Поредната книга, която те хваща от първата и държи до последната страница.
Обикновено започвам с общи приказки по самата книга, после обсъждам героите и най-накрая (или понякога в средата) говоря за писателя, този път ще започна отзад напред.
Катя Милей пише изключително леко, лесно и приятно, макар и самата книга да е тежка като...материал след средата. Стилът й на писане е обикновен, но мога да кажа, че той просто те хваща с обикновеността си и те кара да се зачетеш в самата книга. Аз, лично, много харесах самата книга, а по принцип не си падам по такива за депресирани тинейджъри, въпреки че тук няма нищо свързано с депресията, а просто за двама души, преживели твърде много за крехките си години. Някои изгубили детството си на 8, други на 15 и наложило им се да пораснат.
Настя е момиче, преживяло твърде много за своите 17 години, изгубило твърде много и не спечелило нищо от това освен може би твърде много внимание от психотерапевти. Това, което ми харесва в нея е, че тя е просто...себе си по множество начини. Мисля, че просто я харесвам, понеже не се е предала напълно и целта й е да си отмъсти, носи много гняв и тъга в себе си, самосъжаление също, но това е неизбежно. Да, мисля си, че просто я харесвам. Може би и защото самата аз също като нея харесвам имена, но докато тя им събира значенията, аз просто харесвам необичайните и чуждестранни имена.
Джош е вторият изстрадал тинейджър, всичко живо около него умира. Той още по-отрано се е разделил с детството си- на 8 години. В училище е изградил бариера около себе си, има един приятел и страстта му е в това да измайсторява неща от дърво, най-често нещата са на четири крака. Харесвам изключително много как го е изградила авторката, той е силен персонаж и има много важна роля в самата книга/
Дрю е най-добрият приятел на Джош, този, който внася живот, така да се изразя, във всекидневието му. Дрю е типичният женкар, но под тази си повърхност се крие едно страхотно, интелигентно момче, което е страхотен приятел, както на Джош, така и на Настя, разбира се с малко спънки от време на време. Също така неговите фалове са много забавни и винаги ме караше да се усмихвам, когато участваше в главите.
Това е една история за тинейджъри, преживели твърде много и борещи се със собствените си личности, за да се подобрят или за да излязат от своето силово поле. Те се борят, за да намерят смисъла на живота си и да преодолеят проблемите, които са ги сполетели.
Въпреки бавното и въвеждащо начало, което доста ме изнерви и затрупа с въпроси от типа: Какво се е случило с нея? Защо вече не свири? Защо се облича така? Защо не говори? Какво става? Какво се е случило? и Кой кой е? Постепенно им се отговаря и всичко се изяснява, интересът към книгата е постоянно поддържан и лично аз щом започнах да я чета не я оставих докато не приключих. Това е книга, която може да те запознае с не толкова розовата част на живота и да ти покаже как двама обикновени тинейджъри го преживяват един чрез друг и чрез професионална помощ.
Както казах в началото, книгата е написана така, че като започнеш, да не можеш да я оставиш, докато не я завършиш.
Благодаря на ИК Тиара Букс за предоставената възможност.
Прекрасно ревю :)
ОтговорИзтриване