вторник, 21 февруари 2017 г.

Пасажер - Александра Бракен

    Ето че прочетох тази книга и не съм сигурна какво да кажа. В момента все още се опитвам да си събера мислите, за да мога да съчиня едно "хващащо" начало, за да продължа нататък. О, момент! Сетих се!
   Заобичах Пасажер още от началото, а в средата вече беше сред любимите ми книги!
   Харесвах стила на Александра Бракен в Тъмна Дарба, но тук той е много по-добър! Може би това се дължи на факта, че разказва от трето лице и има шанса да покаже повече гледни точки и повече неща или че разказвайки от неутрална гледна точка стилът винаги изглежда една идея по-висок, не знам, но със сигурност разликата се забелязва. Тя е от земята до небето и аз просто не мога да повярвам колко по-хубаво е писането й и колко по-лек е стила й! Противно на очакванията ми, че ще я прочета бавно, заради третото лице, всъщност я завърших изключително бързо и нито за миг не ми стана скучно. Тя ме залови в капана на страниците си от самото начало и не ме пусна до самия си край. Дори сега не съм напълно свободна.
  Тъй като става дума за пътуване във времето, веднага бях привлечена от книгата (но първо се запалих по корицата) и не останах разочарована. Всъщност, очакванията ми бяха повече от оправдани и все още не мога да повярвам колко ми хареса.  Една от причините да я заобичам толкова много е заради Никълъс, за който ще говоря след малко.
  Сърбят ме пръстите да навляза в подробности около Пасажер, да разкажа малко за него и да си напиша свое резюме, но тъй като преразказите не са ми силната част сложих линк в началото на това ревю, зелен е, вижда се. Само ще спомена, че Ета няма никаква идея за света, от който е част, не знае нищо и макар и да звучи леко изтъркано, историята е разказано по такъв начин, че напълно оправдава първите впечатления. Поне при мен.
  И без това започвнах с Ета, нека да продължа. Изненада ме колко бързо прие това, което е и ми хареса. Може да изглежда странно да бъдеш телепортиран в 18-ти век и изведнъж да си напълно окей с това, но когато си заобиколен от истината и я виждаш с очите си е трудно да  не повярваш. Тя, разбира се, мина през своя кратък период на недоумяване, но благодарение на София бързо се окопити. Изключително много ми харесва като героиня, защото освен, че е силна и знае какво трябва да направи, тя също така запазва себе си и не приема това, което се очаква от нея в миналия век. (Звучи малко неточно, но иначе ще издам спойлер.)
  Към София съм със смесени чувства, защото макар и да прави що годе добро първо впечатление (имам предвид една конкретна сцена с нож), после образът й малко...се разваля? Това не е точната дума, но няма как да я опиша по-добре. Тя също е силна по свой си начин, но най-хубавото за нея е, че знае какво иска и как да го получи, особено след като следва съвета на Ета. Това, което не е хубаво е, че е твърде амбициозна и допуска грешки.
   Харесвам Никълъс по много причини, но най-голямата от тях е, че е различен, цветнокож е, а аз имам слабост към всичко различно и това е първата книга, която чета с такава контрастираща двойка! Цвета на кожата му настрана, той е забележителен герой. Бори се да започне собствен бизнес, макар и нестандартен, а е роден по времето на колониите и робството, така че не е лесно, защото бива съден не въз основа на способностите си, а на цвета си. И все пак той се бори да превъзмогне грешките си от миналото, да започне своя работа, а сега и да помогне на Ета. Изключително много ми харесва как е изграден като герой, колко е силен, добър и как й помага. Нещата между тях може да се развиват малко бързичко, но ми харесва начинът, по който са описани. Връзката им, например, е много добре изградена дори още от началото.
  Друго, което ми хареса са пътешествията им. Винаги когато чета нига за пътуване във времето я сравнявам с първата трилогия, която четох- Скъпоценни камъни и все повече и повече осъзнавам, колко по хубави книги от тях има, като тази например. Тук нещата са много добре изградени, имат си история, закони и правила, които трябва да се спазват, макар и малко тиранични и светът е изграден изключително добре. Няма пропуски в строежа и в историята му и това е наистина много добре, а и както вече казах, стилът на Александра Бракен тук е просто невероятен. Изключително много ми хареса и фактът, че те не могат да контролират къде и кога попадат. По този начин книгата и действията не изглеждаха нагласени, те трябваше всеки път да се оглеждат (и да имат богата обща култура), за да разберат къде и коса се намират и на могат да се слеят възможно най-много.
    Пътуванията им не могат да се нарекат лесни нито мисията им, а краят е просто страхотен! Честно казано, хич не ми харесва факта, че това е дуология, ще ми се да си е цяла поредица, защото има потенциал, но нищо. 
   Пасажер е сред книгите, които толкова много ми харесват, че чак не мога да напиша нещо нормално и свързано по тях. Понякога даже се оказва, че преувеличавам несъзнателно, но в случая наистина си заслужава да бъде прочетена. Препоръчвам я, защото я заобичах още в началото, а това вече не ми се случва често.

  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!

2 коментара:

  1. За първи път се запознах с книгата като я видях в BOPS-а на Алекс и Райс. Още от тогава ме грабна с корицата и анотацията, но така и не се поинтересувах по-подробно за книгата. И сега ме е ужасно яд. Време е да поправим тази грешка! До сега не съм чел книги за пътуване във времето, така че нямам база за сравнение, но се надявам книгата да успее да ме плени, както е пленила теб. Интересно ми стана, че я сравни със "Скъпоценни камъни", която е доста хвалена поредица. Тя също ми беше в TBR листа, но по мнението ти разбирам, че в тази книга света е по-добре изграден (поправи ме, ако греша). Така че ще заложа първо на "Пасажер". Ревюто е страхотно, успя да ме убедиш да обърна внимание на книгата. Благодаря за което! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Искрено се надявам да ти хареса ^^

      Изтриване