четвъртък, 31 август 2017 г.

Може ли да се срещнем отново? - Алисън Морган

  Има си причина да обичам любовните романи на издателство Ибис. Те са просто страхотни! 
  Обичам да казвам как романтиките са my guilty pleasure, защото съм заклет фен на фентъзито, но и аз като повечето хора си имам слабости... И то оправдани. След едно вълнуващо и спиращо дъха фентъзи е време за една лека и приятна любовна книжка, която успя да ме накра да се усмихвам глупаво на страниците.
  Може ли да се срещнем отново? е лека, забавна и много хубава книга, която наистина ме остави доволна и приятно изненадана. Алисън Морган има лек и хубав стил на писане, а героите й са добре изградени и с интересни личности. Главите й са дългички, но пък се четат толкова бързо, че изобщо не забелязах кога съм я преполовила.
  Обичам подобен тип сюжети, където двама герои се преструват, че са във връзка, без значение от обстоятелствата. Знам, че е предвидимо и знам, че всеки ще разбере, че накрая двамата души ще се влюбят, но въпреки това, тези сюжети са ми сред любимите. Поредната ми слабост. Затова и много харесах Можем ли да се срещнем отново?.
  Първото нещо, което ме привлече у Бри като героиня е, че пише книга. Въртете очи, колкото искате, но като обсебена от книгите, не можех да се спра. Да не говорим, че всъщност и самия роман засяга интересни теми като езикът на тялото, от който се интересувам, нищо че става дума за връзки. Там са включени интересни факти, които могат да послужат на човек да разгадава хората малко по-добре. 
  Бри е много добра сватовница, чийто живот обаче бързо заплашва да се преобърне, когато се впуска в лъжлива връзка за пред репортерите, за да издигне книгата си възможно най-много, целейки се в Топ 20 на Ню Йорк Таймс. Подходът на рекламният й агент е много интересен, тя се концентрира да рекламира книгата й като извади животът на Бри на показ, което е меч с две остриета заради лъжата й, че има връзка с Никсън, който по принцип е един от клиентите й. 
  А защо трябва да се преструват двамата? Великата сватовница няма ли си приятел?
  Имаше. Докато мъжлето не се изплаши от по-задълбочена връзка и остави Бри сама да се оправя с всичко останало. Според мен Шон беше един от най-типичните задници, за които човек може да пише. Не съм сигурна защо, но сякаш тези му гадни черти го направиха да изглежда като по-реален герой, отколкото ми се щеше. И това е много хубаво за авторката.
  Нужно ли е да споменавам, че се влюбих в Андрю? Нужно ли е да споменавам колко е жалко, че жените не са негов тип? Той е най-добрият приятел на Бри и ми харесва колко добре е изградена връзката помежду им. Тя е описана много добре, а запознанството им наистина е било нетипично!
  И сега, когато разгледах всички останали герои е време за Никсън, който отначало не изглежда като особено добър герой, но постепенно в книгата виждаме различни части от его и аз поне се убедих колко е страхотен всъщност! Много ми хареса как е описан, колко добре е създаден, а един от любимите ми моменти е когато я заведе на малка физическа авантюра! Беше ми изключително забавно да прочета тази случка, но най-любимите ми части от книгите са на тях двамата.
  Разбира се, книгата не е само за развитието на една фалшива връзка, но и за препятствията, през които се й се налага на Бри да премине, нуждаейки се да спаси къщата на баба си и все пак да избута проекта с книгата си  до края.
  Може ли да се срещнем отново? е поредният много хубав любовен роман на Ибис, който се радвам, че прочетох, защото беше точно това, от което се нуждаех след Повелител на сенките

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

1 коментар:

  1. Много готино ревю, буквално описваш това което аз изпитвам към тази книга и героите. Невероятна си. Благодаря ти за всички прекрасни ревюта, които правиш! :)

    ОтговорИзтриване