Дивергенти е една динамична книга, превърната в още по-динамичен филм.
Вероника Рот пише, идеално балансирайки между пряка реч и описания. Тъй като пише от първо лице стилът й се получава доста по-лек, отколкото би бил, ако пишеше от трето, а описанията й не са тежки, а леки и увлекателни.
Героите, които е изградила се отличават един от друг с характерите си, съответствайки на тяхната каста, но както е казано, винаги има изключения, които изглежда са повече, отколкото се предполага, че ще са.
Харесвам Трис. Тя претърпява голяма промяна от началото до края на книгата. От принудено безлична и плаха, тя става смела и със сравнително по-силен характер. Става дръзка, безстрашна. Всъщност, тя дотолкова се променя, че чак отказва да остава невидима и да се преструва на уязвима, когато се налага.
Фор ми е силно противоречив. В един момент е мистериозен, мълчалив и даже груб, а в следващия е добър, мил и даже колеблив.Лесно се обижда, но най-много ми хареса, че е уязвим, защото това го прави човечен, за разлика от кастата, в която се намира. Безстрашните са каста, в чиято основа лежи премахването на страха, като при повечето той не изчезва, те просто го потискат, игнорират и се преструват, че го няма, сякаш това ще ги направи по-силни и дръзки. Прави ги просто по-жестоки, докато Фор не се бои да си признае страховете и даже се изправя срещу тях множество пъти.
Тук става дума за Трис и опита й да се приобщи към Безстрашните- избраната от нея каста. За целта тя трябва да потисне природата си на Дивергент и да се старае възможно най-много да е като другите. Това се оказва сравнително трудна задача.
Голяма част от книгата е изпълнена с екшън, постоянни действия- я спаринг, я тренировка по нещо или истинска битка. В малко моменти нещата се развиват бавно, а главите са къси и лесно се прочитат, за това самата книга си върви леко и бързо- идеална за четене по време на училище или за разпускане след тежък ден/седмица. Особено подходяща е за хора, които предпочитат повече действия, отколкото романтика.
Като споменах романтика, тя е доста оскъдна и с изключение на няколко целувки, почти не се споменава, което е типично и много подходящо за подобен жанр книги. Доколкото знам, нататък в трилогията има повече от нея.
Като цяло ми стана доста интересно какво ще се случи нататък и тъй като получих следващите книги за рождения си ден, смятам да ги прочета.
Наистина съм много доволна от книгата и я препоръчвам на всеки, проявяващ интерес.
Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар