Каравал - Стефани Гарбър

 Толкова е странно, когато имаш да кажеш наистина много неща за една книга, която ти е харесала изключително много, но 80% от коментарите ти клонят към отрицателното...

  Сега, 5 минути след като прочетох книгата никак не искам да споменавам всички проблеми, които видях в нея, но фактът, че докато я четох се раздвоявах между това колко много й се наслаждавах и колко много ме дразнеше Скарлет, подсказва, че ще се наложи да разнищя романа, както аз си харесвам.

  Не мисля, че е наложимо да споменавам, че това ревю е моето мнение и моята гледна точка над нещата, но освен това ще повторя, че аз й се насладих изцяло и много я харесвам! Това, което не харесвам е Скарлет.

  От както излезе книгата на английски ми се щеше да я прочета и я имах изтеглена от самото начало, но някак си ми се искаше да я държа в ръцете си, да я разлиствам и да вкуся от тази магия, за която всички прочели я говореха.  Виждайки българската корица, аз сметнах, че не си заслужава да дам 24 лева за нея, ако ще и да беше поръбена със злато. Обясних в стар пост причините да смятам корицата за грозна и всъщност се радвам, че не се поддадох на импулса си и всъщност си я купих на английски месец/и по-късно и то с 8 лева по-евтина. Беше ме страх да си я купя и обикновено, когато се колебая за такива неща, после наистина оставам разочарована, но не и сега. Тази книга беше страхотна и напълно си заслужава парите за английското издание! (За българското не гарантирам, защото преводите на Бард са плачевни, но това е друга тема...)

  Стефъни Гарбър има много хубав стил на писане. По какво се различава от останалите стилове в трето лице? Тя се е постарала да запази мистерията около Каравал в цялата книга- от началото до края. Мога да кажа, че бях погълната от романа още с първото изречение и ми се ще да можех да прочета и следващата книга, защото...О, този край! 

  Освен това има включени изречения от рода на "Историята можеше да свърши дотук, но..." и някакво продължение, винаги имаше изненадващи обрати и тъкмо когато си мислех, че съм разбрала за какво иде реч в целия този Каравал нещата винаги взимаха неочаквам обрат, доста остър завой и аз оставах все по-изненадана и изненадана, докато не дойде краят на книгата, когато просто бях отвята. Изненадата ми се получи предимно заради някои разкрития, които станаха по отношние на Тела, които бих се радвала да коментирам, но ще бъдат доста големи спойлери.

  Както и да е, това сега не става дума за Тела. Не още. В следващата книга.

  Това, което ми хареса също е и самта атмосфера, която се усещаше от Каравал, цялата мистерия и това тайнствено излъчване. За мен магията беше малко...не магична. Не ме разбирайте погрешно, много добре е представена в книгата, но при мен нещо не се получи. Най-вероятно съм свикнала да чета за далеч по-присъстваща магия, но ако погледнем нещата от страната на нашия свят и посетим такава игра, то тогава това със сигурност ще е много магическо! Приключения, обаче, имаше. екшън, драми, напрежение...О, пълно е! Естествено, под екшън не разбирайте, дуели, войни и борби, действето беше в друга форма, но пак много завладяващо и държащо внимаието!

  Обаче (и тук започват проблемите). Нека да оставим това настрани за момент. Цялата книга е концентрирана върху Каравал, което е напълно логично и хич не се оплаквам затова. Тогава, защо й е било нужно на Стефъни Гарбър да създаде цял един свят, само за да сложи Каравал в него? Този свят има някакви завладени острови, империи и работи, които никой, никога не обяснява и ако ще се чака втората книга, за да се получи това пояснение, то не е на добре. По мое мнеие щеше да е по-добре и по-логично да го направи в нашия свят. Пак можеше да сложи героите на някакъв забутан остров, от който трудно можеш да избягаш, Япония е направена от над 80 острова все пак. И това е само една страна! Можеше да избере всеки остров, можеше да си измисли само един остров или два, понеже Каравал също беше на остров в книгата и да ги използва в нашия свят. Така като кажеше Съединените щати, всеки щеше да знае поне малко за тях, но четейки за някакви Завладени острови, Някоя си империя и какво още беше, не разбрах нищо, а аз с географията и без това съм зле. Знам, че книгата е за Каравал, но това е голяма дупка в сюжета, когато не обясниш създадения си свят! Все пак имаше към 5-6 глави преди да отидат в Каравал, можеше да ги използва и с няколко изреченийца да спомене нещо за света. Пък и нищо не й пречеше да сложи Каравал в Бермудския триъгълник- какво по-подходящо място за магическо и мистериозно шоу от мистериозните Бермудите?!

  Друга дупка в сюжета, която забелязах бяха историите на бабата. Сега, ще кажете да не издребнявам и така нататък, но ако ще си върша работата, която е да ревюирам книга, особео когато ми е дошла музата, то поне ще я свършва добре, нали? Ето какъв е проблемът. Историята на Каравал е обяснена още в самото начало на книгата (което не е проблемът) чрез история на бабата, но никъде после в цялата книга няма повече истории и това е дупката, за която споменах. Всъщност, положението е леко замаскирано, понеже все се споменава как баба им е обяснявала това и онова, бабата се споменавана, но никога вече няма история, а постояно бива повтаряно, че тя е разказвала истории за Каравал. И все пак, ние виждаме само една такава. И тя увисва във въздуха и дразни мозъка на един редактор... (Не аз.)

  Отново искам да кажа е, че аз харесах книгата и обясних всичко, което ми хареса в началото, имам още малко положително, но то ще отиде към края. Сега продължавам към нещото, което най-много ме изнервяше в цялата книга и това е Скарлет.

  О, не знам дали е имало скоро време героиня, която толкова много да ми лази по нервите, колкото тази глупава аленушка, направо нямам думи... Толкова пъти съм извъртала очи, толкова пъти бях безмълвна, изправена пред съвършената й глупост, че по едно време започнах да си водя бележки на телефона. Толкова дълги бележки не съм имала, откакто писах истории на телефона си, а това беше преди 5 години.

  Какво не беше наред в Скарлет? Много неща. Истината е, че видях проблеми там, където някои хора биха казали, че няма. В края на Каравал нещата, които ме дразнеха се оказаха, че били нещо хубаво за нея и ще кажа после защо, но това не я извинява за слабия й характер!

 (Рекламна пауза: Тук е мястото да вметна, че когато казвам Каравал говоря за шоуто, ако кажа Каравал, тогава говоря за книгата.) 

  Ще започна с това, че първоначалното ми впечатление за двете сестри беше, че Скарлет е плаха, но умна, а Тела е тъпа и се държи като лека жена. След това, дълго време Тела беше просто споменато име по очивидни причини, ако сте чели резюмето, знаете, че бива отвлечена още в началото на играта.

  Имам толкова много неща, които имам да кажа за Скарлет, ни едно от тях не е добро, че не знам от къде да започна! Тя е глупава, страхлива и много лесно доверчива! И сега, но какво очакваш?! Естествено, че момичето се бои, виж как ги е третирал баща им, който е същинско копеле! Как ще е страхлива, виж, тя иска да защити сестра си на всяка цена! О, но какъв е проблемът, че се доверява лесно?! И виж! Тя не спря да мисли за сестра си в цялата игра, до последно беше вярна на годеника си, който дори не беше стрещала! О, Скарлет е добра, о, Скарлет това, Скарлет онова!

 Но не! Аз не виждам нещата по този начин. Ето какво ми лазеше по нервите най-много. Скарлет постоянно мислеше как ще намери сестра си (в което няма нищо лошо) и ще се върне на Трисда, за да се омъжи и да напусне Трисда със съпруга си. Виждате ли нещо нередно тук? Надявам се, че да, защото дори изпозвах наклонен шрифт. Така, целта на двете сестри през целият им живот е била да избягат от Трисда (забутаният им остров) и когато по стечение на обстоятелствата успяват, за да отидат на Каравал, Скарлет вместо да мисли като Тела, как няма да се връщат, ще продължат да бягат, защото вече са се измъкнали от там, откъдето по принцип никога до тогава не са успявали, тя продължава да мисли как ще се върне, за да се омъжи и да избяга от баща си веднъж завинаги. #логика Аз на  нейно място щях да завърша играта и да си плюя на петите без хич да ми пука, защото щях да имам най-важното за себе си- сестра си. Така щях да си мисля, това щеше да ми е мотивацията. Но букално през цялата книга Скарлет бърза да се върне на острова, за да се омъжи, а този брак го иска, не защото е влюбена, все пак дори не е виждала човека, а защото вярва, че той е билетът й и на Тела към свободата от тираничния й баща. Само че да, ама не. Също така отказва да повярва на Джулиън, когато той предполага, че може би има нещо гнило, след като баща й не иска да й покаже дори кой е писал тези писма. Ъ-ъ, не, баща й я защитава. Само не разбрах от какво точно.

  Казах, че лесно се доверява. Ето какъв ми е проблемът. Не се доверява на Джулиън, който от самото начало й помага в играта, но се доверява на някакви напълно случайни хора като сцената в стаята на сестра й или нататък в книгата. После, малко по малко си научава урока...Почти.

  Защо е глупава? Ами ако до сега не съм успяла да ви убедя, може със следващите ми аргументи да не успея също, но цялата книга е пълна с подобни небивалици. Ето още малко. Всички й повтарят, че това, което вижда в Каравал е смесица от реалност и фантазия, предупреждават я да не ги бърка, но не. Е, случва се на всеки, но постоянно?! Тя всеки път се хваща на едни и същи трикове! Всеки.  (нецензура) Божи. Път! Това, което най-много ме ядоса, дотолкова, че просто спрях да чета за момент беше една ситуация, в която тя имаше право да зададе два въпроса и диалогът протече по подобен начин:

Найджъл: Имаш право на два въпроса.

Скарлет: Какво? Как така? Какви въпроси?

Найджъл: Попитай ме това, което искаш да знаеш.

Скарлет: Това, което искам да знам ли?

Найджъл: Желаеш ли това да е първият ти въпрос?

Скарлет: Не, не!

Найджъл: Тогава побързай.

Скарлет: *въпрос, който не е свързан със сестра й*

Найджъл: Следвай момчето със сърце, направено от черно.

Скарлет: *някакъв втори въпрос*

Найджъл: *отговор*

Скарлет: *сеща се за сестра си* Чакай! Как да намеря сестра си? Къде е? *и още куп въпроси*

Найджъл си тръгва и тя го гони.

  След впечатляващата ми демонстрация на твoрческо писане в стил 2012-та година (поздрави на всички от alle.bg и на Мели *поклон* #innerjoke) се надявам да сте разбрали. А ако не сте, пребройте въпросите на Скарлет. Повече от два са и още как. Така, когато ти кажат, че имаш право на два въпроса, естествено че не тръгваш да задаваш куп въпроси и ако ще и в пустинята да си расъл, пак го знаеш! Да не говорим, че в Каравал е опасно, ако Найджъл беше по-лош, щеше да отговори на първите два и да изчезне, но не, той й отговори на другите й два официални въпроса и тя имаше наглостта да пита още, защото се чувстваше виновна, че беше питала за себе си, а не за сестра си! Което от една страна е разбираемо, а от друга не. Като една везна бих казала, че спокойно можеше да зададе един въпрос за себе и и един за сестра си, ама не. #мозък 

  Естествено, предполагам, че ако Стефани Гарбър беше направила Скарлет малко по-умна или малко по-смела, играта щеше да е приключила още в първите ден-два, но това не означава, че това оправдава Скарлет. Ама никак даже! Защото нея я е страх да иска нещо за себе си! И това не ми харесва! 

  Окей, нямам нищо против, че целта й е да намери Тела, но така и не разбрах какво иска най-много тя, защото това е проблемът, тя иска нещо за себе си, но я беше срам да признае, в резултат на което се получиха малко неприятности...

  Друго доказателство за твърдението ми, че е много глупава е как хората в Каравал буквално й казват по няколко пъти какво да прави, как да го направи, какво ще последва и така нататък, но тя не слуша, вместо това прави там нещо и после съжалява или казва нещо от рода на "Аз мислех, че..." и поредната й глупост. 

   Споменах, че накрая се оказало държанието й за хубаво. Е, не точно цялото й държание. Скарлет е една от героините, които каквото и да ги правят, не се развиват, освен ако не се случи нещо наистина драстично, че да ги бутне в правия път. Каравал има склонността да променя хората, защото си мислят, че това, което стане в Каравал си остава в Каравал, само че греховете им после ги преследват цял живот и така нататък. Скарлет просто си остана същата страхлива и глупава героиня, която искаше да се върне на време за сватбата си. Според мен целта й беше това, което не й позволи да се промени, а не характерът й, който липсва.

  Скарлет може да не е от най-добре измислените героини, но останалите герои са. Много добре е замислена цялата работа, както казах, разкритията накрая ме отвяха и дадох с цялата една звезда по-висока оценка, отколкото мислех да дам- 3,5 звезди. Да, бях на ръба да дам под 3 звезди, заради Скарлет, но Донатела, Джулиън и целия Каравал след това вдигнаха оценката ми, защото наистина беше невероятно!

 Не очаквах нещата да се развият по този начин ни най-малко! 

  Осъзнавам, че не съм споменала още нищо за Джулиън или Донатела, а ревюто ми вече стана цял трактат, но какво да се прави. Трябваше да си кажа всичко.

  И сега, Джулиън и Донатела са едни герои, за които не бива да пиша много, за да не издам неволно нещо. Само ще кажа, че през цялото време подозирах нещо за Джулиън и не бях далеч от истината, но така и не помислих за другата логична алтернатива. Това беше много хитро замислено от авторката, защото напълно разби клиширана предполагаема версия, която си бях намислила- че  в книгата главния шип ще са Скарлет и Леджънд (или Легендата според Бард). Ш-ш-ш-т! Не е спойлер, вижда се от началото. Може би. Ще ви оставя да разберете.

  Донатела. Първо, името вечно ще ми напомня за женската версия на костенурката нинжа. От начало се чудех защо имената на сестрите не си подхождат по-добре. Едната е кръстена на любимия цвят на майката, а другата е просто Донатела, защото светът е измислен и там склупторът не съществува. Но след края на Каравал, осъзнавам, защо имената им не си подхождат. Тела е на едно друго ниво. Тя прилича на лека жена, даже я смятах за по-глупава от Скарлет, но имаща по-голям хъс от нея. Както споменах малко по-рано, тя нямаше намерение да се връща на Трисда със сестра си за сватбата, за нея те вече бяха избягали. #правае Не подценявайте Тела, както казах, много умело е представено всичко в Каравал и Стефани Гарбър се е справила много добре, защото последните разкрития за Каравал и за сестрите изобщо не ги очаквах, ама ни най-малко! Все пак, точно заради това вдигнах рейтинга и просто си умирам за втората част.

   Като изключим проблемите, които споменах, книгата е страхотна и й се насладих изцяло. Даже я препоръчвам, защото въпреки нещата, които ме дразнеха и ядосваха, аз все пак се забавлявах, наслаждавах се и най-важното- хареса ми.