четвъртък, 24 декември 2015 г.

Ейнджъл - Джос Стърлинг

Осмели се да обичаш...
Осмели се да вярваш!

  Поредната добра книга на Джос Стърлинг ни връща към сродните души на братята Бенедикт и тяхното участие отново. Бих предпочела да чета за всеки един от тях по отделно, а не косвено, но и така е много хубаво и интересно. Книгите са приятни и леки и Ейнджъл не беше изключение.
  Като не особен почитател на музиката мога да кажа, че всъщност много ми харесва как във всяка книга на Джос Стърлинг има нещо свързано с музиката и тази не е изключение. Харесва ми как нещата се развиват малко по-нагоре от обикновеният живот на тинейджърите, а именно в по-известни среди и сред популярни в книгата музикални групи, а самото име на Ейнджъл, тоест инициалите й, много ми допадат. Някак е хем леко смешно, хем сладко, че те са AC/DC.  Историята е наистина интересна и, разбира се, покрай намирането сродната душа на Уил, Ейнджъл намери и своята, което доведе до редица...хм, проблеми.
  Като цяло личността на Ейнджъл е много сладка и хубава, Тя е от тези ниски, но нахакани момичета, които много харесвам. Много добра цигуларка и певица е и играе основна и много важна роля в книгата. Тя е натоварена с мисията да потърси сродната душа на Уил Бенедикт, за която подозират, че е част от екипа на много известна рок група и тъй като нейната също ще се намира на този музикален фестивал, тя се съгласява. Това довежда, както казах, до редица проблеми и отново се сблъсква със стар герой от Мисти- Ели Дейвис.
  Първата среща с Маркъс го изобразява като много як герой и първото ми впечатление беше много добро за него, докато веднага след това не бе показан в чак такава блестяща среда. Някак си авторката не го изобрази като чак толкова хубав герой, колкото всички останали от поредицата, но с течение на времето противоречивите ми чувства (както и тези на Ейнджъл) се изясниха. Той ме накара да му се радвам и ядосвам заедно с неговата сродна душа и даже ми се искаше да вляза в книгата и по някакъв начин да го накарам да приеме това, което му се казва и да се изправи лице в лице с истината, без да я отрича.
  Начинът на писане на Джос Стърлинг, както обикновено, е много лек и приятен. Писателката притежава тази способност да те накара да се почувстваш близък до героите или поне при мен е така и това много ми харесва.
  Изпълнена с драма и дори напрежение, Ейнджъл е поредната добра книга на Джос Стърлинг.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар