събота, 11 февруари 2017 г.

Бризингър - Кристофър Паолини

    Преди около две години прочетох Ерагон и Първородният, но след това повече не се докоснах до тази страхотна поредица. Сега, 2 години по-късно мога да кажа, че най-накрая се върнах към нея и съм наистина много доволна от третата книга.
  В поста си с 3 причини да прочетете Наследството на Кристофър Паолини споменах най-главните неща за книгите като свят и стил, затова няма да наблягам на тях тук, а на впечатлениета ми от тази трета книга.
  Накратко в типичното ми начало- стилът на Кристофър Паолини е лек и приятен, особено като се има предмед, че жанрът е хай фентъзи. Лесно се чете и има страхотни описания на мечове, които просто обожавам. Изключително много ми хареса да чета тази ужасно дебела негова книга и то на английски. Предполагам, че една от причините да я забавя толкова е, защото смятах, че ще е голямо предизвикателство, но реално не беше. Повече подробности по стила и света в поста
  Имам само едно ревю от тази поредица и то дори не е истинска рецензия, а е направено по английските "правила", когато трябваше да го пиша за домашно затова изобщо не е добре. Както и да е. За какво ще говоря? Някак не върви да почна да разсъждавам за героите така, сякаш е първа книга нито пък да тръгна от средата, та не знам. Ще бъде както се получи.
  Ерагон официално ми става сред любимите герои. Той е просто страхотен.
  Книгите дават шанса да се проследи развитието му от началото на поредицата до сега по един изключително добър начин, който го показва във всяка негова светлина. Ерагон е далеч от перфектен и далеч не е най-добрия или най-силния воин, но  съдбата на цяла Алагезия зависи от него по стечение на обстоятелствата. Харесва ми как е изграден и проблемите, които има, как до последно не иска да убива и се старае да не се превръща в едно от чудовищата, срещу които се бори. Той е изключително умел в битките, силен е и много находчив.
  Едно от нещата, които най-много ми хареса в Бризингър (и в поредицата като цяло) е как е изградена връзката между него и Сапфира, чието име се произнася Сафиъра и не идва от сапфир, но българският превод... Както и да е. Техните отношения са показани и развити и в четирите книги със сигурност, но това, което видях сега ми хареса изключително много, защото те са преминали през толкова много предизвикателства заедно за краткото време, в което се познават и са станали изключително близки. Обожавам да чета за добре развити връзки и това е една от причината да оценя книгата толкова високо. Това ми направи силно впечатление, защото когато са заедно Ерагон и СаФИЪра са по-силни (и забавни), а когато са разделени се усеща как си липсват. Имаше дори две глави, в които беше показана страната на Сафиъра и много ми хареса. Кристофър Паолини е предал връзката им по изключително умел начин.
  Вече споменах за описанията на мечовете и смятам да отделя този кратък параграф за всички описания. Аз просто заобичах тези описания на оръжия, най-вече на мечовете в книгата! Те са описани толкова детайлно, че просто няма как да не им се насладиш, а аз дори не обичам описания! Освен това много харесвам как описва битките и действията...абе просто всичко! Описва, описания, описал...не знам с какво да го заменя, хаха!
  В Бризингър Аря няма много голяма роля, но пък аз продължавам да я харесвам. Нейното име също не се произнася така, а Ария, но на кого са му притрябвали дългите гласни. (Алагейзия също.) Да се върнем на елфката (елфинята? Звучи като графиня.) тя е сред любимите ми в поредицата, понеже макар и малко дръпната е силна и страхотна героиня, която е много добра приятелка на Ерагон.
  Идва време за една героиня, за която имам противоречиви чувства, защото от една страна разбирам причините й да действа по този начин, но от друга страна никак не одобрява и това е Насуада. Макар и да е добър и много находчив владетел, тя изключително много ме дразнеше с отношението си към Роран, братовчедът на Ерагон, който тя възприема като заплаха. Отново казвам, че разбирам напълно причините й и има логика, но това не означава, че трябва да харесвам факта, че изправя единствената жива роднина на Ерагон в смъртна опасност всеки ден.
  Като стана дума за Роран- той също е невероятен! Още от Първородният започнах да го харесвам, макар и тогава да не бях очарована от факта, че се налагаше да чета и за него, защото обикновено не ми харесва в книги, в които първо се е разказвало само за един герой да се натъпчат още няколко, но този път останах очарована. Роран е наистина силен герой, но не просто по характер, но и по...ами физика. Той е умел самоук воин, на който много хора (и не само) дължат живота си и точно затова не ми харесва как се отнася Насуада с него, защото вместо да го поздрави, че не се е подчинил на необмислено дадена заповед и е спасил животи, той бива наказан, но пък всичко се нарежда накрая.
  Една от многото причини да харесвам тази поредица е, че има много пътуване. Във всяка от книгите героите, най-вече Ерагон и Сафиъра, кръстосват континента и посещават различните местностти като владенията на джуджетата и тези на елфите, срещат различни личности и много опасности. Изключително много обичам книги с пътуване, стига да не е описано прекалено тежко, а тук не е.
  В едно от тези малки пътешествия, отново се срещаме с Оромис и Глаедр (или Глаедър? Гледр? Глейдър? Glaedr), от които за пореден път Ерагон и Сафиъра научават много за същността си на Дракон и Ездач, за техните способности и така нататък. Дори се разкриват някои много важни неща, откоито зависи бъдещето на цяла Алагейзия. (Пиша имената приблизително така както се изговарят, има си речник в края на книгата.) Досетих се за развитието на някои неща и все пак събитията в Елесмера бяха наистина поучителни за Ерагон и Сафиъра и доста интересни за мен да ги прочета.
   Мога да кажа, като се повторя за сетен път, че Бризингър със сигурност ми хареса адски много, насладих й се изцяло и беше удоволствие за мен да прочета това така дебело копие, което си купих преди толкова време. Със сигурност препоръчвам поредицата, особено ако сте фенове на дракони и много битки, както и на добре изградени светове с техните си езици, различни индивиди и зли, тиранични владетели.

Няма коментари:

Публикуване на коментар