Осмели се да вярваш!
Поредната добра книга на Джос Стърлинг ни връща към сродните души на братята Бенедикт и тяхното участие отново. Бих предпочела да чета за всеки един от тях по отделно, а не косвено, но и така е много хубаво и интересно. Книгите са приятни и леки и Ейнджъл не беше изключение.
Като не особен почитател на музиката мога да кажа, че всъщност много ми харесва как във всяка книга на Джос Стърлинг има нещо свързано с музиката и тази не е изключение. Харесва ми как нещата се развиват малко по-нагоре от обикновеният живот на тинейджърите, а именно в по-известни среди и сред популярни в книгата музикални групи, а самото име на Ейнджъл, тоест инициалите й, много ми допадат. Някак е хем леко смешно, хем сладко, че те са AC/DC. Историята е наистина интересна и, разбира се, покрай намирането сродната душа на Уил, Ейнджъл намери и своята, което доведе до редица...хм, проблеми.
Като цяло личността на Ейнджъл е много сладка и хубава, Тя е от тези ниски, но нахакани момичета, които много харесвам. Много добра цигуларка и певица е и играе основна и много важна роля в книгата. Тя е натоварена с мисията да потърси сродната душа на Уил Бенедикт, за която подозират, че е част от екипа на много известна рок група и тъй като нейната също ще се намира на този музикален фестивал, тя се съгласява. Това довежда, както казах, до редица проблеми и отново се сблъсква със стар герой от Мисти- Ели Дейвис.
Първата среща с Маркъс го изобразява като много як герой и първото ми впечатление беше много добро за него, докато веднага след това не бе показан в чак такава блестяща среда. Някак си авторката не го изобрази като чак толкова хубав герой, колкото всички останали от поредицата, но с течение на времето противоречивите ми чувства (както и тези на Ейнджъл) се изясниха. Той ме накара да му се радвам и ядосвам заедно с неговата сродна душа и даже ми се искаше да вляза в книгата и по някакъв начин да го накарам да приеме това, което му се казва и да се изправи лице в лице с истината, без да я отрича.
Начинът на писане на Джос Стърлинг, както обикновено, е много лек и приятен. Писателката притежава тази способност да те накара да се почувстваш близък до героите или поне при мен е така и това много ми харесва.
Изпълнена с драма и дори напрежение, Ейнджъл е поредната добра книга на Джос Стърлинг.
Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.
Като не особен почитател на музиката мога да кажа, че всъщност много ми харесва как във всяка книга на Джос Стърлинг има нещо свързано с музиката и тази не е изключение. Харесва ми как нещата се развиват малко по-нагоре от обикновеният живот на тинейджърите, а именно в по-известни среди и сред популярни в книгата музикални групи, а самото име на Ейнджъл, тоест инициалите й, много ми допадат. Някак е хем леко смешно, хем сладко, че те са AC/DC. Историята е наистина интересна и, разбира се, покрай намирането сродната душа на Уил, Ейнджъл намери и своята, което доведе до редица...хм, проблеми.
Като цяло личността на Ейнджъл е много сладка и хубава, Тя е от тези ниски, но нахакани момичета, които много харесвам. Много добра цигуларка и певица е и играе основна и много важна роля в книгата. Тя е натоварена с мисията да потърси сродната душа на Уил Бенедикт, за която подозират, че е част от екипа на много известна рок група и тъй като нейната също ще се намира на този музикален фестивал, тя се съгласява. Това довежда, както казах, до редица проблеми и отново се сблъсква със стар герой от Мисти- Ели Дейвис.
Първата среща с Маркъс го изобразява като много як герой и първото ми впечатление беше много добро за него, докато веднага след това не бе показан в чак такава блестяща среда. Някак си авторката не го изобрази като чак толкова хубав герой, колкото всички останали от поредицата, но с течение на времето противоречивите ми чувства (както и тези на Ейнджъл) се изясниха. Той ме накара да му се радвам и ядосвам заедно с неговата сродна душа и даже ми се искаше да вляза в книгата и по някакъв начин да го накарам да приеме това, което му се казва и да се изправи лице в лице с истината, без да я отрича.
Начинът на писане на Джос Стърлинг, както обикновено, е много лек и приятен. Писателката притежава тази способност да те накара да се почувстваш близък до героите или поне при мен е така и това много ми харесва.
Изпълнена с драма и дори напрежение, Ейнджъл е поредната добра книга на Джос Стърлинг.
Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар