Хари Потър и затворникът от Азкабан

  С всяка следващата книга, а тази е едва третата, се убеждавам, че поредицата ще ми хареса все повече.

  Ако ме питате защо не съм я прочела до сега, няма да мога да ви отговоря. Защо? Защото и аз не знам. Понякога причината да или да не направя нещо ми е също толкова неизвестна, колкото и на един страничен наблюдател.

  Ето какво се случи вчера- завърших книгата, прибрах се от училище и...забравих да напиша ревюто! После преди да си легна беше време за голям фейспалм, но все пак, бе твърде късно...

  Сега, обаче, когато денят мина така бързо и се прибрах по-рано от училище, мисля, че ще мога да напиша поне малко за книгата, която ме остави без дъх, макар и да не можах да я прочета така бързо, както ми се искаше.

  Дж. К. Роулинг продължава да ме изненадва, а аз продължавам да сравнявам следващите книги от поредицата с първата и предходната, за да разбера разликата и тя е огромна. Направо космическа (преувеличава нарочно). 

  Всеки път като се сетя за първата, после за втората, а сега и за третата, виждам една голяма разлика в писането. Книгите стават просто по-интересни и написани на по-високо ниво. 

  Макар и само на 13, Хари и приятелите му са някак...зрели, описанията им и характерите им са добре изградени така че да не са напълно детски, но и да не са зрели като 40-годишни изстрадали от живота хора. Това, което се опитвам да кажа е, че героите могат да бъдат разбрани от читател на всякаква възраст, което е страхотно за такива като мен, закъснели с детската класика.

  Това, което ми направи впечатление в книгата беше самата мистерия и тъмната обстановка. На места настръхнах. Хареса ми как всичко беше описано, до най-малката подробност и как бяха дадени малки детайли, за които стана ясно, че са част от нещо много по-голямо по-нататък.

  На моменти се дразних на държанието на Хърмаяни, но после се дразних главно на Рон, защото коя бих била аз, ако не подкрепях момичето? Пък и накрая и без това се оказа, че всичко е било за добро. Освен това, Хърмаяни е умната и ми е много сладичка някак.
  Та...истината е, че държа това ревю откакто прочетох книгата, а това дори не помня вече кога беше и все пак, се радвам, че реших да послушам Йоана и да дам втори шанс на поредицата, понеже все повече ми харесва и нямам търпение да стигна до четвъртата.
  Както и да е. Останах изключително доволна от книгата и препоръчвам на всеки, който я е отписал все пак да дадеш шанс на поредицата.