събота, 24 декември 2016 г.

Какво ме измъчва при даването на рецензия

 
  Напоследък нещо съм се отпуснала и решавам да напиша нещо набързо, защото нямам време, станало е късно или просто нямам ревю, което да напиша. О, прочетох две книги вече, но и за двете е леко безсмислено да пиша ревю. Затова и реших да напиша този пост, защото в последно време явно ще го карам на разни теми и коледни тагове. Може би даже ще пусна някой коледен таг малко по-късно, но нищо. 
  Днешният пост ще е за мъките ми по време на ревю. Написала съм някои от нещата, с които ми е най-трудно да се справям в определените периоди, докато давам своето мнение.

1. Увод и заключение

  Едно от най-трудните ми неща понякога е да започна ревюто си с хващаща фраза или просто да дам начало на поста си. Това не е нещо уникално, случва се докато пиша есета и проза, когато се опитвам да разкажа урока по някой предмет или да попитам нещо някой учител, винаги ми е трудно да започна, а после и да завърша. 
  Заключението е по-голямата болка от двете, понеже трябва или да обобщя казаното до момента, или да напиша нещо ново, което изглежда като обобщение и в повечето време краищата на творенията ми са почти еднакви. Това също не се случва само с ревютата, когато пиша есе или ЛИС, обикновено оставям заключението за най-накрая и почвам да преписвам на белова, за да не изгубя така нужните ми двадесет оставащи от часа ми минути, за да си блъскам главата как да напиша 5 реда. За да скалъпя заключение на нещо, обикновено се налага да препрочета всичко написано до сега, а най-гадното е, че то обикновено е претупано. Написаният през пръсти край най-често може да се забележи в прозата ми, когато последните 2-3 глави + епилога са написани наистина слабо, с малко действие и информацията. Тогава те наистина изглеждат и се усещат много прибързани.



2. Коментиране на сюжета без да издавам нищо

  Преразказите никога не са ми били силната част, а предаването на историята от една книга по интересен, но неиздаващ нищо начин дори не ми е в способностите. Понякога, когато не знам как да напиша даденото ревю, започвам да преразказвам някои събития от книгата, които са ми харесали и така рецензията се превръща в един преразказ с коментари към него,
  Но не затова става дума в тази точка. Тук по-скоро имам предвид, че едва си удържам ръцете да не напишат най-големия обрат в книгата, някое друго по-малко разкритие или нещо за героите, което е направило впечатление и така нататък. 
  Преди малко повече от половин година, например, една многознайка ми направи забележка, че името на един герой било спойлер. Използвах това име, за да избегна повторенията, които постоянно забелязвам в това, което пиша. Ревю и книга не мога да ги заменя с 20 000 други думи, но момчето, тинейджърът, той и така нататък мога като използвам името, а не само фамилията. Голям спойлер едно обикновено име, няма що.

3. Да не преразказвам сюжета, когато не знам как да опиша героите и историята им

  Тази точка май че я засегнах вече във втората, но тук ще я разгърна.
  Както вече споменах, понякога ми е много трудно да се спра да не опиша какво се случва на героите или в някой конкретен момент, когато не мога да намеря думи, с които да коментирам и да дам оценка, така да се каже. В такива периоди изключително много се дразня, понеже най-често трябва да изтрия почти цялото ревю и да започна отначало. По този начим губя много време, особено сега, когато то е доста оскъдно.


4. Да пиша ревюта на книги от поредици, особено такива, които не са преведени

  Понякога, най-трудното нещо е да коментирам отделните книги от поредици, защото освен че трябва да внимавам да не издавам спойлери (тоест да не коментирам сюжета изобщо, което намалява обема), на някои книги не искам да пиша ревюта или просто спирам след някоя книга и става незавършено. Например там, където е архивът на блога ми имам един списък с ревюта на поредици и може да забележите, че Heir of Fire я няма, защото просто не я препрочетох и не й написах рецензия. Това само по себе си не е лошо, защото мнозинството вече е прочело книгите на Сара Дж. Маас и/или знае за какво става дума, а и я има цялата поредица на български, докато Кейт Даниелс не е преведена и през ноември, когато пусках ревютата на тази уникална поредица имах сравнително ниска статистика, защото освен че почти никой не знае за какво става дума, тя не е преведена и ме съмнява много хора изведнъж да я прочетат, но въпреки това аз ревюирах и деветте книги. 
  Има, разбира се, още проблеми, покрай ревюирането на поредици, но спойлерите и прекъсването на сериите по средата са главните за мен. Не обичам да оставям нещата недовършени, особено когато става дума за книги (макар и често да го правя).

5. Удържането да не постна емотикони
  
  Е, надявам се тази точка да е кратка, защото не е нещо важно, а по-скоро част от моята лигавеща се персона.
  Хората, които ме познават и си пишат с мен знаят, че аз много рядко не слагам емотикони в съобщеията, които пиша. Буквално във всяко едно от тях има ухилен емотикон и когато за пръв път започнах да пиша в блога си ми беше адски трудно да не слагам емотикони, а сега съм ги заменила с "хихи", което понякога ми лази по нервите, но е по-добрият вариант от :D. 

  Ами да, малко рязък и неочакван край на този велик пост, но какво да се прави. Ако не спра сега, ще напиша още няколко романа и тази публикация ще стане невъзможно дълга.
  Не знам дали съм го споменавала тук, но понеже сме на тема ревюта реших все пак да отбележа следното: Реших, че когато прочета непреведена книга, която не е част от преведена поредица, ще й пиша английско ревю, ако мога, и ще го пускам в блога си, понеже иначе и без това получавам ниска статистика, нека поне да бъде на английски. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...