четвъртък, 10 декември 2015 г.

Елитът - Кийра Кас

35 момичета пристигнаха в двореца. От тях останаха само 6.

Зомбирах се.
  През последните три дни чета по една книга на ден. Или аз започнах да чета по-бързо, или книгите ми са твърде тънки. На всичкото отгоре не знам какво ми се чете сега, но тъй като май вече много ми се спи, само ще си напиша това ревю и ще приключвам с тормозенето на горкичкият ми мозък.
  Елитът е много по-добра от Изборът. Написана е на по-високо ниво, виждаме повече от Америка и Максън заедно, ядосваме се повече на Америка и Максън и страдаме повече по тях. Ще обобщя като кажа, че има от всичко по повече, включително и от чувствата, но за какви чувства става дума, е друг въпрос.
  Ако наистина ще говорим за чувства, аз, като човек, който не ги разбира, не мога да се изкажа особено убедително, но знам, че никак не ми харесва нерешителността на Америка в нейните случаи и това, че подхожда чисто емоционална. Може би просто се дразня, че след всичките силни героини се намира Америка, която подхожда към нещата чисто момичешки, повлияна повече от емоциите си. Ето за това тук съм толкова раздвоена, понеже изключително много ми хареса книгата, след като я прочетох за един ден, но същевременно Америка ме дразнеше и радваше едновременно. Не се случват често подобни неща. Както казах, в тази книга виждаме повече от главните герои и за това пък за пореден път се възхищавам на това колко добра приятелка е Америка и как й се отплащат. Харесвам я като героиня, защото не е перфектна и това я прави още по-добра героиня. Накрая тя претърпява особена промяна и сред всичките колебания, терзания и сълзи, най-накрая разбира какво иска и каква е целта й, на което аз казах едно "Разгеле!" и се надявам да се подобри още повече и наистина най-сетне да започне да се бори за Максън. Интересното е, че докато нямаше конкуренция, понеже той буквално й бе заявил, че е неин, тя не се притесняваше, но когато нещата се усложниха, изведнъж взе да ревнува. Интересно, а?
  Максън, от своя страна, не е по-добър от нея в много отношения. Твърде чувствителен е и твърде търпелив. Изобщо и двамата с Аспен й дават прекалено много и тя иска повече, без реално да им дава нищо в замяна, освен сърцето си и това вероятността за сърцето й. Ако бях на мястото на принца, едва ли бих издържала толкова, но пък и аз не съм от най-търпеливите,  какво остава до любовта... Той е влюбен в Америка, но докато в началото е едва ли не сляпо влюбен, по средата вече нещата не изглеждат толкова еднопосочни и Максън разкрива характер, който не подозирах, че притежава или че е характерен за него. Да не говорим, че се оказа много по-силен персонаж, отколкото изглежда, Той пази множество тайни, някои, от които е способен да сподели с Америка и някои, които не му е позволено. Но има една определена и лично негова тайна, която след разкритието й ни показва колко всъщност силен е той и това го издигна в очите ми.
  В цялата книга и двамата преминават през редица изпитания, които ги събират и разделят и пак обединяват, а оттук нататък ще им се наложи да изградят доверието си един към друг наново и според мен трябва да и видим да се опознават повече и по-добре. Надявам се в Единствена да наблюдавам по-голямо и съществено развитие и у двама им, за да мога да се разпиша като сега. 
  В Изборът, стила на писане на авторката ми се стори лек, но не достатъчно, че да прелиствам страница след страница, докато тук, тук сякаш всичко се промени, защото както вече казах, книгата е много по-хубава, интересна и на едно по-високо ниво. Стилът на писане е лек и минава по-бързо, отколкото си представях, че може да мине и тъй както й бях отделила два дни, мина само за един. И започнах да се повтарям. Да преминем на Аспен, да го изкоментирам с две изречения.
  Още от самото начало бях отбор Максън, защото 1) книгите са за него и Америка и 2) очевидно той ще спечели. Допълнително към това ще добавя, че Аспен ми се струва някак излишен, сякаш е само още една драма към и без това натоварения живот на Америка, която в Елитът се нагърбва с купища работа, за да избяга от мислите си за всичко останало (Максън и Аспен). Макар и да няма герой, който да не харесвам в книгата (да, харесвам Аспен и не, не съм особена фенка на Селест), има моменти, в които връзката ми с тях е напълно противоречива. От една страна и тримата ги харесвам, от друга ме дразнят с нерешителността си, но защо ги слагам под общ знаменател? И двамата знаят какво искат- Америка, но тя не знае кого да избере. Мисля си, че точно тези мои дилеми и тези мои противоречиви чувства към героите ме накара да харесам книгата дори повече, защото от доста дълго време героите не са ме впечатлявали до толкова, че да мога да посветя цялото си ревю на това. Което май се превърна в тяхно обсъждане, но тъй като това е втора книга се старая да не издавам спойлери. Просто се оказа, че ми е дала повече храна за размисъл, отколкото предполагах. 
  Защо Елитът е толкова добро продължение на Изборът? Защото тук ни е позволено постепенно да проследим промяната и израстването на героите един по един, да научим нови неща за тях, някои, от които потресаващи и да им се насладим изцяло. Книгата позволява да им се ядосваме, а не само да им се радваме. Ключът към успешните герои не е само правилни решения и силен характер, а и грешки- грешките ги правят по-истински. Освен това сме запознати по-отблизо с още една-две кандидатки за короната и сърцето на принц Максън, което пък ме накара да започна да се съмнявам в шансовете на Америка.
  Наистина Елитът е една добре написана и завладяваща книга, която ще ви ядоса, ще ви трогне и просълзи, а накрая ще ви остави тръпнещи за следващата.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар