Реших и аз да си поиграя да направя подобна снимка, понеже много ми харесват страниците на главите. |
Когато си купих тази книга, очаквах предимно любов и със сигурност не очаквах циклопи, гиганти и какъвто и да било фентъзи елемент. В крайна сметка, бях приятно изненадана от това колко ми хареса тя, защото е много интересна и бързо се чете.
Франческа Лия Блок пише улавящо, интересно и леко. Може би някои биха се запитали, как книга за краят на света и оцеляването на група тинейджъри може да е лека, но е факт. Такава е. Особено след като съм чела в пъти по-тежки книги, свързани с оцеляване.
Главите са кратки, което прави прочитането на книгата по-бързо, поне при мен, а като заклет почитател на късите глави, това наистина много ми хареса.
Писателката е изградила интересен алтернативен свят, в който след събитието, наречено Земетръс, не е останала почти жива душа на планетата, освен няколко избрани, които са придобили Необясними за тях способности. Харесва ми как авторката си служи с думите и прави препратки към Омировата Одисея и в отделните случаи споменава интересни научни факти, които се предполага, че и аз трябва да знам.
Прологът е това, което може да хване читателят най-напред (като изключим прекрасната корица и първите две страници в нея, както и пеперудите), но това, което може да те задържи в книгата е постепенното действие. Ако в началото човек остане с впечатлението, че Пен е силна и смела героиня, то нататък в книгата ще открие, че всъщност тя работи много по това, което я виждаме, че е в началото. Което всъщност не е пролог, аз така го кръстих. То е просто една извадка от самата книга. Пен не се променя сама, но започва пътешествието си така, след като непознат мъж, твърдящ, че познава родителите й й помага да се измъкне от къщата си, когато крадци нахлуват в нея.
В течение на книгата авторката не забравя да споменава подробностите около оскъдните количества храна и вода и самотното пътуване на Пен, докато не стига до хотел "Лотос", водена от една оранжева пеперуда, която започва да вижда навсякъде. Тя я приема като знак и остава известно време в хотела, където среща Хекс и оттам нататък, тя вече не е сама. Постепенно, по същия начин и с напътствията на оранжевите пеперуди, Пен среща следващите си приятели- Ез и Аш, които спасява от участта им и в резултат се сдобива с новите си приятели. Харесва ми как е показана борбата им за живот и как се опитват да разберат това, което се е случило с тях, разказвайки си истории и чрез спомените си, докато пътуват в търсене на семейството на Пен или това, което е останало от него.
По-голямата част от действието се състои в пътешествието на четиримата приятели, които срещат различни препятствия всеки път и дори любовта помежду си, докато не се натъкват на крайната си цел и проблемът с общият им враг.
В Любов по време на глобално затопляне нямаше някакво огромно напрежение, поне не и за мен, но ми беше много интересно. Харесва ми звученето на главната героиня и начина, по който всяко действие е описано. Нямаше точно мистерия, но имаше изненадващи обрати и доста зловещи сцени на места, но това се подразбира, понеже времето, в което се намират е след Земетръсът и е настъпил краят на света, все пак.
Като казвам, че книгата е лека, наистина го имам предвид. Тя доставя у читателя от всичко по малко- екшън, любов, оцеляване, загадки и неочаквани обрати, които са поднесени по хубав и лек начин, който поддържа интересът през цялото време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар