За пореден път се убеждавам, че колкото по-късно започна дадена книга, която съм пренебрегнала отначало, толкова повече ще ми хареса. Дори не знам защо не я грабнах веднага щом видях, че една от авторите е Касандра Клеър, чиито книги, за ловците на сенки, харесвам изключително много.
Нямах особено очаквания за книгата, не за друго, а понеже имам много лош навик да съдя книгата по годините на героите. Прихванах го отскоро и това беше единствената причина, която ми попречи да я прочета по-рано. За пореден път се убеждавам, че трябва да спра да го правя.
Както може да се очаква от Касандра Клеър (не познавам стила на Холи Блек), идеята е замислена изключително добре (на моменти ми напомни на Хари Потър) и има подробни описания, които ти помагат да влезеш в самата книга, да се нагодиш към обстановката и по-лесно те запознава с героите. Изключително много я харесах. Беше лека, не натоварваща и много приятна. Изключително много се забавлявах в правилните моменти и ми беше много интересно да измина пътищата на героите заедно с тях.
Макар и дванадесетгодишни, Кал, Тамара и Аарън са доста смели, разбрани и много добри приятели един на друг. През цялото време се подкрепяха, а за Кал това да си има приятели е нещо ново, а още по-ново пък е това да бъде защитавам от някого, да се застъпят за него. Начинът, по който двете авторки пишат те кара да почувстваш въздействието, което му оказват малките жестове, които му правят новите му приятели, както и въздействието от самите събития; като мистерията, например. Има много моменти, в които направо ми се искаше по-бързо да прескоча нататък, за да видя какво ще стане, заради загатнатата мистерия и последвалите шокиращи обрати.
Тамара е едно силно и умно момиче, самоуверено понякога и всъщност въпреки първоначалното впечатление, което устави у мен е много добричка. Изключително много ми харесва, защото идеално се вписва, за сега, в типа героини, които харесвам, макар и само на 12, а за мен това почти винаги е най-важното.
Аарън е обикновено момче, за което от начало почти нищо не знаем, но е примерен и спокоен и всеки път щом се ядоса някой се изненадва и има защо. Той е толкова спокоен, по принцип, че сякаш забравя да се ядоса или да издаде емоция.
И Калъм. Кал е най-странната и най-яката личност в книгата, според мен. Макар и да има проблем с крака, той винаги се втурва напред- да помогне, да направи някоя пакост или просто така. В повечето случаи не позволява на този негов недъг да му попречи в това, което прави. Харесва ми, че се опитва да преодолее този свой проблем и о, като характер също го харесвам. Тъй като книгата се разказва главно в трето лице от негова страна, много ми допадна как е описан и като цяло просто ми харесва изключително много.
Комбинираният начин на писане на двете авторки създава една прекрасна книга, която те улавя от първия ред и те държи до самия край, защото е твърде интересно, за да спреш дори и за минута.
Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.
Макар и дванадесетгодишни, Кал, Тамара и Аарън са доста смели, разбрани и много добри приятели един на друг. През цялото време се подкрепяха, а за Кал това да си има приятели е нещо ново, а още по-ново пък е това да бъде защитавам от някого, да се застъпят за него. Начинът, по който двете авторки пишат те кара да почувстваш въздействието, което му оказват малките жестове, които му правят новите му приятели, както и въздействието от самите събития; като мистерията, например. Има много моменти, в които направо ми се искаше по-бързо да прескоча нататък, за да видя какво ще стане, заради загатнатата мистерия и последвалите шокиращи обрати.
Тамара е едно силно и умно момиче, самоуверено понякога и всъщност въпреки първоначалното впечатление, което устави у мен е много добричка. Изключително много ми харесва, защото идеално се вписва, за сега, в типа героини, които харесвам, макар и само на 12, а за мен това почти винаги е най-важното.
Аарън е обикновено момче, за което от начало почти нищо не знаем, но е примерен и спокоен и всеки път щом се ядоса някой се изненадва и има защо. Той е толкова спокоен, по принцип, че сякаш забравя да се ядоса или да издаде емоция.
И Калъм. Кал е най-странната и най-яката личност в книгата, според мен. Макар и да има проблем с крака, той винаги се втурва напред- да помогне, да направи някоя пакост или просто така. В повечето случаи не позволява на този негов недъг да му попречи в това, което прави. Харесва ми, че се опитва да преодолее този свой проблем и о, като характер също го харесвам. Тъй като книгата се разказва главно в трето лице от негова страна, много ми допадна как е описан и като цяло просто ми харесва изключително много.
Комбинираният начин на писане на двете авторки създава една прекрасна книга, която те улавя от първия ред и те държи до самия край, защото е твърде интересно, за да спреш дори и за минута.
Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.
Прекрасно ревю.
ОтговорИзтриване