вторник, 5 септември 2017 г.

До всички момчета, които съм обичала - Джени Хан

  Не вярвам в тийн любовта и ми беше малко трудно да навляза в книгата, защото от дълго време аз самата не се възприемам като тинейджър макар и все още да съм.  Обаче, До всички момчета, които съм обичала ми се стори сладка и хубава, защото точно това ми се четеше- нещо леко и сладникаво. И все пак, ако издателство Ибис не бяха били така добри да ми я пратят (за което много благодаря) едва ли бих я прочела, но не съжалявам.
  За пръв път се докосвам до книга на Джени Хан и макар да не останах разочарована, стилът й не ми се стори да е кой знае какво, защото въпреки че е лек, той е леко дистанциран и не представя главната героиня като нормален тинейджър, а по-скоро като дете. Това настрана, изядох я за 2 часа и просто не мога да повярвам.
  Както вече споменах, историята е много приятна и сладка, макар и доста предсказуема. Имах нужда от нещо подобно и затова й се насладих. Когато писмата на Лара Джийн биват изпратени до момчетата, за които ги е писала, мога съвсем ясно да си представя как се е почувствала и без авторката да го описва. Направо настръхвам!
   Обичам да чета как двама души се преструват на нещо, което не са, защото подобни неща винаги завършват по един и същи начин, но ситуацията покрай това винаги е различна. Освен това ми е някак забавно да виждам как постепенно се влюбват един в друг, но им е трудно да си го признаят.
  Харесва ми как се развиват нещата между Питър и Лара, как все пак е показано, че той не е чак толкова лош, за колкото го е мислила, което само доказва, че трябва да опознаеш някой преди да го съдиш въз основа на това, което виждаш. Много ме радваха моментите между тях, особено когато правят всички тези неща заедно- парти, вечеря, лов за антики, сладко е! 
  Като всички останали млади двойки, дори и фалшиви, те също така се и караха, при това за пълните глупости, което според мен добави щипка нереална реалност в книгата, защото една истинска двойка също спори за разни дреболии (предполагам).
  Лара не е типичната героиня, за която съм чела. Тя е леко...вдетенена, което ми напомни на една моя приятелка. Може би това е една от причините да харесвам книгата? Когато нещо измислено ми напомни на някой, когото познавам, това наистина ме радва! Пък и в крайна сметка Лара не остава същата. В нея се наблюдава добра промяна, макар и съвсем лека. Надявам се в следващата книга нещата да са една идея по-добри.
  Към Питър съм с раздвоени емоции, защото първо не знаех какво да мисля за него, и аз като Лара май имах лошо мнение, но в последствие се оказа, че ми допада все повече и повече. Все пак, колкото и не искам да се повтарям, ще кажа, че  ми беше сладко. Такива тийн книжлета, които не са по моята част винаги се оказват, че са по-сладки, отколкото съм предполага и накрая става така, че ги харесвам!  Та, като опознае човек Питър, започва да го харесва.
  Идеята е много добра. Това, което ме грабна, когато прочетох резюмето беше фактът, че някой изпраща писмата й до всичките момчета! Изобщо не очаквах, че това ще с еокаже този, който ги е изпратил и просто не можех да повярвам. Като се замисли човек е доста предвидимо, но аз бях погълната от книгата и изобщо не забелязах подсказките. Изцяло се насладих на този роман, хареса ми и съм доволна, че го прочетох. През цялото време, в което я четох бях изпълнена с това сладко чувство, което изпитвам при подобни романи и то само допринесе за положителната ми оцека след прочита.
  До всички момчета, които съм обичала е наистина хубава, сладка и подходяща за тинейджъри книга, която бих препоръчала на много момичета.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...