Остави разум, по-скоро...добрина? Матайъс изненадващо добре се вписва в малката им групичка, колкото и да е странно дори и за самият него. Това, което ми хареса най-много в изграждането на образът му е, че съзнателното ми присъединяване към групичката им стана бавно и постепенно, а не рязко. Трябваше му време, за да види това, което цяла Равка е видяла преди време и да се убеди, че не всички гриша са зли извращения на природата.
  Краят на книгата беше забележителен и много добър. Остави ме тръпнеща за Crooked Kingdom и затова сега отивам да си чета книгата и да видя какво ще се случи нататък, защото наистина си заслужава.

February Wrap Up

 

  Този месец ми е доста по-слаб от обикновено, защото започнах с Бризингър, която е 1100 страници на английски. После макар и бързичко да си прочетох следващите три книги, бях доста заета около IELTS и ходенето ми в Бургас. След изита ми по английски цялата ми седмица се обърна с краката нагоре и до ден днешен просто не ми върви нещо... Чета Six of Crows вече цяла седмица и още не съм я прочела, а книгата е невероятна и обмислям да не й пиша ревю, защото ако й напиша, ще е на английски и никой няма да го прочете така или иначе.

  Освен това този месец много се отпуснах заради втората смяна и почти всяка седмица изпусках деня, в който трябваше да публикувам нещо. Едва ли някой е забелязал, но аз си знам и това ме дразни. За сметка на това съм доста активна в Instagram.

1. Brisingr

Заглавията отново са линкове.

Бризингър ме изненада изключително приятно, особено след като бях останала с впечатлението, че съм била разочарована от Първородният. Явно помня грешно, защото изключително много се насладих на книгата и имам желанието най-накрая да завърша тази тетралогия. Надявам се това да стане скоро и да не ми отнеме твърде много време, но дори и да го направи, ще се насладя на всяка секунда от него.

2. Eleventh Grave In Moonlight

  Обожавам книгите на Даринда Джоунс. Обожавам Чарли и Рейес и това е поредната книга със зашеметяващ край и страхотен сюжет. Много са леки книгите й, но освен това героинята е една такава...Много е яка. Изглежда несериозна, което прави книгата наистина забавна, но когато всичко започва да се обърква Чарли винаги има с какво да ме впечатли, както и враговете си.

3. Recreated

  Тази книга започна толкова добре и обещаващо. Лили и Тиа тъкмо бяха започнали да се сближават и да изграждат връзка помежду си, когато нещо просто стана и всичко започна да се накланя надолу, надолу и на пропада, докато нещата едва не се сгромолясаха с гръм и трясък.

   Не е задължително лоша. Дадох й 3 звезди, но все пак не беше това, което исках да бъде. Обаче ми е адски любопитно да видя как ще завъши, така че със сигурност ще си купя и прочета следващата. Корицата поне е по-хубава.

4. Пасажер

Аз не просто обичам тази книга. Обожавам я!

Ако искате подробности- вижте ревюто, хехе.

5. Героите са моята слабост

Книгите на Сюзън Елизабет Филипс са моята слабост.

Обикновено не казвам кои книги искам да прочета следващия месец, защото обикновено прочитам напълно различни, спазвайки или надминавайки бройката, но сега ще кажа, че искам да довърша Six of Crows и да прочета Crooked Kingdom. Имам още няколко планирани, но съм суеверна и няма да кажа нищо.

Пасажер - Александра Бракен

    Ето че прочетох тази книга и не съм сигурна какво да кажа. В момента все още се опитвам да си събера мислите, за да мога да съчиня едно "хващащо" начало, за да продължа нататък. О, момент! Сетих се!

   Заобичах Пасажер още от началото, а в средата вече беше сред любимите ми книги!

   Харесвах стила на Александра Бракен в Тъмна Дарба, но тук той е много по-добър! Може би това се дължи на факта, че разказва от трето лице и има шанса да покаже повече гледни точки и повече неща или че разказвайки от неутрална гледна точка стилът винаги изглежда една идея по-висок, не знам, но със сигурност разликата се забелязва. Тя е от земята до небето и аз просто не мога да повярвам колко по-хубаво е писането й и колко по-лек е стила й! Противно на очакванията ми, че ще я прочета бавно, заради третото лице, всъщност я завърших изключително бързо и нито за миг не ми стана скучно. Тя ме залови в капана на страниците си от самото начало и не ме пусна до самия си край. Дори сега не съм напълно свободна.

  Тъй като става дума за пътуване във времето, веднага бях привлечена от книгата (но първо се запалих по корицата) и не останах разочарована. Всъщност, очакванията ми бяха повече от оправдани и все още не мога да повярвам колко ми хареса.  Една от причините да я заобичам толкова много е заради Никълъс, за който ще говоря след малко.

  Сърбят ме пръстите да навляза в подробности около Пасажер, да разкажа малко за него и да си напиша свое резюме, но тъй като преразказите не са ми силната част сложих линк в началото на това ревю, зелен е, вижда се. Само ще спомена, че Ета няма никаква идея за света, от който е част, не знае нищо и макар и да звучи леко изтъркано, историята е разказано по такъв начин, че напълно оправдава първите впечатления. Поне при мен.

  И без това започвнах с Ета, нека да продължа. Изненада ме колко бързо прие това, което е и ми хареса. Може да изглежда странно да бъдеш телепортиран в 18-ти век и изведнъж да си напълно окей с това, но когато си заобиколен от истината и я виждаш с очите си е трудно да  не повярваш. Тя, разбира се, мина през своя кратък период на недоумяване, но благодарение на София бързо се окопити. Изключително много ми харесва като героиня, защото освен, че е силна и знае какво трябва да направи, тя също така запазва себе си и не приема това, което се очаква от нея в миналия век. (Звучи малко неточно, но иначе ще издам спойлер.)

  Към София съм със смесени чувства, защото макар и да прави що годе добро първо впечатление (имам предвид една конкретна сцена с нож), после образът й малко...се разваля? Това не е точната дума, но няма как да я опиша по-добре. Тя също е силна по свой си начин, но най-хубавото за нея е, че знае какво иска и как да го получи, особено след като следва съвета на Ета. Това, което не е хубаво е, че е твърде амбициозна и допуска грешки.

   Харесвам Никълъс по много причини, но най-голямата от тях е, че е различен, цветнокож е, а аз имам слабост към всичко различно и това е първата книга, която чета с такава контрастираща двойка! Цвета на кожата му настрана, той е забележителен герой. Бори се да започне собствен бизнес, макар и нестандартен, а е роден по времето на колониите и робството, така че не е лесно, защото бива съден не въз основа на способностите си, а на цвета си. И все пак той се бори да превъзмогне грешките си от миналото, да започне своя работа, а сега и да помогне на Ета. Изключително много ми харесва как е изграден като герой, колко е силен, добър и как й помага. Нещата между тях може да се развиват малко бързичко, но ми харесва начинът, по който са описани. Връзката им, например, е много добре изградена дори още от началото.

  Друго, което ми хареса са пътешествията им. Винаги когато чета нига за пътуване във времето я сравнявам с първата трилогия, която четох- Скъпоценни камъни и все повече и повече осъзнавам, колко по хубави книги от тях има, като тази например. Тук нещата са много добре изградени, имат си история, закони и правила, които трябва да се спазват, макар и малко тиранични и светът е изграден изключително добре. Няма пропуски в строежа и в историята му и това е наистина много добре, а и както вече казах, стилът на Александра Бракен тук е просто невероятен. Изключително много ми хареса и фактът, че те не могат да контролират къде и кога попадат. По този начин книгата и действията не изглеждаха нагласени, те трябваше всеки път да се оглеждат (и да имат богата обща култура), за да разберат къде и коса се намират и на могат да се слеят възможно най-много.

    Пътуванията им не могат да се нарекат лесни нито мисията им, а краят е просто страхотен! Честно казано, хич не ми харесва факта, че това е дуология, ще ми се да си е цяла поредица, защото има потенциал, но нищо. 

   Пасажер е сред книгите, които толкова много ми харесват, че чак не мога да напиша нещо нормално и свързано по тях. Понякога даже се оказва, че преувеличавам несъзнателно, но в случая наистина си заслужава да бъде прочетена. Препоръчвам я, защото я заобичах още в началото, а това вече не ми се случва често.

  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!

Бризингър - Кристофър Паолини

    Преди около две години прочетох Ерагон и Първородният, но след това повече не се докоснах до тази страхотна поредица. Сега, 2 години по-късно мога да кажа, че най-накрая се върнах към нея и съм наистина много доволна от третата книга.
  В поста си с 3 причини да прочетете Наследството на Кристофър Паолини споменах най-главните неща за книгите като свят и стил, затова няма да наблягам на тях тук, а на впечатлениета ми от тази трета книга.

  Накратко в типичното ми начало- стилът на Кристофър Паолини е лек и приятен, особено като се има предмед, че жанрът е хай фентъзи. Лесно се чете и има страхотни описания на мечове, които просто обожавам. Изключително много ми хареса да чета тази ужасно дебела негова книга и то на английски. Предполагам, че една от причините да я забавя толкова е, защото смятах, че ще е голямо предизвикателство, но реално не беше. Повече подробности по стила и света в поста. 

  Имам само едно ревю от тази поредица и то дори не е истинска рецензия, а е направено по английските "правила", когато трябваше да го пиша за домашно затова изобщо не е добре. Както и да е. За какво ще говоря? Някак не върви да почна да разсъждавам за героите така, сякаш е първа книга нито пък да тръгна от средата, та не знам. Ще бъде както се получи.

  Ерагон официално ми става сред любимите герои. Той е просто страхотен.
  Книгите дават шанса да се проследи развитието му от началото на поредицата до сега по един изключително добър начин, който го показва във всяка негова светлина. Ерагон е далеч от перфектен и далеч не е най-добрия или най-силния воин, но  съдбата на цяла Алагезия зависи от него по стечение на обстоятелствата. Харесва ми как е изграден и проблемите, които има, как до последно не иска да убива и се старае да не се превръща в едно от чудовищата, срещу които се бори. Той е изключително умел в битките, силен е и много находчив.
  Едно от нещата, които най-много ми хареса в Бризингър (и в поредицата като цяло) е как е изградена връзката между него и Сапфира, чието име се произнася Сафиъра и не идва от сапфир, но българският превод... Както и да е. Техните отношения са показани и развити и в четирите книги със сигурност, но това, което видях сега ми хареса изключително много, защото те са преминали през толкова много предизвикателства заедно за краткото време, в което се познават и са станали изключително близки. Обожавам да чета за добре развити връзки и това е една от причината да оценя книгата толкова високо. Това ми направи силно впечатление, защото когато са заедно Ерагон и СаФИЪра са по-силни (и забавни), а когато са разделени се усеща как си липсват. Имаше дори две глави, в които беше показана страната на Сафиъра и много ми хареса. Кристофър Паолини е предал връзката им по изключително умел начин.
  Вече споменах за описанията на мечовете и смятам да отделя този кратък параграф за всички описания. Аз просто заобичах тези описания на оръжия, най-вече на мечовете в книгата! Те са описани толкова детайлно, че просто няма как да не им се насладиш, а аз дори не обичам описания! Освен това много харесвам как описва битките и действията...абе просто всичко! Описва, описания, описал...не знам с какво да го заменя, хаха!

  В Бризингър Аря няма много голяма роля, но пък аз продължавам да я харесвам. Нейното име също не се произнася така, а Ария, но на кого са му притрябвали дългите гласни. (Алагейзия също.) Да се върнем на елфката (елфинята? Звучи като графиня.) тя е сред любимите ми в поредицата, понеже макар и малко дръпната е силна и страхотна героиня, която е много добра приятелка на Ерагон.
  Идва време за една героиня, за която имам противоречиви чувства, защото от една страна разбирам причините й да действа по този начин, но от друга страна никак не одобрява и това е Насуада. Макар и да е добър и много находчив владетел, тя изключително много ме дразнеше с отношението си към Роран, братовчедът на Ерагон, който тя възприема като заплаха. Отново казвам, че разбирам напълно причините й и има логика, но това не означава, че трябва да харесвам факта, че изправя единствената жива роднина на Ерагон в смъртна опасност всеки ден.

  Като стана дума за Роран- той също е невероятен! Още от Първородният започнах да го харесвам, макар и тогава да не бях очарована от факта, че се налагаше да чета и за него, защото обикновено не ми харесва в книги, в които първо се е разказвало само за един герой да се натъпчат още няколко, но този път останах очарована. Роран е наистина силен герой, но не просто по характер, но и по...ами физика. Той е умел самоук воин, на който много хора (и не само) дължат живота си и точно затова не ми харесва как се отнася Насуада с него, защото вместо да го поздрави, че не се е подчинил на необмислено дадена заповед и е спасил животи, той бива наказан, но пък всичко се нарежда накрая.

  Една от многото причини да харесвам тази поредица е, че има много пътуване. Във всяка от книгите героите, най-вече Ерагон и Сафиъра, кръстосват континента и посещават различните местностти като владенията на джуджетата и тези на елфите, срещат различни личности и много опасности. Изключително много обичам книги с пътуване, стига да не е описано прекалено тежко, а тук не е.
  В едно от тези малки пътешествия, отново се срещаме с Оромис и Глаедр (или Глаедър? Гледр? Глейдър? Glaedr), от които за пореден път Ерагон и Сафиъра научават много за същността си на Дракон и Ездач, за техните способности и така нататък. Дори се разкриват някои много важни неща, откоито зависи бъдещето на цяла Алагейзия. (Пиша имената приблизително така както се изговарят, има си речник в края на книгата.) Досетих се за развитието на някои неща и все пак събитията в Елесмера бяха наистина поучителни за Ерагон и Сафиъра и доста интересни за мен да ги прочета.

   Мога да кажа, като се повторя за сетен път, че Бризингър със сигурност ми хареса адски много, насладих й се изцяло и беше удоволствие за мен да прочета това така дебело копие, което си купих преди толкова време. Със сигурност препоръчвам поредицата, особено ако сте фенове на дракони и много битки, както и на добре изградени светове с техните си езици, различни индивиди и зли, тиранични владетели.