Не съм сигурна как съм успяла да напиша ревю на Сплавта на закона, защото от известно време не мога да си събера мислите достатъчно, за да напиша нещо свястно за любимия си писател. Може би затова ми е любим.
Shadows of Self е втората книга от втората поредица за Мъглороден, която не може да се сравни с първите три, но е много, много по-добра от Сплавта на закона, защото проблемът, срещу който се изправят тук е много по-голям и по-труден за убиване.
С невероятния си начин на писане, Брандън Сандерсън за пореден път успява да ме въвлече в историята си и макар да ми отне доста време да я прочета, тази книга отново е сред любимите ми. Тя е написана страхотно, изпипана отвсякъде, успява да отговори на всичките ми въпроси, свързани със събитията тук и отваря няколко нови, чиито отговори вярвам, че ще открия в последните две книги.
Сюжетът този път е повече от заплетен. Той е по-объркващ от преди, защото Уакс, Уейн и Мараси се изправят срещу враг, чийто вид се смята за митичен в тяхно време. Съществата от този тип обикновено са много трудни за различаване от обикновените хора, а когато не знаеш дали човека, на когото се доверяваш най-много не е бил заместен от нещо друго, работата ти става дори по-трудна, а заплахата за унищожението на града, в който живееш...Е, да кажем, че не е лесно да се изгради град, дори и такъв, чиято функция все още не е развита достатъчно добре.
Този случай за Уакс не е никак лесен, защото се борят срещу враг, чийто образ е непостоянен, а на всичкото отгоре това божествено същество е изгубило разсъдъка си доброволно и е тръгнало да убива, за да разруши всичко, което Harmony се е постарал да построи отново след последните събития в The Hero of Ages.
Вече съм писала колко харесвам Уакс, затова ще го коментирам по-малко.
Страдайки по загубената си любов Леси, Уакс все още е преследван от призраците на миналото, но по-малко в сравнение с първата книга...докато не вижда лицето на убиецът й. Два пъти. Мъртвият й убиец. Тогава той започва да подозира и сериозността на проблема, пред който са изправени, но това е нищо с финалните разкрития, които разбиха дори и моето сърце.
Трудностите, през които Уакс минава са повече, отколкото е честно, според мен, но всеки знае колко садистични са писателите. Той не се предава лесно, обаче и изпълнява задачата си до самия край, който се оказва по-жесток, отколкото си е мислил. Това, което разбира може би ще го накара да загуби вярата си в новия бог, но може и да разбере скритата причина зад действията му. Не знам и нямам търпение да разбера.
Що се отнася до неговият дългогодишен приятел и помощник Уейн...Той притежава интересни умения и страхотно чувство за хумор. Почти никога не е сериозен, но има някои интересни идеи за в бъдеще.
Уейн е един безкрайно интересен персонаж, от който можеш да научиш много за човешкото държание, акцентите и как да ги имитираш. Също така винаги трябва да носиш правилната шапка, за да бъде имитацията ти по-достоверна.
В началото на книгата, когато преследваха един от многото си първоначални заподозрени Уейн бе този, който го хвана по уникален начин и сцената, която беше описана си я представях по един много забавен начин и просто тогава осъзнах какъв невероятен герой е той. Също така огромното му познание по различните акценти се оказа ключово за откриване на техния човек.
Както вече споменах, краят беше невероятен по един разбиващ сърцето начин. Последните неща, през които Уакс трябваше да премине и да разбере, за да се докопа до побъркалото се същество и да го спре, бяха повече от жестоки, но също така бяха и просветляващи. Наистина нямам търпение да прочета следващата книга, за да видя как ще се справи той с истините, които вече знае и как ще работи с Harmony сега.
В Shadows of Self се сблъсках с много нови политически и религиозни интриги, действие, мистерия и силни емоции, които ме оставиха за пореден път без дъх.
Няма коментари:
Публикуване на коментар