неделя, 28 август 2016 г.

My Experience #2 - New Favourite Author Without Even Realising It


Това е Z, просто е къдраво.

 Водя се за един доста разсеян човек, затова не трябва да се изненадвам, че една от любимите ми авторки се е качила от Топ 10 в Топ 3 любими писатели.
  Винаги съм харесвала Даринда Джоунс, още с първата й книга, която прочетох, а именно Първият гроб отдясно, тя се изкачи нагоре в любимците ми, макар че по него време още не бях чела достатъчно много книги, че да имам стойностен Топ 10.
  Това, което не бях осъзнала  е, че до сега никога не съм се замисляла коя книга да чета, когато новата й е само на една ръка разстояние от мен. Това говори много за мен, тъй като имам твърде много книги, които не съм прочела и твърде малко време, защото оттук нататък, няма да разполагам с такова и изпадам в депресия само като си го помисля.
  Нека да зарежем сега това и да преминем на поста ми.
  Поредицата "Моят опит" е просто едно хубаво заглавие, което "измислих", за да споделям наблюденията си на всякаква тема, най-вече книжна. Ето затова сега спирам с празните и въвеждащи приказки и продължавам по същество.

  Как разбирам, когато един писател ми е станал любим?

1. Избирам неговата/нейната книга от всички останали 80 непрочетени, които имам.

 Не бях осъзнала колко много обичам Чарли Дейвидсън, докато днес не зарязах всичко и не прочетох 60 страници за отрицателно време. До толкова се погълнах от всичко, че забравих за домакинските си задачи, които майка ми остави.
 Знаех, че съм се привързала към героинята, но не осъзнавах до колко я харесвам и как обожавам начина на писане на Даринда Джоунс.

Нека се престорим, че английската част
от книгите са подредени хронологично,
а не както ми е паднало.
2. Макар и да не притежавам всичките му/й книги, аз съм ги изчела.

  На български са преведени само три от 10 книги, но дори когато бяха написани само 6, аз ги изнамерих след прочитането на третата книга и ги изчетох всичките, а след това започнах да ги събирам малко по малко. Сега имам 7 от 10 и съм напълно доволна с тях.

- Няма значение в какъв формат са, стига да са негови/нейни.

  И разбира се, след като са на друг език останалите, те са и в различни размери и на различни издателства.

3. Поръчвам си новата им (за по-лесно) книга при първа възможност.

  Веднага щом осъзнах, че десетата книга е излязла и щом имах средствата де, помолих майка ми да я поръча и чаках месец търпеливо-търпеливо (да ама не), за да я пипна, да я отворя и да я изям с кориците.

Ето един от рафтовете ми.
Този ми е сред любимите, защото
всички книги на Брандън Сандерсън без 2 са там.
Ето още един пример как като искам да
прочета нещо на любим мой писател, не е нужно
всички книги да си пасват или дори да са на същия език.
И тъй като този пост не е за Сара Дж. Маас,
Ева Фьолер и Jodi Мeadows- Нека им игнорираме книгите.
4. Опитвам се с нечленоразделни звуци да обясня на мама защо се нуждая от тази книга сега, макар и да знам, че няма да я прочета скоро. (Само за инфо, майка ми трудно се впечатлява от подобни изяви от моя страна.)

  Много малко хора познават семейството ми, даже почти никой не ги познава освен най-добрата ми приятелка, затова ще поясня, че майка ми е вечно сериозен човек, трудно се впечатлява и не е от хората, които обичат шегите. Не е от хората, които обичат и 18-годишните им дъщери да се държат като 5-годишни момиченца, молейки за близалка.
  Обикновено, когато искам книга, написана от любимият ми писател- най-често Лоръл К. Хамилтън, тъй като повечето книги на Брандън Сандерсън са твърде скъпи или преведени, аз й се лигавя, опитвайки се бързо и превъзбудено да й обясня защо искам тази книга и защо е толкова важно да я имам сега, въпреки че няма да я прочета.
  Държейки на репутацията си на строг и невъзмутим човек, майка ми винаги ми прави забележка, но все пак склонява да я поръча...особено когато й връча 20 евро подкуп, хех.

Жълтеникавата книга се казва The Laughing Corpse.
Не се вижда, заради ефекта.
5. Когато имам малко или много техни книги на различни езици и издателства.

  Тази точка малко се повтаря с предходната, но все пак е малко различна. Имам всякакви книги, на английски, на български и на руски, но са малко поредиците, на които имам книги на български, на английски и в три различни размера, както съм при тези трима писателя- Лоръл К. Хамилтън, Брандън Сандерсън и Даринда Джоунс. Както може да се види и на следващата снимка, която ще кача сега, имам само 4 книги на първата ми любима писателка, за която знаех, че е такава със сигурност, но все пак съм прочела всичко, което е написала.
  
 6. Нещата, които винаги забравям.

  Сигурно има още нещо, което съм забравила да споделя за това как разбирам, че някой ми е станал любим писател. Не съм сигурна и че отговорих сама на въпроса си, но там е работата- любимите ми писатели могат да ме изкарат от читателски застой, когато си пожелаят, могат да ме впримчат в една книга, само с няколко думи от първата страница и могат да ме накарат да се усмихвам на най-скучните им страници. О, грешка, нямат такива страници.
  Харесвам Даринда Джоунс заради лекият начин, по който пише. Книгите й изглеждат несериозни, заради главната героиня, която никога не е била кой знае колко сериозен човек. Имайки такава героиня, книгите вървят леко, бързо и оставят впечатление, че не могат да ти дадат истинска храна за размисъл и нещо...по-тежко, но реално има много повече в книгите й, отколкото изглежда на пръв поглед. Харесвам това, че поднася своят иначе тежък сюжет с такива големи проблеми по този лек и шеговит начин, който ме привлече към творбите й на първо място.



  Отново ще избера да се повторя като кажа, че вероятно забравям много от нещата, за които бих желала да пиша, но нали затова My Experience се води поредица? Тъкмо се чудех какво да напиша в нея, когато тази идея ми дойде, докато четях The Curse of Tenth Grave.
  Обикновено никой не отговаря на тези въпроси, когато ги задам, но какво пречи да опитам отново?
  Вие как разбирате, когато сте открили нов любим писател?

2 коментара:

  1. Ново открита и любима писателка за мен е Ришел Мийд. Макар да прочетох първите две книги от Академията в началото на годината, тя ми стана любима началото на лятото. Взех си третата книга от поредицата и я четох във всяка свободна минута, а тогава бях доста заета. И после завърших поредицата. Реших да си дам малко почивка от нейните книги, но нещо ме гризеше отвътре и месец и половина по-късно имах завършени и книгите от Кръвни връзки :Д.Голямо четене падна на тези книги, но поне бяха интересни и ми станаха любими. Скоро ще прочета и другите и книги, надявам се.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Супер! Ришел Мийд беше третата писателка, чиито книги прочетох, когато тъкмо започвах да ставам книжен плъх! Много я харесвам и аз и ти препоръчвам поредицата за Джорджина, тя е сукуба и така и не успях да разбера как са й превели фамилията. Но само 3 от 6 са преведени и то са спрели на най-интересното. Хех. Успех с четенето!

      Изтриване