сряда, 1 ноември 2017 г.

The Eye of the World So Far

Избирателни преводи, мокри книги и още куп подробности, без които може да доживеете до догодина. 

  

  Някои от вас може да знаят, а други не, но през последните две седмици чета Окото на света. Обикновено подобна книга би ми отнело около седмица да я прочета, но сега чета по едва 2-3 глави на ден, понякога не прочитам и една цяла глава, нямам идея защо, не е като да нямам време...
  Това не е точно ревю, ще споделям някои от наблюденията си, ще се оплаквам от ужасните преводи на любимото ми издателство Бард и ще споделям мнения за интересни и досадни герои.
  Обичайните схеми.

  Защо започнах да чета книгата на български? Защо не съм я поглеждала от две години? Защо се отказах тотално от преводите на уникалните и неповторими Бард? Защото искам да изтегля всички книги на бард, които имам и не съм прочела наново?
  Тази книга претърпя малък инцидент в един дъждовен ден, когато беше на дъното на платнената ми чанта. Намокри се някак си, все още не мога да си обясна, защо точно от долната страна ще се намокри чантата ми, но се случи. След като се намокри и втаса, реших да я затисна с още няколко тухли и оттам нататък ме беше страх да я поглеждам.
  Започнах поредицата наново преди две седмици. Мързеше ме изключително много да чета, което е рядкост, но се случва и намерих аудио книгата в YouTube, само че имам всички книги в електронен вариант на български и първите три в книжен, пак на български. Не мога да слушам аудио без да гледа, източника на звука, но тъй като нямам клип как човека говори, когато слушам аудио книга, за да се концентрирам следя текста на книгите и научавам произношението на някои думи. Този път реших да го направя с документа на български, исках просто да имам нещо, което да ми помогне да слушам и какво открих!

  ИЗДАТЕЛСКА КЪША БАРД СИ ИЗБИРАТ КАКВО ДА ПРЕВЕДАТ И КАКВО НЕ!

 Преди да започнете да четете избиратело или да си пишете коментарите за това ми изказване в някаква чернова, позволете ми да се доизкажа. Копирам всичко директно от читанка, така че може някой оттам също да си е поиграл, ама малко ме съмнява. Който има книгата, да отвори и сравнява и ако не е така, ще сменя името на Бард с Читанката.

  Тази книга е стара, публикувана е за пръв път през 1990 на английски, ако не се лъжа и е издадена на български осем години по-късно, така че не очаквам никакви добри преводи, ако ще и да са редактирали новите тиражи стотици пъти. Качеството на преводите на Бард е под всякаква критика без значение дали са редактирани или не, но какво забелязах докато слушах текста и го следях!
  Сега ще се опитам да дам точни примери. Освен това, не знам дали всъщност това е само в електронния вариант, но малко ме съмнява човек докато сканира книгата, ей така да изреже някое и друго изреченийце.
   Няма да коментирам несъответствието с имената и как първата глава трябва да е "Празен/Пуст път", а не "Пътят", знам че преводачите адаптират някои неща, за да звучат по-добре, знам, че  не могат да превеждат всичко дума по дума и трябва да го правят да звучи възможно най-смислено, но това, което ще покажа сега е направено напълно умишлено и напълно грешно, ОТ МОЯ ГЛЕДНА ТОЧКА.
    
  И сега, нека да разкажа малко за какво иде реч в първата глава. След около страница и половина яздене  по пуст път в електронен формат, главния герой вижда една странна човешка фигура, която всява ужасяващ страх  него, той има чувството, че този странник го мрази и в червата, а дори не може да го погледе в очите. Естествено, че след такава среща ще е изплашен и баща му го забелязва.
  Сега ще ви покажа различията между културите, ще ви покажа оригиналното изречение и превода и си правете изводите коя интерпретация на загрижен родител е по-добрата.

Tam frowned over Bela's back at him. "Are you all right, lad?"

Забележете структората на изречението, както съм го копирала, само го забележете и добре го огледайте. ПРЕВЕЖДАМ го аз, в случай, че някой не разбира:

Там се намръщи над гърба на бела.
  -Добре ли си, момче? или по-добре звучащата алтернатива: - Момче, добре ли си?

 Какво ви показва това изречение? Загриженост. Може би малко недоумяване, понеже Там не вижда тая фигура, но на мен ми прилича на нормален въпрос, който показва загриженост поне малко.

Сега, дами и господа, БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕВОД:

— Какво ти става, момче? — обади се Трам.

  Грубо, сякаш му се кара, но и много просто направено. Ама кой е казал, че на българинът му трябва нещо сложно, моля ви се, да не вземем да поумнеем, та да се вдигнем на бунт.

  Кое ви харесва повече? Загриженото, обикновеният въпрос? Или грубото, сякаш човека бърза да си продаде овцете и да се връща във фермата. 
  В началото на книгата няма как да знаеш какъв човек е Там, да не говорим, че не е Трам, защото се казва Тамлин, а не Трамлин. В началото на книгата няма как да знаеш какъв е Там, но той обича сина си много силно и това е показано чрез речта му, което не може да се види в първото изречение, излязло от устата му, защото нашите мили хорица не са свикнали на учтивост. 
  Честно казано, много е странно хората всеки ден да те питат как си и да ти се извиняват, когато ги настъпиш. Не, не написах това грешно.

Да продължим нататък, което всъщност е назад, защото докато търсех този цитат, намерих нещо друго. 

The rider's cloak covered him to his boot tops, the cowl tugged well forward so no part of him showed. Vaguely Rand thought there was something odd about the horseman, but it was the shadowed opening of the hood that fascinated him. He could see only the vaguest outlines of a face, but he had the feeling he was looking right into the rider's eyes. And he could not look away. Queasiness settled in his stomach. There was only shadow to see in the hood, but he felt hatred as sharply as if he could see a snarling face, hatred for everything that lived. Hatred for him most of all, for him above all things.
Abruptly a stone caught his heel and he stumbled, breaking his eyes away from the dark horseman. His bow dropped to the road, and only an outthrust hand grabbing Bela's harness saved him from falling flat on his back. With a startled snort the mare stopped, twisting her head to see what had caught her.
Tam frowned over Bela's back at him. "Are you all right, lad?"

Това е тъвре дълго, за да го превеждам, но сега ще копирам точно същите пасажи от преведената версия. Четете внимателно.

Плащът покриваше ездача до носовете на ботушите, качулката беше така плътно загърната, че ликът му изобщо не се виждаше. Ранд си помисли някак разсеяно, че в този конник има нещо доста необичайно, и изведнъж сенчестият процеп на качулката го накара да онемее. Виждаше съвсем смътни очертания на лице, но имаше чувството, че се взира право в очите на ездача. И не можеше да отмести поглед. Стомахът му се надигна. В гуглата се виждаше само сянка, но той усети така остро излъчващата се оттам омраза, сякаш виждаше озъбено лице. Омраза към всичко живо. И най-вече омраза към него самия.
— Какво ти става, момче? — обади се Трам.

  Забелязахте ли разлика? Защото ако не сте, това би било доста обезспокояващо.
   Някои хора биха казали, че описанията не са чак толкова важни и от преводът може да видите, че преводачът очевидно е мислел същата работа. Но хей, чакайте, може да не е грешка на преводача, а на редактира! Следователно, вместо да видим горкият мъж, който е превеждал книгата, нека да виним целия екип. Така става по-добре.
  Не ми пука ако ще и да са пропуснали цял параграф пълен с ругатни, кървави сцени, изнасилвания и подробно описание на мъжко и женско обрязване, щом е написано от автора и не е махнато от неговия редактор, значи трябва да е в книгата.
  В случай, че не сте забелязлаи разликата, след "И най-вече омраза към него самия." трябва да има един цял параграф за това как се спъва на камък, изпуска си лъка и успява да не падне по гръб. Кобилата се стъписва, понеже я хваща за опора и тогава Там го пита дали е добре, а не какво му има.

  Държа да отбележа, че това е една много малка част от главата и ме е страх да премина нагоре и да продължа да сравнявам. Освен това, може да ми кажете, че това, което сте прочели не ви се е струвало незавършено и естествено, че ще изглежда нормално, когато нямате оригинал пред себе си. Позволете ми да продължа, няма да се задържам на превода още дълго (лъжа), имам само още малко примери.
Това си е все още същата сцена, същата глава.

"A rider," Rand said breathlessly, pulling himself upright. "A stranger, following us."

Сега, българският вариант не е ЧАК толкова фатален.

— Ездач — изломоти останалият без дъх Ранд. — Зад нас.

  Само че, къде отиде изправянето? Ранд през цялото време ли върви изкълчен назад? Естествено, че се подразбира, ама защо е изпуснато? И все пак, това е само една дума, така че няма да издребнявам чак толкова.

"Where?" The older man lifted his broad-bladed spear and peered back warily.
"There, down the …" Rand's words trailed off as he turned to point. The road behind was empty. Disbelieving, he stared into the forest on both sides of the road. Bare-branched trees offered no hiding place, but there was not a glimmer of horse or horseman. He met his father's questioning gaze. "He was there. A man in a black cloak, on a black horse."
"I wouldn't doubt your word, lad, but where has he gone?"
"I don't know. But he was there." He snatched up the fallen bow and arrow, hastily checked the fletching before renocking, and half drew before letting the bowstring relax. There was nothing to aim at. "He was."

— Ездач — изломоти останалият без дъх Ранд. — Зад нас.
— Къде? — Баща му хвана копието с две ръце и се обърна.
— Ей там… — и изведнъж думите му секнаха. Пътят зад тях беше пуст. Не вярвайки на очите си, той огледа леса. Оголените дървесни клони не можеха да прикрият нищо, но от коня и конника нямаше и следа. Очите му срещнаха питащия поглед на баща му. — Там беше. Мъж в черно наметало, на черен кон.
— Не че не ти вярвам, момче, но къде може да се е дянал?
— Не знам. Но беше там. Там беше.

  Да забелязвате нещо...интересно? Странно? 
  Няма да навлизам в подробности, че копието на бащата не е описано, но обърнете внимание на следващото. Първо, Ранд не се изправи, сега пък не се обръща, за да посочи, само думите му секват. Окей, окей, но про. Какво още? 
  Последната реплика на Ранд. Липсват описанията. На кого са му притрябвали описания? Със сигурност не и на Робърт Джордан, който ги е написал.
  
Tam shook his grizzled head. "If you say so, lad. Come on, then. A horse leaves hoof prints, even on this ground." He started toward the rear of the cart, his cloak whipping in the wind. "If we find them, we'll know for a fact he was there. If not … well, these are days to make a man think he's seeing things."

Ето още един сходен пример. Забележете как след пряката реч има малко описания, както си се пише пряка реч и след това още малко реч. А сега обърнете внимание на това.

Трам поклати прошарената си глава.
— Щом казваш. Хайде ела. Един кон все ще остави следи, дори и на такава настилка. Ако ги намерим, ще сме сигурни, че е бил там. Ако не… е, в такова време на човек може да му се привиди какво ли не.

Съвсем същото, никаква разлика... Каква нереална мечта.

  Дори няма да се оплаквам за имената, а просто ще кажа, че е по-реално да публикувам бестселър в следващите 5 години, отколкото да видя свестен превод на Бард след същия период от време. Нямам какво да кажа повече по въпроса. Когато видях тези разлики останах просто без думи. (Дори няма да коментирам преводите на имената щото Лейди Търпеие, Принц Рицарство и още много такива.)
  Знам, че не всичко може да бъде преведено дума по дума, ама не знаех, че могат да липсват цели ПАРАГРАФИ. Разбирам за думички, разбирам за промяна на думи от червен на ален, за да звучи по-добре на уникалният ни и неповторимо нежен (сарказъм) език, ама чак пък да бъдат премахнати параграфи...
  СИЛНО СЕ НАДЯВАМ ТОВА ДА Е САМО В ЧИТАНКАТА, така че ако е, кажете ми и ще редактирам поста, ама иначе...ако е така... Оле, боже.

  Това ми откритие ме накара да преосмисля всяка друга книга на Бард, която съм чела и която имам вкъщи и онлайн. Ами ако повечето книги са с липсващи думи, параграфи и сменена реч на героите, защото някого го е домързяло да допише още няколко реда? В момента не мога да си тегля книги безплатно, но когато мога ще се сдобия с всички копия на романите на Бард, които имам с тези на английски, защото не им се доверявам, ама изобщо.
  Освен това, знам, че авторите правят промени в следващите и следващите си тиражи, но човекът е починал преди да завърши поредицата си, така че освен ако Брандън Сандерсън не се е промъкнал и не е дописал нещо тук и там, което е малко вероятно, аз друго обяснение за тези несъответствия нямам.
  А ако някой ми каже, че това е нормална практика, ще взема да препрочета всички 350+ книги на български, които съм чела, за да знам, че не съм изпуснала нищо.

  О? Да не би да си помислихте, че поста е свършил? Хаххаха, това беше само една част от него! Затова не пиша ревюта на епик фентъзи книги, просто ми отнема много време и постовете стават километрични, а освен това, ако включа и превода като сега... Нямаше да имам и едно положително ревю.
  Нека да повторя нещо, специално за избирателните читатели, преди да продължа.
  Ако текста е правилно преведен в хартиения формат, ще редактирам поста. Не ми пречи, че една или две думи са изпуснати, но имам МНОГО ПРОТИВ ЛИПСВАЩИТЕ ПАРАГРАФИ, ако ще и да са без значение. За мен щом една книга е написана в завършения си вид, значи всичко в нея е важно, всяка точка, всяка запетайка, всеки ченгел на буквата Й.
  И сега, след като изяснихме това, нека да се преместим на книгата.
  Какви са ми впечатленията дотук.

  Типично за подобен жанр книга, стилът е тежък за мен, понеже не съм му свикнала. Много е описателен и в началото си беше чисто и просто малко скучно, защото отнема много време на действията да започнат. Харесва ми. Харесвам стила. Не знам защо, но обичам тежък стил който ме кара да чета бавно и да се наслаждавам на книгата...Дори нямам против, че я чета почти трета седмица.
  Имаше един период, в който прочетох наистина много, защото просто всичко се забърза и беше много интересно, но сега съм в един период, в който героите се разделиха по стечение на обстоятелствата и просто ги чакам пак да се съберат, за да продължат към крайната си цел.
  Както винаги, смятам да коментирам героите и впечатленията ми досега. Ще започна от тези, които най-малко харесвам, защото съм изпълнена с омраза и злъч и никога през живота си не съм обичала, дори кучето си не обичам (това е сарказмът ми към всички, които имат грешно мнение за мен, хехе; както и опит да бъда забавна).
   Може да напиша някои от имената грешно на български, защото както стана ясно вече, чета на английски и дори гледам всяко от имената как се произнася, защото не е лесно. Кого не харесвам? Нинив и Игвин (което звучи като пингвин => Egwene- Игуейн).
  Тези двете осъзнавам, че са гояма работа в селцето им, но са твърде самоуверени, ужасно са навирили нос и са ми много консервативни. Те не се вилните героини, които обикновено харесвам, защото засега всичко при тях е само думи и това, което ме дразни, е че мъжете дори не им отвръщат вербално, но това е друг въпрос. Просто те се държат като някакви кралици, освен това се предполага, че са и много надарени. Те го знаят, но за тях е много лошо това или поне за Нинив, Игвин иска силите си, но самочувствието й е твърде голямо и без тях. Надявам се да се развият нататък в книгите и или увереността им да отговаря на характера им, или да са малко по-...сдържани? Нормални? Земни? Ама и да си свалят носа от небето също ще ми стига.
  Нямам какво повече да кажа за Нинив, защото се спойлнах и вече имам човек, с когото я шипвам, това не ме кара да я харесвам, все още не съм чела достатъчно за нея, но от това, което научих досега мога да кажа, че има обещаващо бъдеще.
  Игвин ми лази по нервите от самото начало. Първо Ранд я предупреди, че пътят ще е опасен с намерението да я защити, но нашата селянка си помисли, че си измисля, за да запази приключенията за себе си и двамата си приятели, които според нея сигурно споделят един мозък (не е така).
  Другото което е, споменах как героите са разделени и тя е с Перин, за който ще говоря след малко. Те не знаят кой е жив и кой умрял, може да са единствените оцелели, но тя се държи така сякаш всички са мъртви, всичко е свършило и могат да останат там, където са. Освен това се предполага, че двамата с Ранд са влюбени, ама си се заиграва с първия флиртаджия, който срещне и това просто ми лази по нервите... Има толкова неща, които ме дразнят в нея, че не е истина.
  Защо тогава чета книгата? Защото има толкова много други добри герои и СЛАВА БОГУ!
  Ама защо тогава споделям снимки само на мъжките? Защото ги ХАРЕСВАМ.


  Ранд е в средата, Перин е вляво, Мат е вдясно и съдейки по знамената, това може да е голям спойлер за някого, ако не се е досетил от самото начало за най-очакваният им герой.
  Момчетата като цяло ми харесват засега. Всеки си е със свой собствен характер, собствена личност и на някои от тях им е толкова неловко около момичетата, че е толкова слааадкооо! Когато харесвам нещо ми е толкова по-трудно да го опиша, понеже съм зла отвътре и с беден положителен речик, толкова рядко се случва да харесам герой, че е направо чудо (сарказъм, донякъде).
Свързано изображение  Искам да видя повече от момчетата. Книгата започва от гледна точка на Ранд, така че свикнах с него и нямам оплаквания. Той е смел, има странни случки около него и не мога да кажа, че всичките му решения са правилни, но човек се учи от грешките си, а и го разбирам. Някакви странници се появяват в селото му, на следващия ден половината място е изгорено до основи и те трябва да напуснат дома си със странниците, които по една случайност не са сред любимите хора на населението. И аз не бих им е доверила.
  Мат засега е единственият от героите, който не знам дали да харесвам или не. Вижте го само, той прилича на някой, който ще те обере и ще те накара да се радваш, че точно той те е обрал. Може да не се вижда на втората снимка, но първата лееекичко си личи. О, намерих и тази, по-голяма е, но най-много ми харесва на първата.
  Той е познат с номерата и шегите си и рядко е сериозен и начумерен, затова когато го прави всички му се чудят и го подозират. Любопитно ми е да видя как ще се развие, защото малко почетох за него и да, няма да издавам нищо.
  Наскоро започнах да чета и от гледната точка на Перин, при което имаше нещо от рода на това как само защото е голям, хората всъщност започват да му се чудят, когато осъзнаят, че може и да мисли. Сега, това е много дискриминиращо. Мисля, че все още има някакво такова схващане за по-едричките мъже. По някаква странна причина, ако си голям, не можеш явно да имаш мозък, много странно, как ли е оцелял толкова дълго време без него тогава...
  (Уау, спрете ме, моля, правя се на забавна вече трети път!) 
  Осъзнавам, че не казах нищо съществено и се въртях в кръгове, но да примем, че всъщност съм се изразила стойностно за всичките, да ви споделя още една снимка на тези тримата, защото така се мотивирам да чета и да продължим към останалите 3 героя.

Ако трябва да избирам кой би бил най-много мой тип, то това би бил Перин, макар че на тази снимка Ранд също си е доста... hot...

  Едно нещо, което забравих да спомена в началото е, че има доста подобни имена и ми беше трудно, като започнах, да чета да правя разликата между Там и Мат и между Ранд и Бран.

 Това са Моарейн и Лан, за които четох в Нова пролет, което е предисторията на цялото Колело на времето, но не помня нищо, защото не ми хареса. Сега, когато Моарейн е по-голяма и по-зряла ми харесва повече. Жената си има някакви планове, за които вярва, че са добри, само че, колкото повече държиш някого в  тъмното, толкова по-опасно е за него според мен. По-добре да знае от какво да се пази, отколкото да се изненада и да падне случайно на някой кол. 
  Но разбирам причините й, момчетата не могат да си държат устите затворени, което е доста дразнещо понякога. Толкова пъти им се казва да не казат нищо на никого и през повечето време единият от тримата ще си изпее и майчиното мляко на първия непознат. Не знам как стават тези неща. 
  Обичам демонстрациите на сила на Моарейн и ще се радвам да видя още.
  Що се отнася до Лан, за мен той е типичният затворен в себе си и вечно сериозен войн. Нямам особено мнение засега, защото все още нищо не съм видяла от него, поне не и с подробности. Харесват ми уменията му и как търпи всичките си спътници, въпреки че сигурно иска да ги обеси по няколко пъти на ден.

  Остана още един герой, за който се надявам да имам по-добре изградено мнение, става дума за Том. Той е...ами... веселчун (?!??!), шут звучи обидно, а и шутовете са в кралските дворове през повечето време, докато той обикаля от град на град, свири на инструмети, разказва истории, жонглира и други. Въпреки че си нямам особено причина, поне не и такава, която да ми е ясна, той им помага през цялото време и всъщност е доста интересен персонаж. Даже си е изненадващо как историите, които знае за миналото на света всъщност могат да помогнат на героите в период на пасност. Освен това, той има скрити ножове, а аз ОБОЖАВАМ скрити ножове. Да, само това си е достатъчна причина да го харесвам. 

  Мисля, че най-сетне приключих с всичко, което имах да кажа по отношение на книгата ДОТУК, защото съм само НАПОЛОВИНАТА и има още неща, които да ме впечатляват, да ме дразнят и така нататък. Надявам се постът да ви е харесал и да ви е накарал да се замислите за  първата тема. Това сигурно е най-дългата ми публикация изобщо и ако сте я прочели цялата...уау...браво.
  Искам само да кажа, че Окото на света ми харесва и фактът, че го чета толкова бавно всъщност ме кара да му се наслаждавам по-дълго време. Бих задала някой и друг въпрос, но това нещо стана толкова дълго, че няма смисъл.

Няма коментари:

Публикуване на коментар