Всеки ден - Дейвид Левитан

  Харесвам книгата най-вече защото в нея са включени възможно всички сексуални ориентации, които са ми известни. Това изключително много ми харесва, беше наистина интересно да прочета гледната точка на А през очите на хетеросексуални момчета и момичета, през очите на хомосексуални момчета и момичета и през очите на транссексуално момиче. Допълнително, книгата показва героя с богат житейски опит откъм различните тела, в които се е събуждал всеки ден.

  Когато започнах да чета това, нямах представа с какво се захващам, още по-малко пък очаквах да ми хареса толкова. Обаче, я харесах. 

  Стилът на Дейвид Левитън е лек и обикновен, но хваща с това как пише и какво чувство влага, колко истина съдържа едно негово кратко изречение и също какъв дълбок замисъл има в него. Харесва ми изключително много. Аз, като огромен привърженик на подобни неща, направо се влюбих в книгата, защото не са много тези, които показват герои с различна сексуална ориентация, още по-малко пък и главни- поне аз не съм попадала достатъчно често на такава от тези, които чета. 

  Самият сюжет не бях срещала до сега, стори ми се странно и различно и понеже харесвам всякакви подобни, пък и съм чела Уил Грейсън, Уил Грейсън, реших да прочета и тази. Достатъчно с решението ми да чета и да преминем към остатъка от ревюто.
  Харесва ми начинът, по който се развива самата история, както и героинята в книгата. Не бих казала, че при А има някакво развитие, понеже той/тя е натрупал достатъчно богат опит преди времето, в което се развива самото действие.
  А е човек без тяло, той е просто характер, пътуващ от тяло в тяло всеки ден. Никога не е бил в едно и също два пъти нито два поредни дни. Има си и правила, едно, от които е да не се бърка в естествения ход на нещата в живота на телата, които обитава, до момента, в който не среща Рианън. Тогава е повече от желаещ да наруши спокойствието на човека, чието тяло е "заел", макар и да се чувства зле после за причинените проблеми. Изключително много го харесвам. Той не е лишен от чувства, щом се влюбва, но е и състрадателен. А също се променя малко по малко в книгата, но най-голямата промяна претърпява Рианън.
  Тя е от онези свити и слаби момичета, които в присъствието на някой по-силен или малко по-неудобна социална ситуация се свиват в себе си. Почти като мен. С тази разлика, че позволява на приятеля си да я тъпче както и когато си поиска. Според мен, както и според А, нейната връзка не е въз основа на любов, не и такава, каквато той е готова да й даде и й дава. В последствие, Рианън претърпява доста голяма промяна, а А се опитва да я научи да не гледа телата, в които се намира всеки ден, а характера, защото зад различните външности стои един и същи човек или по-точно характер, защото именно той е важен. Тя постепенно, мисля, че се науча, поне до някъде.
  Всеки ден е една вълнуваща и лека книга, която ще те пренесе в света на различните и ще те запознае с тях, а също така и показва, че външният вид не е всичко. Любовта е трудна, но не и невъзможна.
    Много харесвам краят на книгата и решението, което А взима.
  Тази книга е от типа малки вълнения, които колкото и обикновени да са, са толкова и специални.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

50 Random Facts About me

Днес си научих рано и реших да разуча дизайна на блогър, защото искам да го променя, но това, което научих е, че не мога да оцеля размерите и не знам как искам да го променя.

Следователно изгубих времето си за четене, а обичам да пускам редовни публикации в блога си. Ето защо реших да направя това. Предупреждавам, че няма да са свързани помежду си.

1. Името ми е Юли като месеца, но съм родена през октомври.
2. На 17 съм.
3. Зодия везни.
4. Пристрастена съм към книгите.
5. Имам сложна и заплетена семейна история. До преди година за мен беше като табу да я разказвам, сега ми е все тая. Не е нещо срамно, просто по стечение на обстоятелствата, взехме негласно споразумение да не говорим за това. Ако някой ме попита, ще му разкажа.
6. Когато пиша нещо в тетрадката си, свързано със стар или случаен материал, а трябва да напиша нещо ново, почвам на другата страница, дори и да не ми се налага. Писала съм само по два реда на страница и после веднага на следващата. Ако се налага, по математика пиша само до средата на страницата.
7. До сега съм имала 11 домашни любимеца без да броим малките им, иначе ще станат 22. В момента имам куче и морско свинче.

Да игнорираме факта, че е разхвърляно.

8. Живея с родителите си и 10 години по-малкият си брат.

9. Косата ми е естествено къдрава и всеки път се получава различно.

10. Родена съм във Варна, но се чувствам привлечена от САЩ и смятам да уча в Англия- в Йорк или Лондон, зависи дали ме приемат там.

11. Искам да уча творческо писане.

12. Защото искам да стана full-time writer.

13. Аз по принцип пиша тийн фикове, но сега започнах и фен фикшън с Луи Томлинсън, колкото и изтъркано да звучи, понеже много го харесвам.

14. Когато бях на 12-13 се занимавах главно с обработване на снимки на Photo Scape. 

15. Сега правя предимно кориците си и от време на време някоя друг дреболия.
16. Във всяка една моя история има герой, който е хомосексуален и май винаги  е мъж.
17. Обожавам хората с различна сексуална ориентация.
18. Харесвам различните хора.
19. Идва ми отвътре да правя точно обратното на това, което всички други правят и да се противопоставям на нашумелите различни "моди".
20. Ужасявам се при мисълта за мен в пола или рокля.
21. Имам една две рокли и два чифта дънки.
22. Нося предимно клинове.
23. Висока съм 152 см.
24. Тренирала съм кик-бокс.
25. Имам два шурикена и два throwing knives.

26. Имам 44 непрочетени книги. А общо книгите ми са 240.
27. Имам 3 книги от 1000+ страници. 2 от тях са прочетени.
28. Това са книгите, които смятам да чета в следващите две седмици:

29. В момента чета Всеки ден.
30. Обичам да нося пръстени. Единият е със сантиментална стойност за мен, а другият е с пентаграм. Манията ми по готик нещата отмина, но все още си харесвам пръстена.
31. Не ходя никъде без ръчен часовник.
32. Предпочитам да държа косата си вързана, не за хубост, а за удобство. Харесвам се повече с пусната коса.
33. Сега съм на тема ризи. Харесвам всякакви, макар за сега да имам само две и изключително много искам да си намеря карирана червена с черно и/или синя с черно. До сега съм виждала два вида- дебела като пуловер и тънка като найлонова торба. И двата вида не ми харесват.
34. Черното все още ми е слабост.
35. Обичам червено вино.
36. Не пия газирано.
37. Не се смятам за интересен човек и знам, че 90% от фактите ми не са интересни.
38. Харесвам начина, по който изглеждам и не бих го променила. Най-вече защото ме мързи. За това и се научих да се харесвам, но не е като да съм минавала през някакви депресарски и мрачни периоди. Единственото, което не харесвам в себе си е това, че съм икзлючително срамежлива. Особено ако трябва да съм сред момчета.
39. Аз съм атеист.
40. Наистина не понасям депресираните хора и е по-добре да не споделям мнението си за тях в интернет. Също така не приемам нападения относно това, след като съм свободна да имам каквато искам гледна точка.
41. През повечето време съм голям непукист.
42. До 14-тата ми година имах само две приятелки. На 15 се запознах с още две момичета, а оттам с още хора. Сега имам значително повече приятели, 50% от които са вечно заети.
43. Уча в руска гимназия, мразя руски, отказвам да говоря руски, ненавиждам този език. Не харесвам и класа си. Всички са на групички с изключения на един-двама, които са ту в едната, ту в другата.
44. Пиша си редовно с хора, с които съм се запознала по нета. Бих искала да се среща с тях на живо.
45. Винаги искам по мен да има някакво бижу- и на двете ми ръце, на врата, на пръстите, на ушите. Имам 5 дупки на ушите- 2 на лявото и 3 на дясното.
46. По едно време исках да си направя пиърсинг на устната и на веждата. После реших да си взема книга.
47. Редовно мисля на английски и предпочитам да слушам и чета всичко в оригинал. Пък и не мога да си тегля субтитри и не мога да ги хващам до края, защото чета бавно. Преди, това за мен беше проблем, исках да прочета книгата възможно най-бързо, сега се научих да им се наслаждавам възможно най-дълго. Но пак обичам да ги чета бавно.
48. Много се дразня, когато някой ме нарече Юлия, понеже това е главно при даскалите, които държат дневника пред себе си, но имам чувството, че видят ли Юл- и автоматично четат с -ия накрая.
49. Обичам да слушам какво ми говорят другите, особено когато ми разказват за проблемите си, понеже ми е интересно. Не винаги мога да предложа някакво решение, но съм винаги насреща човек да си изповяда всичко.
50. Обичам да чета отрицателни ревюта, понеже ми показват какво да и какво да не правя, когато пиша.

Въздигната - Аманда Хокинг

   Един невероятен финал на уникалната трилогия Трил. Въздигната ще те накара да видиш героите в различна светлина, да ги обикнеш, а след това да страдаш и да се радваш с тях. Това е най-въздействащата, напрегната и емоционална книга в трилогията.

  Започва съвсем леко и непринудено, най-обикновени събития, но в последствие всичко се задълбочава. Тук Уенди ни е показана в различна светлина, тя е силна, уверена и хладнокръвна принцеса, която заедно с Тове управлява, докато майка й е възпрепятствана. Тук, може би, е показана най-голямата и тотална промяна у нея. Тя най-накрая приема съдбата си на трилска принцеса и бъдеща кралица и започва да се държи като такава.

  Бях права, че в тази последна книга всички плетеници ще се разплетат. Тук всичко си идва на мястото и героите преживяват няколко падения и подеми. Уенди най-накрая разбира на кого принадлежи сърцето й и краят е щастлива. За разлика от другите книги, тази се развива сравнително по-динамично, с повече съществено действие, докато в другите едва в последните 50 страници се случваше нещо важно. Тук всичко беше важно, всичко беше от значение за прекрасния задоволителен финал.

  Като за последно писане по трилогията отново ще спомена лекият стил на писане. На пръв поглед той е обикновен, лек, бързо се чете, колкото и да са дълги главите, а самите книги нямат и 300 страници, но завършиш ли една...не можеш да започнеш да четеш нещо друго, докато не прочетеш и останалите. Те не завършват с отворен край, но просто пораждат това чувство у читателя, че трябва да бъдат прочетени една след друга. Самото писане оказва голямо влияние върху човека, особено когато става дума за кулминацията. Тогава имаше моменти, където почти пророних някоя и друга сълза.

  Въздигната е един чудесен финал за тази трилогия, изпълнен с напрежение, драма, битки, любов и победи за добрите, които ще ви оставят без дъх. Горещо препоръчвам трилогията на всички, а ако има такива, които са се отказали от трилогията на някоя от първите две книги, дайте й шанс, гарантирам ви, че след третата ще я заобичате като мен.

  Благодаря на Издателство Пергамент Прес за предоставената възможност.

Разкъсана - Аманда Хокинг

  Вълнуващо и лесно продължение на една прекрасна и лека трилогия, която ще ви остави без дъх със самата си лекота и дълбочина.

  Тук ни се разкриха много неща, за които в първата книга бяхме оставени на тъмно, завъртяха се и нови мистерии и започнаха много промени. Тази книга сякаш дава ново начало на самата трилогия, тук виждаме Уенди под различна светлина, явяват се нови герои и ставаме по-близки с някои от старите.

  Самите събития в книгата са доста решаващи за следващата, а лекият стил на писане ги поднася лесни за осмисляне и понякога доста забавни. Постепенно Уенди се променя и от неразбиращо момиче става доста силна, упражнява се най-сетне в ролята си на властна принцеса.

  И се завързва любовен триъгълник, който всъщност е доста интересен и даже няма нужда читателят да се чуди кого тя ще избере, понеже е доста очевидно.

  Тук има нови срещи със стари герои също, например Мат, братът на Уенди. Тук той е почти активен герой, който въпреки всичко остава верен на по-малката си сестра и се научава да възприема света на трил, доколкото е възможно.

  Уела стана най-добрата приятелка на Уенди. Да си призная, покрай всичко свързано с Аурора и отношението й към Елора, мислех, че и с Уела ще е така, но се оказа, че тя е далеч по-добра приятелка, истинска приятелка на нашата принцеса.

 И Локи. Още от първия момент, в който срещнах Локи, така да се изразя, го заобичах, Той е един много хубав персонаж, макар и да не се появява често тук. Той помогна доста на Уенди, така да се каже и макар ролята му да не е голяма, мисля, че е ключова тук преди да започне да участва по-активно в третата книга, която сега чета.

  И Тъй като това е продължение на първата ще спра дотук, повтаряйки колко харесвам новите и старите герои, тяхното развития и развитието на самия сюжет. Самата книга е лека, понякога е напрегната, ако не друго, то поне може истински да въздейства на човек, особено ако авторката реши да засили чувствеността.

  Трил са книги, които трябва да се четат една след друга, веднага. Те просто притежават способността да те карат да ги хващаш подред, без да искаш да четеш нещо друго. Те те хващат в този техен трилски капан.

Благодаря на издателство Пергамент Прес за предоставената възможност.

October Wrap up

Този месец се оказа изненадващо успял. 9 книги, от които не всички са тънки е добро начало. Интересното е, че дори не помнех кои книги съм чела. Отново.

1. Среднощна корона

Бях забравила, че бях решила да изчета всичките книги една след друга. Нещо не ми се получи, изведнъж ми се дочетоха още 1000 други книги заедно с нея, но скоро смятам да видя Queen of Shadows. Е того го ревюто иначе : ТУК

2. Железният изпит

Една много хубава книга, но какво повече да очакваш от две така добри писателки?

РЕВЮ

3. Звезди за Лола

Тази книга поне помня, че я четох, много хубава и приятна. Лека...и хомосексуални родители.

РЕВЮ

4. Хари Потър и затворникът от Азкабан

Не си харесвах ревюто, но сега като го прочетох и не ми  се стори толкова зле за това най-сетне го пуснах ТУК

5. Дивергенти

РЕВЮ

6. Опасни сънища: кн. 1 Бдение

Книга, която ми взе дъха- лека, интересна, напрегната и просто чудесна.

РЕВЮ

7. Морето на спойкойствието

Една невероятна книга, разказваща историята за двама тинейджъри, които се опитват да превъзмогнат миналото си и да продължат напред, оповавайки се един на друг.

РЕВЮ

8. Тайната на забранената книга

РЕВЮ

9. Магнус Чейс и боговете на Асгард: кн. 1 Мечът на лятото

Имам готова тази публикация от 31.10, но все пак изчаках да пусна ревюто на Магнус, за да я публикувам. И тъй като не знам какво повече да кажа за тази невероятна книга, просто поствам РЕВЮТО

Подменена - Аманда Хокинг

 Мистериозна, напрегната, лека и интересна - това е Подменена, първа книга от трилогията Трил.

  Желанието ми да прочета трилогията започна, когато моя приятелка започна да ми разказва за нея с голяма любов и почитание и за това при първа възможност реших, че и аз искам да я прочета.

  Въпреки някак бавното и колебливо начало, мога да заявя, че тази книга е далеч по-интересна и вълнуваща, отколкото изглежда на пръв поглед- просто трябва търпение и жив интерес да видиш края. Аз лично бях хваната от самото начало и държана до самия край, тръпнеща за следващата книга по-бързо, отколкото предполагах, че ще ми се чете втората (да не говорим, че съм планирала 4 други книги преди нея).

  Мога да заявя още в самото начало, че това е една прекрасна книга, изпълнена с мистерия, дори любов, много чувства и дори екшън. Изключително много ми въздейства, особено на самия край, който малко седи отворен и още повече подпомага желанието ми да прочета останалите възможно най-бързо.

  Стилът на авторката е лек, хващащ и много приятен. От време на време пуска по някой ироничен или саркастичен коментар, а героинята, която е създала е една капризна и своеволна, ината тинейджърка, която може би описва повечето тийнове по света, отколкото всяка друга до сега. Това, което ми направи впечатление в писането на Аманда Хокинг беше, че тя не само има добре изразена речева характеристика на героите, но и се старае да описва местата, на които се намира героинята достатъчно подробно с малко думи така че да не стане наслагване на твърде тежки и сухи описания. Вместо това не всъщност са интересни.

  Уенди, както казах, е типичната тинейджърка с нетипична съдба. Тя е подменено дете...и е трил, което значи трол. Да, знам, звучи странно и нетипично, но мога да кажа, е троловете в трилогията са всъщност доста красиви, забавни, остроумни и обичливи същества, които имат интересни, но оскъдни умения, които използват за защита. Уенди не отговаря на моя тип силни героини, но тя притежава сила по свой собствен начин и тепърва й предстои да я открие, просто в тази книга не стигна до упражняване на дарбата си. 

  Мисля си, че харесвам Фин повече, отколкото е здравословно. Дори от начало, когато той се опита да сложи дистанция между себе си и Уенди,с  което я нарани, пак ми харесваше. Той вече е мой тип герой- силен, знаещ какво иска, но все пак лоялен, способен да защитава себе си и тези, които обича и винаги изниква в правилното време, на правилното място. Как да не го заобичаш?

  Рис, понеже той е неизменна част от книгата, е едно забавно обикновено момче, което харесвам повече, отколкото трябва. Той е твърде добър, отколкото би трябвало да бъде в обществото, в което е израснал и на всичко от горе се държи много добре с Уенди. Кара ме да съжалявам, че тя го приема за свой брат, биха били сладки заедно, но пък и аз го възприемам като неин брат, макар и не кръвен. Той е едно сладко момче, с чувство за хумор, което сякаш умее да държи Уенди на крака, дори когато е готова да падне.

  И Тове и Мат. Техните части в книгата бяха изключително малки, но ги включвам, защото 1) много харесвам името Тове и способностите му, пък е и добър приятел на Фин и Уенди и 2) Мат е по-големият брат, който винаги съм искала да имам, макар и покровителствеността му е малко в повече.

  С две думи- това е лека книга, не натоварваща, която може да послужи за разведряване след тежка седмица на училище/лекции/работа, която те хваща от началото, държи те до края и те кара да искаш следващата по-бързо.

Благодаря на издателство Пергамент Прес за предоставената възможност.

Магнус Чейс и боговете на Асгард: Мечът на лятото - Рик Риърдън

  "Казвам се Магнус Чейс и съм на шестнадесет. Това е история за това колко се обърка животът ми, след като ме убиха."

 Обикновено се случва така, че на изключително хубавите книги не мога да напиша ревю (освен на тези, които са ми за ревю). Мечът на лятото не е изключение.

  

  Рик Риърдън е един от любимите ми писатели. С неговите книги започна и любовта ми към книгите с митология, но все пак до сега съм чела само неговите плюс тези на Колийн Хоук, които са свързани с някакъв вид митология, понеже не мога да си представя да чета за гръцките богове без Пърси да участва.

  

  Начинът на писане на Рик Риърдън е много лек, лесно се чете и е много забавен. Хваща още от заглавието на първата глава, а първите пет реда няма как да не те накарат да продължиш нататък. Има хиляди забавни моменти, които ме оставяха без дъх от смях и дори избухвах на не чак толкова смешните, но аз съм си такава. Изключително много харесах колко леко бе написана книгата и ми напомни на времето, в което все още четях Пърси Джаксън. 

  Магнус Чейс е един забавен, остроумен, много забавен и просто уникален герой, който заобичах от самото начало, защото просто...ами той е тооолкова сладък просто. Плюс това, което тук ми харесва още повече е, че той не е син на Тор или на Локи, както си мислех, че може да е, а на един друг бог, който не се води най-силния, за разлика от Пърси и Джейсън, например. Магнус също научава в книгата, че е син на скандинавски бог, а тази митология ми беше дори по-интересна от гръцката, египетската и римската, понеже не знаех почти нищо за нея освен Тор и Локи. Чрез Магнус можете да научите много неща не само за скандинавски богове и огромни вълци и огнени великани, но и за оцеляване по улиците и силата на погледите. Това е един силен и интелигентен герой с тежка и странна съдба, а увъртяния сюжет служи за още по-голямо въздействие.

  Самира ал-Аббас е валкирия и главен герой в тази книга заедно с Магнус и двамата му приятели, до които ще стигнем скоро. Тя е силна и забавна, но също така леекичко консервативна, което е породено главно от стремежа й да се докаже като добра, а не зла, за каквито я вземат повечето главно заради баща й, който е... ами Локи, а всеки знае, че Локи не е ничий фаворит. Тя помага много на Магнус и двамата са страхотен екип, надявам се в следващите книги да има още от нея. Пък и подозирам вече за какво ще се разправя (то заглавието си го казва).

  Блиц и Харт са  другари по бездомие на Магнус, но по-късно се разбира, че те имат много по-голяма роля. Двамата са един отбор, много са забавни и много му помагат. Те си имат своите силни и слаби черти, всеки от тях е имал някаква трагедия в миналото, което ги прави още по-силни герои и нещата за тях свършват много добре макар и трудностите, през които да преминават.

  Изключително много ми хареса самата книга, но какво повече да очаквам от Рик Риърдън и неговите герои и книги? Смях, мистерия, приключения и много битки с богове, великани и гиганти, срещи с различни богове, кои от кои по нелепи понякога и доста забавни. 

Хари Потър и затворникът от Азкабан

  С всяка следващата книга, а тази е едва третата, се убеждавам, че поредицата ще ми хареса все повече.

  Ако ме питате защо не съм я прочела до сега, няма да мога да ви отговоря. Защо? Защото и аз не знам. Понякога причината да или да не направя нещо ми е също толкова неизвестна, колкото и на един страничен наблюдател.

  Ето какво се случи вчера- завърших книгата, прибрах се от училище и...забравих да напиша ревюто! После преди да си легна беше време за голям фейспалм, но все пак, бе твърде късно...

  Сега, обаче, когато денят мина така бързо и се прибрах по-рано от училище, мисля, че ще мога да напиша поне малко за книгата, която ме остави без дъх, макар и да не можах да я прочета така бързо, както ми се искаше.

  Дж. К. Роулинг продължава да ме изненадва, а аз продължавам да сравнявам следващите книги от поредицата с първата и предходната, за да разбера разликата и тя е огромна. Направо космическа (преувеличава нарочно). 

  Всеки път като се сетя за първата, после за втората, а сега и за третата, виждам една голяма разлика в писането. Книгите стават просто по-интересни и написани на по-високо ниво. 

  Макар и само на 13, Хари и приятелите му са някак...зрели, описанията им и характерите им са добре изградени така че да не са напълно детски, но и да не са зрели като 40-годишни изстрадали от живота хора. Това, което се опитвам да кажа е, че героите могат да бъдат разбрани от читател на всякаква възраст, което е страхотно за такива като мен, закъснели с детската класика.

  Това, което ми направи впечатление в книгата беше самата мистерия и тъмната обстановка. На места настръхнах. Хареса ми как всичко беше описано, до най-малката подробност и как бяха дадени малки детайли, за които стана ясно, че са част от нещо много по-голямо по-нататък.

  На моменти се дразних на държанието на Хърмаяни, но после се дразних главно на Рон, защото коя бих била аз, ако не подкрепях момичето? Пък и накрая и без това се оказа, че всичко е било за добро. Освен това, Хърмаяни е умната и ми е много сладичка някак.
  Та...истината е, че държа това ревю откакто прочетох книгата, а това дори не помня вече кога беше и все пак, се радвам, че реших да послушам Йоана и да дам втори шанс на поредицата, понеже все повече ми харесва и нямам търпение да стигна до четвъртата.
  Както и да е. Останах изключително доволна от книгата и препоръчвам на всеки, който я е отписал все пак да дадеш шанс на поредицата.

Creatures Of The Night Book Tag

  Наближава Хелуин, не съм си прочела още книгата и благодаря на Кая за тага.

1.Вампири - За да не се повтарям с някой, реших да напиша  Вампирите от Морганвил, които са от 15 книги и са една много хубава поредица, където главната героиня си остава човешки вундеркинд до последно.

2.Върколаци - Нощна сянка на Андреа Креймър, Лунен ловец и Горещо след полунощ

3.Зомбита - Анита Блейк и ловецът на вампири - тя е некромант все пак, няма книга без зомби

4.Духове - Чарли Дейвидсън- Първият гроб от дясно и така нататък 

5.Вещици/магьосници/заклинатели - Аз, вещицата ; Хари Потър- когато не знаеш какво да избереш, казваш първите две, които ти хрумнат. 

6.Феи - Мери Джентри и Треска на Карън Мари Монинг- Мери е изгубената принцеса на Тъмния двор, а Макайла е тясно обвързана със злите феиии муахахахха

7.Демони - Не искам да казвам всеизвестните Реливки, за това ще отбележа Хекс Хол и Аз, вещицата отново като в нея демоните не са главни, но пак са демони.

8.Ангели - Добре, имам всичко друго крилато, но не и ангели! Броим ли ангела в Братството, чието име нещо забравих и го обърках с Ласитър, защото пак е с Л? А, Hush, Hush.

9.Извънземни - Без колебание казвам Лукс!

10.Хора със свръхестествени способности - Скъпоценни камъни, Възмездителите, Мъглороден, Пътят на кралете и още. Имате ли представа колко е трудно да се намери книга, в която всъщност хората имат сили, но не са сложени под знаменател или да са наречени някак?

Тагвам Yulia K., Мели и Илияна

Принц с часовников механизъм - Касандра Клеър

  Прекрасно продължение на една все така красива и невероятна трилогия.

  Тази втора книга от трилогията Адски устройства е наситена с много чувства, разкрития, обрати и жажда за още, още и още. Защото, кой може да се насити на Уил и Джем?

  Тъй като това е втора книга, не смятам да изпадам в много подробности относно случилото се в книгата, а само ще разглеждам промяната у героите, но преди това, нека да спомена отново уникалният стил на писане на Касандра Клеър, която харесвам толкова много.

  Преди две години, когато четох тези книги (или бяха три?), стилът й ми се стори труден и тежък, но сега, 200 книги по-късно и повече опит зад гърба си, мога да заявя, че далеч не е така. Касандра Клеър пише улавящо, хващащо, с много хумор, сарказъм и ирония в подходящите моменти, достатъчно задоволителни описания и интересни факти. Допълнително и историческото в книгите помага на такива като мен, които не се интересуват от история, да си обогатят общата култура. (И почти по темата за историческото ще вмъкна, че когато господина ми по история спомена сухият режим, на мен ми беше много смешно, понеже си представях заведенията на Магнус, които май всичките завършваха със злощастни съдби.) 

  Тук заплахата от Магистъра е факт и се опитват да го намерят, макар и самият той да не участва в книгата. Теса се опитва всячески да помогне и се случват няколко доста горещи моменти между нея и момчетата, допълнително харесвам промяната у нея и смелостта, която показва. 

  Джем. Уил. (...) 

  Тук някак си авторката успява така да ги представи, че да не можеш да избереш, поне от моя страна. Винаги съм харесвала и двамата по равно. Да, случвало се е в един момент да харесвам единият повече, а другият по-малко, но в крайна сметка си останах наравно. 

  Джем винаги ми е бил много голям сладур- обожавам бялата му коса, самият му характер, колко е мил и грижовен и отношението му към Теса. Тук те се сближават повече един към друг и има много повече Джем, отколкото в предишната книга.

  И най-накрая мистерията около Уил е разкрита. Тук ни се обяснява много относно защо държи всеки на една ръка разстояние, освен Джем и ни показва и съвместната му работа с Магнус по решаването на този въпрос. Накрая ми стана доста тъжно за горкия Уил, когато трябваше да научи едно специфично нещо първо от Теса, а после и от Джем. Въпреки неправилният му подход към нещата до сега, той все пак си остава един от най-обичаните ми герои в тази трилогия, редом с всички главни и Магнус Бейн, естествено, без който, честно казано, надали ловците на сенки изобщо щяха да оцелеят последните едно-две-три поколения.

  И последно, но не на последно място- Софи, която в предишната книга ни бе представена освен като белязана (в смисъл, с грозен белег на бузата), но и също като храбра, за която помня, че се молех да оцелее, тук тя има по-голям дял в книгата, има собствена история, която ще се задълбочи в последствие, както и нейната любов. 

  Разбира се, имаше и много други напрегнати и значителни моменти в самата книга, но гледам да се въздържа откъм спойлери.

  Както казах в началото, Принц с часовников механизъм е едно чудесно продължение на първата книга, което може да те остави без дъх от началото дори, до самият край.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Морето на спокойствието - Катя Милей

  Поредната книга, която те хваща от първата и държи до последната страница.

  Обикновено започвам с общи приказки по самата книга, после обсъждам героите и най-накрая (или понякога в средата) говоря за писателя, този път ще започна отзад напред.

  Катя Милей пише изключително леко, лесно и приятно, макар и самата книга да е тежка като...материал след средата. Стилът й на писане е обикновен, но мога да кажа, че той просто те хваща с обикновеността си и те кара да се зачетеш в самата книга. Аз, лично, много харесах самата книга, а по принцип не си падам по такива за депресирани тинейджъри, въпреки че тук няма нищо свързано с депресията, а просто за двама души, преживели твърде много за крехките си години. Някои изгубили детството си на 8, други на 15 и наложило им се да пораснат.

  Настя е момиче, преживяло твърде много за своите 17 години, изгубило твърде много и не спечелило нищо от това освен може би твърде много внимание от психотерапевти. Това, което ми харесва в нея е, че тя е просто...себе си по множество начини. Мисля, че просто я харесвам, понеже не се е предала напълно и целта й е да си отмъсти, носи много гняв и тъга в себе си, самосъжаление също, но това е неизбежно. Да, мисля си, че просто я харесвам. Може би и защото самата аз също като нея харесвам имена, но докато тя им събира значенията, аз просто харесвам необичайните и чуждестранни имена.

  Джош е вторият изстрадал тинейджър, всичко живо около него умира. Той още по-отрано се е разделил с детството си- на 8 години. В училище е изградил бариера около себе си, има един приятел и страстта му е в това да измайсторява неща от дърво, най-често нещата са на четири крака. Харесвам изключително много как го е изградила авторката, той е силен персонаж и има много важна роля в самата книга/

  Дрю е най-добрият приятел на Джош, този, който внася живот, така да се изразя, във всекидневието му. Дрю е типичният женкар, но под тази си повърхност се крие едно страхотно, интелигентно момче, което е страхотен приятел, както на Джош, така и на Настя, разбира се с малко спънки от време на време. Също така неговите фалове са много забавни и винаги ме караше да се усмихвам, когато участваше в главите.

  Това е една история за тинейджъри, преживели твърде много и борещи се със собствените си личности, за да се подобрят или за да излязат от своето силово поле. Те се борят, за да намерят смисъла на живота си и да преодолеят проблемите, които са ги сполетели. 

Въпреки бавното и въвеждащо начало, което доста ме изнерви и затрупа с  въпроси от типа: Какво се е случило с нея? Защо вече не свири? Защо се облича така? Защо не говори? Какво става? Какво се е случило? и Кой кой е? Постепенно им се отговаря и всичко се изяснява, интересът към книгата е постоянно поддържан и лично аз щом започнах да я чета не я оставих докато не приключих. Това е книга, която може да те запознае с не толкова розовата част на живота и да ти покаже как двама обикновени тинейджъри го преживяват един чрез друг и чрез професионална помощ.

  Както казах в началото, книгата е написана така, че като започнеш, да не можеш да я оставиш, докато не я завършиш.

Благодаря на ИК Тиара Букс за предоставената възможност.

The Book Colour Tag

Видях този таг още когато беше публикуван, така че благодаря на Кая за тага. Просто чак сега ми мина мързела да си снимам рафта.

1.Изберете цвят - Избирам цвета бяло, не защото книгите са ми много от този цвят, най-много са в черно, а просто защото са много красиви самите корици.

2.Покажете всичките си книги от този цвят

3.Разделете книгите от този цвят на прочетени и непрочетени - Единствената книга, която имам в този цвят и не съм прочела, е "Кървава роза". Всички останали са прочетени отдавна.

 
4.Коя книга искате да прочетете най - много? - Ами, имам само "Кървава роза", така че след Вълчебиле и още някоя друга...

5.Коя е любимата ви книга? - Дори нямам нужда да си взирам дълго в книгите. Цялата дясна колона ми е любима, но нека да посоча още една.

 6.Коя е любимата ви корица? - Без колебание казвам The Final Empire & Steelheart

7.Коя е най - нелюбимата ви корица? - Не пускай ножа.

8.Коя книга в този цвят искате да си купите? - Искам да си купя английското издание на Calamity като излезе.

9.И за финал - нещо бяло на рафтовете ви с книги или близо до тях .На този рафт специално нямам нищо, което да не е книга, а до него ми е приемника за телевизора, който е бял.

Тагвам: Yulia K., Melly & Briana Knows 

Опасни сънища: Бдение

  Тази книга доста ми напомня на Чужди очи и Чуждо влияние, но е доста по-интересна.

  За пръв път от доста дълго време бях хваната от привидно обикновена книга, тъничка- няма и 200 страници, но много интересна и хубава. Тя е напълно подходяща за моменти, в които имаш твърде много книги да четеш, от които не можеш да избереш и почваш да ги гледаш по дебелина. Моята голяма дилема беше между две книги, и двете дебели, но щом тези пристигнаха и видях колко е тънка тази, тя веднага спечели.

  Написана е в сегашно време и от трето лице, но аз вече свикнах и това не ми прави впечатление. Стила на писане е лек, интересен, необичаен на места и много ми хареса с каква лекота преминавах през страниците. Лиза Макман пише леко, увлекателно и четивото си преминава така лесно, че ако нямах входно вчера, още тогава щях да съм я прочела.

  Главите бяха малко- 5-6, но написани като на отделни части, разделени на дати, което за мен го направи някак по-лесно да я прочета, а описанията и пряката реч са балансирани много добре, но дори и да няма разговори, пак някак всичко е леко, интересно и върви изключително гладко.

  Преди да започна да чета книгата, не бях чувала нищо за нея, просто прочетох резюмето и ми се стори интересно. Не останах разочарована.

 Животът на Джейни не е лек. Майка й е алкохоличка и нямат особени средства. Един вид, Джейни живее сама за себе си. Това е едно от нещата, които я правят силна героиня. Другото е и самата й...дарба- тя влиза в сънищата на хората (не по своя воля) и ги наблюдава. Харесвам я като героиня и не мисля, че има момент, в който съм се ядосала с нея. Джейни е една от малкото героини, от които не ми е дошло до гуша, по някое време или да ме е подразнила.

  Кабъл. Мисля, че не видяхме достатъчно от Кабъл. Той за мен си остава леко мистериозна личност, понеже след всичките преживявания и така нататък, от неговия характер не успях да разбера много. Около него че има тайни, има, но самата личност не успях да разбера и да видя така, както видях Джейни. Може би защото се разказваше от страна на героинята, а не и от неговата, но може би в следващата книга ще открием още.

 Мисля си, че и двамата се промениха доста по един или по друг начин, все към положително и тяхната романтична връзка ми се стори доста сладка. За пръв път от година сигурно, нечия връзка в книга ми се струва такава. Това е много хубаво.

   Като цяло, това е една лека, емоционална и малко мистериозна книга, която се чете на един дъх и ще ви остави в тръпнене за следващата.

Благодаря на издателство Пергамент Прес за предоставената възможност.

Дивергенти - Вероника Рот

  Дивергенти е една динамична книга, превърната в още по-динамичен филм.

 Вероника Рот пише, идеално балансирайки между пряка реч и описания. Тъй като пише от първо лице стилът й се получава доста по-лек, отколкото би бил, ако пишеше от трето, а описанията й не са тежки, а леки и увлекателни.

  Героите, които е изградила се отличават един от друг с характерите си, съответствайки на тяхната каста, но както е казано, винаги има изключения, които изглежда са повече, отколкото се предполага, че ще са.

  Харесвам Трис. Тя претърпява голяма промяна от началото до края на книгата. От принудено безлична и плаха, тя става смела и  със сравнително по-силен характер. Става дръзка, безстрашна. Всъщност, тя дотолкова се променя, че чак отказва да остава невидима и да се преструва на уязвима, когато се налага.

  Фор ми е силно противоречив. В един момент е мистериозен, мълчалив и даже груб, а в следващия е добър, мил и даже колеблив.Лесно се обижда, но най-много ми хареса, че е уязвим, защото това го прави човечен, за разлика от кастата, в която се намира. Безстрашните са каста, в чиято основа лежи премахването на страха, като при повечето той не изчезва, те просто го потискат, игнорират и се преструват, че го няма, сякаш това ще ги направи по-силни и дръзки. Прави ги просто по-жестоки, докато Фор не се бои да си признае страховете и даже се изправя срещу тях множество пъти.

  Тук става дума за Трис и опита й да се приобщи към Безстрашните- избраната от нея каста. За целта тя трябва да потисне природата си на Дивергент и да се старае възможно най-много да е като другите. Това се оказва сравнително трудна задача.

  Голяма част от книгата е изпълнена с екшън, постоянни действия- я спаринг, я тренировка по нещо или истинска битка. В малко моменти нещата се развиват бавно, а главите са къси и лесно се прочитат, за това самата книга си върви леко и бързо- идеална за четене по време на училище или за разпускане след тежък ден/седмица. Особено подходяща е за хора, които предпочитат повече действия, отколкото романтика.

  Като споменах романтика, тя е доста оскъдна и с изключение на няколко целувки, почти не се споменава, което е типично и много подходящо за подобен жанр книги. Доколкото знам, нататък в трилогията има повече от нея.

  Като цяло ми стана доста интересно какво ще се случи нататък и тъй като получих следващите книги за рождения си ден, смятам да ги прочета.

  Наистина съм много доволна от книгата и я препоръчвам на всеки, проявяващ интерес.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Звезди за Лола- Стефъни Пъркинс

   Една изключително приятна и подходяща книга за излизането от читателски застой и разведряване от една тежка седмица на училище/лекции/работа, изпълнена с драма, романтика и много приятни емоции.

 Не знам дали съм го казвала преди, но обожавам хомосексуалните двойки, без значение от какъв пол са, а в Звезди за Лола родителите й са гей двойка, а аз съм във висините.

  Преди две години разбрах за така наречения Japan street style от ask.fm, където по случайност попаднах на няколко такива момичета и ми стана много интересно да ги наблюдавам, различните им коси, прически, грим...Някои ги възприемат като живите кукли, но те са далеч от това, те са красиви и точно такъв е стилът и на Лола. Нейната мантра е никога да не облича едни дрехи втори път. Всеки ден е различна и това ми харесва. 

  Лекият стил на авторката придава 

  Харесвам стила на Стефъни Пъркинс. Той е лек, минава бързо и не усещаш просто как са минали сто страници, а в същото време помниш всичко, което се е случило и е толкова приятно и интересно. Намирам подобни книги за много сладки, просто защото рядко чета само романтика и ми става едно такова сладко, а Стефъни Пъркинс не разочарова. Тя пише по такъв начин, че направо да те пренесе на мястото на героинята, така че да си с нея по време на всеки неин избор, колебание и така...

  Лола не е типичното момиче, освен че се облича много цветно и блестящо и е отгледана от двама мъже. Историята й около истинските й родители е доста тежка, но прекрасните й родители го компенсират, както и прекрасната й най-добра приятелка. Като цяло много ми хареса изградената от писателката героиня, която е олицетворение на истински разколебан тинейджър с нова любов под ръка и стара, която се завръща и всички избори, заедно с резултатите, които са ги последвали.

  Крикет е едно обикновено момче тинейджър с известна сестра, заради която се е научил да е доволен и на малкото. Той е много мил и всъщност образът му е напълно сладък. А освен това е и много, много висок. Описанието му отначало ми се стори странно, но пък в течение на времето ми беше изключително интересно и сладичко да чета за него и Лола и да чакам моментите, в които щеше да се появи.

  Нещо друго, което ми хареса в книгата беше, че Ана и Етиен отново участваха. Те са чудесни приятели на Лола, подкрепят я и както винаги се вижда малко от типичния Етиен Сен Клер, което изключително много ме забавляваше, все пак той е една лъчезарна личност, а и съветите, които дава на Лола и начинът, по който самия той говори и действа много й помага в крайна сметка...

  Звезди за Лола е една романтична книга, която разказва за една истинска и дълга тинейджърска любов, написана по достатъчно интересен начин, че да те държи от самото начало до самия край, а може дори да те остави с една две сълзи на очи по някое време.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Fall time cozy Book TAG

  Можете ли да си представите, че успях да се установя на една книга днес и реших...да я заменя за компютър? Да не говорим, че днес си направих 3 чернови и реших никоя от тях да не публикувам, вместо това...ще направя този таг, за който благодаря на Ева.

  

1. Падащи листа: Светът е пъстър - изберете книга с червени, оранжеви и жълти  нюанси на корицата

Firefight by Brandon Sanderson

2. Топъл пуловер: Най - накрая е достатъчно студено, за да облечеш топла и удобна дреха - коя книга ви дава най - топлите потрепвания 

Ами сега... Всъщност не съм сигурна. Най-топли чувства...коя книга, която съм чела, ми е била изключително сладка...Проклятието на тигъра. Моментите между Рен и Келси или между нея и Кишан, винаги са ме сгрявали след всичките им проблеми.

3. Есенна буря: Вятър вие, дъжд се сипе - изберете любима книга или жанр, която бихте чели по време на буря 

Фентъзи. Най-вероятно ако има неспирна буря и излезем в дървена ваканция за изведтно време ще подхвана всички книги на Хари Потър, понеже са...обемни.

4. Свеж полъх: кой е героят, с когото искаш да се размениш

На подобен въпрос съм отговаряла и преди- Анита Блейк, понеже има голям избор от сили и е силна по характер.

5. Горещ ябълков сайдер: коя не толкова популярна книга заслужава повече внимание 

Среднощен ловец- поредицата на Джанин Фрост. Тя просто не е толкова популярна, а в Б-я са преведени само три книги и дъа...най-интересните части са останалите 4. Както и поредицата за Deadwood.

6. Палто, шал, ръкавици: сезонът е студен и е време да се покрием - коя е книгата с най - смущаваща корица, която криете от чуждите погледи

Смущаващите най-често са с някой друг разголен пич на тях, така да се изразя. Ама Сълзи от злато е дори с почти разголена мадама.

7. Тиквен пай: любима есенна храна.

Не знам всъщност. Нямам конкретна храна, която ям през сезоните, но сякаш китайското най ми се услажда по това време на годината.

Тагвам: Кая

Another Book Houl

В последната седмица не съм чела почти нищо, следователно нямам ревюта. Вярно че мога да пусна шоколадовия таг на Мели, но все още някак си не ми се прави.
Но колкото и да съм си изпаднала в читателският застой, толкова и книги си накупих и получих.
За това просто ще им пусна по няколко снимки.

Тази снимка я изтеглих от гугъл, както и
 всички останали, но видях, че е от нечий блог,
но тъй като днес точно тези си купих, реших, че може вместо да тегля 4 отделни снимки,
да изтегля едната.

  Наистина много подозирам, че съм забравила поне 2 от книгите, с които се сдобих и не съм прочела все още, но нищо. Мисля, че и тези стигат.

Железният изпит - Холи Блек & Касандра Клеър

  За пореден път се убеждавам, че колкото по-късно започна дадена книга, която съм пренебрегнала отначало, толкова повече ще ми хареса. Дори не знам защо не я грабнах веднага щом видях, че една от авторите е Касандра Клеър, чиито книги, за ловците на сенки, харесвам изключително много.

  Нямах особено очаквания за книгата, не за друго, а понеже имам много лош навик да съдя книгата по годините на героите. Прихванах го отскоро и това беше единствената причина, която ми попречи да я прочета по-рано. За пореден път се убеждавам, че трябва да спра да го правя.

  Както може да се очаква от Касандра Клеър (не познавам стила на Холи Блек), идеята е замислена изключително добре (на моменти ми напомни на Хари Потър) и има подробни описания, които ти помагат да влезеш в самата книга, да се нагодиш към обстановката и по-лесно те запознава с героите. Изключително много я харесах. Беше лека, не натоварваща и много приятна. Изключително много се забавлявах в правилните моменти и ми беше много интересно да измина пътищата на героите заедно с тях.
  Макар и дванадесетгодишни, Кал, Тамара и Аарън са доста смели, разбрани и много добри приятели един на друг. През цялото време се подкрепяха, а за Кал това да си има приятели е нещо ново, а още по-ново пък е това да бъде защитавам от някого, да се застъпят за него. Начинът, по който двете авторки пишат те кара да почувстваш въздействието, което му оказват малките жестове, които му правят новите му приятели, както и въздействието от самите събития; като мистерията, например. Има много моменти, в които направо ми се искаше по-бързо да прескоча нататък, за да видя какво ще стане, заради загатнатата мистерия и последвалите шокиращи обрати.

  Тамара е едно силно и умно момиче, самоуверено понякога и всъщност въпреки първоначалното впечатление, което устави у мен е много добричка. Изключително много ми харесва, защото идеално се вписва, за сега, в типа героини, които харесвам, макар и само на 12, а за мен това почти винаги е най-важното.
  Аарън е обикновено момче, за което от начало почти нищо не знаем, но е примерен и спокоен и всеки път щом се ядоса някой се изненадва и има защо. Той е толкова спокоен, по принцип, че сякаш забравя да се ядоса или да издаде емоция.
  И Калъм. Кал е най-странната и най-яката личност в книгата, според мен. Макар и да има проблем с крака, той винаги се втурва напред- да помогне, да направи някоя пакост или просто така. В повечето случаи не позволява на този негов недъг да му попречи в това, което прави. Харесва ми, че се опитва да преодолее този свой проблем и о, като характер също го харесвам. Тъй като книгата се разказва главно в трето лице от негова страна, много ми допадна как е описан и като цяло просто ми харесва изключително много.
  Комбинираният начин на писане на двете авторки създава една прекрасна книга, която те улавя от първия ред и те държи до самия край, защото е твърде интересно, за да спреш дори и за минута.

  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Crown of Midnight by Sara J. Maas

Before she was deadly. Now she is unstoppable.

Crowned by evil. Bоund by duty. Devided by love.

Има намеци, които могат да са приравнени със спойлери. Също така, това не е точно ревю, а по-скоро коментари.

 Обикновено в мига, в който хвана книга, която вече съм чела, си спомням всички моменти и подробности, особено ако започна да чета малко от книгата. Сега нещата не са по-различни, защото в мига, в който я отворих, знаех какво ще се случи най-вече защото тук имаше няколко шокиращи неща, едно, от които ме травмира емоционално, защото...Нехемия. Просто много харесвам Нехемия.

Та, от това че в тази книга си спомних всичко толкова бързо само доказва, че явно ми е била по-интересна от първата и наистина е така, тъй като тук отношенията между Каол и Селена се задълбочават в два момента от книгата- някъде към средата и някъде към края, но за разлика от други книги, не те са кулминацията, а други две-три неща.

  Kакто винаги, накрая станаха най-интересните неща, а аз отново съм с разбито сърце около една много, много, много незаслужена смърт. А Арчър Фин заслужава една бавна и мъчителна смърт, такава, която да очакваш с нетърпение след първите минути на мъчение, но Селена нямаше особено време тогава.

  Като цяло, не знам какво да кажа. До един  момент книгата беше много щастлива, мистериозна (разбира се) и леко тайнствена, а след това стана дори по-добра- действието се забърза, стана по-напрегната и ме държеше на тръни през цялото време, понеже хем знаех какво ще стане, хем не бях подготвена за нещата и разкритията, които бях забравила и като цяло това беше поредната книга, която ме остави без дъх, макар и да четох за втори път.

  Тук Селена е по-казана като по-емоционална и също така прави впечатление че, въпреки че е асасин, хладнокръвна убийца, тя има душа и е човек, отказва да убива невинни все пак. Винаги ми е харесвало да чета за хора, които показват двете си страни- и силните, и слабите (емоционалните). Да, знам, че емоциите не са признак на слабост, просто така се изразих.

  Каол...той всъщност винаги ми  е бил противоречив, понеже в един миг е много дистанциран, в следващият е лудо влюбен и после е виновен, емоционален и всеки път е нещо различно, докато Дориан...той винаги е просто...толкова по-лесен да се разбере, че чак предпочитам частите между него и Селена повече, защото са приятели и някак си се разбират по-добре и по-лесно и отношенията им не са така заплетени като нейните с Каол. Да не говорим, че обстоятелствата на Дориан в книгата са първа крачка към израстването му като герой- в характер и просто като герой от поредицата. Мисля си, даже, че по самия начин, по който пиша за него си личи, че го харесвам повече. Просто Каол колкото и да е лоялен, добър и честен, той сякаш не осъзнава къде лежат тези негови качества- при краля или при Селена. Да не говорим, че в стремежът си да я защити, той прави глупости. Както и в стремежът си да докаже лоялността си към краля, прави други глупости. И така цикълът се повтаря и повтаря, докато изведнъж не открива най-голямата тайна на Селена.

   Това е едно много добро и доста по-емоционално продължение на Стъклен трон, което отново те оставя без дъх от всякакви емоции. Както и без думи (поне мен). Винаги ми е трудно да пиша за тези книги, още от предисторията, а завършекът на ревютата ми по принцип ми убягва.

Тайната на забранената книга- Карън Мари Монинг (КММ)

  Започвам месеца с една от любимите си книги.

  Още от мига, в който преди една две години започнах да я чета за първи път, бях очарована от мрачната, наистина мрачната атмосфера на книгата. Не са много авторите, които могат да поддържат такава атмосфера в повече от няколко глави или една книга, а тук се замазва с течение на поредицата, даже става и по-мрачна.

  Освен това, това е първата книга (и поредица) за феи, която прочетох и тя ме запали по тях, още когато не бях съвсем наясно с много от термините.

  Ще започвам направо, понеже днес нещо ми е много трудно да пиша, каквото и да е. Мисля, че се изчерпах със строго философските уводи, които писах снощи.

  След жестокото убийство на сестра й Алина, Макейла заминава за Ирландия, за да направи всичко по силите си да намери убиеца ѝ, за да си получи заслуженото.

  Мак е подготвена да направи всичко нужно, за да намери това, което търси, но това, което й стоварва живота, тя дори не си е и помисляла, че е възможно, а камо ли и реално- не само че съществуват феи, но тя е и от малкото хора, които могат да ги видят и на всичкото отгоре е въвлечена в търсенето на много могъща книга-артефакт с тайнствен мъж, който й лази точно толкова много по нервите, колкото и е сексапилен, а той е много сексапилен.

  Баронс *въздишка*

  Този мъж прелива от мускули, сексапил, мистерия и сарказъм. Той е умен, притежава книжарница и цял гараж с коли., което навежда на мисълта, че е и богат. Произлиза от мистерия, знае много за  така наречените фае и помага на Мак, но то по-скоро е като тя да му помага, понеже единствената причина да работи с нея е защото тя му е полезна със способностите си на Шийте Зрящ. Въпреки това, той й помага да се научи да използва способностите си и да се защитава. Баронс в началото на книгите (и всъщност с течение на поредицата) е много мистериозна личност с не особено добро държание към Мак, но пък и тя не му отстъпва с много.

  Макейла Лейн, накратко Мак, е често взимана за типичният стереотип на Барби поради русата й коса, хубавата й фигура и любовта й към розовото, но зад красивата външност се крие ум, смелост и една силна жена (която Мак открива с течение на времето).  Тя се изправя срещу множество предизвикателства и много мистерии и понася всичко сравнително добре- като всеки нормален човек, който не е подозирал за съществуването на свят отвъд нашия. Но никога не става истерична.

  Като цяло, изключително много харесвам написаното от КММ, харесвам стила й, макар и да има твърде много описания и по-малко пряка реч, те минават бързо, понеже или са забавни или са твърде интересни и  мистериозни или пълни с напрежение. Харесвам как тя е изградила света си и как поддържа подходяща обстановката в книгата си. Изключително добра е и дори се развива с течението на поредицата.

  Наистина съм много доволна от книгата, отново, и я препоръчвам на всеки, проявяващ интерес или харесващ книги с феи (фае).

  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.