Златният мост не отстъпва по нищо на Гондолата на времето, а напротив, тя е много по-добра!
Втората книга на тази така завладяваща трилогия предоставя на читателите много повече действие, битки и интриги. Докато в първата част бяхме по-скоро запознати с пътуването във времето, Ана и Себастиано, както и ситуациите в миналото, то в тази книга има повече развитие откъм ролите на героите и много повече битки и опасности, които съпътстват двамата главни герои. Разбира се, имаше и повече от тях двамата, макар и те да се сблъскват с нов проблем- Себастиано не помни кой е и се мисли за мускетар.
В тази книга се забелязва развитието на Ана, която е много по-силна героиня и по-оправна от преди. Разбира се, втората книга се развива година и половина след първата и през това време Ана е имала достатъчно време да се научи на основните техники по самозащита и да свикне с пътуването в други векове.
Този път тя е сравнително по-оправна и находчива, много ми хареса колко добре си изигра ролята и как нито веднъж не се отказа от Себастиано, въпреки че ситуацията му й създаде предизвикателни проблеми. Също така, тя много бързо се ориентира и навлезе в ролята си на момиче от 1625-та година.
В Златният мост отново имаме неясна мисия, която закотвя героите в XVII век, откъдето няма мърдане, докато не изпълнят задачата си. През това време се случват интересни събития, които запознават Ана с Филип и Сесил, както и с Мари и Анри, които изиграват важни роли за развитието на действието.
През това време, мислещият се за мускетар Себастиано, се е присъединил към охраната на кардинал Ришельо и дава всичко от себе си да го пази и да изпълнява заповедите му. Сляпата му лоялност към него поставя под въпрос множество пъти връзката му с Ана.
Това, което ми харесва е как Ева Фьолер е запазила характера и принципите му, дори и да е отнела паметта му. Той се държи като нормалният Себастиано, който бихме познавали, ако беше от даденото време, в което се намираше.
Удивителната способност на Ана отново се показа, спасявайки я от множество опасни ситуации, благодарение на предупредителния й сърбеж по врата, който все още намирам за някак хитро и забавно едновременно.
Друго, което изключително много ми хареса е начинът, по който започна книгата със спасяването на Казанова от затвора, защото това начало вдигна високо летвата, така да се изразя. Поне на мен изключително много ми хареса и очаквах следващите събития наистина да оправдаят нивото на въпросната летва и не оставах разочарована.
Разбира се, краят е най-хубавата част от книгата- изпълнен с напрежение, емоция и много екшън, той определи крайното ми впечатление за книгата. За мен финалът винаги е много важен и се е случвало да отнемам по една или две звезди заради него, но тук той затвърди оценката ми върху книгата. Изключително много съм доволна от нея.
Златият мост е едно страхотно продължение на Гондолата на времето, което оправда всичките ми очаквания за едно по-добро продължение, изпълнено с повече емоция, действие и малко интриги забъркани в кралския двор.
Изключително много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар