четвъртък, 28 септември 2017 г.

5 книги, които искам да прочета до края на годината

 

 Както е тръгнало, явно ще публикувам дори по-рядко, отколкото когато работех. Странно. Все още чета Dorothy Must Die и не съм сигурна дали ще й пиша ревю и кога. В момента има дни, в които чета и такива, в които не. (Нетипична аномалия при мен.) Виня го изцяло на Дороти и на Feiry Tail. Може би даже повече на анимето.
  Понеже нямах идея какво да публикувам, а все пак трябва, реших да споделя с вас петте книги, които се надявам да прочета до края на годината!

1. Оаthbringer

 Нямам търпение вече! Излиза след два месеца и просто се надявам по някакво чудо да успея да я купя преди декември, за да мога да я прочета, че с настоящата ми скорост май ще ми отнеме месец, а не обичайната седмица...
  Това е третата книга на Летописите на светлината на бурята и нямам търпение да видя как се развиват нещата за героите! На един от тях му предстои да се прибере у дома за пръв път от доста години и ми е интересно какво ще се случи там. Като го знам Брандън Сандерсън, сигурно в първата половина на книгата ще описва как героя пътува, а в края на втората ще пише как тъкмо пристига, когато се случва нещо ужасно и ще свърши... 

2. Tower of Dawn

   Последно като гледах  в Book Depository струваше около 4,50 паунда, понеже има някакво грамадно намаление, познавайки късмета си, докато се докопам до дебитната си карта, няма да струва толкова, но смятам да си я купя и да я прочета най-сетне! 
  Любопитна съм дали Сара Дж. Маас ще ме накара да харесвам Каол в крайна сметка, защото наистина не го понасям и нямах абсолютно нищо против, че не участваше в Империя на бури. Дори не ми е толкова любопитно какво толкова ще се случва в тази книга и ако Сара се беше придържала към плана си да я направи новела, изобщо нямаше да я чета, но какво да се прави, не искам да имам дупка в поредицата, при това точно предпоследната книга. 

3. Now I Rise

 Разбрах, че любимите ми хорица от Егмонт ще превеждат първата част- And I Darken и честно казано наистина съжалявам всеки, на когото ще му се наложи да прочете книгата с техния уникален превод. Бих казала, че се надявам да не е толкова ужасен, колкото повечето им, но изгубих надежда много отдавна. Според мен заглавията на книгите звучат изключително яко и нямам идея как биха го променили, но не искам и да знам, защото никое друго заглавие не би могло да излъчва подобни vibes като тези.
  Та нека да преминем на това защо искам да прочета книга- Лада е една страхотна героиня, силна и безкомпромисна. Искам да видя как се развива историята й и какво ще стане нататък. Освен това Раду е доста интересен персонаж и след едни особени събития ми е много интересно да видя какво ще стане.

4. Dragonfly in Amber


  След толкова време може и най-сетне да се наканя да прочета втората част на Друговремец. Проблемът ми не е дебелината на книгата (900+), а това, че знам как завърша и ще ми се иска да започва веднага третата (предполагам), но сега след като ги имам всичките на английски може би ще се захвана с тях. И без това ми е изключително любопитно как се случват едни определени неща и как става цялата тази игра с времето.

5. Hunted


  Дойде последната книга, която искам да прочета до края на годината и осъзнах, че нито една от изброените не е преведена (първата дори не е излязла още). Не че това има някакво значение. 
  Hunted представлява нещо като по-различна версия на Красавицата и звяра, има много положителни ревюта и аз съм доста любопитна, понеже от доста време искам да прочета някаква различна версия на любимата си приказка. Освен това разбрах, че всъщност е преработка на оригиналната версия, а не на тази на Дисни, което ме прави още по-любопитна.

  Кои са някои от книгите, които вие бихте искали да прочетете до края на годината?

петък, 22 септември 2017 г.

Bookish Confessions

 

Оригинално тази идея за пост е 108-мата на Top Ten Tuesday. Понеже моите идеи някой услужливо ги е пуснал в канала, реших да се възползвам и да взема една от тези. То малко като факти се получи, но нищо.

1. Когато нямам разделител се изкушавам да подгъна ъгълчетата на книгите си, но не го правя.
2. Като малка драсках в книгите, сега не искам и да си помисля да пиша в тях.
3. От малка "пиша", но едва преди 5 години започнах да се занимавам с това сериозно.
4. Когато трябва да подаря нещо на някого и не знам какво обикновено взимам книга, за която смятам, че ще му хареса.
5. Никога не препоръчвам книги на хора въз основа на това, което аз харесвам. Съобразявам се с техните предпочитания.
6. Веднъж залях книгата си с кафе и не почувствах нищо. Сега при мисълта за това настръхвам.
7. Изтървам книгите си без окото ми да трепне. #guilty
8. Предпочитам меки корици.
9. Никога не съм разбирала манията на някои хора по това да душат книги, но в редките случаи, в които съм го правила ми харесва.
10. Повечето ми приятели не четат.
11. Никога не съм взимала книга от библиотеката.
12. Обикновено като излизам винаги имам книга в себе си, но през последните 3 месеца забравих поне 4 пъти да взема такава.
13. Страх ме е, че ще спра да чета, защото това е втория читателски застой, в който изпадам за последните 3 месеца.
14. Оставям книгата си разтворена и със страниците надолу, когато ме мързи да сложа разделител. 
15. Искам да издам книга, но знаейки колко много труд ме чака се плаша.
16. Мразя да препрочитам.
17. Мразя да редактирам.
18. Обичам да чета старите си проекти и си ги харесвам. (Повечето.)
19. Не съм от хората, които ще напишат нещо и ще кажат, че е ужасно, само защото има по-добри. Никога не съм очаквала, че от първия път ще напиша шедьовър.
20. Не вярвам, че темите за писане са изчерпани и изключително много се дразня, когато някой изръси простотия от рода на "Възхищавам ти се, че имаш смелостта да пишеш и искаш да издадеш книга, защото всичко, което може да бъде написано вече е издадено." Това. Не. Е. Вярно.
21. Не се чувствам виновна, когато напиша отрицателно ревю.
22. Трудно пиша положителни ревюта, не защото съм свикнала да пиша отрицателни, а защото обикновено ми е трудно да си събера мислите след страхотна книга.
23. Не обичам да правя тагове.
24. Първата ми година като блогър, всичко, което не беше книжно ревю за мен беше празен пост, защото все още смятам, че целта на книжния блог е за даване на мнения относно книги, а не празни приказки.
25. Но пък ми харесва да пиша такива постове.
26. Искам да издам книга и вярвам, че мога да напиша нещо ново, обаче се съмнявам, че ще достигне много хора, защото повечето са свикнали да четат едно и също. /been there, done that/
27. По-лесно ми е да чета на английски и не обичам да чета на български.
28. Изтървала съм книгата си в калта.
29. Никога не съм наранявала книга нарочно заради снимка в инстаграм и не разбирам как някои хора могат да си слагат книгите си в снега или на пясъка.
30. Никога не съм подгъвлата книгите си на две, така че едната корица да се окаже непосредствено до другата, а когато го видя направено изтръпвам.

неделя, 17 септември 2017 г.

August Wrap Up


  Късно ли? Не, така си мислите! Аз си пускам равносметката за миналия месец точно на време!
  Напоследък изобщо не ми се пишат ревюта, но пък ми хрумнаха една-две идейки за пост, а освен това сякаш просто не мога да намеря времето да постна нещо. Сега съм в Пенрин, Англия и се опитвам да се адаптирам към новата обстановка, променливия климат и говора на английски. Моя милост може да разбира перфектно какво чете, но стане ли дума за говорене... Понякога имам чуството, че изобщо не съм учила английски през живота си, но това е предимно заради британския акцент. Нямам проблем с разбирането на всеки друг, но британския... ужас.
  Както и да е. Време е да премина към равносметката си за АВГУСТ, която я пускам точно на време. Първи септември сме, нали? Не сме...17-ти?!

1. Тъмното пророчество

  За разлика от първата книга, която по някаква причина ми се стори слаба, тази ми хареса много повече и сякаш беше изпълнена с просто по-интересно действие. Нямам идея каква е причината да е по-хубава, но със сигурност няма да се откажа от Рик Риърдън any time soon.

2. През онази нощ...

  Бях збаравила, че съм чела тази книга. Поредното любовно романче, което много ми хареса, Ибис знаят какво да превеждат, а кориците им са просто страхотни. Ще си призная, че тази исках да я прочета предимно заради корицита (ЗАЩОТО СЪДЯ КНИГАТА ПО КОРИЦАТА). Има момиче с книга в ръка на нея and I was totally sold. Дайте ми книги с книги на кориците и... just have my money, okаy? 
  Бих се извинила, че смесвам английски с български в поста си, но какво да се прави, харесва ми как звучи на английски.


Тъй като имам доста дълго и подорбно ревю на Каравал, ще оставя линка към него ТУК и в самата точка. Подсказка- хареса ми!

4. Знакът на чумата

 Имам чувството, че повтарям едно и също нещо, но какво да се прави- хареса ми. Продължението на Ключът на Блекторн беше даже по-динамиччно, по-интересно и мистериозно. До самия край се чудих кой е онзи пророк, какво прави там и защо.


  Уникална книжкааааааа! Имам ревю, вижте го! #самореклама


  Там където имам ревюта май наистина няма да пиша кой знае какво и за да не се повтарям пак- РЕВЮ.


  Да, миналия месец прочетох само 6 книжки, което пак е повече, отколкото успях през юли, а както е тръгнало, този месец може и да успея да прочета ЦЕЛИ ТРИ!

петък, 15 септември 2017 г.

20 Bookish Pet Peeves

 

 Това заглавие на пост от известно време сякаш ме приканяше да си го взема и да го направя, но моят пост ще е малко по-различен. Освен че ще кажа кои са книжните ми дразнители, ще покажа и някои, които повечето книжни плъхове включват към този си списък, но не и аз.
  Искам да отбележа, че този пост ще е за неща, които се срещат в книгите по принцип и няма да включвам нищо конкретно от нашата прекрасна държава и някои издателства, които преиздават книгите си по-скъпи, отколкото са били преди (всички се сетиха за издателството, нали?).
  И понеже този пост е с лека отрицателна насока, ще кажа, че съм в добро настроение, докато го пиша, защото някои хора обичат да свързват отрицателните неща с омраза, злъч и все неща, които не изпитвам on a daily basis. Освен това държа да отбележа, че това е моето мнение и не заклеймявам тези неща като добри или лоши, като демоде, скучни или тъпи. Просто споделям гледна точка.

1. Множество гледни точки

 Мразя много гледни точки в една книга.
 Да, позволяват на читателя да види историята от друг ъгъл, да, позволяват на читателя да опознае оснаталите герои. Да, позволяват много повече, НО най-много мразя, когато две книги са били разказвани в първо лице и следващата (*къхъм* Кралска клетка *къхъм*) започне да менка гледни точки така сякаш след година помня коя е Камерън, да не говоря, че я мислех за мъж. 
 Има някои неща в книгите, които просто не мога да възприема и многото гледни точки от първо лица са едно от тях. Има два вида на разказване- от първо лице единствено число и от трето лице единствео число, още познат като неутрален разказвач, който позволява на писателя да покаже историята от различни ъгли и през очите на повече герои (да не говорим, че го прави да звучи по-професионално, а не така аматьорско). Осъзнавам, че явно Виктория Ейвярд е осъзнала, че в третата й книга ще се наложи да показва историята от повече перспективи, ама да е мислила като е започвала поредицата, а не по средата на серията си да реши, че трябва напълно да смени стила си. Мерси, ама не мерси. Това тотално ме изгуби като читател, защото всеки, който ме познава знае, че аз обичам да се придържам към едно нещо. Както си започнал поредицата си, така я довърши. Когато искаш романите ти да съдържат повече мистерия, разказвай от първо лице, а когато искаш да разкриеш повече неща от историята- от трето. 
  Не е сложно. Все пак, при издаването на една книга, писането е най-лесната работа.

2. Сегашно време

 В духа на Кралска клетка и още няколко книги в това време, които прочетох наскоро ще кажа, че въпреки че мога да го игнорирам, понякога ефектът на сегашното време е твърде голям и просто ми лази по нервите.
  Повечето книги, които са написани в първо лице и в сегашно време звучат дистанцирани, все едно главните герои са или бавно развиващи, или дистанцирани (До всички момчета, които съм обичала). Когато чета подобен роман, той създава усещането в мен, че все едно си контактуваме през една стена- непълно, бегло, незадоволително. Не ми харесва. Има изключения, разбира се- Игра на омраза и първите две на Алената кралица, но изключително рядко ми харесва книга, разказана в сегашно време и още по-рядко не забелязвам времето, ако това стане, значи книгата е шедьовър за мен.
  Та, да, не ми харесва сегашното време и в повечето случаи избягвам такива книги.

3. Тънки страници

 Имам една трилогия- Аз, вещицата, чиито страници са толкова крехки, че пипнеш ли ги и се късат мигновено. Нямам страница в тези три книги, която да не е скъсана поне на две места, а аз се стараех да ги разлиствам възможо най-внимателно.
  Друга причина тънките библейки страници да ме дразнят е, че правят една книга от 500 страници да прилича на книжле от 200 или дори по-малко. Знам, че икономиите са важни, ама това не означава, че ми харесва. 

4. Обложки

  Обложките на книгите с твърди корици (из света, но не и в България, защото тук за щастие такова нещо няма) ме дразнят, защото ако искам да чета, трябва да я махна и така корицата, ако е хубава, няма да се вижда и изглежда все едно чета някаква стара класика. Естествено, че не е нужно да се вижда корицата, но когато е особено красива ми доставя удоволствие да я гледам, да я разнасям наоколо и така нататък, а като оставя обложката вкъщи все едно разнасям някакво древно копие на Декамерон или Клетниците. (Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против тези романи, просто е по-вероятно някой човек под 60 да ме заговори, защото чета Стъклен трон, а не Клетниците. А тъй като я страмежливо и я още не говорило с никого от бъдещите му съученици, я чака някой да прояви интересе в книгите му.) Я знае, че я значи аз на руски. 

5. Movie covers on books

  Тук съм малко раздвоена. Дразня се на две равнища. От една страна някои подобни корици изглеждат грозно, но други пък изглеждат много красиви. Ето пример- корицата на Вината в нашите звезди, сменена с тази на филма изобщо не ми харесва, докато тази на Всичко, всичко ми иде да си я купя. 
  Тази смяна се прави с цел ако някой е гледал филма, да разпознае по-лесно книгата и да си я купи, но в повечето случаи тези хора на кориците загрозяват самата книга по мое мнение.

6. Стикери на кориците/ принтирани стикери на кориците

  Има два вида стикери на кориците- тези, които можеш да отлепиш и после да ти лепне известно време и тези, които са принтирани и ти загрозяват корицата до веки веков. И двата вида много ме дразнят, но втория просто избива рибата... особено ако е принтиран по средата на хубавата корица.

7. Лица/ хора в близък кадър на кориците

 Прочелите Академия за вампири и Кръвни връзки знаят колко красиви са тези корици, толкова са красиви, че няма накъде. 
  Винаги хората на кориците са ме дразнили, особено ако са в изключително близък кадър. Самата аз не обичам да се снимам толкова отблизо и да си представя лицето ми да бъде пльоснато на една книга по такъв начин, ако ще и да съм най-добрият модел на света- тръпки ме побиват. Освен това е много зловещо някакво лицето да се взира в теб. Хората в цял ръст на кориците мога повече да ги възприема, но това, което ми харесва е когато лицата им не се виждат или пък когато са просто някакви силуети. 
  Самата аз обичам възможно най-изчистени и елементарни корици.

8. Липса на резюме на съответното място, а вместо това някакви мнения от хора

  Не искам да знам, че Джон Грийн и Саша Алсбърг намират книгата за спираща дъха, искам да разбера за какво иде реч, без да ми се налага да търся в Goodreads докато съм в книжарницата.

9. Любовни многоъгълници

 Смятам, че дори не е нужно да развивам локуми по тази точка.

10. Когато всичко се върти около главната героиня

  В духа на Кралска клетка- Мер, та Мер, та Мер, та Мер. Стига де! Мер я няма, Мер я има, Мер, та Мер, та Мер. 
 (В тази книга има една особеност, която май не я е имало в предишните две- чува се гласа на Виктория Ейвярд и то по много очевиден начин, през няколко герои. Пример затова е как я е затворила на много удобно място- има си легло момичето, библиотека, дават й три хранения на ден и никой не я е убил и точно това един от героите го посочи, но докато примерът ми не се получи съвсем точен, защото книгата ми доскуча, имаше още неща като коментари относно възрастта й и през колко абсурдни неща преминават на тези години и всякакви други. Забелязват се, особено ако знаеш как звучи подобен коментар от автора, вмъкнат там. Имам чувството, че Виктория Ейвярд се подиграва на собствения си роман...)
  Обратно към поста и към тази точка. Може да ви се стори странно. За кого да става дума в книгата, ако не за главния герой? Имейки предвид, че си има някакъв сюжет и някакви вече завързани интриги, когато смениш проклетата гледна точка, първо може би е редно да представиш кой е героя, от чието име разказваш, защото нямам никаква идея, коя е Камерън, не помня. След това е редно да споменеш 2-3 пъти, че Мер я няма и О, КАКВА КАТАСТРОФА! И след това да преминеш да неща като делата на Алената гвардия и тем подобни. Но не, първата глава от Камерън четох само за Мер и ако в българския език нямаше родове, нямаше да разбера, че е жена, щях да си я мисля за мъж и даже съм доволна, че не я четох в оригинал.
  Това малко се превърна в ревю, но да. Ако ще разказваш само за главния си герой книгата, по-добре я кръсти Мер изчезна и света се разпада.
 (Тук е мястото да кажа, че прочетох около 5 глави и се отказах, защото се наситих на абсурдности, глупости и още работи и реших да премина на нещо по-интересно.)
  Изобщо пък да не става дума за слаби героини...

11. Предвидим сюжет

  Ще намерите тази точка и долу, където говоря за неща, които другите ги дразнят, но мен не. 
 Предвидимият сюжет не ми харесва, само когато мога да прочета първите 50 страници и да разбера какво ще се случи накрая в книгата. Когато по време на романа разбера най-голямата мистерия сама, оставам много доволна, така че това спада и към guilty pleasures.

12. Неподходящи имена 

  Не можеш да създадеш един свят напълно наново и да кръстиш някой от главните герои Джон или Питър, тъй както не е редно само главната героиня да има шантаво име. Естествено, това не означава, че искам да има имена от рода на Abhorhitaki Habhorimhaki, защото това макар и да не е трудно за произнасяне, на български ще го напишат вместо Аборитаки Хаборимаки- Абхорхитаки Хабхорхимаки, което в моя случай се чете, но има имена, които иди ги произнеси на български като Аедолихн, Аеолопхинопоулипус и разни други измислици, но не става само дума за произнасянето им на български, на английски също са трудни. Искам имена, които не се срещат във всяка книга, но освен това са възможни за произнасяне.
  Много искам, знам.

13. Отвратително дълги глави

  Тук не става дума за 20-30 страници, а за 70-80, без значение дали книгата е джобен формат или нормални размери.
  Толкова дълги глави ме отблъскват- да, мога да ги прочета, ама след една глава ще се чувствам психически изтощена. Освен ако не е била пълна с разговори.

14. Руси коси, сини очи
15. Черни коси, сини очи

  Нямате идея колко много мразя комбинацията руса коса и сини очи. Книгите не са виновни. Още от древността това е било мерило за красота и според тези вярвания аз съм грозна, но това е друг въпрос. Не ме разбирайте погрешно, харесвам и двете комбинациии, но се срещат толкова често в книги! Искам една героиня, която има къдрава коса, която обича и кафяви очи, които обича, ама не шоколадови очи или с цвят на кафе с мляко, а чисто и просто кафяви. Същото се отнася и за мъжете, окей, нека да са руси, ама им сложете едни зелени очи, сиви, черни, пъстри...стига с това синьо! В романите има толкова много перфектни комбинации, че ако не бях толкова самовлюбена, щях да се депресирам, понеже никога не бих могла да бъда синеока, освен ако не си увредя очите, носейки лещи.
  Най-много обичам, когато в книгата има герой със хетерохромия- ето това се среща рядко!

16. Когато привидно нахакана героиня започне да се прехласва по рокли

  Не че има нещо лошо в женствеността, но когато чета описание на рокля, дълго една страница се дразня. Пък и самата аз не съм особен фен на рокли, мога да ги възприема в книги като Изборът, в исторически романи и в съответните случаи, които ги изискват в книгите. Ама да си върви нашата нахакана badass героиня и изведнъж да се залепи за някаква рокля по средата на сюжета и да започне някакво лирическо отклонение, някаква ретардация...не мерси.

17. Когато героинята не знае колко е хубава, силна или просто уникална

  Това ме дразни и в реалния свят. Щом някой ти казва, че си красив, кажи мерси, а пък си мисли, че си грозен като трол като искаш.

18. Бавно развиващият се сюжет/действие

  Бавното действие, особено в YA романите ме дразни, защото те и без това са кратки и нищо ново под слънцето, но когато се развива бавно, бавно, не ме радва.

19. Речници 

  Сега, няма нищо лошо да ми обясниш какво значи лесър в речник, НО има много лошо, когато начинаещ писател допусне тази грешка (или кой да е писател) и сметне, че щом е включил речник някъде в романа, няма нужда да обяснява термините в книгата. Да, ама не. Речниците се използват, за да може читателят като види терминът лесър за втори път и не помни какво е, да отгърне на речник и да намери думата, вместо да търси страница 6, ред 23, където за пръв път се споменава що е то лесър. 
  Използвам лесър като пример, в Братството на черния кинжал всичко е обяснено, както трябва, което означава, че всеки използван термин е обяснен както във всяка книга, така и в речника- точно, както се прави. Мен лично речниците много ме дразнят, защото просто го има обяснено в книгата, а и мен и без това не ме интересува какво значи Скрайб Върджин, след като след пет минути ще го забравя. Но това съм само аз, никога не съм използвала речници, докато се учех да чета на английски и тъй като този метод за мен работи, не си служа с подобни изобретения.

20. Липса на история

  Под липса на история имам предвид хронологична история във времето преди действието на книгата или просто историята на света. Ето, докато четях Каравал се чудех защо на тези Завладени острови е толкова лошо да се живее и какви са тези обединени и разединени империи. Без значение дали действието ще се състои само в Каравал или в някаква омагьосана гора, щом си създал свят и си го споменал, трябва да обясниш поне малко за какво иде реч, иначе е незавършено.

  Това са нещата, които ми лазят по нервите. Това не означава, че не мога да игнорирам някои от тях, ако книгата ми е интересна. Отново ще повторя, че това е моето мнение и ще премина към втората част от поста ми, която е за неща, които пък не ме дразнят.


1. Различните размери на книгите от една поредица

  Да, естетиката е нарушена, да, невинаги изглежда добре, но като човек, чиито книги са всякакви размери и цялата ми трилогия Възмездителите е с различни размери, издания, езици и корици. Това не ми пречи, защото за мен е по-важно да имам книгата, отколкото да си отива с останалите. Когато нямаш пари за тях е лукс да си подхождат. Аз купувам най-евтината, а пък майната му дали си отиват или не. Нали ги имам?

2. Несъответстващите корици/ Когато сменят кориците

  Да, дразнещо е, когато една поредица започне по един начин и изведнъж стане по друг. В България това рядко се случва и е по-често в чужбина. Ще дам за пример най-прясното- Дете на пустинята и Предателка- не знам защо смениха кориците, но аз харесвам първите много повече.
  Отново ще кажа, че имам много книги на английски от една поредица, които са с различни корици, издания и размери и това не ми пречи. Да, не си подхождат, но ги имам, нали? Това е най-важното. Бих предпочела да имам 100 книги в различни размери и с грозни корици пред това да нямам нито една.

3. Книги от различни издателства, но от една поредица

  Тук имам предвид, когато някой събере книгите от една поредица, например от 5 романа и три от тях са на три различни издателства- американски издания, британско и австрийско. Колко сладко става, защото или кориците ще са различни, или размерите. И познайте какво! Ще се повторя- имам ли книгите? Да. Това, че не си съответстват е лек дразнител, на който дори не обръщам внимание, защото аз купувам най-изгодната книга. Да не говорим, че в повечето случаи, книгите от една поредица в чужбина са едни пари без значение дали първата е 200 страници, а следващата 400 или 800, просто в онлайн сайтовете понякога има намаления на различните издания.

4. Пророчества

  Обичам да чета за пророчества, ама не от типа на "Ще убиеш истинската си любов с целувка" или "Най-великата жена ще се роди между 7-мата луна и 19-тата луна на свети Патрик в поля от дететлини", имам предвид някое по-оригинално и вълнуващо пророчество. Интересно е. Или пък ако хората търсят пророчества... Харесват ми игрите с времето.

5. Предвидим сюжет

 Този сюжет беше и в горната точка и вече споменах даже защо ми харесва.
  Идват моменти, в които просто ми доставя удоволствие да мога да предусетя какво ще се случи, стига да не е написано като за идиоти.

6. Стихии

  По някаква причина хората смятат стихиите за изтъркана тема, но за мен това е точно тази, която никога няма да ми омръзне, заедно с книгите на Рик Риърдън и вампирите, които не блестят.

7. Кратки глави

  ОБОЖАВАМ КРАТКИ ГЛАВИ! Ако ще и книгата да е дълга 1000 страници, кълна се, че ако главите са до 8 страници, ще мога да я изям тази туха за не повече от 5 дни, но ако главите са по 40+ страници... седмица и половина ще отиде задължително.
  Short chapters forever!

  Днес ме хвана мързелът и реших да направя един пост без снимки. Смятам, че изглежда много по-добре така. Освен това вече съм в общежитието си и стаята е доста сладка, имам легло и бюро две в едно. Сега може би една чаша ако намеря от къде да си купя няма да е зле.

  Както и да е, достатъчно за мен. Кои са някои от вашите дразнители?

понеделник, 11 септември 2017 г.

Игра на омраза - Сали Торн

   Игра на омраза е забавна, лека и много хубава книга, която ме накара да стоя до малките часове на нощта и да се усмихвам само при мисълта за дочитането й.
  За пръв път от два месеца се усетих как чета книгата в автобуса със широка усмивка, сякаш чета нещо забавно, когато всъщност много се радвах, че отново съм заедно с героите. Беше ми много интересно да проследя тяхната промяна и как се развиват чувствата им. Сали Торн се е справила толкова добре с романа си, че ми се искаше да не свършва, искаше ми се да е два пъти по-голям, за да има още от Луси и Джош.
  Стилът на писане е лек, улавящ и много приятен. Бях привлечена още от самото начало от Игра на омраза, защото (не знам вече за кой път повтарям това в този блог) подобни книги са мой тип. Обичам да чета за това как двама души се мразят, а след това чувствата им се променят или развиват. Много ми допада и тук не останах разочарована, а другият голям плюс е, че действието се развива в издателска къща and I was totally sold!
  Луси ми допадна като героиня, защото до някъде много ми напомняше на мен самата- тя е дребна и мила, старае се да бъде харесвана и трудно казва не. Обича работата си и има добър, силен характер, който се проявява в най-подходящите моменти като да покаже на Джош колко зле се държи и после да го защити.  Хареса ми и това, че книгата е от нейна гледна точка. Написана е в сегашно време, но докато в повечето книги се усеща някаква дистанция, то в тази нямаше такава и аз много бързо успях да се свържа с Луси. Всъщност, толкова ми харесва книгата, че ми е трудно да го изразя в думи в момента.
  Джошуа е задник (но дали?). Той се държи надменно и грубо с почти целия персонал на издателската къща и ако трябва да ги разделяме с Луси на доброто и лошото ченге, той ще вземе лошото. Той е безкомпромисен и с Луси са като куче и котка. Те играят различни "игри" като всеки има различна цел като да се накара да се разсмеят. За мен беше изключително забавно да чета за тях. Отправят си словесни атаки, някои прикрити, други не, заплашват се, шегуват се и е пълно със сарказъм.
  След един период в романа започва и едно интересно напрежение между двамата, което е сред любимите ми части, защото те вече започнаха да се опознават повече и връзката между тях взе да се развива към положителна посока. Няма да казвам какви неща се разкриват за Джош или Луси, защото ще спойлна хубаите му качества и няма да е така интересно, но мога да кажа, че за мен Джош е много сладък, ама много. 
  Нещата между тях започнаха да се преобръщат след една игра на пейнтбол, а гостуването им на една сватба според мен беше сред най-големите им и важни изпитания, на която връзката им бе подложена. Хареса ми как Сали Торн е описала този момент, справила се е отлично, защото ме накара да почувствам повечето неща, които изпитваше и Луси, но най-вероятно вече знаете, че тези романчета си ги ооообичкам!
  Игра на омраза е една изклчително забавна, сладка и хубава книга, която ме погълна изцяло и се присъедии към любимите ми за тази година. Бих я прочела отново и даже ми се иска да има втора част!

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

събота, 9 септември 2017 г.

Summer Lovin’ Book Tag


  Този таг може и да съм го правила преди, но никога не е късно за лек update. Благодаря много на Теди за тага!
  То лятото вече свърши, но никога не е късно за малко спомени от него, хаха.

1. Начало на лятото: грабващо първо изречение.

Ash fell from the sky. - Последната империя на Брандън Сандерсън. Може да не ви се струва особено грабващо, но прерових някои книги и това е, което ми хвана погледа заедно със:

Казвам се Аполон.- Скритият оракул

Kell wore a very peculiar coat. - Четирите цвята на магията.

Има грабващи първи параграфи, но първите изречения са малко по-малко.

2. Прекалено горещо е за излизане: книга, перфектна за цял ден у дома.

  Завещанието и Ново начало на Кристен Ашли, ако си падате по любовни романи.
  Игра на тронове, ако си падате по говор за зимата, докато навън е горещо.
  Каравал, ако искате да четете и да четете нещо магическо.

3. Лятно пътешествие: книга, която бихте взели с вас на път.

  Последната империя на Брандън Сандерсън.
  A Conjuring of Light by V. E. Schwab
  Lord of Shadows by Cassandra Clare
  A Storm of Swords by George R. R. Martin

  Всички книги са дебели, някои са по-леки от други, но гарантирам, че и четирите са подходящи за път. Няма значение колко място заемат, важното е, че няма да свършат по средата на едно дълго пътешествие като от Варна до София или от Лондон до Корнуол.

4. Божествен студен чай: книга, която се развива на студено.

  Целувка в Ню Йорк
- отне ми малко време да се сетя за нея, но обикновено не обръщам много внимание на сезоните в книгите. Знам със сигурност, че някои от книгите на Чарли Дейвидсън, Анита Блейк и Кейт Даниелс със сигурност са се развивали през зимата, както и Destined for an Early Grave.

5. Неприятно слънчево изгаряне: книга, която наистина не сте харесали.


От къде да започна? Крадецът на книги, Звезден полет, Веровещица, Самодива, Не пускай ножа и още.

6. Горещо четиво: препоръчайте любима книга.

Ох, ще има много да препоръчвам тогава.

За феновете на любовните романи:
Звещанието
Ново начало
Чаровник по рождение
Бебето е мое
През онази нощ...
Кросфайър
Игра на омраза

За феновете на  fantasy YA:
The Raven Boys
Ловците на сенки
Разбий ме
Скъпоценни камъни
Пътуване във времето
Героите на Олимп
Магнус Чейс и боговете на Асгард
Изпитанията на Аполон
Полуживот

За феновете на middle grade:
Пърси Джаксън и боговете на Олимп
Хрониките на Кейн
The Eight Day
Скълдъгъри Плезънт

За феновете на YA dystopian:
Стоманено сърце
The Diabolic
Алената кралица
Илумине

За феновете на high/epic fantasy:
Мъглороден
Летописите на светлината на бурята

За  феновете на urban fantasy:
Кейт Даниелс
Среднощен ловец
Чарли Дейвидсън
Анита Блейк, ловецът на вампири

  Кой е вашият любим жанр за лятото? 

вторник, 5 септември 2017 г.

До всички момчета, които съм обичала - Джени Хан

  Не вярвам в тийн любовта и ми беше малко трудно да навляза в книгата, защото от дълго време аз самата не се възприемам като тинейджър макар и все още да съм.  Обаче, До всички момчета, които съм обичала ми се стори сладка и хубава, защото точно това ми се четеше- нещо леко и сладникаво. И все пак, ако издателство Ибис не бяха били така добри да ми я пратят (за което много благодаря) едва ли бих я прочела, но не съжалявам.
  За пръв път се докосвам до книга на Джени Хан и макар да не останах разочарована, стилът й не ми се стори да е кой знае какво, защото въпреки че е лек, той е леко дистанциран и не представя главната героиня като нормален тинейджър, а по-скоро като дете. Това настрана, изядох я за 2 часа и просто не мога да повярвам.
  Както вече споменах, историята е много приятна и сладка, макар и доста предсказуема. Имах нужда от нещо подобно и затова й се насладих. Когато писмата на Лара Джийн биват изпратени до момчетата, за които ги е писала, мога съвсем ясно да си представя как се е почувствала и без авторката да го описва. Направо настръхвам!
   Обичам да чета как двама души се преструват на нещо, което не са, защото подобни неща винаги завършват по един и същи начин, но ситуацията покрай това винаги е различна. Освен това ми е някак забавно да виждам как постепенно се влюбват един в друг, но им е трудно да си го признаят.
  Харесва ми как се развиват нещата между Питър и Лара, как все пак е показано, че той не е чак толкова лош, за колкото го е мислила, което само доказва, че трябва да опознаеш някой преди да го съдиш въз основа на това, което виждаш. Много ме радваха моментите между тях, особено когато правят всички тези неща заедно- парти, вечеря, лов за антики, сладко е! 
  Като всички останали млади двойки, дори и фалшиви, те също така се и караха, при това за пълните глупости, което според мен добави щипка нереална реалност в книгата, защото една истинска двойка също спори за разни дреболии (предполагам).
  Лара не е типичната героиня, за която съм чела. Тя е леко...вдетенена, което ми напомни на една моя приятелка. Може би това е една от причините да харесвам книгата? Когато нещо измислено ми напомни на някой, когото познавам, това наистина ме радва! Пък и в крайна сметка Лара не остава същата. В нея се наблюдава добра промяна, макар и съвсем лека. Надявам се в следващата книга нещата да са една идея по-добри.
  Към Питър съм с раздвоени емоции, защото първо не знаех какво да мисля за него, и аз като Лара май имах лошо мнение, но в последствие се оказа, че ми допада все повече и повече. Все пак, колкото и не искам да се повтарям, ще кажа, че  ми беше сладко. Такива тийн книжлета, които не са по моята част винаги се оказват, че са по-сладки, отколкото съм предполага и накрая става така, че ги харесвам!  Та, като опознае човек Питър, започва да го харесва.
  Идеята е много добра. Това, което ме грабна, когато прочетох резюмето беше фактът, че някой изпраща писмата й до всичките момчета! Изобщо не очаквах, че това ще с еокаже този, който ги е изпратил и просто не можех да повярвам. Като се замисли човек е доста предвидимо, но аз бях погълната от книгата и изобщо не забелязах подсказките. Изцяло се насладих на този роман, хареса ми и съм доволна, че го прочетох. През цялото време, в което я четох бях изпълнена с това сладко чувство, което изпитвам при подобни романи и то само допринесе за положителната ми оцека след прочита.
  До всички момчета, които съм обичала е наистина хубава, сладка и подходяща за тинейджъри книга, която бих препоръчала на много момичета.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...