неделя, 17 май 2015 г.

Смарагдовозелено- Керстин Гир

 Майка ми го прочете Смрадливозелено

  Третата и последна книга от трилогията Скъпоценни камъни на Керстин Гир тотално ми промени мнението за Гидиън и го харесвам много повече, особено когато потвържденията ми за това кой го беше ударил във втора книга се потвърдиха, но за да няма спойлери към тези, които не са прочели трилогията няма да коментирам много.
  Този път наистина не смятам това да е ревю, а по-скоро кратък коментар по последната книга, защото все още не мога да се отърся от нея и реално да започна Не пускай ножа. Прекалено много ми хареса. Това са първите три книги от месеци след Mistbor & The Reckoners, които прочетох без да си поемам дъх и дори стоях до след полунощ, за да довърша Смарагдовозелено, което пък не ми се беше случвало от дървената ваканция, когато четях сагата за Тигъра
  Реално не пропуснах нито ред от нито една от книгите, всеки напълно си заслужаваше, дори четях и нещата преди всяка глава, те са най-важните- нещо, което научих от книгите на Брандън Сандърсън (Сандерсън, пиша го както ми дойде).  
  Относно това с редовете, напоследък почти всяка една книга, която чета има включени напълно ненужни моменти, които сякаш са написани, за да има нещо там, които аз нямам търпението да прочета и пропускам, за да стигна до интересното, единствено в последната книга от трилогията ми се поиска да пропусна, за да я завърша по-бързо, но не защото търпението ми вече свършваше, а защото просто исках да си лягам, но ми бяха останали 50 страници и нямаше как да заспя, знаейки ще ми остава половин глава и един епилог, който пък е причината да стоя будна още половин час чудейки се дали той й е някакъв племенник или реално брат. Това беше наистина объркващо за мен, но каквото и да е, краят и на главата и на епилога беше много хубав и леко странен. Когато  Люси каза, че никога не би могла да свикне с това име, отгърнах на следващата страница, очаквайки да видя поне как съобщават нещо на Гуен, но...беше празно! О_О И се учудих. 
  Не мога да повярвам, че не бях проявила интерес по-рано, не помня защо пожелах чак сега да ги прочета, но знам, че не съжалявам. 
  Пък и книгите ми изглеждат чудесно на рафта.

Ревю на Рубиненочервено- ТУК
Ревю на Сапфиреносиньо- ТУК

1 коментар:

  1. Ех, чудесна поредица. Жалко, че филмите не струват... :/

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...