петък, 31 юли 2015 г.

Отново забравих какво прочетох, този път през юли

Този месец, като цяло, ми беше доста слаб. Вместо обичайните ми 20, прочетох само 9 книги, на една от които нямам снимка пък и честно, мързи ме да изтегля.
Също така, преди да започна, нека да кажа, че ще направя TBR пост може би в неделя, като го слея с минипоста ми от Алеята на книгите във Варна.
Първо, нека игнорираме каеството, или по-точно това, че снимката е доста тъмна. След това нека игнорираме факта, че несъзнателно съм наредила първия ред по височина. Нека отбележа, че няма да разглеждам книгите хронологично и ще започна с тази, която не е на снимката, за да не я забравя.

1. Wind Catcher 

Много хубава, има ревю, което е ТУК и е уникално да се види как баща и дъщеря пишат заедно, защото може да се види най-хубавото при писане от двата пола.

2. Red Queen 

Щом завърших книгата нямах желание да пиша ревю. Тя е от тези книги, които са толкова хубави, че се боя да не ги съсипя с моите жалки опити да преразкажа малко от съдържанието, пък и няма как да я преразкажа по такъв начин, че хем да няма спойлери, хем да е интересно и да не звучи като нещо банално. Книгата е оригинална, завладяваща, динамична, драматична, дори романтична, има екшън почти винаги в различни насоки и си струва да бъде прочетена.
Дори ще я издават на български, ако вече не е издадена, като Алената кралица, a фамилията на авторката е преведена Айвярд, когато аз го чета Ейвярд и смятам, че моето е по-правилно. А на ае се чете Ей все пак...

3. Нощна сянка- Андреа Креймър

Скоро ще има ревю. Тук сложих и автор, понеже има поне 3 книги с това заглавие на български, за които знам.
В момента я чета даже и съм доста раздвоена между мъжете на Кала, харесвам книгата и смятам, че утре (01.08) ще съм завършила въпросната книга, но все пак я слагам за този месец и за следващия като прочетена.
Много харесвам Рен и Шей. И двамата имат качества, които харесвам и не харесвам, но някак ми допада повече Рен, понеже той е силен и просто...ами, защитава я, а аз харесвам силните герои и от двата пола.

4. The Way Of Kings (TWOK)/ Пътят на кралете

Всеки, прочел поне една книга на Брандън Сандерсън, трябва да прочете това. Препоръчвам го. И може да се каже, че TWOK не е толкова тежко четиво на английски, колкото беше Mistborn, a може би просто моето четене ми се е подобрило, защото Red Queen ми се стори твърде проста в стравнение с тази книга. И сега, аз имам някакви минипостове, миниревюта, нещо, което не знам как да нарека. Малки публикации, които правих докато четях книгата. Може да правя такива и докато чета втората. Та, ето линкове към тях:

5. Златна лилия

Страхотно продължение на първата книга, което изключително много ми хареса и си спомням, че я определих като най-добрата книга до сега. Скоро ми предстои да прочета и 4-тата...
Ревюто е ТУК и не мисля, че има какво повече да кажа.

6. Индигова магия

Поредното добро продължение, изпълнено с драма, романтика, напрежение и дори екшън, разкриване и добавяне на мистерии, които просто те оставят без дъх. Ревюто  е ТУК.

7. Неутолимо желание

Помня, че преди да прочета книгата все бърках заглавието на книгата с някакви синонимни вариации. Най-сетне го научих. Това е една доста интересна еротика и драма, която ми напомни на една друга книга, която смятах да чета, но така и не стигнах до нея, но все още си я имам изтеглена. Мисля, че всичко, което съм искала да кажа е ТУК.

8. По-кротко, лейди!

Не ми се случва да чета често чисти книги (мое определение за книги без фентъзи елемент), но когато го направя все случвам на хубави. А тази е и изключително забавна, много рпиятна и лека, идеална за разтоварване след книги като Пътят на кралете и е напълно подходяща за четиво на плажа. Ревюто е ТУК. Смятам да прочета и Чаровник по рождение на същата авторка. Изглежда, че жената има някакъв  фетиш по спортисти. Всяка книга от тази поредица, която видях до сега е за такива мъже. Най-често за футбол.

9. A Court Of Thorns And Roses

Сара Дж. Маас не ме разочарова с новата си поредица ни най-малко, а ACOTAR е едно блестящо начало за нея. Тъй като мина врем, от както я четох, само ще спомена, че и тя е като Red Queen, твърде добра, за да я съсипя с нескопосан преразказ и не особено добро ревю. Разбира се, всеки трябва да реши за себе си, но я препоръчвам на прочелите Стъклен трон, както и на феновете на елфи и феи. 
  И нека да спомена, че ми харесва как края не е отворен и може да си остане и като единична книга, ако човек не възнамерява да я довършва като поредица.

И така, това бяха книгите, които прочетох в този изключително слаб месец, да не говорим, че бях изпаднала в застой.
Още имам 2 недовършени- Възраждането на Атлантида и Игра на Тронове, от които прочетох по 100 страници, но по него време ми се четеше TWOK и нещата не напредваха никак лесно, но сега знам, че този месец може би най-накрая ще завърша Войните на Посейдон и все някак ще измъкна от някъде Игра на тронове, за да я прочета най-сетне.
Причината да не си взема Игра на Тронове от Алеята на книгата беше, че не искам да чета за Джон Сняг, а за Джон Сноу, щото нали ние българите не знаем, че имена не се превеждат и аз по случайност на английски се пиша Джулай, щото съм кръстена на месеца, а не на майка си.
(Иронична съм.)

понеделник, 27 юли 2015 г.

По-кротко, лейди!- Сюзън Елизабет Филипс

 Забавна и лека- идеалната книга за разпускане в един горещ летен ден.

  След жестоко натоварване с книга от 1250 страници, По-кротко, лейди! беше прочетена за нула време и послужи като книга за разтоварване на голямата психическа тежест, която ми се натрупа при раздялата с героите, в чиято компания се бях намирала повече от седмица.
  И заобичах тази книга напълно! 
  От доста време не съм чела нещо "чисто", както наричам книгите без фентъзи елемент в тях. Мога само да кажа за книгата, че е уникална! Страхотно написана с чудесно балансирани описания и диалози, където никога няма скучно описание или реплика на герой. 
  Да не говорим колко се смях още от самото начало на срещата на Кени и Ема, до самия край. И особено по средата, където имаше едни много...интересни покупки. 
  И така, както казах, книгата е страхотно написана, нямаше нищо, което да е не на място или да не харесах. Героите са много забавни, всеки си има изграден характер и ги заобичах до един, освен онзи проклет херцог, но пък и той не е важен. Ама хич, просто е виновен за това, че Лейди Ема иска да съсипе репутацията си. Не е ли странно, че от една съсипана репутация важи бъдещето на спокойният й живот и добруването на училището, в което работи като директорка и се е превърнало в неин дом?
  Много харесвам характера на Ема. Тя е силна, самостоятелна жена и както Кени я нарича- командаджийка. А Кени е мързелив, богат спортист, голфър, твърде красив, за да е честно и твърде нехаресващ командващите жени, заради миналото му с такава, визирайки собствената му майка, която го е обичала твърде много.
  Характерът на Кени Травълър е противоречив, най-вече заради сложната фасада, която е изградил около себе си, карайки всички да си мислят, че е постигнал всичко с лека ръка и е по-мързелив и от ленивец, но зад тази фасада Ема открива точно това, което се крие там- мъж, чието минало все още го преследва. И на всичкото отгоре на него никак не му харесва, че тя сочи с чадъра си.
  Та тези двамата са толкова различни един от друг, че е направо изключително забавно за някой със садистически наклонности да чете как се опитват да се нагаждат. Особено в началото, когато им беше изключително трудно.  Поглъщах всеки ред с интерес и очакването за поредния скандал, в който лейди Ема ще се забърка и от който Кени Травълър ще я измъкне по някакъв начин. 
  За мен най-интересните части бяха, когато Тори участваше също, понеже където е Тори, там е забавата, така да се изразя. При това много ми хареса, че части от книгата бяха разказани и от страната на Тори, където авторката ни показва малко повече за нея и за чувствата й. Дори мога да кажа, че тук имаше романтика две в едно, защото е показана малка част от началото на отношенията й с Декстър О'Конър.
  Та, освен много забава, еротични моменти и романтика имаше и голяма доза драма, която изненадващо ми дойде добре. Все пак няма как в една такава книга да не се получи някакъв скандал, който временно да застраши връзката на героите, но същевременно и да я закали и направи по-силна. 
  Това е първата книга на Сюзън Елизабет Филипс, която прочитам, но мога смело да заявя, че няма да е последната. Твърде много ми хареса писането й, за да се огранича само с една.
  С риск да се повторя ще заявя, че това е една забавна и лека книга, идеална за разпускане през лятото, за четене  на плажа или вкъщи и ви гарантирам приятно изкараните няколко часа в компанията на двамата герои и семейството им.
  Препоръчвам я на любителите на романтика и драма и на всеки друг, който проявява интерес.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

неделя, 26 юли 2015 г.

The Way Of Kings so far 3 #READ

 НЕ - ВЕ - РО - ЯТНО!!!

  И така, Очевидно е, че вече прочетох книгата. Йей^^ Десет изключително приятни дни прекарани с Каладин, Шалан, Далинар, Adolin, Szeth, Навани и King's Wit макар последните две да бяха само накрая представени. Наистина се радвам, че ми отне толкова време да я прочета и ако можех, нарочно бих се накарала да я проточа още.. Чак ми се ще да я препрочета за по-дълъг период от време, за да  прекарам по-дълго време с героите и да осмисля по-добре постъпките и преживяванията им, както и да разбера това, което в първия прочит не разбрах. Кой знае, в близкото или далечното бъдеще може и да го направя.
  Действието може и да вървеше мудно, но увлекателния стил на Брандън Сандерсън отново така ме беше хванал, че не можеше да ме пусне, особено след като започнах да чета по-сериозно и по повече от 20 страници на ден, което се случи само два пъти! След това вече поглъщах действията в книгата и преживяванията на всички герои така, както когато чета нещо на Лоръл К. Хамилтън или нещо на български. Бързо и леко, но усещайки всичко, което изпитваха героите, радвайки се с тях и страдайки.
  Леле, по едно време стана толкова зловещо, че чак периодично само настръхвах, обляна в студени тръпки. Мисля, че намерих после няколко бели косъма в косата си, но кой не би бил след това, което се случи със Шалан? О_О Толкова беше яко, никоя книга не ми е въздействала по този начин до сега. Ни-ко-я.
  Изключително много ми хареса, както вече стана ясно, това по принцип не трябва да е ревю, а впечатленията ми за книгата оттам, откъдето спрях, но може да го направя и като...ако като псевдоревю, отбелязвайки всичко, което ми е направило впечатление и вече споменах в предишните публикации тежката съдба на Каладин, която той в крайна сметка успя да прегърне, така да се каже и да се изправи редом с нея, помагайки на моста си до такава степен че...спойлер. Спирам дотук. Да не говорим как почти постоянно Барндън Сандерсън спираше главното действие, за да ни върне няколко години назад в живота на Каладин, за да ни покаже какво го е довело дотук и честно казано, живота му като дете също не е бил особено лесен. Това не променя факта, че на места чак бързах да премина през ретроспекциите и очевидните ретардации, за да видя какво става с него сега. Този пич почти умря на няколко пъти. Почти.
  Нека се преместим на Далинар, който изключително много харесвам. Понякога е просто много забавно, особено когато Навани се опитваше да го...прелъсти. Но това беше към края. Около него се върти една мистерия, свързана с бурите, които са неизменна част от света Рошар, но това, което реално човекът иска да му каже чрез тях се разкрива чак в последната глава, а епилогът е толкова stunning, че още не мога да осъзная какво се случи. Тоест, разбирам го, но не мога да го осмисля. Онзи умря ли или не? Май умря, мечът му не изчезна... Но все пак.
  Както и да е. Dalinar is a man of honor. Съжалявам за това, не знам как иначе да го кажа. Той е един много забележителен персонаж и се издигна в очите ми много в последните глави. Никога не бих повярвала, че е способен ан нещо подобно, за да помогне на едни жалки, според другите, мъже.
  Също така ако историята се следи внимателно, могат да се забележат намеците на автора, че Каладин е специален и дори май Тефт веднъж го нарече с наименованието му, но така и не го запомних, както казах- беше веднъж и дори не се обясни какво означава това, но в последствие Каладин научи и му предстои още да разучава. Със сигурност ми хареса как се развиха нещата накрая. Много ми хареса и съм изключително доволна с това, което се случи с него и останалите от мост 4.
 Също така съм удивена от това колко мъдър може да бъде Брандън Сандерсън, защото не можеш да се превъплатиш в мъдрец без поне ти самия да си малко мъдър... Също така, друго, от което съм удивена е способността на автора да държи читателя в напрежение през цялото време, когато нещо важно се случва, нещо, което ще преобърне цялата история за героя, както се случи при Шалан и въпросното нещо, което freaked me out здравата. Щях да използвам здравата ме разтърси, но това звучи все едно съм се шокирала. Аз не се шокирах. Аз се ужасих О_О Да не говорим, че по едно време частите на Шалан ми станаха просто по-интересни, защото при нея се случваше това нещо, предизвикващо тръпки по цялото ми тяло О_О.
  И като съм започнала да обсъждам Шалан- БС постоянно намеква, че тя крие някаква тайна, разбира се, че се оказа, че е повече от една. Шалан май е на седемнайсет, май, не знам със сигурност, никога не се казва с точност, но пък е толкова умна и притежава нещо, за което първоначално се намеква, а след това почти се случи, но беше прекъсната.
  По едно време, времето, в което толкова много се развълнувах, в резултат на което написах началото на "ревюто" си, тоест първата дума, Шалан рисуваше бахти зловещите рисунки. Няма да се извиня за това О_О Някои биха се изразили в пъти по-цветисто от мен. Съжалявам, но просто съм супер развълнувана, което ме прави да звуча суперглупаво, но пък и е след полунощ и искам да спя, но не и преди да завърша това. После май няма да чета един ден, за да осъзная, че съм завършила тази книга и трябва да чакам месеци за следващата.
  Да не забравям неочакваните обрати, които винаги са част от Брандън Сандерсън. Той просто няма как да не вземе нещо просто и да го оплете по такъв начин, че да получи възможно най-заплетената и сложна мистерия, която бавно и постепенно да развие и разкрие, докато изведнъж не ти го изтипоса ей така и после не те накара да чакаш за следващата книга, за да продължи да разплита мистерията от първата и като го знам, ще заплете още една във втората и кой знае какво прави в третата. Това е просто нещо невероятно.
  Краят всъщност доста си ме устройва и препоръчвам книгата на всеки, който има търпение да премине през началните фази на живота на всеки един от героите, да изтърпи всички трудности и бавнотии, всеки, който има търпението да прочете бавното развитие на живота им, докато всичко не се преобърне и не го обърка. Най-вероятно завинаги.

сряда, 22 юли 2015 г.

The Way Of Kings so far 2

   Колкото повече напредвам, толкова по-интересно ми става в самата книга. Не мога да повярвам, че вече съм прочела малко повече от половината. Днес почнах да чета третата част, след като снощи прочетох антрактите към втората и съм наистина, наистина развълнувана и в огромно напрежение, понеже живота на Кал е застрашен. Отново. Този път повече от обикновено. Но нека да започнем първо с втората част, където се разказваше за Далинар, синът му, чието име нямам представа как се чете- Adolin и Каладин.
  Този път, за разлика от първата книга, където в отделните глави се разказваше само за един герой- Каладин или Шалан, тук при баща и син в една глава се разказваше и за двамата. Това ми хареса. И двамата много ги харесвам- те са силни воини, но за жалост с много различни гледни точки относно войната и как трябва да бъде водена, особено когато на Далинар започнаха да му хрумват странни идеи за природата на Alethi-те, понеже за тях войната е ежедневие, така да се каже, а и трябва да отмъстят на Parshendi-те за убийството на Гавилар- предишния крал и когато Далинар предлага да спрат с войната, не получава особено добри отзиви. 
  Да не говорим, че параноичният ми племенник, още известен като крал Елокар, който вижда асасини зад всеки ъгъл, го подозира- него, Далинар, брат на Гавилар, който обича племенника си като собствен син и се е клел да го защитава! Мен ако питате Елокар е глупаво и неблагодарно копеле. Може да се каже, че за неговите 27 години се държи като някакво детенце и взима доста глупави решения.
  А пък Adolin е много сладък. И никой не може да задържи разбере бройката на жените, през които е минал. Наистина е много забавно, когато представя на Далинар новото си момиче и горкият мъж е объркан какво е станало с предишното. (Умирам си да сложа емотиконка тук.)
А когато се включи и King's Wit, което се оказа, че явно е "Остроумието на краля", става наистина забавно.
  Листчетата, които са на снимката този път не символизират забавни цитати, а такива, които много съм харесала, но понеже е Брандън Сандерсън и е Пътят на кралете, няма чак толкова много хумор, колкото в Стоманено сърце или в Сплавта на метала. Това, обаче, не означава, че книгата не  е интересна. Действието може да е мудно и да няма особено развитие, но оже и така само да ви се струва. Аз, например, разбрах няколко неща (и ми се потвърди предположението на Шалан), които просто засилиха интереса ми и знам, че до началото на другата седмица сигурно ще съм я прочела, но тъй като правя постове за нея на части, най-вероятно няма да има ревю, понеже сега си казвам всичко, докато ми е прясно.
  Със сигурност обожавам чувството купчината листи от едната ръка да намалят, а в другата да се увеличават.
  Нека сега да споменем малко за неволите на Каладин и неговите трудности в Мост 4. 
  Във втората част наблюдаваме едно огромно развитие относно нашият младеж-хирург, който с тежки физически и психически усилия се опитва да обедини всички пречупени мъже от рупата му. Това се оказва по-трудна работа за него, но в крайна сметка малко по малко успява и дори на една обиколка измисля нов начин на носене, чрез който да използват моста като щит в резултат, на което Мост 4 минава без жертва (нещо нечувано), но на цената на 200 други жертви и загубена битка. Тогава той осъзнава и каква грешка е допуснал, мислейки само за собствената си група, но не и за останалите, които носят мостове. За това всъщност и се оказа, че живота му е застрашен и утре нямам търпение да стана и да разбера какво става с него.
    И така, оказа се, че ако стана малко по-рано мога да прочета едни 100 страници и понякога малко отгоре, без проблем и пак да съм доволна. По принцип мога и повече, но след 18:00 се разсейвам с компютър. Пък и има много сайтове за проверяване.
  Едно последно нещо, в един от антрактите имаше мъж, който можеше да прави татуировки на тялото си само с мисли.
  How cool is that!

понеделник, 20 юли 2015 г.

Индигова магия- Ришел Мийд

  Когато реших да си разгледам новите си 5 книги, за 4 от които благодаря на издателство Ибис, реших да прелистя за малко Индигова магия преди да почна да чета отново The Way Of Kings (TWOK). Оказа се, че така и не оставих книгата, особено след като един въпрос ми се наби на очи още на първата страница и той беше "Девствена ли си?" Е как да игнорираш подобен въпрос? Та реших да я взема, с мисълта, че просто ще видя за какво става дума и така и не я оставих.
  Мисля, че това само по себе си говори колко харесах и тази трета книга от поредицата Кръвни връзки на Ришел Мийд. За предишните две книги имах поне малка представа какво и как ще се случи, но тук съм напълно непосветена и я чета с голямо желание и интерес и постоянно напрежение относно две неща, с които трябва Сидни да се заеме, а това ревю го пиша докато чета книгата след 240-тата страница.
  Мисля, че за сега Сидни е най-натоварена, защото, както казах, се е заела с две неща, които са от изключителна важност, едно, от които е на живот и смърт, както и самата госпожа Теруилиджър казва още в началото, след като буди Сидни специално, за да я попита дали е девствена. Разбира се, това все още ми е много забавно, за това все го споменавам.
  Много ми харесва това, че през цялото време, докато животът и силите на Сидни са застрашени от една зла вещица, тя не спира да се притеснява не само за себе си, но и за учителката си, което едва ли биха направили много хора, особено имайки се предвид колко топли чувства крият към тях. Но Сидни по начало си е такава, нейната природа е да помага на всички и да бъде добра с всички, и постепенно започва да осъзнава, че може би не всичко, на което е била учена цял живот е вярно. Пък и започва малко по-често да си служи с "противоестествените си способности", както самата тя не съвсем директно ги определя, а на мен ми е много интересно и забавно, понеже понякога се случват някои неволи. Е, случи се една и не беше точно неволя, просто тя не разбра какво направи първоначално и реакцията й с тази на Ейдриън беше много забавна.
  Както и в тази книга най-сетне се срещна с Маркъс Финч, който я открехва, така да се изразя, за някои шокиращи предполагаеми тайни на алхимиците, карайки я да извърши доста сложна мисия, за да се докаже, един вид, за да може да...направи нещо друго. Тук Седни е доста разколебана, въпреки че според мен няма никакъв смисъл във въпросното "доказване", имайки предвид противоречивите й, но все пак доста очевидни взаимоотношения с Ейдриън, който все повече харесвам. В крайна сметка, обаче, се оказа, че шокиращите разкрития за организацията на алхимиците не са чак толкова шокиращи за мен. Повече бих искала да  науча дали подозренията ми относно кръвта на Сидни са поне малко на прав път, но все още не е ставало дума за това, но се надявам за в бъдеще да стане.
  Този път тук има много по-малко контакти с другите герои, което някак си ми харесва, защото не всички от тях ми допадат, най-вече визирайки Анджелина, с която става нещо...странно, според техните виждания.  Оказа се, обаче, че нищо толкова странно не става с нея, а просто нещо, което аз заподозрях от самото начало.
  Оказа се, обаче, че този път остана една последна мистерия, която така и не разгадах. Сега като се замисля е било толкова очевидно! Така де, последното разкритие ме остави шокирана и зяпаща в книгата около минута, докато се осъзная, че часовника тиктака и вече е доста след полунощ, но като цяло това е поредната страхотна книга, написана от Ришел Мийд, която ни държи в напрежение и поддържа интересна ни до самия край, че и отвъд него, със страхотни описания и изпълнени с напрежение и действие сцени до края. Буквално по едно време стоях като на тръни.
  Както и малко разгорещяване между Сидни и Ейдриън.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

събота, 18 юли 2015 г.

The Way Of Kings so far

  Прочела съм малко повече от една четвърт за сега, противно на страницата, която се вижда на снимката. 
  Тъй като ми пристигнаха книгите, мислех да спра за малко с TWOK и да прочета една друга, да пусна ревю и да продължа, но смятам, че просто ще се забавя допълнително, но все още не съм сигурна дали да спра с книгата си и да почна друга, или да продължа. Ще видим как ще се развият нещата, но там е работата, хич нямам желание да преустановявам едното, за да започна другото, тъй като съм завладяна от тази книга.
  Не знам след като я приключа дали ще пиша ревю или не, тъй като е толкова дълга, че сигурно ще забравя половината, докато я завърша  или ще пропусна много и интересни неща, които ще кажа, така че може да направя още една две такива публикации, които ще се водят като миниревюта, hopefully без спойлери и що годе интересни.
  Планирах, уж, да я завърша до средата на следващата седмица, уж, но нещо плановете ми за по поне 100 страници на ден не се изпълняват, така че се надявам до края на другата седмица да съм  я завършила или поне да съм стигнала до 800 страница... Иначе трябва да стана твърде рано и само да чета. Не че не го правя, но под рано, имам предвид 9:30 някъде... 
  Както и да е, да започнем с впечатленията ми дотук в TWOK.
  Брандън Сандърсън за пореден път доказва, че много обича да бави действието. Тъкмо ще почвам 18-та глава и все още не се е показал главният замисъл, а все пак съм на 300+ от 1200+... Е, моето копие е малко, но все пак. 
  Отново имаме една страхотно изградена вселена с различни раси и различни типични черти за тях, някакви странни сили, които все още не мога да разбера напълно, но са много интересни и...ами бури и войни. Но най-вече бури, от които така наречените им пари по формата на сфери се зареждат със светлина. Да, знам, много е странно. 
  Също така има едни същества от камък, мечове, които се призовават за 10 удара на сърцето, което може да се окаже хем изключително кратко време, хем изключително дълго, и има една малки същества наречени spren, които са като духчета и заемат всякакви форми. Тези spren са всякакви видове: windspren, gloryspren, sorrowspren, laughspren и други. Един от главните герои си намери собствен spren, който се държи много различно и заема формата на жена в бяла рокля, която е много забавна, особено когато все задава въпроси. 
  Освен добре изграденият нов свят, както и страхотното писане и всичко, Брандън Сандърсън е изградил и нови и много хубави герои, които са твърде много, за да бъдат разглеждани по отделно. 
  Мога само да кажа, че аз сега харесвам всички герои, дори повечето от тези, от чиято гледна точка не се разказва, например харесвам Седиас (моя вариация на произношение) и също така харесвам Szeth, за чието произнасяне трябва много да съскам :D
  И така, както казах, все още няма голямо развитие, но може би това си е идеята на автора- първо да ни запознае с героите, да ни преведе през техните преживявания (съдбата на Каладин малко ми прилича на предистория на живота на Келсиър в мините) преди да започне дългоочакваното развитие, но аз си го чета с интерес, защото много харесвам Каладин, Шалан, Далинар, Adolin и Сил- windspren-а на Каладин. Не, не се разказва от нейна страна, но я има често. Тя е един много интересен и добър персонаж.
  Та, не знам кога пак ще пиша, може да пусна таг, или да се оттегля докато не прочета още малко, за да има втора част на този пост. Пък може и да отделя една цяла публикация на това колко ми харесва как купчината листи в едната ми ръка става по-малко, а в другата повече и как напредвам бавно малко по малко. 
  Наистина от доста време не съм чела такава дебела книга, която да си показва истинските страници. Е, почти. 
  Последната беше Фуриите на Калдерон...
  О, пропуснах и да спомена прекрасните илюстрации, които ги има там. Много са хубави и наистина помагат на човек да разбере повече за The Shattered Plains, The Chulls и други.

четвъртък, 16 юли 2015 г.

The Zombie Apocalypse Book Tag

  И така, показаха ми този таг и реших да го направя. Хех, доста е забавен...или трагичен.
  И така, ето какво трябва да се направи в тага:

  Трябва да избереш 5 книги, има 10 въпроси и една книга отговаря на два. Отваряш на произволна страница и чието име първо прочетеш- то е отговорът на въпроса.

  Книгите, които избрах:

1. Възпламени ме на Тахере Мафи
2. Последният Олимпиец на Рик Риърдън
3. Последната империя на Брандън Сандърсън
4. Проклятието на тигъра на Колийн Хоук
5. Огнена наследница на Сара Дж. Маас

Книга 1: Възпламени ме

1. Кой ще е първият човек, който ще умре?

Океей, да видим дали няма да убия някой, който Тахере Мафи все пак остави жив.
...
Кенджи. О, КЕНДЖИ!!! Защооооо?! 
 Ами, отне ми доста време да видя нечие име и се оказа на най-любимият ми персонаж! Дано се компенсира с друго понеее.

2. Кой ще е героят, който ще спънеш, за да избягаш от зомбитата?

 Хех, ще бъда гадна. Искам да ми се падне Джулиет или пък Адам.
...
Йес вееее! Адам. Браво, Адам, поне ще го направя съвестно, понеже той е напълно безполезен. Само им се бърка там.

Книга 2: Последният Олимпиец

3. Кой е първият човек в отбора ти, който ще се превърне в зомби?

Само  не Пърси и Анабет, само не Пърси и Анабет.
...
Анабет. Мама му. Поне няма да се налага на Пърси да я убие.

4. Кой е героят, който спъва теб, за да избяга от зомбитата?

Хех, тук погледнах по-рано, защото компютъра ми блокира, което му се случва често, така че- Тайсън. Пфф, смятам, че вместо да ме спъне, би ме настъпал но нищо.

Книга 3: Последната империя

5. Кой е идиота на отбора?

Ооо, това ще е интересно. тайно се надявам да е Келсиър.
...
ЙЕС ВЕ! Уцелих го! Точно Келсиър си ееее. А до него видях и Сейзд, така че направо са си тийм- идиот и зубър, но май следващия въпрос е за мозък, така че да видим дали няма да уцеля пък и Вин.

6. О, да, кой е мозъкът на отбора?

Докато си се ужасявах на обеления найлон, трябваше да прескоча The Deepness и да видя Вин.
Вин, точно нея и видях. Радвам си се, защото познанията на Сейзд за религия, едва ли щяха да им помогнат особено. Да ни помогнат де.

Книга 4: Проклятието на тигъра

7. Кой е лечителя на отбора?

Надявам се да е г-н Кадам.
...
Рен. Еми, предполагам, че и той става.

8. Кой е експерта по оръжия?

Тук се надявам да е Кишан, просто защото го обожавам, въпреки че всички без далечната внучка на г-н кадам разбират от всякакви оръжия.
...
Пак Рен. Е, няма да стане. Тук вече мога да сменя.
...
Дурга. Хм...със сигурност не очаквах този обрат, но какво по-добро от осморъката богиня на лова или там каквото беше?

Книга 5: Огнена наследница

9. Кой е отборният боец?

  Надявам се да е Роуан (не знам как са го превели). Дано е тоооой.
...
Попаднах на спомен и го прескочих. И попаднах на вещицата Manon и го пиша на ае, понеже не знам как се произнася. Ами...предполагам, че би могла тя да изяде зомбитата вместо те нея. Нали?

10. Кой е капитана на отбора?

  Ехх, защо ме няма в някоя книга? Приемам вариации на Джули и Джулия, до Джулияна.
 ...
Каол. ЕЕЕЕЕЕ, не е честноооооо! Той вече е капитан на едно нещо! Нали? Или не беше? Ами нека е Каол, предполагам, че би бил добър в организирането на група отчаяни хора, тръгнали към спасението неизвестно къде...

Тагвам: Ева, Ники, Илияна и Йоана ^^

вторник, 14 юли 2015 г.

Новите ми и дългоочаквани придобивки а.к.а. Как изглежда щастието

  Ии така. Най-сетне The Stormlight Archive- The Way of Kings (TSA-TWOK) пристигна заедно с Red Queen! ^^ Аз съм си мноого щастлива, особено сега, след като днес цял ден бях в настроение дa чета TWOK, а тя се намираше в колата на мама. Но поне е била на топло! У нас беше студеничко леко така...
  

Имаше и още една карта, ама телефона ми е бъган и не
успях да си я препратя.






  



Както и да е. Сега най-сетне мога да се отдам на тази книга една хубавичка седмица, защото за никъде няма да бързам с прочитането й и планирам да я изчета до последния ред, както направих с Mistborn & The Reckoners
  И само колко е красиво всичко ^^
  Да не говорим и колко е дебела ^^ По принцип я исках с твърди корици, но беше по-скъпа, когато разбрах, че всъщност мога да я взема за безбожно евтино И да получа още една книга, с която станаха 3 нови английски, реших че може да се жертвам за отбора. И всъщност втората книга, която ще покажа тук всъщност е третата, но е нямало място за Dead Ice, 24-та/25-та книга на Анита Блейк. Вече и аз не знам кой номер е ^^
  


   И само още едно последно нещо. Не е ли красиво? Това за началото на главите, на самата книга, на частите на книгата? Толкова е хууубавичко.

















  По принцип в Елантрис има откъс от TWOK и бях видяла, че и там са си запазили самия дизайн на книгата и нямах търпение да видя как реално изглеждат. Не са ли хубави?
  И ето че дойде ред на следващата и последна книга за все пак празният ми пост, но не е съвсем празен. Държа да съм що годе активна, така че скоро може пак да пусна някой таг или да измисля някаква простотия да пиша. Защо не мога да съм като Лоръл К. Хамилтън и да пускам интересни и полезни постове? Защо?


  Няколко пъти я срещнах из страниците за книги, които съм харесала във фейсбук. Имаше доста добри отзиви и прочетох едно ревю, което ме запали по книгата и от него миг насам знаех, че искам да я прочета.
  Тя е с твърди корици, а това, което виждате е опаковката. Всъщност самата корица си е черна.
  Но има една красота, когато книгата бъде отворена. Не е ли хубаво? Красиво. Много обичам, когато намеря такива мотиви в книгите си, по кориците или където и да било, а с отварянето й реших, че наистина ще я прочета, но след TWOK, тъй като тази я чаках повече от Red Queen.
  Не че някой го интересуват плановете ми де, както казах, просто ми трябваше един пост и какво друго освен да изразя с думи душевното задоволство, което изпитах, когато ги видях днес и бързах да се прибера, за да им направя фотосесията.
   Може дори да има ревю на някоя от тях.

понеделник, 13 юли 2015 г.

Златна лилия- Ришел Мийд

 За пръв път от 4 месеца насам книга ме държеше до късно вечерта (или рано сутринта), за да прочета възможно най-много от нея и защото съм гадна, си оставих  най-интересното за днес.
  Ето я пълната истина- Аз. Съм. Безмълвна.
  След цяла седмица на читателски застой, вчера (неделя) реших да започна Златна лилия, втора книга от поредицата Кръвни връзки, защото усетих онова чувство, което ме кара да чета, макар и по-слабо този път, поради огромното ми желание на прочета TWOK, но края на тази книга ме накара почти напълно да забравя творението на Брандън Сандърдън и да искам да прочета по-бързо 3-тата книга.
  Поднасям искрените си благодарности  на издателство Ибис, че ми предостави възможността да прочета книгата и да й напиша ревю.
  Като втора от поредица, ревюто следва да е по-кратко от първото, за да не издам несъзнателен спойлер, че най-вероятно е очевидно, че имам проблем към пълната мистерия, но ако не спомена поне нещо, ревюто става сухо и...ами на практика няма особено смисъл от него.
  Както винаги тук се съдържа голяма доза мистерия, романтика, която много, много ми хареса, забавни моменти и много повече Ейдриън от първата книга. Вече наистина се убедих, че и аз много го харесвам и разбирам защо всички го предпочитат пред Дмитрий и така нататък, но аз все още си оставам тийм...всъщност сега ставам тийм Кристиан, Дмитрий и Ейдриън, особено след една дълга, дълга реч, която започна с това, че Сидни няма нужда да се ограничава откъм храна (аз , например, съм твърдо против диетите и като чуя някой да ми казва колко яде или по-точно колко не яде, огладнявам) и би изглеждала по-добре с два килограма отгоре...е, да кажем, че с това ме спечелии. Ако бях на мястото на Сидни, щях да съм се предала само след като ми каза, че ще изглеждам по-добре, ако не ми се виждат ребрата. Разбира се, той не се ограничи само с това, но все пак. Не смятам това за спойлер, обаче, всеки, който има навика да прочита последната страница, последният ред или нещо последно от дадена книга преди да я е започнал, ще знае за какво говоря и какво става. Аз, например имах грешна представа през цялото това време за края, но сама съм си виновна и все още съжалявам, че не започнах да чета поредицата преди време.
# Да нямаш търпението да чакаш да се зареди компютъра ти
и да почнеш да си пишеш ревюто на ръка.
Също така качеството не е най-доброто, но пък и без това пиша
по-грозно, отколкото предполагах.
  Та, заговорих за Ейдриън, но не споменах, че имаше драма около Джил, Еди и Анджелина (надявам се да не бъркам името й, защото в поредицата я прекръстих около 6 пъти, формирайки всякакви вариации с Андже). Мисля си, че се заформя някакъв любовен триъгълник и донякъде ми е смешно, особено след като се оказа по едно време, че Джил е близка и с Мика. Ах, Мика, напомня ми на един друг Мика...
  Както и да е, освен мистерията и романтика/драмата, имаше и малко магии и пасивно-агресивни намеци. Със сигурност имаше много повече екшън или по-точно битки тук, които както винаги четях с огромен интерес и желание и бях напрегната (дори настръхвах)  в края. Със сигурност имаше много мистерия, неочаквани обрати и открития (някои не чак толкова неочаквани) и всичко беше написано по все така изумително страхотния начин на Ришел Мийд. Това беше една доста екстремна книга, особено в края, понеже конфликтът беше между много повече хора, но е наистина забележително как по-малобройните дампири са способни да се справят с многобройни човешки воини, обучени да се бият, но кой идиот би се изправил срещу дампир? Да не говорим, че само един успя да победи 4-6 души, които нападнаха Сидни и Соня по едно време.
  Това със сигурност си беше най-добрата книга в поредицата до сега, но пък е само втората, така че ще видим колко още пъти ще си променя мнението, само знам, че щом я прочетох толкова бързо (за няма и два дни), значи само по себе си си казва колко ми е харесало. ^^

петък, 10 юли 2015 г.

The Sick Book Tag

  Един странен таг. Обичам всичко странно.
 Нека отбележа, че за някои болести ние си нямаме имена, а само "термини" и съм се постарала да малко или много да имат смисъл болестите с условията за книги.

1. Диабет- сладка книга, наистина сладка.

 Целувка за Ана. Не си падам по романтика, но много ми хареса ^^

2. Едра шарка- книга, която си прочел веднъж и никога повече няма да прочетеш.

  Под игото. Нищо, че се говори, че догодина ще го уча пак. Никой и нищо не може да ме накара да си изгубя времето за четене на нещо интересно пак.

3. Грип- книга, която се разпространява като вирус.

Най-новата- Нещата, на които ни учат в училище.
Иначе: Вината в нашите звезди, 50 нюанса жалка еротика, След фенфикшън, В морските дълбини, Здрач, Игра на тронове

4. Цикъл- книга, която четеш всеки месец, година или просто често.

Не препрочитам книги, но бих чела веднъж месечно Steelheart, Вестители, Проклятието на тигъра и Mistborn.

5. Безсъние- книга, която те е държала будна цяла нощ.

  Проклятието на тигъра и Последната империя

6. Амнезия- книга, която е забравена и се е провалила да остави траен отпечатък в теб, трайно впечатление.

50 нюанса сиво- дори шегите с цитати не схващам

7. Астма- книга, която те остави без дъх.

  Съдбата на тигъра, A Court Of Thorns and Roses

8. Недохранване- книга, която не дава храна за размисъл (едно наум, че забравих израза и две наум, че иначе няма смисъл с "болестта".)

Тайният кръг на Л. Дж. Смит

9. Travel sickness (мислях си за морска болест, ама не е същото)- книга, която те отведе на пътуване през времето и пространството.

  Проклятито на тигъра, Нощна сянка (Аз, вещицата 2), Гондолата на времето, Скъпоценни камъни.

Тагмвам: Мели, Габи и Кая

The Summer Book Tag

Благодаря на Габи, че ме е тагнала.
Тъкмо се чудех дали да не напиша цял пост как се оплаквам, че книгата, която искам да чета пътува от Германия към Варна вече втора седмица, а заради нея не мога да се насладя нито на Воините на Посейдон, а те са наистина секси, нито на Игра на тронове, която я взех от Йоана, защото ми се четеше нещо дебело, с което да компенсирам липсата на The Stormlight Archive (TSA), но не се получава, колкото и да ми харесва. Така че сега на практика вместо Воините чета Игра на тронове...

1. Намери книга, която те кара да мислиш за лятото.



2. Коя книга прави деня ви по-хубав?

Вестители  на Цветелина Владимирова и Steelheart by Brandon Sanderson.

3. Намери жълта книжна корица:



4. Кое е твоето любимо лятно четиво за плажа?

Не ходя на плаж, но там бих чела...хм, какво бих чела? най-вероятно това, което съм започнала преди плажа, но нека да го кажем- Златна лилия, втора книга от поредицата Кръвни връзки на Ришел Мийд.

5. Коя книга изпълнена с екшън те накара да тичаш за сладолед?

Mistborn & The Reckoners by Brandon Sanderson
ACOTAR by Sarah J. Maas

(Прочетох: Коя книга изпълнена с екшън те кара да се топиш като сладолед.)

6. Като слънчево изгаряне, коя книга те остави с болезнен край?

Съдбата на тигъра- 4-та книга и последната от сагата за Тигъра... Не че края беше тъжен, мен ме натъжи. Колийн Хоук.

7. Като залез, коя книга те остави с красив/хубав край?

- Почти всички от тези, които прочела до сега завършват по хубав начин. - Ами, оставям този отговор без да го трия.

8. Коя книжна корица ти напомня за залеза?

Да ми напомня на залеза, в смисъл да е красива или да има слънце на нея? И в двата случая никоя не ми напомня на залеза, защото повечето нямат нищо общо с него, но пък имам много книги с много хубави корици ^^



9. Коя е поредицата, която се надявате да прочетете това лято?

Love at Stake, The Stormlight Archive, Кръвни връзки... Пък ще видим какво всъщност ще прочета.

Тагвам: Всеки, който не е тагнат вече.

вторник, 7 юли 2015 г.

Wind Catcher by Jeff Altabef & Erynn Altabef

Wind Catcher (The Chosen #1)   

My rating: 5 of 5 stars

  I finally finished this wonderful book.^^
  When I got this ebook I didn't really have any expectations, because I just didn't know what it was about and all, and then suddenly while I was reading ACOTAR by Sarah J. Maas I got this feeling that makes me wanna read a particular book. I wasn't surprised, though, I knew that I'd read it, because I like that kind of books and I was not disappointed. I really like Wind Catcher and it ended in just the right and extremly irritating way- with a really catching and shocking phrase. And this is good. Really good. I've read a few books this year that have made me want the next books so much...
  I won't fall into details about the story because I'd start to tell all about the book and I'd get distracted. Lets say it that way- the book's about an average teenage girl- Juliet Wildfire (great choice of middle name!) Stone who is not so average after all, who happens to be on a crime scene by chance with her best friend and sees that strange tattoo of 2 twisted arrows and everything for her changes.
  The mistery in the book is given in a really easy way for the reader to be...digested (probably I'm not expressing myself rightly...) and it's written in a really easy way so that even someone whose first language is not english, like me, to be able to understand almost everything without a dictionary. Well, personally I don't use one. The book is a light read and I like that kind of books- with short chapters and balanced dialogues and descriptions. For some time I thought I can see where the one author- the teenage girl ends and the father begins because of the better descriprions because it's no secret that men writers have more and better descriptions of places and all, while the women are better at expressing feelings so I thought I can decipher where the one ends and the other begins but soon I realized that I'm wrong because their writings are mixed and the result is a really intresting books with no shortcomings in my opinion.
  I also like the fact that they've included Native American stuff, as not an American and a very tolerant person I am really curious about Native Americans and I like that kind of books too, which reveals something about them and their believes and all. I like it and I really like Jake Stone.
  Juliet's character is just the way it should be for a teenage girl- not too grown-up in her mind (some authors forget that we aren't actually as wise as Yoda) and average (or not so average) but in the same time she is strong, she protects and thinks about her friends and their safety even. There are not many of this kind left in 21st century or so I know. They are few and precious because people like her are loyal and...fictional... Okay, I really like her though I dislike her first rejection of her...destiny. She wanted the voices to go away and asked the same questions twice as if expecting a different answer to them, but there was not.
  I like Troy very much too and his character is just per-fect! I want that kind of BFF! All of her friends are just soooooo tolerant, respectful...loyal...
   I really wanted to shout at her when she thought he's been lying to her, because he never said a thing, so practically he never uttered a singel lie. He just kept his mouth shut and for me this is not lying... It's withholding information. It's different. It should be.
  So, as I said, I really, really like the book and I really would like to read the next one especially after I read the end. How dare you end up like this?!

(Тази екнига ми беше пратена от Ерин Алтабеф за ревю, така че нямам намерение да го превеждам, и без това едва го написах на английски...
Може да имам грешки, но не може без все пак. Особено като се има предвид, че писането ми на ае не струва...Ревюто ми е копирано директно от Goodreads.)

четвъртък, 2 юли 2015 г.

Неутолимо желание- Кресли Коул

  Заглавието със сигурност не е от празни приказки, това мога твърдо да го заявя.
  В цялата книга, която беше толкова добре описана и ме завладя със самия пролог, който ме накара да си мисля, че обстановката ще бъде по-зловеща, отколкото всъщност беше, се разказваше колко много Лаклен я желае, както и Ема него, само дето беше някак противоречива най-вече защото се боеше и не мога да я виня много много. Ако и мен някакъв освирепял върколак, който е бил затворен век и половина някъде, ме нападнеше в Париж и ме завлечеше в хотела ми с цел да ме изчука, защото съм му партньорката, когато е очевидно, че той едва ли не не е с всичкия си и аз бих побегнала. Е, в моя случай по-вероятно е да дам повече усилия от Ема, но резултат пак щеше да е същия. Най-вече защото съм и по-ниска, но не става дума за мен, колкото и да ми се иска един Лаклен. (Нека спомена, че благодарение на страхотната корица ми беше по-лесно да си представя героите плюс минус някоя добавка от моя милост.)
  Мисля, че долу-горе сумирах началото на книгата в едно наистина сложно изречение и не мога да не похваля Кресли Коул колко е добра в писането на еротика и особено в протакането на най-важното в едва ли не цялата книга. Чак аз се издразних от това колко време ту започва, започва да ги разгорещява и изведнъж (рязка пауза) спира всичко и главната й героиня, която е наполовина вампир и наполовина валкирия, се отказва, отхвърля Лаклен, пък направо не мога да си представя какво му е било на горкият мъж, който я е чакал толкова години (+ онези 150, през които не е имал жена до себе си, все пак буквално е горял в Ада...). Честно казано на моменти ми беше много смешно (не че по принцип си беше смешно, просто аз имам извратено чувство за хумор), понеже ликаните а.к.а. върколаците са смъртни врагове с вампирите, което е една жестока шега на съдбата, но всички знаем, че тя е кучка, Лаклен не искаше да повярва, че Емалин му е партньорката, отредена да прекара вечността с него и той малко по малко се опитваше да преодолее предразсъдъците си (наистина бавно), за да е възможно да бъде с нея или по-точно В нея, но всеки път, когато тъкмо тя бе на ръба да му се отдаде, той правеше или казваше нещо, което просто си му спечелваше удар през лицето или чист отказ. Накрая просто спрях да се надявам някога да са наистина един в друг и естествено точно, когато не го очаквах те взеха, че го направиха. След това вече дойде истинският екшън, а до тогава беше просто драма и те се учеха как да съжителстват заедно и главно ликанът се учеше как да оцелява в новото време и как да се държи с жена на двайсет и първи век. Е, Ема не е особено млада по човешки стандарти, но по безсмъртни е направо дете.
  Като оставим личните й взаимоотношение на страна, Ема има едно семейство, сборище на валкирии, които са й лели, плюс приемната й майка Аника, които толкова много харесвам, макар и малко консервативни, но все пак никой не е съвършен. Харесвам ги, защото са силни жени, жени-воини, но пък и това е природата на истинските валкирии, може би малко е изменена класическата им версия, но всеки автор си създава свой собствен образ на дадено създание. Тук е мястото да спомена името на имението, в което живеят- Вал Хал. То е нещо като прототип на Валхала, Залата на посечените, където  валкириите по принцип водят половината от избраните си войни, умрели в битка, което Кресли Коул много умело е извъртяла в своя полза. Не преставам да се учудвам пред способностите на някои автори да извъртат така нещата, че хем да създадат нещо ново, хем да запазят оригинала по някакъв начин, защото и Фрея, богинята на валкириите (които винаги съм наричала валкарии, защото на английски съм го чувала така) също е спомената в книгата. (Малко повече за тези същества.
  Споменах тази част от родословието на Ема, вампирската няма да я коментирам, тъй като не се знае кой е баща й и аз няма да го издам, въпреки че си имах подозренията, които по едно време бях отхвърлила, но се оказаха верни. 
  Ема е наистина красива и претърпява огромна промяна в книгата. Докато продължава да се смята за безгръбначното, каквото беше в началото на книгата, тя се променя наистина много, става по-силна и започва да отстоява позицията си, особено след като убие едно по-специално...същество. (Щях да кажа човек, но в книгата не присъстват хора.) Ема в началото на книгата много ми напомня на Сю от Лунен ловец също в началото на книгата, когато и тя беше "безгръбначно".
  Вече споменах, че харесвам умението на писателката да взема основното и да създава изцяло своя версия на всепознатите ни същества като вещици, духове, вампири, върколаци, валкирии и дори демони. Особено интересен ми беше демонът Хартман, който е нещо като иконом на Лаклен. Имаше един по-специален параграф някъде в средата, където нямаше как да не го сравня с изплашеното изражение на кучето ми, понеже явно той има дълги уши. Колко точни и какви на вид не разбрах (или не помня), но просто сравнението си е велико, наистина го харесвам. Хем е умен, хем някак ми се струва плашлив, но кой не би се страхувал от Лаклен?
   Това, което единствено не ми харесва е, че седалището на вампирската орда се намира в Русия, просто ми омръзна от тези руснаци и тази държава, особено след като имам честта да уча в руско училище. Нито те, нито езика са нещо особено, но това се дължи на личният ми неприязън към тях. И може би на факта, че всяка втора поредица, която чета съдържа поне един руснак в нея. 
  Със сигурност в началото книгата  не е  леко написана, понеже се описва бягството на Лаклен от вампирските катакомби, а след това известно време се говори за Ема и какво прави, което означава, че първите няколко страници са покрити с описания, които за пръв път от доста време не ми се сториха досадни, както в някои други книги, защото забелязах, че са добри, колкото да един писател, а не е неизвестно, че мъжете писатели имат по-подробни и добри описания на нещо подобно като в пролога. 
  Надявам се да не съм изпуснала нищо от това, което исках да кажа и да е станало ясно, че харесах стила и на Кресли Коул- лесно се възприема, лесно се свиква с него и със сигурност разбирам защо се нарежда до Дж. Р. Уорд и Шерилин Кениън, макар да не съм чела нищо от втората писателка. Все още. След като съм запозната с книгите на Дж. Р. Уорд (и по-специално Братството на черния кинжал), мога да кажа, че ако се комбинират с Кресли Коул биха могли да съзадат един епичен фентъзи роман с точната доза еротика и екшън, макар и двете авторки да ги балансират по свой собствен начин.
  Препоръчвам Неутолимо желание на феновете на Дж. Р. Уорд, Gena Showolter, Шерилин Кениън и Керелин Спаркс, защото пишат подобни книги и си заслужават, а под подобни имам предвид, че всяка книга е за различни персонажи и си имат своята доза романтика, драма, фентъзи, еротика и екшън. 
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата и да й напиша ревю.
  

Totally Didn’t Need Book Tag

Благодаря на Кая, че ме е тагнала. Когато прочетох първия въпрос, вече имах готов отговор :D

1.Напълно нямаше нужда от продължение/продължения.

Със сигурност втората и третата на Даровита според мен са си ненужни.

2.Напълно нямаше нужда да има повече от една гледна точка 

 В Училище за вампири след 4-та или 5-та книга.

3.Напълно нямаше нужда да се сменя корицата по средата на поредицата 

Хм, ами аз не съм срещала подобна, освен че предпочитам първата корица на Аз, вещицата.

4.Напълно нямаше нужда от любовен триъгълник.

 Нямаше нужда от любовен триъгълник в Проклятието на тигъра и останалите 3 книги, защото просто е предсказуемо, че като има двама братя, ще има и история ала Дневниците на вампира.

5.Напълно нямаше нужда тази книга да бъде включена в поредица 

Мисля, че беше четвъртата (?) книга от "Реликвите на смъртните", в която действието беше съсредоточено основно върху Саймън и това малко ме подразни. Не, че не го харесвам като герой или нещо такова, но просто останах малко разочарована от самата книга. О, а също и "Новолуние" - втората книга от "Здрач" (Това е отговора на Кая и го оставям, защото съм напълно съгласна.)

6.Напълно нямаше нужда от тази ситуация, в която не е ясно какво ще се случи по - нататък 

Ами...не знам, аз обичам да не се досещам бързо за края и да не знам какво ще се случи, просто така се настървявам да разбера.

7.Напълно не трябваше да има само една гледна точка.

Хм, ами в този случай не знам. Зависи от самата книга, но най-често писателите намират ловък начин да избегнат недостатъка на първото лице като направят главния герой с някоя допълнителна дарба/проклятие.

8.Напълно нямаше нужда от всичката тази прехваленост.

 Кахъм, 50 нюанса глупости, кахъм След-фенфик-тъпня, кахъм Нещата, на които не ни учат в училище, кахъм, кахъм.

9.Напълно нямаше нужда от препратка към друга книга (например: феновете на това биха харесали това).

 Не обръщам внимание на препратките, защото най-често едното с другото има точно толкова общо, колкото огъня с водата.

10.Напълно не заслужаваше моето време.

 В морските дълбини. Не беше чак толкова хубава за мен, колкото всички други я изкараха.


Тагвам: Мели и Илияна, ако вече не са тагнати. (Написах този таг на 02.07, но предпочетох да публикувам ревюто първо.)

сряда, 1 юли 2015 г.

Не помня какво прочетох през юни

  Наистина, добре че си водя списък, иначе щях да дам само половин списък. Не помня какво прочетох през юни.
  А снимката този път ще е само на купчинката, защото честно казано е много късно, утре искам да чета и много ми е бавен компютъра. Но пък прочетох почти всичко от TBR List-а си и се натрупаха още толкова книги...

1. Разнищи ме

 Всъщност не я четох, а я ДОчетох на първи юни, но все пак. Беше си един цял ден и си спомням, че някъде тук мрънках колко ме дразни ревливата Джулиет, но все пак харесах книгата.

2. Възпламени ме

РЕВЮТО е тук, има ли нужда от повече коментари? Спомням си, че ми хареса промяната на Джулиет, явно това най-много ме е впечатлило.
  И Уорнър. Да не забравяме Уорнър.

3. Сплавта на закона

   Най-забавната книга на Брандън Сандърсън. Първата книга, на която публикувах цитати.
  Първото ревю на негова книга, което да харесам (и реално второто съществуващо при мен.)
 РЕВЮ

4. Младият Шерлок Холмс: Облакът на смъртта

  Първото ми ревю на книга, изпратена ми от издателство. Хубаво криминале. 
РЕВЮ

5. Хрониките на Магнус Бейн

  Една от най-забавните книги, които съм чела, пък и кой не обича Магнус?
  РЕВЮ

6. Аз съм номер 4

  Първо гледах филма, после гаджето ми (настоящ бивш + бивш столкър) ми каза, че са му любимите, а след това видях много хубави ревюта и реших най-сетне да прочета книгата...ами да, планирам да прочета и останалите, мисля, че това говори само по себе си.
  РЕВЮ

7. Фуриите на Калдерон

  Най-голямото ми впечатление тук не беше епичното фентъзи, не беше уникалната обстановка и герои, не бяха силните характери на жените а...най-страстната целувка, описана от мъж, за която някога съм чела.
  РЕВЮ

8. Гондолата на времето

  Обожавам Себастиано.
  РЕВЮ

9. Последните оцелели: Животът, какъвто го познавахме

  РЕВЮ

10. Сънят на сукубата

  Ако искате много драма, направо цялата поредица за една седмица.
  РЕВЮ

11. Как да се омъжиш за вампир милионер

  Най-забавната книга след тази за Магнус. Имам 25 забавни моменти отбелязани и най-вероятно щях да отбележа и още, но Роман все още имаше един зъб и се страхуваше, че може да го използва.
  И жалко, че РЕВЮто ми е ужасно, но пък цитатите го компенцират.  

12. Опал
13. Основа

  За тези двете (12 и 13) ще има ревю по някое време, не знам кога. Май на снимката имам и Оникс, следователно или съм снимала една повече или съм изпуснала да заснема книга, но нищо.
  Мога само да кажа, че това са книги с много извънземна драма и екшън (гладна съм).

14. Кръвни връзки

  Ами току що написах РЕВЮ.

________________________________

Причината сега да не говоря подробно за книгите, които съм прочела през месеца е, че първо, не помня какво съм прочела (очевидно) и второ- за какво ми след като имам ревюта почти на всички? Но все пак реших да го направя по-лесно достъпно, отколкото някой да се рови в архива ми.
  И честит първи ден от ваканцията на всички от 8-ми клас нагоре.