понеделник, 31 август 2015 г.

August Wrap up

  Реших и аз да започна да ги пиша на английски заглавията и за прочетените книги, понеже е някак по-лесно. Отново месецът ми е слаб, ако не бях толкова заета щях да съм прочела поне с две книги повече. Да не говорим и че сега Лабиринтът щеше да е прочетен.


1. Сияйни слова

  Прочетох тази книга сравнително бързо, понеже беше на български и макар от 1000 страница, само за пет дни бях готова и отново копнеех за третата книга ВЕДНАГА, но за жалост Брандън Сандерсън едва сега я ЗАПОЧНА. Даже прочетох, че този път ще има ретроспекции за Далинар, а до сега в първата бяха за Каладин, а във втората за Шалан, често казано много искам да разбера повече за Далинар, много го харесвам.

2. Нощна сянка


3. The Orphan Queen

Препоръчвам я на всеки, който харесва книги от типа на Red Queen & Seraphina. Имам предвид, книги, в които героините отиват в двореца и шпионират за по-висша цел. Изключителна е! 

4. Огнено сърце

Все още не мога да се наканя да почна петата, знаейки че е натоварваща и тежка психически, но скоро я започвам!

5. Въглен в пепелта

УНИКАЛНА Е!

6. Принцът на тръните

Не си падам по отрицателните ревюта, но имайки предвид, че прочетох The Stormlight Archive, където действието се развива бавно и ден за ден, не мога да кажа, че ми липсваше търпение, просто на книгата й липсваше всякакво по-важно действие и развитие, като се знам, сигурно съм я прекъснала на  най-големия шок.

7. Ангел с часовников механизъм

Кой не знай Уил Херондейл, 
кой не е чувал за него.

8. Принц на нощта

Винаги съм харесвала Влад, независимо дали е било като приятел на Кат или като любовник на Лейла или като вампир. Влад си е Влад- саркастичен, предан, жесток и с голямо, но трудно достъпно сърце.

9. Лабиринтът

Прочела съм я до половината и за сега съм много доволна от нея. Днес, обаче, не ми се четеше и си пуснах филма. Стигайки до един момент, в който тъкмо бях навлязла в книгата, осъзнах, че съм спряла да чета на най-интересното. После, се наложи да изляза с брат ми и продължих да чета, а филма е доизгледам като свърша книгата. И без това съм спойлната за всяка отделна, няма нужда и представата ми да се разваля допълнително.

Това са книгите, въпреки че вярвам, че ако не бях толкова заета последните три дни, щях да прочета повече.

събота, 29 август 2015 г.

September TBR List

  Снощи, докато лежах в леглото преди да заспя ми хрумна някакъв хубав пост, който да направя, но за жалост го забравих. Така че сега ще направя TBR List-a си за другия месец, а прочетените книги ще ги пусна или в понеделник или даже на първи, тъй като не се знае дали няма да се увеличат с още някоя, че напоследък чета много малко.
  Противно на волята ми и всякакви мои очаквания, август за мен беше изключително натоварен месец с почти без грам почивка, а под почивка имам предвид да си седя у нас, затворена, свита в ъгъла на леглото, зачетена в поредната книга, която да завърша на следващия ден...не на следващата седмица!

1. Сребристи сенки
             +
2. Рубиненият кръг

Май май се очертава да започна месеца с тях. Започвам месец, завършвайки поредица. Хах. Като цяло ги имам от месец някъде сигурно, но просто все още не съм готова за петата книга, понеже знам, че ще е тежка, но...ех

3. Законът на безсмъртните

Всъщност трябва да я дочета тъй като първите две части от книгата ги прочетох, но понеже е от тези, които вървят бавно, оставих другите две части за по-късно, че много ми подейства натоварващо.

4. Дивергенти

Не знам всъщност дали ще я прочета, но се надявам да стане. Харесах първия филм, така че би трябвало поне малко да харесах книгата. Единственото, което ме спира да прочета цялата трилогия е краят. Не обичам такъв край...

5. Дневниците на Стефан: Началото

Не съм особено заинтересована от точно тази поредица, със сигурност предпочитам книгите на Л. Дж. Смит, а не Стефан. Винаги съм била отбор Деймън, пък и това се оказа нещо като предистория на Стефан. Имам ниски очаквания, но се надявам да бъдат опровергани.

6. The Assassin's Blade

Не писах ли за него вече веднъж? Предисторията на Селена Сардотиен, защо не?

7. Балада

В девети клас прочетох Ридание, но нещо не успях да стигна до Балада, но сега си я взех, така че да се надяваме, че ще успея да я прочета. Очаквам kliff-hangerish край, така че...ами да, май и не подозирам там момичето и най-добрият й приятел да се съберат, май не се  и събираха, но нека да я прочета, та да се убедя поне.

8. The Hundred Thousand Kingdoms

  Резюмето в Goodreads е кратко, но веднага ме хвана и си я поръчах. Защо не? Изглежда интересна и се нарежда в един списък от 51 фентъзи поредици, които трябва да прочетем преди да умрем, така че аз съм за! Имам я и ще я прочета.

Това е списъка ми, може да се съкрати, може и да се увеличи. исках да прочета и Brisingr най-сетне, понеже намерих последната на 2 места с един лев разлика, но мога да си я взема и пак да ги оставя да почакат, така че сигурно ако прочета тези, а сега почваме училище и идва голямото четене, то сигурно ще я прочета.

петък, 28 август 2015 г.

Принц на нощта - Джанин Фрост

  Две думи. Влад. Цепеш.

  Джанин Фрост е сред любимите ми писатели. Първата й поредица, която прочетох- Среднощен ловец, ми стана и една от любимите, а Кат и Боунс могат гордо да се наредят до Джейс, Роуз Хатауей и още доста герои.  По една случайност разбрах, че има книги към самата поредица за Спейд и Менчерес, които също много заобичах, а после и открих, че Джанин Фрост е посветила цяла поредица за нейната версия на Дракула, а именно Влад, който от Среднощен ловец познаваме просто като верен и забавен приятел на Кат, който я спаси от Грегор. Добре де, тя сама се спаси, той просто я прибра. Тя ще бъде от 4 книги и аз вече съм прочела  трите на английски, но измина доста време (към 2 години), откакто прочетох първата, така че се радвам и благодаря изключително много на издателство Ибис за предоставената възможност.
  В интерес на истината, бях забравила много неща как и кога се случват, разбира се знаех, кой е врагът, изпратил вампирите след Лейла, но нямах и представа как се произнася името му, но поне вече знам.
  Много харесвам стила на писане на авторката, понеже той е лек, почти винаги е от първо лице, което не само ни помага да се поставим по-лесно на мястото на героинята, но и прави книгата изключително лека и приятна за четене. Пряката реч и описанията са много добре балансирани, както и всичко в самият сюжет. Изключително много я харесвам като цяло и почти не знам какво точно да кажа.
  В книгата наблюдаваме едно голямо израстване на героинята не само по характер, но и по сила. Лейла (в резюмето и Лайла в книгата) е доста силна героиня, която е станалата такава главно заради силите й, които й позволяват да види най-големите грехове на хората (да ги изживее също, усещайки болката им) и да изживее смъртта им, както и да вижда в бъдещето, което вместо да я подлуди я е направило по-силна, както й е дало и добри житейски уроци, които й спасяват живота неведнъж.
  Личността на Влад за мен продължава да бъде мистериозна, но ако преди не бях оценила природата му на безсърдечен убиец, почти достигаща тази на социопат, сега със сигурност го направих, понеже просто много неща се промениха в тези две години, от както четох книгата за пръв път и подобни прояви от страна на главните герои много ми харесват. Вампирът може да има много отрицателни страни, една от които на моменти е склонността му да измъчва, но има двойно повече добри- той е наистина лоялен на хората си и винаги ги защитава или отмъщава за тях. Грижи се за Лейла и за семейството й, чиято реакция относно Влад беше твърде забавна, за да не си я отбележа в любимите моменти.
  Като цяло, по-нататък в поредицата разбираме повече за Влад, докато тук повече става дума за Лейла, за чието минало (и настояще) разбираме по един или друг начин.
  Относно събитията в книгата, авторката ги поднася изключително добре и всичко е прекрасно замислено от начало до край, включително и някои така извъртени неща, които дори не помнех и си имаха ефекта да ме учудят.
  Като цяло, Принц на нощта е една книга, която според мен, колкото и пъти да прочетеш, винаги ще има някакъв ефект върху теб по един или друг начин.

вторник, 25 август 2015 г.

Тъмна любов- Дж. Р. Уорд

  Тази книга съм я чела 4 пъти- 2 на български и 2 на английски. По едно време обмислях дали да не напиша ревю за цялата поредица, която съм прочела, докато чакам да излезе преводът на Сенките, но се отказах, понеже книгите са 12 и вероятността да забравя нещо важно или да изпусна такова е голяма.
 Сега, обаче, издателство Ибис, на което съм благодарна за предоставената възможност ми я изпрати и аз ще се постарая  да напиша едно добро ревю за първата книга от поредицата Братството на черния кинжал, която много обичам.
  Това е една нова среща с вампири, изцяло измислена раса от авторката, чийто стил на писане е изключително добър. Тя умее наистина много добре да описва не само еротичните, но и бойните сцени, което е един голям плюс в нейните книги. 
  Противно на всяко очакване от подобна книга, Дж. Р. Уорд никога не забравя, че пише за вампири и за бойци, защитаващи расата си, която е застрашена от техният враг. Харесва ми, че всичко е балансирано, както описания и пряка реч, така и връзката между Рот и Бет и фактът, че те разследват убийството на Дариъс и се бият срещу лесърите. 
  Няма да навлизам в подробности за произхода и на двете раси, понеже ще го обясня по-объркващо, отколкото всъщност е, но книгата и всички останали от поредицата напълно си заслужават, особено за любителите на малко еротика с екшън. Както и за любителите на вампири.
  Като техен върл фен, изчетох книгата на един дъх и аз един ден. Минава много бързо и лесно и си има своите много леки и тежки моменти. Както и много забавни понякога.
  Братята са големи мъже на над век всеки (е, почти) и над два метра високи. Тъмна любов е за Рот, който е кралят на вампирското общество, който всъщност не иска да е крал, заради случка в миналото, но когато Дариъс го моли да се погрижи за дъщеря му, която не знае, че е наполовина вампир и дори не е сигурно дали ще оцелее, покрай Рот нещата се преобръщат.
 Много ги харесвам двамата с Бет като двойка и самата природа на мъжките вампири да се прекланят и почитат своите женски изключително много ми харесва, защото поне относно връзките не се изразява никакъв сексизъм. Всъщност, братята си имат толкова много проблеми и особености, че последното, което им трябва е да са хомофоби, сексисти и расисти. Те не са и това изключително много ми допада.
  Но малко се отплеснах. Говорех за Бет и Рот, които правят изключителна комбинация от силни характери и бойни души.
  Улавям се, че започнах да говоря много общо, прехвърляйки се от книгата към поредицата като цяло, но няма как и да не спомена, че се запознаваме постепенно и с братята, които както вече споменах си имат своите добри черти и кусури. Ама и те едни кусури- недъзи, проклятия и дарби.
  Другото, което ми харесва в писането на Дж. Р. Уорд и в самата книга е, че ни показва и какво се случва при лесърите, което е изключително рядко срещано в повечето книги и е още един голям плюс за тази.
  Като за край на ревюто просто ще препоръчам тази книга и цялата поредица на всеки, който обича да е в компанията на наистина огромни и секси вампири, които си имат всякакви проблеми и се нуждаят от жена, която да ги опитоми по някакъв начин (и да ги направи дори по-корави войни, ако това изобщо е възможно). Рот и Бет дават началото на една уникална и завладяваща поредица, която може и ще ти отнеме дъха.

събота, 22 август 2015 г.

Ангел с часовников механизъм - Касандра Клеър

  Истината е, че от известно време ми се искаше да препрочета трилогията Адски устройства, защото когато преди две години я четох не внимавах особено и я бях оценила само с 4 от 5 звезди! Това е грехота, особено след като толкова много харесвам Уил, Теса и Джем...
  На почивка съм (то голямата почивка в т'ва дъждовно време, ама все пак...) и нямам възможност да се изразя особено подробно, особено след като някои от разкритията в тази книга нямаха това въздействие върху мен, което имаха при първия прочит, понеже...ами помнех ги, но това не означава, че не ми въздейства по друг начин.
  Казано е, че когато четеш книга за първи път се срещаш с нов приятел, а когато я препрочиташ- със стар. Така се получи и при мен.
  Имаше много събития, които бях забравила напълно, но пък за сметка на това знаех къде и кога да се шашкам, да ах-кам и ох-кам, да съм в напрежение, а всеки знае, че Касандра Клеър е невероятна в способността си да държи читателите в напрежение, да поднася неочаквани (и не винаги приятни) изненади и обрати.
  Имам чувството, че по времето, когато аз четях книгите й, тогава и всички останали са го правили (което очевидно не е така и няма причина да бъде) и все си мисля, че всеки трябва да знае за какво става дума в тях, което ми създава проблеми при писането на ревю, защото очаквам като си направя шега, например, да бъде разбрана от всички.
  Това няма значение сега, да преминем нататък.

  Теса е силна героиня. Винаги съм я смятала за така и жертвоготовността й за брат й го потвърждава, както и това, че се втурва да помага и защитава Уил и другите. Винаги съм я харесвала и втората ми среща с нея беше също толкова приятна, колкото и първата. Да не говорим, че сега повече ценя читателската й природа.
   Уил и мистериозната му личност с неговите тайни и фалшива арогантност всъщност никога не са ме дразнили така, както бих очаквала. И преди, и сега съм изненадана от този факт, но може би се дължи на това, че го харесвам прекалено много- сини очи, черна коса, секси тяло и дразнещ нрав отвън и ранимо сърце от вътре като всички Херондейл, кой би устоял?
  Джем е привидно слаб и това се разбира още в началото на книгата, когато бе разтърсен от кашлицата си пред Теса. Наистина не помня каква ми е била реакцията, когато разбрах истината за състоянието му, но не мисля, че е била нещо особено. Както и да е, той може да е физически слаб, но е нещо като котвата на Уил, която го задържа в света на разума, помага му да стъпи здраво на краката си и да се справи с проблемите си. Джем е причината Уил да запази здравият си разум и да използва поне при него по-добрата си страна. Така че и Джем се явява като наистина силен и важен герой.
  Винаги съм ги харесвала и двамата, но преди бях повече концентрирана на любовните проблеми и не обръщах толкова внимание на главната причина тези тримата да се срещнат, а именно тайнственият план на Магистъра, който никой не го знае кой е. Сега имах шанса да чета по-внимателно и всъщност да се замисля за много неща.
  Никога не съм наричала стила на Касандра Клеър лек, но със сигурност и не е много тежък, а може пък и аз вече да не смятам така, въпреки това книгата се чете леко, бързо и наистина неусетно и те оставя с много противоречиви чувства, карайки те да се чудиш какво ще стане нататък и да нямаш търпение за следващата. Пък и може би това от части се дължи и на Уил Херондейл и краят.
  Пропуснах да спомена, че Ангел с часовников механизъм се развива през 19-ти век в Лондон, така че е подходяща за любителите на Англия, секси ловци на сенки и много неочаквани обрати и дори малко романтика и драма! Екшъна, надявам се, се подразбира.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

четвъртък, 20 август 2015 г.

The Orphan Queen - Jodi Meadows

  От доста време не съм публикувала нищо. Бях се засилила по едно време и след това почнах да чета, публикувах едно-две-три ревюта и след това започнах Буреносен фронт, който бавя от 3 месеца, а уж е за ревю, обаче след това дойде The Orphan Queen (TOQ), седмицата ми беше много натоварена и така реших просто да почна тази, защото от наистина доста дълго време исках да я прочета.
  За пореден път хващам книга, в която главната героиня е шпионин в дворец, намира се сред аристократи, има сили (или просто играе подобна важна роля) и има някаква драма около управлението на кралството. Наистина, не е нарочно, но все такива ми се падат, което НЕ означава, че не ми харесват. Напротив! А Джоди Медоус пише толкова леко и приятно, че няма как да ти се иска да оставиш книгата!
  Наистина идеята не е кой знае какво, но начинът, по който ни я представя авторката е лек, не натоварващ и интересен, улавя те и не те пуска до самия край. За любителите на битки- има почти постоянно такива.
  Също така, ако четете тази книга трябва да сте търпеливи и да не очаквате отговор на всичките си въпроси още в началото, а на мен ми харесва да научавам нещата постепенно, а не веднага, така е по-интересно.
  Мога да кажа, че в книгата липсва кой знае каква романтика, но ако питате мен, любовната връзка в подобен тип книга щеше само да се пречка и да създава ненужни интриги, но това не означава, че е по-малко интересна, както вече казах. След като изчетох TWOK & WOR си мисля, че не бих могла да изгубя търпение с която и да е книга. 
  Още нещо, което държа да отбележа- авторката е показва изключителна мисъл в изграждането на героите си и тяхното обучение, не всички автори полагат усилия да покажат, че героите им са обучени в тихото промъкване, да си пазят гърба и всичко, което е важно за нечие оцеляване.
  Мистерията- не знам дали беше съзнателно или не, но нямаше особено мистерия или поне за мен бе твърде лесно да разбера самоличността на Black Knife. Още от самото начало подозирах кой е той, пък и подсказката може да беше само една и доста незначителна, но ми беше достатъчна да го заподозра и да се окажа права. Това не означава, че не ми беше интересно да разбера как тя го откри. Разбира се, имаше още един два обрата, които бяха по-скоро доста интересни, отколкото неочаквани.
  Накрая на книгата дори има лека романтика, която служи за голямо разнообразие и много екшън. Харесвам героите- те са силни, със своите слаби странни. Знаят отлично как да прикриват истинската си същност и това ги прави още по-добри.
  А краят...О, Джоди Медоус, защо краят е толкова cliff-hangerish?!

  Ще приключа като кажа, че The Orphan Queen e леко и приятно четиво и си струва да бъде прочетено.

петък, 14 август 2015 г.

Summer Lovin' Book Tag


Благодаря на Кая за тага.


1.Начало на лятото: Изберете книга с грабващо вниманието първо изречение 

Бижутерът, брокерката и похитителят с изречението: Когато за пръв път дойдох в Дедууд, ме простреляха в задника.


2.Твърде горещо за навън: Изберете книга за един ден у дома 

Въглен в пепелта- чете се наистина бързо и леко и те оставя без дъх.


3.Лятно пътешествие: Изберете книга за из път 

За из път? Зависи колко е дълъг пътя, но мисля, че Проклятието на тигъра или Сплавта на закона ще свършат работа- едната е за кратко пътуване, другата за дълго.

4.Студен чай: Изберете книга със студена среда

 "Вълците от Мърси Фолс" от Маги Стийвотър (Оставям отговорът, защото в момента не се сещам за друга книга...)


5.Неприятно слънчево изгаряне: Изберете книга, която никак не сте харесали, четена през тази година

Тъкмо пуснах и ревюто! Принцът на тръните- очаквах много повече. 


6.Парливо четиво: Препоръчайте една от своите любими книги

Само една ли?! О_О Добре тогава, този път ще го спазя- Пътят на кралете.

Тагвам: Мели и Илияна, но се извинявам, ако вече са тагнати, тъй като права тага днес (14.08), а го публикувам на 15.08.

Принцът на тръните, неочаквано разочарование - Марк Лорънс

  Така и не дочетох книгата. В Goodreads й дадох 3 звезди, но може и да бъдат 2,5. Даже не заслужава и толкова, но понеже много харесвам социопатичните моменти на Йорг, реших, че 2 са малко.
  Никоя друга книга, дори Не пускай ножа, не ми е била толкова суха и скучна, която да ме откаже веднага след като започне истинското действие. Защото няма такова.
  Има битки, да, но няма обрати. 
  Тук ще бъда кратка, наистина и много кратка.
  Какво ми хареса:
  Вече казах, социопатичните му моменти и някоя остроумна забележка, отново включваща убийство или заплаха.
 Корицата също.
 Какво не ми хареса:
  Авторът допуска грешките на начинаещ в изграждането на един нов свят, защото в книгата има карта, от което си водя изводите, че това е нов свят. Има други наименования на кралства и променени неща, но ми е интересно как най-великите философи на нашият свят се оказаха в неговия, как така има гръцки в свят, в който няма Гърция, как така има Рим и латински, в свят, който всъщност се предполага, че е изграден от автора?! Как така има неща от нашия свят в техния?
  Заключение: Изключително слабо въображение относно изграждането на нещо ново.
  От опит знам колко е трудно и колко работа има по изграждането на нещо ново,  но това не е извинение напълно да се осереш. Може да е направено и съзнателно, но аз съм наистина разочарована, защото началото е доста обещаващо, както и хващащото червено изречение над резюмето. Но дотам.
  Вече споменах останалото- липса на обрати, на изненади, липса на всякакво действие и израстване на героя. 
  До сега във всички книги, които съм чела, независимо дали са разказвани от жена или мъж, съм наблюдавала все някакво израстване на героя, докато тук то напълно липсва. Освен че явно 14-годишният ни герой, който в началните глави ги навършва тези години, е достатъчно голям, за да изнасилва. А брей, ако авторът смята, че това е израстване, аз го смятам за пропадане.
 За липсата на обрати и изненади, както и на действие, говоря, че стигнах до последните 100 страници и даже не знам как издържах до там, да, има битки, но няма никакво действително развитие. Втръсна ми да я чета и даже не си заслужава да я продължавам, просто не искам, желанието ми си отиде. Просто...puff.
  В повечето книги в последните 100 страници започваш да се шокираш от всякакви разкрития, действия, наблюдаваш образуване на нови приятелства/предателства, наблюдаваш образуването на нещо.
  Ами тук няма нищо. Отбелязах до къде съм стигнала за всеки случай, но не вярвам да я дочета. И сега се радвам, че я заех от Йоана.
  Препоръчвам я на всеки, който няма особено големи очаквания или който не е чел много книги за други светове, за да не му направят толкова голямо впечатление пропуските в изграждането му.

сряда, 12 август 2015 г.

Въглен в пепелта - Сабаа Тахир

 Това е книга, която се чете на един дъх, докато буквално не останеш без такъв. 
 Също така е подходяща за садисти- прикрити и неприкрити и хора от типа, които харесват да четат за страданията на главните герои (кхм, Мели, кхм).
  Лекият стил на писане компенсира страшно много психическото натоварване и самият ужас, който човек може да изпита, докато я чете. Със сигурност не бих я препоръчала на някой, който никога не е чел за нечие измъчване, било то кратко или подробно описано, но като човек, прочел всички книги за Анита Блейк, минал 3-тата книга на Чарли Дейвидсън и изчел поредиците Среднощен ловец и Тъмен принц, където дори им свалиха кожата, мога да кажа, че си беше сравнително лека. Или просто аз съм по-извратена. Чак се учудих, докато последно я наказваха как може да съм си помислила нещо подобно. Тя само я жигоса, но героинята толкова крещеше, че аз си помислих, че й реже...нещо. Заключението ми е, че просто аз съм по-извратена дори от садистичната кучка, на която бе обречена да служи Лайя в името на добрата кауза.
  Честно казано, не знаех за какво става дума, когато си я купих. Признавам си, макар и малко неохотно, че я взех заради корицата, едно ревю и това е. Просто много ми харесва самата книга и когато прочетох резюмето моментално го забравих, следователно, когато Йоана го прочете щом и тя си взе книгата съвсем бях забравила, че съм го чела, докато не се заслушах и си припомних това. Както и да е, това сега не е важно, а фактът, че ми хареса толкова много, че вчера докато я четох неусетно мина времето и стана два часа сутринта и колкото и да не ми се искаше, си оставих 50 страници за днес, защото просто заспивах.
  Не е като да съжалявам за това. Може сега да не успея да напиша сносно ревю, защото когато книга ми хареса наистина много, почти никога не мога да напиша нещо сносно, но ще се опитам.
  Както вече казах, книгата не е за всеки, особено за хора със слаби сърца или които тепърва се вливат в подобен жанр. 
  Ще се опитвам да не разказвам много за книгата, понеже съвсем ще я докарам да звучи банална., но вече казах, че Лайя служи на Комендантката, която е зла садистична кучка, убивайки всеки свой роб, а нашата главна героиня трябва да й служи, шпионирайки за Съпротивата, за да може те да й помогнат да измъкне брат си от затвора, преди да са го убили.
  Още когато й предлагат мисията, тя е наясно, че никак няма да е лесна, но няма и бегла представа какво я чака, но за щастие след въпросното жигосване мисля, че или не я нараниха повече, понеже тя успя да се измъкне доста лесно от следващи грешки, или просто не е описвано повече. За Лайя се заражда един любовен триъгълник, който е много интересен, тъй като чувствата й и към двамата са противоречиви и аз отново бях и за двамата, но повече харесвам Елиас, вторият главен герой, от чието име се разказва книгата също. Втора книга, една след друга, от две гледни точки и с невероятни герои. 
  Интересното е, че тук също има любовен триъгълник, макар и не чак толкова ясно изразен, или може би тук е по-силен, отколкото при Лайя? Не знам, но честно казано не харесвам Хелене и прекалената й лоялност към проклетата Империя, а за пръв път ми се случва да открито да не ми се нрави една привидно силна героиня, но всъщност, ако трябва да сме честни, Лайя е по-силната от двете, макар и слаба физически постепенно наблюдаваме издигането й като човек, герой и личност, тя става по-силна, а упоритостта й да търпи всичко, което й се случва по време на мисията й, за да спаси брат си просто доказва, че е упорита и силна също така, макар и тя да не го осъзнава сама за себе си. Харесвам я, много. За пръв път си падам по привидно слаба героиня, но всъщност доста по-силна, както вече казах.
  Сега нека разгледаме Елиас, който просто е идеалът за воин, но пък и в онова училище просто няма как да не си. Сега като искам да пиша за него, нещо ми се опъва, не е като да не го харесвам, просто не знам как да се изразя, мисля си, че опитвайки се да предам ситуацията на Лайя съвсем прецаках всичко, но честно казано съм си заложила да кача едно ревю, различно от книга на Ибис, защото колкото и да ги харесвам, се оказва, че не мога да пиша за друга книга, защото когато стане време изведнъж не намирам думи да ги опиша, а са толкова хубави. Отново се отплеснах. Както и да е. Това е второто от обещаните ми две ревюта и не ми пука на какво е станало. 
  Продължавам с Елиас, чийто живот е било в пъти по-труден от този на Лайя, а и тя не е живяла лесно. Още от шестгодишен са го затворили в някаква кошара, където е трябвало да се научи да оцелее, там се е запознал с Хелене и така се е формирало тяхното приятелство. Бивайки подлагани на различни изпитания от Бекклиф, двамата постепенно се превръщат в едни от най-добрите бойци на училището, а връзката им става все по-силна. Това е  и причината да им е толкова трудно по време на Изпитанията за нов император, за които са избрани четиримата най-добри, сред които очевидно са и те, заедно с близнаците, които те мразят. 
  Мога да призная едно на Бекклиф, колкото и брутално да е това училище, то наистина е полезно, макар и да ги превръща в машини за убиване. Първите две изпитания може да ви се сторят трудни, но последните две са направо брутални.
  Разбира се, книгата не е само смърт, разруха, побой и изпитания, има всякакви интриги, романтични драми и сладникави моменти. Да не говорим за противоречивата природа на Авгурите, за които нямам представа на чия страна са, но едно е сигурно- където има авгур и Елиас заедно, има много сарказъм и забавни отговори. Поне за мен. Наистина е забавно, което човек не би предположил за такава книга, а може би просто аз съм наистина извратена.
  Както и да е, със сигурност не бива да съдите по това ужасно, ужасно жалко подобие на ревю и просто да прочетете резюмето и поне първите две глави, а феновете на Брандън Сандерсън, могат просто да видят името му отзад над резюмето и да я отворят. Това е нещото, което ме накара да я започна веднага след Огнено сърце, а прочитайки първите две глави вече бях наясно, че трябва да я завърша възможно най-бързо. 
  Нека кажем, като за край, че препоръчвам тази книга на абсолютно всички, които са подготвени психически за нея, защото трудностите, на които са подложени героите са наистина с повече тежест, отколкото може някой да си представи и за пореден път това е едно доказателство, че жените далеч не са нежните невинни създания, за които повечето мъже ни взимат, след като мозъците ни могат да сътворят нещо подобно. Уникална книга.
(Не се водете по ревюто ми, прочетете резюмето и самата книга.)

понеделник, 10 август 2015 г.

Огнено сърце - Ришел Мийд

  Неочаквани обрати и много повече романтични мигове в невероятната четвърта книга от поредицата Кръвни връзки.

  Това е поредната книга на Ришел Мийд, която оставих последна и се чудя защо го направих. Би трябвало до сега да съм си научила урока, че щом оставя последна книга, тя навярно ще е много добра и очевидно е така.
  Тук историята на Сидни и Ейдриън продължава в много повече романтични мигове, обрати, драма, дори екшън и предателство.
 Няма как да избегна спойлерът, че Зоуи, сестрата на Сидни е назначена най-накрая с нея, за да й помага с мисията, но за разлика от познатата ни "старша Сейдж", както я нарича Ейдриън, която почти напълно преодоля предразсъдъците, на по-младата сестра са й напълно прясно втълпени и е наистина дразнеща, напълно безхарактерна, лишена от внимание дъщеря, която просто иска да се издигне в очите на жалкото подобие на баща, което има.
   Когато Сидни беше така, тя беше много по-добре, но това не е важно, макар и Зоуи на има ключова роля за края, тя не е нищо повече от малка пречка за нашите главни и влюбени герои.
  Споменах ли, че тази книга ни позволява да видим нещата от гледна точка на Сидни и Ейдриън? Обикновено смяната на гледни точки не ми допада, особено ако главата се раздробява на части, разказвани от различен човек, но тук просто главите се редуват с двамата. Това е една много добра идея от страна на Ришел Мийд, защото по този начин, освен че ни запознава с истинският Ейдриън, от първа ръка, не само от Сидни и ни показва чувствата му, тя ни позволява да видим света през два чифта очи. Това само по себе си е страхотно, но също така имаме шансът да се сблъскаме с проблемите му, да ги изживеем от първа ръка, заедно с него и всъщност да научим, че той е много повече, отколкото се показва.
  В тази книга Сидни и приятелите й правят забележителни пробиви на две места- единият е свързан с татуировките на алхимиците, а другият с преобразените от духа стригои обратно в каквото са били преди.. Сидни, разбира се, има огромна роля и в двата, но Ейдриън, колкото и изненадващо да е, имаше много по-голяма роля в проекта свързан с духа, все пак това му е частта.
  Тук наблюдавахме не само разбърканите семейни проблеми на Сидни, чийто баща много ме дразни, но и не един психически... срив на Ейдриън, което в последствие води до едно много важно негово решение, което ще му попречи в не една ситуация, но и подобрява значително емоционалното му здраве.
  Миналият път, когато разтоварвах след тежко четиво от 1000+ страници, прочетох По-кротко, лейди!, а сега отново избрах лека и отпускаща книга, която не беше никак натоварваща нито с начин на писане, нито емоционално, лекият и приятен стил на писане на Ришел Мийд се запазва, но също така ни държи и в напрежение в подходящите моменти.
  Тук наблюдаваме и поредното издигане на нашите герои като личности, запознаваме се и с нов герой- дампирът Нийл, който очевидно е взет под прицел от Джил и Анджелина, които се опитват да удавят любовните си мъки в горкото момче. Той също има немалка роля за пробивът в проекта за духа и превръщането на стригои обратно в морои и не, той нито  е бил, нито е ставал такъв. 
  Също така, отново се срещаме със смахнатият треньор на Сидни и Ейдриън- Малахи Улф и нещо ми подсказва, че от ролята му в тази книга, ще го срещнем отново в следващите две книги.
  Огнено сърце е една от тези книги, които харесвам толкова много, че непременно искам да им напиша ревю, но по някаква причина не мога нито да почна, нито да завърша така, както бих искала- улавящо и подчертаващо колко е добра всъщност.
 Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

събота, 8 август 2015 г.

Какво става, когато your bookworm-friend заминава за някъде

  Ако все още никой не се е досетил, то нека кажа, че така наречената ми bookworm приятелка е Йоана, която очевидно няма да е във Варна известно време.
  Та ето какво става, когато тя реши да замине.
 

   Тя си взима отделно книги, така че защо да не си присвоя и аз от нейните? 
  От известно време искам да прочета за 13-годишният социопат, за който всеки път се шегувам, че в края на трилогията ще е на 13 и половина. 
  Пък и щом научих, че я определят за тежка и... брутална? или там, каквото беше, реших, че  е точно за мен, сега остава просто да прочета двете книги преди нея, за да разбера дали наистина е така.



  
Никога всъщност не съм била привлечена от тази книга, да не говорим, че когато узнах края съвсем пък бях демотивирана, но тъй като все пак се говори, че като първа книга може да се прочете и самостоятелно, плюс че била доста добре, реших да пробвам, пък кой знае? Може да реша и да гледам филма, Изглеждаше така, сякаш има екшън.
  Разбира се, първо ще трябва да си получа компютъра обратно. Тук не мога да споделям нищо, включително и собствените си публикации. ЗАЩО?! Ако някой знае, да коментира. Когато натисна 1+ вместо да стане червен ми се появява един триъгълник.


  За тази книга нямам предварително изградено мнение, просто съм любопитна каква ще се каже и дали ще стане като със Скъпоценните камъни и Кръвни връзки.









    За пръв път от много време гледам първо филма и после чета книгата. Не знам дали филма ми хареса, помня, че го гледах и не ми беше неприятен, но като цяло никога не съм проявявала интерес, просто ми се ходеше на кино.
  Леле, сякаш съм си подбрала книги, които никога не съм искала да прочета, но просто реших да пренебрегна предразсъдъците си и да се опитам да ги прочета, а след това дори може да запиша мнението си или като ревю, за тези, които прочета, или като отделна публикация за тези, които съм почнала, но не съм дочела. 
  Наистина се надявам лабиринтът да ме хване, макар и вече да знам края и всеки възможен обрат. Какво да се прави, приятели-книжни плъхове :D 

  Наистина се надявам, ако някой знае какво се случва с проклетите бутони на 1+ да каже, за да се оправя, обичам да давам плюсове все пак. Даже може да опитам от третия компютър и таблета на брат ми, ако трябва, за да се уверя, че проблема не е от профила ми, а от компютъра- последната надежда на отчаяният човек. Пфу.
  Така, това е една наистина безинтересна според мен публикация, защото просто добавям към TBR List-а ми още четири книги, но просто не знам за какво да пиша.
  Отново моля за мнение:
  Имам идея за пост- Световете на Сандерсън, където смятам да говоря за световете, за които съм чела до сега на Брандън Сандерсън, не са много, но за сега е така, да ги коментирам, прилики и разлики, дали да го направя? За да има още нещо между тази и следващата публикация, която при късмет ще е ревю на Огнено сърце на Ришел Мийд.

четвъртък, 6 август 2015 г.

Mid-Year Book Freak Out Tag

Благодаря на Кая, че ме е тагнала. Тъкмо с този и на Мели тага ми стигат за публикации, докато чета Сияйни слова.

Така, компютъра ми се преинсталира, за това изобщо не съм активна, вече преполових книгата си и съм накрая и явно няма да публикувам Сияйни слова на части, но тъй като е дебела книгата, едва ли ще мога да покрия всичко в ревю, следователно няма да има такива публикации. Офф... Много сложно стана.


1.Най – добрата книга, която си прочел/а досега през 2015

Ами не е една:
Mistborn
The Stormlight Archive
The Reckoners
Tiger Saga
Вестители и други.

2.Най – доброто продължение, което си чел/а досега през 2015

Златна лилия на Ришел Мийд

3.Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си 

Eight Grave In The Dark
The Orpahn Queen
Reawakened
Queen Of Shadows
The Shadows
и други

4.Най – желани предстоящи издания през втората половина на годината

Queen of Shadows със сигурност. Искам да прочет продължението на Стъклен трон

5.Най – голямо разочарование

Хм, не знам. А, не, знам. В морските дълбини и Не пускай ножа. И за двете ми писна да чета как бягат и се крият.

6.Най – голяма изненада

Оказа се, че много харесах Скъпоценни камъна, прочетох книга от 1200+ страници, скоро ще завърша още една от 1000 страници, смятам да прочета и още една и ми е изключително приятно да чета книги, които си отговорят на страниците и по дебелина.
Друга изненада... ами...не знам, може би поредицата Кръвни връзки, която ми хареса повече от очакваното.

7.Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб) 

Със сигурност Брандън Сандерсън. Не мога да повярвам, че го открих едва тази година.

8.Нов герой, по когото си падаш 

Каладин от TSA, Далинар, който е наистииииииистина стар за мен... и Ейдриън Ивашков, разбира се.

9.Най – нов любим герой 

Kaladin Stormblessed, Dalinar Kholin, Adolin Kholin, Shallan Davar и други. Все от TSA

10.Книга, която те е разплакала 

Никоя не е успявала до сега, но Проклятието на тигъра и трите й продължения бяха много близо.

11.Книга, която те е зарадвала

Всички, които имам, отговор ли е?

12.Любима книга, превърната във филм, който си гледал/а тази година 

Хм...Реликвите на смъртните: Град от кости, брои ли се? Обожавам филма.

13.Любимо ревю, което си написал/а досега през годината 

Най-много харесвам ревюто си на НОЩНА СЯНКА

14.Най – красивата книга, която си си купил/а досега (или си получил/а) 




15.Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината 

Твърде много са, за да ги изреждам... Но искам да прочета The Orphan Queen, The Hundred Thousand Kingdoms, A Game Of thrones, Queen Of Shadows, Reawakened и други.

 Много закъснях с този таг, заради преинсталирането на компютъра ми. Да не говорим, че не мога да споделя и публикациите, които искам, понеже от този компютър нещо не става. Така че след като си върна моя и го оправя ще видим колко ще имам да наваксвам.
  А какво ще стане с историята ми!

понеделник, 3 август 2015 г.

2015 Reading Challenge Tag

Благодаря на Мели за тага.


1. Книга с повече от 500 страници

Mistborn, The Way Of Kings, Words of Radiance

Има и още, но сега тези са ми на сърцето.

2. Класически любовен роман

Който съм чела? Ами не мисля, че е класика, но Сълзи от злато.

3. Книга, по която има филм

Реликвите на смъртните: Град от кости
Лабиринтът
Академия за вампири
Властелинът на пръстените
Хобит

Мога и още, да не говорим за сериали.

4. Книга, публикувана тази година

A Court of Thorns and Roses
Wind Catcher

Има и още, но сега се сещам за тези, особено имайки предвид, че напоследък забравям какво съм прочела.

5. Книга с цифра в заглавието

The 100- не съм я чела, но сега се сещам за тази... А, неееее!
Аз съм номер 4.

6. Книга, написана от някой под 30

Сара Дж. Маас
Виктория Ейвярд

Мисля, че и двете са под 30. О, и Цветелина Владимирова

7. Книга с нечовешки герои

Ами те 98% от книгите ми са такива!
Нощна сянка, Стоманено сърце, Проклятието на тигъра, Анита Блейк, ловецът на вампири- Дори самата Анита не е човек от самата първа книга.

8. Забавна книга

Хрониките на Магнус Бейн
По-кротко, лейди!
Как да се омъжиш за вампир милионер

Има и още, разбира се.

9. Книга, написана от жена

Ами че повечето ми книги са от женски автори!
Стъклен трон- Сара Дж. Маас
 Red Queen- Виктория Ейвярд
 Проклятието на тигъра- Колийн Хоук
Лукс- Дженифър Л. Арментраут

10. Мистерия или трилър

Лунен ловец (каква ирония, че почнах да пиша книга със същото заглавие на БГ)

11. Заглавие на книга от една дума

Обсидиан
Оникс
Опал
Основа
Белязана
Измамена
Избрана
и други

12. Книга, чието действие се развива в друга страна

Създадена от дим и кост
Проклятието на тигъра
Защото всички други се развиват или в измислен свят или в САЩ, а аз вече чувствам този САЩ за втори дом, а дори не съм кандидатствала в колеж там... О, и Гондолата на времето

13. Нехудожествена книга

Бъдещето на ума

14. Популярна първа книга на автор

Здрач
Нещата, на които не ни учат в училище

Все още съм на мнението, че не си заслужават удебеляването

15. Книга от автор, когото харесваш, но все още не си чел/а

Reawakened- Coleen Houck, просто излиза скоро

16. Книга, препоръчана от приятел

Скитница, препоръчана от... Йоана.

17. Книга по истински случай

Амииииииии, не знам. Не чета такива.

18. Книгата на дъното в твоя to-read списък

Гибелна вълна

19. Книга, по-стара от 100 години

Ам....Дракула

20. Книга, базирана изцяло на корицата си

Тук наистина не разбирам смисъла. Книга, която най-често се съди по корицата? Книга, която се определя по хубост по корицата? Наистина не знам...

21. Книга, която е трябвало да четеш в училище, но не си го сторил/а

Излезе ми от ума...Имаше някакво много тъпо произведение, което изобщо не ме хвана, но понеже не мога да се сетя, нека да кажа...а, сетих се. Изворът на Белоногата. Баш книга си е, макар и в стихотворна форма.

22. Биография

Мечти по ноти на Майли Сайръс

23. Книга, която можеш да прочетеш за ден

Ако най-сетне прежаля тези 9 лева и си купя книгата- I am a Dalek, ще я прочета веднага.

24. Книга с антоними в заглавието

Living Dead In Dallas
Ако разгледаме living и dead тделно са си пълни антоними.

25. Книга, чието действие се развива някъде, където винаги си искал/а да посетиш

Гондолата на времето- Италия
Престъпни удоволствия- Сейнт Луис
Реликвите на смъртните: Град от кости- Ню Йорк
Проклятието на тигъра- една част е в Индия...

26. Книга, която е излязла годината, в която си роден/а


Burnt Offerings , пише, че е 7-ма книга, но нещо малко се оплетох, но пък и това е една дълга поредица... от Анита Блейк, ловецът на вампири, която вече съм изчела и само си чакам последната книга. Тя е от поредиците, с които никога не ти става скучно, колкото и да проточваш историята. Може да напише още 100 книги и пак ще са ми интересни. Но май е планирала само още 20.


27. Книга с лоши ревюта

Fire & Bitterblue на Кристин Кашор

28. Трилогия

Нощна сянка
Хекс Хол
Mistborn

29. Книга от детството

Лукчо, мама ми я четеше всяка нощ преди лягане...

30. Книга с любовен триъгълник

Нощна сянка
Проклятието на тигъра
Дневниците на вампира
и други.

31. Книга, чието действие се развива в бъдещето

Гола в смъртта. Развива се през 2058-ма някъде и нагоре. Първата от поредиата на Нора Робъртс В смъртта.

32. Книга, чието действие се развива в гимназията

Училище за вампири
Академия за вампири
Нощна сянка
Хекс Хол
Малко от Обсидиан...

33. Книга с цвят в заглавието

Това също не го разбирам...аааа, разбрах...май...
RED Queen
BLUE Moon

34. Книга, която те е накарала да плачеш

За сега никоя, но на края на всяка една от четирите книги на Колийн Хоук бе близо до това, да не говорим, че на последната бях със сълзи на очите, но така и не ги пролях.

35. Книга от автор, от който никога не си чел/а

Magic Bites by Ilona Andrews
И искам да я прочета

36. Книга, която притежаваш, но никога не си чел/а

Вампири, не знам на кой, на руски е и няма да я докосна.

37. Книга, която оригинално е написана на друг език

Всички, без една, които притежавам...
Но нека спомена някои, които притежавам. като започнем от
Mistborn, Steelheart, Firefight, TWOK & Words of Radiance (WOR), Night Huntress, Red Queen, The Black Dagger Brotherhood и други.

38. Книга, чието действие се развива по Коледа

Имаше новела на Среднощен ловец, но не съм я чела, а иначе за книгата по коледа... A Christmas Carol.

39. Книга, написана от автор със същите инициали като твоите

Не знам за някой с инициали ЮА или YA. Но знам за такъв жанр, дано YA жанра да отбива номера...

40. Книга, която си започнал/а, но никога не си довършил/а

Едва ли ще ги оставя тези двете никога недовършени, но за сега са само започнати и зарязани, защото не съм била в настроение за тях- Warbreaker, което  не мога да си го позволя. Тази книга ще бъде прочетена и заобичана като всички други на Сандерсън и Възраждането на Атлантида.

Не знам дали има нетагнати, но аз тагвам за всеки случай Elena Sch и liyana d

неделя, 2 август 2015 г.

July TBR + New Cheap Books

В този пост ще обединя моят JULY TBR и новите книги, които си набавих от Алеята на книгите във Варна и от списание BRAVO. Не всички от новите ми книги ще са включени в TBR списъка ми.

 Както, очевидно, се вижда, имам две купчинки и не всички книги от едната отговарят на другата. От сега ще кажа, че веднъж щом реших да си отворя PhotoScape-a, реших, че ще мога да направя по няколко общи снимки, за това сега ще кача всички и после няма да качвам други, понеже ще ги има освен на тази първа снимка тук, където са всички купчинки, но и на още поне едно място. Надявам се да не съм прозвучала твърде объркващо.

#NEWBOOKS

Всички, показани тук са от Алеята на книгите, но не и в хронологичен ред.

1. Балада на Маги Стийвотър

 Ридание я прочетох миналата година, но така и не се наканих да прочета втората, а пък и някой ми беше дал отрицателно "ревю", но сега смятам да я прочета. Все някога. Просто беше 5лв и не успях да устоя.

2. Въглен в пепелта - Сабаа Тахир

  Харесах някои от ревютата, които бях чела, харесва ми корицата и заглавието, дори резюмето, което прочетох и сама, но после Йоана ми го прочете отново и дъа... Абе, ще я прочета след Сияйни слова.

3. Скитница (преименувано от мен на Скицница) - Стефъни Майър

 По едно време бях хванала филма от края му, след това помня, че Йоана я чете, да, прочетох си резюмето, пък и беше само за 5 лева от 18, кой би устоял? Не и аз.

4. Истината на завинаги - Сара Десен

Тази си я взех от BRAVO, пък и напоследък ми се четат и чисти книги.

5. Жрица в бяло -Труди Канаван

 Това е единствената книга на Труди Канаван, която реално да ме хване, защото първите й две трилогии са такива, които никак не ме очароваха, защото още първата беше от рода на "О, никой освен богаташите нямат сили. Но, О, аз хвърлих камък! Но...аз не бих могла да поваля войник с един камък освен...освен ако нямам сили! Ооооооо. Но...но...това е невъзможнооо." И няк'ви подобни истерии, които като ги видях напълно ме отказаха, но тази ми се струва интересна и понеже двете са за 10 лева, когато биха били за 36 аз веднага си ги взех. 

6. Последната от Необузданите - Труди Канаван

Е, очевидно е, че е втората книга, не знам какво да кажа, защото още не съм чела първата. Какво друго? А да, оказа се, че май има и трета, но аз и в книжарниците не съм я виждала.



7. Сияйни слова - Брандън Сандерсън

Торбите на Artline Studios са много яки О_О
След като изобщо не ми се чакаше до октомври, за да мога да прочета продължението, за чието продължение сигурно ще чакам година, реших да дам 28 вместо 35 лева и да се насладя на тази книга, докато всички други са заети да се натоварват с четенето на по книга за ден. Очевидно е, че Words of Radiance a.k.a. WOR е първата книга от TBR List-a ми за юли, която чета.

#JulyTBRList

1. Сияйни слова - мисля, че казах, каквото исках по-горе
2. Въглен в пепелта- отново вече го споменах.
3. Огнено сърце- тук ще ме прощавате за грешката, но май забравих да я снимам и следователно си нямам снимка и в момента не ми се тегли, понеже нета пак е бавен. Не знам кога ще прочета тази може да е преди, а може и да е след Въглена.
4. The Assassin's Blade 

 Сборник с разкази а.к.а предисторията на Селена. Мисля, че включва всичко от началото до влизането й в Ендовиер.
  Още миналата година исках да я прочета, мислейки си че това не е нулева книга, а третата, но като видях какво всъщност е, се отказах. 
 Сега, обаче, съм решена да я прочета, защото искам да се депресирам и да разбера повече за нея. 


5. Brisingr
 Това е малко копие от 1110 страници, очевидно, което е на доста изгодна цена- 12,90 и няма как да не си го взема, въпреки че трябваше да се колебая около половин година, докато се реша, че все пак ще прежаля ужасното копие де...
 Но след като прочетох TWOK и съм в процес на четене на WOR, не смятам, че ще ми е толкова трудно да прочета 3-та книга от 1000+ страници за една година. Ще го сметна за рекорд и може да направя такъв пост.
  Имам един въпрос свързан с Ерагон като цяло- Някой виждал ли е големите копия на това нещо?! Нашите са по 400+ страници, но почти никога 500, а в Ciela има едни копия, които са големи колкото TWOK и са два пъти по-дебели. Отворих страница, бяха от 700 страници, но ооо, толкова са ГРАМАДНИ! О_О Само да можех да си ги позволя...

  И така, това беше всичко за тази публикация, надявам се да си изпълня списъка до края на другата седмица, за да мога да прочета поне още толкова книги.
  На всички останали им пожелавам успешен и приятен Booktube-a-thon. 

събота, 1 август 2015 г.

Нощна сянка - Андреа Кремър

  Въпреки колебливо начало, Андреа Креймър бързо превъзмогва началната си неувереност и превръща първата глава в динамична битка на живот и смърт и тази битка продължава и в цялата книга.

  За пръв път, от както прочетох Проклятието на тигъра и Адски устройства ми харесва толкова много един любовен триъгълник. В него са включени две прекрасни момчета, всеки със своите силни и слаби черти, които аз изключително много харесвам и бях и за двамата, както и в гореспоменатите поредици. Авторката е изградила героите по изключително добър начин, както казах, всеки си има своите силни и слаби черти, които ги правят толкова добри. Нощна сянка е от книгите, които макар и да звучат банални, са много по-добри, отколкото изглеждат, защото историята не е от плосък сюжет- човешко момче и необикновено момиче, а нещо много повече, с много повече динамика, битки и драма, без значение дали е любовна или не. 
  Изключително добре е написано всичко в книгата, а изобилието от разговори просто ме кара да я харесвам още повече, тъй като съм почитател точно на такъв тип книги- с много разговори, хубави действие, екшън и кратки глави. Обожавам такъв тип книги и тази е една от тях. 

"- Само защото ти се иска да убиеш някого, понеже трябва да носиш чаропогащник, не означава, че това трябва да съм аз."
***
"- Какво се е случило?
 - Финес- изръмжах аз, без да забавям крачка."

 Честно казано, мисля, че за пръв път чета книга, в която не момчето, а момичето е необикновеното. Такива книги за мен са рядкост. За пръв път чета такава, в която жената е силната и помага на срещнатият въпросен мъж да се издигне като личност и характер, но също така и тя се променя до известна степен.
  Обожавам Кала. Тя е силна, тя е воин и си има характер, обичам героини с характер, сила и със завидни бойни умения макар и в животински облик. Воинът си е воин без значение в каква форма се бие.
  Това ревю нещо се получава кратко, но аз почти казах всичко, което исках. Споменах тримата най-важни героя, макар и не подробно, какво ми харесва в тях и с изненада сега откривам, че няма нищо, което да не ми харесва. Просто през цялото време и аз като героинята бях от един на друг мъж, прескачах между Рен и Шей, понеже и двамата са толкова добри по своите си начини. Рен, например, все скача да я защитава и е страшно лоялен към нея и...ревнив, което не е сладко, по-скоро страшно и това още повече ми харесва. А Шей...той също е силен по негов си начин, обича книгите и аз го обичам, заради това, а също така и след един определен момент в книгата и той стана способен да се грижи за нея. В крайна сметка, отново стигам до заключението, че харесвам и двамата.
  За малко щях да пропусна цялата мистерия, която беше намекната от самото начало на книгата. Обожавам свободолюбивата природа на Шей, понеже точно той казва на Кала, че никой не може да й каже с кого да бъде, освен тя самата, а това го споменавам, защото един вид около това се върти въпросната мистерия и не само. Причината малко по малко Кала и Шей да разгадават тайнствената организация и традиция на Пазителите е просто любопитната природа на човешкото момче, което в крайна сметка всъщност спасява живота му. Ето защо не винаги любопитството убива котката.
  Още един много важен факт в тази книга е, че през цялото време вълчата природа на Кала ни беше напомняна. Срещала съм книги, в които авторите почти забравят, че си имат работа със свръхестествени същества и ги преобразяват два-три пъти, докато тук Кала почти постоянно приемаше вълчата си форма, по различни причини и аз останах приятно изненадана и доволна от всичко- сюжета, развитията, героите, абсолютно всичко. Много харесвам и корицата! А версията на Андреа Креймър за върколаците е много по-хубава от всяка друга, която съм чела, най-вече защото те не се поддават на никакво пълнолуние, приемат си формата, когато пожелаят и не се озовават голи по средата на улицата. 
  Нощна сянка е една наистина добре написана и изградена книга, подходяща за всеки фен на фентъзи книгите, върколаците, драмата и на добре изградените любовни триъгълници, които те карат да стоиш в напрежение и дори ти самият да не можеш да си избереш любимец. 
  Останах изключително доволна от това четиво и благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.