вторник, 16 август 2016 г.

Съдбовно бягство - Сюзън Елизабет Филипс

  Поредният завладяващ роман на Сюзън Елизабет Филипс, който ме остави с много топли чувства и с глуповата усмивка на уста, докато навън валеше дъжд. 
  Като последна излязла книга от поредицата Уайнет, Тексас, тя запазва нивото на предишните. Това е една лека, приятна и изключителна за четене история, която си имаше своите забавни моменти и много приятни мигове. Сюзън Елизабет Филипс (накратко СЕФ) за пореден път ме плени в своята история за двама души, които са толкова различни, че не е за вярване колко добре си пасват.
  Историята се развива по същото време, в което се развива и Господин Неустоим, но този път главната героиня е Луси, която избяга от сватбата си с Тед Бодин. Тя се качва на мотора на напълно непознат и оттам нататък започва нейното малко приключение с Панда и задачата й да открие себе си и това, което иска да прави.
  Луси е забележителна личност, която е преминала през много в живота, за да стане това, което е сега. Бягайки от сватбата си с Тед Бодин, Луси взема възможно най-правилното решение за себе си. Това дава начало на мисията й да преоткрие себе си и това, което иска да бъде оттук нататък, зарязвайки образа на перфектната президентска дъщеря.
  Харесвам Луси, защото тя е от типа хора, които поставят нуждите на всички останали пред своите и се чувства зле, когато се провали в това да им помогне. Тя е една страхотна героиня, която преминава през един объркан период, докато най-накрая реши каква трябва да бъде.
  Качвайки се на мотора на непознатият рокер Панда, Луси не предполага в каква посока ще поеме животът й, но знае, че ще е в тази, която тя го насочи. Тя е наистина една страхотна героиня, която много харесвам, защото някак си успях да се докосна до нея и дори да видя части от себе си в нейния характер.
  Панда е мъж със сложно минало, в което не е имало много щастие. Той все още страда от него психически, защото преживяванията му са му оставили тежка психическа травма, с която той се бори всеки ден и даже е успял да я преодолее по времето, в което сме запознати с него. Когато се привързва към Луси, обаче, започва да изпитва притеснения, че в миг на слабост ще започне да действа като други хора с неговият проблем. Какъв по-добър вариант да се бори с това от този да отблъсне единственият човек, който няма да го съди за нищо?
  Това, което изключително много харесвам в Панда е как въпреки всичко той винаги е готов да защити Луси, да й се притече на помощ и да я разведри в миг на трудност. Той е олицетворение на неперфектният перфектен мъж, ако това има някакъв смисъл. Освен това е пълната ѝ противоположност, което го прави идеалният мъж за нея.
  Луси и Панда преминават през много изпитания заедно, които поставят под въпрос връзката им в доста от случаите, но все пак след всичко, което преживяват в крайна сметка успяват да се сработят, да намерят начин да се съберат без да се страхуват един за друг. Много ми хареса как Луси пое накрая инициативата да си го върне обратно. Това беше много забавен начин да го "измами". 
  Обожавам, когато дойде времето за щастливият край на героите ми и начинът, по който всичко се оправя, защото Сюзън Елизабет Филипс е страхотна в това. Отново имаше типичните за нея връзки и отношения, които трябваше да се поправят и герои, които трябва да превъзмогнат миналото си и да преоткрият себе си, за да намерят отново своето щастие в лицето на любимият човек.
  Съдбовно бягство е поредната страхотна книга на тази добра авторка на съвременни любовни романи, която накрая отново ме остави да се усмихвам глуповато в последната страница, чудейки се кога ще мога да прочета още от нея.
  
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

Няма коментари:

Публикуване на коментар