неделя, 30 октомври 2016 г.

The Halloween Book Tag

  

  Днес смятах да пусна ревю на нещо, но този таг ми се наби в очите, за което благодаря на Мели

1. Любимо страшно четиво за Хелоуин

С удоволствие бих прочела Кутия за птици точно в навечерието на празника. Ще бъде много подходящо.

2. Най-страшната корица



Тези двете дълго време си ме creep-ваха, но като цяло не съм виждала книга с истински страшна корица, а по-скоро мистериозна, пък и с всичките тези неща, които чета, не мисля, че една снимка на фотошоп би ме стреснала особено.

3. Ако можеше да посочиш, който и да е автор, с който да правиш номер или лакомство, кой би избрал?

Избирам Лоръл К. Хамилтън, защото ще ми е много интересно да видя като каква ще се облече. Предполагам, че или ще тръгне с една къртечница или ще се размотава с голям меч, а ако е истински, хич няма и да се изненадам.

4. Ако можеше да се облечеш като всеки един литературен герой за Хелоуин, кой би бил?

Бих се облякла като Вин от Мъглороден.

5. Ако можеше да намериш всичко от всяка книга в скривалището ти за номер или лакомство, какво би искал/а да намериш?

Една вълшебна пръчка. Шегувам се, бих искала да намеря мечът на Кейт Даниелс- Slayer. Това си е наистина един страшничък и доста полезен меч.

6. В кой измислен свят би искал/а да отидеш за номер или лакомство?

В света на Кат и Боунс от Среднощен ловец на Джанин Фрос, познавайки ги, те биха се облекли като вампири, а защото Боунс не е в особено добри отношения с Влад, той ще си наметне една мания, фалшиви зъби над истинските и ще се представя за Дракула с фалшив румънски акцент, докато Кат ту го обижда, ту избухва в предателски смях. Просто ще ми е интересно ако се засечем по улиците де.

7. Кой книжен злодей не би искал/а да срещнеш сам/а в тъмна алея на Хелоуин?

Бих казала Себастиян, но всички знаем, че ще излъжа. По-скоро не бих искала да съм в една стая с The Lord Ruler от Мъглороден, без значение дали е Хелоин или не. Или с Амаранта, като се замисля.

8. Как би се облякъл/ла като вампир, зомби, върколак или ловец на сенки?

Вече споменах за Вин, затова за да не се повтарям ще кажа, че бих се облякла като харпия. Мисля, че би ми отивало, особено ако си бухна косата.

9. Посочи бонбон (само един) от Хари Потър, който би искал/а да откриеш в скривалището си?

В предишния си таг май споменах, че бих искала да опитам шоколадовите жаби първо, защото са шоколадови и второ, защото намирам жабите за смешни. (Освен когато съм на път да ги настъпя в тъмното, разбира се.)

10. Кой е любимият ти Хелоуин бонбон?

Twix, Snickers, Kit-Kat, все тая, шоколадово ли е, ям го.

Тагвам всеки, който желае да го направи.

петък, 28 октомври 2016 г.

The Pastry Book Tag



Hey-hey, fellas! Днес е време за малко по-лек пост. Бях тагната от Мели и Yulia K., благодаря ви! ^^

1. Кроасан: Книга или поредица, която всички(включително и ти) обичат.

Смятам, че дори не е нужно да коментирам, бих добавила и Empire of Storms, но тук още не е излязла и затова ще я оставя така.

2. Френски макарон: Книга, която се е оказала предизвикателство, но си е струвало.

Предизвикателство...Какъв тип предизвикателство? Ще спомена Пътят на кралете, понеже това беше първата ужасно дебела книга, която прочетох и която истински ме запали по наистина солидните творби.

3. Волован: Книга, която мислеше, че ще е страхотна, но ти е паднала в очите.

Carry On наистина ми се искаше да ми хареса, но тази книга е толкова куха и прaзна откъм съдържание, че посто не е истина.

4. Бутерка с шоколад: Книга, за която си мислеше, че ще е едно, а се е оказала съвсем друго.

Очаквах странни и едва ли не зловещи приключения на малката Мирър и Голиат. Очаквах да видя истински опасни преживявания, в които момичето си остава така малко и продължава да разказва за големия си защитних и съвсем не исках да се случи това, което стана и да се развият нещата по този начин. Авторката изобщо не се е справила с двойния сюжет, с който е опитала, а освен това не е успяла и да прецени какъв е жанрът й, защото adult horror могат да се нарекат много неща (като пълна мивка с чинии и остатъци мокра храна по тях), а това тук е просто една пародия.

5. Еклер: Книга или поредица, която не получава достатъчно внимание.

  Ох, ами не съм сигурна, трябва да се поровя, но...МОМЕНТ! Има толкова много хубави поредици, които са само зачепнати (недопреведени) и зарязани и трябваше сама да ги търся и намирам!
  Среднощен ловец на Джанин Фрост, Чарли Дейвидсън на Даринда Джоунс, Нощна сянка на Андреа Креймър- завършена е и още много други, включително и Анита Блейк, ловецът на вампири.

6. Крокембуш: Книга или поредица, която е доста сложна.

 The Stormlight Archives. Е, не бих ги нарекла чак толкова сложни книги, но са написани на много високо ниво и според мен един българин, особено тинейджър, рядко се докосва до нещо такова и смятам, че това една страхотна поредица. Имам много добе изграден свят, уникален е и се проследяват няколко герои, така че не е еднотипно действието и абе...може да мине за сложна и заплетена история.


7. Наполеон: Филм или сериал базиран на книга, които харесваш повече от самата книга.

Това храна ли е? О_О
Дивергенти. Не ми се коментира.

8. Коломпех: Книга или поредица, чието действие се развива в различна от твоята страна.

Ми то повечето книги се развиват навякъде другаде, но не и в България и слава на небесата! Но как да избера само една? О! Сетих се, хаха!
О, да, прочетох я и скоро ще има ревю.

9. Парено тесто: Храна от книга или поредица, която би искал/а да опиташ.

В Spider's Bite, Elemental Assassin Book 1, имаше подобно описание на бургер още в началото на книгата, който бих желала истински да изям. Също така някои от храните в Хари Потър също може да опитам. Като онези шоколадови жаби.

Тагвам: Briana Knows, Kalina & Krisi S.

сряда, 26 октомври 2016 г.

Cursed by Lucy Leroux

Why didn't I read this book (that I received a copy of for an honest review) sooner! Whyyyyy! IT. IS. AMAZING!

I am still speechless and overwhelmed because I didn't expect it to be so good but when I found out that Lucy Leroux is a.k.a. L. B. Gilbert, I knew that I'd love it because I loved Fire! I enjoy Lucy Leroux's writing very much, she writes beautifully and captivatingly and I just couldn't put the book down and for the first time in months, I read a book in one sitting!

The story is well-written and well-developed, it's very interesting and I was very excited through all of it, thrilled to see what will happen next. I didn't expect it to be so complicated and I should have because with just two books Lucy Leroux or L. B. Gilbert is becoming one of my favourites. First, she brought me out of my reading slump and now I read her book in one day...the signs are showing, soon I will be reading her books without even reading the blurb.

Cursed is a perfect combination of fantasy, historical romance and erotica- there's an equal amount of everything.

As I said, the story is complicated, it's captivating and everything is done very well. There's nothing I didn't like and I am so happy that I read it that I still cannot write a decent review but I have the feeling that if I wait a little longer I will be no more able to write anything at all. So, let just say that I loved EVERYTHING and move on to the characters.

Isobel is the type of women I enjoy reading about and there is this development that can be seen throughout the book that makes her an even better character than she already was. I pretty much liked her in the beginning but in the end, when she was all comfortable with herself and her family, I liked her all the more. She is strong and possesses powerful gifts that even though she doesn't know how to use, she actually manages to learn in order to help Matteo. She shows courage and braveness and a big heart and I loved her for that!

Matteo's story was complicated because due to his situation you couldn't always know whether he was himself or not. Of course, there was a way to know, but the mystery of it and the danger he was to Isobel made it more thrilling to read about him. I love men with his appearance and I even liked his character though it wasn't exactly my type but he is really sweet so I don't complain. He is nice, with a big heart and he knows what he wants and how to get it which is the most important thing in this case and for me. He is conscientious and honest, he is brave as well, willing to risk everything, even his life, to get rid of his...problem causing his situation and I liked that as well.

I don't know what more to say about them or about the story. I LOVED it and I don't know how many times I will repeat it if I don't stop writing soon. So let just say that I highly recommend it. ^^

понеделник, 24 октомври 2016 г.

Неизчезваща- Александра Бракен

  В това напрегнато подължение на Тъмна дарба, не знам какво харесах повече- героите или дейсвието.
  Напоследък не съм чела много книги с дълги глави и тези малко ме измориха, имах чувството, че четейки по 2-3 глави на ден, сякаш чета по 20 страници, когато те бяха към 60-80 и това някак ме караше да си мисля, че чета по-бавно от обикновено. Това на страна, стилът на писане на Александра Бракен като че ли се е променил, подобрил и това си личи дори през завесата на превода. Изключително много ми хареса как е изградена Неизчезваща и не мога да повярвам, че свърши. И то по този начин! 
   Шест месеца след събитията в първата книга, промяната в Руби е осезаема и голяма. Тя вече приемa това, което е и е овладяла способностите си. Това е страхотно, защото и самото й звучене се е променило, все още има някой и дръг момент на слабост, което я прави човек все пак, но вече не е така пречупена, както беше, не е такава страхлива и лесно плашлива, защото умее да се защитава и да рита задници. Наистина, да чета за тази Руби беше като да чета за изцяло нова героиня, която имах удоволствието да опозная и докато я харесвах и преди, то сега със сигурност я обичам! За мен все пак е важно героините ми да са силни.
  Има и няколко нови герои, както и стари, разбира се. Най-отличителната е Вида, чието описание на външност и на характер ми допада повече, отколкото бих предположила, защото тя може да си съперничи с Руби, даже е доказано, че е по-добрата от двете, което още повече ми харесва. За един главен герой да не е най-най във всичко е много важно, защото не се среща толкова често. 
  Вида е сложна личност, тъй като чрез нахаканото си държание и вечната увереност и сила, тя сякаш прикрива една своя по-уязвима част, но това е само предположение, защото не се стигна до там, та да се разкрие нещо повече за миналото й.
  Джуд е едно малко сладурче, на което му е достатъчно само това половин изречение, за да бъде описано.
  Всеки път, когато чета за герой Нико в някоя книга, аз си представям Нико Дианджело и това че и този Нико тук е потайна личност не ми помогна да си го представя по-различно.
   Срещаме се с Дунди, дааа! Тук е времето да спомена, че почти нищо не помня от Тъмна дарба вече, следователно и ако това е спойлер- СЪЖАЛЯВАМ! Но сега, не се ли радвате, че е жив? Пък и като една от последните прочели тази книга, едва ли е нещо ново това.
  Тук връзката на Дунди и на Руби не просто е показана много добре, но тя е и затвърдена, защото ако в пъвата книга не се харесваха особено, то тук вече е нещо различно. След тази шестмесечна раздяла и двамата са преминали през огромна промяна, всеки е направилно нужното да оцелее и следователно и двамата са допуснали достатъчни грешки, за да се сближат, вместо да се разделят и карат. Много ми хареса как е представена връзката им и наистина много се зарадвах, когато той се появи отново.
   Причината да не коментирам сюжета е, защото има толкова много неща, които трябва да кажа, че най-много да се оплета и да объркам не само себе си, но и вас. Александра Бракен се справя чудесно със заплитането на всякакви интриги- малки и големи, и в образуването на толкова сложни схеми с предателства, лъжи и обрати, че не е особено лесно да се запомни кое кога се е случило и как. Изключително много харесах самата последователност на действията и начинът, по който ги е представила, искаше ми се да видя и малко повече от Коул и се надявам да е сред главните герои в По залез. Някои  от разкритията, които авторката направи в тази книга са по-големи, отколкото предполагах и дори успя да ме изненада наистина много с едно от последните си.
   Неизчезваща е едно прекрасно продължение на Тъмна дарба, чиято следваща част искам да прочета възможно най-скоро.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

събота, 22 октомври 2016 г.

My Birthday Book Haul

Hello, fellas! Смятах днес да пусна едно ревю или на Неизчезваща, или на книгата, която току що прочетох- Cursed by Lucy Leroux, но ще ми отнеме твърде много време, затова смятам да пусна този пост. Ето кои книги получих за рождения си ден.


1. Empire of Storms

Едва ли има нужда да коментирам нещо тук.


Или тук. Даже вече я прочетох, за разлика от всички останали, които не съм. Тъй като са по-големи, ще изчакам известно време до малко повече почивни дни от една събота и неделя.

3. Dorothy Must Die

Харесва ми как звучи резюмето и Юлия я хареса, така че се надявам и на мен да ми допадне. Не съм се докосвала до света на Оз преди и затова ако се навия, може даже да прочета първо оригиналите. Както всички останало и това зависи на каква вълна съм

4. A Torch Against The Night

Втората книга на Въглен в пепелта, как да не я искам? Вижте колко е красива просто...
Това на страна, надявам се да ми хареса, понеже видях няколко коментара, твърдящи, че е по-стара, но аз се надявам да ми хареса и не знам кога ще я чета, тъй като сега ще се занимая с малко от електронните си книги за ревю, така че сигурно блогът ми ще се натъпче с английски ревюта.


5. The Book Thief

Иска да прочета тази книга от известно време, Даже в един момент бях готова да си я купя, но се отказах поради някаква причина, не помня каква. Сега отновов съм настроена на тази вълна и ще я прочета, още повече, че ми я подарихаи то на английски! 

6. Сенките

   Тази книга я чакам от ГОДИНИ! И най-сетне е при мен. Ще си отделя и за нея няколко дни, в които да й се насладя, защото знам, че и два ми стигат, за да я прочета, стига да не мърдам от вкъщи.
   Обичам Айем и Трез и нямам търпение да се потопя в историята им.

7. Знойни сънища

Откакто прочетох Бебето е мое и осъзнах за кого става дума в тази книга, нямам търпение да я прочета и ето че я имам! Не знам кога ще стане това, но мисля, че ще е по-скоро, отколкото предполагам, хаха!


8. Magick & some Swag

Може би трябваше да започна с това, понеже дойде точно на датата ми, но книгите на английски пристигнаха по-рано. Освен книгата, която е подписана, имам две картички с корицата й, очевидно, които също са подписани и три значки. Ще поясня, че на тази, която пише I am not OKAY с дребни букви пише chemical romance, но не се вижда от снимката, а на другата пише My Fandom > Your Fandom и даа, а на тези гривнички пише името на книгата и поредицата. Сладурско. Получих и картичка, но когато Мира го пращаше, не знаеше, че ще дойде точно на рождения ми ден, хаха!

(Освен това Мира Монро беше така добра да се съгласи на едно интервю, което е ТУК.)



Тази също дойде точно на рождения ми ден. Излиза през февруари и е една от най-невероятните книги, които съм чела, особено от този жанр. Не очаквах, че толкова ще ми хареса и наистина все още не мога да повярвам колко силно ми повлия.

Освен това, най-сетне получих и новия си четец- Pocket Book и прочетох Cursed на него, хихи!  Не съм го снимала, но и това все някога ще стане. Това беше от мен за днес, в този много закъснял пост.

(Надявам се да нямам грешки, защото ме домързя да редактиам на гладен стомах.)

четвъртък, 20 октомври 2016 г.

Q&A With Mira Monroe


  A while back I beta read and then reviewed Mira Monroe's book Magick and I as well decided to interview her because I am curious about a lot of things about her book and about being an indie author. She is a very nice person and agreed to this. Thank you, Mira! ^^

1. For how long have you been a reader? Do you remember the first book you read? 

  Since middle school, but I was not a vivacious reader until after college and when I got my first Kindle – crazy love there! That Kindle was always with me. To be able to sample books and get immediate gratification with buying and reading – forget about it. My first novel I read in Middle School on my own was The Wizard of Oz. I remember my mother and I talking and how she said it was different than the movie we’d watch every year. After I finished, I immediately read, The Return to Oz and I loved it. What an adventure and it played like a movie in my head, maybe that started my love for series…

2. Do you remember when your fist attempt at writing was? 

Middle school. I remember the teacher was doing an exercise in which the entire class was contributing to one story. We had chosen a spooky tale and I kept giving descriptions and my teacher took notice and said, it was no wonder I had been in top scores for my prose. I remember feeling such pride and eagerness to continue. I wasn’t someone who had folders of stories, I liked to journal and do well on my assignments. It wasn’t until college when I took a creative writing course, that I made the statement – One day I will write a book!

3. When you started writing Magick, did you know that you’d get to see it published? 

Yes. I had a few starts and fails prior to Magick with other story ideas for several years while I was honing my writing skills. On this journey with Magick it was all about follow through and I was determined to make it happen, even if it wasn’t perfect. I hired a writing coach to push me through it and it helped me immensely. 

4. What is the feeling to hold your book in your hands? 

Admittedly it’s so satisfying. The culmination of it all physically there, your hard work and commitment. However, it wasn’t like the feeling when I finished my draft when I was heading into my final chapters – you couldn’t keep me from smiling. The book was truly the golden statue, the prize of all prizes, holding the polished piece in my hands, was the cherry on top.

5. What was the hardest thing to do in the publishing process? 

Waiting is the hardest part. Immediately when you have a finished product you want to GO! But, you have an editor to review and the back and forth, then you need a publishing plan – the right day for release, marketing. It’s a killer, but once that button is pushed, ta da – bliss!


6. How hard was it to find beta readers? How much of them agreed to read your book? Was it hard to read what they didn’t like? 

Beta readers for my genre can be tough to find. I was lucky I have some good friends who are YA readers like me, that I reached out to – but I needed people I didn’t know personally as well. I lucked out that one group I’m active in had an area for interested as beta readers. I reached out to several who seemed to read similar stories to Magick and as luck would have it, they were interested and gave varied feedback. I have a fairly tough skin, so I didn’t take the feedback as a personal affront to me but where I missed the mark in making something clear. I want to please the readers and not short change them so I worked at it. Sometimes the toughest critique is the best when in comes from a place of character and plot – I improved and the story was better, I saw it immediately.

7. How did you come up with the idea? Did it show itself to you all of a sudden or was it a following process? What did you know first: the beginning, the middle, the end or all of it? 

I don't really remember the moment of the plot lightbulb - but I did play around with one concept of a teenager learning she came from a royal heritage that was Wiccan. I hadn’t read a good witch/Wiccan book in awhile and I wanted it. I also knew I wanted to address the question of what is expected of you versus what you want or didn’t know you wanted. Then it was the fun game of ‘what if this…then this…’ and that is how the ball got rolling. I knew exactly how I wanted it to end from the beginning, it was how to start it and the journey in-between that took some work for this first book. Then as I finished my skeleton outline – I had ideas how it would continue and in my vision a series was born. Although the series has now evolved from this finished book and surprised me some on the twists, but I love that.

8. How many times did you edit before sending it to the betas and how many times did you edit after their feedback? 

Not enough – HA! I had only my edits and I did this in parallel while it was with my editor. I didn’t want focus on the grammar, I wanted a review of character and plot – I did get notes that my grammar did stump my beta readers in places; so next time I will have a more thorough edit before sending out for beta readers.

9. What are the advantages and disadvantages of being an indie author? 

This maybe a better question to ask me in a few years… however, I would say the immediate advantage is you are in charge of your creative freedom. There isn’t a company deciding what you can and can’t write. I like that freedom. The disadvantage is all the work behind the scenes to support your writing – that literarily is not writing. Marketing can be overwhelming along with other process-driven aspects of getting your book in front of readers. I’ve been told not to expect much from this first book, so I try to manage my investment and time in order to move forward with book two – but I do catch myself getting off track. Indie author exposes you to many aspects of the publishing world that are both…

10. Have you ever lost something you wrote due to some Internet or computer problem? How did you cope with it? 

Yes. I was a crying mess early one morning when I had completed two rewrite scenes that had me up til early morning. I couldn’t find it anywhere and my husband was stumped too. I was defeated, then I picked myself up and went to work to get it all down again. Those times are tough, but you just gotta move forward. It was close enough to when I wrote it that it flowed right out of me. Was it better? Maybe not but it got done.


11. How do you deal with a writing slump?

I do one of two things. I allow the slump and take a break or I push through it. I’ve allowed myself some time between writing the next book but as the end of the year approaches, I will push myself to get it done. No excuses – now that I’ve done it once, I know what I need to do and feel more confident. Writing is work and in the end, you put in the work.

12. What do you do if an idea strikes at 3 a.m. or while you are in the shower or anywhere and anytime that you cannot take notes? 

I’m a technology freak, almost to paralysis but I have a decent system now. I record myself in dictation software on my phone. I can pull it into transcription or listen to it and then I don’t lose my idea. Sometimes I just sit on an idea, mentally and ponder it for a while. I remember reading something from Stephen King where he said he didn’t jot down sudden ideas, because if they were good enough they would still be there later. While I do agree on a higher level, there are some brilliant sparks of light that burn fast and bright and I like having the option to capture those when I can, there are many that I just delete and toss too.

13. Did you plan this ending or did it change with story’s development?

My writing coach was one who really pushed me to outline at a high level. When I’d get off track from my outline, into the woods, I’d get nervous but I also liked the freedom of doing that – but in the end, I would wind my way back or at least walking closer to the road. My high-level outline for this story stayed as I had planned, however, it was my editor who pointed out that my story was a complete one – that I had no hook to move onward into my series plan. That is when I took the opening for book two and sliced it into the end of this book. So far, it seems to be a smart move, although now a few readers have made it known I better get book 2 out soon – happy to have that pressure! J

14. How many times did you read Magick

Too many times to count! Well over a dozen times and I’ve been re-reading sections to ensure consistency and fluidity as I write book 2. I’ve been keeping better records of world building and such that I’m more efficient going forward.

15. Who is your favourite character? Or who are they? 

It’s probably expected but I love Willow the main character, she’s a strong character and not a victim of circumstance. I really like strong female characters. However, my second favorite character is Cross because his back story surprises me and he's loyal to a fault.



16. Are there any differences between the original idea that you came up with and the end result? 

In my original outline, I had another character that was going to die and as I did my rewrite, prior to beta readers I changed it for many reasons. The first was it would have been too devastating and I didn’t think that Willow would have ended in the character that I wanted her to be. Therefore, I traded one character for another and the path was one that leads Willow to who she is now. This is where I learned more about the plot and its effects of character traits for the reaction and growth. Sometimes it’s hard to kill off characters, but you have to put it in perspective of whose story you're writing about and where that will lead them.

17. What inspires you?

So many things inspire me it’s hard to widdle down to a concise answer. I think overall it’s the emotion of a scene and situation. An accomplishment of others. When it's genuine and sincere it’s inspiring. I’m lucky that I don’t have to look very far, my family, friends and colleagues inspire me all the time.

18. Is there anything you don’t like in the final edition of Magick? What would you like to change? Why?

I wish I would have spent more time on the Guardians, but at the same time it isn’t their story it’s Willows so I’m okay that I didn’t. It would have slowed down the momentum when they are introduced.

19. Which is your favourite moment in the book?

It’s hard to answer so I’ll give two. I can’t help but love, is Willow’s acceptance and transformation. It’s big for me because it sets the path forward on the next journey Willow will go on. Chapter two, Emily’s introduction and in the school parking lot. So very much like my teen and it makes me smile every time I read it. She’s one of my favourite characters, look out she’s awesome and fierce.

20. How many books have you planned?

For The Unwanted Series, only 3 books right now. I’m writing the draft of book 2, Reign and have a skeleton outline for book 3 – which is different because it carries the adventure forward but switches gears to Rhydian’s point of view rather than Willow. We’ll see if I stay that course but for now – it makes sense in my head.



21. Which is your preferred POV to write in? (The character’s or 3rd person?) 

It’s easier to write in 1st person for me to be honest. I enjoy the complete picture from one character the full ride of their emotional growth; however, as a reader, I love knowing it all seeing all characters’ insight in 3rd person. My next story, I do plan to dive into 3rd person.

22. What are you currently reading? 

I just finished, The Successful Author Mindset by Joanna Penn – really great read. I’ve just started Three Dark Crowns by Kendare Blake. Loving the concept so far because I find it unique and interesting. I’m fairly active on Goodreads – you can usually find me adding books to my To Read list and updating what I’m reading. I’m a reader who enjoys writing. J

23. Which are some of your favourite books? 

I really enjoy young adult and romance fantasy/paranormal books right now. I tend to go in cycles, where I want mysteries or sci-fi. I enjoy non-fiction as well, depends on my mood and what I’m pondering at the moment. There have been books that I couldn’t get into and put down, then a few months later I’m absorbed into it.

24. What advice would you give to future writers?

READ. I’m always amazed at a writer who wants to break into a genre and asks if a plot has been done before. I usually scratch my head, because I immediately think of stories out there. Also, reading improves your writing and you figure out styles you enjoy and like. How can a writer craft a story in a genre they know nothing about? Lastly, don’t be stuck in one genre open up to others, mix and match – it’s worth it.

25. What do you find the hardest to do in writing a book?

Follow through. We all make up so many excuses in order not to finish. You have to recognize that pattern and bust through it whether it be, an inner critic, other personal commitments, a new project you assign yourself, etc…


26. Who are some of your favourite authors?

This list could go on forever – so I’ll stick to some of my favorite YA indie authors like myself, that I enjoy; Rachel E Carter, Jennifer Armentrout, K.E. Ganshert, Sara Larson, Glenn Soucy and Janelle Gabay.

27. How much time did it take you to write Magick? How much time did it take to arrange for everything else like editing, making a cover and all of the things I am leaving out? 

My first draft for Magick took me just over 3 months. I gave myself a 2-month break because I wasn’t thrilled with the wrap up ending and my professional life was busy and changing. My second rewrite took me 3 weeks and was basically the last ½ of my book – I was uber excited! I had the finish line – I scheduled time every evening and my husband was great support of picking up the routine. The professional edit took some time it was a 2 round activity and I decided in parallel to have beta readers from a plot/character review. I finalized the book cover during the edit time. The end piece of polishing took a good 3 months more because I was new and I dabbled with it. Then it went to an internal formatter, more edits to polish – so overall a 10-month process.

28. What do you do for a living?

I have worked in the clinical research industry for well over twenty years. I’m a contractor and work for clients to manage their clinical trials in various types of services from project management and clinical trial/operational management. Being a contractor is new to me this year, it’s a balancing act because this industry can be very demanding.

29. Would you describe the publishing process you had to go through?

As a self-publisher, I made the decision to have both an eBook and Print book through Amazon. They have an excellent system to do this and it fit my needs best. I do look to open this up to iBooks and other e-formats in the future.

30. Do you have any future ideas you’d like to work one besides The Unwanted series?

I have several and one that I plan to start during the Christmas holidays. I look for it to be my ‘in between’ project as I finish up The Unwanted Series. I really love the idea of my new project, it’s a twist on a familiar tale and something I’ve always enjoyed.

  Well, this is the last question and if you don't know about the book yet, you can check it out on Goodreads and Amazon and HERE is my review as well.

вторник, 18 октомври 2016 г.

The Prince's Plan by E. M. Youman

I received an ARC of this book from the author in exchange for an honest review.

Usually, I don't read this kind of books but I was interested in this one and I was offered an ARC, so I blindly went into the deep and I loved every second of it. I didn't really know what I was reading about until I found out that the book is actually about two addicts who struggle to stay sober and live the life they deserve. They've been through a lot of shit and it's hard to say no to the tempting drugs even though they try really hard.

The Prince's Plan isn't a light read, it has a heaviness to it that I actually liked and the struggles and their lives it describes are the things that got me into it. I was almost immediately engrossed with their story and I liked everything. E. M. Youman has done a wonderful job and you can't say her book is sweet or chick lit, it tells a story focused on a real and dangerous problem, on real and true struggles and losses and everything is written in a very good way. I was speechless when I finished reading it and the only reason it doesn't have 5 stars is because there was something that I just couldn't cope with and was too much for me but that's why I as well gave a half to the four stars, because I love it all the more for the same reason I didn't give it 5 stars.

I value the way she's written everything. She shows the struggles they have to go through, the craving for the forbidden substance, the things they had to do in order to get high, it had a realistic touch to it and I am very impressed with the book.

The characters are many and different, they are well developed and distinguishable, they have personalities of their own and every one of them is in place. I won't go through all of them, I'll just say a few words about Dannie and Marnie. They've both been through a lot of hard stuff in their lives, they've both lost people and done things they regret. They are strong because they chose to live and to fight with their addiction rather than succumb to it.

It was very interesting fo me to read their stories. I wanted to know more and more about them and E. M. Youman has done a wonderful job at keeping us interested by giving away just bits and pieces to put off the want for knowledge just a page or two more until she gives away the real deal.

The story is not slow pacing, it flows away easily and there is a lot of character development. The difference between Marnie in the beginning and Marnie in the and as well as Danny in the beginning and in the end is very big and a distinguishable one. It can be clearly seen how their minds changed, how their way of speaking and thinking changed and their perspectives as well. They went through a lot together and they learnt to trust each other and work together bit by bit.

I loved The Prince's Plan and that's why I can't go into details. I simply loved it and I recommend it to all who like reading books of this kind.

неделя, 16 октомври 2016 г.

Даркмут - Шейн Хегарти

  Първата книга за месец октомври беше по-добра от повечето, които прочетох през септември.
  Даркмут ме привлече със своята корица и с привидно баналната си и изтъркана идея, но ме спечели с оригиналността си. Не си спомням да съм чела подобна книга и останах приятено изненадана от това колко ми хареса, особено като се има на предвид, че не съм фен на малките герои.
  Шейн Хегарти има лек стил на писане, който освен че се чете наистина бързо и лесно, е напълно съобразен с читателите, към които е насочена книгата, а именно по-младите книжни мишлета. Героите и историята са построени много добре и също са съобразени с възрастта на четящите, както и на главният герой. Освен това главите са кратки и със сравнително едър шрифт, което е един допълнителен плюс, който давам на книжлето, защото съм фен на кратките части. Издателство Сиела се е справило чудесно с корицата и мака да имаше някои неща в превода, от които не останах очарована, книгата ми хареса.
   Историята може и да е предадена изключително приятно и по много интересен начин, но имаше нещо в книгата, което не ми хареса и това е, че й отнема време да започне. Първата половината беше изключително слаба и ми отне известно време да навляза в нея, след което вече я дочетох за един ден. Въвеждащата част на книгите се допуска от начинаещите писатели и нямам идея дали Шейн Хегарти е такъв, но написана така, книгата е една идея по-слаба, отколкото би била без всичките училищни драми в първите 150 страници. 
  Макар и заложени доста потенциални обрати, на мен ми беше сравнително лесно да се досетя за повечето от тях, освен може би за един и разбира се, че книгата е насочена към по-младите читатели, но това не означава, че трябва да се пренебрегнат и потенциалните старци. Има някои типични мотиви, които също биха могли да бъдат изпуснати, но това не е чак толкова важно.
  Героите ми харесаха. Най-много ми хареса бащата на Фин и ми се струва, че ако има книга за него, бих си я купила точно в деня на издаването й, не бих могла да чакам да бъде преведена или издадена с меки корици. Той просто е от типа мъже, които наистина много харесвам, които изглеждат като същински задници, но правят, каквото правят за твое добро, а освен това е и родител, заради което му се налага да е още по-голям задник. Харесва ми, защото той не е студенокръвно копеле, което не го е грижа за жена му и детето му, не, когато са застрашени, той се хвърля с главата напред в огъня.
  Фин е типичното много специално дете, за което всички знаят, че е специлано, само той не, но и не му казват. Никога не съм разбирала защо пишат подобни глупости в книгите. Имам предвид, на мен ако не ми кажат, аз как да знам от какво да се предпазя, какво да подобря, за какво да внимавам? Да не говорим, че никога не бих спряла да задавам въпросите си, докато или не получа отговор, или не ме застрелят от яд. Фин си е любопитен, но не до такава степен, задава си въпросите, но не настоява. И да, аз съм шест години по-голяма, но разсъждавах по подобен начин и като бях на 12. Освен това Фин е от типа деца, които разправят житието и битието си на първия различен човек, който срещнат и които не оценяват семейното наследство, а искат нещо различно. Това, не е лошо, не задължително. Той иска да стане ветеринар и аз като него подозирам, че в Легендите се крие нещо повече от прости чудовища.
  Еми е героиня, която се чудя дали да харесвам или да набия. Не искам да навлизам в подробности и няма да говоря повече за нея.
   Освен тях двамата, има малко заплетена семейна история, която се надявам в следващите книги да се разгърне малко повече и да не остане така забулена в тайни. 
  Пропуснах да спомена колко добре е изграден светът в Даркмут. Е, не точно добре, по-скоро оригинално.  Няма да издавам нищо, защото познавайки се, ще го изкарам да звучи не толкова хубаво, колкото е. 
  В заключение ще кажа, че тази книга е много хубава, има своите отрицателни, но и своите положителни черти и осъзнавам, че много си противореча. Това е така, защото самата книга е съвсем точно по средата на скалата ми за оценяване. Просто си имаше своите слаби страни, които ме накараха да й отнема две звезди и бавното начало също не ми помогна. Историята, някои от героите, светът, легендите- това са нещата, които наистина харесах и оцених високо, и се надявам следващата книга да е по-добра, защото искам да прочета поредицата.

петък, 14 октомври 2016 г.

4 причини да прочетете Legion и Legion: Skin Deep на Брандън Сандерсън

 Напоследък съм скарана с писането на ревюта или на каквото и да било, затова и ще напиша няколко причини да прочетете Legion на Брандън Сандерсън. (Освен това, скоро трябва да намеря сили да напиша и ревю на Даркмут.)

1. Брандън Сандерсън

  Този човек е гений в писането на книги, но може би го казвам, защото ми е любимият писател на всички времена.
  Стилът му в тази книга е лек и бърз за четене, защото разказва от първо лице, а героят му Стивън е почти толкова забавна личност, колкото Дейвид Чарлстън от Възмездителите.

2. Свят и герои

Ами то не е толкова по-различен свят от нашия, с изключение на това, че Стивън има някакво размножаване на личността, чрез което може да си представи различни аспекти на същността си, които да му помагат. Малко е оплетено, за да започна да обяснявам, но Стивън е страхотен, както и неговите аспекти. Заедно те разрешават разни случаи, все пак са частни детективи или нещо от сорта и са много добре представени, но какво да очакваш от БС. 
  Освен това има някаква мистерия около тях, която се върти и се чудя дали в последната и трета книга Брандън Сандерсън ще обясни защо Стивън умее това. Аз вече си имам лека теория, която беше намекната във втората книга- Legion: Skin Deep, но не мога да съм сигурна.

3.  Сюжет

  Книгите са така наречените novellas и са доста кратки, но за сметка на това са страхотни.
Случаите често за заплетени и има много повече по тях, отколкото се вижда на пръв поглед. Разбира се, с всички книги от криминалният жанр е така, но това просто е любимият ми писател и ме впечатлява с най-дребното нещо.
  Обаче, много ми харесва как се развит сюжета, как се прави. В първата книга, например, имаше доста мистерии и научни увъртания и плетеници, много екшън и смърт, тук имаше повече спекулации и разследване и по-малко екшън и никаква смърт. Те просто трябваше да открият един труп.

4. Мистерията

  Вече споменах, че има много неизвестни в тези книги, които искам да разбера и това ме кара да чета и да чета, защото имам много теории за всичко и искам да видя какво е имал предвид писателя и съм нетърпелива за третата книга, която е запланувана за след поне една година. 

  Не знам дали се справих добре като за едно бавно завръщане към положителните ревюта, но се надявам поне да съм задържала вниманието. Книгите не са преведени, но на английски не е използвана някаква трудна лексика, затова и се четат толкова бързо, леко и лесно. На мен много ми харесват и очаквам последната с голямо нетърпение. Надявам се някой все пак да появи интерес.
  Освен това се надявам и да успея да напиша ревю на Даркмут за неделя. 

сряда, 12 октомври 2016 г.

The Birthday Book Tag



1. Преброй по рафта си с книги деня си на раждане след това извади месеца си на раждане. Коя е книга, на която спря?

Това е много объркващо, но се получи Себристи сенки на Ришел Мийд, която е 5-тата книга от поредицата й Кръвни връзки.

2. Ако можеш да прекараш рождения си ден, с който и да било измислен герой кой би бил и защо?

Анита Блейк, защото е една от най-любимите ми героини, освен това върви в комплект с поне един от многото си мъже, което значи, че ще мога да си оплакна очите, хаха.
Освен това, много бих искала да срещна Дейвид Чарлстън, Стивън Лийдс, Каладин, Келсиър и Шутът от книгите на Брандън Сандерсън, а от тези на Даринда- Чарли, Рейес, Гарет и Куки, защото съм ненаситна.

3. Намери книга, която се развива през сезона, в който си роден.

Нямам идея кога се развиват повечето от книгите ми, понеже не обръщам внимание на тази подробност. И аз ще кажа Академия за вампири, защото просто не знам.

4. Намери книга, която е с цвета на твоя рожден камък.

Според един сайт, моите камъни са аквамарин, светлозелен и розов тумалин, опушен кварц и топаз. Нека сега да видим какви са им цветовете и да пусна някоя и дуга корица.

Аквамарин и топаз
Светлозелен и розов турмалин
Опушен кварц
5. Има ли поредица със същия брой книги като твоята възраст? Ако има коя е тя?

Училище за вампири на П.С. Каст и Кристина Каст е само от 12 книги.

6. Посочи книга, която е разположена във време, свят или страна където би предпочела да си се родил/а.

То че има много светове, в които бих желала да има, има си, но всеки знае, че не бихме оцелели особено дълго в тях. Хаха! Горе-долу във всеки свят, за който съм чела, могат да те убият защото дишаш от въздуха им, затова ще посоча светът на Мъглороден.

Ами това беше тагът, който реших да пусна на 18-тия си рожден ден. ^^ Надявам се да не е много скучен ^^

понеделник, 10 октомври 2016 г.

Random Bookish Thoughts


  Hello fellas! Днес ще говоря на една от любимите си теми- аз. 
  Пропуснах вчерашния ден и не качих нищо в блога си- нямах време, идеи и готов пост, но пък и тази дупка ми трябваше, за да не ми се налага да пускам два поста един след друг, защото за сряда си имам един задължителен таг.
  
1. Аз съм beta reader, което чисто и просто значи, че редактирам книги, но по отношение на историята и пропуски по нея, герои, изречения, диалози и с каквото още мога да помогна на писателя. Зависи от книгата.

2. Както при всеки друг книжен плъх, списъкът ми с книги се увеличава многократно с всеки изминал ден, но и непрочетените вкъщи също- имам 90 непрочетени. Кълна се, за всяка книга, която прочета, още поне 3 се добавят.

3. Сред най-старите ми непрочетени книги е Кръв от рая на Джули Кагава. Искам да прочета тази трилогия, но все не стигам до нея.

4. Чакам ARC от САЩ. Книгата е романтична, но това е ARC! На английски! И авторката изяви желание да ми я прати ^^

5. Книгата, която beta read-нах- Magick, book 1 of The Unwanted Series, се очаква да пристигне при мен много скоро.

6. Не обичам да чета книги за повече от 5 дни, ако са до 400 страници, над 400 мога да преценя за колко ще я прочета и надвишавайки срока, който си давам, започвам да се ядосвам.

7. Държа си книгите, които искам да прочета следващата седмица или месец на раклата до мен.

8. Исках да снимам рафтовете си, когато направих 100 поста. Сега имам 299 и все още не съм го направила. Причината е, защото едните ми рафтове са заедно с мястото на брат ми и трябва да хвана всички играчки, динозаври, коли и кутии. И да се кача на втория етаж на леглото, за да хвана всичко.

9. Скоро наистина смятам да кача Book Shelf Tour. Някъде в бъдещето...

10. Майка ми отказва да ми вземе етажерка, защото щяло да изглежда циганско.

11. Книгите ми са натрупани върху най-горната ми етажерка на ШЕСТ купчини. Отделно имам още пет. После рафтовете били цигански...

12. Преди време нямах проблем с това да дам книга на заем. Сега сърцето ми се къса само пи мисълта да се разделя с едно от бебетата си.

13. Не ходя в библиотеката. Мисълта да ВЪРНА взетата книга ме плаши. Защо да я вземам, ако ще я връщам? НЯМА начин.

14. Сайтовете, които ползвам, за да си купя книги на английски са bookdepository, knigomania & amazon. В Book Depository доставката е безплатна и отнема до месец да дойдат. Книгомания е български сайт, доставката е 2 лева, книгите са на същата цена, превърната от евро или долари в лева и идват за 2 дни, но след като е наш сайт, няма чак такъв избор. Amazon има доставка и идва различно, зависи от кой от многото Amazon поръчвате. Освен това знам, че това не са единствените сайтове, но са тези, които ползвам.

15. Сайтът, от който тегля електронни книги на английски е general-ebooks.com. Трикът там е, че има много линкове към същата книга, но можеш да дръпнеш само тази, до чийто линк има get book & read online едно до друго.

16. Половината от TBR-а ми вкъщи е от английски книги.

17. Имам 10 електронни книги на английски за ревю в Goodreads и това е и причината да започна да ги пускам и в блога си. Аз ревюта не превеждам.

Не знам дали някой от вас се е застоял достатъчно дълго на този пост, който е толкова празен, колкото портмонето ми в момента, но какво да се прави. Чакам сряда, за да си пусна тага и после продължавам с обичайния си график с постове през ден, докато съм свободна.

петък, 7 октомври 2016 г.

NY Times by the Book Tag


Смятах да напиша ревю, но стана много късно за това. Ето защо реших да направя този таг, за който благодаря на Мели.

1. Коя книга е на нощното ти шкафче?

Те са 4 за сега. Не скрина ми стои TBR-а за тази седмица или месец и последните три книги не са се променили от август- Даркмут, More Than This, Неизчезваща, Shadows of Self.

2. Коя беше последната наистина добра книга, която прочете?

С неуспеха на миналия месец, ще кажа Fire, понеже обичам да чета за стихии и беше наистина необикновена и много хубава. Това е първата книга, която ме накара да стоя до малките часове на нощта, докато я прочета, от цял месец.

3. Ако можеше да се срещнеш с един автор – мъртъв или жив, кой би бил той? Какво би искал да знаеш?

Искам да се срещна с Лоръл К. Хамилтън, с Брандън Сандерсън и с Даринда Джоунс- това е моята света троица! Хаха! Какво бих искала да знам? Всичко! Но ще се задоволя и с едни casual разговор, колкото да се доближа поне бегло до отделните им личности. ^^ 

4. Кои книги на рафта ти може да ни изненадат?

Не мисля, че има някоя книга, която може да изненада някого. Може би Дневниците на вампира?

5. Как организираш своята библиотека?

По свободно място. Като цяло слагам книги където ми е възможно, защото нямам особено място и където открия ново го запълвам. Е, също и се старая поредиците да са заедно, както и по цветове, имам склонност към перфекционизъм за някои неща.- Ами, Мели го е казала достатъчно добре. Освен това, гледам да ги подреждам по големина и да нямам твърде дебели книги между такива от макс 200 страници, защото изглежда грозно и странно. Освен ако не са поредици, но те са си на отделни купчинки. 

6. Коя е книгата, която си имал намерение да прочетеш, но още не си? Чувстваш ли се неудобно, че все още не си прочел някоя книга?

Имах намерение да прочета трилогията Кръв от Рая и да довърша Ерагон, но все още не съм...

7. Разочарование, надценена или просто лоша: Коя е книгата, която си мислил, че ще харесаш, но не си? Коя е последната книга, която не си довършил?

Не довърших Героят, а книгата, която ме разочарова е тази:



8. Какъв тип истории те влекат? Какви истории избягваш?

  Обикновено чета фентъзи и обичам оригиналните неща и мразя клишираното. - Отново Мели се е изразила вместо мен, хаха.
  И както тя казва, истории като 50 нюанса ме отблъскват- със слаби героини, плужеци и безсмислени връзки. Книги като онази за Мирър и Голиат, с 50 гледни точки и никакъв сюжет също ме отблъскват, както и тези, в които цели 300 страници не става нищо, после има нещо, с което да се замаже положението и след това пак 200 страници нищо, докато не дойдат едни динамични 20 като за финал (Carry Оn reference). 

9. Ако можеше да задължиш президента да прочете една книга, коя би била тя?
 
   Зависи какво обича да чете.
  Но пък ако благоволя някога в бъдещето да се светна по отношение на политика и делата им, ще му препоръчам книга, в която властта бива свалена и причините, поради които е станало така. Последната империя например.

10. Коя е следващата книга, която планираш да прочетеш?

Чакам книгите ми от вуйчо да пристигнат! Баба и дядо идват с тях в неделя! Предполагам, че е избера да чета Legion: Skin Deep, но не знам, зависи ^^ Ще кача снимка с тях в Instagram, хихи.

(Р-то на клавиатурата ми не работи много, затова съжалявам, ако съм изпуснала да добавя някое.)

Тагвам: Илияна, Теди, Румяна, Теодора (just a book lover's blog), Yulia и Павлина

сряда, 5 октомври 2016 г.

Dark Side of the Moon by Catherine Vale

Dark Side Of The Moon by Catherine Vale
My rating: 3 of 5 stars

actual rating 3,5 stars

I received an ebook copy for an honest review.

I've never read something like that. I mean, I've read paranormal romance before but never about shapeshifting aliens. This was a first and I loved it!

I love paranormal romances, I don't expect much of them and I almost always like them. They are nice books and I love reading about a fast developing love, or instant love. In this cases I love it.

The world Catherine Vale's built is quite good and very interesting. There're still things that can be worked out but this is not some high fantasy, so I didn't really expect it to be half as good. Maybe this is the reason I liked it so easily.

Her writing is good, she doesn't use too many words and the plot doesn't drag. It's almost impossible for this kind of book to be slow.

Anyway. I don't really have much to say about it. It's quite short. I pretty much liked the characters and the story. I am not used to standalone books, especially paranormal novels but it was OK.

Veronica is a very impressive young woman, who is fond of martial arts. She is a strong heroine and I loved her. She is a fighter and that is what I look for in a female character and apparently so does Taso.

Mikel Taso is a shapeshifting alien. A werebear to be exact. He is the alpha of his Clan and he is very dominant and BIG. I like big men but I couldn't really deal with his dominance. His people on the planet are closer to wild animals than to humans. They are just more primitive than normal people.

Well, I liked Dark Side of the Moon, I thought it was a book about werewolves but it turned out to be about werebears and I am OK with this. I like all kinds of shapeshifters. As I already said, it is quite short and there aren't many things that I can say about it.

There are some things that I needed to read about but I still enjoyed it quite much. ^^

понеделник, 3 октомври 2016 г.

Трилогията "Легендата" - Мари Лу - Общо ревю

  Едва ли ще мога да си възстановя дните, които изгубих, четейки  тези книги.
  Истината е, че знаех, че няма да ми харесат още преди доста време. Защо си ги купи тогава? Защото бяха намалени и са красиви! Това не извинява, обаче, ужасния начин на писане, смехотворните описания и жалките подобия на герои и сюжет.

 1. Легендата

  Ядосвам се само като си помисля за тази книга. Ако бях всеки друг, щях да я зарежа по средата и да отбележа цялата поредица като DNF. Обаче съм любопитна по природа и реших да дочета това.
  Егати мазохиста дет' съм!
  Какво не ми хареса? Ще ми отнеме по-малко време и място да кажа какво ми.
  Мари Лу има смешен и досаден стил на писане, който е подходящ за безсънните нощи- действа по-добре и по-бързо от приспивателно или от класическа музика. 
  Цялата книга е пълна с ненужни детайли и подробности, без които бих могла да мина, но ако ги нямаше, книгата най-веоятно щеше да е от 150 страници. Има смехотворни и гнусни описания от рода на "миглите ми бяха окъпани в бяло"- ако не знаех, че става дума за погребален грим, най-вероятно щях да спра да чета точно в този момент. И се чудя защо не го направих!
  Героите. Те са плоски, тъпи и прекалено млади за вкуса ми. На крехките петнайсет години Дей е най-търсеният престъпник, не е най-опасния, но е най-издървания, а Джун? О, тя е феномен, завършила е университет преди да проходи. Да не говорим и колко са силни двамата.
 А споменах ли, че се влюбиха от пръв поглед? Съвсем буквално? Дори аз не мога да възприема това, особено любов между 15-годишни. 
  Цялата книга не успя да ме накара да я почувствам или да страдам за героите. Тя ме накара да прескачам страници и страници само и само за да стигна до края и да видя защо всички толкова много я харесват. 
  Дадох й сравнително висока оценка, защото имаше неща, които ми хаесаха- корицата, някои екшън сцени и братът на Джун. Това е.

2. Феноменът

  Тази книга беше по-добра. Някак си имаше повече екшън и повече интересни моменти. Харесаха ми няколко неща- краят, патриотите, Андън и корицата.
  Стилът на писане продължава да е също толкова гаден, колкото и преди. Когато започнах да чета, тъкмо си помислих колко по-добър ми се струва и следващия ред, който прочетох, ме отврати и ме накара да исумтя. 
  Ако въртях очи, то сигурно щях да го правя по-често, отколкото прескачах редовете.
   
  Защо харесах края? Защото той беше единственото, което ме накра да почувствам нещо. Пък и ми хареса как се разви, хареса ми първото рзумно решение, взето от страна на Дей.
  А това, което най-много НЕ ми хареса, беше това завързване на любовен многоъгълник (и глупостта на Джун, начина по който действа около Андън- не трябва да го целувам, но О! то целува толкова добре...). Мари Лу, като си почнала така, можеше към педофилията да добавиш и малко зоофилия. Тес е на 13, Дей е на 15/16. Джун е на 15/16, а Андън е на макс 22, не помня каква му беше възрастта. Съжалявам, ама не.
3. Героят

  Не си направих труда да я дочета.
  Истината е, че тази книга просто ме дразнеше адски много и стоеше недочетена около седмица, докато през това време прочетох 2 други книги.
  Никакво развитие в героите или писането, беше ми толкова скучно, че започнах да прескачам неща още след пъвата глава. Джун и Дей не се развиват по никакъв начин, даже Джун ми изглежда по-слаба, отколкото беше в първата книга. Тя сякаш преминава през някаква деградация, а що се отнася до Дей...Единственото, което харесвам в него е страстта, с която се опитва да предпазва брат си.
  Това, което не ми харесва е края. Фактът, че не ми харесва щастливият край, говори колко малко ми хареса книгата. Бях готова да го видя мъртъв. Бяха готова да ги видя и двамата умрели. Но не. Защо да го правя? И без това тази трилогия не може да стане по-зле!

  Ще обощя като кажа, че очаквах много повече. Първо- има твърде красиви корици, за да е толкова ужасна! И не, не съм съдила по тях, харесват ми. 
  Идеята никога не ми се е струвала някаква невероятна, феноменална или пък оригинална, но ми се струваше поне малко добра. Със сигурност не бих казала, че не съм срещала подобна книга. Изключително много ми напомня на Дивергенти и ШОК- тях също не ги харесвам.
  Знаех, че има описания и затова още от времето, в  което не им бях фен (не че сега съм, но тогава избягвах всяка книга с повече от три реда между пряката реч), но като преродил се читател, изцяло лишен от каквито и да било предразсъдъци, реших да им дам шанс. Дори имах желание да ги чета! А то какво се оказа? Точно това, което предполагах- не ми допаднаха.
  Бих се впуснала в обяснения надълго и нашироко за това какво бих искала да намеря в трилогията, какво бих искала да прочета и какво съм очаквала- повече от това, което вече написах. Но това ще е загуба на време, защото фактът е един- надраснах тези книги. Надраснах обикновеността им и вече не мога да ги оценя така високо, както бих го направила преди 4 години. И нямам предвид, че съм ги надраснала като възраст, а като читател. След толкова много по-добри книги, четейки тези...беше като да чета преразказите си от пети клас.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...