Рубиненочервено - Керстин Гир

 

Нека първо да споделя, че по някаква причина бях останала с впечатлението, че авторката се казва Кристин, за това в предишните ми публикации може да се види с това име. Не ми се търси, че да го поправям.

  И нека да премина направо към мнението ми за книгата.

  По принцип съм песимистично настроена към всичко свързано с пътуването във времето, машини на времето, връщане назад във времето и така нататък. Никога не ми е било интересно или любопитно, особено като знам що за изчадия са били повечето мъже тогава, по-големи от сегашните, незачитайки жените си за нищо друго освен за секс и главно, за да имат наследници. Имало е и изключения, но те са били малко. Просто глупостта на тогавашните мъже, просто доказва колко по-зле са жените, а жените тогава се е налагало да се подвизават с мъжки имена, за да могат да постигнат нещо, ако го желаят. И просто сексизма и расизма тогава са били под всякаква критика, а аз се дразня на подобна консервативност и ограниченост. Дори и сега, особено за отхвърлянето на хомосексуалните, но това е тема за друг път.

  Та, както казах, песимист съм относно пътуването във времето (излиза, че съм песимист за много неща, а уж съм оптимист до големи основи) и това е поредната книга, която доказва, че е добре предразсъдъците да се забравят или пренебрегнат и да се опита нещо ново. Книгата напълно промени мисленето ми и ми стана толкова интересно, че я прочетох за два дни в учебно време, на един дъх, завършвайки я днес, докато карах руски, а това дори не ми беше последният час. 

  Както и да е. Май след дългият ми изблик ревюто ще стане кратко, а изблика по-дълъг. Карай. Важното е, че книгата ми хареса и сега се ядосвам, че трябва да чакам до събота, за да си взема втората! Чието име все забравям. Мисля, че беше Смарагдовозелено, но може и да бъркам като се знам.

  Както вече казах, книгата се оказа по-интересна, отколкото очаквах! Още от самото начало, със самият пролог, където се казва индиректно, че Люси и Пол са избягали от общността или пазителите, или там както искате ги наречете, на пътуващите във времето и явно са оставили дъщеря си в настоящето, докато те са в миналото. Това най-много ме хвана. И ето как от първата глава подозирах, че Гуен им е дъщеря, но никъде не се казва директно, не и докато човек не стигне до епилога, където е казано по-възможно най-недиректният начин, но според мен всеки би се досетил, че Гуен е именно дъщеря на Пол и Люси. Само ми е чудно как така се влюби един вид в братовчед си, но не мисля, че това е от особено в значение в книгата, ще видя занапред дали разбира кои са истинските й родители, защото то е просто очевидно за всеки, но кой знае? Може да са решили да не й казват. Само се надявам, когато отново срещне Пол и Люси, да ги изслуша, а да не слуша Гидиън- въпросният братовчедо-гадже. Защото ако той е племенник-братовчед-някакъв роднина на Пол, следователно е и нещо подобно на Гуен, защото май Люси й е майка и да...

  Както и да е, стига толкова бърборене. Самият стил на писане много ми допада, въпреки превода на места и допуснатите правописни грешки, които може и да са механични, но много не ми се вярва. Та за какво са редакторите и коректорите? Да не говорим, че изречения от рода на:

Говорих с моята майка, а лейди Ариста беше нашата баба.

Той беше моят еди-какво-си.

Моята ръка се заклещи.

  Ми напомнят на разваленият български, който госпожата ми по руски употребява, тъй като е рускиня и там май нямат кратки форми като нашите, които служат за улеснение и придават по-добро благозвучие от това развалено звучене. Никак не ми харесваше, но това не е по вина на книгата, а на преводачите. 

  И отново се връщам да я възхваля, въпреки че май никак не ми се получи. Толкова ми хареса, че за пореден път оставам без думи. Искам да видя как ще се развие Гуен, как ще се развият нещата между нея и Гидиън и каква е тази тайна зад тайната или както там се бяха изразили. 

  Въобще, имам много въпроси, на които се надявам да открия отговори в следващите книги. Жестоко скърбя, че не мога да си ги взема наведнъж. Пфу! Трябва да спестявам по повече...

  Както и да е. Не знам какво повече да кажа. Харесва ми самия стил на писане. Как започва и свършва със сцена между Пол и Люси, а след това всичко останало се разказва от името на Гуен и виждаме всичко от нейната страна, нейната гледна точка и сме наясно с чувствата й. Има неща, които бих променила, разбира се. Немалко бяха случаите, в които ми се искаше да ударя Гидиън или някой друг, но никой не е перфектен.

Ревю на Сапфиреносиньо- ТУК
Ревю на Смарагдовозелено- ТУК