Любими книги за 2017

  Повечето хора  направиха подобните на този публикации много отнавна, но аз реших, че ноември или началото на декември не се брои за края на годината, затова изчаках да прочета Заклеващият и ето ме тук с пост. Честита нова година, пожелавам на всички да прочетат повече книги през 2018! Реших да разделя този пост на две части, защото се оказа, че имам цели 14 любими книги! Така че другите 7 ще споделя следващия път.

Книгите не са подредени по някакъв специален ред.

Magnus Сhance :The Ship of the Dead

Тази книга за мен беше един прекрасен финал на хубава трилогия, която не ми се искаше да свършва. Останах много доволна, а Алекс и Магнус са най!

Traitor's Blade

 Тази е една от недооценените книги, която е много хубава. За пръв път чета епично фенъзи разказано от първо лице и мога да кажа, че се е получило много добре на автора, чийто стил е прекрасен и забавен.

Aristotel and Dante Discover The Secrets of the Universe

A тази беше твърде сладка, за да не я харесвам. До голяма степен Ари ми напомняше на мен.

A Court of Wings and Ruin

Въпреки, че не ми хареса как се справиха със злодея и по-точно, кой го уби, цялата останала книга се е получила страхотна и не мога да отрека, че ми е сред любимите.

The Diabolic

Казвала съм го няколко пъти, но хайде да го повторим отново. Всеки път щом се отчая наистина много от YA жанра се появява някоя убава книга като тази, която да ми върне вярата в този тип книги.

Shades of Magic trilogy 

Това е една от новите ми най-любими трилогии. Смятам, че това само по себе си говори много.

Пазители

Няма как да не наредя и тази сред любимите ми за тази година. Сигурна съм, че ако си бях вкъщи последната щеше да се намира в този списък също, но за жалост ще е в този за 2018, хаха.

Това са половината от любимите ми книги за 2017. Кои бяха някои от вашите любимки?

My Year 2017 in Books

Краднах този пост от Сю и ще си призная, че исках първо да прочета Заклеващият, преди да споделя това. (Да, увеличих ширините на дизайна и шрифта, много дребен бил! Или аз остарявам...) 

А вие колко книги прочетохте тази година?

Me Before Goodreads

   Hello, fellas! Все още не съм решила какъв график да си направя, предполагам, че ще избера един ден от седмицата, в който съм възможно най-малко заета и един от уикенда, за да мога редовно да пускам ревюта. Най-вероятно ще публикувам в четвъртък и неделя.

  Засега обаче ще пускам, когато се сетя (или когато сътворя нещо), докато се прибера и успея да се организирам отново. Скоро даже може и да пусна подготвения пост, в който обявявам краят на почивката, която си взех ('скоро' е относително понятие).

  

   Сега по същество, този пост е за времето, в което не бях открила Goodreads и  нещата, които правих и си усложнявах живота в пъти повече, хахаха. Да се посмеем малко за това колко зле съм била преи 3-4 години.

Me before Goodreads - Има сайт за книги?!?

  Да, все още не мога да повярвам. 

Me before Goodreads - Има книжни общности?!?

   Радвам се, че ги открих и всеки път преоткривам все по-нови и по-нови.

(Когато започнах блога си дори не знаех как точно трябва да пиша ревютата, просто исках някъде да говоря за книги.)

Me before Goodreads - Има хора, които не харесват този/тази герой/героиня/книга/жанр?!

 

   Да, все още не мога да разбера как така хората имат различни мнения. Да си кажа честно, гледам положителните ревюта на книги, които бих изгорила и си викам "Да не сме чели различа книга? Бих искала да бях прочела романтиката в 50 нюанса сиво, да бях видяла хубавата страна на Carry On, да бях харесала Самодива и всичко останало.. "

Me before Goodreads -  Не всеки е чел това, което съм прочела по същото време като мен

   Понякога наистина се бъркам, признавам си. Когато видя някой да чете Академия за вампири сега ми става странно, защото аз я прочетох малко преди да стана на 14. Знам, че всеки избира какво да чете и кога да го чете, това не е никаква форма на заяждане, просто понякога забравям, че не всеки чете същото нещо като останалите в даден момент. 

Me before Goodreads - Тази трилогия не е трилогия?!?!

   О, да. Много често български издателства ще заклеймят поредица от 4+ книги като трилогия. Да давам ли примери? Паднали кралства (така ли се казваше оня боклук на Морган Роудс?), Първият гроб отдясно и компания- 12 книги са, на Даринда Джоунс и други.

Me before Goodreads - Google search:  Град от кости 2

  Вярвате или не, аз преди Goodreads така търсих следващите книги от поредицата и знам, че не съм единствената.

Me before Goodreads - Двайсетте издадени фентъзи поредици не са единствените фентъзи книги на света

  Когато за пръв път се натъкнах на Goodreads не успях да го разгадая, но пък успях да намеря книгите и оле, боже! Не бях и подозирала, че може да има толкова много фентъзи книги, защото на 14 вече ги бях изчела всичките по книжарниците, които бяха издадени тогава, освен тези, които не ме привличаха, естествено.

  Познайте после кой се сдоби с много електронни книги, някои от които все още не са прочетени.

Me before Goodreads - Има не особено добри книги?!?!?

  Факт е, че не мога да харесам всяка книга и всеки път като се разочаровам и се чувствам ужасно, но пък обичам да пиша отрицателни ревюта (не защото съм пълна с жлъч, както някои хора си мислят), а защото са най-лесните, леките и забавни за писане. Особено когато хората не се съгласяват с мнението ми.

Me before Goodreads - Що е книжен блогър?

  Всъщност, не съм сигурна дали първия път като влязох в Goodreads намерих ревютата, не помня, но след това може би осъзнах какво и как трябва да пиша тези неща? Може би? #confused

Me before Goodreads - Тази поредица има повече от 4 книги?!

  Моментът, в който реших да кликна върху името на поредицата, което се намира в скобите, беше най-щастливият книжен момент в живота ми. Тогава открих Америка, топлата вода и огънят- 3 в 1. Оттогава не ми се налага да пиша името на автора в Google, за да му видя всичките творби и да търся как да им намеря книгите безплатно... Сега мога с натискането на един линк да видя всички 25 книги от поредицата, хахаха...

  Ето че и този безсмислен пост беше написан. Дойде ми наум вчера, докато четох Заклеващият и си викам, защо не.  Имам пост за Развитието ми като книжен плъх, където някои от точките може да се припокриват. Надявам се да не се умрели от скука посредата.

 

Кажете ми някои неща, които вие сте правили или не сте знаели, преди да откриете Goodreads или друг подобен сайт.

Разплата - Лекси Блейк

  Точно когато си мислех, че Лекси Блейк не може да ме изненада се оказа, че не бих могла да бъде в по-голяма грешка. Ама изобщо не си бях помисляла за този обрат на събитията.

  В ревюто ми на Без Милост споменавам стилът на Лекси Блейк, затова в това ревю няма да го засегна. Вместо това ще пиша за самата книга, която е просто страхотна!

  Не мога да повярвам колко много ми хареса, със сигурност надминава Без милост, особено след този неочакван край. Никога не бих се сетил за това, което беше разкрито, но и до там ще стигнем.

  Историята на Карли и Бран не е същата като тази на Ели и Райли. За разлика от по-големият си брат, Бран подходи честно към Карли и от самото начало й каза как стоят нещата, а оттам нататък развитието на сюжета стана плавно и естествено.

  Няма да лъжа, от начало нe мислех, че Карли ще се окаже мой тип героиня, но постепенно се оказа, че тя крие в себе си много повече, отколкото беше показано в самото начало на книгата. Но и нека да си го признаем, когато злата ти шефка те изправи пред подобен избор, правиш изборът, който е най-изгоден не само за теб, но и за близките ти. В това отношения тя всъщност може да бъде видяна като много силна героиня, защото се изисква голяма воля и търпимост за някого да работи за жена като Патриша Кейн- следващият обект в отмъщението на семейство Лоулес.

  Бран е по-различен от братята си, той не е сполучил на добро семейство, което да го приеме, преминал е през много по онова време и спомените му все още оказват влияние върху някои аспекти от живота му.  Харесва ми как е представен героят му, може реално да почувстваш емоциите му и състоянието му, когато говори или не говори за това, през което е минал. Очевидно е, че все още страда заради неща в миналото, но Карли е до него и двамата се опитват да изградят нещо помежду си, да се борят за връзката си, която се развива бързо и наочаквано за двама им.

  Междувременно сме запознати с бъдещата двойка в последната книга от трилогията и това са Шелби и Дрю. Докато Шелби е нова героиня и изглежда много интересна като характер и като бъдещ интерес, Дрю не е нов, но една друга негова черта е разкрита, която ми харесва много и бих се радвала да прочета още за него и за тях двамата.

  Казах, че в тази книга нещата се развиват неочаквано и е така. Тук идва една потайна фигура, която е играла зад кулисите толкова дълго време и дори е намекнато между редовете нещо много по-голямо, което не бих издала, защото ще е един огромен спойлер. Но да, може да се каже, че мистерията около убийството на родителите Лоулес е разкрита почти до край за нас, читателите, а героите със сигурност ще разберат истината до края на следващата книга.

  Аз останах изключително доволна от този роман, а краят му бе толкова неочакван и вълнуващ, че ми се иска да започна незабавно последната книга, за да видя как ще се развие всичко. Харесва ми как се наредиха нещата и как продължават малко по малко да се нареждат и съм сигурна, че финалът ще е едно добре изиграно отмъщение, което ще даде мира на героите и ще им помогне да продължат напред.  

The Eye of the World So Far

Избирателни преводи, мокри книги и още куп подробности, без които може да доживеете до догодина. 

  

  Някои от вас може да знаят, а други не, но през последните две седмици чета Окото на света. Обикновено подобна книга би ми отнело около седмица да я прочета, но сега чета по едва 2-3 глави на ден, понякога не прочитам и една цяла глава, нямам идея защо, не е като да нямам време...

  Това не е точно ревю, ще споделям някои от наблюденията си, ще се оплаквам от ужасните преводи на любимото ми издателство Бард и ще споделям мнения за интересни и досадни герои.

  Обичайните схеми.

  Защо започнах да чета книгата на български? Защо не съм я поглеждала от две години? Защо се отказах тотално от преводите на уникалните и неповторими Бард? Защото искам да изтегля всички книги на бард, които имам и не съм прочела наново?

  Тази книга претърпя малък инцидент в един дъждовен ден, когато беше на дъното на платнената ми чанта. Намокри се някак си, все още не мога да си обясна, защо точно от долната страна ще се намокри чантата ми, но се случи. След като се намокри и втаса, реших да я затисна с още няколко тухли и оттам нататък ме беше страх да я поглеждам.

  Започнах поредицата наново преди две седмици. Мързеше ме изключително много да чета, което е рядкост, но се случва и намерих аудио книгата в YouTube, само че имам всички книги в електронен вариант на български и първите три в книжен, пак на български. Не мога да слушам аудио без да гледа, източника на звука, но тъй като нямам клип как човека говори, когато слушам аудио книга, за да се концентрирам следя текста на книгите и научавам произношението на някои думи. Този път реших да го направя с документа на български, исках просто да имам нещо, което да ми помогне да слушам и какво открих!

  ИЗДАТЕЛСКА КЪША БАРД СИ ИЗБИРАТ КАКВО ДА ПРЕВЕДАТ И КАКВО НЕ!

 Преди да започнете да четете избиратело или да си пишете коментарите за това ми изказване в някаква чернова, позволете ми да се доизкажа. Копирам всичко директно от читанка, така че може някой оттам също да си е поиграл, ама малко ме съмнява. Който има книгата, да отвори и сравнява и ако не е така, ще сменя името на Бард с Читанката.

  Тази книга е стара, публикувана е за пръв път през 1990 на английски, ако не се лъжа и е издадена на български осем години по-късно, така че не очаквам никакви добри преводи, ако ще и да са редактирали новите тиражи стотици пъти. Качеството на преводите на Бард е под всякаква критика без значение дали са редактирани или не, но какво забелязах докато слушах текста и го следях!

  Сега ще се опитам да дам точни примери. Освен това, не знам дали всъщност това е само в електронния вариант, но малко ме съмнява човек докато сканира книгата, ей така да изреже някое и друго изреченийце.

   Няма да коментирам несъответствието с имената и как първата глава трябва да е "Празен/Пуст път", а не "Пътят", знам че преводачите адаптират някои неща, за да звучат по-добре, знам, че  не могат да превеждат всичко дума по дума и трябва да го правят да звучи възможно най-смислено, но това, което ще покажа сега е направено напълно умишлено и напълно грешно, ОТ МОЯ ГЛЕДНА ТОЧКА.

    

  И сега, нека да разкажа малко за какво иде реч в първата глава. След около страница и половина яздене  по пуст път в електронен формат, главния герой вижда една странна човешка фигура, която всява ужасяващ страх  него, той има чувството, че този странник го мрази и в червата, а дори не може да го погледе в очите. Естествено, че след такава среща ще е изплашен и баща му го забелязва.

  Сега ще ви покажа различията между културите, ще ви покажа оригиналното изречение и превода и си правете изводите коя интерпретация на загрижен родител е по-добрата.

Tam frowned over Bela's back at him. "Are you all right, lad?"

Забележете структората на изречението, както съм го копирала, само го забележете и добре го огледайте. ПРЕВЕЖДАМ го аз, в случай, че някой не разбира:

Там се намръщи над гърба на бела.

  -Добре ли си, момче? или по-добре звучащата алтернатива: - Момче, добре ли си?

 Какво ви показва това изречение? Загриженост. Може би малко недоумяване, понеже Там не вижда тая фигура, но на мен ми прилича на нормален въпрос, който показва загриженост поне малко.

Сега, дами и господа, БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕВОД:

— Какво ти става, момче? — обади се Трам.

  Грубо, сякаш му се кара, но и много просто направено. Ама кой е казал, че на българинът му трябва нещо сложно, моля ви се, да не вземем да поумнеем, та да се вдигнем на бунт.

  Кое ви харесва повече? Загриженото, обикновеният въпрос? Или грубото, сякаш човека бърза да си продаде овцете и да се връща във фермата. 

  В началото на книгата няма как да знаеш какъв човек е Там, да не говорим, че не е Трам, защото се казва Тамлин, а не Трамлин. В началото на книгата няма как да знаеш какъв е Там, но той обича сина си много силно и това е показано чрез речта му, което не може да се види в първото изречение, излязло от устата му, защото нашите мили хорица не са свикнали на учтивост. 

  Честно казано, много е странно хората всеки ден да те питат как си и да ти се извиняват, когато ги настъпиш. Не, не написах това грешно.

Да продължим нататък, което всъщност е назад, защото докато търсех този цитат, намерих нещо друго. 

The rider's cloak covered him to his boot tops, the cowl tugged well forward so no part of him showed. Vaguely Rand thought there was something odd about the horseman, but it was the shadowed opening of the hood that fascinated him. He could see only the vaguest outlines of a face, but he had the feeling he was looking right into the rider's eyes. And he could not look away. Queasiness settled in his stomach. There was only shadow to see in the hood, but he felt hatred as sharply as if he could see a snarling face, hatred for everything that lived. Hatred for him most of all, for him above all things.

Abruptly a stone caught his heel and he stumbled, breaking his eyes away from the dark horseman. His bow dropped to the road, and only an outthrust hand grabbing Bela's harness saved him from falling flat on his back. With a startled snort the mare stopped, twisting her head to see what had caught her.

Tam frowned over Bela's back at him. "Are you all right, lad?"

Това е тъвре дълго, за да го превеждам, но сега ще копирам точно същите пасажи от преведената версия. Четете внимателно.

Плащът покриваше ездача до носовете на ботушите, качулката беше така плътно загърната, че ликът му изобщо не се виждаше. Ранд си помисли някак разсеяно, че в този конник има нещо доста необичайно, и изведнъж сенчестият процеп на качулката го накара да онемее. Виждаше съвсем смътни очертания на лице, но имаше чувството, че се взира право в очите на ездача. И не можеше да отмести поглед. Стомахът му се надигна. В гуглата се виждаше само сянка, но той усети така остро излъчващата се оттам омраза, сякаш виждаше озъбено лице. Омраза към всичко живо. И най-вече омраза към него самия.

— Какво ти става, момче? — обади се Трам.

  Забелязахте ли разлика? Защото ако не сте, това би било доста обезспокояващо.

   Някои хора биха казали, че описанията не са чак толкова важни и от преводът може да видите, че преводачът очевидно е мислел същата работа. Но хей, чакайте, може да не е грешка на преводача, а на редактира! Следователно, вместо да видим горкият мъж, който е превеждал книгата, нека да виним целия екип. Така става по-добре.

  Не ми пука ако ще и да са пропуснали цял параграф пълен с ругатни, кървави сцени, изнасилвания и подробно описание на мъжко и женско обрязване, щом е написано от автора и не е махнато от неговия редактор, значи трябва да е в книгата.

  В случай, че не сте забелязлаи разликата, след "И най-вече омраза към него самия." трябва да има един цял параграф за това как се спъва на камък, изпуска си лъка и успява да не падне по гръб. Кобилата се стъписва, понеже я хваща за опора и тогава Там го пита дали е добре, а не какво му има.

  Държа да отбележа, че това е една много малка част от главата и ме е страх да премина нагоре и да продължа да сравнявам. Освен това, може да ми кажете, че това, което сте прочели не ви се е струвало незавършено и естествено, че ще изглежда нормално, когато нямате оригинал пред себе си. Позволете ми да продължа, няма да се задържам на превода още дълго (лъжа), имам само още малко примери.

Това си е все още същата сцена, същата глава.

"A rider," Rand said breathlessly, pulling himself upright. "A stranger, following us."

Сега, българският вариант не е ЧАК толкова фатален.

— Ездач — изломоти останалият без дъх Ранд. — Зад нас.

  Само че, къде отиде изправянето? Ранд през цялото време ли върви изкълчен назад? Естествено, че се подразбира, ама защо е изпуснато? И все пак, това е само една дума, така че няма да издребнявам чак толкова.

"Where?" The older man lifted his broad-bladed spear and peered back warily.

"There, down the …" Rand's words trailed off as he turned to point. The road behind was empty. Disbelieving, he stared into the forest on both sides of the road. Bare-branched trees offered no hiding place, but there was not a glimmer of horse or horseman. He met his father's questioning gaze. "He was there. A man in a black cloak, on a black horse."

"I wouldn't doubt your word, lad, but where has he gone?"

"I don't know. But he was there." He snatched up the fallen bow and arrow, hastily checked the fletching before renocking, and half drew before letting the bowstring relax. There was nothing to aim at. "He was."

— Ездач — изломоти останалият без дъх Ранд. — Зад нас.

— Къде? — Баща му хвана копието с две ръце и се обърна.

— Ей там… — и изведнъж думите му секнаха. Пътят зад тях беше пуст. Не вярвайки на очите си, той огледа леса. Оголените дървесни клони не можеха да прикрият нищо, но от коня и конника нямаше и следа. Очите му срещнаха питащия поглед на баща му. — Там беше. Мъж в черно наметало, на черен кон.

— Не че не ти вярвам, момче, но къде може да се е дянал?

— Не знам. Но беше там. Там беше.

  Да забелязвате нещо...интересно? Странно? 

  Няма да навлизам в подробности, че копието на бащата не е описано, но обърнете внимание на следващото. Първо, Ранд не се изправи, сега пък не се обръща, за да посочи, само думите му секват. Окей, окей, но про. Какво още? 

  Последната реплика на Ранд. Липсват описанията. На кого са му притрябвали описания? Със сигурност не и на Робърт Джордан, който ги е написал.

  

Tam shook his grizzled head. "If you say so, lad. Come on, then. A horse leaves hoof prints, even on this ground." He started toward the rear of the cart, his cloak whipping in the wind. "If we find them, we'll know for a fact he was there. If not … well, these are days to make a man think he's seeing things."

Ето още един сходен пример. Забележете как след пряката реч има малко описания, както си се пише пряка реч и след това още малко реч. А сега обърнете внимание на това.

Трам поклати прошарената си глава.

— Щом казваш. Хайде ела. Един кон все ще остави следи, дори и на такава настилка. Ако ги намерим, ще сме сигурни, че е бил там. Ако не… е, в такова време на човек може да му се привиди какво ли не.

Съвсем същото, никаква разлика... Каква нереална мечта.

  Дори няма да се оплаквам за имената, а просто ще кажа, че е по-реално да публикувам бестселър в следващите 5 години, отколкото да видя свестен превод на Бард след същия период от време. Нямам какво да кажа повече по въпроса. Когато видях тези разлики останах просто без думи. (Дори няма да коментирам преводите на имената щото Лейди Търпеие, Принц Рицарство и още много такива.)

  Знам, че не всичко може да бъде преведено дума по дума, ама не знаех, че могат да липсват цели ПАРАГРАФИ. Разбирам за думички, разбирам за промяна на думи от червен на ален, за да звучи по-добре на уникалният ни и неповторимо нежен (сарказъм) език, ама чак пък да бъдат премахнати параграфи...

  СИЛНО СЕ НАДЯВАМ ТОВА ДА Е САМО В ЧИТАНКАТА, така че ако е, кажете ми и ще редактирам поста, ама иначе...ако е така... Оле, боже.

  Това ми откритие ме накара да преосмисля всяка друга книга на Бард, която съм чела и която имам вкъщи и онлайн. Ами ако повечето книги са с липсващи думи, параграфи и сменена реч на героите, защото някого го е домързяло да допише още няколко реда? В момента не мога да си тегля книги безплатно, но когато мога ще се сдобия с всички копия на романите на Бард, които имам с тези на английски, защото не им се доверявам, ама изобщо.

  Освен това, знам, че авторите правят промени в следващите и следващите си тиражи, но човекът е починал преди да завърши поредицата си, така че освен ако Брандън Сандерсън не се е промъкнал и не е дописал нещо тук и там, което е малко вероятно, аз друго обяснение за тези несъответствия нямам.

  А ако някой ми каже, че това е нормална практика, ще взема да препрочета всички 350+ книги на български, които съм чела, за да знам, че не съм изпуснала нищо.

  О? Да не би да си помислихте, че поста е свършил? Хаххаха, това беше само една част от него! Затова не пиша ревюта на епик фентъзи книги, просто ми отнема много време и постовете стават километрични, а освен това, ако включа и превода като сега... Нямаше да имам и едно положително ревю.

  Нека да повторя нещо, специално за избирателните читатели, преди да продължа.

  Ако текста е правилно преведен в хартиения формат, ще редактирам поста. Не ми пречи, че една или две думи са изпуснати, но имам МНОГО ПРОТИВ ЛИПСВАЩИТЕ ПАРАГРАФИ, ако ще и да са без значение. За мен щом една книга е написана в завършения си вид, значи всичко в нея е важно, всяка точка, всяка запетайка, всеки ченгел на буквата Й.

  И сега, след като изяснихме това, нека да се преместим на книгата.

  Какви са ми впечатленията дотук.

  Типично за подобен жанр книга, стилът е тежък за мен, понеже не съм му свикнала. Много е описателен и в началото си беше чисто и просто малко скучно, защото отнема много време на действията да започнат. Харесва ми. Харесвам стила. Не знам защо, но обичам тежък стил който ме кара да чета бавно и да се наслаждавам на книгата...Дори нямам против, че я чета почти трета седмица.

  Имаше един период, в който прочетох наистина много, защото просто всичко се забърза и беше много интересно, но сега съм в един период, в който героите се разделиха по стечение на обстоятелствата и просто ги чакам пак да се съберат, за да продължат към крайната си цел.

  Както винаги, смятам да коментирам героите и впечатленията ми досега. Ще започна от тези, които най-малко харесвам, защото съм изпълнена с омраза и злъч и никога през живота си не съм обичала, дори кучето си не обичам (това е сарказмът ми към всички, които имат грешно мнение за мен, хехе; както и опит да бъда забавна).

   Може да напиша някои от имената грешно на български, защото както стана ясно вече, чета на английски и дори гледам всяко от имената как се произнася, защото не е лесно. Кого не харесвам? Нинив и Игвин (което звучи като пингвин => Egwene- Игуейн).

  Тези двете осъзнавам, че са гояма работа в селцето им, но са твърде самоуверени, ужасно са навирили нос и са ми много консервативни. Те не се вилните героини, които обикновено харесвам, защото засега всичко при тях е само думи и това, което ме дразни, е че мъжете дори не им отвръщат вербално, но това е друг въпрос. Просто те се държат като някакви кралици, освен това се предполага, че са и много надарени. Те го знаят, но за тях е много лошо това или поне за Нинив, Игвин иска силите си, но самочувствието й е твърде голямо и без тях. Надявам се да се развият нататък в книгите и или увереността им да отговаря на характера им, или да са малко по-...сдържани? Нормални? Земни? Ама и да си свалят носа от небето също ще ми стига.

  Нямам какво повече да кажа за Нинив, защото се спойлнах и вече имам човек, с когото я шипвам, това не ме кара да я харесвам, все още не съм чела достатъчно за нея, но от това, което научих досега мога да кажа, че има обещаващо бъдеще.

  Игвин ми лази по нервите от самото начало. Първо Ранд я предупреди, че пътят ще е опасен с намерението да я защити, но нашата селянка си помисли, че си измисля, за да запази приключенията за себе си и двамата си приятели, които според нея сигурно споделят един мозък (не е така).

  Другото което е, споменах как героите са разделени и тя е с Перин, за който ще говоря след малко. Те не знаят кой е жив и кой умрял, може да са единствените оцелели, но тя се държи така сякаш всички са мъртви, всичко е свършило и могат да останат там, където са. Освен това се предполага, че двамата с Ранд са влюбени, ама си се заиграва с първия флиртаджия, който срещне и това просто ми лази по нервите... Има толкова неща, които ме дразнят в нея, че не е истина.

  Защо тогава чета книгата? Защото има толкова много други добри герои и СЛАВА БОГУ!

  Ама защо тогава споделям снимки само на мъжките? Защото ги ХАРЕСВАМ.

  Ранд е в средата, Перин е вляво, Мат е вдясно и съдейки по знамената, това може да е голям спойлер за някого, ако не се е досетил от самото начало за най-очакваният им герой.

  Момчетата като цяло ми харесват засега. Всеки си е със свой собствен характер, собствена личност и на някои от тях им е толкова неловко около момичетата, че е толкова слааадкооо! Когато харесвам нещо ми е толкова по-трудно да го опиша, понеже съм зла отвътре и с беден положителен речик, толкова рядко се случва да харесам герой, че е направо чудо (сарказъм, донякъде).

  Искам да видя повече от момчетата. Книгата започва от гледна точка на Ранд, така че свикнах с него и нямам оплаквания. Той е смел, има странни случки около него и не мога да кажа, че всичките му решения са правилни, но човек се учи от грешките си, а и го разбирам. Някакви странници се появяват в селото му, на следващия ден половината място е изгорено до основи и те трябва да напуснат дома си със странниците, които по една случайност не са сред любимите хора на населението. И аз не бих им е доверила.

  Мат засега е единственият от героите, който не знам дали да харесвам или не. Вижте го само, той прилича на някой, който ще те обере и ще те накара да се радваш, че точно той те е обрал. Може да не се вижда на втората снимка, но първата лееекичко си личи. О, намерих и тази, по-голяма е, но най-много ми харесва на първата.

  Той е познат с номерата и шегите си и рядко е сериозен и начумерен, затова когато го прави всички му се чудят и го подозират. Любопитно ми е да видя как ще се развие, защото малко почетох за него и да, няма да издавам нищо.

  Наскоро започнах да чета и от гледната точка на Перин, при което имаше нещо от рода на това как само защото е голям, хората всъщност започват да му се чудят, когато осъзнаят, че може и да мисли. Сега, това е много дискриминиращо. Мисля, че все още има някакво такова схващане за по-едричките мъже. По някаква странна причина, ако си голям, не можеш явно да имаш мозък, много странно, как ли е оцелял толкова дълго време без него тогава...

  (Уау, спрете ме, моля, правя се на забавна вече трети път!) 

  Осъзнавам, че не казах нищо съществено и се въртях в кръгове, но да примем, че всъщност съм се изразила стойностно за всичките, да ви споделя още една снимка на тези тримата, защото така се мотивирам да чета и да продължим към останалите 3 героя.

Ако трябва да избирам кой би бил най-много мой тип, то това би бил Перин, макар че на тази снимка Ранд също си е доста... hot...

  Едно нещо, което забравих да спомена в началото е, че има доста подобни имена и ми беше трудно, като започнах, да чета да правя разликата между Там и Мат и между Ранд и Бран.

 Това са Моарейн и Лан, за които четох в Нова пролет, което е предисторията на цялото Колело на времето, но не помня нищо, защото не ми хареса. Сега, когато Моарейн е по-голяма и по-зряла ми харесва повече. Жената си има някакви планове, за които вярва, че са добри, само че, колкото повече държиш някого в  тъмното, толкова по-опасно е за него според мен. По-добре да знае от какво да се пази, отколкото да се изненада и да падне случайно на някой кол. 

  Но разбирам причините й, момчетата не могат да си държат устите затворени, което е доста дразнещо понякога. Толкова пъти им се казва да не казат нищо на никого и през повечето време единият от тримата ще си изпее и майчиното мляко на първия непознат. Не знам как стават тези неща. 

  Обичам демонстрациите на сила на Моарейн и ще се радвам да видя още.

  Що се отнася до Лан, за мен той е типичният затворен в себе си и вечно сериозен войн. Нямам особено мнение засега, защото все още нищо не съм видяла от него, поне не и с подробности. Харесват ми уменията му и как търпи всичките си спътници, въпреки че сигурно иска да ги обеси по няколко пъти на ден.

  Остана още един герой, за който се надявам да имам по-добре изградено мнение, става дума за Том. Той е...ами... веселчун (?!??!), шут звучи обидно, а и шутовете са в кралските дворове през повечето време, докато той обикаля от град на град, свири на инструмети, разказва истории, жонглира и други. Въпреки че си нямам особено причина, поне не и такава, която да ми е ясна, той им помага през цялото време и всъщност е доста интересен персонаж. Даже си е изненадващо как историите, които знае за миналото на света всъщност могат да помогнат на героите в период на пасност. Освен това, той има скрити ножове, а аз ОБОЖАВАМ скрити ножове. Да, само това си е достатъчна причина да го харесвам. 

  Мисля, че най-сетне приключих с всичко, което имах да кажа по отношение на книгата ДОТУК, защото съм само НАПОЛОВИНАТА и има още неща, които да ме впечатляват, да ме дразнят и така нататък. Надявам се постът да ви е харесал и да ви е накарал да се замислите за  първата тема. Това сигурно е най-дългата ми публикация изобщо и ако сте я прочели цялата...уау...браво.

  Искам само да кажа, че Окото на света ми харесва и фактът, че го чета толкова бавно всъщност ме кара да му се наслаждавам по-дълго време. Бих задала някой и друг въпрос, но това нещо стана толкова дълго, че няма смисъл.

Update: 17 книги, които искам да прочета през 2017

  

  Все още съм в почивка от блога, но реших да направя малък update на този пост. През март публикувах 17 книги, които искам да прочета през 2017, а днес ще покажа кои съм прочела и от кои съм се отказала.

1. A Darker Shade of Magic - прочетено

2. A Gathering of Shadows - прочетено

3. A Conjuring of Light - прочетено

 Сигурно вече всички знаят, че тази трилогия се превърна в една от най-любимите ми изобщо. Кориците са красиви, книгите са красиви... Всичко си заслужава заради тях. Имам дори РЕВЮ на първата.

4. Wayfarer - DNF

  I Did Not Finish this one. Говорила съм в някои други постове за нея. Не ми хареса как се развиваха нещата, не ми хареса колко късно се срещат отново, нищо не ми хареса, нямах желанието да я чета след като преминах началото и просто се отказах.

  За сметка на това заобичах първата и ревюто й можете да видите ТУК.

5. Snow Like Ashes - отложено

  Започнах да я чета, но се оказа, че е в сегашно време, след това нещо стана и така и не я дочетох. Мога да кажа, че ми беше интересна до някаква степен, но накрая просто не ми се четеше... Ще се върна към нея по някое време, сигурна съм.

6. Пазители - прочетено

УНИКАЛНА! Искам третата. РЕВЮ

7. Six of Crows - прочетено

8. Crooked Kingdom - прочетено

Тази жена е БОГИНЯ! Обожавам й писането, обожавам й героите... Просто нямам думи колко много ми хареса тази дуология! Имам РЕВЮ на първата.

9. The Eye of the World - currently reading

  В момента на писането на поста чета Окото на света, но не знам дали ще я завърша. Естествено, че бих се надявала най-сетне да я прочета след толкова години, но не знам как ще се наредят нещата, тъй като откакто съм тук не чета с нормалната си скорост, понеже съм все навън. (Три пъти "чета" в едно изречение. Браво, Юли.)

  Чувала съм много интересни неща за поредицата, от доста време искам да я прочета, а от известно време смятам да се преместя почти изцяло в епичното фентъзи, но това са само мисли засега. Ще видим какво ще стане.

10. Gardens of the Moon - отложено

 Започнах книгата и се оказа, че не съм много готова за нея. Смятам, че е редно първо да свикна със стила преди да се прехвърля на такова високо ниво във фентъзи жанра. Освен това наскоро открих, че бард превеждат много избирателно, имайки предвид, че някъде променят фрази, а другаде изпускат цели описателни изречения. Така че ще чета книгата на английски.

11. Nevernight - прочетено

Имам РЕВЮ.

12. Правилата на играта - отложено

 Книгата трябваше да бъде преведена през февруари, ама нали защо да си спазим графика. Моля ти се, кога сме си спазвали графика?! (Всички знаем за кое издателство говоря.) Точно заради това я отложих. Мога да я купя на английски, но е твърде скъпа.

13. A Clash of Kings - непрочетено

  Все още не съм стигнала до нея за жалост, но все някога ще я прочета, дали ще е тази година, обаче, не знам.

14. Гласът на острието - непрочетено

 Честно казано, съвсем забравих, че изобщо я бях слагала в този пост. Дори не съм отваряла книгата...

15. Dragonfly in Amber - непрочетено

  Започнах да я чета наскоро, но след това ми дойдоха нови книги, които исках да прочета и така и не стигнах до нея отново. Освен това се бях разровила за подробности в поредицата и някак си май се отказах от нея, защото не ми хареса как някои неща са започнали да се развиват.

16. A Court of Wings and Ruin - прочетено

Има ли нужда дори да казвам, че обичам тази книга?

17. Oathbringer - непрочетено

ОБИЧАМ Я, ДОРИ И ДА НЕ Е ИЗЛЯЗЛА ОЩЕ!

И така, ето един спонтанен пост, който ми хрумна ей така, докато си четях романа. 

Кои са книгите, които вие искахте да прочетете тази година?

Колко от тях сте прочели досега?

Взимам си почивка

  Две седмици вече не съм пускала никакъв пост. Не е като да нямам заглавия и планове за публикации, по-скоро не ми се пише в блога, чета по-малко и по-бавно, защото съм превзета от тези дни в университета. Истината е, че имам доста свободно време, просто го прекарвам навън, което е доста странно, а когато съм в стаята гледам Fairy Tail, което си е много разсейващо. 

  Напоследък не си задържам вниманието достатъчно дълго на книгата, точно заради компютъра и анимето, но освен това някак си бързо губя интерес от четенето. Дали е някакъв странен reading slump или просто започвам да чета по-малко от обикновено нямам идея. Ще видим какво ще стане нататък, но засега не чета достатъчно, за да споделя ревю и не ми се пише достатъчно силно, за да направя нормален блог пост. Иронията е, че другия месец ще уча Blogging and the Personal Voice и идеята ми беше да пусна тогава новия блог, върху който работя, който ще бъде изцяло на английски.

  Както е тръгнало, обаче, може и да не стигна дотам. Това може да се окаже временно, може да отнеме дълго време. Нямам идея колко дълга ще бъде тази почивка, но със сигурност се нуждая от нея.

  Дори не мисля, че някой се интересува защо публикувам или защо не, честно казано, дори и да ми се е увеличила статистиката и да имам повече гледания, аз просто не се чувствам като блогър, който прави нещо значимо, особено на български. Наистина не знам как да го обясня, никога не съм се отказвала от писането само защото нямам отговор насреща, но там е работата, аз пиша за вас, читателите ми, но когато вас ви няма, а аз си водя монолози, които никой не чете и от които никой не се интересува...

  Това посто убива желанието ми, а аз не съм като някои блогъри и влогъри, които ще напишат нещо шокиращо в заглавието, само за да получат желания клик и +1 в статистиката. Аз искам всъщност написаното от мен да достигне донякъде.

  Пак се отклоних нещо. Мисълта ми беше, че си взимам почивка и няма да бъда наоколо известно време, но и без това никой реално не очаква постовете ми с нетърпение, така че...

  (За обсъждане на книга винаги може да се свържете с мен във фейсбук, инстаграм и Goodreads.)

  Но иначе...

   Sayonara, fellas!

5 книги, които искам да прочета до края на годината

 

 Както е тръгнало, явно ще публикувам дори по-рядко, отколкото когато работех. Странно. Все още чета Dorothy Must Die и не съм сигурна дали ще й пиша ревю и кога. В момента има дни, в които чета и такива, в които не. (Нетипична аномалия при мен.) Виня го изцяло на Дороти и на Feiry Tail. Може би даже повече на анимето.

  Понеже нямах идея какво да публикувам, а все пак трябва, реших да споделя с вас петте книги, които се надявам да прочета до края на годината!

1. Оаthbringer

 Нямам търпение вече! Излиза след два месеца и просто се надявам по някакво чудо да успея да я купя преди декември, за да мога да я прочета, че с настоящата ми скорост май ще ми отнеме месец, а не обичайната седмица...

  Това е третата книга на Летописите на светлината на бурята и нямам търпение да видя как се развиват нещата за героите! На един от тях му предстои да се прибере у дома за пръв път от доста години и ми е интересно какво ще се случи там. Като го знам Брандън Сандерсън, сигурно в първата половина на книгата ще описва как героя пътува, а в края на втората ще пише как тъкмо пристига, когато се случва нещо ужасно и ще свърши... 

2. Tower of Dawn

   Последно като гледах  в Book Depository струваше около 4,50 паунда, понеже има някакво грамадно намаление, познавайки късмета си, докато се докопам до дебитната си карта, няма да струва толкова, но смятам да си я купя и да я прочета най-сетне! 

  Любопитна съм дали Сара Дж. Маас ще ме накара да харесвам Каол в крайна сметка, защото наистина не го понасям и нямах абсолютно нищо против, че не участваше в Империя на бури. Дори не ми е толкова любопитно какво толкова ще се случва в тази книга и ако Сара се беше придържала към плана си да я направи новела, изобщо нямаше да я чета, но какво да се прави, не искам да имам дупка в поредицата, при това точно предпоследната книга. 

3. Now I Rise

 Разбрах, че любимите ми хорица от Егмонт ще превеждат първата част- And I Darken и честно казано наистина съжалявам всеки, на когото ще му се наложи да прочете книгата с техния уникален превод. Бих казала, че се надявам да не е толкова ужасен, колкото повечето им, но изгубих надежда много отдавна. Според мен заглавията на книгите звучат изключително яко и нямам идея как биха го променили, но не искам и да знам, защото никое друго заглавие не би могло да излъчва подобни vibes като тези.

  Та нека да преминем на това защо искам да прочета книга- Лада е една страхотна героиня, силна и безкомпромисна. Искам да видя как се развива историята й и какво ще стане нататък. Освен това Раду е доста интересен персонаж и след едни особени събития ми е много интересно да видя какво ще стане.

4. Dragonfly in Amber

  След толкова време може и най-сетне да се наканя да прочета втората част на Друговремец. Проблемът ми не е дебелината на книгата (900+), а това, че знам как завърша и ще ми се иска да започва веднага третата (предполагам), но сега след като ги имам всичките на английски може би ще се захвана с тях. И без това ми е изключително любопитно как се случват едни определени неща и как става цялата тази игра с времето.

5. Hunted

  Дойде последната книга, която искам да прочета до края на годината и осъзнах, че нито една от изброените не е преведена (първата дори не е излязла още). Не че това има някакво значение. 

  Hunted представлява нещо като по-различна версия на Красавицата и звяра, има много положителни ревюта и аз съм доста любопитна, понеже от доста време искам да прочета някаква различна версия на любимата си приказка. Освен това разбрах, че всъщност е преработка на оригиналната версия, а не на тази на Дисни, което ме прави още по-любопитна.

  Кои са някои от книгите, които вие бихте искали да прочетете до края на годината?

Bookish Confessions

 

Оригинално тази идея за пост е 108-мата на Top Ten Tuesday. Понеже моите идеи някой услужливо ги е пуснал в канала, реших да се възползвам и да взема една от тези. То малко като факти се получи, но нищо.

1. Когато нямам разделител се изкушавам да подгъна ъгълчетата на книгите си, но не го правя.

2. Като малка драсках в книгите, сега не искам и да си помисля да пиша в тях.

3. От малка "пиша", но едва преди 5 години започнах да се занимавам с това сериозно.

4. Когато трябва да подаря нещо на някого и не знам какво обикновено взимам книга, за която смятам, че ще му хареса.

5. Никога не препоръчвам книги на хора въз основа на това, което аз харесвам. Съобразявам се с техните предпочитания.

6. Веднъж залях книгата си с кафе и не почувствах нищо. Сега при мисълта за това настръхвам.

7. Изтървам книгите си без окото ми да трепне. #guilty

8. Предпочитам меки корици.

9. Никога не съм разбирала манията на някои хора по това да душат книги, но в редките случаи, в които съм го правила ми харесва.

10. Повечето ми приятели не четат.

11. Никога не съм взимала книга от библиотеката.

12. Обикновено като излизам винаги имам книга в себе си, но през последните 3 месеца забравих поне 4 пъти да взема такава.

13. Страх ме е, че ще спра да чета, защото това е втория читателски застой, в който изпадам за последните 3 месеца.

14. Оставям книгата си разтворена и със страниците надолу, когато ме мързи да сложа разделител. 

15. Искам да издам книга, но знаейки колко много труд ме чака се плаша.

16. Мразя да препрочитам.

17. Мразя да редактирам.

18. Обичам да чета старите си проекти и си ги харесвам. (Повечето.)

19. Не съм от хората, които ще напишат нещо и ще кажат, че е ужасно, само защото има по-добри. Никога не съм очаквала, че от първия път ще напиша шедьовър.

20. Не вярвам, че темите за писане са изчерпани и изключително много се дразня, когато някой изръси простотия от рода на "Възхищавам ти се, че имаш смелостта да пишеш и искаш да издадеш книга, защото всичко, което може да бъде написано вече е издадено." Това. Не. Е. Вярно.

21. Не се чувствам виновна, когато напиша отрицателно ревю.

22. Трудно пиша положителни ревюта, не защото съм свикнала да пиша отрицателни, а защото обикновено ми е трудно да си събера мислите след страхотна книга.

23. Не обичам да правя тагове.

24. Първата ми година като блогър, всичко, което не беше книжно ревю за мен беше празен пост, защото все още смятам, че целта на книжния блог е за даване на мнения относно книги, а не празни приказки.

25. Но пък ми харесва да пиша такива постове.

26. Искам да издам книга и вярвам, че мога да напиша нещо ново, обаче се съмнявам, че ще достигне много хора, защото повечето са свикнали да четат едно и също. /been there, done that/

27. По-лесно ми е да чета на английски и не обичам да чета на български.

28. Изтървала съм книгата си в калта.

29. Никога не съм наранявала книга нарочно заради снимка в инстаграм и не разбирам как някои хора могат да си слагат книгите си в снега или на пясъка.

30. Никога не съм подгъвлата книгите си на две, така че едната корица да се окаже непосредствено до другата, а когато го видя направено изтръпвам.

August Wrap Up

  Късно ли? Не, така си мислите! Аз си пускам равносметката за миналия месец точно на време!

  Напоследък изобщо не ми се пишат ревюта, но пък ми хрумнаха една-две идейки за пост, а освен това сякаш просто не мога да намеря времето да постна нещо. Сега съм в Пенрин, Англия и се опитвам да се адаптирам към новата обстановка, променливия климат и говора на английски. Моя милост може да разбира перфектно какво чете, но стане ли дума за говорене... Понякога имам чуството, че изобщо не съм учила английски през живота си, но това е предимно заради британския акцент. Нямам проблем с разбирането на всеки друг, но британския... ужас.

  Както и да е. Време е да премина към равносметката си за АВГУСТ, която я пускам точно на време. Първи септември сме, нали? Не сме...17-ти?!

1. Тъмното пророчество

  За разлика от първата книга, която по някаква причина ми се стори слаба, тази ми хареса много повече и сякаш беше изпълнена с просто по-интересно действие. Нямам идея каква е причината да е по-хубава, но със сигурност няма да се откажа от Рик Риърдън any time soon.

2. През онази нощ...

  Бях збаравила, че съм чела тази книга. Поредното любовно романче, което много ми хареса, Ибис знаят какво да превеждат, а кориците им са просто страхотни. Ще си призная, че тази исках да я прочета предимно заради корицита (ЗАЩОТО СЪДЯ КНИГАТА ПО КОРИЦАТА). Има момиче с книга в ръка на нея and I was totally sold. Дайте ми книги с книги на кориците и... just have my money, okаy? 

  Бих се извинила, че смесвам английски с български в поста си, но какво да се прави, харесва ми как звучи на английски.

3. Каравал

Тъй като имам доста дълго и подорбно ревю на Каравал, ще оставя линка към него ТУК и в самата точка. Подсказка- хареса ми!

4. Знакът на чумата

 Имам чувството, че повтарям едно и също нещо, но какво да се прави- хареса ми. Продължението на Ключът на Блекторн беше даже по-динамиччно, по-интересно и мистериозно. До самия край се чудих кой е онзи пророк, какво прави там и защо.

5. Повелител на сенките

  Уникална книжкааааааа! Имам ревю, вижте го! #самореклама

6. Може ли да се срещнем отново?

  Там където имам ревюта май наистина няма да пиша кой знае какво и за да не се повтарям пак- РЕВЮ.

  Да, миналия месец прочетох само 6 книжки, което пак е повече, отколкото успях през юли, а както е тръгнало, този месец може и да успея да прочета ЦЕЛИ ТРИ!

20 Bookish Pet Peeves

 

 Това заглавие на пост от известно време сякаш ме приканяше да си го взема и да го направя, но моят пост ще е малко по-различен. Освен че ще кажа кои са книжните ми дразнители, ще покажа и някои, които повечето книжни плъхове включват към този си списък, но не и аз.

  Искам да отбележа, че този пост ще е за неща, които се срещат в книгите по принцип и няма да включвам нищо конкретно от нашата прекрасна държава и някои издателства, които преиздават книгите си по-скъпи, отколкото са били преди (всички се сетиха за издателството, нали?).

  И понеже този пост е с лека отрицателна насока, ще кажа, че съм в добро настроение, докато го пиша, защото някои хора обичат да свързват отрицателните неща с омраза, злъч и все неща, които не изпитвам on a daily basis. Освен това държа да отбележа, че това е моето мнение и не заклеймявам тези неща като добри или лоши, като демоде, скучни или тъпи. Просто споделям гледна точка.

1. Множество гледни точки

 Мразя много гледни точки в една книга.

 Да, позволяват на читателя да види историята от друг ъгъл, да, позволяват на читателя да опознае оснаталите герои. Да, позволяват много повече, НО най-много мразя, когато две книги са били разказвани в първо лице и следващата (*къхъм* Кралска клетка *къхъм*) започне да менка гледни точки така сякаш след година помня коя е Камерън, да не говоря, че я мислех за мъж. 

 Има някои неща в книгите, които просто не мога да възприема и многото гледни точки от първо лица са едно от тях. Има два вида на разказване- от първо лице единствено число и от трето лице единствео число, още познат като неутрален разказвач, който позволява на писателя да покаже историята от различни ъгли и през очите на повече герои (да не говорим, че го прави да звучи по-професионално, а не така аматьорско). Осъзнавам, че явно Виктория Ейвярд е осъзнала, че в третата й книга ще се наложи да показва историята от повече перспективи, ама да е мислила като е започвала поредицата, а не по средата на серията си да реши, че трябва напълно да смени стила си. Мерси, ама не мерси. Това тотално ме изгуби като читател, защото всеки, който ме познава знае, че аз обичам да се придържам към едно нещо. Както си започнал поредицата си, така я довърши. Когато искаш романите ти да съдържат повече мистерия, разказвай от първо лице, а когато искаш да разкриеш повече неща от историята- от трето. 

  Не е сложно. Все пак, при издаването на една книга, писането е най-лесната работа.

2. Сегашно време

 В духа на Кралска клетка и още няколко книги в това време, които прочетох наскоро ще кажа, че въпреки че мога да го игнорирам, понякога ефектът на сегашното време е твърде голям и просто ми лази по нервите.

  Повечето книги, които са написани в първо лице и в сегашно време звучат дистанцирани, все едно главните герои са или бавно развиващи, или дистанцирани (До всички момчета, които съм обичала). Когато чета подобен роман, той създава усещането в мен, че все едно си контактуваме през една стена- непълно, бегло, незадоволително. Не ми харесва. Има изключения, разбира се- Игра на омраза и първите две на Алената кралица, но изключително рядко ми харесва книга, разказана в сегашно време и още по-рядко не забелязвам времето, ако това стане, значи книгата е шедьовър за мен.

  Та, да, не ми харесва сегашното време и в повечето случаи избягвам такива книги.

3. Тънки страници

 Имам една трилогия- Аз, вещицата, чиито страници са толкова крехки, че пипнеш ли ги и се късат мигновено. Нямам страница в тези три книги, която да не е скъсана поне на две места, а аз се стараех да ги разлиствам възможо най-внимателно.

  Друга причина тънките библейки страници да ме дразнят е, че правят една книга от 500 страници да прилича на книжле от 200 или дори по-малко. Знам, че икономиите са важни, ама това не означава, че ми харесва. 

4. Обложки

  Обложките на книгите с твърди корици (из света, но не и в България, защото тук за щастие такова нещо няма) ме дразнят, защото ако искам да чета, трябва да я махна и така корицата, ако е хубава, няма да се вижда и изглежда все едно чета някаква стара класика. Естествено, че не е нужно да се вижда корицата, но когато е особено красива ми доставя удоволствие да я гледам, да я разнасям наоколо и така нататък, а като оставя обложката вкъщи все едно разнасям някакво древно копие на Декамерон или Клетниците. (Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против тези романи, просто е по-вероятно някой човек под 60 да ме заговори, защото чета Стъклен трон, а не Клетниците. А тъй като я страмежливо и я още не говорило с никого от бъдещите му съученици, я чака някой да прояви интересе в книгите му.) Я знае, че я значи аз на руски. 

5. Movie covers on books

  Тук съм малко раздвоена. Дразня се на две равнища. От една страна някои подобни корици изглеждат грозно, но други пък изглеждат много красиви. Ето пример- корицата на Вината в нашите звезди, сменена с тази на филма изобщо не ми харесва, докато тази на Всичко, всичко ми иде да си я купя. 

  Тази смяна се прави с цел ако някой е гледал филма, да разпознае по-лесно книгата и да си я купи, но в повечето случаи тези хора на кориците загрозяват самата книга по мое мнение.

6. Стикери на кориците/ принтирани стикери на кориците

  Има два вида стикери на кориците- тези, които можеш да отлепиш и после да ти лепне известно време и тези, които са принтирани и ти загрозяват корицата до веки веков. И двата вида много ме дразнят, но втория просто избива рибата... особено ако е принтиран по средата на хубавата корица.

7. Лица/ хора в близък кадър на кориците

 Прочелите Академия за вампири и Кръвни връзки знаят колко красиви са тези корици, толкова са красиви, че няма накъде. 

  Винаги хората на кориците са ме дразнили, особено ако са в изключително близък кадър. Самата аз не обичам да се снимам толкова отблизо и да си представя лицето ми да бъде пльоснато на една книга по такъв начин, ако ще и да съм най-добрият модел на света- тръпки ме побиват. Освен това е много зловещо някакво лицето да се взира в теб. Хората в цял ръст на кориците мога повече да ги възприема, но това, което ми харесва е когато лицата им не се виждат или пък когато са просто някакви силуети. 

  Самата аз обичам възможно най-изчистени и елементарни корици.

8. Липса на резюме на съответното място, а вместо това някакви мнения от хора

  Не искам да знам, че Джон Грийн и Саша Алсбърг намират книгата за спираща дъха, искам да разбера за какво иде реч, без да ми се налага да търся в Goodreads докато съм в книжарницата.

9. Любовни многоъгълници

 Смятам, че дори не е нужно да развивам локуми по тази точка.

10. Когато всичко се върти около главната героиня

  В духа на Кралска клетка- Мер, та Мер, та Мер, та Мер. Стига де! Мер я няма, Мер я има, Мер, та Мер, та Мер. 

 (В тази книга има една особеност, която май не я е имало в предишните две- чува се гласа на Виктория Ейвярд и то по много очевиден начин, през няколко герои. Пример затова е как я е затворила на много удобно място- има си легло момичето, библиотека, дават й три хранения на ден и никой не я е убил и точно това един от героите го посочи, но докато примерът ми не се получи съвсем точен, защото книгата ми доскуча, имаше още неща като коментари относно възрастта й и през колко абсурдни неща преминават на тези години и всякакви други. Забелязват се, особено ако знаеш как звучи подобен коментар от автора, вмъкнат там. Имам чувството, че Виктория Ейвярд се подиграва на собствения си роман...)

  Обратно към поста и към тази точка. Може да ви се стори странно. За кого да става дума в книгата, ако не за главния герой? Имейки предвид, че си има някакъв сюжет и някакви вече завързани интриги, когато смениш проклетата гледна точка, първо може би е редно да представиш кой е героя, от чието име разказваш, защото нямам никаква идея, коя е Камерън, не помня. След това е редно да споменеш 2-3 пъти, че Мер я няма и О, КАКВА КАТАСТРОФА! И след това да преминеш да неща като делата на Алената гвардия и тем подобни. Но не, първата глава от Камерън четох само за Мер и ако в българския език нямаше родове, нямаше да разбера, че е жена, щях да си я мисля за мъж и даже съм доволна, че не я четох в оригинал.

  Това малко се превърна в ревю, но да. Ако ще разказваш само за главния си герой книгата, по-добре я кръсти Мер изчезна и света се разпада.
 (Тук е мястото да кажа, че прочетох около 5 глави и се отказах, защото се наситих на абсурдности, глупости и още работи и реших да премина на нещо по-интересно.)
  Изобщо пък да не става дума за слаби героини...

11. Предвидим сюжет

  Ще намерите тази точка и долу, където говоря за неща, които другите ги дразнят, но мен не. 

 Предвидимият сюжет не ми харесва, само когато мога да прочета първите 50 страници и да разбера какво ще се случи накрая в книгата. Когато по време на романа разбера най-голямата мистерия сама, оставам много доволна, така че това спада и към guilty pleasures.

12. Неподходящи имена 

  Не можеш да създадеш един свят напълно наново и да кръстиш някой от главните герои Джон или Питър, тъй както не е редно само главната героиня да има шантаво име. Естествено, това не означава, че искам да има имена от рода на Abhorhitaki Habhorimhaki, защото това макар и да не е трудно за произнасяне, на български ще го напишат вместо Аборитаки Хаборимаки- Абхорхитаки Хабхорхимаки, което в моя случай се чете, но има имена, които иди ги произнеси на български като Аедолихн, Аеолопхинопоулипус и разни други измислици, но не става само дума за произнасянето им на български, на английски също са трудни. Искам имена, които не се срещат във всяка книга, но освен това са възможни за произнасяне.

  Много искам, знам.

13. Отвратително дълги глави

  Тук не става дума за 20-30 страници, а за 70-80, без значение дали книгата е джобен формат или нормални размери.

  Толкова дълги глави ме отблъскват- да, мога да ги прочета, ама след една глава ще се чувствам психически изтощена. Освен ако не е била пълна с разговори.

14. Руси коси, сини очи

15. Черни коси, сини очи

  Нямате идея колко много мразя комбинацията руса коса и сини очи. Книгите не са виновни. Още от древността това е било мерило за красота и според тези вярвания аз съм грозна, но това е друг въпрос. Не ме разбирайте погрешно, харесвам и двете комбинациии, но се срещат толкова често в книги! Искам една героиня, която има къдрава коса, която обича и кафяви очи, които обича, ама не шоколадови очи или с цвят на кафе с мляко, а чисто и просто кафяви. Същото се отнася и за мъжете, окей, нека да са руси, ама им сложете едни зелени очи, сиви, черни, пъстри...стига с това синьо! В романите има толкова много перфектни комбинации, че ако не бях толкова самовлюбена, щях да се депресирам, понеже никога не бих могла да бъда синеока, освен ако не си увредя очите, носейки лещи.

  Най-много обичам, когато в книгата има герой със хетерохромия- ето това се среща рядко!

16. Когато привидно нахакана героиня започне да се прехласва по рокли

  Не че има нещо лошо в женствеността, но когато чета описание на рокля, дълго една страница се дразня. Пък и самата аз не съм особен фен на рокли, мога да ги възприема в книги като Изборът, в исторически романи и в съответните случаи, които ги изискват в книгите. Ама да си върви нашата нахакана badass героиня и изведнъж да се залепи за някаква рокля по средата на сюжета и да започне някакво лирическо отклонение, някаква ретардация...не мерси.

17. Когато героинята не знае колко е хубава, силна или просто уникална

  Това ме дразни и в реалния свят. Щом някой ти казва, че си красив, кажи мерси, а пък си мисли, че си грозен като трол като искаш.

18. Бавно развиващият се сюжет/действие

  Бавното действие, особено в YA романите ме дразни, защото те и без това са кратки и нищо ново под слънцето, но когато се развива бавно, бавно, не ме радва.

19. Речници 

  Сега, няма нищо лошо да ми обясниш какво значи лесър в речник, НО има много лошо, когато начинаещ писател допусне тази грешка (или кой да е писател) и сметне, че щом е включил речник някъде в романа, няма нужда да обяснява термините в книгата. Да, ама не. Речниците се използват, за да може читателят като види терминът лесър за втори път и не помни какво е, да отгърне на речник и да намери думата, вместо да търси страница 6, ред 23, където за пръв път се споменава що е то лесър. 

  Използвам лесър като пример, в Братството на черния кинжал всичко е обяснено, както трябва, което означава, че всеки използван термин е обяснен както във всяка книга, така и в речника- точно, както се прави. Мен лично речниците много ме дразнят, защото просто го има обяснено в книгата, а и мен и без това не ме интересува какво значи Скрайб Върджин, след като след пет минути ще го забравя. Но това съм само аз, никога не съм използвала речници, докато се учех да чета на английски и тъй като този метод за мен работи, не си служа с подобни изобретения.

20. Липса на история

  Под липса на история имам предвид хронологична история във времето преди действието на книгата или просто историята на света. Ето, докато четях Каравал се чудех защо на тези Завладени острови е толкова лошо да се живее и какви са тези обединени и разединени империи. Без значение дали действието ще се състои само в Каравал или в някаква омагьосана гора, щом си създал свят и си го споменал, трябва да обясниш поне малко за какво иде реч, иначе е незавършено.

  Това са нещата, които ми лазят по нервите. Това не означава, че не мога да игнорирам някои от тях, ако книгата ми е интересна. Отново ще повторя, че това е моето мнение и ще премина към втората част от поста ми, която е за неща, които пък не ме дразнят.

1. Различните размери на книгите от една поредица

  Да, естетиката е нарушена, да, невинаги изглежда добре, но като човек, чиито книги са всякакви размери и цялата ми трилогия Възмездителите е с различни размери, издания, езици и корици. Това не ми пречи, защото за мен е по-важно да имам книгата, отколкото да си отива с останалите. Когато нямаш пари за тях е лукс да си подхождат. Аз купувам най-евтината, а пък майната му дали си отиват или не. Нали ги имам?

2. Несъответстващите корици/ Когато сменят кориците

  Да, дразнещо е, когато една поредица започне по един начин и изведнъж стане по друг. В България това рядко се случва и е по-често в чужбина. Ще дам за пример най-прясното- Дете на пустинята и Предателка- не знам защо смениха кориците, но аз харесвам първите много повече.
  Отново ще кажа, че имам много книги на английски от една поредица, които са с различни корици, издания и размери и това не ми пречи. Да, не си подхождат, но ги имам, нали? Това е най-важното. Бих предпочела да имам 100 книги в различни размери и с грозни корици пред това да нямам нито една.

3. Книги от различни издателства, но от една поредица

  Тук имам предвид, когато някой събере книгите от една поредица, например от 5 романа и три от тях са на три различни издателства- американски издания, британско и австрийско. Колко сладко става, защото или кориците ще са различни, или размерите. И познайте какво! Ще се повторя- имам ли книгите? Да. Това, че не си съответстват е лек дразнител, на който дори не обръщам внимание, защото аз купувам най-изгодната книга. Да не говорим, че в повечето случаи, книгите от една поредица в чужбина са едни пари без значение дали първата е 200 страници, а следващата 400 или 800, просто в онлайн сайтовете понякога има намаления на различните издания.

4. Пророчества

  Обичам да чета за пророчества, ама не от типа на "Ще убиеш истинската си любов с целувка" или "Най-великата жена ще се роди между 7-мата луна и 19-тата луна на свети Патрик в поля от дететлини", имам предвид някое по-оригинално и вълнуващо пророчество. Интересно е. Или пък ако хората търсят пророчества... Харесват ми игрите с времето.

5. Предвидим сюжет

 Този сюжет беше и в горната точка и вече споменах даже защо ми харесва.
  Идват моменти, в които просто ми доставя удоволствие да мога да предусетя какво ще се случи, стига да не е написано като за идиоти.

6. Стихии

  По някаква причина хората смятат стихиите за изтъркана тема, но за мен това е точно тази, която никога няма да ми омръзне, заедно с книгите на Рик Риърдън и вампирите, които не блестят.

7. Кратки глави

  ОБОЖАВАМ КРАТКИ ГЛАВИ! Ако ще и книгата да е дълга 1000 страници, кълна се, че ако главите са до 8 страници, ще мога да я изям тази туха за не повече от 5 дни, но ако главите са по 40+ страници... седмица и половина ще отиде задължително.
  Short chapters forever!

  Днес ме хвана мързелът и реших да направя един пост без снимки. Смятам, че изглежда много по-добре така. Освен това вече съм в общежитието си и стаята е доста сладка, имам легло и бюро две в едно. Сега може би една чаша ако намеря от къде да си купя няма да е зле.

  Както и да е, достатъчно за мен. Кои са някои от вашите дразнители?