The Emoji Book Tag

  Бях тагната преди два месеца от Мели, за което й благодаря. Смятах да напиша днес пост за къдравите коси и да кажа какво съм открила за моята, какво й действа и така нататък, но за този пост ми трябва малко повече време и да си структурирам нещата по-добре, затова ето че ще се захвана с този кратък, сладък таг. 

  

Laughing Emoji - Пърси Джаксън и боговете на Олимп, Героите на Олимп и Хрониките на Кейн 

   Смяла съм се толкова много на всички книги на Рик Риърдън, че не е истина! Той пише толкова хубаво и има страхотно чувство за хумор, съобразил е книгите си с възрастта на повечето си читатели и същевременно ги е направил така че да могат да бъдат прочетени от всяка възраст. Поне според мен.

Heart Emoji - Чаровник по рождение, Завещанието и Короната
Много харесвам тези книги и обожавам сърца!   

  Те са толкова хубави (книгите), че е невъзможно да не се влюбиш в тях. Освен това осъзнавам, че от няколко месеца давам почти все едни и същи заглавия, но какво да се прави, особено с този мой читателски застой...

   И все пак, препоръчвам тези книги на всички, защото са страхотни не знам наистина какво да кажа за тях. Мели е давала линкове към ревютата си, предполагам, но аз трябва да ровя много назад в блога. Всяко от тях можете да намерите в търсачката вдясно.

Expressionless Emoji - Carry On by Rainbow Rowell & Legend by Marie Lu

  Не харесвам книги с много гледни точки. До сега почти всяка такава е била ужасна, с изключение на няколко, написани от Рик Риърдън и по-умели писатели, които имат повече опит в такава област.

   Не обичам да чета 300 страници НИЩО, докато прочета двете ДЪЛГООЧАКВАНИ, но претупани и после да чета още 200 страници НИЩО, докато прочета един финал, който да е с малко екшън, колкото да не е без нищо.

  Също така не обичам книги с млади герои, които се срещат и веднага се влюбват, и вече нищо не може да ги раздели. Нищо! Дори републиката!

  Мда, кажи го на последната книга.

Heart Eyes Emoji - Двор на мъгла и ярост, Илумине, Брандън Сандерсън (защото е книга!) и Гневът и зората

   По принцип май трябва да избера само една книга навсякъде, но кога съм спазвала "правилата"? Отговорът е в собствения ми таг Ten Books Tag.

  Стига с рекламата. Не мога да избера само една книга никъде. Да не говорим, че някъде са цели поредици.

  Тези, които избрах са ми най-скорошните любимци, но Брандън Сандерсън е константа (математиката е гадна, но важна!). Препоръчвам книгите на всички, които се чудят дали да ги прочетат. Ако Двор от рози и бодли ви се е сторила слаба, Двор на мъгла и ярост е много по-доба! Ако Илумине ви се вижда странна- такава е, но това не я прави лоша! Ако Брандън Сандерсън ви се струва скучен, трябва ви повече търпение, защото най-якото тъкмо предстои!

Face With Open Mouth - Кутия за птици, The Curse on Tenth Grave и Half Lost

  Скоро не съм чела книга, която да ме впечатли чак толкова и се надявам следващите две, които ще видя след Героят, да променят това. 

 От тези три книги, Кутия за птици е единствената, която реално ме накара да зяпна учудено. Изненадана бях много приятно, докоснах се до героите, изпитвах ужас на моменти, което адски много ме радваше и плашеше, беше невероятно да прочета тази книга.

  The Curse on Tenth Grave...ами това е Даринда Джоунс, третата  ми авторка в топ 3 (щото няма тук повторение или нещо), чиито книги и научно-исторически статии за географията да са, пак ще ги прочета, хехе, защото знам, че няма да са никак официално написани, хехе.

  А за Half Lost, макар и спойлната, не очаквах подобен край и макар много да ми хареса книгата, не съм доволна и това е част от тази моя реакция, описвана с емотикона, защото просто има нещо, което ми липсва и когато излее на български (или ако?), тогава всички ще разберат защо...

  Хм, този таг е наистина изключително кратък, краят му беше неочакван. Надявам се да не съм се представила толкова зле, колкото и структурата на поста ми. Нещо се прецака и се надявам следващия път да си е окей. Използвах снимките на Мели с емотиконите, за да не е без хич, хехе.

Carry On by Rainbow Rowell

Carry On by Rainbow Rowell
My rating: 2 of 5 stars

Actual rating 2,5 stars

I like Fangirl . I like gay stories. I support LGBTQQ+ and all.

BUT this book was just less than I expected. Less then it should have been. Everything was less.

I am not a fan of reading 300 pages to get tо the real deal and then read 200 more to get to the last 20 that are good again. I DON'T like these kinds of books.

I don't like it when there is everything that I couldn't care less about BUT the thing that I wanna read about the most.

It took me a WEEK to finish it because of these 300 pages of shit until the real deal. THREE HUNDRED PAGES OF PURE NOTHING! And all the senseless stuff in it.

Simon is supposed to be the greatest of the greatest and yet for the 8 years he's had magick and known about it, he cannot cast the easiest of spells! Yes, this gets explained later but I had to GET there. The only reason I did get there is because I HATE not finishing books. And if I didn't, this would have been a one star review.

The only reason I actually got to the end is because I like Simon and Baz, I wanted to see them and how they come together and while Baz said from the begining that he was inlove with Simon, we never actually see Simon act on it until they kiss.

And lets bare in mind all the senseless things in between.

And Agatha. I can't recall when I last found a character so irritating as she was. Even at the end. She is just a scared brat -_- She was the thing that I hated the most.

Actually, I hated almost everything except Simon and Baz. Because I like gays. This is the only reason actually.

Yes, the story is good...in a way...in a fanfiction-esque kind of way. But that's it.

Don't expect some professional fantasy. Don't expect too much. Don't expect a love story, a real one at least. Just expect...a thing. Well, I, at least, when reading a fantasy book expect a lot because this is my genre and I know it. I know a lot about it. I know what to expect or at least what should be there. And this is not fantasy. It's a parody. It's a fan fiction. Yes, it is a fiction inside the fiction but it is written by a published author. It is supposed to be GOOD! Better!

And not... this. If I wanted to read slash, I'd go to wattpad. If I wanted to read a fan or a teen fiction, I'd go to wattpad. I won't go for the published author.

I remember when reading Fangirl I also read some and skipped some of the experts of Cat's supposed fan fiction there. They were boring, they were not interesting but I don't remeber different POVs. Actually I think the narrator was neutral and it was better. I always say when I comment a fanfiction with a lot of POVs- if you want to have more POVs, write in neutral. It just allows MORE.

I already said a couple of times in other reviews how I hate different and many POVs. Here they weren't a big problem. I skipped through half the book anyway.

I read it for a WEEK because I wanted to enjoy it. I could have read it for TWO days and written the same not possitive but not quite negative review. Or is it negative?

I did enjoy the book. In a way.

But it could have been more. More interesting, more romantic, more gayish, more imaginative...just MORE.

End it could have been shorter. I don't really get it when authors write so much before the love story (or the real deal) and then fuck it all up and finish it. I want more than a few barely described kisses!

I like and trust Khanh (the Grinch)'s reviews. I always scroll to see if she's written a review or just rated a book I want to read. I saw her review and read it but I just so much wanted to like this book. I just like books a lot more easier than most of the people I know and don't know. This time however I couldn't seem to even be able to read it all! I skipped most of it! To get to the end, to get to the kiss and all.

That's why I like Khanh's reviews. They are honest and cool and sometimes I even end up having a close to her opinion. (You might say I am a fan. If she sees that, she might laugh at me, I am embarassing myself after all but it's the truth.)

Lets just get back to my rant. Is it a rant? I don't know. Maybe. This is all this book deserves.

I am just so much dissapointed.

I want my week back! I want to read three books instead of dragging this for so long.

I could have read at least two books. And enjoyed them. And reviewed them on my blog. And not wasted my time on this one.

This is the end so I have to tell this is just my opinion. Maybe I expected too much. Or I gave Rainbow Rowell too much credit? IDK. I don't really like her books this much. But I just wanted more.

(I am sorry for any mistakes I might've made.)

View all my reviews

Back To School Tag

  Благодаря на Румяна за тага! ^^

1.Кой клас/курс си?

Сега съм 12ти клас и слава богу! Адът почти приключи подготовката за следващия ад, хехе.

2.За какво се вълнуваш/притесняваш относно предстоящата учебна година?

Притеснявам се за всичките изпити и матури, които ме чакат и се вълнувам за края на годината, когато ще приключим с всичко.

3.Любимата част от подготовката преди училище/университет?

  Ох, не мисля, че имам такава част вече, Преди време обичах да си купувам разни химикали, моливи и такива неща, но с всяка следваща година ги ползвам все по-малко и с все по-малко желание ги купувам.

  И все пак, наистина ми харесва да си купувам такива канцеларски материали и тетрадки, например.

4.Какво мислиш за училището и класа си/университета и групата си?

Като цяло не съм с особено добро мнение и за двете, вижда се от предходния пост, от който класа ми не остана доволен. Наложих си да го редактирам за втори път, за да обясня, че не може да ме обиждат, псуват и третират като боклук, а след това да останат недоволни, че съм си изразила мнението, заради липсата на която уж им беше проблемът, а послед, слушайки един мой съученик, който явно се е открил във всеки един параграф, без дори да съм си мислила за него, реших да върна поста обратно в чернова. С това те потвърждават една моя друга теза, че хората, които не те харесват и не искат да го направят, никога няма да са доволни и вечно ще намерят за какво да се хванат.

5.В колко часа ставаш за училище/университета?

Живея в другия край на града, ставам в 5:30 първа смяна и различно за втора. Предполагам, че ще е към 9:00, но може и по-рано, зависи колко имам да уча.

6.Старателна ученичка/студентка ли си?

  Давам най-доброто от себе си, но и мързелът си казва думата.

7.Раница или дамска чанта?

Не мога да си се представя с раница сега, когато нося от толкова време вече дамска чанта. Тя има много предимства и едно от тях е, че не те изгърбва по този начин и не натоварва гърба ти чак толкова много. Пък и в горните класове вече няма толкова много бумаги за мъкнене.

8.Стил на обличане в училище/университета?

  Стила ми на обличане е ограничен от униформата. Бяла риза и някакви дънки или клин, ако имам физическо и онази отвратителна тениска, най-вече защото предпочитам да нося нея, а не някакви други. Така че съм доста ограничена. 

  Разбира се, мога да навлека цял куп дрехи под или над униформата, но го смятам за изключително натруфено и грозно и затова се придържам към нея.

9.Интересен/забавен спомен от училище/университета?

  Като за начало на годината хич не ми е до забавни спомени, но като цяло почти всеки ден се смея за нещо. Понякога се смея с класа, но през повечето време е нещо от вътрешния ни кръг. Точен спомен не мога да извадя точно сега, а  и това, което намирам за смешно не винаги може да бъде разбрано от повечето хора.

  Например, с една моя приятелка веднъж се смяхме на парче риза, подаващо се от един шкаф. Просто беше много смешно!

10.Кого тагваш?

  Напоследък тагвам все едни и същи хора, затова няма да се отмятам от традицията и ще напиша Теди, Мели и Памела

Всичко, всичко - Никола Юн

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата по-рано!

  Ще започна по малко по-различен начин от обикновено- с едно признание. Нямах намерения да чета тази книга, но се радвам, че го направих. 

  Всичко, всичко беше изненадата, която ме събуди в 9:30 сутринта, но до която не се докоснах по-рано от 6:30 вечерта, понеже беше далеч от мен. Това е книгата, която ме измъкна от лекия ми читателски застой и ме накара да се усмихвам глуповато насреща й.

   Никола Юн пише увлекателно, леко и необичайно, което много ми хареса. Бързо бях уловена в книгата, благодарение на стила на писане и бях задържана до края. Главите са различна дължина, има много, които дори нямат цяла страница и такива, които не надвишават шест, която толкова много ме радваше, защото ако все още има някой, който не знае- ОБОЖАВАМ късите глави, които се четат с такава лекота като тези и книгата като цяло.

  Всичко, всичко е едно леко и приятно четиво, което се чете изключително бързо и е много красиво отвътре. Това, което ме изненада много приятно в нея е, че има разни картинки вътре, които са много сладки, също като самата история.

  Маделин Уитиър е напълно щастлива с ограничения си живот с цел защита, поради рядкото си заболяване. Тя е свикнала на това си ежедневие, но когато новите й съседи се нанасят в къщата отсреща, тя разбира, че не познава всичко от живота. Отгледана е по изолиран начин, срещайки само двама-трима души на живо- майка си, медицинската си сестра и любимия си учител, защото всеки досег с външния свят е пагубен- тя е алергична към абсолютно всичко.

 Срещата й с Оливър дава начало на много нови усещания за нея, които иска да изпита до едно с него. Това я прави непокорна, бунтарка- истинска тинейджърка, защото за пръв път знае какво е да си влюбен и да искаш да се докоснеш до живота на обикновения тинейджър. 

 Мади е силна героиня, която много харесвам, защото има смелостта да се покаже навън, когато Оли се нуждае най-много от нея, тя рискува всичко за това, което желае и е готова да се жертва, за да прекара няколко дни с любимия си човек. Тя е една прекрасна героиня, която изключително много ме радваше със своите списъци, наблюдения и бележки в книгите. Те е едно момиче, което е запазило детското в себе си и едновременно с това се е развило. Беше ми изключително приятно да чета за нея, макар и понякога действията й да граничеха с глупост, но все пак ми харесваше тази липса на страх от опасността, която следваше неотлъчно действията й.

  Това, което много харесах в Оли е как винаги се притесняваше за нея, защото си личи колко го е грижа за Мади. Той постоянно се интересуваше от състоянието й и внимаваше, може би даже се притесняваше дори повече от нея самата. 

  Харесах много миговете им заедно, защото двамата си отиват толкова много. Моментите помежду им бяха описани по много сладък начин.

   Моята любима героиня, обаче, е Карла- медицинската сестра на Маделин. Тя й беше повече родител, отколкото родната й майка. Тя беше жената, която й помогна да се сближи с Оливър и която наливаше разум в главата й. Двете имат най-добре изградената връзка в цялата книга. От начина на писане и от самия глас на героинята си личи колко са близки двете, но предполагам, че нямаш друг избор, освен да се сближиш с човека, с когото прекарвате толкова много време сами в една къща. 

  Карла е една страхотна жена, която е очевидно и че е страхотна майка. Тя се отнасяше към Мади като към приятелка или своя собствена дъщеря. Хареса ми начина, по който й говореше и по който показваше колко я е грижа за нея, тя е една страхотна героиня и много важна част от книгата, защото ако я нямаше, едва ли връзката на Мади и Оли щеше да се развие изобщо.

   Всичко, всичко е една история, която не вярвах, че ще ме спечели така лесно, както успя. Тя е лека, интересна и много сладка, според мен. Хвана ме в клопката си от самото начало и не ме пусна до края. Единственото, за което можех да мисля е как искам да я завърша по-бързо, защото ми харесва прекалено много. 

  Това е едно леко и да, предвидимо четиво, което ме изненада много приятно и ме изпълни с хубави емоции, каращи ме да се усмихвам глуповато на книгата или да се натъжавам от развитието на действията. Малко са книгите, които могат да ми въздействат емоционално, особено от този жанр и затова тази ми хареса толкова много. Истината е, че не исках да свършва, исках поне още сто страници Оли и Мади, защото краят е от този тип, който сякаш остава незавършен, а реално е точно обратното. 

  И все пак се насладих изцяло на книгата и мога да кажа, че противно на очакванията ми, си заслужава напълно, особено ако си падате по леки и сладки книжки за една бърза, но силна любов и болест, която може би все пак няма да възпрепятства щастливия край.

The Book Courtship Tag

  Имам отрицателно ревю на Carry On, което не е точно ревю и има своите положителни черти. Sorta. Не искам да го пускам и съм го оставила като последна опция, ако наистина съм закъсала с постовете. Реших да направя този таг, макар и въпросите да се повтарят като при всеки друг, защото нямам какво друго да пусна и го видях от Spines & Covers. Не тагвам никого, понеже, както вече споменах, този пост ми трябва, но всеки, който иска е свободен да го направи. ^^

1. Първоначално привличане: Книга, която си купи заради корицата.

  Понякога нарочно си взимам книга, заради корицата й. Тя е просто толкова красива, че сякаш те зове да си я вземеш.

  Обикновено бих показала няколко такива книги, но сега ще се спра само на една.

Идеята също ми хареса, но ме разочарова, но затова пък не съжалявам чак толкова, че я купих. Тази корица е уникална!

2. Първи впечатления: Книга, която си взе заради резюмето.

Тук вече става по-трудно, защото не съм сигурна. Напоследък просто не мога да прочета едно резюме и това се случва често, защото са написани грешно, сухо и просто не ме хващат. Имаше една година, в която подминах толкова хубави книги, заради гадното резюме, което ме отегчаваше на първия ред.

Резюмето, ако може да се нарече така, е кратко, но пък някак ме завладя. Може би защото нямаше ненужни думи, описания и такива неща. Просто казват с няколко думи всичко, от което се нуждаеш, за да реши да четеш.

3. Сладки приказки: Книга със страхотен стил на писане.

Тук просто няма как да се сдържа.

4. Първа среща: Първата книга на поредица, която те накара да продължиш цялата поредица.

Рядко чета единични книги, така че са доста май. Ето някои от тях, които се повтарят с предходните.

 

5. Късни разговори по телефона: Книга, която те държа до късно през нощта.

Този път просто ще ги спомена, че целият ми пост се напълни със снимки.

Последните книги, които четох до късно през нощта са Simon Vs The Homo Sapiens Agenda и The Curse of Tenth Grave.

6. Винаги в мислите ми: Книга, за която не можеше да спреш да мислиш.

 Илумине, Последната империя, Двор от мъгла и ярост и Гневът и зората са тези, които ще спомена тук. Това са едни от любимите ми книги, които така са превземали мислите ми, че понякога дори не можех да се съсредоточа да чета нещо друго.

7. Getting Physical: A book in which you love the way it feels. (Оставям го така, че преведено звучи ужасно.)

  Стоманено сърце, Пътят на кралете, Легион, Half Lost, Чаровник по рождение, Последната игра: Поканата и Ключ небе, Въглен в пепелта, Друговремец и други.

  Това са страхотни книги, след които често съм изпадала в читателски застой поне за един ден.

8. Среща с родителите: Книга, която ще препоръчаш на семейството и приятелите ти.

  На семейството си не бих препоръчала книга, не знаят как да си поискат. Питам: Каква книга? Не знам какъв тип обича да чете. Отговорът: Ми някоя от твоите. 

  Последният път, когато някой от това ми обкръжение видя, че чета ми предложи едва ли не, някакви стари любовни романи или дълбоко-философки книги, защото когато чуят някой да чете, не се сещат, че има още 20 различни жанра, а си мислят, че или чета любовни романи или това, което те предпочитат да четат. 

  Не дискриминирам жанровете, но все пак, ако не знаеш как да си поискаш или препоръчаш книга, няма смисъл да приемам или предлагам.

  На приятелите бих препоръчала различни книги, според това кой какво харесва. Не бих препоръчала просто книгата, която харесвам, защото не е за всеки.

  Ето пример, на една моя приятелка всички й препоръчват да гледа или чете Игра на тронове и не знам защо го правят. Тази поредица или сериал не е за нея. Аз просто не мога да си я представя да седне и да чете това (или да гледа). Не е неин тип.

(Но на брат си ще препоръчам Пърси Джаксън и Хрониките не Кейн.)

9. Мисли за бъдещето: Книга, която знаеш, че ще препрочетеш много пъти за в бъдеще.

  Наистина не препрочитам често. Ако това се случи, най-много веднъж, колкото да си ги припомня. Тези, в чийто свят бих се потопила отново са всички на Брандън Сандерсън, разбира се, Пърси Джаксън и боговете на Олимп и всички поредици в този свят, Хрониките на Кейн, Хекс Хол и Скъпоценни камъни.

  Това беше тагът и на мен лично ми хареса, защото макар и 60% от въпросите да се повтарят, можеш да им отговориш с различни книга. Разбира се, няма как да не включа любимия си писател поне веднъж. Или три пъти.

My Most Owned Authors #2

Част 1

  Ето че след толкова време отново правя  такъв пост. Причината за големите интервали между тях, не е защото не съм имала време да го направя или желание, а от чист мързел. Не обичам да ровя за снимки, за каквото и да било, а когато в такива постове няма графично изображение, ми се струват празни.
  Този път авторите ще са малко по-неизвестни тук или твърде вече стари. Този път снимките са мои.

1.Дж. Р. Уорд

От поредицата на Братството на черния кинжал, не притежавам само 3 от 13-  Lover Mine, Lover Unleashed & The Shadows, следователно притежаваните ми книга са:

Dark Lover
Lover Eternal
Lover Awakened
Lover Revealed
Lover Unbound
Lover Enshrined
Lover Aveneged
Lover Reborn
Lover At Last
The King

  Тъй като този път за целия пост направих мои снимки- нека игнорираме тези книги, които нямат общо с дадената точка. Освен това в следващите ще има някои, които не са с всички останали, но ще ги спомена.
  А сега обърнете внимание на факта, че имам три различни издания на тази така дълга поредица, хехе. Не е единствената.

2. П.С. Каст + Кристин Кас

Тук, честно казано, ме мързи да изреждам всяка една книга от цялата поредица, тъй като това е може би една от малкото, на които имам всички книги. Освен тях, имам и на П. С. Каст или Ф. К. Каст, както са я написали Pro Book- Богинята на светлината, чиято корица не може да бъде по-грозна.

Тук можете да видите всички 12 книги от поредицата

Училище за вампири a.k.a. House of Night.

Това е втората поредица, която някога прочетох и я

следях до последно. Освен това последните няколко книги 

трябва да са в следната последователност- Destined, Hidden, 

Revealed, Redeemed, но нямаше да мога да слагам книги до 

тях наредени и затова са разбъркани.

3. Сара Дж. Маас

Не мисля, че има нужда да изреждам кои са книгите. Всички ги знаем.

Само много ме дразни факта, че не успях да изчакам да излезе тази
по българските книжарници. Всеки път сега, когато я видя в Сиела
се чудя защо не успях да изчакам един месец, но после се сещам колко
е уникална тази книга не съжалявам чак толкова, че не си отива с останалите.

4. L. J. Smith

  Сега се сещам, че не включих авторката на Дневниците на вампира в поста ми за Автори, чийто стил на писане НЕ ХАЕСВАМ. Трябваше да го направя, но причината е, че я четох толкова отдавна, че не помня какво точно не й харесвах.

Тук книгите не са подредени под ред. Имам първите две на Дневниците
на български и следващите три на английски, в една, от които, има две.
После имам Дневниците на Стефан, която не е точно на авторката и
продължаваме към Нощен свят, където виждаме тази по-ниска книга.
В нея също са три, чиито имена не помня и така и не ги дочетох.

5. Джанин Фрост

  Обожавам тази поредица и всички нейни книги. Може да имам дупка и да нямам 4-та книга, но ооо заслужава си! Заслужават си различните издателства, размери и корици. Книгите са страхотни. Както и втората й поредица за Влад, чиято първа книга е на друго място и затова я няма да снимката.

  Едва ли не сте забелязали, че повечето книги от днешният пост са на английски. Дори не знам как так се получи, че избрах точно тях, но е факт. Изглежда, сякаш имам повече такива, но реално на български са множеството, но тези на английски правят библиотеката ми значима, защото разликата е осезаема.
  Всеки, който има книга на английски- не класика, просто книга, знае осезаемата разлика в корицата, в хартия, дори в шрифта и начина на писане, защото има наистина голяма разлика. Особено тези по-нови книги от последните две години...само на вид и на пипане са толкова по-различни и по-хубави. Направо да ти е удоволствие да ги четеш!
  (Има и изключения, разбира се, но на кого му пука?!)

  Окей, дойде края на този пост. Имам още една част, която току що забелязах. Нямах идея, че не съм отбелязала цели 4 автора! Сега го направих и скоро смятам да пусна поста.
  Отново напомням, че споменавам само писатели, на които имам 6 или повече книги, за да не се налага да споменавам абсолютно всички от скромната си библиотека.
  И поредният въпрос, който се надявам да не остане игнориран.
  Кои са някои от вашите най-притежавани автори?

Magick by Mira Monroe

Magick by Mira Monroe

My rating: 4 of 5 stars

(Отново ревю директно от Goodreads)

I was given this advanced reading copy of Magick for an honest review by the author. A couple of months ago she asked me to be her beta-reader and when I was done I thought the book had a potential so I asked her to tell me when it was ready.

Now let’s begin with the review.

OH MY GOD! I am especially overwhelmed by the end of this book! I read it before it was done and now, reading it again, I am amazed! This book is so much better now! And this ending!

I really like Mira Monroe's writing style and the way she describes everything. I enjoyed Magick very much and it didn't really take me long to read it even though I read slower in English. I love the world and the characters she's created and everything that was done. The difference between this book and the first copy I got is so big that I can't even comprehend it because this final edition is awesome!

Okay, I won't say what the book is about because the summary is just a few scrolls up and I can't really do that in English but I will say that everything is done in a remarkable way.

At first the story might seem a little slow but soon after it catches up and everything starts to be so exciting I don't even know what's happened because I didn't really believe I'd get to like it so much! I gave it 4 stars!

There is suddenly more action and the events start to happen in a much more gripping way, you know? I even got that feeling when you are reading a good book and can't put it down! I really enjoyed it that much.

There are two things I am fussy about in a book and thеy are:

1. The characters

I have already said that Mira Monroe's created very life-like characters but they are so many that I'll write about only some of them.

Willow is the main protagonist and is what I call my type of heroine. She is an ordinary teenage girl with one little exception. The thing I like most about her is that she seems to be open-minded because she easily acceptes that she is a descendant of two powerful bloodlines of Wiccans. Personally, I get very irritated when the main characters can't accept who they are and the fact that Willow actually copes with it easily got me to like her instantly. Another reason is that she grows to be very powerful and there is nothing I love most than a powerful woman.

Rhydian is a mysterious character who I hope is her future love because there is something between them, just a hint, but not quite much. I really want to see more of him, because I like him. Rhydian seems to be a good man and a powerful one as well. I love such men so I admire him.

His relationship with Willow might be complicated but they barely know each other and that's why I hope in the second book I'll get to see them developing their relationship and getting closer.

I like Willow's friends because they support her no matter what happens and even though she is the reason some of them get hurt, they stay loyal to her and help her when she needs them most. There is nothing better than some good friends to back you up when bad times come.

I love the Guardians. There is nothing more that I love than a brave big warrior of The Black Dagger Brotherhood type and I imagine Quinn, Cross and Tullen just like some of the brothers and they are referred to as big men so I quite like them. They are funny, to me at least, and I love characters like them.

I also realise that I constantly repeat myself but I can't really help it.

Let’s just move to the second thing.

2. The end

God! The ending! It is quite changed and in a very pleasing way. I can't be more satisfied with it! I mean it is exceptional and it gets you on a cliffhanger. It's very mean and very clever at the same time because now I crave the second book and want to know what happens next!

I love a good ending and usually, I either remove or add one star to my final rating because of it. It was very tense, full of action and magick and it all went really well. I was really excited at the end and this fact speaks for itself. 

As a first book Magick is really good. It is easy to read and easy to like, especially if you are not as pretentious as me. There is a time when I just want to read a book like this one, where everything is easy to understand and yet you enjoy it just as much as you would enjoy a harder read.

So, this is my opinion.

Intergalactic Book Tag

Благодаря на Теди за този таг! ^^

1.Космос: Назови книга, която не принадлежи на този свят (необикновена) – развива се на място различно от твоето.

Илумине- мисля, че всеки вече знае, че се развива в космоса.

2.Черна дупка: Книга, която напълно те е погълнала.

Последните три книги, които напълно ме погълнаха са The Curse of Tenth Grave, Simon Vs The Homo Sapiens Agenda & The Rose And The Dagger. Страхотни са и начинът на писане е просто завладяващ ведно с историите.

3.Светлинна скорост: Назови книга, за която си толкова нетърпелив, че би пътувал със светлинна скорост, за да я вземеш.

Нетърпелива съм за толкова много книги, че чак не е истина, не мога да избера само една, но ще спомена Crimpson Death на Лоръл К. Хамилтън, която излиза ден преди рожденият ми ден- на 11-ти октомври! Очаквам с нетърпение да видя на какво е подложена Анита този път.

4.Мъглявина: Назови книга с красива корица.

Тоест корица различна от тази на Звезден полет?

5.Мултивселена: Назови spin-off поредица, която обичаш.

Обожавам всичко във вселената на Мъглороден и затова ще посоча поредицата Mistborn Era 2, защото е страхооотна! Освен това, много обичам и Адски устройства и Героите на Олимп, хихи.

6.Гравитация: Назови любимата си двойка, която сякаш се привлича с гравитационни сили.

Обожавам Чарли Дейвидсън и Рейес, защото...това е просто една от най-уникалните двойки, за които чета с удоволствие. Друга такава двойка е Каладин и Шалан, които шипвам ожесточено и се надявам Брандън Сандерсън по някакъв начин да ги събере.

7.Големият взрив: Назови книгата, която те запали по четенето.

Хекс Хол, Училище за вампири, Академия а вампири- по ред на почитането.

8.Астероид: Назови кратка история или новела, която обичаш.

  Не обичам наистина да чета т.нар. novellas, не знам защо, не ми е приятно, не съм им фен. Това са просто допълнителни истории, които по някаква причина не са намерили място в книгата и аз мога да мина и без тях. Гадното е, че в някои книги въпросните истории са споменати така сякаш е трябвало да бъдат прочетени, което изключително ме дразни, но аз съм инат и не ги чета, освен ако не става дума за нещо феноменално уникално, а такова все още не съм срещнала.

   Така че нямам любима.

9.Галактика: Назови книга с няколко гледни точки.

Хрониките на Кейн- Картър и Сейди Кейн са ми едни от любимите главни герои, с които се забавлявах здравата преди няколко години.

10.Космически кораб: Назови заглавие на книга, което би било идеално име за космически кораб.

Мисля, че Steelheart, Firefight и Calamity вършат страхотна работа за цели ТРИ космически кораба.

Това беше тагът от мен! Време е да посоча Мели като може би единствената, за която знам, че не е тагната.

My Experience #3 - Писатели, чийто стил НЕ ХАРЕСВАМ

  Никога не съм писала за стил, който не харесвам. Споменавала съм книги, автори и герои, но не и стил. Този пост включва стиловете на поне двама много харесвани писатели, чиито книги са много известни. Едната поредица дори много харесвам и сигурно ще предизвикам някои отрицателни отзиви, затова нека го кажа това в началото- Просто изразявам мнение.

  Аз съм от хората, които лесно харесват книги, герои и сюжети. Лесно харесвам и автори, но има неща в стила на писане, които търся и без които бих могла да мина. Има неща, които много обичам и които наистина мразя. Не съм сигурна, че ще успея да се изразя добре, когато коментирам какво и защо не харесвам писането да този  и онзи, но се надявам все пак да съумея да обясня поне малко добре причините си.

Автори, чийто стил на писане НЕ ХАРЕСВАМ

1. Вероника Рот

  Не харесвам Дивергенти по много причини и една от тях е самата авторка и писането й. Аз просто не го харесвам, но не харесвам и самата идея, героите, нищичко не харесвам. Това всъщност е една от малкото книги, чиято филмова адаптация ми харесва повече. Защо? Защото във филма няма ненужни описания и не виждаме мислите на Трис, която не става за нищо по мое мнение. О, искам да съм различна! Но, о! Защо съм точно толкова различна?!

   Това на страна. Защо не й харесвам стила?

   - Много думи, малко действие

  - Твърде много ненужни описания- не, не е същото като предходното

   - Скучно предаване на събитията

   - Не помня да е имало хумор

 - Не помня почти нищо от книгата, а предимно филма

  Знам, че това последното може да няма много общо със стила, но когато харесам нечий стил, откъдето следва и история, и всичко, аз запомням, а тук нямаше нищо такова. 

  Другото, което е- започнах да прескачам редове и цели абзаци малко след 20-30-тата страница, а това се случва, когато не харесам история или стила на писането и когато реша, че книгата може да мине и без един-два-хиляда абзаца и 100-200 страници.

  За мен книгите са като пъзел, всяка част от тях е важна и ако един параграф се губи е като този пъзел да е без парче. Затова когато някой ми каже, че една книга, например Хари Потър и орденът на феникса, може да мине и без 100-200 страници, аз не мога да се съглася, защото без тези 100-200 страници всичко щеше да е различно, променено, по-малко. Като дупка в пъзела. Затова щом чак ми се ще да беше по-кратка, значи има нещо нередно там и няма как да ми хареса. Просто няма как. Стил, който ми е скучен още в началото...говори много за самата книга, особено при положение, че лесно харесвам четивата си.

  

2. Дж. К. Роулинг

 *GASP*

   

  Преди да започна, ще кажа, че харесвам Хари Потър. Не, не мога да го нарека favourite series of all time, защото не е, но не ми е и безразлична. Ама със сигурност и не ми е любима, дори малко. Това е една поредица, с която имах трудности и разногласия в началото, но много харесах накрая. Историята ми с Хари Потър е като тези изтъркани фен фикове, където момчето и момичето първо много се мразят, а после се женят и заживяват щастливо с безброй деца.

  Харесвам историята, харесвам героите и сюжета, НО не харесвам стила на писане по няколко причини.

  - Тежък е

  - Описателен

  - Прекалено дълги глави

  - Еднообразен

  - Почти без хумор

  - Лишен от смисъл

  - Еднообразен

 Може това да са едни от най-известните книги в света, но това не означава, че са гениални. Хари Потър се предполага, че трябва да е детска поредица и да се развива с годините на читателя, но начинът, по който е написана предполага достатъчно зрял читател, който да си седне на задника и да не се отдели от книгата с часове.

  Аз не виждам брат си (8) или някой от братовчедите ми (5-8) да седне и два часа да чете една глава от 30 страници и множество описания, написани в трето лице. Не виждам да им бъде задържан интереса по този начин. Аз лично едва издържах първата книга и макар после да свикнах на писането, продължавах да ги чета твърде дълго. 

  Не мога да си представя много деца, които да успеят да прочетат една глава за един ден, защото е много описателна, тежък е стила и са много дълги. Ако аз пишех детска поредица, поне за първите три книги, щях да се постарая да я напиша в лек и увлекателен стил, с кратки глави и много хумор, който да улови децата и да ги накара да искат още и още и за един час да могат да прочетат пет глави, а не половин. 

  Макар и да се шегувам, че ще дам Хари на брат си, мен ме е страх, защото знам, че това няма да са книгите, които ще го запалят по четенето, а тези, които окончателно ще го откажат. Не бих рискувала и с братовчедите си. Всички те за сега са на по и под 8, но за десетите им рождени дни или за дванадесетите, ще им подаря първата книга на Пърси Джаксън, а не на Хари Потър, защото Рик Риърдън се е съобразил с това, с което Дж. К. Роулинг не се е- с най-предполагаемата група читатели, която първа ще бъде привлечена към книгите им. 

  Да, главите на Рик Риърдън не са особено къси, но са написани по лек, улавящ и забавен начин. Усмихвала съм се поне по два пъти на изречение и съм се смяла много пъти само на първата, докато при Хари Потър за цялата поредица най-много да съм се засмяла 2 пъти. 

  Факт е, че след прочита на Хари Потър, аз не се обзех с него. Може би просто твърде късно навлязох в този свят? Не знам.

  Или може би това се дължи на личната ми неприязън към писателката.

  ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ 

  Има още един-двама писатели, чийто стил не харесвам, но то е предимно за конкретната книга, а не за тях като цяло, така че само ще спомена имена.

  Не харесвам писането на Рик Янси, най-вече защото сменя твърде много гледните точки, докато не се объркаш до толкова, че да не знаеш за кого четеш. Не ми допада и Ева Фьолер и страстта й към ненужните описания на това какво е правила и защо го е правила героинята й. Използва тези обяснения за прекарания ден за обем, а не защото й трябват, което е изключително дразнещо. Когато не знаеш какво да напишеш, вместо да ме засипеш с куп ненужни описания, просто мини по същество.

   Що се отнася до Карън Мари Монинг- нейният стил на писане е отвратителен, но идеята и героите й са страхотни. За жалост, тя не разказва, а преразказва всичко, включително и пряката си реч, което прави една наистина потенциална идея и страхотна книга в преразказ, а аз се наситих на тях още в 7-ми клас. 

  Джина Шоуолтър е също авторка, чийто стил ме отказа от всичките й останали книги. Като започнем от това, че изобщо не ми харесва като цяло, продължим към изтърканите й идеи с лека интересна нотка, стигнем до смешните герои и приключим с това, че има описания там, където не са нужни, като например мислите на героинята и колебанията й, когато мъжът й казва, че я обича. Виж какво, ти му отвърни със същото и после се чуди дали е чудовище или не, нали и без това го обичаш? Прочетох една нейна книга и 2 глави и просто не успях да продължа, защото има много параграфи, чието място просто е объркано. Може примерът, който дадох да не е много подходящо, но е факт, че има параграфи, които бих изглеждали по-добре ако са след пряката реч, а не между отделните реплики от разговора. Ако ги няма, ще е още по-добре.

  И так, ето че вече наистина приключвам. Надявам се да не съм обидила никого с мнението си и знам, че рядко мога да се надявам на отговор в коментар, но все пак, надеждата никога не умира :D

   Вие чии стилове не харесвате?

August Wrap up

  Този месец компенсира за прочетеното през миналия. Оказа се доста плодотворен- цели 10 книги! Макар и едната от тях да е електронна и да я няма на снимката. Линкът към ревюто е от Goodreads,  тъй като още не съм го пуснала тук.

1. Shadows of Self

  Всеки месец има една книга, която ми отнема да я прочета седмица или повече, независимо дали е дълга или кратка и тази беше за Август. Обикновено не обича да проточвам толкова дълго книги, за които знам, че мога да ги завърша и за по-малко, но какво да се прави.

  За пореден път, това е една страхотна поредица, която макар и да не може да се сравнява с първата трилогия Мъглороден, все още е страхотна. Светът й...той е сред любимите ми, но може би харесвам този на Летописите на светлината на бурята малко повече.

2. Mirror and Goliath

  Ревюто ми на този провал можете да намерите и тук, и в Goodreads, то е еднакво. Все още не мога да повярвам какъв провал се оказа тази книга и да...Единственото хубаво за нея е мистериозната и много обещаваща корица.

3. Сърца за разбиване

  Противно на всичките ми очаквания, много харесах тази книжка, защото макар и да изглежда като фенфикшън, е наистина много хубава и приятна за четене. Напомни ми за времето, в което обичах да чет фенфикове и когато още се намираш тук-таме някоя интересна и оригинална.

4. Съдбовно бягство

  Когато ревюирам книга на СЕФ се чувствам сякаш ревюирам една и съща книга, не защото историите й се повтарят, а защото казвам едно и също. ХАРЕСВА МИ.

5. Златният мост

  Като човек с новооткрита любов към пътуването във времето, няма как да не харесам и втората книга. Единственият ми проблем са някои ненужни описания, без които бих могла да мина, но иначе Златният мост е сред любимите ми заглавия.

6. Magick

ИМА МЕ В БЛАГОДАРНОСТИТЕ ХОРА!

7. Правилата на привличането

 Със сигурност това е най-добрата книга от трите. Знаех, че третата няма да ми хареса чак толкова и може би затова е с най-ниска оценка от всички.

8. Верижна реакция

  Луис и Ники се водят за умни, но опре ли до тях, те си изгубват мозъците в гащите. Ники е това момиче, което след провалена връзка се заклева да не се доверява на момчета и си затваря уж перманентно краката, но опре ли до Луис... Просто логиката тук липсваше. Най-младата двойка е и най-глупавата.

9. The Curse of Tenth Grave

  Причината да обичам дългите поредици е, защото ми предоставят шанс да наблюдавам развитието на героите и различните проблеми, с които трябва да се разправят. Когато познаваш човека, за когото четеш, по-лесно се концентрираш над въпроса, който трябва да реши и трудностите, през които трябва да премине затова много харесвам тази поредица. Чарли е просто...Чарли.

10. Simon vs The Homo Sapiens Agenda

Препоръчвам тази книга на всеки, който харесва, подкрепя и тн LGBTQ+ общността, защото това е едно невероятно сладко и красиво четиво, което ме остави с едно такова топло чувство на края. Толкова обичам такива леки и приятни книжки...