3 причини да прочетете "Наследството" на Кристофър Паолини

  От сряда чета Бризингър, който е третата книга от цикълът Наследството на Кристофър Паолини с първа книга Ерагон. На английски и четирите са доста дълги в джобните издания, но не се оплаквам, тъй като са значително по-евтини от българската цена преди намалението, когато си ги и купих.  Едва преди няколко дни осъзнах, че това е първата хай фентъзи поредица, която някога съм докосвала и точно затова реших да направя този пост.

1. Евтини са

Знам, че това не е най-добрата причина, с която мога да започна, но гледам, че напоследък цикълът се продава за по 9,95 всяка, следователно вместо 68 лева общо ще дадете само 40, ако решите да си ги вземете, ако тиражът им вече не е изчерпан, разбира се. В Сиела във Варна все още си стоят и всеки път щом мина ми се ще да си ги бях взела на български, защото последните две седят на рафта ми от векове, а не съм ги прочела и са едни такива дребни и не си отиват с останалите, но не се оплаквам. Както казах, на времето (преди 2 години някъде) си ги взех евтино, а сега са направо без пари. Къде ще намериш сносна книга за 10 лева?

2. Светът + начин на писане

  За разлика от повечето хай фентъзи книги, тук стилът е сравнително лек, лесен за възприемане и не е скучен. Дори началото не е чак толкова бавно, колкото в останалите и аз изключително много го харесвам, защото бързо се свиква с него. Като цяло и четирите книги са по 400-500 страници, което е много добре, тъй като не стават тежки и скучни. Освен това Кристофър Паолини е написал Ерагон, когато е било малко по-малък от мен и е продължил с поредицата си после и аз просто се прехласвам по начинът, по който го е направил, защото всичко е изградено изключително добре.

  Светът е завършен, има си история, раси, политика и честно казано помня повече за книгите, които четох толкова отдавна, отколкото за някои от по-новите. Наследството е запомняща се поредица, особено ако човек си пада по дракони и подобен тип книги. 

  Харесвам ми фактът, че сюжетът е и непредсказуем, но по един такъв начин, че подозираш, че нещо ще стане с определен герой, но не знаеш точно какво докато не бъде разкрито. Просто много ми харесват книгите, макар и още да не съм завършила поредицата. Тя е лека, приятна и винаги пълна с екшън.

3. Героите + действието

  Както вече казах, не започва чак толкова бавно, колкото повечето хай или епик фентъзи книги. Тя е пълна с действие, здрав екшън и бойни сцени, които са много добре описани. Помня колко ми харесаха описания, когато Ерагон се учеше да се бие с меч и да използва магия. Изключително много обичам книги с битки и походи, а когато са написани по начин още повече ми харесват, а Кристофър Паолини ги предава изключително хубаво.

  Героите също са добре изградени, особено Ерагон, който изключително много харесвам. Вече не помня на колко е години, само знам, че е доста млад. Мисля, че е по-малък от мен, хаха.

 В Ерагон се разказва само от неутрална гледна точка от негова страна, но от Първоодният нататък се включват страните на Роран и Насуада, ако не се бъркам за второто. Това дава шанс не само да се опознаят тези двама герои повече, но и да се видят другите персонажи през техните очи, което е много интересно, защото всеки вижда всеки по различен начин. Така са ни показани различните страни на героите и да...Поне така ги виждам аз нещата и затова ми харесва толкова. 

  Като цяло, когато нещо ми допада не мога да се изразявам толкова добре, колкото бих желала. Всичко, което ми е необходимо да кажа в такива моменти е, че ми харесва и точка. Затова не пиша ревю на всяка книга, просто не мога и това се отразява зле на блога ми.

  Както и да е. Това със сигурност не са единствените причини, дори се водят 5, но поотделно нямаше да изглеждат така добре, както са заедно. 

  За мен книгите наистина си заслужават и макар да съм чувала, че някои ги намират за скучни, аз започна ли да ги чета, не мога да се откъсна от тях. Просто съм на училище и нямам възможността да се зомбирам така, както обичам, но смятам сега да го направя.