Игра на омраза е забавна, лека и много хубава книга, която ме накара да стоя до малките часове на нощта и да се усмихвам само при мисълта за дочитането й.
За пръв път от два месеца се усетих как чета книгата в автобуса със широка усмивка, сякаш чета нещо забавно, когато всъщност много се радвах, че отново съм заедно с героите. Беше ми много интересно да проследя тяхната промяна и как се развиват чувствата им. Сали Торн се е справила толкова добре с романа си, че ми се искаше да не свършва, искаше ми се да е два пъти по-голям, за да има още от Луси и Джош.
Стилът на писане е лек, улавящ и много приятен. Бях привлечена още от самото начало от Игра на омраза, защото (не знам вече за кой път повтарям това в този блог) подобни книги са мой тип. Обичам да чета за това как двама души се мразят, а след това чувствата им се променят или развиват. Много ми допада и тук не останах разочарована, а другият голям плюс е, че действието се развива в издателска къща and I was totally sold!
Луси ми допадна като героиня, защото до някъде много ми напомняше на мен самата- тя е дребна и мила, старае се да бъде харесвана и трудно казва не. Обича работата си и има добър, силен характер, който се проявява в най-подходящите моменти като да покаже на Джош колко зле се държи и после да го защити. Хареса ми и това, че книгата е от нейна гледна точка. Написана е в сегашно време, но докато в повечето книги се усеща някаква дистанция, то в тази нямаше такава и аз много бързо успях да се свържа с Луси. Всъщност, толкова ми харесва книгата, че ми е трудно да го изразя в думи в момента.
Джошуа е задник (но дали?). Той се държи надменно и грубо с почти целия персонал на издателската къща и ако трябва да ги разделяме с Луси на доброто и лошото ченге, той ще вземе лошото. Той е безкомпромисен и с Луси са като куче и котка. Те играят различни "игри" като всеки има различна цел като да се накара да се разсмеят. За мен беше изключително забавно да чета за тях. Отправят си словесни атаки, някои прикрити, други не, заплашват се, шегуват се и е пълно със сарказъм.
След един период в романа започва и едно интересно напрежение между двамата, което е сред любимите ми части, защото те вече започнаха да се опознават повече и връзката между тях взе да се развива към положителна посока. Няма да казвам какви неща се разкриват за Джош или Луси, защото ще спойлна хубаите му качества и няма да е така интересно, но мога да кажа, че за мен Джош е много сладък, ама много.
Нещата между тях започнаха да се преобръщат след една игра на пейнтбол, а гостуването им на една сватба според мен беше сред най-големите им и важни изпитания, на която връзката им бе подложена. Хареса ми как Сали Торн е описала този момент, справила се е отлично, защото ме накара да почувствам повечето неща, които изпитваше и Луси, но най-вероятно вече знаете, че тези романчета си ги ооообичкам!
Игра на омраза е една изклчително забавна, сладка и хубава книга, която ме погълна изцяло и се присъедии към любимите ми за тази година. Бих я прочела отново и даже ми се иска да има втора част!
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!
Няма коментари:
Публикуване на коментар