Останах без думи.
Книгата беше толкова дълга, толкова много неща се случиха, по много различни начини, с много обрати на събитията и мнението ми се промени няколко пъти и сега не знам какво точно да кажа.
От една страна, искам да си кажа абсолютно всичко- и лошо, и хубаво, но от друга искам да спестя негативното, особено знаейки нагласата на повечето хора към искреното, но не положително мнение. Обаче, кога чуждото мнение и неодобрение ме е спирало? По-скоро фактът, че заобичах книгата ме спира от това да споделя всичко. Но аз ще го направя.
Преди това, моля всеки, който НЕ е прочел Двор от рози и бодли и/или Двор от мъгла и ярост да НЕ чете това ревю, защото макар и да обещавам да няма спойлери за книгата, НЕ обещавам липса на спойлери от другите. И все пак, четете си на ваш риск, аз предупредих и не съм виновна.
СПОЙЛЕРИ ЗА ПЪРВИТЕ ДВЕ!
И като приключихме с предупрежденията, време е да се впусна в това така нелесно за писане ревю.
Тъй като ми е малко трудно да започна това мнение, защото нямам идея от къде да тръгна първо, най-напред ще споделя това, което за момент ме разколеба и щях да дам 4, а не 5 звезди. Това именно е множеството любовна драма около всички в Двора на Фейра, но не и около самата Фейра. Те нали там от векове си развиват разни любовни многоъгълници и сега имат сродни души и партньори и това дори на мен ми дойде в повече в един момент, а другото е колко много ме дразнят сестрите й, особено Илейн.
Това, което не харесвам в тях е как Фейра, която, в случай че сте забравили, е най-малката от тях, се държи като тяхна майка, а в замяна какво получава?! Едно нищо и никакво НИЩО. Само от време на време като започнат да реват като изкормени, тогава се появяват някакви чувства. Илейн е слаба и безполезна през повечето време, а Неста е затворена, взираща се убийствено във всичко живо и търсеща на кого да се изребчи. За мен и двете са напълно неблагодарни никаквици, чиито роли са твърде големи и напълно незаслужени. Изобщо не ми пука, че накрая изиграха много важна роля, така и не се подобриха, не се развиха, а за мен развитието на героите е едно от най-важните неща в книгите. Може да имат посветен роман на тях (не знам, мога само да гадая), но аз ще го чета само заради другите персонажи, но не и заради тях двете. Не ги харесвам, не ги понасям и са ми напълно антипатични. (Това е един съвсем малък аспект от книгата, който после бива компенсиран, но трябваше да го спомена.)
Като приключихме с лошото е ред на хубавото.
За пореден път Сара Дж. Маас ме изумява с писането си, със сюжета си, с героите си и с всичко останало. Изключително доволна останах накрая, въпреки споменатите негативни впечатления.
Колкото и да ми се иска това да бе края на ревюто ми обаче, ще се наложи да го разширя, защото има много повече неща, които ми харесаха. Като за начало, начинът, по който Сара Дж.Маас е развила действията в ACOWAR ме направи много доволна, защото не чака твърде дълго нито твърде кратко преди Фейра да се измъкне. О, и то какво измъкване! Ако дори след втората книга все още не сте имали кой знае какво добро мнение за Фейра, то в първите 100 страници на тази се надявам да бъдете отнесени като мен, защото макар и да нямах нужда да се убеждавам още колко се е развила главната героиня все пак и последните ми съмнения бяха заличени. Първите 100 страници са ми сред любимите в книгата, защото Фейра си отмъщава по най-грандиозния начин на Тамлин. Тя планира и гради план върху план и около план, а вече всички знаете колко много обичам герои, които са с няколко стъпки пред останалите и макар и кралят на Хайбърн известно време да ги въртеше на пръста си, тези 100 страници няма да ги забравя. Тамлин си получава заслуженото и това за мен е най-важното.
Едно от нещата, които наистина много ме радват е изборът на име на книгата, така че абревиатурата да се получи ACOWAR, защото наистина се води война.
И като споменах войната, друго нещо, което трябва да отбележа е как Сара представя първото участие на Фейра в битка да защити хора от злобата на Хайбърн и след това военните действия. Показва каква е разликата между това да убиеш, за да защитиш и да убиеш просто защото е война и можеш, хареса ми как героите не са безразлични към тези действия и как всяка война, в която а участвали (с тази са две?) е оставила някакъв отпечатък върху тях. Това е изключутелно важно в подобни книги и наистина се радвам, че го е засегнала.
В тези 700 страници се случиха толкова много неща, че не знам вече какво да споменавам и коментирам. Със сигурност ще забравя голяма част от това, което е трябвало да кажа и май ще се примиря с това. Нека просто да преминем към типичното за мен разглеждане на персонажите.
Фейра, както вече споменах, се е развила много. Доволна съм от трансформацията й, защото няма нищо общо с това, което беше в първата книга и в началото на втората. Има моменти, в които наистина ми се е искало да я ударя с тиган по главата в стил Рапунцел, но в повечето случаи останалите й действия компенсират глупостта й понякога. Ако още малко говоря за нея ще започна да се повтарям, затова ще кажа, че в тази книга тя е истинска High Lady и все още си я харесвам.
Моят любимец Рисанд е най-великолепното великолепие на великолепията. Обичам го и то не само защото е такъв уникален човек (фей? High Lord?) но и заради начина, по който се държи с Фейра и с всички останали. Още в първата книга бях започнала да изпитвам симпатии към него, а после във втората се запознахме изцяло с Рис, а тук... Тук той е просто уникален! Да не говорим колко голяма роля изигра и как в края на книгата беше накосъм да ме доведе ди истинските сълзи! Но аз съм силна и не плача на книги! *зловещ смях изпод нечие легло*
Може би трябва да направя един специален пост, посветен на Рис, озаглавен "10 причини защо харесвам Рисанд", защото ако започна да ги изреждам тук рецензията ми ще се превърне в ревю на Рис. Нека само да спомена, че освен че е готов да се жертва в името на всички, които обича отново и отново, той третира Фейра като равна, което за мен е много, много важно. Освен това, за да не превърна книгата в любовният роман, който НЕ е, ще отделя един ред на НЕВЕРОЯТНИТЕ МУ СИЛИ. Бях забравила колко силен е всъщност той, а аз обожавам силни психически и физически герои. (Ако бях персонаж от книга може би щях да съм онзи положителен герой със съмнителните мотиви, който е "a power hungry psychopathic sociopath".)
Касиан, Азриел, Мор и Амрен са си все така невероятни, забавни, понякога зловещи и заплетени личности, които сякаш получават още по-заплетени истории, за които нищо повече няма да кажа, за да не издам нещо случайно. Това, което ще отбележа е, че много обичам, когато някой автор съсредоточи описанията си по време на битка върху един герой само, защото Касиян е страхотен боец и сцените, в които разсичаше враговете си са ми любими.
Тук отново се срещане с някои от останалите господари на различните Дворове и дори опознаваме някои. Това, което много ми се иска да видя е малко подтобности около Люсиен, защото се разкриха много интересни и неочаквани неща за него. Искам да видя какво ще направи Сара с тези лимони, които сама си подаде. Признавам, че макар и да не искам да чета за Неста и Илейн, защото никак не успях да ги харесам (макар че Неста си е badass), съм изключително заинтригувана от частите на мъжете, понеже историите им са заплетени от векове и искам да видя как ще ги разнищи и покаже авторката.
Има още толкова неща, които искам и мога да кажа, но там е работата, че те са по-скоро за дискусия, отколкото за ревю, защото са спойлери и искам просто с някого да ги обсъдя. Ето защо ще кажа само, че тази книга напълно си заслужаваше, би си заслужавала и 30-те лева, които Егмонт със сигурност ще й лепнат за цена. Случват се повече неща, отколкото бих могла да разгледам без да спойлна и нещата, които стават... които се разкриват... Има един конкретен момент към края на книгата с идването на едни кораби, което беше най-трогателното нещо, което бях чела тази година (преди Ари и Данте), което почти ме доведе до сълзи. Почти. *злорад смях, идващ от дъното на някой шкаф*
Има оплаквания, че краят на ACOWAR бил твърде щастлив, които ме дразнят, защото това не е това е краят на поредицата, а само краят на историята на Фейра и Рис, а оттук нататък ще започват вече историите на другите герои или поне аз така съм разбрала. Ако някой знае с подробности нещо, да ми каже, а до тогава ще си остана с тази теория.
ACOWAR е всичко, което бих искала дори и с моментите, които не харесвах. Заобичах бързо тази книга и й се насладих изцяло. Надявам се и на вас да ви хареса, колкото и на мен и никой да не подведа с много положителното си ревю.
Колкото и да ми се иска това да бе края на ревюто ми обаче, ще се наложи да го разширя, защото има много повече неща, които ми харесаха. Като за начало, начинът, по който Сара Дж.Маас е развила действията в ACOWAR ме направи много доволна, защото не чака твърде дълго нито твърде кратко преди Фейра да се измъкне. О, и то какво измъкване! Ако дори след втората книга все още не сте имали кой знае какво добро мнение за Фейра, то в първите 100 страници на тази се надявам да бъдете отнесени като мен, защото макар и да нямах нужда да се убеждавам още колко се е развила главната героиня все пак и последните ми съмнения бяха заличени. Първите 100 страници са ми сред любимите в книгата, защото Фейра си отмъщава по най-грандиозния начин на Тамлин. Тя планира и гради план върху план и около план, а вече всички знаете колко много обичам герои, които са с няколко стъпки пред останалите и макар и кралят на Хайбърн известно време да ги въртеше на пръста си, тези 100 страници няма да ги забравя. Тамлин си получава заслуженото и това за мен е най-важното.
Едно от нещата, които наистина много ме радват е изборът на име на книгата, така че абревиатурата да се получи ACOWAR, защото наистина се води война.
И като споменах войната, друго нещо, което трябва да отбележа е как Сара представя първото участие на Фейра в битка да защити хора от злобата на Хайбърн и след това военните действия. Показва каква е разликата между това да убиеш, за да защитиш и да убиеш просто защото е война и можеш, хареса ми как героите не са безразлични към тези действия и как всяка война, в която а участвали (с тази са две?) е оставила някакъв отпечатък върху тях. Това е изключутелно важно в подобни книги и наистина се радвам, че го е засегнала.
В тези 700 страници се случиха толкова много неща, че не знам вече какво да споменавам и коментирам. Със сигурност ще забравя голяма част от това, което е трябвало да кажа и май ще се примиря с това. Нека просто да преминем към типичното за мен разглеждане на персонажите.
Фейра, както вече споменах, се е развила много. Доволна съм от трансформацията й, защото няма нищо общо с това, което беше в първата книга и в началото на втората. Има моменти, в които наистина ми се е искало да я ударя с тиган по главата в стил Рапунцел, но в повечето случаи останалите й действия компенсират глупостта й понякога. Ако още малко говоря за нея ще започна да се повтарям, затова ще кажа, че в тази книга тя е истинска High Lady и все още си я харесвам.
Моят любимец Рисанд е най-великолепното великолепие на великолепията. Обичам го и то не само защото е такъв уникален човек (фей? High Lord?) но и заради начина, по който се държи с Фейра и с всички останали. Още в първата книга бях започнала да изпитвам симпатии към него, а после във втората се запознахме изцяло с Рис, а тук... Тук той е просто уникален! Да не говорим колко голяма роля изигра и как в края на книгата беше накосъм да ме доведе ди истинските сълзи! Но аз съм силна и не плача на книги! *зловещ смях изпод нечие легло*
Може би трябва да направя един специален пост, посветен на Рис, озаглавен "10 причини защо харесвам Рисанд", защото ако започна да ги изреждам тук рецензията ми ще се превърне в ревю на Рис. Нека само да спомена, че освен че е готов да се жертва в името на всички, които обича отново и отново, той третира Фейра като равна, което за мен е много, много важно. Освен това, за да не превърна книгата в любовният роман, който НЕ е, ще отделя един ред на НЕВЕРОЯТНИТЕ МУ СИЛИ. Бях забравила колко силен е всъщност той, а аз обожавам силни психически и физически герои. (Ако бях персонаж от книга може би щях да съм онзи положителен герой със съмнителните мотиви, който е "a power hungry psychopathic sociopath".)
Касиан, Азриел, Мор и Амрен са си все така невероятни, забавни, понякога зловещи и заплетени личности, които сякаш получават още по-заплетени истории, за които нищо повече няма да кажа, за да не издам нещо случайно. Това, което ще отбележа е, че много обичам, когато някой автор съсредоточи описанията си по време на битка върху един герой само, защото Касиян е страхотен боец и сцените, в които разсичаше враговете си са ми любими.
Тук отново се срещане с някои от останалите господари на различните Дворове и дори опознаваме някои. Това, което много ми се иска да видя е малко подтобности около Люсиен, защото се разкриха много интересни и неочаквани неща за него. Искам да видя какво ще направи Сара с тези лимони, които сама си подаде. Признавам, че макар и да не искам да чета за Неста и Илейн, защото никак не успях да ги харесам (макар че Неста си е badass), съм изключително заинтригувана от частите на мъжете, понеже историите им са заплетени от векове и искам да видя как ще ги разнищи и покаже авторката.
Има още толкова неща, които искам и мога да кажа, но там е работата, че те са по-скоро за дискусия, отколкото за ревю, защото са спойлери и искам просто с някого да ги обсъдя. Ето защо ще кажа само, че тази книга напълно си заслужаваше, би си заслужавала и 30-те лева, които Егмонт със сигурност ще й лепнат за цена. Случват се повече неща, отколкото бих могла да разгледам без да спойлна и нещата, които стават... които се разкриват... Има един конкретен момент към края на книгата с идването на едни кораби, което беше най-трогателното нещо, което бях чела тази година (преди Ари и Данте), което почти ме доведе до сълзи. Почти. *злорад смях, идващ от дъното на някой шкаф*
Има оплаквания, че краят на ACOWAR бил твърде щастлив, които ме дразнят, защото това не е това е краят на поредицата, а само краят на историята на Фейра и Рис, а оттук нататък ще започват вече историите на другите герои или поне аз така съм разбрала. Ако някой знае с подробности нещо, да ми каже, а до тогава ще си остана с тази теория.
ACOWAR е всичко, което бих искала дори и с моментите, които не харесвах. Заобичах бързо тази книга и й се насладих изцяло. Надявам се и на вас да ви хареса, колкото и на мен и никой да не подведа с много положителното си ревю.
Прекрасно ревю! И аз наскоро завърших книгата, но все още не мога да се наканя да напиша нещо. Много хора казват, че не са я харесали заради "несполучливите опити за diversity ", но на мен лично много ми допадна. :)
ОтговорИзтриване