В много мои предишни ревюта на нейни романи съм написала, че харесвам стила й на писане, понеже е лек, лесно се чете и има много добри умения в описването отношенията на героите, а за мен двете най-важни неща в книгите са това- отношенията и героите.
Този път историята е малко по-различна. Има намесен и писател, което ми харесва наистина много! Някак си ме накара да я чувствам по-близка до мен само заради това, а и Ани обича готическите романи, каквото и да значи това, което също е един добре дошъл плюс.
Историята на тези двамата не започва с началото на книгата, а отпреди това. Тя е дълга и изпълнена с тинейджърски и психологически проблеми, интриги и малко или много страдание. Изградена е по много добър начин и е разкрита постепенно и интересно. И двамата са преминали през наистина много, за да се озоват в това положение около 15 години по-късно и сегашната им история...е, не мен ми се стори много забавна, но вече съм споменавала колко изкривено може да бъде чувството ми за хумор понякога.
Както и да е. Истината е, че както вече споменах, историята им, макар и трудна, ми хареса. Те са толкова еднакви двамата, че дори е смешно, когато се наблюдава отстрани, защото са упорити като волове, а словестните им битки винаги са остри, саркастични и изключително забавни за мен, защото включват психопати. Имам един конкретен момент в края на книгата, който ми стана любим, включващ едно малко момиченце и две освободени тайни, но за края после.
Ани е неуспяла актриса, която след смъртта на майка си се премества за малко в наследената й вила, където се среща с Тео- познат от детството, с който има дълга и не особено розова история. Тя може и да не е успялада се прочуе на Бродуей, но е много добър вентролог и я бива да разсмива деца. Тя е добра и мила героиня, забавна е, особено когато се държи злобно с Тео и оставя добро впечатление, най-вече когато се занимава с децата.
Тео не е такъв, какъвто изглежда. Зад мрачната му фасада се крие съвсем различна история, за която трудно бих се досетила, ако не я бях прочела. Той пише за психопати и няма никакъв проблем с убиването на героите си. Освен това показва изненадваща за Ани загриженост към нея, която тя подозира почти до последно. Харесвам Тео, но не искам да говоря повече за него, понеже ще издам нещо без да искам.
Ще се преместя направо към историята, която се върти около вилата на Ани. Тя е мистериозна и леко плашеща (историята, не вилата), а обратът е доста интересен и наистина неочакван, поне за мен. Хареса ми как е описано всичко и най-много ми се понравиха разказите за миналото на двамата герои. Освен това Ливия- малкото момиченце с тайната, което споменах по-горе, е едно голямо съкровище и сладурче, чиято история също не е лека, особено за такова малко същество. И все пак всичко се подрежда около нея, а аз бях много приятно изненадана от цялата книга.
Героите са моята слабост е поредната книга на Сюзън Елизабет Филипс, която ме остави изключително доволна и ми хареса наистина много. Тя е интересна, мистериозна, много забавна и изпълнена с чувства и точно затова нямаше как да не я заобичам. Освен това, книгите на СЕФ са моята слабост.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!
Няма коментари:
Публикуване на коментар