Before she was deadly. Now she is unstoppable.
Crowned by evil. Bоund by duty. Devided by love.
Има намеци, които могат да са приравнени със спойлери. Също така, това не е точно ревю, а по-скоро коментари.
Обикновено в мига, в който хвана книга, която вече съм чела, си спомням всички моменти и подробности, особено ако започна да чета малко от книгата. Сега нещата не са по-различни, защото в мига, в който я отворих, знаех какво ще се случи най-вече защото тук имаше няколко шокиращи неща, едно, от които ме травмира емоционално, защото...Нехемия. Просто много харесвам Нехемия.
Та, от това че в тази книга си спомних всичко толкова бързо само доказва, че явно ми е била по-интересна от първата и наистина е така, тъй като тук отношенията между Каол и Селена се задълбочават в два момента от книгата- някъде към средата и някъде към края, но за разлика от други книги, не те са кулминацията, а други две-три неща.
Kакто винаги, накрая станаха най-интересните неща, а аз отново съм с разбито сърце около една много, много, много незаслужена смърт. А Арчър Фин заслужава една бавна и мъчителна смърт, такава, която да очакваш с нетърпение след първите минути на мъчение, но Селена нямаше особено време тогава.
Като цяло, не знам какво да кажа. До един момент книгата беше много щастлива, мистериозна (разбира се) и леко тайнствена, а след това стана дори по-добра- действието се забърза, стана по-напрегната и ме държеше на тръни през цялото време, понеже хем знаех какво ще стане, хем не бях подготвена за нещата и разкритията, които бях забравила и като цяло това беше поредната книга, която ме остави без дъх, макар и да четох за втори път.
Тук Селена е по-казана като по-емоционална и също така прави впечатление че, въпреки че е асасин, хладнокръвна убийца, тя има душа и е човек, отказва да убива невинни все пак. Винаги ми е харесвало да чета за хора, които показват двете си страни- и силните, и слабите (емоционалните). Да, знам, че емоциите не са признак на слабост, просто така се изразих.
Каол...той всъщност винаги ми е бил противоречив, понеже в един миг е много дистанциран, в следващият е лудо влюбен и после е виновен, емоционален и всеки път е нещо различно, докато Дориан...той винаги е просто...толкова по-лесен да се разбере, че чак предпочитам частите между него и Селена повече, защото са приятели и някак си се разбират по-добре и по-лесно и отношенията им не са така заплетени като нейните с Каол. Да не говорим, че обстоятелствата на Дориан в книгата са първа крачка към израстването му като герой- в характер и просто като герой от поредицата. Мисля си, даже, че по самия начин, по който пиша за него си личи, че го харесвам повече. Просто Каол колкото и да е лоялен, добър и честен, той сякаш не осъзнава къде лежат тези негови качества- при краля или при Селена. Да не говорим, че в стремежът си да я защити, той прави глупости. Както и в стремежът си да докаже лоялността си към краля, прави други глупости. И така цикълът се повтаря и повтаря, докато изведнъж не открива най-голямата тайна на Селена.
Това е едно много добро и доста по-емоционално продължение на Стъклен трон, което отново те оставя без дъх от всякакви емоции. Както и без думи (поне мен). Винаги ми е трудно да пиша за тези книги, още от предисторията, а завършекът на ревютата ми по принцип ми убягва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар