Повелител на сенките - Касандра Клеър

  Тази книга е толкова страхотна, че просто не мога да повярвам, че ще трябва да чакам не една, а ДВЕ години за последната!

  Повечето поредици страдат от синдрома на втората книга, която не е толкова добра, колкото първата, но в случая на Касандра Клеър при нея по-скоро началото е слабо, но след това рещава на вземе всичко, в което си се убедил и го преобръща по най-неочаквания, най-вълнуващия, най-жестокия начин...И съм убедена, че после се смее с Луцифер на по чаша червено вино.

  Честно, думите ми не ми стигат, за да опиша това, което прочетох... Кълна се, че книгите й стават все по-добри и по-добри с всяка следваща! 

   

(Рекламна пауза: ТУК можете да видите ревюто ми на Лейди Полунощ, за да разберете защо не съм била особено очарована от нея.)

  Преди да започна с това ревю, което ще е истиско предизвикателство за мен, понеже наистина думите не ми достигат в момента, ще предупредя, че към края ше има част с обозначен спойлер. Тези, които искат да го видят ще могат да го прочетат като маркират текста. 

  Може и на мен да ми се струва, но сюжета на тази книга се развиваше много по-бързо и много по-добре от този на Лейди Полунощ. Причината да ми допадне толкова много може и да се дължи на факта, че този път нямаше убийства за разгадаване и се случваха далеч по-интересни и запленяващи неща. Тъй като романът е доста дебел, не помня началото. Знам какво се случи, но краят ми е по-ясен по очевидни причини, така че съжалявам ако някъде нещо изглежда несвързано.

  Отново бяха нарушени няколко закона, отново имаше интриги между парабатаи, отново имаше много сладки Малек сцени, на които все не мога да се наситя! Харесва ми как се развиват нещата тук, както вече казах, има разлика, книгата е по-динамична и е изпълнена с пътешествия до различни земи, не всички в човешкия свят. Запознаваме се с Центурионите, които се оказват истински трън в задника и следват още любовни интриги. Освен това, в Повелител на сенките имаше повече сцени с по-малките Блекторн! (Жестокостта на К. Клеър е огромна...) И естествено, героите трябваше да се борят на два фронта и подозирам, че в последната книга нещата ще са същите. Защо? Защото този път има заплаха, идваща от две места, която не е свързана помежду си. Няма да казвам каква е и какво представлява, освен че има общо с въпросните Центуриони и по-конкретно със Зара Диърборн и с корените на Кийрън (да, върна се, йей).

  Не съм сигурна дали трябва да коментирам развитието на сложните отношения между Марк, Ема, Джулиън, Кристина и Кийрън, защото ще е един голям спойлер, все пак, една от главните сюжетни линии е забранената любов между двамата парабатаи, а останалите герои просто неволно се оказаха в кюпа. В романа има толкова оплетени и объркващи връзки и взаимоотношения, че не съм сигурна дали самата Касандра Клеър знае кой с кого ще се окаже накрая и какво ще се случи с героите. Аз поне бях объркана по едно време. Не казвам, че нещата не са представени по разбираем начин, напротив. Като човек, който обича да чете за връзките на хората, без значение роднински, приятелни или романтини, бях много заинтригувана от развитието на отношенията между персонажите и тяхната близост. Хареса ми всичко как е описано и сложността, която Касандра Клеър е вплела в него...

  Искам само да отбележа, че много, ама наистина много харесвам мечът на Ема- Кортана. Това е най-хубавото и силно оръжие, за което съм чела тази година, уникално е! Имам предвид... това нещо <спойлер> строши Меча на смъртните </спойлер> и аз просто... Можеш ли дори да станеш фен на меч повече, отколкото на всеки друг герой в книгата? Възможно ли е? Да. Нормално ли е? Съмнявам се, но на кого му пука? Обожавам силни оръжия, особено такива като Кортана. Това е един extraordinary меч и искам да видя в следващата книга дали ще има нещо разкрито за него...

  Защо не описвам развитието на Ема, Джулиън, Марк, Кристина и Кийрън (чието присъствие може да обърка някого, но не е спойлер...мисля)? Защото все ще разваля изненадата и ще трябва половината ми ревю да е просто бяло пространство. Всичко, което мога да кажа е, че героите са си все така прекрасни и се наблюдават интересни неща около една троица, но няма да кажа коя.

  Между другото, ако някога сте се чудили каква е голямата тайна на Даяна и защо не иска да бъде глава на института в Лос Анджелис, ще разберете някъде след 65% в книгата, защото тя разказва историята си най-сетне! При нея също се случват интересни неща, има някои много хубави намеци, които са точно по моята част и се надявам в следващата книга да има повече от историята й, защото се вълнувам да видя какво ще стане между нея и... един...човек. 

  (И ако мислите, че сте се отървали от феите, в грешка сте. Всъщност, рода Блекторн е толкова дълбоко за бъркан с феи, че не съм сигурна, че изобщо някога ще се отърве от тях, но това не винаги е лошо.)

  Най-любимото ми от всичко тук са моментите между Ливи, Кит и Тай. Някак си близнаците присламчиха Кит в своят кръг и той стана неизменна част от тях. Сближаването им беше много сладко и така имах възможността да опозная и тримата много по-добре, макар и все още да има какво да се желае да се научи за тях. Харесвам Ливи още от първата книга, но към Тай винаги съм имала слабост, а сега и към Кит. Шипвам ги повече, отколкото е здравословно (но не повече от Магнус Чейс и Алекс Фиеро, но това е друг fandom  [Малко отклонение: Някой друг освен мен забелязва ли приликите? В смисъл- Магнус Бейн и Алек(сандър) Лайтууд и Магнус Чейс и Алекс Фоеро?]). Наистина, Тай е трудно за разбиране момче и семейството му го познава, защото все пак живеят заедно, а ето го Кит, идва от някъде и извество време след това вече познава Тай почти толкова добре, колкото собствената му сестра, която толкова много ме зарадва, толкова са...сладки... My inner fangirl is almost free...

  Много се радвам, че всички герои имаха части в Повелител на сенките, защото когато почнах да я чета не ми пукаше особено за тях, но после всичко се преообърна...което направи краят дори по-болезнен, но обещах огромните спойлери да са накрая.

  Много съм доволна от книгата. Тя посрещна всичките ми очаквания и даже ги надмина. Остави ме с много въпроси и съм нетърпелива за последната част. Препоръчвам ли я? О, да, защото е просто много по-добра от Лейди Полунощ и си заслужава прочитането на всички тези стрници!

<СПОЙЛЕР>  Частите, които се разказваха от името на Кит не вдъхнаха живот само на неговия герой, но и на тези на Тай и Ливи, които престанаха да бъдат двуизмерни, а се превърнаха в почти толкова истински, колкото Ема, Джулиън и останалите. Това направи смъртта на Ливи още по-тежка за приемане, но не ме разбирайте погрешно. Не ми пука за Ливи, колкото и зле да звучи. Това, което разби сърцето ми беше Тай, защото...те са като свързани. Дори когато тя падна, той изгуби съзнание. Това само доказва колко псилна е тяхната връзка и след като ги опознах, все повече и повече осъзнавах какво ще причини смъртта на Ливи на Тай и затова сърцето ми се сви така накрая. Това, което може би трябва да даде утеха на читателите е, че Кит все още е жив и здрав. Аз лично се надявам смъртта на Ливи да засили връзката между Тай и Кит, а не да я отслаби. Все пак, Тай и Кит си паснаха без значение дали Ливи беше там или не. Отначало може да изглежда така сякаш Кит е третото колело, но всъщност това беше Ливи през цялото време, но това сега няма значение. просто изключително ми е тъжно за Тай и трябва да чакам две години, за да разбера какво става с него...  </СПОЙЛЕР>

  Книгата е наистина уникална, невероятна...всичките тези чувства...Какво да ги правя? Ако някой знае, да ми каже, защото аз просто... Наистина, всеки път, когато започна да се съмнявам в Касандра Клеър тя намира начин да ме впечатли наново и даже сякаш ми казва "Съмняваш се, че имам с какво да те изненадам след толкова години? Помисли си пак!" и бам! Поредната страхотна книга, поредният зашеметяващ край, а онова сгърченото нещо в ембрионална поза там на пода съм аз, чакаща последната книга.

Освен това можете на намерите официалната българската фейсбук фен страница на поредицата ТУК.