В свят с три слънца, където мрак настъпва веднъж на няколко години, Мия Корвeрe се присъединява към училище за убийци, решена да отмъсти за смъртта на семейството си.
След като става свидетел на екзекуцията на баща си на съвсем крехка възраст, Мия се крие в продължение на години – сама и без приятели. Но дарбата ѝ да говори със сенки я отвежда пред вратата на отдавна оттеглил се асасин, който ѝ предлага друго бъдеще в един напълно непознат свят.
Вече шестнадесетгодишна, Мия е чирак в най-голямата и смъртоносна група убийци в Червената църква. Там тя ще трябва да се справи с предателство и да се бори за живота си, защото да се провали означава да умре...
_______________________
Аз съм мазохист.
(Но пък кой читател не е ?)
За пръв път се сблъсквам със самостоятелният стил на писане на Джей Кристоф и неговият индивидуален проект Нивганощ. Влюбих се и в двете корици още като ги видях за пръв път и много скоро ме привлече и самата идея. След прочитането на Илумине и Гемина, бях твърдо решена да се докопам и до останалите заглавия на Ейми Кауфман и Джей Кристоф. Мога да кажа, че не останах разочарована от Нивганощ.
Стилът на автора е интересен и със сигурност доста оригинален. Притежава типичната за мъжете описателност, но много по-цветиста, отколкото съм свикнала, което пък поддържаше интереса ми през по-голямата част от времето. Тази книга е олицетворение на наркотик, който бавно те пристрастява, докато не станеш напълно зависим от него. Това, което ми хареса още повече беше, че Джей Кристоф не се опитваше да захароса по никаъв начин гадостите в романа си, а аз обичам да чета повече подобни неща.
Предизвикателството, което изпитах към Нивганощ не беше да свикна с необичайния за мен стил на писане или пък дебелината й, а по-скоро колко бавно и постепенно се рзвиваше действието, защото реално отнема едни 200 страници преди Джей Кристоф да ни хвърли в реалните интриги и проблеми на Миа. След това всичко напълно си заслужава. В романът му има много и постоянно действие, тайнственост, чувства, интриги и дори драма. Има загуба, приятелства, предателства, сенки (как обичам сенки!) и още толкова много неща, които компенсират до край бавното начало! Заобичах книгата и с удоволствие бих прочела третата, а сега малко за героите.
Миа е забележителна героиня, която се развива в продължение на цялата книга не само като характер, но и като способности. Тя е отличен боец и убиец, но освен това има съвест (нали?), която не й позволява да убива невинни, което според мен е много важно за цялата трилогия. Харесва ми как е представена и със сигуност се привъзах към нея. Авторът я поставя пред много трудности, изпитания и предизвикателства, които Миа преодолява благодарение на бърза мисъл, на Господин Благ и още няколко скрити коза.
Обожавам силата, която притежава!
Тя завързва няколко приятелства по време на престоя си в Църквата, които са много интересни като започнем от Трик, който от почти самото начало е в историята и продължим към Ашлин, Наев и Карлота.
Допадна ми разнообразието от герои, характери и личности, хареса ми, че персонажите не са двуизмерни, а всеки си има история, която или беше спомената или (може би) бе оставена за по-нататък в трилогията. Джей Кристоф също така разказва миналото на Миа паралелно с настоящата история, особено в първата част на романа си, което за мен беше много интересно и то е една от причините да се задържа в историята.
Шахидите (или иначе казано 'преподавателите') също ми се сториха интересни и заплетени личности, които би ми било интересно да опозная по-подробно в следващата книга. Няма да издавам нищо за тях, за да не спойлна нещо друго.
Това, което за малко да забравя да кажа е как на моменти бележките на автора ме забавляваха много, защото бяха пропити със сарказъм и хумор, а друг път бяха доста описателни. Аз бих казала да не ги пропускате, защото звездичките в текста не водят до някакво пояснение от научна гледна точка, а от сюжетна. Там авторът (Джей) пояснява някои подробности за света на книгата, материали и хора, които иначе не би могъл да набута в оригиналния си сюжет, защото биха били ненамясто. Харесаха ми, както казах, някои бяха забавни, а и така все пак доизградиха света на книгата.
Последите 100 страници бяха наистина невероятни, направо брутални! Те ме накараха да заобичам книгата наистина много, защото бяха преизпълнени с екшън, боеве, убийства, разкрития, предателства и още много вълнение! Случиха се някои неочаквани (за мен) неща, които ме оставиха с отворена уста и тръпнеща от вълнение за втората книга! Нивганощ е една страхотна книга и се радвам, че я прочетох!
Много благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!
Няма коментари:
Публикуване на коментар