Поредици, които едва ли някога ще завърша #1

  

  С годините изчетох десетки поредици от кора до кора, но освен това започнах такива, които с течението на времето просто осъзнах, че няма да завърша, защото вече не са мой тип или просто защото съм им изгубила нишката отдавна. Знам, естествено, че не съм единствената, която е изгубила желанието  да дочете някоя поредица по една или друга причина, затова ще се радвам да разбера поредиците, от които вие сте са отказали.

  Но нека сега да преминем към поста (докато реших да изтегля първата си манга, която е от 686 глави...Всяка по отделно при това...)

1. Джорджина Кинсед

Това е втората книга, ако не се лъжа,
но просто исках да покажа снимка.

  Отказах се от тази поредица, когато прочетох третата книга, която сама по себе си не беше лоша, но отново потвърждаваше подозрението ми, че Академия за вампири е най-добрата поредица на Ришел Мийд и всичко друго става от лошо по-лошо. Нека да отбележа, че това е моето мнение, но освен това ще кажа, че съм започвала всяка нейна излязла поредица и така и не съм успявала да я звърша успешно. Докато излезе Бляскавият двор, вече се бях отказала от писателката.

  Но да се върнем на Джорджина и отказът ми от нея. Не ми хареса обратът на събитията, не ми хареса драмата, която Ришел Мийд добави, имам предвид, допълнителната драма, която вече ми дойде твърде много. Поинтересувах се и в Уикипедия прочетох какво става нататък, при което заключих, че ако ще дочитам поредицата, ще прочета само последната книга. Но ако ще пропускам 2 книги, които ама НАИСТИНА НЕ ИСКАМ да чета, тогава защо изобщо да си правя труда? И се отказах. Защото краят на поредицата също беше МНОГО удобен. Прекалено удобен. Аз ако бях на мястото на Джорджина никога не бих простила на Сет, но и самата Джорджина е толкова тъпа, истински парцал, без значение каква роля й е отделила Ришел Мийд. Не ми хареса, не останах доволна и реших да зарежа поредицата. 

  Нямам идея какви са ми ревютата на книгите, но това е сегашното ми окончателно мнение.

2. Кръв от Рая

  Всъщност, съвсем наскоро осъзнах, че едва ли ще продължа тази трилогия, макар и да имам силното желание поне първата книга да дочета, но е факт, че не успях да се справя с нея. Започнах я преди две години, бях на почивка, прочетох 100 страници и от тогава не съм я отваряла повторно. Смятам даже, че сега ще ми се стори в пъти по-лесно да я прочета, но не знам дали изобщо някога ще я хвана отново, за да го направя. 

  Това не е защото е лоша книга, а защото някак си мотивацията ми да прочета Законът на безсмъртните е почти...изчезнала.

3. Вещиците от Ийст Енд

  Тази трилогия седи на рафта ми от 2 години също, но за разлика от Законът на безсмъртните, дори не съм я започвала. Не броя първите 2 страници, които с мъка прочетох. Просто това няма да го бъде и въпреки хубавите корици, книгите ще си останат непрочетени.

4. Тъмна дарба

  Първата книга я заобичах, втората ми беше трудна и скучна, а третата изобщо не смятам да чета и това го осъзнах още преди да помоля една моя приятелка да ми разкаже за какво иде реч в По залез.

  Обикновено, когато някой ми спойлне нещо (или сама го направя) имам огромно желание да разбера защо става така, а не по друг начин, как героите са стигнали от точка А до точка В, но в този случай не стана така, защото това, което разбрах не е като да не ми хареса просто ми се стори...недостатъчно интригуващо. Прочелите цялата трилогия може да реагират малко остро, но за мен това е така. Да не говорим, че някои от обратите си ми звучаха доста очевидни, щом не се изненадах нито веднъж...Е, с изключение на една смърт. Очаквах, разбира се, някой да умре, просто не точно него. Искаше ми се да е някой от първите ни главни герои, а щом това ми се е искало... 

  Да, няма да прочета По залез.

5. Нощна сянка

Остана ми само тази книга- третата.

   Нежеланието ми да завърша тази трилогия ме изненада наистина много. То не е защото съм спойлната, а защото просто...нямам желание. 

  Поредицата не е лоша, ни най-малко. In fact, тя е сред първите, които исках да прочета  и 2 години по-късно се сдобих и с книгите, затова и нежеланието ми да я завърша ме изненада. Ранните ми четива имат една такава сантиментална стойност за мен, което означава, че хич не обичам да се разделям с тях, а тази дори не искам да за завърша. Дори не знам защо.

  Просто желанието...го няма...

  #ЛичнаДрама 

6. Петата вълна

   Никога не съм я харесвала тази трилогия, първата книга не ми направи особено добро впечатление, но ми беше леко интересно да разбера какво ще се случи нататък. Обаче, тъй като не успях да се сдобия с третата книга, а и видях колко по-кратка е от останалите, които също не са дълги, реших изобщо да не си правя труда да я чета, защото просто не ме интересуваше какво ще се случи нататък, а щом не ме е интересувало... 

  Това беше днешният пост от мен. 

  Може би вече сте разбрали, че сега съм в период на читателски застой, бавно, малко по малко напредвам с четенето на Кланът Радли, но като цяло гледам Bleach,  а сега си тегля и мангата му, така че ако нещо ще чета, то това ще е вампирският роман и мангата. Този месец ще е най-слабият ми от 4 години, но съм се запалила по Bleach и не мога да се възъдържа.

  

  А вие гледате ли/ гледали ли сте анимета?

  Чели ли сте манги? (Bleach ще ми е първата.)

  И кои поредици не смятате да завършите?