"Казвам се Магнус Чейс и съм на шестнадесет. Това е история за това колко се обърка животът ми, след като ме убиха."
Обикновено се случва така, че на изключително хубавите книги не мога да напиша ревю (освен на тези, които са ми за ревю). Мечът на лятото не е изключение.
Рик Риърдън е един от любимите ми писатели. С неговите книги започна и любовта ми към книгите с митология, но все пак до сега съм чела само неговите плюс тези на Колийн Хоук, които са свързани с някакъв вид митология, понеже не мога да си представя да чета за гръцките богове без Пърси да участва.
Начинът на писане на Рик Риърдън е много лек, лесно се чете и е много забавен. Хваща още от заглавието на първата глава, а първите пет реда няма как да не те накарат да продължиш нататък. Има хиляди забавни моменти, които ме оставяха без дъх от смях и дори избухвах на не чак толкова смешните, но аз съм си такава. Изключително много харесах колко леко бе написана книгата и ми напомни на времето, в което все още четях Пърси Джаксън.
Магнус Чейс е един забавен, остроумен, много забавен и просто уникален герой, който заобичах от самото начало, защото просто...ами той е тооолкова сладък просто. Плюс това, което тук ми харесва още повече е, че той не е син на Тор или на Локи, както си мислех, че може да е, а на един друг бог, който не се води най-силния, за разлика от Пърси и Джейсън, например. Магнус също научава в книгата, че е син на скандинавски бог, а тази митология ми беше дори по-интересна от гръцката, египетската и римската, понеже не знаех почти нищо за нея освен Тор и Локи. Чрез Магнус можете да научите много неща не само за скандинавски богове и огромни вълци и огнени великани, но и за оцеляване по улиците и силата на погледите. Това е един силен и интелигентен герой с тежка и странна съдба, а увъртяния сюжет служи за още по-голямо въздействие.
Самира ал-Аббас е валкирия и главен герой в тази книга заедно с Магнус и двамата му приятели, до които ще стигнем скоро. Тя е силна и забавна, но също така леекичко консервативна, което е породено главно от стремежа й да се докаже като добра, а не зла, за каквито я вземат повечето главно заради баща й, който е... ами Локи, а всеки знае, че Локи не е ничий фаворит. Тя помага много на Магнус и двамата са страхотен екип, надявам се в следващите книги да има още от нея. Пък и подозирам вече за какво ще се разправя (то заглавието си го казва).
Блиц и Харт са другари по бездомие на Магнус, но по-късно се разбира, че те имат много по-голяма роля. Двамата са един отбор, много са забавни и много му помагат. Те си имат своите силни и слаби черти, всеки от тях е имал някаква трагедия в миналото, което ги прави още по-силни герои и нещата за тях свършват много добре макар и трудностите, през които да преминават.
Изключително много ми хареса самата книга, но какво повече да очаквам от Рик Риърдън и неговите герои и книги? Смях, мистерия, приключения и много битки с богове, великани и гиганти, срещи с различни богове, кои от кои по нелепи понякога и доста забавни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар