Както може да се види, това е една нова рубрика, която няма нищо общо с изневярата. Под Cheating имам предвид "Мамене" и ще използвам тази поредица, когато не искам да пиша ревю на дадена книга, но пък искам да споделя нещо за нея, което също така не е от типа на "Х причини да прочетете У книга" и затова го наричам "мамене", понеже е нещо по средата. Може би.
Днешния пост e повече на тийн тематика.
Напоследък се улавям как публикувам ревюта все на изпратени ми от издателство Ибис книги сякаш това са единствените романи, които чета, което не е така и се вижда от месечните ми равносметки. Проблемът е, че отново съм затънала в някакъв писателски застой, който не се отнася само до творчеството ми, но и до блогърството, което означава, че нямам идея за постове, не ми се пишат ревюта, а за тагове и дума да не става. Омръзнало ми е от тях, а имам толкова хубави, които бих могла да направя!
Затова реших днес да се опитам да напиша този пост, който дори още си няма заглавие.
За последните четири-пет дни прочетох две много хубави книги, до едната от които успях да се докосна толкова много, че чак се стреснах, а до другата не чак толкова, но все пак ми хареса. И двата романа са contemporary (май?), а аз ги наричам тинейджъски. Може да са ви познати още като лигави любовни истории, които обаче включват и LGBTQ+ общността и всъщност засягат важни теми. Това, което ми харесва в тези две книги е, че са универсални и че всеки (поне така мисля) е минавал през подобен период в своите тийн години (или по-късно) като не е задължително да е подлагал ориентацията си под въпрос.
Та, ако все още някой не се е досетил, книгите, за които ще говоря днес са Аристотел и Данте откриват тайните на вселената и The Upside of Unrequited. Тези две повествования се наредиха сред любимите ми за по-малко от няколко дни и аз просто не мога да повярвам колко много ми харесаха! Преди да започна да ги разглеждам, обаче, искам да отбележа, че те не са за всеки! Според мен и двете са книги, предназначени за хора, които не са общителни, а срамежливи, антисоциални, интроверти или просто такива, на които им е неудобно сред големи групи или сред връстниците им, за да могат да разберат написаното. Това, според мен, са книги, които най-много биха се харесали точно на този тип личности, защото най-лесно се биха докоснали до героите. Освен това, винаги има изключения и затова не казвам, че ако сте пълната противоположност на персонажите няма да ви харесат или обратното. Другото, което е, ако сте хомофоби, със сигурност няма да ви харесат, защото и двете концентрират огромна част от себе си върху LGBTQ+ мотива.
Без повече странични неща, започвам същинския пост, ако не съм изпуснала до сега повечето си читатели, а ако все още четете това- благодаря, че сте толкова упорити!
1. Аристотел и Данте откриват тайните на вселената
Трябва да си призная, че като видях българската корица бях леко разочарована от нея, защото оригиналната е толкова по-яка, но се оказа, че с течение на времето заобичах книгата толкова много, че и корицата също ми стана сред любимите. Освен това, това прекрасно творение е направено от много качествена хартия и е с хубави, твърди листи, които посто ми беше удоволствие да разгръщам.
Влюбих се в Аристотел и Данте откриват тайните на вселената много бързо. Отне ми изключително малко време да навляза в историята и още по-малко пък, за да я обикна. Причини са много, но най-вече са следните:
- Стилът на писане е лек, красив и просто прекрасен!
- Има много пряка реч! Аз съм изключителен почитател на диалозите и когато преобладават в книга е на 65% сигурно, че тя ще ми хареса.
- Имам много общо с Ари, включително и вида на кучетата ни, с едно мъничко изключение във външността им.
- Ари е най-голямото сладурче, за което бих могла да чета. Имаме толкова общо с него (не всичко, естествено), че ми беше много лесно да го разбера и на моменти беше все едно аз говоря, а не той. Това толкова много ми хареса, наистина. За пръв път имам толкова общо с някой герой, че чак е плашещо!
- Родителите на Ари и Данте са просто страхотни! Рядко се среща книга с така активни родители, които освен това са и толкова приемащи децата си такива, каквито са, забавни и добри. Толерантни и разбрани и просто...земни. Толкова много ме зарадва това как и двете семейства приеха това, че Ари и Данте се обичат като много повече от приятели и просто бях истински очарована от тях.
- На Ари му отнема наистина много време, за да осъзнае какъв е, за да разбере себе си, което е горе-долу главната тема. Той е едно объркано момче-тинейжър, което се опитва да намери мястото си в света, а Данте е просто един голям сладур. Той е първият приятел, който Ари някога е имал и заедно са много сладки!
- Тяхното приятелство и отношенията им са наистина добре и красиво изградени, което още повече ми харесва, защото всеки, който следи от малко по-дълго блогът ми знае, че аз обичам добре изградените връзки. Семейни, приятелски, романтични...
Има още толкова много неща, които мога да споделя за тази книга и една от причините да избрах да не пиша ревю е, защото просто не мога. Все ще остане нещо важно, което не съм споменала, затова реших да се огранича само с няколко точки, които не са задължително тези, които са ми направили най-голямото впечатление, а по-скоро, които са ми хрумнали първо.
Не знам вече за кой път ще кажа това, но аз се влюбих в Аристотел и Данте откриват тайните на вселената. Имаше въпрос в един таг, който правих преди време, който беше нещо от рода на "Коя книга е вашата Библия?" и тогава не знаех какво да кажа. Мисля, че или съм споменала някоя от книгите на Брандън Сандерсън или Анита Блейк, ловецът на вампири, но ако сега трябва да го отговоря, то Аристотел и Данте откриват тайните на вселената със сигурност ще е първото, което ще ми хрумне.
2. The Upside of Unrequited
Причината да не успея да се докосна чак толкова до тази книга е, не защото е лоша, а защото главната героиня е пухкава и е self-conscious и постоянно беше засягана темата за външния й вид- нещо, което за мен няма никакво значение. Държа да отбележа, че напълно се насладих на The Upside of Unrequited, но просто имаше някои въпроси в нея, които за мен бяха наистина далечни и непонятни и други, които бяха толкова точно описващи ме, че отново си беше плашещо. Прочитайки тези две книги осъзнах, че наистина явно има доста хора, които преминават през един така популярен, че е почти нереален, период в живота си и просто нямаше как да не се насладя на книгата.
Освен това Беки Албертали е авторката на Simon vs the Homo Sapiens Agenda, която аз много заобичах и нямаше как да не проявя интерес към тази също.
Това, което много ми хареса в книгата е:
- Стилът на писане, който е лек, приятен и дори забавен!
- Моли е просто толкова голяма сладурана, която макар и на моменти малко да ме дразнеше, разбирах напълно! Някои от ситуациите, в които попадаше бяха много подобни на такива, в които съм попадала и аз (и най-вероятно половината от населението на планетата).
- Има две майки. И сестра й също е обратна. И аз просто се разтапям сред цялия LGBTQ+ мотив! ОБИЧАМ, КОГАТО В КНИГИТЕ МИ ИМА ХОРА С РАЗЛИЧНА СЕКСУАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ!
- Тук идва Мина, която не само че носи името на братовчедка ми, но е и пансексуална! (Само дето това така и не се обяснява какво е и ще остави хората да се чудят, освен ако като мен не са знаели какво представлява пансексуалността предварително.)
- Споменах вече майките й. Те са страхотни! Само не знам защо от време на време ги наричат по имена, но няма значение! Това са също прекрасни и активни родители, които се интересуват от живота на децата си!
- Рийд е сладурче, което най-вероятно е книжно плъхче, запалено по Властелинът на пръстените и Игра на тронове. Много ми хареса как е изграден персонажът му.
- Едно от нещата, които за малко да пропусна да спомена тук, а то е сред НАЙ-ВАЖНИТЕ неща е, че връзката между сестрите- Моли и Каси е изградена много добре. Много хубаво е показана. Те са наистина близки и се сблъскват с проблемите, които следват, когато едната си намери прител(ка), а другата остане сама. Тогава връзката им бива поставена пред истински предизвикателства и тук дойде малка любовна драма, която ме подразни. Отношенията им наистина по едно време се развалят и Каси ми лазеше по нервите наистина дълго, заради начина, по който се държеше с Моли.
- Моментите между Моли и Рийд са едни от най-хубавите според мен и ги четях с голям интерес и удоволствие. Тинейджърът в мен се радваше изключително много на тази книжка. (Да, знам, че съм на 18 и на практика съм още тинейджър, но се уморих от тийн нещата преди 2 години...)
- Развитието на действието беше изключително сладко. Краят беше толкова трогателен и щастлив, че нямаше как да не ми хареса. Останах доволна от развоя на събитията и заобичах книгата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар