събота, 22 април 2017 г.

Любовните романи на издателство Ибис, които притежавам #1

 

  Имам много книги на Ибис. Преди години притежавах предимно техни заглавия под леглото си (защото тогава нямах рафтове), но сега е смесена работа. Обаче, имам 22 любовни романчета, които искам да споделя с вас.
  За тези, които не знаят, аз съм пристрастена към съвременните любовни романи на Ибис, но освен това много обичам книгите им за любов като цяло. Не знам как успяват да подберат авторите, които издават, но те са много добри, поне според мен. (Но пък аз нямам много опит в този жанр.)
  Пък и нека да си го признаем, кориците на Ибис са сред най-хубавите на българския пазар, поне според мен. По това отношение не мога да бъда безпристрастна. Имам огромна слабост към тях.
  Също така първите ми снимки са малко зле, защото още не бях улучила ъгъла, но ме домързя да ги снимам втори път.
  На книгите, на които имам ревю, ще слагам линкове в заглавията им.

(Оригиналният пост стана твърде дълъг, затова реших да го разделя на две части, които ще пусна една след друга.)


  Сърца за разбиране на Али Новак е типичния фен фикшън. Ако сте чели такива за момчешки групи (като One Direction, The Wanted и т.н.) ще знаете за какво се разказва и дори как би завършила веднага след като прочетете резюмето (което е линк). 
  Това е една лека и приятна книжка, която е по-скоро като почивка от някое тежко четиво и подготовка за следващото. За мен поне тя беше истинско удоволствие, защото обичам да чета леки и предвидими неща от време на време.


  Искрено се възхищавам на авторите, които успеят още с дебютния си роман да се издигнат до NYT bestsellers и да сключат договор и за филм. В момента покрай Всичко, всичко се вдига много шум, заради предстоящата екранизация и дори аз смятам да видя филма. Книжката със сигурност ме изненада със своя обрат и й се насладих напълно, особено след като очаквах съвсем различно развитие.
  За тези, които все още не знаят за какво става дума, ето го и резюмето.


   Завещанието е една от любимите ми книги от този жанр и се доближава наистина много до първото място. Много харесвам начина на писане на Кристен Ашли и дори наскоро си поръчах една друга нейна книга от различна поредица, тъй като Магдалийн е съвсем нова и третата книга е в процес на писане или редакция.
  За пръв път четях за толкова големи герои, но това е една от причините толкова да ми харесва, тъй като не си падам по тинейджърските истории (каза тинейджърът). Тъй като не умея да разказвам по интересен начин, за пореден път ще дам линк към резюмето.


  Ново начало е текущият ми любим любовен роман, защото откакто го прочетох, образът на Мики си присвои едно специално местенце в сърцето ми. Това е един невероятен герой и като казвам невероятен...имам предвид перфектен. Много рядко нещо успява да ме впечатли по този начин и може несъзнателно да преувеличавам, но аз обожавам Мики! 
  Смятам, че Ново начало е по-добра от Завещанието и просто ще оставя линк към резюмето без повече коментари.




   Перфектната химия, Правилата на привличането и Верижна реакция са трилогия за трима братя латиноси, членове на банди, замесена е мафията и звучи вълнуващо, но са тийн романчета и колкото и да са хубави, са напълно еднакви и затова ги пиша наведнъж. Не бях особено очарована от първата книга, но все пак ми хареса. Втората беше в пъти по-добра или поне на мен ми хареса повече, а и героя поне се промени много, почти напълно...Да кажем, че просто всичко ми се понрави в много по-голяма степен. От третата бях доста повече разочарована, отколкото предполагах, но края на книгата компенсира всичко останало и затова не съм засегнала нищо в ревюто си.
  В крайна сметка, колкото и да са еднакви книгите, героите се различават един от друг и имат свои собствени истории, предвидими, но все пак. Въпреки че не са мой тип, ми харесаха достатъчно, за да не се опалквам твърде много от тях. Резюме на 1, 2 и 3.


Негодник по неволя е забавен исторически любовен роман, от който не помня почти нищо, затова просто ще оставя линк на ревюто си, който е в заглавието и линк към резюмето.


  Чела съм общо две книги на Теса Деър и двете ги заобичах, макар и да са напълно обикновени. Едната е Сладко поражение, а другата Слепият херцог. Освен че изключително много ги харесвам, корицата на тази тук е страшно хубава и си е мехлем за очите. Оставям резюмето и надеждата да не съм омръзнала на всички с тази "фраза".


  Нещо повече е любов... е книга, която завърших наскоро и която много харесах (естествено). Оказа се, че тя е сред първите книги от тази поредица и че Ибис ги превеждат малко хаотично, защото останалите 2 от серията са също някакви случайни номера като 6 и 8 или нещо подобно. 
  Харесва ми стила и начина на писане на Джули Джеймс и горе долу повтарям едно и също за всяка книга. Оставям резюмето и в следващия пост ще продължа.

  По принцип в тазива публикации се разказва малко по-добробно за книгите, но аз обикновено не го правя, както най-вероятно вече сте забелязани, защото не умея да предавам историите по интересен начин. Причината е, че се впускам в твърде много подробности. Никога не съм била добра в сбитите преразкази. Та, ще се постарая в най-скоро време да допиша останалата част от поста и после може да пусна някой таг, че и те се натрупаха.

сряда, 19 април 2017 г.

Favourite Covers #4

  Напоследък започнах да избягвам постовете, съдържащи предимно снимки, но чудейки се какво да публикувам от 15-те си чернови, избрах нещо съвсем различно и най-лесно. Отделила съм си кориците в отделна папка, а за всички останали постове ще трябва да търся снимки, а това е най-омразното за мен действие. Както виждате, това е четвъртия пост от този тип и затова аз ще дам линк само към предишния- ТУК.
  Тук мисля, че ми се насъбраха 11, а не обичайните 10 книги, но кой ги брои?




  Е, спокойно, няма да се отървете от малко текст. ОБОЖАВАМ тези корици точно толкова, колкото ОБОЖАВАМ и тази трилогия. И това, че аз ОБОЖАВАМ кигите, не означава, че си налагам мнението по какъвто и да е начин, просто изразявам ЛЮБОВТА си към книгите.
  Как да ги погледне човек и да не ги заобича?


Обичам и тази корица, но след като постът ми е за любими, това се подразбира. просто изключително много ми харесва и макар и качеството да е под всякаква критика, в сравнение с английското ми на втората книга (която не ми хареса), напълно си заслужава да си я гледам и да й се любувам.


Добре сега, тази корица как да не ти хареса? Обожавам тези на Ибис, невероятни са! Винаги изработката им е толкова хубава, качествена, дебела хартия, стабилно гръбче, красив дизайн...А и модела на корицата...



Тези дори нямат нужда от коментар според мен.


Много си харесвам снимката. Това е една от най-хубавите, които съм правила, хаха!
Макар това и да не е оригиналната корица, тя е в пъти по-хубава от нашата и очевидно я харесвам много, а да не говорим за самата книга...


Мислейки си за тази, не знам на какво мнение съм. Колкото повече мисля за нея, толкова повече си се убеждавам, че не е била за 5 или за 4 звезди, но не е била и за 3 със сигурност. Корицата от друга страна си ми харесва изключително много, дори и да се разминава наистина много със самата книга. Това, което ми харесва е самия дизайн и как някои от хората на нея всъщност съвпадат с героите вътре.


Ако това ми се е сторило красиво, втората ми скри шапката... Now I Rise се казва. Обожавам и заглавия.


Ах, цялата поредица си е мехлем за очите ми, дори старите корици, които имам, такава красота са, че просто не е истина. Ще ми се да имах място в изобилие, че да мога да си обърна книгите с лице напред и всяка любима корица да си я наблюдавам, но съдейки от номера на поста, заключвам, че имам около 42 любими корици от новите ми книги, а колко стари имам, които не съм преглеждала...

   Това е от мен за днес, fellas. Избягвам подобни постове, понеже почти никакъв труд няма от моя страна и се чувствам странно, но иначе ще ми се наложи да отсъствам от блога си твърде дълго, за да направя нещо със значение. Тагове имам много, но и за тях трябват снимки! 

  Кои са някои от вашите любими корици?

неделя, 16 април 2017 г.

8 трилогии, които бих ПРЕпрочела, ако имах време

  

  Препрочитате ли книги? Ако да кои и защо? Ако не, защо?

  Аз не съм от хората, които препрочитат книги, защото освен всичките, които не съм прочела, започна ли да навлизам във вече познат за мен роман, дори и да съм забравила всичко, си спомням почти веднага и най-малката подробност и накрая не ми доставя особено удоволствие. 
  Обаче, в последните години се докоснах до много повече и различни текстове, които бих се радвала да прочета отново, стига да имах време. Недостигът на време, естествено, е просто оправдание на липсата на желание от моя страна да зарежа купът (етажерката) от непрочетени книги и да се впусна в света на нещо познато.  
  И все пак това е пост за трилогиите, които бих препрочела, ако имах време (или спонтанното желание да се потопя във вече познат свят).

  За тези, които не знаят, Мъглороден е първата трилогия, която прочетох на Брандън Сандерсън и това са книгите, които ме направиха негов die hard фен и заедно с това ме запалиха по high & epic фентъзито, по класическото фентъзи и които ме открехнаха към Колелото на времето, което още не съм започнала. 
  Обожавам Мъглороден и бих я препрочела дори и да нямам време. Ако не ме беше страх, че може нещо да се случи на книгата, бих взела Последната империя и в Англия, но предпочитам да си стои на безопасно на рафтчето си. 
  Тези книги ги обожавам! Всяка следваща е по-добра от предишната, по-епична, по-жестока и с повече жертви и същества, с много по-големи проблеми и аз просто... Заслужава си. 

(На английски и трите са по 15 лева на това издателство, а на български първата е с изчерпан тираж. Линк към резюмето е заглавието на книгата над снимката.)

2. Възмездителите 
Източник: http://trinareadsbooks.tumblr.com/
  Току що видях, че Артлайн са превели първата книга СтоманеноТО сърце, а в последните 2 години си мислех, че е само СтоманеНО сърце и се чудя защо не ми излиза като го търся в Goodreads, за да дам линк към резюмето в заглавието над снимката.
  Защо бих искала да препрочета тази трилогия? Защото освен че е на Брандън Сандерсън и отново ми е сред най-любимите, тя е перфектният тип книга, който обичам- преизпълнена с екшън. Това че има много действие, не означава, че събитията са забързани. Не, те са си с нормална скорост, но е като да четеш екшън филм. 
  Разликите между Възмездителите и Мъглороден са доста. Те са в различна сфера на фентъзито, даже тази си пада сай фай и YA, но какво YA! И стилът на писане е поне 3 пъти по-лек в Стоманеното сърце, отколкото в Последната империя. В сравнение с по-обемната му трилогия, в тази на действието не му отнемат 200 страници, за да започне. Уникална е, обичам я и освен това любимият ми писател си оставя една отворена вратичка в последната книга, която да му позволи да започне следващата поредица в същия свят. (Това го казвам, понеже хората, които не знаят за втората поредица в този свят остават разочаровани с многото нови възникнали въпроси след края на Злочестие.)

Източник: http://books-in-a-storm.tumblr.com/
  Казвала съм го преди, правя го и сега- Хекс Хол е трилогията, която ме запозна с хубавата страна на книгите. Тя е тази, която ме открехна за по-известните същества и ме накара да заобичам книгите! И понеже бях още нова и това бяха първите ми двеа(понеже третатия още не беше излязъл) романа аз съм чела Хекс Хол и Демонично стъкло около 2 или 3 пъти, включително и някои по-любими мои сцени допълнително.
  На мнението съм, че сега бих могла да забележа някои проблеми, ако има такива, но знам, че пак ще ми хареса, защото тя има сантиментално за мен значение, а хубавото е, че трите книжки са кратички и според мен седмица ще ми е достатъчна да ги прочета една след друга.

4. Shades of Magic
  Смятам, че като най-скорошното ми четиво, да бъде в този списък  си говори много.
  Толкова много съм я обсъждала вече, че не мисля, че има нужда да  задълбочавам още повече.
  В РЕВЮТО на Четирите цвята на магията съм споделила мнението си за първата книга, а в поста си с 5 причини да прочетете Shades of Magic съм показала още неща, които ми харесват
  Обожавам я тази трилогия, героите й, света й, магията й и кориците- и американските, и британските. Стила на писане е уникален и наистина си заслужава човек да се потопи в тях.
  Бих го направила отново, особено ако ми се чете нещо за силни и устати герои, магия със собствено мнение и страховити злодеи.

5. Хрониките на Кейн
  Обичам всички книги на Рик Риърдън за митология и тази трилогия не е изключение!
  Самият му стил на писане е забавен, а освен това героите му, без значение от възрастта им, са толкова забавни, саркастични и луди, че няма как да не се забавляваш на каквато и възраст да си (освен ако не си опериран от чувство за хумор). Стояла съм с часове над тези книги и съм им се хилила с глас и сълзи на изразите и на събитията в тях.
   Картър и Сейди Кейн са сред най-забавните брат и сестра, за които съм чела, а и самият начин на разказване за мен беше различен и уникален, защото бях млада и наивна (каза 18-годишната тинейджърка). И все пак, обичам египетската митология, а историята на Кейн е много добра и пълна с действие, битки и различни богове, че даже и любов!

6. Скъпоценни камъни
 Преди да я прочета не бях фен на пътуването във времето, но след това се запалих изключително много.
  Дори докато четях Рубиненочервено седнах до момиче, което четеше същата книга и то напълно случайно!
  Харесвам света и героите, които е създала Керстин Гир. Помня, че тук за пръв път бях толкова ядосана, че си излях гнева в "отрицателно" ревю, в което се оплаквах от отношението на Гидиън към Гуен. Не помня вече какво точно правеше, но се сещам, че й пращаше смесени сигнали и не се държеше добре с нея. В последната книга почти му бях простила, но държанието му не се преглъща лесно или поне аз не успях.
  Бих препрочела трилогията отново и то с удоволствие. Помня че дори като стигнах края бях изненадана, че е свършила историята.

7. Адски устройства
  В интерес на истината тази вече съм я чела 2 пъти, но осъзнах, че мога поне още веднъж да го направя. 
  При първия си прочит я четях на кръст, защото не ми се струваше достатъчно интересна. Смятах стила на Касандра Клеър за твърде тежък, с прекалено много описания, но 3 години по-късно, когато реших всъщност да се сдобия с книгите, осъзнах, че трилогията е много по-добра от това и че стилът далеч не е тежък или преизпълнен с описания.
  За разлика от много от прочелите Адските устройства, аз съм доволна с края и с начина, по който Касандра Клеър го е замислила, а още повече обичам дълбоката обвързаност на Реликвите на смъртните с трилогията и как като прочетеш Град на небесен огън всичко се навръзва. 

8. All Souls 
  Тези книги... Те са страхотни. 
   Това не е YA трилогия и може за момент мотивът й да се стори банален и изтъркан, но зачетеш ли се, всичко се променя. Всичко! 
  Истинско удоволствие е да се четат, защото освен в настоящето, те се връщат в миналото, а после обратно в 21-ви век, има много наука включена и аз бях като хипнотизирана докато я четях. Много я обичам и с удоволствие бих се потопила в света й отново. 


(NB: С изключение на втората и третата снимка, всички останали са мои.
    Всяка от точките е линк към резюмето на книгите.)

 Е, това е за днес от мен. Качвам през ден, със сигурност вече всички са забелязали, а освен това чета по много. Обаче, сега ще се захващам с Пожарникаря на Джо Хил (Единият от синовете на Стивън Кинг) и затова ще има предимно постове от този тип вместо ревюта.

петък, 14 април 2017 г.

5 причини да прочетете трилогията Shades of Magic на V. E. Schwab


   Да си дванадесети клас си има плюсове и минуси. Гадното е, че всичките ми ваканции са много намалени, а хубавото е, че другия месец завършвам. Настръхвам като се замисля за бъдещето и затова минавам една стъпка назад към тази моя любима трилогия, която приключих в началото на месеца. (Тук е мястото да си вметна ревюто на първата книга.)
  Днес ще споделя с вас петте причини, заради които си струва да се прочете тази поредица.

1. Светът

  Имаме Червения Лондон, Белия, Черния и Сивия Лондон. Единият е мъртъв, другият умиращ, третият е процъфтяващ, а в четвъртия магията е забравена и човечеството е надделяло.

    В. Е. Шуаб се е справила страхотно с сътворяването на света си. Тя не просто е изградила историята на миналото му, но е създала няколко различни езика за държавите и световете и различни раси с техните обичаи и типични външни видове. 
  Много ми хареса как с течение на действието в книгите тя разкрива малки части от този свят, докато накрая всичко не се изяснява и разбира. Изпипала е всичко до последната основа и единственото, което е нужно е търпението, за да се разбере, защото всичко е разкрито постепенно и в трите книги, а не само в първата.
  Освен това винаги съм харесвала истории за различни измерения или светове, в които се отива чрез някакъв вид телепортация, а тук имаме цели четири Лондона, в които само един вид магьосници може да отиде. На всичкото отгоре, те са на изчезване, но колко са общо няма да казвам.
  Заобичах света на тази трилогия, той е различен, уникален и много... опасен, което ме привлече дори повече!

2. Стилът на писане

  Шуаб пише невероятно, пленяващо и все пак леко! Не знам как ще се получи превода на книгата, но за мен беше удоволствие да я чета и да се докосна до писането й! 
  В ревюто си го споменавам, ще го кажа и тук- тя пише в трето лице и обикновено такива книги са една идея по-тежки, но не и тук. Толкова бързо ги изчетох, че просто не мога да повярвам! Наистина не се усеща кога са минали 10 станици и кога 100, а аз съм фен на едно бързо четиво, (Това не означава, че действията се развиват светкавично бързо.)

3. Героите


  Това е една симка, която изключително много обичам. Отляво надясно са Кел, Лайла, Холанд, Рай и Алукард. 
  Персонажите, както всичко останало, са много добре изградени. Всеки от тях минава през голяма промяна в тези три книги и ако сравним героите от първата с тези от третата книга, разликите ще са от Черния до Сивия Лондон (между тях стоят два свята). 
  Всеки от тях е различен, има си своя собствена история, която е разкрита постепенно и в трите книги. A Darker Shade of Magic е концентрирана предимно около Кел, във втората се разкрива историята на Лайла, а в третата се вижда миналото на Холанд и Алукард. Къде е Рай? Където са Кел и Алукард.
  Известно време се чудех дали да разглеждам всеки от героите по отделно и все още се чудя, понеже не искам да издам неволно нещо, но ще кажа две три думи за всеки.
  В РЕВЮТО си съм описала Кел и Лайла достатъчно подробно и смятам да не им отделям време и тук. Вместо това ще спомена останалите.
  Първото, което ще кажа е, че Холанд е герой, за когото бих спойлнала много, ако продължа да пиша. Той е силен, научен от рано да оцелява сам и е от Белия Лондон, който го е превърнал в това, което е.
  Рай е престолонаследникът на Червения Лондон. Той преживява голяма промяна, особено след първата книга. Според мен даже неговата е сред най-трудните, защото той е типичният принц- разглезен, невнимателен и отчаян за сила, откъдето следва и че допуска една доста фатална грешка. Внимавайки да не издам нещо, ще кажа, че в следващите две книги всичко това изчезва, защото той се сблъсква с жестокия реален свят.
  Алукард се появява чак във втората книга и аз съм му голям фен! Много го обичам, той е един сложен за разбиране герой с дълбоко погребано минало, което се отключва, когато отново стъпва на брега на Червения Лондон. А, да, той е пират (така де, законен пират. Privateer? Капер?) 
   Ох, аз май малко се отклоних от собствената си тема или поне не доказах защо обичам героите, но книгата трябва да се прочете, за да се разбере, защото е от тези четива, които толкова много ми харесаха, че просто не успявам да напиша нещо сносно, когато се захвана. И все пак препоръчвам трилогията на всички, които са заинтригувани, защото със сигурност си заслужава.

4. Магията

  Тя е един от най-яките мотиви на книгите! Обожавам книги и филми, в които има владеене на даден елемент, но тук не са просто вода, въздух, земя и огън, тук има кости и кръв! И можеш да владееш повече от един елемент като само кръвните магьосници повеляват всички! И това не е краят! Има заклинания и защити, омагьосани предмети (особено един камък), магически извори под различни форми (като река) и още много големи разновидности. Понякога магията даже си има собствено мнение! (Което си е опасно.)

5. Злодеите

 
  Окей, тази точка е за хората, които си падат и по злите герои. Първо са близнаците Дейн, в които се влюбих още в първата сцена с тях, а другото е нещо, което постепенно се развива и е спойлер.
  Аз просто имам слабост към психопати и социопати, към хора, които измъчват по много креативни начини "подчинените" си и такива, които биха убили за забавление, особено когато го правят с усмивка на лице. 
  Освен това те са толкова красиви! Типична черта на Белия Лондон е, че всичко и всички...повяхват, но не по типичния начин, не, те стават все по-бели и по-бели и всичко там си е...ами бяло. Силата за този Лондон е всичко и близнаците мисля, че задържат трона за много по-дълго от друг път. (Владетелите иначе се сменят доста често.)
  Та, да се върнем на близнаците. На снимката се виждат как държат Холанд между тях, той е играчката на Атос Дейн, и двамата се радват на всяка възможност да го измъчват, а той "страда толкова красиво". Те са си големи психопати и аз ги обичам!  

+ 1 допълнителна и извънредна причина:

НЕ Е YOUNG ADULTS!

  Авторката има два прякора- Виктория Шуаб, когато пише YA и В. Е. Шуаб, когато пише adult. Така че тук НЯМА  да намерите лигава любов, НЯМА  да намери героини, които от немай къде се научават да се бият и НЯМА  да намерите бързо решени проблеми или любовни драми! 

  Обичам тази трилогия, не знам доколко показах това, което исках, но съм доволна, че изразих най-сетне и последните си мисли по трилогията, защото тя наистина много ме обсеби! Обожавам всички герои и ако първата книга ви хареса, то последната просто ще ви разтърси! 

сряда, 12 април 2017 г.

Славея - Кристин Хана

  Франция, 1939 г.Две сестри. Едната се бори за свободата. Другата – за любовта.

  Виан и Изабел са много различни и невинаги са били близки, но обстоятелствата вече са променени.
  Виан е щастлива с живота си във френската провинция със съпруга си Антоан и тяхната дъщеря. Когато избухва Втората световна война, мъжът й е изпратен на фронта и тя остава сама. 
  Изабел е непокорна осемнайсетгодишна девойка, търсеща своето място в живота с безразсъдната страст на младостта. Сред хаоса в началото на войната тя среща парижанина Гаетан и се влюбва така, както е присъщо само на младите – с цялото си сърце и душа. Той си тръгва и любовта остава на заден план в живота на Изабел. Тя се присъединява към Съпротивата, рискувайки живота си, за да спасява другите.
   Но колко далеч могат да стигнат Виан и Изабел, за да оцелеят? Какви саможертви са готови да направят, за да защитят хората, които обичат?
______________________

  Една завладяваща книга, разказваща за живота през Втората световна война, но показваща по-различна страна, а именно начинът, по който две коренно различни жени се борят да оцелеят.
  Не очаквах книгата да ми хареса, най-вече защото не е мой тип. Събитията около световните войни са ми най-безинтересни, понеже са се случили само преди няколко десетилетия и учих за тях в училище, но това, което ме изненада беше съдържанието на книгата. Винаги съм искала да чета за силни героини и сега получих това в по-голямо изобилие, отколкото очаквах. Освен това, тази книга направи емоционална развалина от мен.
  Както вече казах в самото начало, в Славея се вижда как две напълно различни сестри се борят за оцеляването си. Виан, по-голямата, се опитва да защити на всяка цена дъщеря си и същевременно да запази надеждата, че съпругът й е жив, когато сякаш самият свят крещи обратното, а по-малката й сестра Изабел се присъединява към Съпротивата, отказвайки да приеме капитулацията на Франция. В крайна сметка и двете жени помагат по свой си начин и на себе си, и на страната си. 
  Аз съм силно впечатлена от книгата, начина, по който е построена и написана.Стилът не е задължително нещо ново или невероятно, но е лек, в сравнение с тежката информация, която поднася. Прави я разбираема, лесна и интересна за възприемане от човек като мен, който не е фен на тази част от историята. Беше ми много по-интересно да прочета за живота на тези две французойки по времето на ВСВ, отколкото бих предположила и ми харесва как цялата книга е една голяма ретроспекция към събитията от 1939-45г., така да се каже, като заедно с това периодично Кристин Хана се връща обратно в настоящето.
  Виан е по-голямата сестра, както вече за трети път написвам. Тя е напълно доволна с живота си в провинцията и когато се случват всичките събития, покрай ВСВ и немците нахлуват тя решава да остане в дома си, въпреки голямата съпротива на сестра си, за да чака Антоан и да се грижи за дъщеря си. В началото на Славея Виан може и да създава впечатлението на слаба и безволева жена, но с течение на времето става ясно, че всъщност тя е много по-силна и много по-смела, отколкото изглежда. Тя е готова буквално на всичко, за да защити Софи и Даниел и да оцелее в този труден период. Аз самата не бях особено очарована от нея в първите стотина страници, но с течението на времето, докато научавах повече и повече, разбрах, че всъщност тази майка, която беше принудена да отгледа двете си деца сама по стечение на обстоятелствата, е много по-силна и смела, отколкото показва на пръв поглед. Тя се издигна ужасно много в очите ми в последните 150 страници, защото Кристин Хана показва, че една майка наистина е способна на всичко, за да защити децата си.
  Изабел е непокорна и млада. Тя бяга от всеки манастир и пансион, в който я заточва баща й и умее да се справя сама. Несъгласна с примирението на сестра си със състоянието на Франция, Изабел напуска дома й и се присъединява към Съпротивата, където помага на страната си и спасява животи. Тя има голям принос към държавата и оставя своя отпечатък в историята. Още в самото начало ми направи впечатление нейната непокорност и сила, които лесно могат да се сбъркат с глуповатост и непукизъм, поставящи в опасност сестра й и семейството й, което не е задължително грешно, просто Изабел компенсира с всичко останало, което прави за страната си. Тя показва, че има полза не само от мъжете по време на война, но и от жените и точно затова ми хареса тази книга. По-малката сестра преминава през свой собствен ад, през много трудности и болка, но не се пречупва и успява да се запази цяла, доколкото е възможно и да продължи да живее... 
  Мога да пиша още много и за двете героини, мога да спомена и другите персонажи, но тези две жени са най-важното в книгата и в събитията, описани в нея, затова ще се огранича този път само до тях. Аз съм щастлива, че успях да прочета Славея и да се запозная с личностите на Виан и Изабел, защото те ме оставиха с препускащи силни емоции и ми показаха два различни начина, по които една жена може да се бори за живота си, да оцелее и да демонстрира силна воля на духа дори в привидно най-безнадеждните ситуации.
  
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

понеделник, 10 април 2017 г.

Reader Confessions Book Tag

  

  Видях този таг от ТУК, стори ми се интересен и реших да го направя.

1. Някога наранявал/ла ли си собствената си книга?

  За жалост се е случвало няколко пъти, но съм склонна да се призная за виновна в 2 или три случая. (Леле, това звучи ужасно!)
  Първия път още бях нова в четенето и си бутнах чашата с какао върху книгата, сега изтръпвам само като си го помисля. 
  Следващото, което си спомням е как си изтървах книгата на земята, след като беше валяло и тя е цялата в кал... 
  Както си четях Принц с часовников механизъм едната страница просто падна...САМА!
  Когато започнах да чета Окото на света валеше и аз я носех в чантата си от плат, без да знам, че ще се намокри...Знаете ли как се намокри? Отдолу...Вместо отгоре, отдолу... Книгата втаса... Буквално...И от тогава не съм я отваряла отново, сякаш ме е страх, но съм решена този месец или следващия най-накрая да я започна.

2. Наранявал/ла ли си някога заета назаем книга?

Не.

3. Колко време ти отнема да прочетеш една книга?

Зависи колко е дълга. Мога да я прочета за 1 ден, за 3-5 или за седмица и повече.

4. Книги, които не си завършила?

Ох, имам толкова много книги, които не съм прочела, но поне тези, които не съм ДОчела не са чак толкова много. Сред тях са Войните на Атлантида, Веровещица, Sisters Red, The Novice, Паднали кралства и Гръцките богове на Пърси Джаксън.

5. Hype-нати или популярни книги, които не харесваш?


  Самодива, Carry On, The Book Thief, Паднали кралства, Веровещица, Лейди Полунощ и май има още. 

  Няма да навлизам в одробности за тези книги, защото последния път, когато го направих ми беше казано, че аргументацията ми не била достатъчна, за да убеди въпросната женска, която реши да си изсере /без извинение/ мнението в коментарите ми. Ще кажа само, че във Веровещица се повтаря поне 10 пъти "Адски двери!" в първите 50 страници и героите ме влудиха в същите тези 50 страници.
  Не че не харесвам Лейди Полунощ, просто за мен е много по-слаба от останалите книги на Касандра Клеър.

6. Класики, които не харесваш?

 Не съм прочела достатъчно класики, за да имам такива, които не харесвам, но ще спомена Железният светилник, която не съм чела, но госпожата в училище я разказа толкова подробно, че ми се доповръща от нея. И за да няма неразбрали ще кажа, че знам с подробности какво става в нея и не ми харесва държанието на Султана, не ми пука колко силна героиня е и така нататък, тя убива дъщеря си и нероденото си внуче. Освен това се развива в засиления патриархален свят от миналия и по-миналия век, което още повече ми бърка във вътрешностите, понеже аз съм свободолюбив и широобхватен човек, а назадничавостта и ограничеността на миналите векове изключително много ми лазят по нервите.
  Не е нужно да имаме еднакво мнение, а само да си го уважаваме. Моля, не спорете с мен и ако някой коментира относно този роман, няма да му отговоря.

7. Книги, които си купил/ла само заради интелектуалността им?

 Нямам такива книги, всяка, която съм решила да купя е с намерението да я прочета в бъдещето. Сред тях са Властелинът на пръстените, Война и мир, То и Анна Каренина.

8. Книги, които не си върнал/ла?

 Няма такива. Връщам всички книги на приятелите си възможно най-бързо. Дали и те го правят е изцяло друг въпрос.

Тагвам Мели, Сю, Юли(я) и Илияна

събота, 8 април 2017 г.

Жега - Силвия Дей

  Щатски шериф Джаред Камерън е изпратен да разследва серия от палежи в едно крайбрежно градче. Още от първия ден обаче се появява едно неочаквано усложнение – привлечен е от красивата инспекторка от противопожарната служба Дарси Майкълс. Неспособен да устои на изкушението, Джаред почти неохотно се впуска в бърза и неангажираща връзка. Но съвсем скоро и двамата с Дарси си дават сметка, че взаимното им сексуално привличане излиза от контрол и ще ги отведе много по-далеч, отколкото са очаквали.
  А подпалвачът продължава да тероризира града.
_______________

  Отдавна не съм чела нещо на Силвия Дей и тябва да си призная, че ми липсваха книгите й. Бях забравила колко са хубави и леки (поне някои от тях) и е истинско удоволствие за мен да ги чета.
  Харесвам стила й на писане. Той е лек и приятен, лесно минава и дори в трето лице се чете бързо. Макар и да не съм особен привърженик на кратките книги, останах много доволна от тази, защото обичам действията да се развиват бързо, а в такива книжлета това е достатъчно. 
  Гледната точка се сменя между Дарси и Джаред и ми хареса начина, по който са изградени и двамата герои. Обикновено в подобни книги персонажите са пълни противоположности, но тук хубавото е, че те не се различават един от друг много и приемат привличането помежду си от самото начало. Много ми харесва мигновената химия помежду им и начина, по който се справят с нея, понеже не я отхвърлят, а й се отдават. Макар и нещата да се развиват светкавично бързо, останах доволна от начина, по който връзката им прерастна. Освен това и двамата работят върху един случай, който се оказва много по-голям, отколкото изглежда, както и много по-личен. Обратът е добре замислен и умело извършен, макар и доста предвидим и все пак се насладих на Жега изцяло. Обичам бързите четива.
   Дарси разследва пожарите, които засягат едни от любимите й и важни за нея места в малкото градче, в което е израстнала. Тя се изправя пред много трудности, заради стара загуба и ги преодолява по свой си начин. Харесвам я като героиня, понеже не се предава, знае силните си страни и ги използва и самата тя според мен не е слаба героиня. Както знаете, аз обичам силни персонажи, които имат цел и знаят как да я постигнат, дори и това да е просто разрешаване на един случай.
  Джаред ми направи огромно впечатление, защото тъкмо се запознава с нея и покрай всичките искри, които прехвърчат между тях, него наистина го е грижа за Дарси и се опитва да я защитава и да й помага. Това ми допадна наистина много, а и както казах, нещата помежду им се развиха много бързо.
  Другото, което ми направи добро впечатление е свързано точно с динамиката във връзката им. Обикновено в такива случаи героите бързо си казват, че се обичат и следва "и заживели щастливо", докато тук не е точно така, а по-скоро има намек за бъдещата любов и щастливият край. Това е причината финалът на книгата да ми харесва много.
  Както вече казах, обратът в Жега беше педвидим, макар и Силвия Дей умело да увърта и да обърква читателя доста дълго време, но накрая просто беше очевидно. Описанието й на последната сцена с престъпника е много добре изпипана, а аз обожавам подобни моменти с психопати, колкото и извратени да са те. Това ми е като някаква странна слабост...
  Жега е едно леко (и много секси) четиво, точно от типа, от който се нуждаех след една фентъзи трилогия. Тя е подходяща за любителите на еротика, както и за почивка след тежък ден или тежка книга. 

Благодаря на издателство Скайпринт за предоставената възможност!

четвъртък, 6 април 2017 г.

Blogiversary: 2 Years Atta's Bibliophilia!



  Днес блогът ми става на 2 годинки! 
  Миналата година забравих за рождения му ден, но тази ще компенсирам с постче! Първо, искам да благодаря на Мели за страхотната снимка, която ми направи! Второ, знам, че обикновено в такива постове има поне един giveaway, но аз нямам възможността и желанието да правя такива в близкото бъдеще, защото не бих могла да се разделя с някоя от книгите си нито да купя такава, само за да я подаря на някой непознат. XD Това изречение си плачеше за "emoji". 
  Вместо това ще споделя постиженията си през последните 2 години и ще ви зарадвам (надявам се) с един book haul, който ще представлява купените ми наскоро книги.

Какво постигнах през последните 2 години?
  • 378 публикации
  • 66 800+ гледания общо (за сега)
  • Средно по 3000+ гледания на месец
  • Най-много преглеждания за един ден съм имала около 850
  • Ревюто ми с най-много гледания е на Двор от мъгля и ярост със 720 преглеждания
  • Преди блога си имах около 75 книги, сега имам около 350
  • 503 прочетени книги според Goodreads.
  • Имам Bookstragram, който безсрамно рекламирам
  • Работила съм с 8 издателства (Ибис, Егмонт, Колибри, Пергамент Прес, Тиара Букс, Еклиптик, Deja Book, SkyPrint и Orange Bookс)
  • Помогнах за издаването на книга като я редактирах- Magick
  • Станах beta-reader (или редактор)
  • Запознах се с Краси Зуркова, а срещата беше организирана от издателство Егмонт
  • Проведох две интервюта с писателки- с Цветелина Владимирова и с Мира Монро
  • Срещнах се с най-най-най-любимия ми писател EVER- Брандън Сандерсън
  • Запознах се със страхотни хора, макар и само по интернет
  • Публикувам възможно най-често в блога си, защото си го обичам
  (Искам само да отбележа, че настоящата ми статистика на блога е повече, отколкото някога съм очаквала, така че много се гордея с нея, защото обикновено мои неща никога не добиват популярност.)

  Това са така наречените ми постижения, сега е време за моя Book Haul:
  Някои от книгите вече съм ги прочела и някои от тях имат ревюта.


След като уцелих ъгъла, когато правех черновата на един пост, реших да снимам само по този начин и сега всичките ми снимки ще са от този тип. Нека да игнорираме факта, че снимам като първобитен човек и да се насочим към по-важното- книгите.


  Реших да слея трите снимки в една и смешното е, че изглежда все едно всяка следваща съм я снимала от по-близо, а не е така. 
  В момента чета A Conjuring of Light и съм обсебена от цялата трилогия! Обожавам я! Имам ревю на A Darker Shade of Magic и съм замислила един общ пост за трилогията, но не съм сигурна дали ще го напиша или не.


Причината да е съм се захванала с тези красавици е, защото смятам, че са доста тежки и сякаш не съм готова за тях. Чух, че светът на Малазанската книга на мъртвите е сред най-сложно устроените, което си ме плаши...


След като прочетох Нещо повече от любов... на Джули Джеймс останах очарована и веднага си купих Неочаквано едно лято...


Обожавам Пазители и даже имам две копия! Защо тогава не направиш giveaway, може да попитате и аз ще кажа, че не искам да се разделя с нито една от двете! 


Обичам Друговремец и най-сетне си купих втората книга, но я имам от известно време и още не съм се захванала с нея...Изчаквам просто да минат тези два месеца и ще прочета повечето дебели книги, които имам. Надявам се.


Хвърлила съм й око от 2 години и смятам скоро да я прочета. Със сигурност изглежда интересна и има висока оценка от всички, на които се доверявам.


Това е книга от съвсем зелено издателство, която е на една от любимите ми писатели на еротика, така че трябваше да я имам, а Скайпринт бяха така добри да ми я предоставят, за което им благодаря!


Нямам идея за какво точно става дума в тази. Не знам какво да очаквам и дори нямах намерения да я чета, но издателство Ибис ме изненада с нея и аз съм нетърпелива да я прочета. 


Вижте каква красавица! Толкова е огромна! Нямам търпение да се захвана с нея. Джо Хил е синът на Стивън Кинг, чиято То стои на рафта ми от няколко месеца, защото е 1400 страници. 


Тази ми хвана окото още преди да излезе и когато видях, че е намалена на само 11.98€ трябваше да я имам, защото е с твърди корици.


И последно, но не на последно място- Кървава целувка на Дж. Р. Уорд. Нямате идея колко много обичам книгите й и братята! Просто нямаше как да не си я купя.

Това е всичко от мен за днес. За последните 2 години така и не се научих да завършвам постовете си като хората, така че до следваия път, fellas!