събота, 30 юли 2016 г.

The Ultimate Game of Thrones Book Tag

  
  Явно е времето за тагове, тъй като все още нямам ново ревю, пък и се събраха прекалено много.
   Благодаря на Мели за тага, а аз от своя страна ще отбележа Теди, Ева-Мария и Айше

1. “We do not sow”: Книга, която не би си купил/а.



Girl Online on Tour- нито на английски, нито на български не бих си я взела, колкото и да е сладка корицата и на двата езика. След първото разочарование (ПРОДАВАМ GIRL ONLINE & В МОРСКИТЕ ДЪЛБИНИ И ГИБЕЛНА ВЪЛНА) нямам намерение да се докосна до тези сухи четива.


2. “Fire and blood”: Книга, която предизвика силни емоции в теб.


 Избирам Кутия за птици, защото през цялото време в мен бушуваше нещо. Тя е много добре написана и те кара да се привържеш към герои, за които знаеш, че са мъртви и въпреки това ти стават някак близки на сърцето и когато прочетеш за смъртта им...Това просто е краят.


3. “Winter is coming”: Любимото ти зимно четиво.


Зимно четиво като книга, която се развива през зимата или която бих чела през зимата? И в двата случая бих избрала да препрочета Мъглороден през зимата, защото за пръв път ги четох през декември и януари, а и кориците са бели. Само да се сдобия с последната книга на втората трилогия и се залавям да ги препрочета.

  
4. “Family. Duty. Honour.”: Книга със силни семейни връзки.


 Защо Свръхестествено не е книжна поредица, за бога?? Няма книга, която да съм чела, в която семейството да е наред. Поне не се сещам за такава точно сега. Мислих си за Чаровник по рождение и Бебето е мое, но не е така. После се замислих за Анита Блейк и се сетих, че макар семейството й да е по избор, а не кръвно, пак си имат проблеми във вътрешните кръгове, но горе долу всички, които изброих, въпреки всичките си несгоди, притежават силни връзки помежду си.


5. “Growing strong”: Книга, за която си имал/а ниски очаквания, но са нараснали.


   Не очаквах Хари Потър да ми хареса толкова много.

6. “Ours is the fury”: Книга, която те е разгневила.


 Самодива. Когато за пръв път видях тази книга, бях много развълнувана за нея, мислех си, че ще ми хареса, представях си мистерия, битки, фентъзи. А то се оказа любовна история. 

  Не ме разбирайте погрешно, харесвам добрите любовни истории. Коренът в това изречение е добри. Силно се разочаровах, а след като се срещнах с Краси Зуркова ми беше и малко гузно, понеже тя е страхотна от това, което видях от нея за един час и ми се щеше да прочета книгата й отново, защото вече бях разбрала защо я е написала така, но после като се замисля...Това не просто ще бъде двулично от моя страна, но и мазохистично, защото просто не ми харесва и това е.

7. “Unbowed. Unbent.Unbroken.”: Книга, към която имаш непоколебима отдаденост.


Книга ли? По-скоро поредица. Или автор. Или направо всичко изброено- Мъглороден, Летописите на светлината на бурята и Анита Блейк, ловецът на вампири.

8. “A Lannister always pays his debts”: Книга, към която се чувстваш задължен.


 Хекс Хол. Ако не беше Хекс Хол, сега нямаше да се запозная с толкова много книжни светове и такива страхотни хора. Дори не знам в какво щях да се превърна, ако не бях открила книгите. 

Докато в миналия таг се постарах да сложа няколко различни книги и да не се повторя нито веднъж, с цел да покажа, че не съм чела 5 поредици на кръст, то тук се повтарям поне два пъти, което наистина не ми харесва, но нямам особен избор, тъй като тези книги за мен идеално се вписват с въпросите.

четвъртък, 28 юли 2016 г.

My Fictional Bookish Girl Squad


Благодаря на Теди, че ме тагна! На свой ред аз ще отбележа Yulia K  & Briana Knows
1.Героиня, която ще те накара да излезеш навън, когато нямаш настроение.

Вин от Последната империя. Вече помня много малко от книгите, но ако си се представя на мястото й, бих направила точно това- бих излязла сред мъглите, които да ми действат успокояващо, защото съм mistborn. Предполагам.

2.Героиня, която ще е до теб в трудните ти моменти.

Преди време щях да сложа много повече героини, но сега избирам Валирия Каин, понеже тя не оставя приятелите си в беда, никога не забравя за тях и бърза да се върне, за да ги спаси. Много я харесвам и я избирам. Опс, забравих да спомена поредицата- Скълдъгъри Плезънт.

3.Героиня, на която можеш да довериш проблемите си и която винаги е готова да те изслуша.

Бих споделила с Чарли Дейвидсън от поредицата с нейното име, понеже тя винаги ще те изслуша, а след това ще направи някаква забавна забележка и всичко ще бъде забравено.

4. Героиня, която ще ти помага, когато се местиш.

Ако ще се местя и ми трябва помощ, бих избрала Кат от Среднощен ловец, защото ще ми трябва някой силен.

5. Героиня, с която можеш да клюкарстваш.

Афродита от Училище за вампири. Колкото и да е злобна в началото, тя може да бъде и много забавна, стига да погледнеш от нейният ъгъл. Не бих пропуснала и Елодия от Хекс Хол, ако се събера с тези двете, ще премина към тъмната страна.

6. Героиня, с която да отидеш на почивка.

Ана от Гондолата на времето, защото тя е пътешественик все пак. Може да ме вземе със себе си. Няма да се дърпам. Искам да видя какви глупости ще дрънкам през онзи времеви филтър.

7. Героиня, с която ще ти е удобно дори и да не си говорите през цялото време.

Анита Блейк. Не е нужно да си говоря с нея, аз просто ще си седя и ще се дивя на присъствието й.

8. Героиня, която винаги е готова за нови приключения.

Сейди Кейн. Тъй като не мога да я отделя от брат й, най-вероятно и него ще помъкна нанякъде, но да, бих взела Сейди от Хрониките на Кейн.

9. Героиня, която ще излъже в напрегнат момент само за да те спаси.

Умирам си да посоча Сам и Дийн Уинчестър, но нито са жени, нито са книжни, така че ще трябва да кажа Имоджен от Фалшивият принц. Смятам, че тя наистина би опитала да ме защити.

10. Героиня, която ще ти помага да учиш.

Тук е място да посоча Джазна Колин (позната още като Ясна според Студио Арт Лайн), защото тя е умна и интелигентна жена, която рядко взима ученици, но веднъж направили го, няма да се задоволи с нищо освен с най-доброто. А Джазна е от Пътят на кралете.

понеделник, 25 юли 2016 г.

Да играеш с огъня - Дерек Ланди

  Невероятно е колко бързо се четат тези книги! (Особено докато са така тънки и леки.) Как е възможно една поредица да ми хареса толкова много, че да ми се иска да я изчета цялата наведнъж? Това не ми се е случвало от доста време, не и със завършена поредица, която дори не е скъпа!
  Ревюто на първата книга е малко под това тук, така че не смятам за нужно да споменавам отново колко ми харесват кориците и колко ме радва това, че са шарени отстрани. 
  Стила на Дерек Ланди си остава все така лек и увлекателен, все така изпълнен с хумор и много забава, но това, което на първата книга й липсваше беше повече екшън, а аз съм човек на битките и никога не са ми достатъчни, но...Човече! Тази книгата е преизпълнена с действие и битки от самото начало и това ми хареса наистина много!
  Победиха Серпин и опита му да възкреси Безликите и Стефани, позната вече като Валкирия Каин, и Скълдъгъри цяла година работят по случаи заедно, а тя се упражнява и в магия и бойни изкуства, задобрявайки много, когато идва времето на поредния злодей с поредната идея да възкреси Безликите...или поне част от тях. В този план, обаче се оказва, че има нещо скрито под повърхността, което предстои да се разбере.
  Стефани и Скълдъгъри, заедно с Танит и малко помощ се залавят с трудната задача да победят предполагаемите непобедими, а през това време момичето си спечелва нов враг, търсещ отмъщение.  В Даси играеш с огъня виждаме различни серийни убийци, чиито психически отклонения са показани по изключително забавен начин, по който се вижда колко са сбъркани реално злодеите. На много места си избухвах в смях най-искрено и през по-голямата част от времето си стоях ухилена, четейки по две страници наведнъж (образно казано, де).
  Валкирия Каин има доста голям напредък в магиите и умението да рита задници. Много ми харесва колко бързо се развиват способностите й- и магически, и физически. Тя става все по-силна и по-добра, по-схватлива и личността й все така ми харесва. Наистина нямам много за казване за нея или за Скълдъгъри, защото те са страхотен отбор и работят чудесно заедно.
    За тази книга ще пиша по-малко, защото нямам какво толкова да казвам, но исках да отделя специален параграф на героиня, на която не обърнах внимание миналия път, понеже нямаше отделенa голяма част в първата книга.
  Чайна Сороуз е магьосница, в която всички се влюбват от пръв поглед, така действа на хората, но също така е изключително силна. Тя демонстрира способностите си едва във втора книга (да, изкарах го все едно е едва в последната) и съм много впечатлена от нея. Разкрито е малко повече за миналото й и малко по малко си проправя път сред любимите ми герои от тази поредица, редом с главните и Танит Лоу. Наистина искам да видя повече от Чайна и се надявам в следващите книги да я има също.
  Танит и тук демонстрира невероятните си бойни умения и склонността да я раняват смъртоносно. Четейки в Уикипедия нещо, което вече забравих какво беше, попаднах на параграф, където пишеше, че Дерек Ланди е искал да я убие в първата книга, но издателите му са го спрели. Той се е съгласил, но само ако я измъчва във всяка книга по някакъв начин, така че аз очаквам във всяка следващата книга Танит Лоу да кърви смъртоносно. 
  В тази втора книга от поредицата, ми хареса колко повече действие и екшън има и как се развива от самото начало, без никакво забавяне. Частите, които са показани от различните страни- на злодеите, на Танит и други герои, позволяват на читателя да се запознае с нещата, но не и да ги разреши. Оставят една предвидима мистерия, чиито отговори са там, но не можеш съвсем да ги достигнеш. Това е едно от нещата, които харесвам дотук. Пъзелът засега е лесен и точно затова не може да се реши лесно.
  За повечето читатели, продълженията обикновено са по-слаби от първите книги, но за мен Да играеш с огъня беше по-добра и разпалва желанието да продължиш с поредицата.

събота, 23 юли 2016 г.

Скълдъгъри Плезънт - Дерек Ланди

  Какво съм правила през всичките тези години, в които съм подминавала най-набиващата се на око поредица? Защо съм отлагала пет години, докато реша, че трябва все пак да й дам шанс? Защо винаги отлагам хубавите книги дълго време?
  Това като цяло обобщава мислите ми, когато започнах и свърших книгата, докато се чудех защо съм толкова песимистична към детско-изглеждащите книги.
  Нека само да спомена, че съм запленена от кориците и много ме радват как са цветни отстрани страниците, радвам им се като малко детенце. А сега да преминем по същество, че нямам идея как трябва да пиша това.

  Дерек Ланди пише леко и увлекателно, макар и стилът му да не е нещо нечувано. Наистина много ми харесва историята, която е написал и света, който е сътворил паралелно със скучният ни познат ежедневен живот.  Образите му също са много оригинални, защото, хайде, кой друг е писал за ходещ скелет-магьосник на няколкостотин години?
  Това, което най-много ми хареса, освен всичките странности, които прехвърчат насам-натам, беше, че авторът си служи с много хумор и има много забавни моменти между Скълдъгъри и Стефани. Няма как да пропусна да похваля изненадващо добрият превод, имайки предвид предишни небивалици, които съм чела от това издателство.  Да преминем на хубавата част.
  Сюжетът е интересен, макар и не особено оригинален, все пак те разследват смъртта на неин роднина, за да се окаже, че зад нея стои нещо много по-голямо, отколкото са предполагали. Задълбавайки в мистерията, Стефани и Скълдъгъри си навличат купища неприятности и двамата граничат със смъртта няколко пъти. Първото им приключение, обаче, ги и запознава с някой и друг добър приятел/помощник, който предполагам, че ще има още роли нататък. Много съм доволна от развитието на книгата и макар да се досетих за най-важното нещо, имаше неща, които успяха да ме изненадат.
  Книгата е сравнително лека, както вече казах и предполагам, че това се дължи предимно на годините на героинята, пък и съм чувала, че с израстването й, поредицата става по-брутална. Нямам търпение да продължа нататък!
  Стефани Еджли е от онези момичета, които не се чувстват на място в обикновения свят. Тя е от тези, на които би им се искало да се забъркат в нещо по-голямо, по-интересно, в приключение и за разлика от болшинството, това й желание се изпълнява със смъртта на чичо й и появата на мистериозният господин Скълдъгъри Плезънт.
  Стефани е едно малко, умно и много забавно момиченце, което е наясно със себе си и възможностите си, което е странно за човек на нейните години. Това ми харесва в нея. Другото, което одобрявам е как когато се наложи да изоставят приятел, тя не се дава, докато не стане ясно, че нямат избор. Тя знае слабите си места и иска да ги подобри...Добре де, иска да се научи да използва магия (последното казано с мистериозен, шепнещ глас.) 
 Не съм сигурна дали ще успея да се изразя за Скълдъгъри така, както бих искала. Той е скелет, както вече казахме, цял, напълно-функциониращ скелет, който по случайност е и няколкостотин годишен магьосник. В същността на Скълдъгъри се крие много повече от това, което ни е показано или поне това е загатнато според мен. Той и Стефани редовно се дразнят взаимно и диалозите им винаги са много забавни за мен.
   Намекнато е, че Скълдъгъри таи много гняв в себе си заради миналото му, свързано със смъртта му, но така и не го виждаме да действа с въпросния гняв. Чудя се дали това ще се види по някое време.
  Двамата със Стефани са забележим отбор, който се сработва изключително добре. Много ми е странно как едно дванадесетгодишно момиче и дълголетен скелет-магьосник си пасват толкова добре. Някак ми е странно и затова ми харесва толкова.
  Те обаче, не са сами в приключенията си, защото имат различна подкрепа, когато се нуждаят от нея, а аз само ще спомена Танит Лоу, която ми направи впечатление, понеже обичам момичета с мечове. Макар и да не видях достатъчно от нея, останах много доволна от изграденият й за сега образ, а и начинът, по който се свърза така бързо със Стефани ми беше изключително сладък и забавен. В този свят на Дерек Ланди никой не отговаря на годините си.
  Както вече споменах, сюжетът не е нещо необикновено, но не е и напълно предвидим, поне за мен някои неща наистина не бяха. Останах приятно, даже повече от приятно изненадана от тази книга и нямам търпение да започна следващата.
  Скълдъгъри Плезънт е една забавна, лека и увлекателна книжка, която се чете за един ден и която ме остави глупаво хилеща се на последната страница.

четвъртък, 21 юли 2016 г.

Half Lost by Sally Green

   Half Lost е от книгите, които като почнеш да четеш, не можеш да спреш докато не ги завършиш. Почти 100% сигурна съм, че ако не бях на работа (и болна) щях да успея да я мина за един ден.
   Не знам от къде да започна. Наистина не съм сигурна и какво трябва да кажа, защото просто не съм в състоянието да напиша хубаво ревю.
  Не харесах първата книга, ама изобщо. Беше ми скучна и глупава, но втората издигна мнението ми много и ми хареса повече. Може би защото не четях за Натан, а за Нейтън и виждах всичко, както си е написано в оригинал. А може би защото стила на Сали Грийн се подобрява многократно и историята вече навлиза в себе си, и става по-интересна, а Нейтън става по-як, по-силен герой, разкривайки истинският си потенциал, а за мен няма нищо по-добро от персонаж, който намира тъмната страна в себе си и й се отдава.
  В третата книга Нейтън е най-силният тъмен/черен маг/магьосник. (Не помня българската версия.) Той има цел- да убие всички виновници за смъртта на баща си и е готов на всичко, за да я постигне. Не е като да се изправят много трудности пред него, той ги преодолява сравнително лесно, защото от Нейтън в Полулош и Нейтън в Полуизгубен има голяма разлика- той вече не е детето, което не искаше да убива никого, а да си живее мирно и спокойно, той вече не е онова лудо влюбено момченце в Аналис, не, той е много повече и знае какво иска и как да го постигне.
  Разбира се, има един момент, в който губят важен човек от тяхната група, чиято роля иначе би била голяма, но Нейтън не се предава, а и как би могъл, когато Гейбриъл е при него постоянно и макар да имат леки размирици те успяват да се оправят.
  Мисля си, че ако не беше Гейбриъл, Нейтън отдавна да е или умрял или да е бил хванат в ръцете на Ловците. Гейбриъл има огромна роля във всичко това, дори и в тази книга, където виждаме много повече от него и повече отношения между него и Нейтън. Толкова е сладко и хубаво ^^ чак не мога да се сдържа и скоро може и емотиконки да сложа.
  Наистина Сали Грийн пише страхотно, според мен, защото са малко книгите, които като почна да чета и не мога да се спра. Щях да пусна това ревю още вчера, но не бях добре и се отложи.
  Всъщност, това ревю ли е, защото наистина не знам какво да кажа за тази книга. Има толкова много спойлери, които едвам се удържам да не споделя, защото те си заслужават да се обсъждат. Наистина! Аз загубих част от себе си в тази книга още преди да започна да я чета. Бяхме в бургаският Хеликон с Briana Knows и видяхме Half Lost  на рафта, заедно с другите две книги и защо да не я отворя? Оттам се спойлнахме и двете много яко и макар да очаквах края, просто не мога да повярвам, че всичко това се случи. Аз наистина загубих част от себе си в тази книга.
    Едно от хубавите неща е, че тук ни се обясняват много от  нещата в Полудив, които може да са останали неразбрани. например последните действия на Аналис срещу Нейтън и баща му и ролята на онзи амулет, който Гейбриъл дава на Ван, за да си възвърне истинския вид. Запознати сме и с няколко нови герои, връщат се стари, но като цяло книгата беше страхотна!
  Има много битки, изключително много още в самото начало и всичко е страхотно...до последните 30 страници, където настават истинските обрати, но ще си позволя да издам едно- всички си го получават! Всеки, който някога е измъчвал по някакъв начин Нейтън си го получава и не мога да бъда по-доволна.
  В действията си Нейтън няма граници, няма задръжки и това ми харесва в него. Той не мисли, че това, което прави е лошо, защото всичко, което му е било причинено е било от обществото, което му казва, че е лош или ще бъде лош, че ще последва стъпките на баща си, в резултат на което Белите го превръщат в това, което е, причинявайки му всичките гадости на света, за които може да се сети. Затова харесвам Нейтън. Той е наясно с това и не го е грижа, защото има цел и ще я изпълни.
  Смятам, че тази трилогия е добър пример за това какво прави с нас обществото. Не съм сигурна дали е била замислена да показва точно това, но като човек, който се уповава силно на общоприетото, смятам, че мога да я тълкувам така. В едно ревю видях да наричат Нейтън злодей и мисля, че ако сте за белите, то тогава наистина Нейтън може да се окаже лошият в книгата. Все пак всеки, който се опълчва на плановете ти е антигероят, нали? Това е чудесен пример за цитата, който няма да дам дословно: "Не винаги светлината означава добро и не винаги тъмната- зло." Това е цитат от Училище за вампири, само да вметна.
  Half Lost е един страхотен завършек на трилогията, която ме остави с разбито сърце и смесени чувства, защото все още не съм сигурна какво да мисля. Аз съм напълно доволна от развоя на нещата, макар че можеше да минем и без една определена последна случка.

понеделник, 18 юли 2016 г.

The Summer Book Tag




 Благодаря на Памела за тага!
 Ще започна като кажа, че интересното за тази снимка е, че когато я направих, четях Half Wild, а сега чета Half Lost, хехе.

1. Кои корици ви карат да си мислите за лятото?

Истината е, че нямам идея. Никога не свързвам корици на книги със сезони или преживявания, по-скоро времето, през което съм я чела, за това сега просто ще потърся някоя книга, която съм чела през лятото или ми напомня на него.


 
Не успях да се сдържа- тези трите ги четох миналото лято и все още съм разтърсена от тях ^^

2. Коя книга е способна да ободри деня ви?

Да видим...по принцип бих казала всичко на Брандън Сандерсън, но когато поискам да се ободря, просто ще взема книга на  Сюзън Елизабет Филипс ^^

Сега се сетих, че и те ми се виждат летни, но нищо. Все трябва да има категория, в която не се повтарям, нали?

3. Назовете книга с нещо жълто по нея.
 
Тази, тази, тазииии!!! ^^ Fangirl mode


4. Кое е любимото ви лятно четиво?

Лятото обикновено се води свободно време, затова обичам да се затрупвам с всякакъв вид книги- тежки, дебели, тънки, малки и големи, фентъзи и любовни и всякакви, така че няма особено значение. Не препрочитам често книги, но ето какво бих препрочела през лятото:

5. Коя книга ви е оставила с лош край?

  Не исках да свършва така и това е причината да не я харесах толкова, колкото първата. Книгите не са нищо ново, нищо необикновено, но стилът на писане е много необикновен, което го прави...магически, но заради този край всичко се...прецака.

6. Коя книга ви е оставила чувстващи се щастливи след края?


Ами като оставим настрана книгите на Сюзън Елизабет Филипс и тези на Брандън Сандерсън...




7. Коя корица ви напомня на залеза?

Ами, не съм сигурна, затова просто ще потърся нещо тук.

8. Назовете една поредица, която се надявате да прочетете това лято.
 
По принцип исках да прочета Песен за огън и лед, но това няма начин да стане, затова ще измамя, като кажа, че искам да завърша Half Bad трилогията, от която последна книга Half  Lost ми останаха само 180 страници, но покрай тази работа, това ще се случи най-рано в сряда.
26404831

  Ако миналата година също съм правила този таг- той си е за тогава! Трябваше ми пост, а My Experience #2 не е готов, хаха. Както и да е. Всеки, който желае да направи този да се чувства тагнат.

събота, 16 юли 2016 г.

Прикачен - Рейнбоу Роуъл

  Една от най-леките и сладки книжки, които съм чела тази година!
  Харесвам книгите на Рейнбоу Роуъл, защото са сладки и леки и винаги е удоволствие за мен да ги чета. Тя има добър стил на писане, който те грабва лесно и те задържа от началото до края на книгата. Тя разказва историите си по много приятен начин, така че да не усетиш кога е отлетяло времето.
  За доказателство ще дам себе си и днешната случка, защото преди да почна да чета, смятах да изгледам един епизод от сериала си, но докато зареди хванах книгата, за да си довърша главата и докато се усетя, сериалът беше зарязан, а книгата прочетена и се намирах пред компютъра, опитвайки се да реша как да започна това ревю.
  Книгата ме остави с много приятни чувства, усмихвах й се глупаво и си мислех колко сладко са се развили нещата, и колкото много ми е харесала. Героите също. Не мога да повярвам, че свърши.
  Историята е много интересна и не съм чела подобна до сега. Това беше причината да искам да я видя, понеже ми беше любопитно. Честно казано, много, наистина много харесах героите, защото са доста забавни.
  Работата на Линкълн е да следи за нарушение по служебните имейли и да предупреждава служителите за нарушенията им, а за да си върши работата му се налага да чете електронните пощи на хората, което го отвежда до тези на Бет и Дженифър. Тяхната кореспонденция му харесва и винаги я чете, понеже го  забавлява, докато не разбира, че започва да се влюбва в Бет- жена, която не познава лично, а само чрез имейлите й. Следователно и ние не сме срещнати с Бет в по-голямата част от книгата, защото тя е концентрирана върху Линкълн и неговият живот.
  Той е един адски сладък герой и авторката го описва страхотно- мил, срамежлив, красив по старомоден начин, висок и силен и адски възпитан и учтив, готов винаги да помогне. И много умен. Това, което изключително много ми хареса, освен колко сладък го прави срамежливостта му, беше че той явно обича да учи. Беше ми наистина много интересно да чета за него и приятелите му и как майка все още иска да се грижи за него. Книгата не показва само самостоятелния му живот, а как се опитва да превъзмогне някои части от живота си и то с помощта на сестра си и приятелите си и всичко това, докато чете имейлите на Бет и Дженифър.
  Кореспонденцията на двете жени е за абсолютно всичко, което не успяват да си кажат в свободното време, а освен това и пълна с празни приказки и много забавни моменти. Искрено се забавлявах на множеството от тях и двете жени изглеждат като страхотна и подходяща компания за Линкълн. Наистина харесах това, което е показано от Бет чрез имейлите. Тя е забавна и знае какво иска. Прави си планове, които или успяват, или се провалят, което ми напомня на мен самата. Това я издигна още повече в очите ми, а също така е готова да помогне на приятелката си и да я разсее в труден момент.
  Самата тя също има проблеми, с които се оправя и въпреки странният начин, по който се запознават с Линкълн, тя му прощава заради имейлите.
  Краят на Прикачен беше много сладък и наистина добър като за завършек. Много ми хареса това, което прочетох и нямам какво повече да кажа.
  Това е наистина една лека и увлекателна книжка, която ми хареса прекалено много, за да напиша добър завършек на това ревю.

 Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

четвъртък, 14 юли 2016 г.

Songs Book Tag

Бях цял ден навън и не успях да завърша Прикачен, което означава, че е ред на таг!
Много благодаря на Кая за него и тъй като не знаех как да го напиша, го оставих така.

1.Ryan Star - Losing Your Memory: Книга, чийто сюжет сте забравили почти веднага след прочитането й

Още на първият въпрос се затруднявам с отговорът си, тъй като не забравям за какво става дума в книгите и ако помня историята, то следователно помня и сюжета. Нали? В момента се взирам в рафтовете си, опитвайки се да избера книга, за която наистина не помня много и попаднах на The Orphan Queen, която много харесах, но винаги забравям за нея. Ако продължа да я гледам, ще си спомня всеки детайл, затова просто ще кажа, че колкото и да ми хареса, след нея почетох наистина много други, чийто сюжет вече беше по-различен и много подробности ми се губят. Важни подробности.

2.Fall Out Boy - Centuries: Съвременна книга, която заслужава да бъде запомнена за дълги времена

Само една ли? То тогава Последната империя на Брандън Сандерсън, защото това нещо е уникално и знам, че постоянно го повтарям, дори и след Игра на тронове, но просто наистина много харесвам тази книга. Пък и Игра на тронове вече се помни достатъчно.

3.Tove Lo - Not On Drugs: Книга, която толкова силно ви е обсебила, че сте били като "дрогирани", докато сте я чели

Лелеее, миналия месец бяха доста тези книги и ще си позволя да спомена три- Илумине, Кутия за птици и Двор от мъгла и ярост.

4.Mkto - Classic: Класическа любовна история

  Единствената класика, която съм чела е Гордост и предразсъдъци и явно трябва да посоча нея, защото не съм стигнала още до Анна Каренина, макар и нея да искам да прочета.

5.Nick Jonas - Jealous: Ревнив герой

Шейн от Вампирите от Морганвил. Той е много як герой, но тогава беше под влиянието на един гаден, но могъщ вампир. 

6.Pink - Fucking Perfect: Герой, който обичате именно заради недостатъците му

Шалан Давар от Летописите на светлината на бурята, защото тя допуска много грешки и не е перфектна и това я прави перфектна.

7.Selena Gomez - Revival: Герой, минал през голяма трансформация

Джулиет от Разбий ме. Ако в първите две книги беше страшно ревлива, то в последната стана невероятна героиня. Но пък ми отне време да си спомня името й.

8.Bruno Mars - Runaway Baby: "Лошо момче" от книга, което сте харесали

Рис от Двор от Мъгла и ярост брои ли се
Той не е момче, дори не е човек... Джейрън от Фалшивият принц. Хем си е badass, хем е и момче, хехехе. 

9.Jessie J - Do It Like A Dude: Kickass героиня

Ако не кажа Селена Сардотиен, то ще кажа Анабет Чейс, но понеже тези две героини много често се споменават, както и, предполагам, Изабел Лайтууд, аз ще спомена Анита Блейк, защото тя ми е любимката.

10.Hailee Steinfeld - Rock Bottom: Двойка, преживяла множество "падения" и "възходи" във връзката си

Не искам да се повтарям, но ще се наложи. Връзката на Анита с Жан-Клод. Това е най-дългата й връзка, още дори от момента, в който не беше особен фен на вампирите Анита и Жан-Клод имаха тежки моменти и преживявания, много изпитания и трудности, пред които трябваше да се изправят и още повече мъже, с които да се разправят. Въпреки всичко те все още са заедно и се обичат повече от всякога, а всичките читатели на Лоръл К. Хамилтън са свидетели на множеството пъти, в които Анита е била на косъм да го зареже...Или убие я съзнателно, я не....

Тагвам: Melly, Paris love & Pavlina

вторник, 12 юли 2016 г.

A Game of Thones by George R. R. Martin

  Най-накрая и аз съм в кюпа!
  Успях да се опазя за това приключение (?) възможно най-добре, но когато се заинтригувах повече, отколкото трябваше, не се сдържах и разбрах повечето от най-големите обрати и разкрития в сюжета на петте книги и шестте сезона, защото това е тооолкова зарибяващо!
  Сега, нека сме наясно, че това не е ревю. Не и докато не ми заприлича на такова, тъй като не съм сигурна, че мога да напиша рецензия на Игра на тронове. Смятам, че това е далеч-далеч над нивото ми.
  И все пак, аз съм от хората, които предпочитат да споделят мнението си, отколкото да го задържат в себе си и затова просто ще нахвърля няколко коментара по сюжета, а след това ще разглеждам отделните герои, които ми направиха впечатление.
  
 Стилът на писане на Джордж Р. Р. Мартин далеч не е това, което върви за лек, но пък на мен и не ми беше особено тежък. Както обичам да казвам, след Брандън Сандерсън и Летописите на светлината на бурята, нищо не ми изглежда тежко или с бавно развитие.
  Това, което ми направи впечатление за самият стил не беше това, че е уникален (такъв е) или това, че всъщност е най-обикновен (противореча си, но това виждам аз), а това, че всъщност веднъж като почнех да чета, не можех да спра, не се получаваше, а и не исках. Убедена съм, че ако не  бях ходила в Бургас, щях да успея да прочета тази книга още в четвъртък, но там е работата, за тези четири дни, прочетох максимум 200 от 400 запланувани страници и не бях доволна. Но за нищо не бих заменила прекараното време в Бургас, дори и за книги. 
  Да се върнем на Игра на тронове и увлекателният стил на писане, който веднъж като го подкараш и просто няма как да искаш да спреш. Поне при мен стана така. Да, лесно се впечатлявам, но това си е за впечатление.
   Игра на тронове се приема за трудоемка книга. Не знам защо, може би заради това, че проследява всекидневният живот на различни герои, заради заплетеният сюжет, който се оплита с всяка следваща книга, от това, което научих дотук или защото е описателна. Не знам и няма и да науча, защото не си задавам този въпрос. За мен изобщо не беше трудоемка, а я четях с удоволствие и както казва горе картинката- исках да я завърша, но не исках- това е проблемът с хубавите книги.
  Сюжетът...той е много заплетен. Самата история се разказва от перспективата на няколко главни герои и научаваме и гледната точка и на някои второстепенни (засега). Не съм сигурна как трябва да го опиша, дори не знам какви думи да използвам освен заплетен, кървав, с много смърт и ако ви изглеждат нещата горе-долу наред в началото, то значи ви чака кървава баня в края...и то едва първата, както изглежда от последните няколко глави.

  When you play the game of thrones, you win or you die. There is no middle ground. - Не бих могла да го кажа по-добре от Cersei Lannister. Това горе долу обобщава всичко.
  (Оставям имената в оригинал, за да не объркам смешния български превод и оригиналното произношение като дам своите вариации. Те едва ли са правилни, но поне не са преведени.)

  Преминавам на героите. 
Bran Stark. На точно това малко сладко момченце на 7 години (после 8) се случва най-неприятното нещо, но предполагам, че всеки знае какво е, а ако не знае- научи си сам!
  Харесвам Бран, понеже той е олицетворение на самата невинност, поне засега. Замесен в "играта на големите", защото избира в най-натовареното време, когато кралят и кралицата са в Winterfell, да се катери по една необитавана кула, която се оказва не чак толкова пуста, колкото обикновено, той се озовава в ситуация, в която ще му се наложи да порасне по-бързо, особено когато най-важното за него нещо му е отнето.  
  Тук не виждаме много от него, тъй като историята се върти далеч от родното му място, но в малкото случаи, в които четях главите му ми беше интересно да видя как ще се развият нещата при него и какво ще стане. Не знам много за него в следващите книги, всъщност- почти нищо и се надявам така да си остане докато стигна до втората книга, когато и да е това.
Catelyn Tully Stark. Това го видях като Кейтлин и като Катлин и реших да си го записвам в оригинал.

Catelyn would gladly have spitted the querulous old man and roasted him over a fire, but she had only till evenfall to open the bridge. - Как да не я харесаш?

  Catelyn е първият герой, който ми направи много голямо впечатление, макар и да харесвах Джон още преди да почна да чета книгата. Това, което я направи една от любимите ми героини е колко добра майка и съпруга е и колко силна жена е също, защото макар и да се беше пречупила в началото, тя се съвзе и започна да се държи като такава, каквато е- Stark и Tully едновременно, а вторият род явно е известен със смели и дръзки хора.
  Опознавайки Catelyn, не ми се иска да се разделям с нея, защото това е една силна жена и не е сигурно дали след нея ще има друга героиня, която да е така отдадена на семейството си- на децата си и на роднините й по бащина линия. Единственото, което не ми харесва в нея е как се държи с Джон и то не за друго, а защото той ми е слабост. Друго, с което не успя да ме спечели бе импулсивното й действие към Tyrion, защото и той ми е слабост.
Daenerys Targaryen си е Денерис и на английски се пише много трудно.
 Това също е една от любимите ми героини и мисля, че е време да спра да повтарям едно и също, понеже ще разглеждам само герои, които харесвам.
  Първото ми впечатление за нея беше от сериала и оттогава я виждам така, докато чета, понеже е много красива и не бих могла да си я представя по-добре, Лошото на това да гледаш дори един епизод от сериала преди да прочетеш книгите е, че започваш да си представяш героите като актьорите и става трудно да се абстрахираш. Но аз харесвам по-голямата част от cast-а, така че съм окей с това.
  А сега за Денерис. Това са едни от най-интересните части, понеже тя има за съпруг свиреп мъж, а аз си падам по герои тип Братството на черния кинжал и самият вид на Khal Drogo в книгата и в сериала допринасят още повече за моето харесване.
  Историята на Денерис е интересна и макар да е преминала през много трудности и да продължава да се изправя пред тях, тя не се пречупва. Това е героиня, в която се наблюдават много промени от началото на книгата до края. Първо тя е едно дете, което не е сигурно в правотата на брат си, а след това е...е, не е жена, но е най-близкото нещо до такава, така че пак е добро развитие, особено на 14 години. 
  Единственият ми проблем с героите е това колко са млади те и макар често да забравям, че са деца, това пак е много странно.
  Още едно от нещата, които обичам в тази книга е как мъжете и жените са почти наравно силни. От време на време има някой и друг, който просто се оказва по-могъщ от другите, но доколкото видях, за в бъдеще ще има доста жени-владетелки. Денерис е една от тях по рождено право. Go, Daenerys!
 Eddard (Ned) Stark. Това, което харесвам в мъжете на честта е и това, което изключително много ме дразни- честта им. Колкото и да харесвам Нед, не мога да пренебрегна факта, че собствената му "чест" му доведе участта, която го последва, но той не просто обрече себе си, а и целия си род. И без това Старк и Ланистър винаги явно са били на нокти едни около други, но след тази негова чест, сега са не просто на нокти, ами на ножове, копия и стрели. 
  И все пак не мога да кажа, че не го харесвам, тъй като той е страхотен баща и съпруг, от това, което видях, както и владетел. Той е и добър приятел, но в желанието си да помогне...е, нещата не се развиват добре. 

Jon Snow a.k.a Джон Сноу (отказвам да го напиша Сняг -.-) е любимият ми герой, чиято история ми е сред най-интересните. Той е копелето на Нед, не знае нищо за майка си, а Catelyn се държи с него така, сякаш не съществува, макар и братята и сестрите му да го приемат за част от семейството. Той избира да се присъедини към the Night's Watch (което нямам идея как са го превели онези умници от Бард), а отивайки при тях той се отрича от семейството си и се врича на Нощният страж, където всички мъже са братя помежду си. На Джон не му е лесно, понеже му липсва семейството му и всичко, с което са се сблъскали, докато са били разделени, те сякаш несъзнателно го придърпват към себе си. Обаче Джон не е сам. Той бързо успява да си създаде верни приятели, които му помагат, го подкрепят и го спират преди да дезертира. Хубавото на Джон е, че не е човек, който можеш да мразиш, освен ако не си от онези хора, на които всичко хубаво им е криво. Има и такива персонажи в околностите му, но не заслужават да им се обърне внимание.
  Мога ли да кажа, че Джон е силен? Да. Той е умен и е сред най-умелите в Нощния страж, което се дължи на дългогодишните му тренировки при майсторът на меча в Winterfell (страх ме е да попитам как е преведено!)
Не успях да си избера нейна снимка,
понеже няма много хубави, а и търся
такива, които я показват в началото.
   Arya Stark. Харесвам Аря, защото е описана като черната овца, едва ли не, особено сред момичетата Старк, които са две. Аря е просто различна, а всичко нестандартно за мен е хубаво, а и тя е по-умна от сестра си при всички случаи! Възможно ли е едно деветгодишно момиче да не е наивно? Не, но тя е такава в други моменти, в по-важни или по-маловажни, отколкото Санса, но за нея после.
  Харесвам Аря, защото тя е типа момиче, каквото бих била и аз. Не се интересува от рокли, прически, принцове и бъдещите й деца, а от мечове, да бъде рицар и други подобни. Тук е показано наистина много добре какво е това то да бъдеш различен, особено ако е малко момиче като нея, а да си различен по време на играта на тронове е още по-трудно, макар и нейните занимания да й помагат да се измъкне от напечената ситуация бързо и ловко. Нейното състояние, обаче, остава неизвестно накрая на книгата и наистина ми е много интересно как ще се развият нещата, защото много я харесвам и знам, че е жива. За сега...
Sansa Stark или синоним за малка, слаба, наивна, глупава, заблудена и на всичкото отгоре влюбена в най-гнусното същество за първа книга- принц Джофри.
  Санса е точно обратното на сестра си, а освен това и е много ревлива. Кралицата и Джофри лесно я заблуждават и тя бързо попада в мрежите им. Да, на единадесет е, но защо тогава Аря вижда същността на кралицата  и отрочето й, но не и Санса? Защото голямата сестричка е завзета от мисли за бъдещето си като новата кралица и всичките русо-рижи бебета, които ще имат с младият принц Джофри. Да, ама не. Най-накрая в книгата тя най-сетне проглежда и ги вижда за това, което са, но е малко (доста) късно за бягство. Нямам идея какво ще стане нататък, но предполагам, че тъй както попада в клопките на Джофри и майка му, така и лесно ще попадне в нечии други. Знам също и че се подобрява. Видях я в шести сезон за малко, но това не я извинява за оставащите ми четири книги, в които няма да я харесвам. Тя ще трябва да си го заслужи.
Tyrion Lannister е още един герой, който харесвам заради статуса му на различен. Е, не е главно това, защото той е и много умен и забавен. 

My mind is my weapon. My brother has his sword, King Robert has his warhammer, and I have my mind... and a mind needs books as a sword needs a whetstone, if it is to keep its edge.

Освен това има такива хубави цитати и историята му също е много интересна. Изключително добър персонаж е и ми е много любопитно до къде ще го отведе пътя му и какво ще излезе от него. Виждала съм снимки и разни цитати, но искам да прочета, друго си е, когато сама разбера за нещо, а и явно имам слабост и към него.
  
  Като цяло, единствените части, на които не бях особен фен са тези на Санса, защото тя изключително много ме дразни, а всичко останало ми харесваше твърде много, за да спра да чета или за да си позволя мнението ми заради Санса да се промени. 
  Книгата пое в неочаквани посоки на много места, макар и да бях наясно с по-голямата част от края и да имах много въпроси. 
  Количеството на смъртта по едно време ескалира от почти нулева до почти всеки положителен персонаж. Не разгледах единствено може би Роб Старк и Rickon Stark, защото няма много информация за тях и не съм сигурна за какво да говоря. Харесвам Роб, понеже е  показан като много добър лидер, макар и само на петнадесет. Той поема по пътя на баща си и се държи точно като него, което може би не е особено добре, тъй като...е, знаем какво се случи с Нед. 
  Едно от най-любимите ми неща в книгите са вълците на Старк. Те са наистина интересни и са верни като кучета. Те ги следват, помагат им, спасяват ги и убиват за тях. Много добре са ги дресирали и наистина много харесвам Ghost и Grey Wind, чиито имена отказвам да преведа, защото от това, което видях, Бард са направили точно това.
  Сърбят ме пръстите да напиша по няколко изречения за останалите Ланистър и за още куп хора, но това ревю (или каквото е там) стана твърде дълго и смятам да спра дотук. Може би в следващото ревю, ще коментирам повече и други герои, ще видим.

  Като цяло, Игра на тронове не е кой знае колко трудоемка книга според мен, но все пак четивото не е за всеки. Трябва да си надарен с търпение и жив интерес да следиш развитието на героите в техният всекидневен живот, така да се изразя. На мен не ми липсва този интерес, защото обичам да проследявам развитието на персонажите и какво става с тях във всяка следваща книга и само се надявам останалите да ми харесат също толкова много, но да ми отнемат по-малко време да ги чета, хехе.