петък, 30 юни 2017 г.

June Wrap Up


  Може бройката на прочетените ми книги за юни да ви се стори голяма, но аз съм готова да се обзаложа, че това ще са 95% от книгите, които ще прочета това лято, защото скоро почвам работа и няма да имам време, а на всичкото отгоре и блога ми опустя. Трябваше да пусна нещо още във вторник, но след хиляди отлагания най-сетне се реших да седна и да напиша пост.
  Добрата новина е, че имам вече нов компютър, от който мога да пиша, но шрифтовете си още не съм ги оправила и известно време май ще пиша предимно с този (на картинките). Това няма значение сега, ще продължа напред към следните книжки.


  Тъй като вече говорих много за тази книга, само ще оставя линк към "ревюто ми", който ще е в кавичките и в заглавието като всички останали.


  Като започвах да чета книгата си мислих как може би няма да ми хареса толкова, колкото братството или как няма да е толкова добра, но о, как съм се излъгала! Хареса ми и съм доволна, че реших да я прочета!


  Един чудесен край на страхотна трилогия. Не знам, сигурно поне 20 пъти ще се повторя тук, но- доволна съм.


Макар и мъчното начало, през което минах, за да навляза в историята, останах впечатлена от книгата. Хареса ми стила на писане, който беше необичаен и много завладяващ, пристрастих се и бързо-бързо я прочетох. 

5.Вампирите и градът

  Прочетох Как да се омъжиш за вампир милионер преди около 2 години и оттогава зациклих на първата книга и не продължих нататък, без значение, че исках да дочета поредицата. Защо? Отговорът е прост, не исках да чета книга за агент на Коловете, защото не мислех, че ще ми хареса, при което започнах тази книга с нагласата, че няма да остана доволна. О, как съм се излъгала! Не само, че ми хареса, ами че и това беше последният окончателен тласък, който ми трябваше, за да изям останалите книги.
  Нямам ревю, защото щях да пиша едно и също и за останалите 14, които прочетох за 2 седмици, единственото, което си струва да се знае е, че книгите са добри.

6. Сърце на вампир

   Разбира се, те не са нещо кой знае колко невероятно. Структурата на сюжета се повтаря във абсолютно всяка една книга до толкова, че са напълно предвидими, дори можеш да се досетиш кога ще се случи интригата, но всяка история е уникална и различна, всяка от жените реагира различно и се държи по свой си начин и това е най-важното. Освен това в новите книги се виждаме със старите герои и да, това винаги ме е радвало.
  Историята на Ема и Ангъс ми хареса, естествено беше забавна, смях се със сълзи, както и на всички останали. Това, което ми хареса още повече е просто самата личност на Ема. Забавна, силна, бойна...ах...

7. Неочаквана любов

  Това е любимата ми книга в цялата поредица. Първата ми любима от 16-те и може би най-любимата. Няма да казвам нищо повече.

8. Коледно желание

  Тази беше сладка.
  Може би забелязвате как коментарите ми стават все по-кратки и по-кратки, но вече казах всичко, което имах и просто ще казвам само по две-три думи.

9. Secret Life of a Vampire

  Тази беше доста забавна, защото е за Джакомо. Ситуацията около запознаването му с Лара е много забавна, а освен това е герой, който не срещаме чак толкова често, колкото останалите. Беше ми доста интересно и забавно да чета за него и развитието на книгите и самата история е много хубаво...Пак почнах да се повтарям. Тази равносметка окончателно е the lamest one.

10. Forbidden Nights With a Vampire

  Оооообичам Фил и Ванда! Тук за пръв път научаваме малко повече за Фил, разбират се подробности около миналото на Ванда, която тя разкри във втората книга и запали любопитството ми.

11. The Vampire and the Virgin
12. Eat, Pray, Love

Втората ми любима книга е тази на Карлос и Кейтлин. Забавна, хубава и пълна с действие, а освен това за пръв път се сблъскват и с китайците, където историята се задълбочава и приема нов тип обрат, който ще е много важен за следващите книги, защото се запознаваме с изцяло нов враг.

13. Vampire Mine

  Този роман е за Конър- мистериозна личност, която се е обявила против любовта между вампир и смъртен. Неговата история е друг вид, няма да я издам, но е два пъти по-трогателна от тази на останалите вампири. Тя е като една жестока шега и да бъде с Мариел и като дар за него. поне според мен.

14. Sexiest Vampire Alive

  Представата ми за Грегори се мени през всичките книги, в които четох за него. Той е много естествено прекрасен герой, особено когато го опознае човек, но откакто научих, че реалните му години са 47, а е умрял на 29 започнах да си го представям като някакъв надебелял плешив чичко, а заглавието на книгата не е иронично. Той се води плейбой и със сексапил в излишък, нооо...едно е да си представяш за вампир на 500 години, изглеждащ като на 25 и друго за такъв на 47, изглеждащ като на 29. Просто ми е странно.
  И не, името му не е Грегъри, а Грегори, майка му е чехкиня. (Така ли се пише?)

15. Wanted: Undead or Alive

Това ми е най-малко любимата книга и не е защото е лоша, напротив, страхотна е, но не ми хареса как завърши, което не лошо. Повтарям, книгата е прекрасна, но...не ми харесва как завърши и това е. Със щастлив край е, но...твърде удобен.

16. Wild About You

  Значи, откакто прочетох истоията на Хауърд не мога да се спра. Както си стоя и се сещам за следното: Handsome Howard, Hunky Howard. He-Man Howard, при което ми става смешно и миличко едновременно, защото Хауърд е като един голям мечок (и той си е) и да... Просто всичките прилагателни, за които се сеща Елза за него започват с Х.

17. The Vampire With The Dragon Tattoo

Една от най-милите и сладки истории. Имах малък проблем с книгата, но тъй като напълно разбирах положението на героинята, не държа реакцията й срещу нея. Това, което ме накара да заобичам книгата беше жертвоготовността на Дугъл. Не че останалите мъже не бяха готови да умрат за жените си, но той бе готов на друго и да...

18. How to Seduce a Vampire (Without Really Trying)

  Някъде от 5-тата книга на поредицата чаках с нетърпение историята на Золтан, защото ми беше изключително интересно. по някаква причина си бях втълпила, че го харесвам много и ти да видиш! Имало си и причина за това! Което естествено ме накара да остана много доволна. Неговата история дава шанс да се случат едни неща с човешките жени и така нататък, което е много добре и много удобно замислено, но това, което лекичко ме разочарова беше краят на книгата и резултатът на Золтан. Отново като в книгата на точка 15- тя не е лоша книга, страхотна е, даже май й дадох 5 звезди, просто крайният резултат ме разочарова. Но аз просто искам всички да са безсмъртни вампири.

  Това, което много ме дразнеше през цялото време бе как само една от жените нямаше нищо против да е вампир заедно със съпруга си. Макар и другата да реши да се промени след едни десетина години, това не  променя нещата. НИКОЯ друга не искаше да се раздели със светлината и просто...макар и да ги разбирам, не мога да разбера какво толкова щеше да стане ако поне си бяха обърнали режима и като мъжете си спяха денем и будуваха нощем, ама не. СЛЪНЦЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! КАКВО ЩЕ ПРАВИМ БЕЗ НЕГОООООО?!

19. Crouching Tiger, Forbidden Vampire

  Хареса ми да видя повече от Ръсел, неговата история и личност, тъй като не се вижда чак толкова много от него. Обратите в книгата си заслужаваха, всичко ми хареса и нямам какво толкова да коментирам. Краят беше страхотен, завършен и много добре измислен. Два дни след като приключих с книгата ми се искаше да има още книги, за да мога да продължа да чета истории в този свят. При което исках поредната лбовна история.


  Звучи яко, нали? О, яко е. Дори имам миниревю във фейсбук страницата и дори ще сложа линка в заглавието за повече подробности! 

  Надявам се през юли да успея да прочета поне 3-4 книги и така... С тази работа дето я почвам не знам кога ще публикувам и по колко.

неделя, 25 юни 2017 г.

Любими книги

  

  Днес съм подготвила 3 въпроса, на които ще отговоря и от заглавието става ясно, че и трите са свързани с любимите ми книги. Чувствайте се свободни да отговорите на същите въпроси в коментар!
 1. Коя беше първата ти любима книга?

  Хекс Хол. Както вече многократно съм казвала, това беше първата книга, която почетох по свое собствено усмотрение и в продължение на 3 години беше моята любимка. Не че сега не е по сантиментални причини, но тогава беше просто най-добрата, И не просто самата първа книга, а цялата трилогия. 
  Чела съм я три пъти (което за мен е много) и съм си мислела, че някой ден бих могла да я прочета отново, но ме е страх, че като по-опитен читател може да не я намеря за толкова хубава, колкото тогава. Освен това, книги като Хекс Хол се възприемат сега за изтъркани, но нека само да отбележа, че тя излезе в България някъде през 2009-10г.

2. Коя е любимата ти книга сега?

  Аристотел и Данте откриват тайните на вселената е настоящата ми любима книга, която пробутвам на всеки. Вече споменах колко много заобичах това романче и колко много му се радвам. 
  Обожавам книгата. Ари и Данте са едни големи сладури, а семействата им са толкова разбиращи толкова забавни и добри...В повечето YA книги родителите обикновено са или някакви двуизмерни личности, които са по-скоро там за украса, отколкото за герои или пък автора ги е убил в някаква катастрофа и затова тук ми харесва, че са активни герои. Винаги съм се радвала, когато някой персонаж е близък със семейството си. Най-вече защото аз не съм.
  Освен това Ари и аз имаме плашещо много общо помежду си и да... ЗАЩО, ЗА БОГА, Е ИЗМИСЛЕН ГЕРОЙ?!
  I am completely sane.

3. Коя е любимата ти книга на всички времена?

Wait for it.
Две са. На Бандън Сандерсън.
There she goes...

Последната империя и Пътят на кралете

  Има ли нужда дори да навлизам в подробности?!
  Естествено, че има- за тези, които не знаят, Брандън Сандерсън е моят И-Д-О-Л. Последната империя е първата му книга, която прочетох. Не знаех нищо за нея, не знаех в какво се спускам, не бях чела до тогава роман на такова високо и тежко ниво с подобна лексика. Единственото, което знаех беше това, което бях прочела като резюме и нищо друго. Отне ми много време, за да навляза в нея, но после се влюбих и я заобичах и ето ме сега, 3 години по-късно напълно и безвъзвратно влюбена в книгите на този човечец. И дори го срещнах!

  А Пътят на кралете я прочетох малко по-късно от Мъглороден. И тя ме измъчи в началото, но веднъж като преминах първите 200 начални страници, останалите заминаха като още 200, а не 900! Струва си, наистина си струва да се загубя в неговите книги за около седмица и винаги ще си струва.
  Сега е ваш ред. 
Коя е първата ви любима книга?
Коя е любимата ви в момента? 
А на всички времена?

четвъртък, 22 юни 2017 г.

#Обсебване


 Време е за един кратък пост, в който ще говоря за това какво става, когато се обсебя от дадена поредица.
  
 Аз съм човек, който обича дългите поредици, в които мога да се запозная с героите подробно, да ги опозная и да видя как се развиват, през какво преминават, какви нови приятели печелят и губят, как се променят и усъвършенстват. Но освен това обичам да чета и поредици, в които всяка книга е за различен герой. В подобни серии обикновено сюжетът е общ и докато се развиват индивидуалните истории, той също се разплита малко по малко, а и винаги обичам да срещам старите герои в новите книги!
  Защо реших да говоря точно за това? Защото днес прочетох 14-тата книга на поредицата Рискована любов на Керилин Спаркс и за пореден път заобичах книгата! Може да не са нищо особено, но понякога имам нужда точно от това. Явно в последните две седмици, в които прочетох 13 от книгите, имам нужда от нещо подобно. Та да, чета по една книга на ден и с мъка съобщавам, че скоро ще я завърша, защото ми остават само още две книги! И ако нямах намерението днес да пиша и да създам страницата във FB (#реклама), сигурно щях да завърша и 15-тата книга.
  Да, точно това се случва, когато се обсебя от дадена поредица, сънувам я, мисля я, чета я, поглъщам я и направо я вдишвам. Това не ми се случва за първи път, но не е ставало и от миналата година през октомври-ноември, когато за 2 седмици прочетох 9-те книги на Кейт Даниелс. Тринадесет книги за тринадесет дни според мен е по-впечатляващо, но това няма значение сега. Въпросът е, че съм го правила и преди- харесам ли си поредица, поглъщам я бързо и то до края! Изтощих си четеца даже. А това не става лесно. Бих казала, че забравям да ям и да пия вода, но това би било лъжа. Все пак ми трябва гориво, хах!
  Някои от другите погълнати поредици са Анита Блейк, ловецът на вампири, Мери Джентри, Вампирите от Морганвил, Чарли Дейвидсън, Хари Потър, Ловците на сенки и Академия за вампири. Има още разбира се, но това са дългите.

  Постът ми днес е кратък, но пък няма да го оставя така. Имам още няколко неща да кажа. 
  Направих си ФЕЙСБУК СТРАНИЦА, която се надявам да развия и вие да ми помогнете като харесате (#реклама).
  И освен това имам няколко въпроса, за да прикрия рекламата си:
  Обсебвате ли се от книги или поредици? 
  По какъв начин? Какво става, когато харесате някоя книга или поредица наистина много?
  Коя е най-дългата поредица, която сте чели?

вторник, 20 юни 2017 г.

А - Z Book Tag


  Видях този таг от Крис Цанкова и тъй като ми хареса, реших да го направя! 
 Бърз ъпдейт- оказа се, че вече съм го правила, но какво пък? Обновена версия!

1. A като Author: Автор, от който имаш най-много книги:


Това е доста труден въпрос, даже май има постове затова.
(Рекламна пауза №1: Косата ми съхне по поне 6 часа през лятото.)

Оказа се, че имам цели ТРИ поста за авторите, на които имам най-много книги. ТРИ поста, fellas... Ще сложа линкове ей сегичка. Както най-вероятно ще видите, някои от авторите са Касандра Клеър (14 книги), Ришел Мийд (14 книги), Дж. Р. Уорд (12 книги) и Рик Риърдън( 10). Тъй като постовете са малко старички и не са били обновявани най-вероятно няма да са изписани всичките книги, но винаги има място за #4!





2. B като Best: Най-доброто продължение някога: 

Този въпрос ме затруднява истински много!

(Рекламна пауза №2: Нямам идея какви снимки ще слагам в поста.)

  Може би Гемина? Аз не съм чак толкова обсебена, че да имам само едно най-добро продължение. Наскоро май не съм се чувствала mindblown...
  Сияйни слова също може да влезе в списъка към добри продължения.


3. C като Currently reading: Коя книга четеш в момента: 

Трудно е да се каже, защото днес прочетох Сърце на вампир на Керилин Спаркс и утре смятам да чета Неочакваната любов, която е 4-тата книга на поредицата на Керилин Спаркс- Рискована любов. Когато пускам тага, най-вероятно ще чета нещо друго.


4. D като Drink of Choice White Reading: Коя е любимата ти напитка докато четеш: 

Обикновено пия вода и то не защото обичам да пия или ям нещо, докато чета, просто ожаднявам (скучен и обикновен човек съм). Освен това обичам да пия кръвта на враговете си, но това е строго поверително.

5. E като E-reader or Physical Book?": Предпочиташ да четеш книги на хартиен носител или електронни книги: 

И двете са книги. И двете си имат своите положителни и отрицателни стани. Сега предпочитам да ги чета на "хартиен носител", но като замина в Англия ще чета (ако изобщо имам време) предимно електронни.  (Ще спестя хиляди! [И ще ги изхарча за книги като се пенсионирам. И продукти за коса.])

6. F като Fiction: С кой герой от книга би излизал/а в гимназията: 

В гимназията всичко е толкова несериозно и драматично... Искам Мики от Ново начало за постоянно!


7. G като Glad you gave this book a chance: На коя книга си доволен/а, че си дал/а шанс: 

The Upside of Unrequited се оказа много хубава. Бях започнала да изпитвам съмнения дали искам да я чета, но когато я видях в книжарницата знаех, че трябва да я имам, ако не за друго, то защото има изключително красива корица. Не съжалявам, че си я взех и прочетох, а напротив.

8. H като Hidden Jem Book: Коя книга за теб е като книжно бижу: 

АРИСТОТЕЛ И ДАНТЕ ОТКРИВАТ ТАЙНИТЕ НА ВСЕЛЕНАТА И МИ ОТКРАДНАХА СЪРЦЕТО!

9. I като Important: Важен момент в живота ти на читател: 

Времето, когато четях Анита Блейк, ловецът на вампири, защото тези, Анита и Лоръл К. Хамилтън ме научиха на много. Времето, когато четях Брандън Сандерсън, защото открих геният... И мига, в който открих Даринда Джоунс и Рик Риърдън, но най-важният момент от животът ми на читател е, когато реших да стана такъв. 

10. J като Just finished: Книга, която току-що си приключил/а: 

Сърце на вампир. (Обичам вампири, съдете ме.)

11. K катo Kinds of Books You Won`t Read: Какви литературни жанрове не четеш: 

Ще цитирам една страхотна блогъка, за която е грехота, че я открих едва наскоро, благодарение на Юлия, а това е именно Кейт от Paper Fury: "Thrillers. I am not thrilled."

12. L като Longest Book You`ve Read: Коя е най-дългата книга, която си чела: 

Пътят на кралете и Сияйни слова.
ОБОЖАВАМ ГИ!

13. M като Major Book Hangover Because Of: Коя книга ти е дала усещане за свръх доза: 

Свръх доза, защото ми се е торила твърде много и твърде тягостна, или защото ми е харесала по някакъв хиперболизиран начин? Ако е първото, то това е Нивганощ, която много харесах, но ми дойде в повече, а ако е втората ще посоча Гемина, която е просто УНИКАЛНА.


14. N като Number of Bookcase You Own: Колко библиотеки за книги имаш: 

Ами аз нямам точно библиотеки, имам секция и 3 етажерки.

15. O като One Book You Might Have Read Multiple Times: Има ли книга, която си чел, повече от веднъж: 

Хекс Хол.

16. P като Preferred Place To Read: Къде обичаш да четеш: 

В леглото. 

17. Q като Quote that inspires you / give you all the feels from a book you`ve read: Цитат от книга, който те вдъхновява: 

The purpose of a storyteller is not to tell you how to think, but to give you questions to think upon.

18. R като Reading Regret: За какво съжаляваш като читател: 

Съжалявам, че няма ден в седмицата, посветен на четенето.

19. S като Series You Started And Need To Finish (all books are out in series): Коя завършена поредица искаш да прочетеш до края: 

Повечето от поредиците, които чета не са завършени, а ако са, съм ги прочела... Затова ще кажа, че искам да довърша най-сетне Вампиите от Моганвил.

20. T като Three of Your All-Time Favorite Books: Кажи твоите три най-любими книги: 

Естествено, че не мога да кажа само три книги. Ами ако импровизирам с автори?

Брандън Сандесън
Даринда Джоунс
Кристен Ашли

21. U като Unapologetic Fangirl for: Непростим фен на ... 

Освен гореспоменатите...:
Лоръл К. Хамилтън
Рик Риърдън
Илона Андрюс
Джанин Фрост
Сара Дж. Маас
Беки Албертали
и други.

22. V като Very Excited For This Release More Than All The Others: Коя е книгата, чието излизане очакваш с нетърпение: 

Oathbinger by Brandon Sanderson
Kate Daniels #10 - Илона Андрюс
Throne of Glass #7 -  Не ми се чете за Каол, иска да разбера какво става със Селена/Ейлин!

23. W като Worst Bookish Habit: Кой е най-лошият ти книжен навик:
Имам пост за това ТУК.
Като най-голям ще сложа този, че понякога пропускам доста голяма част от книгата, особено ако е романтика, за да мина към интересната част по-бързо, защото наистина не ми се четат описания на къщи, на хора и на неща, които нямат значение за развитието на двама души.


24. X като X Marks The Spot: Start at the top left of your shelf and Pick the 27th book: Посочи 27-та книга на най-горният ти рафт започвайки от ляво надясно: 

Ще чийтна като избера единствения си дълъг рафт.
Двор от рози и бодли.


25. Y като Your Latest Book Purchase: Коя е последната книга, която си купи: 

Аристотел и Данте откриват тайните на вселената
Кралска клетка
The Upside of Unrequited

Скоро не съм купувала кой знае колко много книги...

26. Z като ZZZ-snatcher book (Last Book That Take You WAY Late) : Коя е последната книга, която те е държала буден/а до късно: 

Амииии... Не знам вече за ой път е го повторя в този пост, но- Аристотел и Данте откриват тайните на вселената, The Upside of Unrequited и ACOWAR.


  Обичам дългите тагове. Доставя ми истинско удоволствие да им отговарям и не е нужно да измислям някакви дълги отговори, за да изглеждат изчерпателни. Уж се постарах да нямам много повтарящи се книги, но някои въпроси го изискваха.
  Сега е ред да тагна Сю и Теди, както и всеки, който има желание да го направи.

събота, 17 юни 2017 г.

Нивганощ - Джей Кристоф

  В свят с три слънца, където мрак настъпва веднъж на няколко години, Мия Корвeрe се присъединява към училище за убийци, решена да отмъсти за смъртта на семейството си.
   След като става свидетел на екзекуцията на баща си на съвсем крехка възраст, Мия се крие в продължение на години – сама и без приятели. Но дарбата ѝ да говори със сенки я отвежда пред вратата на отдавна оттеглил се асасин, който ѝ предлага друго бъдеще в един напълно непознат свят.
   Вече шестнадесетгодишна, Мия е чирак в най-голямата и смъртоносна група убийци в Червената църква. Там тя ще трябва да се справи с предателство и да се бори за живота си, защото да се провали означава да умре...
_______________________
   Аз съм мазохист. 
   (Но пък кой читател не е ?)
   За пръв път се сблъсквам със самостоятелният стил на писане на Джей Кристоф и неговият индивидуален проект Нивганощ. Влюбих се и в двете корици още като ги видях за пръв път и много скоро ме привлече и самата идея. След прочитането на Илумине и Гемина, бях твърдо решена да се докопам и до останалите заглавия на Ейми Кауфман и Джей Кристоф. Мога да кажа, че не останах разочарована от Нивганощ.
  Стилът на автора е интересен и със сигурност доста оригинален. Притежава типичната за мъжете описателност, но много по-цветиста, отколкото съм свикнала, което пък поддържаше интереса ми през по-голямата част от времето. Тази книга е олицетворение на наркотик, който бавно те пристрастява, докато не станеш напълно зависим от него. Това, което ми хареса още повече беше, че Джей Кристоф не се опитваше да захароса по никаъв начин гадостите в романа си, а аз обичам да чета повече подобни неща.
   Предизвикателството, което изпитах към Нивганощ не беше да свикна с необичайния за мен стил на писане или пък дебелината й, а по-скоро колко бавно и постепенно се рзвиваше действието, защото реално отнема едни 200 страници преди Джей Кристоф да ни хвърли в реалните интриги и проблеми на Миа. След това всичко напълно си заслужава. В романът му има много и постоянно действие, тайнственост, чувства, интриги и дори драма. Има загуба, приятелства, предателства, сенки (как обичам сенки!) и още толкова много неща, които компенсират до край бавното начало! Заобичах книгата и с удоволствие бих прочела третата, а сега малко за героите.
  Миа е забележителна героиня, която се развива в продължение на цялата книга не само като характер, но и като способности. Тя е отличен боец и убиец, но освен това има съвест (нали?), която не й позволява да убива невинни, което според мен е много важно за цялата трилогия. Харесва ми как е представена и със сигуност се привъзах към нея. Авторът я поставя пред много трудности, изпитания и предизвикателства, които Миа преодолява благодарение на бърза мисъл, на Господин Благ и още няколко скрити коза. 
  Обожавам силата, която притежава!
  Тя завързва няколко приятелства по време на престоя си в Църквата, които са много интересни като започнем от Трик, който от почти самото начало е в историята и продължим към Ашлин, Наев и Карлота.
   Допадна ми разнообразието от герои, характери и личности, хареса ми, че персонажите не са двуизмерни, а всеки си има история, която или беше спомената или (може би) бе оставена за по-нататък в трилогията. Джей Кристоф също така разказва миналото на Миа паралелно с настоящата история, особено в първата част на романа си, което за мен беше много интересно и то е една от причините да се задържа в историята.
  Шахидите (или иначе казано 'преподавателите') също ми се сториха интересни и заплетени личности, които би ми било интересно да опозная по-подробно в следващата книга. Няма да издавам нищо за тях, за да не спойлна нещо друго. 
  Това, което за малко да забравя да кажа е как на моменти бележките на автора ме забавляваха много, защото бяха пропити със сарказъм и хумор, а друг път бяха доста описателни. Аз бих казала да не ги пропускате, защото звездичките в текста не водят до някакво пояснение от научна гледна точка, а от сюжетна. Там авторът (Джей) пояснява някои подробности за света на книгата, материали и хора, които иначе не би могъл да набута в оригиналния си сюжет, защото биха били ненамясто. Харесаха ми, както казах, някои бяха забавни, а и така все пак доизградиха света на книгата.
  Последите 100 страници бяха наистина невероятни, направо брутални! Те ме накараха да заобичам книгата наистина много, защото бяха преизпълнени с екшън, боеве, убийства, разкрития, предателства и още много вълнение! Случиха се някои неочаквани (за мен) неща, които ме оставиха с отворена уста и тръпнеща от вълнение за втората книга! Нивганощ е една страхотна книга и се радвам, че я прочетох!

Много благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!  

вторник, 13 юни 2017 г.

ACOTAR/TOG Would You Rather Tag


Благодаря на Мели за страхотната снимка и тага! На свой ред ще поканя всеки, който има желание да го направи. 

1. Да бъдеш част от вътрешния кръг на Рисанд или част от двора на Елин?

  Като се има предвид, че двора на Ейлин е малко под напрежение и зает с повече драми, със сигуност бих предпочела да съм част от този на Рис, пък и харесвам илирианците.


2. Да живееш в Притиан като човек (преди ACOTAR) или в Адарлан като елф (преди TOG)?


И аз като Мели ще избера да съм елф в Адарлан преди събитията от поредицата, за да си имам магията и да си живея щастливо. Защо не искам да съм в Притиан? Освен че да си човек е скучно и опасно, там те са били и слуги преди войната, така че, не мерси.

3. Да бъдеш пленен/на Под планината(завинаги) или поробен/на в Ендовиер(завинаги)?

И в двете биваш подлаган на сериозни мъчения, но докато в едната книга затворът дълго време продължава да работи, то в другата (Двора) биват всички освободени още в първата книга. Предпочитам да страдам по-малко, така че бих се поставила в Под планината.

4. Да се биеш срещу Ианта или срещу Калтейн?

Тея преводи са много интересни. Всеки без проблем превежда Ja като Я, но не и Ia като Я. Логика (на жена). Аз я наричам Янта и с радост бих й ступала задника.


5. Да контролираш Котела или Ключовете на Уирда?

Искам голямата тенджера!

6. Да празнуваш Звездопада или Самхейн?

Звездопада според мен е по-интересен и по-красив. Винаги съм обичала да бъда на открито, особено вечер и да наблюдавам звездите. Едно от нещата, които ми липсат от село е чистото и хубаво небе със стотиците звезди!

7. Да имаш бебе прилеп или бебе ястреб? (това е препратка към Рисанд и Роуан, ако разбирате на къде бие този въпрос)

Не искам деца, не ми пука, че това е като игра. Вместо това ще избера библиотеката на Рис с нещото в нея!

8. Да рисуваш с Фейра или да ядеш шоколад с Елин?

Ами аз съм отчайващо бездарна с четката или молива, затова със сигурност с Ейлин (мразя бг варианта пък!) бихме могли да си похапнем много шоколад...И торта...И бонбони...И мъфини...И още шоколад...

9. Да бъдеш партньор с Рис или Роуан?

Ами тъй като най-наскоро прочетох третата на двора, казвам на 100% Рис. Освен по характер той е повече мой тип, защото...ами не си падам по руси сега, повдига ми се вече от тях! (Нищо лично към русите, особено естествените.)



10. Да бъдеш партньор с Фейра или с Елин?

О, Ейлин със сигурност! Ако съм с Фейра, най-вероятно ще се избием! XD (Проблемите на творците *deep sigh*)

11. Да убиеш Ераван или Кралят на Хиберн?

  Ераван. Сериозно ли?! Къде в ERAWAN видяхте В, бе, хора?! Т'ва да не ви е немски или фонетичната клавиатура -_- 
  Хиберн дори няма да го коментирам. Смятам го за невъзможно за произнасяне от англоговореящ... Изведнъж много се зарадвах, че съм изчела всичките книги на английски, спестила съм си тудността да казвам Хиберн... Казва се ХАЙБЪРН, а може и без р-то. -_-
  Това не трябваше да е таг, а пост от типа на "Реакциите ми към превода".
  Та, да се върнем на въпроса- Бих избрала да убия и двамата, особено преведената им версия.

12. Кой шип да се сбъдне: Мориел или Насиан?

Насиан. Защото прочетох третата книга и знам отговорите на много въпроси и  имам още повече въпроси. (Пък и Неста ще подлуди Касиан, както и той нея. Това е единственото, което харесвам в нея- колко са забавни отношенията им.)


13. Да летиш с тринадесетте или с илирианец?

Ако илирианецът е някой от възпитаните...О, да! Не бих се качила при онези вещици... Не бих и яхнала някое такова нещо...По-скоро предпочитам истински човешки ръце да ме държат. Най-вече защото моите много се потят и най-много да падна от другото същество.

14. Да бъдеш част от Двора на мечтите или Двора на Терасен?

Ами Двора на Терасен още не е завършен, а Дворът на Мечтите е уникален!

16. Предпочиташ сериалът за Стъкленият трон да не процъфти или вероятен филм по Двор от рози и бодли?

  Предпочитам да не съсипват хубавите книги като правят глупости като сериали, филми, пиеси, мюзикъли, опери и така нататък. Виж, един круиз на тема ACOTAR или ToG, няма да откажа...

неделя, 11 юни 2017 г.

Cheating #1: Книги, които ме впечатлиха наскоро

  

Както може да се види, това е една нова рубрика, която няма нищо общо с изневярата. Под Cheating имам предвид "Мамене"  и ще използвам тази поредица, когато не искам да пиша ревю на дадена книга, но пък искам да споделя нещо за нея, което също така не е от типа на "Х причини да прочетете У книга" и затова го наричам "мамене", понеже е нещо по средата. Може би.

  Днешния пост e повече на тийн тематика. 
  Напоследък се улавям как публикувам ревюта все на изпратени ми от издателство Ибис книги сякаш това са единствените романи, които чета, което не е така и се вижда от месечните ми равносметки. Проблемът е, че отново съм затънала в някакъв писателски застой, който не се отнася само до творчеството ми, но и до блогърството, което означава, че нямам идея за постове, не ми се пишат ревюта, а за тагове и дума да не става. Омръзнало ми е от тях, а имам толкова хубави, които бих могла да направя!
  Затова реших днес да се опитам да напиша този пост, който дори още си няма заглавие.
  За последните четири-пет дни прочетох две много хубави книги, до едната от които успях да се докосна толкова много, че чак се стреснах, а до другата не чак толкова, но все пак ми хареса. И двата романа са contemporary (май?), а аз ги наричам тинейджъски. Може да са ви познати още като лигави любовни истории, които обаче включват и LGBTQ+ общността и всъщност засягат важни теми. Това, което ми харесва в тези две книги е, че са универсални и че всеки (поне така мисля) е минавал през подобен период в своите тийн години (или по-късно) като не е задължително да е подлагал ориентацията си под въпрос.
  Та, ако все още някой не се е досетил, книгите, за които ще говоря днес са Аристотел и Данте откриват тайните на вселената и The Upside of Unrequited. Тези две повествования се наредиха сред любимите ми за по-малко от няколко дни и аз просто не мога да повярвам колко много ми харесаха! Преди да започна да ги разглеждам, обаче, искам да отбележа, че те не са за всеки! Според мен и двете са книги, предназначени за хора, които не са общителни, а срамежливи, антисоциални, интроверти или просто такива, на които им е неудобно сред големи групи или сред връстниците им, за да могат да разберат написаното. Това, според мен, са книги, които най-много биха се харесали точно на този тип личности, защото най-лесно се биха докоснали до героите. Освен това, винаги има изключения и затова  не казвам, че ако сте пълната противоположност на персонажите няма да ви харесат или обратното. Другото, което е, ако сте хомофоби, със сигурност няма да ви харесат, защото и двете концентрират огромна част от себе си върху LGBTQ+ мотива.
  Без повече странични неща, започвам същинския пост, ако не съм изпуснала до сега повечето си читатели, а ако все още четете това- благодаря, че сте толкова упорити!
  
1. Аристотел и Данте откриват тайните на вселената

  Трябва да си призная, че като видях българската корица бях леко разочарована от нея, защото оригиналната е толкова по-яка, но се оказа, че с течение на времето заобичах книгата толкова много, че и корицата също ми стана сред любимите. Освен това, това прекрасно творение е направено от много качествена хартия и е с хубави, твърди листи, които посто ми беше удоволствие да разгръщам. 
  Влюбих се в Аристотел и Данте откриват тайните на вселената много бързо. Отне ми изключително малко време да навляза в историята и още по-малко пък, за да я обикна. Причини са много, но най-вече са следните:
  •   Стилът на писане е лек, красив и просто прекрасен!
  •  Има много пряка реч! Аз съм изключителен почитател на диалозите и когато преобладават в книга е на 65% сигурно, че тя ще ми хареса.
  •   Имам много общо с Ари, включително и вида на кучетата ни, с едно мъничко изключение във външността им.
  •   Ари е най-голямото сладурче, за което бих могла да чета. Имаме толкова общо с него (не всичко, естествено), че ми беше много лесно да го разбера и на моменти беше все едно аз говоря, а не той. Това толкова много ми хареса, наистина. За пръв път имам толкова общо с някой герой, че чак е плашещо!
  •   Родителите на Ари и Данте са просто страхотни! Рядко се среща книга с така активни родители, които освен това са и толкова приемащи децата си такива, каквито са, забавни и добри. Толерантни и разбрани и просто...земни. Толкова много ме зарадва това как и двете семейства приеха това, че Ари и Данте се обичат като много повече от приятели и просто бях истински очарована от тях.
  •   На Ари му отнема наистина много време, за да осъзнае какъв е, за да разбере себе си, което е горе-долу главната тема. Той е едно объркано момче-тинейжър, което се опитва да намери мястото си в света, а Данте е просто един голям сладур. Той е първият приятел, който Ари някога е имал и заедно са много сладки!
  •   Тяхното приятелство и отношенията им са наистина добре и красиво изградени, което още повече ми харесва, защото всеки, който следи от малко по-дълго блогът ми знае, че аз обичам добре изградените връзки. Семейни, приятелски, романтични...
  Има още толкова много неща, които мога да споделя за тази книга и една от причините да избрах да не пиша ревю е, защото просто не мога. Все ще остане нещо важно, което не съм споменала, затова реших да се огранича само с няколко точки, които не са задължително тези, които са ми направили най-голямото впечатление, а по-скоро, които са ми хрумнали първо.
  Не знам вече за кой път ще кажа това, но аз се влюбих в Аристотел и Данте откриват тайните на вселената. Имаше въпрос в един таг, който правих преди време, който беше нещо от рода на "Коя книга е вашата Библия?" и тогава не знаех какво да кажа. Мисля, че или съм споменала някоя от книгите на Брандън Сандерсън или Анита Блейк, ловецът на вампири, но ако сега трябва да го отговоря, то Аристотел и Данте откриват тайните на вселената със сигурност ще е първото, което ще ми хрумне. 

2. The Upside of Unrequited
 Причината да не успея да се докосна чак толкова до тази книга е, не защото е лоша, а защото главната героиня е пухкава и е self-conscious и постоянно беше засягана темата за външния й вид- нещо, което за мен няма никакво значение.  Държа да отбележа, че напълно се насладих на The Upside of Unrequited, но просто имаше някои въпроси в нея, които за мен бяха наистина далечни и непонятни и други, които бяха толкова точно описващи ме, че отново си беше плашещо. Прочитайки тези две книги осъзнах, че наистина явно има доста хора, които преминават през един така популярен, че е почти нереален, период в живота си и просто нямаше как да не се насладя на книгата.
  Освен това Беки Албертали е авторката на Simon vs the Homo Sapiens Agenda, която аз много заобичах и нямаше как да не проявя интерес към тази също.
  Това, което много ми хареса в книгата е:
  •   Стилът на писане, който е лек, приятен и дори забавен!
  •   Моли е просто толкова голяма сладурана, която макар и на моменти малко да ме дразнеше, разбирах напълно! Някои от ситуациите, в които попадаше бяха много подобни на такива, в които съм попадала и аз (и най-вероятно половината от населението на планетата).
  •   Има две майки. И сестра й също е обратна. И аз просто се разтапям сред цялия LGBTQ+ мотив! ОБИЧАМ, КОГАТО В КНИГИТЕ МИ ИМА ХОРА С РАЗЛИЧНА СЕКСУАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ!
  •   Тук идва Мина, която не само че носи името на братовчедка ми, но е и пансексуална! (Само дето това така и не се обяснява какво е и ще остави хората да се чудят, освен ако като мен не са знаели какво представлява пансексуалността предварително.)
  •   Споменах вече майките й. Те са страхотни! Само не знам защо от време на време ги наричат по имена, но няма значение! Това са също прекрасни  и активни родители, които се интересуват от живота на децата си!
  • Рийд е сладурче, което най-вероятно е книжно плъхче, запалено по Властелинът на пръстените и Игра на тронове. Много ми  хареса как е изграден персонажът му.
  •   Едно от нещата, които за малко да пропусна да спомена тук, а то е сред НАЙ-ВАЖНИТЕ неща е, че връзката между сестрите- Моли и Каси е изградена много добре. Много хубаво е показана. Те са наистина близки и се сблъскват с проблемите, които следват, когато едната си намери прител(ка), а другата остане сама. Тогава връзката им бива поставена пред истински предизвикателства и тук дойде малка любовна драма, която ме подразни. Отношенията им наистина по едно време се развалят и Каси ми лазеше по нервите наистина дълго, заради начина, по който се държеше с Моли.
  •    Моментите между Моли и Рийд са едни от най-хубавите според мен и ги четях с голям интерес и удоволствие. Тинейджърът в мен се радваше изключително много на тази книжка. (Да, знам, че съм на 18 и на практика съм още тинейджър, но се уморих от тийн нещата преди 2 години...)
  •   Развитието на действието беше изключително сладко. Краят беше толкова трогателен и щастлив, че нямаше как да не ми хареса. Останах доволна от развоя на събитията и заобичах книгата.
   Със сигурност това са две романчета, които не очаквах да обикна толкова много. И за двете се колебаех дали да си ги купя, или не, дали да ги прочета, или не, но когато ги видях в книжарниците просто трябваше да ги имам. Радвам се, че ги прочетох и се надявам да не подведа някого с мнението си, понеже не мога да бъда безпристрастна към тях. Обичам ги и се надявам всеки, който реши да ги прочете да ги заобича поне мъничко.

петък, 9 юни 2017 г.

Кървава целувка - Дж. Р. Уорд

 С голямо удоволствие най-сетне се захванах с първата книга от спин оф поредицата на Братството на черния кинжал- Наследството на черния кинжал и мога смело да заявя, че не останах разочарована, но кога ли Дж. Р. Уорд не е успявала да ме впечатли?
  Обичам стила й на писане! Не знам как го прави, но тя винаги успява да се всели в героите си, но след повече от 30 нейни книги едва ли бих могла да очаквам нещо повече от нея. Толкова много обичам как пише- леко, но завладяващо, с идеално балансирани описания и диалози, така че никога да не прекали с нито едно от двете. Много обичам всяка нейна книга, включително и тази. Даже си мисля, че тази я харесах повече от някои от останалите.
  В Кървава целувка нещата са една идея по-различни, отколкото в братството и самата й идея е като глътка свеж въздух в света на братята, но това не означава, че книгата е слаба, а напротив. Освен екшънът, който се рзвива около приемането на учениците в програмата за нови воини, в нея има и нещо като криминална част, защото разследват смъртта на една млада жена-вампир, която е била жестоко убита. Тази част на книгата всъщност е концентрирана предимно върху Бъч и Мариса, които винаги съм харесвала много, така че нямам против да прочета за тях и да видя как се е развила връзката им и как продължава да се развива, защото въпреки всичкото време, в което са били заедно, те все още има на какво да се научат.
  През това време Парадайз й Крейг се опитват да се справят с положението, в което се намират- всеки по своя си начин и са изключителните сладури поне от моя гледна точка. Спомням си как се запознаха и веднага разбрах как бих искала да прочета тяхната история, защото Парадайз не е типичната аристократка, която е доволна да бездейства и да бъде послушно момиче. Не, те искат да се научи да се защитава, за да не бяга и да не се крие, ако последва ново нападение от обществото на лесърите, които не присъстваха в книгата. 
  Самото й желание да разчупи нормите на обществото и да направи нещо немислимо ме накара да я харесам от в 13-тата (книга), а нейната история ме накара просто да я заобичам веднага. 
  Историята на Крейг е малко по-различна. Може би дори от името му личи, че той не е аристократ, а напълно обикновен гражданин. След нападението на лесърите от преди няколко книги в първата поредица (знам, че е объркващо, аз пък дори не помня нападението) Крейг е загубил семейството си и единственото, което му е останало е да се включи в програмата. Да го приемат в нея и да я завърши е неговата цел...Докато не среща Парадайз. Естествено, това може и да звучи изтъркано, но те нито веднъж не се отказват от своята цел и от тренировките си. Ако не друго, то точно те ги сближават и въпреки че е недопустимо аристократка да бъде с някого от простолюдието Парадайз се бори до последно за Крейг, който от своя страна смята, че тя има нужда от някой по-добър.
  Междувременно и двамата демонстрират невероятна сила и издръжливост по време на приемането им в програмата и ме радва това какъв роден лидер е Крейг и колко силна и целеустремена е Парадайз, защото това доказва, че потеклото няма никакво значение. 
  Друго, което ми хареса в Кървава целувка са останалите герои, участници в тази програма един, от които е Пейтън. Неговата книга ще бъде третата, но не за това ще говоря. Той е един страхотен приятел на Парадайз, който е винаги до нея и й помага. Може и да са имали някои неразбирания, но много го харесах и нямам търпение за неговата история.
  Освен това предвиждам, че един от новите ми любими герои ще е Акс и може би Ново, която се надявам да не бъде променана. И двамата са интересни герои. Акс е типичен на вид металист или пънкар с татуировки и пиърсинги, а Ново е нещо като по-млада и една иде по-мека версия на Хекс? Може би? Наистина ми е много интересно да науча и прочета повече за тях, а освен това има още един герой- Бун, който е истинска мистерия за мен. Смятам, че е ненужно да споменавам, че искм да видя и неговата история.
  Кървава целувка ми хареса много. От начало си мислех, че ще се окаже малко по-слаба от книгите на Братството, но след това нещата се промениха, всичко ескалира и аз останах много доволна от всичко в книгата, включително и нейния крал. Срещата на Крейг с Абалон беше едно от най-сладките неща, за които съм чела. Бащата на Парадайз е възможно най-добрият, който би могла да има.

вторник, 6 юни 2017 г.

Тайният портал - Ева Фьолер


  Завладяващ финал на една прекрасна трилогия, Тайният портал отговаря на всички въпроси и няма да ви остави разочаровани.
  Не мога да повярвам, че са минали горе долу три години, откакто за пръв път се запознах с Ева Фьолер и нейната така прекрасна трилогия! Още тогава се влюбих в нея и с последната си книга тя доказва, че е имало защо! 
  Стилът й на писане е все така хубав и приятен, лек и бърз за четене. Погълнах всичко на един дъх и прочетох романа много бързо. 
  Събитията в Тайният портал са много по-големи, отколкото в първата или дори във втората книга. Те буквално са на живот и смърт и то не само за хората, а и за самото време. Това, срещу което се изправят поставя на риск всичко, което познават и отново има неочаквани обрати, нови приятелства и предателства, както и тяхната прекрасна връзка.
  Ана и Себастиано винаги са били прекрасна двойка. Тяхната връзка изключително много ме радва и ми харесва, че в тази книга най-сетне ги виждаме да работят заедно като истински отбор. Освен това вече са минали едни 4 години от събитията в Гондолата на времето и те са опитни партньори, които знаят какво правят. Обичам как ги е представила Ева Фьолер, обичам всичките им приключения до сега и изобщо не исках да се разделям с тях.
  Ана за пореден път е в епицентъра на събитията и както се очаква, тя изиграва много важна роля. Наистина я харесвам като героиня, защото в последните 3 книги ясно се наблюдава нейната промяна от обикновената, нищо неподозираща тинейджърка, пристрастена към технологиите, неинтересуваща се от история, в тази страхотна героиня, която преминава през наистина много трудности и винаги успява да измъкне себе си и Себастиано живи и здрави. 
  Може би за трети път ще кажа колко много харесвам нейната "дарба" да усеща опасността, когато вратът й я засърби и винаги ми става малко забавно, когато това се случи. В Тайният портал имаше със сигурност много повече застрашаващи живота събития, но освен това се появиха и някои забавни моменти с новата й приятелка Ифи, които си струват да се прочетат.
  Винаги съм харесвала Себастиано, още от първата книга ми направи впечатление, но тогава почти го нямаше в нея, а във втората си беше изгубил паметта. Сега, в последния роман от тази страхотна трилогия той е постоянен главен герой, който естествено трябваше да поеме някой и друг удар, но за сметка на това демонстрира впечатляващи умения по хвърляне на ножове. На горкото момче сигурно му се е взел ума по някое време,  когато Ана продължаваше сама да се забърква в неприятности и няколко пъти да се материализира в стаята му от нищото. Той е много  умен и се справя добре във всякакви ситуации, но все пак има много повече опит в пътуването във времето от Ана. И все пак, заедно са един страхотен отбор и аз много се радвам, че книгата показва точно това.
  Както вече споменах в началото, Тайният портал разкрива отговорите на всички въпроси, които някога може да са били останали без такъв и е един страхотен финал на тази трилогия, изпълнен с много действия, опасни ситуации, нови приятелства и предателства. А краят! Той беше наистина страхотен и подсказва, че приключенията на Ана и Себастиано не приключват с края на трилогията. Все пак техните животи тепърва започват, а аз нямаше как да заобичам повече тази поредица!
  Изключително много се радвам, че я прочетох цялата и даже бих го направила отново!

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

събота, 3 юни 2017 г.

A Court of Wings and Ruin by Sarah J. Maas

      Останах без думи.
    Книгата беше толкова дълга, толкова много неща се случиха, по много различни начини, с много обрати на събитията и мнението ми се промени няколко пъти и сега не знам какво точно да кажа. 
  От една страна, искам да си кажа абсолютно всичко- и лошо, и хубаво, но от друга искам да спестя негативното, особено знаейки нагласата на повечето хора към искреното, но не положително мнение. Обаче, кога чуждото мнение и неодобрение ме е спирало? По-скоро фактът, че заобичах книгата ме спира от това да споделя всичко. Но аз ще го направя.
  Преди това, моля всеки, който НЕ е прочел Двор от рози и бодли и/или Двор от мъгла и ярост да НЕ чете това ревю, защото макар и да обещавам да няма спойлери за книгата, НЕ обещавам липса на спойлери от другите. И все пак, четете си на ваш риск, аз предупредих и не съм виновна.
СПОЙЛЕРИ ЗА ПЪРВИТЕ ДВЕ!

  И като приключихме с предупрежденията, време е да се впусна в това така нелесно за писане ревю.
  Тъй като ми е малко трудно да започна това мнение, защото нямам идея от къде да тръгна първо, най-напред ще споделя това, което за момент ме разколеба и щях да дам 4, а не 5 звезди. Това именно е множеството любовна драма около всички в Двора на Фейра, но не и около самата Фейра. Те нали там от векове си развиват разни любовни многоъгълници и сега имат сродни души и партньори и това дори на мен ми дойде в повече в един момент, а другото е колко много ме дразнят сестрите й, особено Илейн. 
  Това, което не харесвам в тях е как Фейра, която, в случай че сте забравили, е най-малката от тях, се държи като тяхна майка, а в замяна какво получава?! Едно нищо и никакво НИЩО. Само от време на време като започнат да реват като изкормени, тогава се появяват някакви чувства. Илейн е слаба и безполезна през повечето време, а Неста е затворена, взираща се убийствено във всичко живо и търсеща на кого да се изребчи. За мен и двете са напълно неблагодарни никаквици, чиито роли са твърде големи и напълно незаслужени. Изобщо не ми пука, че накрая изиграха много важна роля, така и не се подобриха, не се развиха, а за мен развитието на героите е едно от най-важните неща в книгите. Може да имат посветен роман на тях (не знам, мога само да гадая), но аз ще го чета само заради другите персонажи, но не и заради тях двете. Не ги харесвам, не ги понасям и са ми напълно антипатични. (Това е един съвсем малък аспект от книгата, който после бива компенсиран, но трябваше да го спомена.)
  Като приключихме с лошото е ред на хубавото.
  За пореден път Сара Дж. Маас ме изумява с писането си, със сюжета си, с героите си и с всичко останало. Изключително доволна останах накрая, въпреки споменатите негативни впечатления.
  Колкото и да ми се иска това да бе края на ревюто ми обаче, ще се наложи да го разширя, защото има много повече неща, които ми харесаха. Като за начало, начинът, по който Сара Дж.Маас е развила действията в ACOWAR ме направи много доволна, защото не чака твърде дълго нито твърде кратко преди Фейра да се измъкне. О, и то какво измъкване! Ако дори след втората книга все още не сте имали кой знае какво добро мнение за Фейра, то в първите 100 страници на тази се надявам да бъдете отнесени като мен, защото макар и да нямах нужда да се убеждавам още колко се е развила главната героиня все пак и последните ми съмнения бяха заличени. Първите 100 страници са ми сред любимите в книгата, защото Фейра си отмъщава по най-грандиозния начин на Тамлин. Тя планира и гради план върху план и около план, а вече всички знаете колко много обичам герои, които са с няколко стъпки пред останалите и макар и кралят на Хайбърн известно време да ги въртеше на пръста си, тези 100 страници няма да ги забравя. Тамлин си получава заслуженото и това за мен е най-важното.
   Едно от нещата, които наистина много ме радват е изборът на име на книгата, така че абревиатурата да се получи ACOWAR, защото наистина се води война.
  И като споменах войната, друго нещо, което трябва да отбележа е как Сара представя първото участие на Фейра в битка да защити хора от злобата на Хайбърн и след това военните действия. Показва каква е разликата между това да убиеш, за да защитиш и да убиеш просто защото е война и можеш, хареса ми как героите не са безразлични към тези действия и как всяка война, в която а участвали (с тази са две?) е оставила някакъв отпечатък върху тях. Това е изключутелно важно в подобни книги и наистина се радвам, че го е засегнала.
  В тези 700 страници се случиха толкова много неща, че не знам вече какво да споменавам и коментирам. Със сигурност ще забравя голяма част от това, което е трябвало да кажа и май ще се примиря с това. Нека просто да преминем към типичното за мен разглеждане на персонажите.
  Фейра, както вече споменах, се е развила много. Доволна съм от трансформацията й, защото няма нищо общо с това, което беше в първата книга и в началото на втората. Има моменти, в които наистина ми се е искало да я ударя с тиган по главата в стил Рапунцел, но в повечето случаи останалите й действия компенсират глупостта й понякога. Ако още малко говоря за нея ще започна да се повтарям, затова ще кажа, че в тази книга тя е истинска High Lady и все още си я харесвам.
  Моят любимец Рисанд е най-великолепното великолепие на великолепията. Обичам го и то не само защото е такъв уникален човек (фей? High Lord?) но и заради начина, по който се държи с Фейра и с всички останали. Още в първата книга бях започнала да изпитвам симпатии към него, а после във втората се запознахме изцяло с Рис, а тук... Тук той е просто уникален! Да не говорим колко голяма роля изигра и как в края на книгата беше накосъм да ме доведе ди истинските сълзи! Но аз съм силна и не плача на книги! *зловещ смях изпод нечие легло*
  Може би трябва да направя един специален пост, посветен на Рис, озаглавен "10 причини защо харесвам Рисанд", защото ако започна да ги изреждам тук рецензията ми ще се превърне в ревю на Рис. Нека само да спомена, че освен че е готов да се жертва в името на всички, които обича отново и отново, той третира Фейра като равна, което за мен е много, много важно. Освен това, за да не превърна книгата в любовният роман, който НЕ е, ще отделя един ред на НЕВЕРОЯТНИТЕ МУ СИЛИ. Бях забравила колко силен е всъщност той, а аз обожавам силни психически и физически герои. (Ако бях персонаж от книга може би щях да съм онзи положителен герой със съмнителните мотиви, който е "a power hungry psychopathic sociopath".)
  Касиан, Азриел, Мор и Амрен са си все така невероятни, забавни, понякога зловещи и заплетени личности, които сякаш получават още по-заплетени истории, за които нищо повече няма да кажа, за да не издам нещо случайно. Това, което ще отбележа е, че много обичам, когато някой автор съсредоточи описанията си по време на битка върху един герой само, защото Касиян е страхотен боец и сцените, в които разсичаше враговете си са ми любими.
  Тук отново се срещане с някои от останалите господари на различните Дворове и дори опознаваме някои. Това, което много ми се иска да видя е малко подтобности около Люсиен, защото се разкриха много интересни и неочаквани неща за него. Искам да видя какво ще направи Сара с тези лимони, които сама си подаде.  Признавам, че макар и да не искам да чета за Неста и Илейн, защото никак не успях да ги харесам (макар че Неста си е badass), съм изключително заинтригувана от частите на мъжете, понеже историите им са заплетени от векове и искам да видя как ще ги разнищи и покаже авторката.
  Има още толкова неща, които искам и мога да кажа, но там е работата, че те са по-скоро за дискусия, отколкото за ревю, защото са спойлери и искам просто с някого да ги обсъдя. Ето защо ще кажа само, че тази книга напълно си заслужаваше, би си заслужавала и 30-те лева, които Егмонт със сигурност ще й лепнат за цена. Случват се повече неща, отколкото бих могла да разгледам без да спойлна и нещата, които стават... които се разкриват... Има един конкретен момент към края на книгата с идването на едни кораби, което беше най-трогателното нещо, което бях чела тази година (преди Ари и Данте), което почти ме доведе до сълзи. Почти. *злорад смях, идващ от дъното на някой шкаф*
   Има оплаквания, че краят на ACOWAR бил твърде щастлив, които ме дразнят, защото това не е това е краят на поредицата, а само краят на историята на Фейра и Рис, а оттук нататък ще започват вече историите на другите герои или поне аз така съм разбрала. Ако някой знае с подробности нещо, да ми каже, а до тогава ще си остана с тази теория.
  ACOWAR е всичко, което бих искала дори и с моментите, които не харесвах. Заобичах бързо тази книга и й се насладих изцяло. Надявам се и на вас да ви хареса, колкото и на мен и никой да не подведа с много положителното си ревю.