събота, 3 септември 2016 г.

My Experience #3 - Писатели, чийто стил НЕ ХАРЕСВАМ

  Никога не съм писала за стил, който не харесвам. Споменавала съм книги, автори и герои, но не и стил. Този пост включва стиловете на поне двама много харесвани писатели, чиито книги са много известни. Едната поредица дори много харесвам и сигурно ще предизвикам някои отрицателни отзиви, затова нека го кажа това в началото- Просто изразявам мнение.
  Аз съм от хората, които лесно харесват книги, герои и сюжети. Лесно харесвам и автори, но има неща в стила на писане, които търся и без които бих могла да мина. Има неща, които много обичам и които наистина мразя. Не съм сигурна, че ще успея да се изразя добре, когато коментирам какво и защо не харесвам писането да този  и онзи, но се надявам все пак да съумея да обясня поне малко добре причините си.

Автори, чийто стил на писане НЕ ХАРЕСВАМ

1. Вероника Рот

  Не харесвам Дивергенти по много причини и една от тях е самата авторка и писането й. Аз просто не го харесвам, но не харесвам и самата идея, героите, нищичко не харесвам. Това всъщност е една от малкото книги, чиято филмова адаптация ми харесва повече. Защо? Защото във филма няма ненужни описания и не виждаме мислите на Трис, която не става за нищо по мое мнение. О, искам да съм различна! Но, о! Защо съм точно толкова различна?!
   Това на страна. Защо не й харесвам стила?

   - Много думи, малко действие
  - Твърде много ненужни описания- не, не е същото като предходното
   - Скучно предаване на събитията
   - Не помня да е имало хумор
 - Не помня почти нищо от книгата, а предимно филма

  Знам, че това последното може да няма много общо със стила, но когато харесам нечий стил, откъдето следва и история, и всичко, аз запомням, а тук нямаше нищо такова. 
  Другото, което е- започнах да прескачам редове и цели абзаци малко след 20-30-тата страница, а това се случва, когато не харесам история или стила на писането и когато реша, че книгата може да мине и без един-два-хиляда абзаца и 100-200 страници.
  За мен книгите са като пъзел, всяка част от тях е важна и ако един параграф се губи е като този пъзел да е без парче. Затова когато някой ми каже, че една книга, например Хари Потър и орденът на феникса, може да мине и без 100-200 страници, аз не мога да се съглася, защото без тези 100-200 страници всичко щеше да е различно, променено, по-малко. Като дупка в пъзела. Затова щом чак ми се ще да беше по-кратка, значи има нещо нередно там и няма как да ми хареса. Просто няма как. Стил, който ми е скучен още в началото...говори много за самата книга, особено при положение, че лесно харесвам четивата си.
  
2. Дж. К. Роулинг

 *GASP*
   
  Преди да започна, ще кажа, че харесвам Хари Потър. Не, не мога да го нарека favourite series of all time, защото не е, но не ми е и безразлична. Ама със сигурност и не ми е любима, дори малко. Това е една поредица, с която имах трудности и разногласия в началото, но много харесах накрая. Историята ми с Хари Потър е като тези изтъркани фен фикове, където момчето и момичето първо много се мразят, а после се женят и заживяват щастливо с безброй деца.
  Харесвам историята, харесвам героите и сюжета, НО не харесвам стила на писане по няколко причини.

  - Тежък е
  - Описателен
  - Прекалено дълги глави
  - Еднообразен
  - Почти без хумор
  - Лишен от смисъл
  - Еднообразен

 Може това да са едни от най-известните книги в света, но това не означава, че са гениални. Хари Потър се предполага, че трябва да е детска поредица и да се развива с годините на читателя, но начинът, по който е написана предполага достатъчно зрял читател, който да си седне на задника и да не се отдели от книгата с часове.
  Аз не виждам брат си (8) или някой от братовчедите ми (5-8) да седне и два часа да чете една глава от 30 страници и множество описания, написани в трето лице. Не виждам да им бъде задържан интереса по този начин. Аз лично едва издържах първата книга и макар после да свикнах на писането, продължавах да ги чета твърде дълго. 
  Не мога да си представя много деца, които да успеят да прочетат една глава за един ден, защото е много описателна, тежък е стила и са много дълги. Ако аз пишех детска поредица, поне за първите три книги, щях да се постарая да я напиша в лек и увлекателен стил, с кратки глави и много хумор, който да улови децата и да ги накара да искат още и още и за един час да могат да прочетат пет глави, а не половин. 
  Макар и да се шегувам, че ще дам Хари на брат си, мен ме е страх, защото знам, че това няма да са книгите, които ще го запалят по четенето, а тези, които окончателно ще го откажат. Не бих рискувала и с братовчедите си. Всички те за сега са на по и под 8, но за десетите им рождени дни или за дванадесетите, ще им подаря първата книга на Пърси Джаксън, а не на Хари Потър, защото Рик Риърдън се е съобразил с това, с което Дж. К. Роулинг не се е- с най-предполагаемата група читатели, която първа ще бъде привлечена към книгите им. 
  Да, главите на Рик Риърдън не са особено къси, но са написани по лек, улавящ и забавен начин. Усмихвала съм се поне по два пъти на изречение и съм се смяла много пъти само на първата, докато при Хари Потър за цялата поредица най-много да съм се засмяла 2 пъти. 
  Факт е, че след прочита на Хари Потър, аз не се обзех с него. Може би просто твърде късно навлязох в този свят? Не знам.
  Или може би това се дължи на личната ми неприязън към писателката.

  ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ 

  Има още един-двама писатели, чийто стил не харесвам, но то е предимно за конкретната книга, а не за тях като цяло, така че само ще спомена имена.
  Не харесвам писането на Рик Янси, най-вече защото сменя твърде много гледните точки, докато не се объркаш до толкова, че да не знаеш за кого четеш. Не ми допада и Ева Фьолер и страстта й към ненужните описания на това какво е правила и защо го е правила героинята й. Използва тези обяснения за прекарания ден за обем, а не защото й трябват, което е изключително дразнещо. Когато не знаеш какво да напишеш, вместо да ме засипеш с куп ненужни описания, просто мини по същество.
   Що се отнася до Карън Мари Монинг- нейният стил на писане е отвратителен, но идеята и героите й са страхотни. За жалост, тя не разказва, а преразказва всичко, включително и пряката си реч, което прави една наистина потенциална идея и страхотна книга в преразказ, а аз се наситих на тях още в 7-ми клас. 
  Джина Шоуолтър е също авторка, чийто стил ме отказа от всичките й останали книги. Като започнем от това, че изобщо не ми харесва като цяло, продължим към изтърканите й идеи с лека интересна нотка, стигнем до смешните герои и приключим с това, че има описания там, където не са нужни, като например мислите на героинята и колебанията й, когато мъжът й казва, че я обича. Виж какво, ти му отвърни със същото и после се чуди дали е чудовище или не, нали и без това го обичаш? Прочетох една нейна книга и 2 глави и просто не успях да продължа, защото има много параграфи, чието място просто е объркано. Може примерът, който дадох да не е много подходящо, но е факт, че има параграфи, които бих изглеждали по-добре ако са след пряката реч, а не между отделните реплики от разговора. Ако ги няма, ще е още по-добре.

  И так, ето че вече наистина приключвам. Надявам се да не съм обидила никого с мнението си и знам, че рядко мога да се надявам на отговор в коментар, но все пак, надеждата никога не умира :D
   Вие чии стилове не харесвате?

4 коментара:

  1. Напълно те разбирам относно Дж.К.Роулинг. Въпреки че харесвам много поредицата, трудно навлизах в историята. Наистина ми се струваше мноого сухо и фактът, че бе от трето лице ми пречеше много. Но плюсът (поне при мен) беше, че веднъж навлезеш ли, вече е доста по-леко и дори завладяващо. Ала може и само при мен е било така.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, и при мен беше нещо подобно. Изтърпиш ли първата книга, която за мен беше същински провал в четенето...може би заради тази първа книга не ми е сред любимите, а просто сред... харесаните. Целта на една поредица е да те грабне с първата си книга, а не със следващите...

      Изтриване
  2. Въпреки че Хари Потър е сред любимите ми поредици, ще се съглася с теб. Особено първите две книги са истинско мъчение за четене и ако нямаш за цел да прочетеш цялата поредица едва ли ще ти се прииска да четеш нататък.
    Нямам голям опит с книгите, но мога да каца, че книга на Майкъл Скот(стилът му не е от най-хубавите) и Нийл Геймън(понякога имам чувството, че този човек сам не знае какво пише) повече няма да си купя.
    Btw страхотен блог :3

    ОтговорИзтриване
  3. Понеже съм близо 2 пъти по-голям от теб ще дам примери с малко по-стари романи.
    Аз определено НЕ ХАРЕСВАМ стила на Артър Кларк. Сух, скучен, описателен, с почти нулев хумор. И все пак - романите му грабват. С идеята си, с науката в самите романи. Трудно е да се обясни, само някой прочел неговите поредици може да го усети това.
    Друг известен писател, чието творчество ми харесва наистина много, но стила му е тежък за четене това е Толкин. Честно. Опитех се да чета Хобит, Опитах се да чета и другите му романи, но...ударих на камък. Не можах да преглътна неговия отвратителен стил на представяне на историите. Вероятно дори и това да са единствените книги около мен за около 2-3 години надали ще мога да ги прочета всичките. Сещам се за още доста автори, чието писане едва не ме е отказвало от техните творби в началните страници, но се радвам, че съм упорит - взема ли книга изключително рядко я оставям недочетена. Дори и да е скучна в началото я прочитам и понякога изненадващо и за мен края е изключителен. Не само като развръзка, но и като представянето й, като действие, като промяна в стила на заключителната част.

    ОтговорИзтриване