неделя, 30 април 2017 г.

April Wrap Up


  Този месец съм много доволна от това, което успях да прочета и от постовете, които публикувах. Може да нямам толкова много ревюта, колкото ми се иска, но и малкото бяха доста успешни.

1. A Conjuring of Light

  Вече не знам за кой път казвам колкото много обичам тази трилогия, а ACOL е един нейн чудесен завършек. Изключително съм доволна от всичко и много се радвам, че решиха да я издадат и на български, защото наистина си заслужава.

2. Жега

  Харесвам книгите на Силвия Дей и тази, макар и кратка, ми хареса, От време на време всеки има желание за разведряващ тип литература без значение от жанра.  (Също така точно след Blogiversary-то ми получих нов рекорд на гледания за един ден, а именно 1300+, а сега ревюто ми е с 1700+ гледания. Благодаря!)

  
  Според мен това не е никак лека книга. Засяга събитията от ВСВ, но показва една различна гледна точка, която не е на фронта при мъжете, а при жените, техния живот и с какво са се сблъсквали те. Преживяванията им са представени чрез гледните точки на две напълно различни сестри и техните борби за оцеляване.

4. The Diabolic

  Това е една уникална книга, която не само че прочетох бързо, но и мигновено се причисли към любимите ми. Обожавам Немесис и Тайръс, те са уникални герои. В свят на жестокост като техния, оцеляваш както можеш, особено ако си забранено със закон същество или престолонаследник на трон, за който всеки се избива.  Тайръс и Немесис наистина са един страхотен отбор и минават през толкова много заедно. Той е винаги с 10 стъпки напред, а тя е невероятен борец, който освен с враговете си се бори и с всичко, на което е научен да вярва, преоткривайки същността си. 

5. Неочаквано едно лято...

  Нямам ревю на тази книжка, защото е същото като на всяка друга от този тип- хареса ми, лека е и приятна. Обиам любовните романи на Ибис.

6.Into The Fire

  Последната книга от поредицата Night Pince на Джанин Фрост, която е сред любимите ми  писатели беше всичко, което можех да искам, че и повече. Обичам книгите й, а още повече обичам героите й и нямам търпение да се впусна в поредицата й за Иън, понеже ще си бъде onе hell of a ride!
  Аз съм много доволна от края на тази поредица и бързо, бързо ми беше напомнено защо обичам Джанин Фрост и aadult urban fantasy.

7. A Flare of Hope
8. A Flare of Power
9. A Flare of Sorrow

  Това е една поредица, която ми беше изпратена от невероятната Елъди Колт за редакция и затова нито имам ревю, нито сте я чували. Казва се Jaylior и е унакална! Тази жена има същински талант за писане и ми се ще да се беше свързала с някакво издателство, вместо да ги издава сама, но това си е нейно решение. 

🌟 🌟 🌟 🌟 🌟

  Освен тиичното за мен посочване на прочетените книги, този път ще кажа, че започнах Пожарникаря и Жестока любов и се надявам да ги прочета и ревюирам идната седмица, защото с всеки изминал ден матурите ми наближават, а аз не правя нищо друго освен да си чета и пиша. Това не е задължително лошо, но ми трябва и упражнения и глупости, само като се замисля и цялата ми въображаема мотивация се изпарява. На всичкото отгоре имам и бал, на който трябва да присъствам и обикновено силният ми месец май ще се превърне в наистина слаб, но поне 5 книги искам да прочета.

🌟 🌟 🌟 🌟 🌟

     Другото, което е, този месец ударих три рекорда точно след поста ми за Blogiversary.
    🌟 Точно след РД-то на блога публикувах ревюто на Жега, което събра на самия ден 1300+ посещения на блога ми, а в момента има 1700+ гледания на самото ревю. За мен това е изключително много и се радвам и благодаря.
     🌟   След това, няколко поста по-късно имам 8 трилогии, които бих препрочела, ако имах време с 2024 посещения.
      🌟    И най-накрая постът ми с Любовните романи на издателство Ибис, които притежавам, който събра 2480 преглеждания, а на самия ден имаше 2100+.   Благодаря!

  И последно, но не на последно място: Кой е попаднал на блога ми, търсейки "смешен или мъртъв представя"?

петък, 28 април 2017 г.

The Characters Book Tag


Видях този таг от Йорданка К. и не знам дали някой ме е тагвал или не, не съм видяла, така че ако има такива, благодаря. XD

1.Кой е най-добрия kick-ass герой?

 Анита Блейк и Кейт Даниелс са моите любимки. И двете са невероятно силни и умели, обожавам начина, по който се справят с всичко.
  Двете са малко противоположни по характер и по магически сили, но ако се противопоставят една на друга не знам коя би спечелила. Най-вероятно биха били равни. Обожавам ги! Анита преживя едно огромно развитие от първата до 25-тата книга и ако не ги бях прочела всичките едва ли щях да вярвам, че в първите 6 книги е била толкова задълбочена християнка или че е била просто един некромант. Що се отнася до Кейт, тя на пръв поглед говори много и действа малко, но опознавайки я в цялата поредица я заобичах наистина много, особено в последните няколко книги, където демонстрира дори по-голяма сила.
  И двете умеят изключително добре да ритат задници и аз ги обожавам!

2.Кой герой най-малко харесваш?

   В момента най-малко харесвам Тамлин и Каол.
   За Тамлин е по очевидни причини, а Каол просто не го харесвам от Среднощна корона насам и някак си се надявам неговата книга да ми оправи мнението за него.

3.Ако можехте да излезете на среща с герой от книга, кой щеше да бъде той и защо?




  Бих се срещнала с Келсиър, защото имах много малко време с него и бих искала още и не знам какво бихме правили, но най-вероятно би включвало няколко стъклени остриета заровени в гърдите на аристократи.  (Защото аз ще отида в неговия свят, не обратното.)

4.Ако можехте да промените герой от книга, кой щеше да бъде той и по какъв начин?

  Обикновено наистина не искам да променям нищо в книгите, защото всичко си е направено с умисъл и ако се промени, то действията в книгите биха взели съвсем различен обрат.
  И все пак, това, което бих променила е крокодилските сълзи на Джулиет във Възпламени ме, тъй като ревеше през по-голямата част от книгата.

5.Кой герой е направил много грешни избори, които не са допринесли по никакъв начин за книгата?

  Не просто на книгата, ами на цялата поредица и това е Евър от Безсмъртните, която е толкова стара и тъпа поредица, изпълнена с драма, че дори не си заслужава споменаването.

6.Кой герой е бил най - добрият злодей, когото обичате да мразите?

СЕБАСТИЯН МОРГЕНСТЪРН FOREVER!



7.Любим второстепенен герой с голямо сърце.

  Рон Уизли. Не мога да се сетя в момента за друг герой, затова посочвам Рон, защото той беше героят, който се грижеше най-много за Хари и Хърмаяни, когато дори не знаеха, че се нуждаят от това и просто още от самото начало Рон беше неотлъчно до Хари и го прие в семейството и станаха братя...Рон е първото семейство, което Хари получи и да...


8.Коя е любимата ти двойка от книга?



   Амиии...Нека да спомена най-скорошната страхотна двойка, за която четох и това са Кел и Лайла от Четиите цвята на магията.  Те са една страхотна двойка, много са сладки и са перфектни заедно. И двамата са изключително силни и забавни и изключително много харесвам това как Лайла винаги успява да изненада Кел о някакъв начин, хаха.

9.Кой герой мислите за най - силен?

   Най-силен как? Физически? Психически? Магически? Сила е сборно понятие, особено за героите. За физическа сила не знам какво бих посочила, наистина. Може би Ники от Анита Блейк, ловецът на вампири.
  За психически смятам да посоча Каладин от Летописите на светлината на бурята, заради всичко, през което премина и как бе почти пречупен, но в крайна сметка се издигна много по-силен от преди и да... Каладин е уникален и въпреки всичко, през което е преминал и преминава той все успява да се изправи и да продължи напред.
  За магически вече споменах, че не съм сигурна коя е по-добра- Анита или Кейт, затова ще посоча и двете.
  Ако има оше някакъв вид сила, за който сега не се сещам, може да ме подсетите в коментарите и ще отговоря.

10.Любим главен герой?

  Ох, имам толкова много любими герои... Анита Блейк, Кейт Даниелс, Пърси Джаксън, Магнус Чейс, Магнус Бейн, Кат и Боунс, Влад и Лайла, Иън (макар и все още да не му е излязла поредицата), Менчерес, Уил Херондейл, Дейвид Чарлстън, Уаксилиъм Ладриан, Немесис, Ксения, Чарли Дейвидсън и още много, много други.

Тъй като не знам кой е и кой не е правил тага каня всеки, който желае да го направи.

вторник, 25 април 2017 г.

First Date Book Tag


Бях тагната преди време (благодаря на Мартин, за което) и най-сетне реших да го направя.

1. The awkward first date – книгата не беше лоша, но искрата липсваше за теб.


Даркмут. Това не е задължително лоша книга, даже си е много хубава, но гледайки сега назад, почти не се сещам за нея. Просто нещо й липсваше...А може би middle grade книгите наистина не са за мен, защото с Железният изпит е същата работа, само дето там колкото повече мисля за книгата, толкова по-малко ми харесва.

2. The cheap first date- книга, която не оправда очакванията ти.



Смятах отново да посоча The Book Thief, но реших, че да го повтарям във всеки пост ще стане твърде много, затова и аз като Мартин ще посоча Домът на мис Перигрин за чудати деца. Това е много хвалена книга, чиято обстановка трябваше да изглежда зловеща, страшна...Или поне това ми намекваха невероятните фотографии в романа. Обаче, обстановката в книгата е направо розова в сравнение с Кутия за птици например. Да не говорим колко детска (и противна по отношение на връзката) се оказа. (И все пак имам селфи с нея...)

3. Well-prepared first date- книга, която е била по-добра от очакваното



 Трилогията Скъоценни камъни я отлагах много време. Първоначално дори не исках да чуя за пътуване във времето, дори не знам защо, но си бях втълпила, че не харесвам подобни неща. След това не знам как се реших да я започна, но докато се усетя, вече бях прочела първата и нямах търпение за втората и третата и просто...Те все още са една голяма изненада за мен.

4. Hot but dumb- красива корица, не толкова добро съдържание


  Честно казано, първата книга, която ми дойде наум беше Самодива, но тъй като съм я тропала достатъчно, си помислих, че е по-добре да спомена Веровещица, която ме изнерви дотолкова, че дори не можах да я довърша. Адски много харесвам корицата, но в първите 50 страници на това чудо поне десет пъти се повтарят "Адски двери!" сякаш това е единствената ругатня, която е успяла да измисли авторката. (И преди някой да реши, че това не е достатъчен аргумент, реших да си спестя километричния анализ на 60-те страници, които успях да прочета.)

5. Blind date- книга, която си започнала без да знаеш нищо за нея


  МЪГЛОРОДЕН! НИЩИЧКО НЕ ЗНАЕХ ЗА ПОСЛЕДНАТА ИМПЕРИЯ, НИЩО! И ЕТО МЕ СЕГА, ДВЕ ГОДИНИ ПО-КЪСНО, ВСЕ ОЩЕ ОБОЖАВАЩА ТАЗИ ТРИЛОГИЯ! Така де, blind dates aren't so bad after all.

6. Speed dating- книга, която прочете много бързо


  Нужно ли е да казвам нещо? Прочетох и трите много бързо, изключително бързо, а поредицата Кейт Даниелс я минах общо за 2 седмици и малко, ако не се лъжа. Но пък обожавам тази снимка. Минутка мълчание за красотата й.

7. The Rebound- книгата, която прочете веднага след book hangover, което до някъде развали удоволствието от книгата.

Тук съм пас. Обикновено нямам такива проблеми с махморлуците, а по-скоро с читателския застой, но не съм била в такъв от доста дълго време (опази, Боже!).

8. Overly enthusiastic date- кига, която се "престараваше"

 Не искам отново да съм пас. Все трябва да има някоя книга, която да ми се е сторила насилена... Е, не искам да споменавам Крадецът на книги, но като нямам друг избор... Тази книга дори не заслужава снимката й да бъде в този пост.

9. The perfect first date- книга, която беше перфектна


Тази книга е уникална, тя е страхотна, невероятна...тя е ПЕРФЕКТНА! Вече няколко пъти съм споменавала колко обичам да чета за психопати, социопати, безмилостни убийци и просто за престъпници и леко чалнати в главата хорица, които нямат никакъв проблем с убиването. Освен това обожавам да чета за такива герои, които са с 10 стъпки пред останалите, какъвто е и Тайръс, уникални герои, страхотно изградени и аз съм просто...възхитена!  (И не са престъпници, просто го вметнах.)

10. Humiliating first date- книга, която ми е неудобно да призная, че съм харесала/ неудобно ми е да я чета на публично място

  На тази книга нямам снимка и не искам и да качвам, защото достатъчно засрамващо е да го напиша. О като оргазъм отговаря на втората част от въпроса по очевидни причини. Даже си я бях подвързала с бяла хатия, за да не се вижда заглавието. Друга книга, която да отговори на същия въпрос е Сълзи от злато, тъй като на корицата има една почти разголена мадама и мъж, която я целува по врата. Може и да не сте я чували, мисля, че е на около 20 или 30 години.
  Не мисля, че ми е неудобно да призная, че харесвам някоя книга, обикновено ми е неудобно да чета на публично място романи, чиито корици крещят "Чета за секс!" и това са предимно нещата на егмонт, които не чета (вече).

И ето, че се разочаровах, защото тагът свърши. Тагвам Мели и Валя.

събота, 22 април 2017 г.

Любовните романи на издателство Ибис, които притежавам #1

 

  Имам много книги на Ибис. Преди години притежавах предимно техни заглавия под леглото си (защото тогава нямах рафтове), но сега е смесена работа. Обаче, имам 22 любовни романчета, които искам да споделя с вас.
  За тези, които не знаят, аз съм пристрастена към съвременните любовни романи на Ибис, но освен това много обичам книгите им за любов като цяло. Не знам как успяват да подберат авторите, които издават, но те са много добри, поне според мен. (Но пък аз нямам много опит в този жанр.)
  Пък и нека да си го признаем, кориците на Ибис са сред най-хубавите на българския пазар, поне според мен. По това отношение не мога да бъда безпристрастна. Имам огромна слабост към тях.
  Също така първите ми снимки са малко зле, защото още не бях улучила ъгъла, но ме домързя да ги снимам втори път.
  На книгите, на които имам ревю, ще слагам линкове в заглавията им.

(Оригиналният пост стана твърде дълъг, затова реших да го разделя на две части, които ще пусна една след друга.)


  Сърца за разбиране на Али Новак е типичния фен фикшън. Ако сте чели такива за момчешки групи (като One Direction, The Wanted и т.н.) ще знаете за какво се разказва и дори как би завършила веднага след като прочетете резюмето (което е линк). 
  Това е една лека и приятна книжка, която е по-скоро като почивка от някое тежко четиво и подготовка за следващото. За мен поне тя беше истинско удоволствие, защото обичам да чета леки и предвидими неща от време на време.


  Искрено се възхищавам на авторите, които успеят още с дебютния си роман да се издигнат до NYT bestsellers и да сключат договор и за филм. В момента покрай Всичко, всичко се вдига много шум, заради предстоящата екранизация и дори аз смятам да видя филма. Книжката със сигурност ме изненада със своя обрат и й се насладих напълно, особено след като очаквах съвсем различно развитие.
  За тези, които все още не знаят за какво става дума, ето го и резюмето.


   Завещанието е една от любимите ми книги от този жанр и се доближава наистина много до първото място. Много харесвам начина на писане на Кристен Ашли и дори наскоро си поръчах една друга нейна книга от различна поредица, тъй като Магдалийн е съвсем нова и третата книга е в процес на писане или редакция.
  За пръв път четях за толкова големи герои, но това е една от причините толкова да ми харесва, тъй като не си падам по тинейджърските истории (каза тинейджърът). Тъй като не умея да разказвам по интересен начин, за пореден път ще дам линк към резюмето.


  Ново начало е текущият ми любим любовен роман, защото откакто го прочетох, образът на Мики си присвои едно специално местенце в сърцето ми. Това е един невероятен герой и като казвам невероятен...имам предвид перфектен. Много рядко нещо успява да ме впечатли по този начин и може несъзнателно да преувеличавам, но аз обожавам Мики! 
  Смятам, че Ново начало е по-добра от Завещанието и просто ще оставя линк към резюмето без повече коментари.




   Перфектната химия, Правилата на привличането и Верижна реакция са трилогия за трима братя латиноси, членове на банди, замесена е мафията и звучи вълнуващо, но са тийн романчета и колкото и да са хубави, са напълно еднакви и затова ги пиша наведнъж. Не бях особено очарована от първата книга, но все пак ми хареса. Втората беше в пъти по-добра или поне на мен ми хареса повече, а и героя поне се промени много, почти напълно...Да кажем, че просто всичко ми се понрави в много по-голяма степен. От третата бях доста повече разочарована, отколкото предполагах, но края на книгата компенсира всичко останало и затова не съм засегнала нищо в ревюто си.
  В крайна сметка, колкото и да са еднакви книгите, героите се различават един от друг и имат свои собствени истории, предвидими, но все пак. Въпреки че не са мой тип, ми харесаха достатъчно, за да не се опалквам твърде много от тях. Резюме на 1, 2 и 3.


Негодник по неволя е забавен исторически любовен роман, от който не помня почти нищо, затова просто ще оставя линк на ревюто си, който е в заглавието и линк към резюмето.


  Чела съм общо две книги на Теса Деър и двете ги заобичах, макар и да са напълно обикновени. Едната е Сладко поражение, а другата Слепият херцог. Освен че изключително много ги харесвам, корицата на тази тук е страшно хубава и си е мехлем за очите. Оставям резюмето и надеждата да не съм омръзнала на всички с тази "фраза".


  Нещо повече е любов... е книга, която завърших наскоро и която много харесах (естествено). Оказа се, че тя е сред първите книги от тази поредица и че Ибис ги превеждат малко хаотично, защото останалите 2 от серията са също някакви случайни номера като 6 и 8 или нещо подобно. 
  Харесва ми стила и начина на писане на Джули Джеймс и горе долу повтарям едно и също за всяка книга. Оставям резюмето и в следващия пост ще продължа.

  По принцип в тазива публикации се разказва малко по-добробно за книгите, но аз обикновено не го правя, както най-вероятно вече сте забелязани, защото не умея да предавам историите по интересен начин. Причината е, че се впускам в твърде много подробности. Никога не съм била добра в сбитите преразкази. Та, ще се постарая в най-скоро време да допиша останалата част от поста и после може да пусна някой таг, че и те се натрупаха.

сряда, 19 април 2017 г.

Favourite Covers #4

  Напоследък започнах да избягвам постовете, съдържащи предимно снимки, но чудейки се какво да публикувам от 15-те си чернови, избрах нещо съвсем различно и най-лесно. Отделила съм си кориците в отделна папка, а за всички останали постове ще трябва да търся снимки, а това е най-омразното за мен действие. Както виждате, това е четвъртия пост от този тип и затова аз ще дам линк само към предишния- ТУК.
  Тук мисля, че ми се насъбраха 11, а не обичайните 10 книги, но кой ги брои?




  Е, спокойно, няма да се отървете от малко текст. ОБОЖАВАМ тези корици точно толкова, колкото ОБОЖАВАМ и тази трилогия. И това, че аз ОБОЖАВАМ кигите, не означава, че си налагам мнението по какъвто и да е начин, просто изразявам ЛЮБОВТА си към книгите.
  Как да ги погледне човек и да не ги заобича?


Обичам и тази корица, но след като постът ми е за любими, това се подразбира. просто изключително много ми харесва и макар и качеството да е под всякаква критика, в сравнение с английското ми на втората книга (която не ми хареса), напълно си заслужава да си я гледам и да й се любувам.


Добре сега, тази корица как да не ти хареса? Обожавам тези на Ибис, невероятни са! Винаги изработката им е толкова хубава, качествена, дебела хартия, стабилно гръбче, красив дизайн...А и модела на корицата...



Тези дори нямат нужда от коментар според мен.


Много си харесвам снимката. Това е една от най-хубавите, които съм правила, хаха!
Макар това и да не е оригиналната корица, тя е в пъти по-хубава от нашата и очевидно я харесвам много, а да не говорим за самата книга...


Мислейки си за тази, не знам на какво мнение съм. Колкото повече мисля за нея, толкова повече си се убеждавам, че не е била за 5 или за 4 звезди, но не е била и за 3 със сигурност. Корицата от друга страна си ми харесва изключително много, дори и да се разминава наистина много със самата книга. Това, което ми харесва е самия дизайн и как някои от хората на нея всъщност съвпадат с героите вътре.


Ако това ми се е сторило красиво, втората ми скри шапката... Now I Rise се казва. Обожавам и заглавия.


Ах, цялата поредица си е мехлем за очите ми, дори старите корици, които имам, такава красота са, че просто не е истина. Ще ми се да имах място в изобилие, че да мога да си обърна книгите с лице напред и всяка любима корица да си я наблюдавам, но съдейки от номера на поста, заключвам, че имам около 42 любими корици от новите ми книги, а колко стари имам, които не съм преглеждала...

   Това е от мен за днес, fellas. Избягвам подобни постове, понеже почти никакъв труд няма от моя страна и се чувствам странно, но иначе ще ми се наложи да отсъствам от блога си твърде дълго, за да направя нещо със значение. Тагове имам много, но и за тях трябват снимки! 

  Кои са някои от вашите любими корици?

неделя, 16 април 2017 г.

8 трилогии, които бих ПРЕпрочела, ако имах време

  

  Препрочитате ли книги? Ако да кои и защо? Ако не, защо?

  Аз не съм от хората, които препрочитат книги, защото освен всичките, които не съм прочела, започна ли да навлизам във вече познат за мен роман, дори и да съм забравила всичко, си спомням почти веднага и най-малката подробност и накрая не ми доставя особено удоволствие. 
  Обаче, в последните години се докоснах до много повече и различни текстове, които бих се радвала да прочета отново, стига да имах време. Недостигът на време, естествено, е просто оправдание на липсата на желание от моя страна да зарежа купът (етажерката) от непрочетени книги и да се впусна в света на нещо познато.  
  И все пак това е пост за трилогиите, които бих препрочела, ако имах време (или спонтанното желание да се потопя във вече познат свят).

  За тези, които не знаят, Мъглороден е първата трилогия, която прочетох на Брандън Сандерсън и това са книгите, които ме направиха негов die hard фен и заедно с това ме запалиха по high & epic фентъзито, по класическото фентъзи и които ме открехнаха към Колелото на времето, което още не съм започнала. 
  Обожавам Мъглороден и бих я препрочела дори и да нямам време. Ако не ме беше страх, че може нещо да се случи на книгата, бих взела Последната империя и в Англия, но предпочитам да си стои на безопасно на рафтчето си. 
  Тези книги ги обожавам! Всяка следваща е по-добра от предишната, по-епична, по-жестока и с повече жертви и същества, с много по-големи проблеми и аз просто... Заслужава си. 

(На английски и трите са по 15 лева на това издателство, а на български първата е с изчерпан тираж. Линк към резюмето е заглавието на книгата над снимката.)

2. Възмездителите 
Източник: http://trinareadsbooks.tumblr.com/
  Току що видях, че Артлайн са превели първата книга СтоманеноТО сърце, а в последните 2 години си мислех, че е само СтоманеНО сърце и се чудя защо не ми излиза като го търся в Goodreads, за да дам линк към резюмето в заглавието над снимката.
  Защо бих искала да препрочета тази трилогия? Защото освен че е на Брандън Сандерсън и отново ми е сред най-любимите, тя е перфектният тип книга, който обичам- преизпълнена с екшън. Това че има много действие, не означава, че събитията са забързани. Не, те са си с нормална скорост, но е като да четеш екшън филм. 
  Разликите между Възмездителите и Мъглороден са доста. Те са в различна сфера на фентъзито, даже тази си пада сай фай и YA, но какво YA! И стилът на писане е поне 3 пъти по-лек в Стоманеното сърце, отколкото в Последната империя. В сравнение с по-обемната му трилогия, в тази на действието не му отнемат 200 страници, за да започне. Уникална е, обичам я и освен това любимият ми писател си оставя една отворена вратичка в последната книга, която да му позволи да започне следващата поредица в същия свят. (Това го казвам, понеже хората, които не знаят за втората поредица в този свят остават разочаровани с многото нови възникнали въпроси след края на Злочестие.)

Източник: http://books-in-a-storm.tumblr.com/
  Казвала съм го преди, правя го и сега- Хекс Хол е трилогията, която ме запозна с хубавата страна на книгите. Тя е тази, която ме открехна за по-известните същества и ме накара да заобичам книгите! И понеже бях още нова и това бяха първите ми двеа(понеже третатия още не беше излязъл) романа аз съм чела Хекс Хол и Демонично стъкло около 2 или 3 пъти, включително и някои по-любими мои сцени допълнително.
  На мнението съм, че сега бих могла да забележа някои проблеми, ако има такива, но знам, че пак ще ми хареса, защото тя има сантиментално за мен значение, а хубавото е, че трите книжки са кратички и според мен седмица ще ми е достатъчна да ги прочета една след друга.

4. Shades of Magic
  Смятам, че като най-скорошното ми четиво, да бъде в този списък  си говори много.
  Толкова много съм я обсъждала вече, че не мисля, че има нужда да  задълбочавам още повече.
  В РЕВЮТО на Четирите цвята на магията съм споделила мнението си за първата книга, а в поста си с 5 причини да прочетете Shades of Magic съм показала още неща, които ми харесват
  Обожавам я тази трилогия, героите й, света й, магията й и кориците- и американските, и британските. Стила на писане е уникален и наистина си заслужава човек да се потопи в тях.
  Бих го направила отново, особено ако ми се чете нещо за силни и устати герои, магия със собствено мнение и страховити злодеи.

5. Хрониките на Кейн
  Обичам всички книги на Рик Риърдън за митология и тази трилогия не е изключение!
  Самият му стил на писане е забавен, а освен това героите му, без значение от възрастта им, са толкова забавни, саркастични и луди, че няма как да не се забавляваш на каквато и възраст да си (освен ако не си опериран от чувство за хумор). Стояла съм с часове над тези книги и съм им се хилила с глас и сълзи на изразите и на събитията в тях.
   Картър и Сейди Кейн са сред най-забавните брат и сестра, за които съм чела, а и самият начин на разказване за мен беше различен и уникален, защото бях млада и наивна (каза 18-годишната тинейджърка). И все пак, обичам египетската митология, а историята на Кейн е много добра и пълна с действие, битки и различни богове, че даже и любов!

6. Скъпоценни камъни
 Преди да я прочета не бях фен на пътуването във времето, но след това се запалих изключително много.
  Дори докато четях Рубиненочервено седнах до момиче, което четеше същата книга и то напълно случайно!
  Харесвам света и героите, които е създала Керстин Гир. Помня, че тук за пръв път бях толкова ядосана, че си излях гнева в "отрицателно" ревю, в което се оплаквах от отношението на Гидиън към Гуен. Не помня вече какво точно правеше, но се сещам, че й пращаше смесени сигнали и не се държеше добре с нея. В последната книга почти му бях простила, но държанието му не се преглъща лесно или поне аз не успях.
  Бих препрочела трилогията отново и то с удоволствие. Помня че дори като стигнах края бях изненадана, че е свършила историята.

7. Адски устройства
  В интерес на истината тази вече съм я чела 2 пъти, но осъзнах, че мога поне още веднъж да го направя. 
  При първия си прочит я четях на кръст, защото не ми се струваше достатъчно интересна. Смятах стила на Касандра Клеър за твърде тежък, с прекалено много описания, но 3 години по-късно, когато реших всъщност да се сдобия с книгите, осъзнах, че трилогията е много по-добра от това и че стилът далеч не е тежък или преизпълнен с описания.
  За разлика от много от прочелите Адските устройства, аз съм доволна с края и с начина, по който Касандра Клеър го е замислила, а още повече обичам дълбоката обвързаност на Реликвите на смъртните с трилогията и как като прочетеш Град на небесен огън всичко се навръзва. 

8. All Souls 
  Тези книги... Те са страхотни. 
   Това не е YA трилогия и може за момент мотивът й да се стори банален и изтъркан, но зачетеш ли се, всичко се променя. Всичко! 
  Истинско удоволствие е да се четат, защото освен в настоящето, те се връщат в миналото, а после обратно в 21-ви век, има много наука включена и аз бях като хипнотизирана докато я четях. Много я обичам и с удоволствие бих се потопила в света й отново. 


(NB: С изключение на втората и третата снимка, всички останали са мои.
    Всяка от точките е линк към резюмето на книгите.)

 Е, това е за днес от мен. Качвам през ден, със сигурност вече всички са забелязали, а освен това чета по много. Обаче, сега ще се захващам с Пожарникаря на Джо Хил (Единият от синовете на Стивън Кинг) и затова ще има предимно постове от този тип вместо ревюта.

петък, 14 април 2017 г.

5 причини да прочетете трилогията Shades of Magic на V. E. Schwab


   Да си дванадесети клас си има плюсове и минуси. Гадното е, че всичките ми ваканции са много намалени, а хубавото е, че другия месец завършвам. Настръхвам като се замисля за бъдещето и затова минавам една стъпка назад към тази моя любима трилогия, която приключих в началото на месеца. (Тук е мястото да си вметна ревюто на първата книга.)
  Днес ще споделя с вас петте причини, заради които си струва да се прочете тази поредица.

1. Светът

  Имаме Червения Лондон, Белия, Черния и Сивия Лондон. Единият е мъртъв, другият умиращ, третият е процъфтяващ, а в четвъртия магията е забравена и човечеството е надделяло.

    В. Е. Шуаб се е справила страхотно с сътворяването на света си. Тя не просто е изградила историята на миналото му, но е създала няколко различни езика за държавите и световете и различни раси с техните обичаи и типични външни видове. 
  Много ми хареса как с течение на действието в книгите тя разкрива малки части от този свят, докато накрая всичко не се изяснява и разбира. Изпипала е всичко до последната основа и единственото, което е нужно е търпението, за да се разбере, защото всичко е разкрито постепенно и в трите книги, а не само в първата.
  Освен това винаги съм харесвала истории за различни измерения или светове, в които се отива чрез някакъв вид телепортация, а тук имаме цели четири Лондона, в които само един вид магьосници може да отиде. На всичкото отгоре, те са на изчезване, но колко са общо няма да казвам.
  Заобичах света на тази трилогия, той е различен, уникален и много... опасен, което ме привлече дори повече!

2. Стилът на писане

  Шуаб пише невероятно, пленяващо и все пак леко! Не знам как ще се получи превода на книгата, но за мен беше удоволствие да я чета и да се докосна до писането й! 
  В ревюто си го споменавам, ще го кажа и тук- тя пише в трето лице и обикновено такива книги са една идея по-тежки, но не и тук. Толкова бързо ги изчетох, че просто не мога да повярвам! Наистина не се усеща кога са минали 10 станици и кога 100, а аз съм фен на едно бързо четиво, (Това не означава, че действията се развиват светкавично бързо.)

3. Героите


  Това е една симка, която изключително много обичам. Отляво надясно са Кел, Лайла, Холанд, Рай и Алукард. 
  Персонажите, както всичко останало, са много добре изградени. Всеки от тях минава през голяма промяна в тези три книги и ако сравним героите от първата с тези от третата книга, разликите ще са от Черния до Сивия Лондон (между тях стоят два свята). 
  Всеки от тях е различен, има си своя собствена история, която е разкрита постепенно и в трите книги. A Darker Shade of Magic е концентрирана предимно около Кел, във втората се разкрива историята на Лайла, а в третата се вижда миналото на Холанд и Алукард. Къде е Рай? Където са Кел и Алукард.
  Известно време се чудех дали да разглеждам всеки от героите по отделно и все още се чудя, понеже не искам да издам неволно нещо, но ще кажа две три думи за всеки.
  В РЕВЮТО си съм описала Кел и Лайла достатъчно подробно и смятам да не им отделям време и тук. Вместо това ще спомена останалите.
  Първото, което ще кажа е, че Холанд е герой, за когото бих спойлнала много, ако продължа да пиша. Той е силен, научен от рано да оцелява сам и е от Белия Лондон, който го е превърнал в това, което е.
  Рай е престолонаследникът на Червения Лондон. Той преживява голяма промяна, особено след първата книга. Според мен даже неговата е сред най-трудните, защото той е типичният принц- разглезен, невнимателен и отчаян за сила, откъдето следва и че допуска една доста фатална грешка. Внимавайки да не издам нещо, ще кажа, че в следващите две книги всичко това изчезва, защото той се сблъсква с жестокия реален свят.
  Алукард се появява чак във втората книга и аз съм му голям фен! Много го обичам, той е един сложен за разбиране герой с дълбоко погребано минало, което се отключва, когато отново стъпва на брега на Червения Лондон. А, да, той е пират (така де, законен пират. Privateer? Капер?) 
   Ох, аз май малко се отклоних от собствената си тема или поне не доказах защо обичам героите, но книгата трябва да се прочете, за да се разбере, защото е от тези четива, които толкова много ми харесаха, че просто не успявам да напиша нещо сносно, когато се захвана. И все пак препоръчвам трилогията на всички, които са заинтригувани, защото със сигурност си заслужава.

4. Магията

  Тя е един от най-яките мотиви на книгите! Обожавам книги и филми, в които има владеене на даден елемент, но тук не са просто вода, въздух, земя и огън, тук има кости и кръв! И можеш да владееш повече от един елемент като само кръвните магьосници повеляват всички! И това не е краят! Има заклинания и защити, омагьосани предмети (особено един камък), магически извори под различни форми (като река) и още много големи разновидности. Понякога магията даже си има собствено мнение! (Което си е опасно.)

5. Злодеите

 
  Окей, тази точка е за хората, които си падат и по злите герои. Първо са близнаците Дейн, в които се влюбих още в първата сцена с тях, а другото е нещо, което постепенно се развива и е спойлер.
  Аз просто имам слабост към психопати и социопати, към хора, които измъчват по много креативни начини "подчинените" си и такива, които биха убили за забавление, особено когато го правят с усмивка на лице. 
  Освен това те са толкова красиви! Типична черта на Белия Лондон е, че всичко и всички...повяхват, но не по типичния начин, не, те стават все по-бели и по-бели и всичко там си е...ами бяло. Силата за този Лондон е всичко и близнаците мисля, че задържат трона за много по-дълго от друг път. (Владетелите иначе се сменят доста често.)
  Та, да се върнем на близнаците. На снимката се виждат как държат Холанд между тях, той е играчката на Атос Дейн, и двамата се радват на всяка възможност да го измъчват, а той "страда толкова красиво". Те са си големи психопати и аз ги обичам!  

+ 1 допълнителна и извънредна причина:

НЕ Е YOUNG ADULTS!

  Авторката има два прякора- Виктория Шуаб, когато пише YA и В. Е. Шуаб, когато пише adult. Така че тук НЯМА  да намерите лигава любов, НЯМА  да намери героини, които от немай къде се научават да се бият и НЯМА  да намерите бързо решени проблеми или любовни драми! 

  Обичам тази трилогия, не знам доколко показах това, което исках, но съм доволна, че изразих най-сетне и последните си мисли по трилогията, защото тя наистина много ме обсеби! Обожавам всички герои и ако първата книга ви хареса, то последната просто ще ви разтърси! 

сряда, 12 април 2017 г.

Славея - Кристин Хана

  Франция, 1939 г.Две сестри. Едната се бори за свободата. Другата – за любовта.

  Виан и Изабел са много различни и невинаги са били близки, но обстоятелствата вече са променени.
  Виан е щастлива с живота си във френската провинция със съпруга си Антоан и тяхната дъщеря. Когато избухва Втората световна война, мъжът й е изпратен на фронта и тя остава сама. 
  Изабел е непокорна осемнайсетгодишна девойка, търсеща своето място в живота с безразсъдната страст на младостта. Сред хаоса в началото на войната тя среща парижанина Гаетан и се влюбва така, както е присъщо само на младите – с цялото си сърце и душа. Той си тръгва и любовта остава на заден план в живота на Изабел. Тя се присъединява към Съпротивата, рискувайки живота си, за да спасява другите.
   Но колко далеч могат да стигнат Виан и Изабел, за да оцелеят? Какви саможертви са готови да направят, за да защитят хората, които обичат?
______________________

  Една завладяваща книга, разказваща за живота през Втората световна война, но показваща по-различна страна, а именно начинът, по който две коренно различни жени се борят да оцелеят.
  Не очаквах книгата да ми хареса, най-вече защото не е мой тип. Събитията около световните войни са ми най-безинтересни, понеже са се случили само преди няколко десетилетия и учих за тях в училище, но това, което ме изненада беше съдържанието на книгата. Винаги съм искала да чета за силни героини и сега получих това в по-голямо изобилие, отколкото очаквах. Освен това, тази книга направи емоционална развалина от мен.
  Както вече казах в самото начало, в Славея се вижда как две напълно различни сестри се борят за оцеляването си. Виан, по-голямата, се опитва да защити на всяка цена дъщеря си и същевременно да запази надеждата, че съпругът й е жив, когато сякаш самият свят крещи обратното, а по-малката й сестра Изабел се присъединява към Съпротивата, отказвайки да приеме капитулацията на Франция. В крайна сметка и двете жени помагат по свой си начин и на себе си, и на страната си. 
  Аз съм силно впечатлена от книгата, начина, по който е построена и написана.Стилът не е задължително нещо ново или невероятно, но е лек, в сравнение с тежката информация, която поднася. Прави я разбираема, лесна и интересна за възприемане от човек като мен, който не е фен на тази част от историята. Беше ми много по-интересно да прочета за живота на тези две французойки по времето на ВСВ, отколкото бих предположила и ми харесва как цялата книга е една голяма ретроспекция към събитията от 1939-45г., така да се каже, като заедно с това периодично Кристин Хана се връща обратно в настоящето.
  Виан е по-голямата сестра, както вече за трети път написвам. Тя е напълно доволна с живота си в провинцията и когато се случват всичките събития, покрай ВСВ и немците нахлуват тя решава да остане в дома си, въпреки голямата съпротива на сестра си, за да чака Антоан и да се грижи за дъщеря си. В началото на Славея Виан може и да създава впечатлението на слаба и безволева жена, но с течение на времето става ясно, че всъщност тя е много по-силна и много по-смела, отколкото изглежда. Тя е готова буквално на всичко, за да защити Софи и Даниел и да оцелее в този труден период. Аз самата не бях особено очарована от нея в първите стотина страници, но с течението на времето, докато научавах повече и повече, разбрах, че всъщност тази майка, която беше принудена да отгледа двете си деца сама по стечение на обстоятелствата, е много по-силна и смела, отколкото показва на пръв поглед. Тя се издигна ужасно много в очите ми в последните 150 страници, защото Кристин Хана показва, че една майка наистина е способна на всичко, за да защити децата си.
  Изабел е непокорна и млада. Тя бяга от всеки манастир и пансион, в който я заточва баща й и умее да се справя сама. Несъгласна с примирението на сестра си със състоянието на Франция, Изабел напуска дома й и се присъединява към Съпротивата, където помага на страната си и спасява животи. Тя има голям принос към държавата и оставя своя отпечатък в историята. Още в самото начало ми направи впечатление нейната непокорност и сила, които лесно могат да се сбъркат с глуповатост и непукизъм, поставящи в опасност сестра й и семейството й, което не е задължително грешно, просто Изабел компенсира с всичко останало, което прави за страната си. Тя показва, че има полза не само от мъжете по време на война, но и от жените и точно затова ми хареса тази книга. По-малката сестра преминава през свой собствен ад, през много трудности и болка, но не се пречупва и успява да се запази цяла, доколкото е възможно и да продължи да живее... 
  Мога да пиша още много и за двете героини, мога да спомена и другите персонажи, но тези две жени са най-важното в книгата и в събитията, описани в нея, затова ще се огранича този път само до тях. Аз съм щастлива, че успях да прочета Славея и да се запозная с личностите на Виан и Изабел, защото те ме оставиха с препускащи силни емоции и ми показаха два различни начина, по които една жена може да се бори за живота си, да оцелее и да демонстрира силна воля на духа дори в привидно най-безнадеждните ситуации.
  
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!