Куидичът през вековете

  Защо единственият спорт, който някога ми е харесвал и бих играла с удоволствие, е измислен и е невъзможно да се играе? Да не говорим, че не се дели на мъжки и женски отбори, а може и да е смесен, защото опасността някой да пострада е 100% във всяка игра при всеки пол. Това прави играта още по-интересна и хубава.
  В тази така малка книжка се разказва за куидичът и множеството промени, които е претърпял. Дадена е първоначалната му версия от преди векове и как се е променил с течение на времето- вид на топките, как са се появили, как са се изменил, броят на играчите с течение на времето също се е променил и видът на вратите за голове. Написани са и правилата и нарушенията, различните ходове и като цяло Дж. К. Роулинг е направила още една хубава, малка и интересна книжка към поредицата си, която да ни обясни чудото на куидичът, който аз сякаш заобичах още повече, а в последната книга, докъдето съм стигнала, няма и грам куидич споменат.
  Харесва ми как е описана, някои случки са наистина забавни, особено склонността на магьосниците да замерят хора от министерството с кошници и куофъли, когато нещо не им хареса в промените по играта. Това е поредната малка и хубава книжка, която ми помогна да си увелича броя прочетени книги, докато се бавя с Хари Потър и даровете на смъртта.