четвъртък, 25 февруари 2016 г.

Стъкленият меч - Виктория Айвярд

(Спойлери за Алената кралица)  
Тази книга ми разби сърцето.

"Всеки може да предаде всеки."

  Както и в предишната книга, за мен писането на Виктория Айвярд е приятно, увлекателно и много интересно. Някои не го намират за нищо особено, но за мен то е доста добро. То притежава тази обсебваща щипка талант, която просто не може да ме накара да оставя книгата, въпреки малкото ми време за четене. 
  Тук, за разлика от първата книга, се наблюдава разлика, напредък и то голям. Приятно изненадана съм от този факт.
  Въпреки че стилът й ми допада много и го смятам за приятен, при никакви обстоятелства няма да го определя като лек за тази книга. За мен, тя беше доста натоварваща и тежка, най-вече заради събитията и материалът, който ни поднася. 
  Макар и разказвана от първо лице, в гласа на Мер, така да го кажа, се усеща тежест, неприсъща за една тинейджърка, но тя все пак не е обикновена- израснала е в Норта и е живяла труден живот, който след събитията в първата книга става още по-труден.

"Не лъжи лъжеца."

  Стъкленият меч породи много чувства у мен, които съм неспособна да опиша. Не съм човек, който им се отдава  и много трудно успявам да вложа  в ревютата си това, което реално искам да покажа. 
  Истината е, че тази книга ме разтърси толкова, колкото последно успя Тъмна дарба, ако не и повече. Обстановките в двете книги са подобни, а краищата им близки по същност, но различни, разбира се, все пак са различни книги.
  Снощи, когато завърших книгата, цялата бях преливаща от различни чувства, подхождащи на последните 200 страници. Мога твърдо да заявя, че книгата ще ви хване, улови, в себе си с началните динамични събития, които започват там, от където Алената кралица приключва, но Стъкленият меч отвежда читателят в една много по-различна обстановка, с много по-различни герои, макар и имената им да са същите. Личностите им са различени.
  След събитията в първата книга, те са се променили, израснали са, станали са по-силни, а някои и по-жестоки и брутални, и зли.
  Ако първите 300 страници са направили това за вас, то  последните 270 ще ви съсипят или поне ще преобърнат...хм, света ви. Преувеличавам ли? Може би, но е така. Обратите в последните няколко глави бяха повече, отколкото в целите две книги взети до сега, а заплетеността на сюжета се отпусна и даде воля на отворения край.
  Той, всъщност, може да бъде колкото и отворен, толкова и нормален. Просто има едно такова усещане на незавършеност, каквото притежават книгите с отворени краища.
  Мисля си, че Виктория Айвярд им е фен.

"Животът и войната не са толкова прости."

  Вече споменах интензивното начало и начинът, по който книгата те хвърля в разгара на действията, които са описани невероятно. Споменах и за краят. Сега, ще кажа няколко думи за средата.

  Действието не се развива бавно при никакви обстоятелства. Книгата през цялото време е изпълнена със солидна доза екшън и действия, развитие, което някак си не позволява на читателя да му стане скучно или да му дотегне от това, не, то по-скоро те кара да четеш книгата все повече и повече. 
  В предишният си пост говорех как недоумявам протакането в книгите, особено когато е не добре замаскирано, докато тук то дори не се и усеща. 
  Харесва ми как е описана обстановката на война, която е почти студена, но не съвсем. Има си открити убийства и някои прикрити. Въпреки всички опити на Мейвън да запази в тайна новокръвните, Мер и приятелите й все пак успяват по някакъв начин да напреднат. Имам предвид, Мейвън да крие новокръвните от Сребърните и общността, не от Мер и компания.
  И като споменах Мер...
  Вече не знам колко пъти го повтарям, но промяната у нея е невероятна! 
  Вече не знам колко пъти казвам, но обожавам силните героини, а Мер се е превърнала точно в такава!
  Ще пропусна да я описвам в първата книга и сега, понеже я четох през юли и не помня нищо, но знам и усещам, че от Мер преди и Мер сега има много, много голяма разлика. Вече владее силите си, знае колко е ценна и при никакви обстоятелства не е скромна. Знае какво иска, има цел и знае как да я постигне, а ако не, разбира в последствие. Налага й се да вземе трудни решения и да се превърне в чудовище в името на оцеляването и на мисията си. Мер е силна и това за мен е най-важното. Тя, също така, е и уязвима и далеч не толкова уверена, за колкото се представя, но това пак я прави силна и толкова добра, страхотна.
  Наблюдаваме и големи промени в другите герои като Кал и Килорн, например. Те също са по-силни и по-решителни, но не са така фрапиращи като Мер, понеже тя разказва и при нея промяната се усеща най-най-много.
  Запознаваме се и с много нови герои с много силни способности, които постепенно също могат да станат любими.
  И Мейвън.
  Бях се спойлнала с края на Алената кралица, малко преди да започна да я чета и очаквах да се случи това, което се случи с него. Е, по-скоро очаквах да е предател, даже очаквах да е зъл още в самото начало, но постепенно харесах образът, който му беше изграден. 
  Сега го харесвам още повече, защото е слаб, но жесток и притежава чиста злоба, която знае как да употреби, за да навреди на Мер и приятелите им и да им вземе всичко, което обичат. Той манипулира Мер успешно, всявайки разруха не само насред бойното поле, но и в живота й, в личният й живот. 
  Харесва ми как е изграден и даже имам няколко цитата, които много харесах, но ще се въздържа да ги споделя, заради спойлери към не прочелите Алената кралица. Това е причината и да не ги включа към цитатите си от февруари. И все пак, ще споделя, че той беше определян като "сянката на пламъка". Не мога да се въздържа.


"През изминалите няколко дни се събудих в затворническа килия, а после - във влак. Сега в подводница. Къде ли ще се събудя утре?"

  Вече споменах какво може да ви причини краят. Това е частта, която ме съсипа. Това е най-невероятната част от цялата книга, способна е да доведе до сълзи читателите, както и да ги разгневи и да ги разбие. При мен рядко се случва да изпитвам подобни дълбоки чувства към  книга, особено към такъв край и такива стечения на обстоятелствата, но това, което се случи в Стъкленият меч беше невероятно и тя се нарежда сред любимите ми, най-любимите ми книги за този месец и най-вероятно за 2016.
   Изпълнена с много екшън, напрежение и невероятни обрати, Стъкленият меч е едно невероятно продължение на Алената кралица и нямам търпени за следващата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар