February Wrap Up

 За мен вече се превърна в навик да не помня какво съм прочела през изминалите месеци.

  Оказа се, че съм прочела сравнително добро количество книги и от TBR-a ми не съм си изпълнила само две, които ще бъдат прочетени в началото на март. Предполагам. 

1. Червената пиявица

Тази книга ме изненада изключително добре, беше много интересна и дори забавна. Лека и приятна, много хубава и със сигурност ще продължа да чета и другите, когато бъдат преведени.

РЕВЮ

2. Стъкленият меч

Тази книга няма нужда от думи.

Казала съм всичко в ревюто си.

Все още като я погледна и сърцето ми се присвива, мислейки си за Шейд, Мер, Кал, Мейвън и толкова още много други и...краят.

РЕВЮ

3. Любов по време на глобално затопляне

Лека, интересна и дори може да се опише и като леко натоварваща, заради времето, за което става дума, тази книга е просто страхотна. Някой друг, освен мен, да има случайно проблеми с намирането на втората в книжарниците?

РЕВЮ

4. Тъмна дарба

Тази книга също не се нуждае от думи.
Тя също разби сърцето ми на малки частички. После пак ги разби.
Хубаво е, че следващата излиза скоро. Дано.

РЕВЮ

5. Град от пепел

  Тази е една от най-напрегнатите за началото на поредицата книги, която аз лично харесвам, много и...абе, кого заблуждавам?! Аз харесвам всички книги на Реликвите!

РЕВЮ

6. Град от стъкло

Тази ми е любимата. Какво повече да кажа?

РЕВЮ

7. Котката на Далай Лама

Тази котка е по-умна от теб и мен. Тя е Котката на Далай Лама и от нея можеш да научиш много неща.
Доста е интересна и полезна за житейския опит.

РЕВЮ

8. Красиво начало

Колкото и да ми хареса книгата, този път ми липсваха отношенията между героите. Някак си пак е концентрирана предимно на секса и по-малко на реалните им чувства един за друг.

9. 8th grave after dark

 Ако някой от вас е чел поредицата на Даринда Джоунс- Чарли Дейвидсън, то може би ще я познава повече като Първият гроб отдясно и така нататък. 

  Като огромен фен на тези книги, аз ги следя редовно и ги чета. За жалост имам дупка от 4 до 6-тата книга, които прочетох на електронната си книга, преди две години, но хубавото е, че 6 от 9 ги имам.

  Не съм писала ревю, защото имам такова само на първата и това е най-първото ми възможно ревю, което не е никак хубаво. Пък и да бях написала, толкова спойлери щяха да станат, че направо...

  Както и да е, това е поредното зашеметяващо продължение, което остави много гаден отворен край.

  Да не забравяме и огромното чувство за хумор на Даринда Джоунс.

10. The dirth on 9th grave

  Гореспоменатият отворен край, тук е представен изключително добре, отново много забавно, хумористично и саркастично, а Рейес продължава да бъде все така секси и опасен, както винаги. 

  Няма смисъл от повече думи, просто трябва книгите да се прочетат.

11. Weird Things Customers Say in Bookshops

12. More Weird Things Customers Say in Bookshops

  Попаднах случайно на тези книжлета в Goodreads и ми стана интересно. В резултат си легнах в два, но с добри 4 часа забавление с интересни изцепки от книжарници в Обединеното кралство и после дори и около света. Във втората част имаше и един цитат от нашата прелюбима България. Интересното е, че май го бях чела и преди, хех.

  Харесаха ми, посмях се и ги препоръчвам за евентуален reading-slump, защото то не е книга, а просто забавни и налудничави цитати за нещата, които хората казват в книжарниците.

*****

  Това са книгите, които прочетох през този месец. Утре, живот и здраве ще си препиша и постна цитатите за февруари, но TBR List публикация няма да има, тъй като не знам какво ще ми хрумне да чета този месец. Знам, че ще довърша Реликвите на смъртните и Адски устройства, но нищо друго не е сигурно.

Младият Шерлок Холмс #2: Червената пиявица - Андрю Лейн

  Харесвам Шеролк Холмс, а поредицата на Андрю Лейн- Младията Шерлок Холмс е един страхотен шанс да видя любимият си детектив по време на младите му години и обучението му, както и причините да се превърне в този, за който е писал Сър Артър Конан Дойл.

  В тази книга се запознаваме с вторият случай, по който работи младият Шерлок Холмс и който е много по-заплетен, отколкото първоначално вярва, че ще е. Благодарение на дедукцията си и логичното си мислене, преминавайки през множество изпитания- психически и физически, Шерлок отново успява да го разреши, но през това време, както споменах, се случват много различни неща.

  За пореден път съм удивена от начина на писане на Андрю Лейн и с това колко е запознат той с оригиналният герой. Той пише леко и улавящо и макар да разказва от трето лице, книгата е лека и се чете бързо. Аз лично много съм доволна от нея, а и този случай беше дори по-интересен от Облакът на смъртта.

  В Червената пиявица обстановката е постоянно напрегната и включва някои неочаквани и доста интересни обрати. Поради едно специфично отвличане и случат, по който работят, Шерлок и приятелите му заминават на Ню Йорк с кораб. 

  За мен лично тази книга беше много интересна, а и включваше и малко екшън и инетерсни битки, в които младият Холмс се справяше както и с груба сила, така и с пъргав ум. Много ми хареса как се измъкваше от различните ситуации и колко наблюдателен всъщност е той. Като човек, който обича да наблюдава хората ми беше доста интересно- и това, което забелязваше той и уроците, които Еймиъс Кроу му преподаваше.

  Тук на Шерлок му се наложи да се справи с трудният урок за последиците от убийството и отново дедукцията и логическото му мислене бяха тествани като животът му и този на приятелите му бяха в сериозна опасност.

  Харесвам този случай, който Андрю Лейн е описал, понеже освен действие в миналото, имаме шанс и да получим малък урок по история, поднесен по лек и интересен начин, който всъщност да бъде запомнен и даже да се срещнем с известни личности като например, създателят на цепелина.

  В заключение ще кажа, че Червената пиявица е поредната прекрасна книга, написана от Андрю Лейн, която поддържа мистериозната обстановка, държи на тръни и в постоянно напрежение читателя и е дори изпълнена с малко екшън, който да разчупи цялостната обстановка и всичко това прави книгата изключително добра.

 
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Стъкленият меч - Виктория Айвярд

(Спойлери за Алената кралица)  

Тази книга ми разби сърцето.

"Всеки може да предаде всеки."

  Както и в предишната книга, за мен писането на Виктория Айвярд е приятно, увлекателно и много интересно. Някои не го намират за нищо особено, но за мен то е доста добро. То притежава тази обсебваща щипка талант, която просто не може да ме накара да оставя книгата, въпреки малкото ми време за четене. 

  Тук, за разлика от първата книга, се наблюдава разлика, напредък и то голям. Приятно изненадана съм от този факт.

  Въпреки че стилът й ми допада много и го смятам за приятен, при никакви обстоятелства няма да го определя като лек за тази книга. За мен, тя беше доста натоварваща и тежка, най-вече заради събитията и материалът, който ни поднася. 

  Макар и разказвана от първо лице, в гласа на Мер, така да го кажа, се усеща тежест, неприсъща за една тинейджърка, но тя все пак не е обикновена- израснала е в Норта и е живяла труден живот, който след събитията в първата книга става още по-труден.

"Не лъжи лъжеца."

  Стъкленият меч породи много чувства у мен, които съм неспособна да опиша. Не съм човек, който им се отдава  и много трудно успявам да вложа  в ревютата си това, което реално искам да покажа. 

  Истината е, че тази книга ме разтърси толкова, колкото последно успя Тъмна дарба, ако не и повече. Обстановките в двете книги са подобни, а краищата им близки по същност, но различни, разбира се, все пак са различни книги.

  Снощи, когато завърших книгата, цялата бях преливаща от различни чувства, подхождащи на последните 200 страници. Мога твърдо да заявя, че книгата ще ви хване, улови, в себе си с началните динамични събития, които започват там, от където Алената кралица приключва, но Стъкленият меч отвежда читателят в една много по-различна обстановка, с много по-различни герои, макар и имената им да са същите. Личностите им са различени.

  След събитията в първата книга, те са се променили, израснали са, станали са по-силни, а някои и по-жестоки и брутални, и зли.

  Ако първите 300 страници са направили това за вас, то  последните 270 ще ви съсипят или поне ще преобърнат...хм, света ви. Преувеличавам ли? Може би, но е така. Обратите в последните няколко глави бяха повече, отколкото в целите две книги взети до сега, а заплетеността на сюжета се отпусна и даде воля на отворения край.

  Той, всъщност, може да бъде колкото и отворен, толкова и нормален. Просто има едно такова усещане на незавършеност, каквото притежават книгите с отворени краища.

  Мисля си, че Виктория Айвярд им е фен.

"Животът и войната не са толкова прости."

  Вече споменах интензивното начало и начинът, по който книгата те хвърля в разгара на действията, които са описани невероятно. Споменах и за краят. Сега, ще кажа няколко думи за средата.

  Действието не се развива бавно при никакви обстоятелства. Книгата през цялото време е изпълнена със солидна доза екшън и действия, развитие, което някак си не позволява на читателя да му стане скучно или да му дотегне от това, не, то по-скоро те кара да четеш книгата все повече и повече. 

  В предишният си пост говорех как недоумявам протакането в книгите, особено когато е не добре замаскирано, докато тук то дори не се и усеща. 

  Харесва ми как е описана обстановката на война, която е почти студена, но не съвсем. Има си открити убийства и някои прикрити. Въпреки всички опити на Мейвън да запази в тайна новокръвните, Мер и приятелите й все пак успяват по някакъв начин да напреднат. Имам предвид, Мейвън да крие новокръвните от Сребърните и общността, не от Мер и компания.

  И като споменах Мер...

  Вече не знам колко пъти го повтарям, но промяната у нея е невероятна! 

  Вече не знам колко пъти казвам, но обожавам силните героини, а Мер се е превърнала точно в такава!

  Ще пропусна да я описвам в първата книга и сега, понеже я четох през юли и не помня нищо, но знам и усещам, че от Мер преди и Мер сега има много, много голяма разлика. Вече владее силите си, знае колко е ценна и при никакви обстоятелства не е скромна. Знае какво иска, има цел и знае как да я постигне, а ако не, разбира в последствие. Налага й се да вземе трудни решения и да се превърне в чудовище в името на оцеляването и на мисията си. Мер е силна и това за мен е най-важното. Тя, също така, е и уязвима и далеч не толкова уверена, за колкото се представя, но това пак я прави силна и толкова добра, страхотна.

  Наблюдаваме и големи промени в другите герои като Кал и Килорн, например. Те също са по-силни и по-решителни, но не са така фрапиращи като Мер, понеже тя разказва и при нея промяната се усеща най-най-много.

  Запознаваме се и с много нови герои с много силни способности, които постепенно също могат да станат любими.

  И Мейвън.

  Бях се спойлнала с края на Алената кралица, малко преди да започна да я чета и очаквах да се случи това, което се случи с него. Е, по-скоро очаквах да е предател, даже очаквах да е зъл още в самото начало, но постепенно харесах образът, който му беше изграден. 

  Сега го харесвам още повече, защото е слаб, но жесток и притежава чиста злоба, която знае как да употреби, за да навреди на Мер и приятелите им и да им вземе всичко, което обичат. Той манипулира Мер успешно, всявайки разруха не само насред бойното поле, но и в живота й, в личният й живот. 

  Харесва ми как е изграден и даже имам няколко цитата, които много харесах, но ще се въздържа да ги споделя, заради спойлери към не прочелите Алената кралица. Това е причината и да не ги включа към цитатите си от февруари. И все пак, ще споделя, че той беше определян като "сянката на пламъка". Не мога да се въздържа.

"През изминалите няколко дни се събудих в затворническа килия, а после - във влак. Сега в подводница. Къде ли ще се събудя утре?"

  Вече споменах какво може да ви причини краят. Това е частта, която ме съсипа. Това е най-невероятната част от цялата книга, способна е да доведе до сълзи читателите, както и да ги разгневи и да ги разбие. При мен рядко се случва да изпитвам подобни дълбоки чувства към  книга, особено към такъв край и такива стечения на обстоятелствата, но това, което се случи в Стъкленият меч беше невероятно и тя се нарежда сред любимите ми, най-любимите ми книги за този месец и най-вероятно за 2016.

   Изпълнена с много екшън, напрежение и невероятни обрати, Стъкленият меч е едно невероятно продължение на Алената кралица и нямам търпени за следващата.

3 неща, които недоумявам в книгите

Първо ще започна, като предупредя, че тези неща, за които ще пиша, не са задължително отрицателни или пък такива, към които имам нещо против, те са просто тези, които най-много недоумявам.

1. Безбожно дългите глави.

  Може би вече всеки знае, че имам слабост към кратките глави. Ако в една книга главите са под 6 страници, то е 50% сигурно, че ще ми хареса.

  Макар и някои от най-любимите ми поредици да са с такива безкрайно дълги глави, пак не мога да проумея защо. Толкова често съм виждала моменти, в които една глава е можело да бъде спряна и продължена в нова, както правят повечето средностатистически писатели, но не! Някои просто трябва да пишат глави от 25+ страници, пълни, понякога, с безсмислени описания.  Не винаги, разбира се, но се срещат и такива. Или пък, в една толкова дълга глава се набутват 30 вида действия, описващи едно такова и нещата стават още по-объркващи. Но това, което най-малко харесвам в дългите глави, особено от трето лице, е, че са натоварващи. Самият стил, когато е от трето лице, е в пъти по-натоварващ и по-тежък, защото позволява на автора толкова повече да напише и да обясни, че понякога просто умът ми, колкото и да се опитва, не успява да го побере и по-лошото- натоварва се. 

  Докато дългите глави от първо лице не са чак толкова зле, защото ти мислиш в аз-форма, следователно хич няма да ти е трудно да прочетеш написаното и освен ако няма описания, характерни за третото лице, няма и да е натоварващо. Пък и тук дългите глави се получават предимно от разсейването на героя с други неща, а не от описания на дейността на поне трима различни герои.

2. Слабите героини

  Забележете, че не казвам герои. Когато някое момче/мъж е слаб, не е интересен, не винаги, но някои са слаби, там е работата, обаче, че слабите мъже обикновено са второстепенни и са редки като еделвайсът.

  Обикновено си избирам книги, в които героините са силни, но не винаги се оказва така. Понякога попадам на книга, чиято главна героиня се предполага, че е силна, особено след като резюмето я описва като едва ли не badass, но се оказва, че е ужасно мекотело (Клео от "Паднали кралства" ми се забива в главата точно сега, но да игнорираме този факт за известно време)
  Разбирам, че не всеки споделя моята мания по силните персонажи и че не във всяка книга трябва и може да има някаква женска версия на Херкулес. За мен е важно поне психически да е силна, не е нужно да може да вдига тежести, а просто да има пъргав ум и да не се разпада всеки път, когато срещне трудност. Харесвам героини като Селена Сардотиен, Анита Блейк, Вин (Мъглороден), Мер (от време на време), Роуз Хатауей и други.
  Едно от нещата, които най-малко мога да разбера в книгите е каква е тази мания по слабите, девствени и прости героини. Девственото е едно на ръка, не е важно, но ми се изплъзна, но слабите, без характер и прости героини, които вземат решение просто не са ми по частта. Не мога да разбера защо. В смисъл, разбирам, че те отварят повече възможности за драма, екшън и обрати, ама щом ти трябват повече възможности, значи не си достатъчно добър писател. Особено когато героинята смята, че пази невероятна тайна и се окаже, че просто е преспала с някой (губейки невинността си- КАКВА НЕПРОСТИМА ЗАГУБА!)- това не е никак интересно, когато разбрах аз за това, ми се прииска да вляза в книгата и лично да кажа на краля, че тъпата му малка незначителна дъщеричка е преспала  с някого, когато се е напила.
  Една силна героиня също може да вземе грешно решение, но то няма да бъде така силно разглеждано от мен, защото все пак е човешко да се греши, но слабите героини най-често правят глупави, тъпи и прости грешки, без които една книга би могла да мине и би била даже по-хубава.

(Разбирам, че примерът, който дадох по-горе има специфични отношения и за "времето" и обстановката, в която е написана книгата, но това все пак ме дразни, при положение, че въпросната дъщеря, колкото и да е важна, не е чак толкова. Първоначално си помислих, че е убила някого или е направила нещо непростимо...а то какво се оказа.)

Пак повтарям, че това са мои виждания.

3. Бавното действие/развитие 

  Отново като в 1, макар и едни от най-любимите ми книги да са с невероятно бавно развитие, не мога да разбера защо протакането на нещо интересно е толкова ценено.

  Е, мога, така става по-интересно и в течение на протакането, се запознаваме по-добре с обстановката, света, героите, събитията и така нататък, но отлагането на главното действие е интересно, за мен поне, до тристната страница или в най-добрият случай- 500 и то на някой изумително добър писател (най-голямото изключение прави Брандън Сандерсън с неговите 2000 страници[общо 2 книги]) с изумително добра книга.

  Много автори имат навика да се оплитат в сцени, които нямат смисъл- като ежедневният живот на героите им, но не с някакви действия, екшън и битки, а с нещо повече като най-обикновени интриги и в една фентъзи поредица, фентъзи частта идва нататък, където идва най-яката битки, най-голямата кулминация и най-голямата загуба или cliff-hanger, което е присъщо за начинаещи писатели на дребни бестселъри и на "писателите" на фен и тийн фикове.

 Предпочитам книги с протакане, което не се усеща, понеже всичко, случващо се в книгата има огромно значение, или поне така изглежда- нещо, което да те разтърси, някакви битки, бягане, преследване, няма значение. Идеалният пример, който искам да дам е Стъкленият меч, продължението на Алената кралица. 

  Не написах ревю на първата книга, на втората не знам дали ще успея, не знам дали ще е и ревю, но ще се опитам.

  Книгата е просто страхотна за сега. Още с началото ме вплете в някакви действия, в екшън, в битки, в интриги и сега, когато се случва нещо важно, макар и само в средата, аз не се усещам уморена от протакането. остават ми още 300 страници и разбрах защо се бавя толкова- искам да й се насладя максимално и да я протакам възможно най-дълго тази книга.

  Отклоних се. Мисълта ми е, че бавното действие и протакането не винаги са хубави и интересни и не разбирам защо трябва да ги има, най-често запълнени с обикновени действия.

А най-малко пък харесвам, когато въпросното протакане е запълнено с главната двойка герои, които авторката знае, че трябва да шипне, но решава да го направи сега, веднага, а не постепенно и накрая слага една битка, колкото да оправдае жанра. Чела съм и такива неща, мога дори да дам пример, но истината е, че харесвам книгите. Най-често подобни неща ме хващат заради обикновеността си, но някои открито ме дразнят.

Преди да съм продължила да говоря още и още по тази тема, ще сложа край на този пост, който стана по-дълъг, отколкото възнамерявах.

Favourite Covers #1

Реших да направя този пост като покажа някои от кориците, които най-много харесвам и съответно са ми любими. Тъй като се оказа, че са повече, отколкото първоначално исках да напиша (само 10), а и се увеличават постепенно, реших да разделя поста на няколко части. 

При това, това са кориците само на книги, които притежавам, макар и не винаги да са на БГ.

Книгите НЕ са подредени по някаква скала, а просто която ми е попаднала първа.

За Фенка научих от Йо, а после прочетох и ревюто й. Признавам си, че при първият си опит да я прочета, не останах особено очарована, най-вече защото по него време не ми се четеше точно такъв тип книга, но когато я видях на български, вече преведена, тя просто крещеше "Вземи ме, прочети ме, обичай ме." Да не говорим колко много харесвам корицата, но не главно заради елементите, които са използвани в нея, а по-скоро каква е на допир, така да се изразя. Фенка е една от малкото книги, които не са се подгънали я по ъгълчетата, я другаде. Обикновено ъгълчетата на книгите ми започват да се раздвояват, а найлонът да се бели, но тази книга се постарах да остане права, хубава и недокосната и дори се подсигурих с най-хубавото и запазено възможно копие.

Харесвам всички корици на Стъклен трон, но Queen of Shadows е най-красивата, за мен, до сега. Имайки предвид, че мислех по същият начин и за Heir of Fire, може би следващата корица ще ми хареса пак повече от тази, но за сега QoS е една от любимите ми корици.

Не мисля, че дори трябва да коментирам Завещанието. Тя ми е любимият съвременен любовен роман, тя ми е любимата розова корица и е напълно невероятна. Имам две...хм, листовки към нея, една, от които, дадох на една съученичка, а другата си я залепих на библиотечката си, понеже е много красива, листовката е като малък вариант на корицата и да...

Мисля, че е напълно ясно, че тази книга я имам на български, но те кориците са еднакви, така че няма особено значение. Едни от кориците, които много харесвам са тези на книгите на Касандра Клеър и фактът, че на Адски устройства и от четвъртата нататък на Реликвите на смъртните са запазени вече в оригинал много ме радва. В следващите части ще се срещнем и с останалите две книги от трилогията.

Последната империя е любимата ми книга. Тя не ми е просто любима, а сред най-любимите от най-любимите ми книги. Сложна е тя, системата с любими книги на книжният плъх...*въздишка* Белите корици на книгите на Брандън Сандерсън са едни от най-хубавите, които съм виждала и ми се ще да ги имах всичките, но дори и малкото, които притежавам пак са си незаменими.

Аh! Тази книга. Тази книга! Освен че се нарежда до Последната империя, тя е и по-запазена от предишната. В пъти по-запазена. Прекрасна е, нямам какво повече да казвам по въпроса.

Макар и самата ми книга малко да пострада при доставянето, корицата й остана непокътната и все така прекрасна. Много харесвам как е построена тя, с това пиано и перлата и ефектите...Да, не мога да коментирам като хората една корица, но е факт, че се нарежда сред една от любимите ми, макар и самата книга да е само сред тези, които харесвам, но не обичам.

Когато видях тази корица, направо се влюбих в нея! Макар и първата българска да не ми харесва, тази е уникална! Смятам да я пазя точно толкова, колкото пазех и Фенка, понеже и самата книга е също толкова страхотна дотук, колкото и корицата, даже повече. Надявам се и следващата да я направят по този начин, така хубава.

Последна, за този пост, но не на последно място, се нарежда Оникс. По принцип харесвам всички корици на поредицата Лукс, но тази ми е най-любимата. Просто самата обстановка и позата на моделите...уникална е. 

Това бяха кориците в първата част. След известно време ще пусна и следващата част.

Любов по време на глобално затопляне - Франческа Лия Блок

Реших и аз да си поиграя да направя подобна снимка,
понеже много ми харесват страниците на главите.

 Когато си купих тази книга, очаквах предимно любов и със сигурност не очаквах циклопи, гиганти и какъвто и да било фентъзи елемент. В крайна сметка, бях приятно изненадана от това колко ми хареса тя, защото е много интересна и бързо се чете.

  Франческа Лия Блок пише улавящо, интересно и леко. Може би някои биха се запитали, как книга за краят на света и оцеляването на група тинейджъри може да е лека, но е факт. Такава е. Особено след като съм чела в пъти по-тежки книги, свързани с оцеляване. 

  Главите са кратки, което прави прочитането на книгата по-бързо, поне при мен, а като заклет почитател на късите глави, това наистина много ми хареса.

  Писателката е изградила интересен алтернативен свят, в който след събитието, наречено Земетръс, не е останала почти жива душа на планетата, освен няколко избрани, които са придобили Необясними за тях способности. Харесва ми как авторката си служи с думите и прави препратки към Омировата Одисея и в отделните случаи споменава интересни научни факти, които се предполага, че и аз трябва да знам.

   Прологът е това, което може да хване читателят най-напред (като изключим прекрасната корица и първите две страници в нея, както и пеперудите), но това, което може да те задържи в книгата е постепенното действие. Ако в началото човек остане с впечатлението, че Пен е силна и смела героиня, то нататък в книгата ще открие, че всъщност тя работи много по това, което я виждаме, че е в началото. Което всъщност не  е  пролог, аз така го кръстих. То е просто една извадка от самата книга. Пен не се променя сама, но започва пътешествието си така, след като непознат мъж, твърдящ, че познава родителите й й помага да се измъкне от къщата си, когато крадци нахлуват в нея.

  В течение на книгата авторката не забравя да споменава подробностите около оскъдните количества храна и вода и самотното пътуване на Пен, докато не стига до хотел "Лотос", водена от една оранжева пеперуда, която започва да вижда навсякъде. Тя я приема като знак и остава известно време в хотела, където среща Хекс и оттам нататък, тя вече не е сама. Постепенно, по същия начин и с напътствията на оранжевите пеперуди, Пен среща следващите си приятели- Ез и Аш, които спасява от участта им и в резултат се сдобива с новите си приятели. Харесва ми как е показана борбата им за живот и как се опитват да разберат това, което се е случило с тях, разказвайки си истории и чрез спомените си, докато пътуват в търсене на семейството на Пен или това, което е останало от него.

  По-голямата част от действието се състои в пътешествието на четиримата приятели, които срещат различни препятствия всеки път и дори любовта помежду си, докато не се натъкват на крайната си цел и проблемът с общият им враг. 

  В Любов по време на глобално затопляне нямаше някакво огромно напрежение, поне не и за мен, но ми беше много интересно. Харесва ми звученето на главната героиня и начина, по който всяко действие е описано. Нямаше точно мистерия, но имаше изненадващи обрати и доста зловещи сцени на места, но това се подразбира, понеже времето, в което се намират е след Земетръсът и е настъпил краят на света, все пак.

  Като казвам, че книгата е лека, наистина го имам предвид. Тя доставя у читателя от всичко по малко- екшън, любов, оцеляване, загадки и неочаквани обрати, които са поднесени по хубав и лек начин, който поддържа интересът през цялото време. 

Тъмна дарба - Александра Бракен

 Тъмна дарба се превърна в една от любимите ми книги в мига, в който отворих на прологът, но в продължение на историята на Руби, тя се затвърди като една от тези, които се нареждат на върха.

  Харесвам всичко в тази книга! Александра Бракен пише по вълнуващ и невероятно улавящ начин, който те хваща и задържа до последната страница. Вмъквайки няколко въвеждащи глави, тя помага на читателя да бъде уловен в събитията на книгата и да ги разбира, а заедно с това е вмъкнала множество мистериозни нишки, които малко по малко разплита по невероятно въздействащ начин. 

  Харесва ми как е подреден сюжетът, събитията в книгата, защото те ни позволяват да проследим по-лесно промяната у героите и самата обстановка.

  Ставаме свидетели на:

1. В течение на историята, героите от непознати, стават много добри приятели и чрез начинът, по който пише авторката, това става все по-ясно с всяка следваща глава. Те се учат да работят заедно, да си имат доверие и каквото и да става, да си помагат един на друг.

2. Едно от нещата, които най-много ми харесват в разгара на книга е промяната отношението на Руби към дарбата й. Първоначално виждаме как тя се бои от нея, но постепенно, Руби започва да проявява желанието да се научи да я владее, не само за да не наранява хората, които обича, но и за да може да ги защитава. 

3. През цялото време наблюдаваме една постепенна промяна у характерът на Руби, която става от плаха, в много по-силна и уверена героиня, чиято роля с всяка следваща глава става все по-голяма и по-голяма. Част от причината за значителното й подобрение се крие в непрекъснатата подкрепа на приятелите й, които, макар и с трудности, остават неотлъчно до нея.

  Това са нещата, които най-много ми се набиха на очи, макар да има и други, разбира се. Наистина изключително много ми хареса това, което прочетох в последните дни, напрежението, на което бях непрекъснато подложена, особено в последните няколко глави, дори успях да настръхна на места, а малките моменти на романтика просто правеха книгата още по-хубава, отколкото вече беше.
  В Тъмна дарба са ни показани и много повече неща от израстването на Руби в по-силна героиня. Тук постоянно е описана борбата на живот на децата с пси-способности и трудностите, през които трябва да преминат като предателството е неотлъчна част от техният живот. Наистина една от главните теми тук е трудното им оцеляване и двойната игра на някои хора, с които се сблъскват, което поставя на изпитание способността на главните ни герои да останат заедно и живи.

  Тази книга е една от най-въздействащите, които съм чела в последно време, а за самият край, просто нямам думи. Той е този, който ми повлия най-много и именно той ме кара да тръпна в очакване на следващата с огромно нетърпение. От доста време книга не ми е харесвала толкова много.

  Тъмна дарба наистина ще те грабне от първите страници и ще те вплете в своя сюжет, докато накрая не те остави взиращ се в последните редове, чудейки си как по-скоро да прочетеш следващата книга.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

The Harry Potter Spells Book Tag

Благодаря на Илияна за тага!

1. Акцио - предстояща книга, която нямаш търпение да си вземеш

И аз смятах да кажа Стъкленият меч, но тъй като вече ми е поръчана, смятам да кажа - Calamity, която е третата и последна книга на поредицата Възмездителите на Брандън Сандърсън.

2. Алохомора - книга, "отваряща" началото на поредица.

Ако има книга, която ме е хванала от самото начало до края и ме е накарала страшно бързо да прочета една цяла поредица, то това е Академия за вампири. След първата книга, не можех да се спра да чета.

3. Експекто Патронум - книга, свързана с хубави спомени от детството ти.

В детството си не четях много, но за сметка на това майка ми ми четеше, което може би е равно на аудиокнига- Лукчо, помня, че много я харесвах.

4. Приори Инкантато - последната книга, която прочете.

Град от стъкло  - РЕВЮ

5. Обливиате - книга, която би искал никога да не беше чел.

50 нюанса сиво - Е. Л. Джеймс - оставям този отговор, защото важи и за мен.

6. Ридикулус - книга, която поражда смях.

Всяка книга на Рик Риърдън, Даринда Джоунс и Лоръл К. Хамилтън- хумор, сарказъм, ирония, самоирония и още много смях по различни причини.

7. Круцио - книга, болезнена за четене.

Не пускай ножа- много трудно избутах тази книга до край, наистина много трудно.

Тагвам: Melly, Йо и Памела

Град от стъкло - Касандра Клеър

"- Аз те обичам и ще те обичам, докато умра, а ако има и живот отвъд смъртта, ще те обичам и тогава."

  Град от стъкло е любимата ми книга от поредицата, защото 1) тук се намират най-важните разкрития за цялата поредица и 2) появява се един от любимите ми персонажи в поредицата- Себастиян.

  Няма да тръгна да се оправдавам как харесвам всички книги в поредицата, но имам една най-любима- всяка от тях ми е любима по свой собствен начин, но ако трябва да избирам само една, то това ще е именно Град от стъкло.

   С невероятният си стил на писане и сложен и оплетен сюжет, Касандра Клеър успя да ме задържи уловена в събитията и историята на тази книга отново, ако не и повече, отколкото преди. Бях под постоянно напрежение, очаквайки развоят на събитията всеки път, когато нещо по-драматично се случеше, а подобни моменти не бяха никак малко. 

      Тук действието се намира в страната на ловците на сенки- Идрис, което само по себе си прави книгата още по-интересна, защото най-сетне читателят има шанс да опознае не само нефилимите, но и техните корени като цяло, някои техни традиции и също така да види свещеният им, обичан град през техните очи. 

  В тази книга Клеъри и останалите успяват да постигнат много неща, включително да разберат и подробностите около нея и Джейс и да накарат ловците на сенки и долноземците почти да се окажат от дълголетните си предразсъдъци, а през това време Валънтайн, заедно със свой помощник, прави все по-смахнати и налудничави неща, с цел "възвръщане предишната слава на ловците на сенките."

  Много ми харесва как всичко е изградено в тази книга и най-вече фактът, че имаме възможност да видим нещата не само от страна на Клеъри и Джейс, но и от тази на Саймън, Алек и дори Люк, защото това дава много по-голям шанс да се разбере това, което се случва.

Касандра Клеър има навикът да сменя гледната точка в най-интересният момент, което държи читателя на нокти през цялото време, защото тъкмо е чел нещо интересно и бърза да приключи с настоящата част на главата, когато се оказва, че отново има нещо ужасно интересно и спряно на точно този момент.

"- "Нормалното" не е чак толкова страхотно."

   Наистина обожавам всичко в тази книга и както казах, една от причините да ми е любима е Себастиян.

  Той е един от персонажите, които са изградени невероятно, защото показва множество свои страни в тази книга, а после и постепенно в следващите. Тук той е показан като мил, забавен и надежден ловец на сенки, който има почти същите познания като Джейс и е бърз колкото него, ако не и повече (а Джейс се движи невероятно бързо). Наистина образът му е много добре изграден, а когато по-късно в книгата се научава истината за него, стават ясни много други неща, включително и моменталният интерес на Клеъри към него.

  Тук е отдадена и по-голяма роля на Саймън, който го виждаме как израства като герой и даже има ключови роли. Харесва ми развитието му, защото изглежда сякаш новата му същност му дава по-голяма увереност и смелост.

  Виждаме и значителна и постепенна промяна у Клеъри, макар и не чак толкова, колкото при Саймън, но това се дължи предимно на това, че тя е с кръв на ловец на сенки, те са си родени смели. Това, което се променя е, че става по-решителна и по-уверена в способностите си и това ми харесва.

  Град от стъкло е една наистина страхотна книга, която може да разтърси читателят си със своите пълни с екшън събития и най-накрая разкритите си мистерии. 

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Котката на Далай Лама - Дейвид Мики

  Ако обичате котки и ако някога сте се чудили какво минава през главата на една домашна котка, било то и тази на признат будистки монах, то тази книга е за вас. Пълна с хумор и интересни моменти, Котката на Далай Лама е едно интересно и различно четиво, което се минава бързо и леко, като заедно с това поднася уроци за ежедневният живот.

    Запозната съм наистина бегло с Будизмът, но това, което знам за него е достатъчно, за да го харесвам като религия. Фактът че няма бог е една от главните причини да ми е интересно да научавам повечко за него под формата на подобни леки и интересни четива, написани сякаш с невинна, но всъщност много по-дълбока цел.

   От начало като видях книгата се зачудих- разказва се от името на котката на будистки монах? 

   Не мога да отрека, че веднага интересът ми беше привлечен, още повече след като прочетох прологът. В хода на книгата, котката дава духовни уроци, които не са задължително сложни, въз основа на проблемите на звездите, които наблюдава, когато посещават Негово Светейшество. Тези уроци са поднесени леко, с доза хумор и лесно се асимилира прочетеното. По много интересни и различни начини, тази странно умна и осъзната котка, изкарва житейски уроци от най-обикновени ежедневни неща.

  Тези наблюдения на "посветените" и "не толкова просветените" се изразяват като нейното осветяване на котешката й гледна точка за света, която е наистина доста интересна.

  След прочитането на тази книга, останах за момент загледана в красивата корица, чудейки се как може една котка да е толкова мъдра и да промени до голяма степен светогледът ми за някои неща. Може би все пак будизмът играе една голяма роля тук, но не е нужно да си запознат с него, за да я четеш. Книгата сама ще те отведе в неговите води, така да се изразя.

  Писането на авторът е доста леко, свободно, пълно с хумор и интересни анекдоти, които направиха прочитането на тази книга доста лесно и приятно за мен.

  

Благодаря на Издателство Ибис за предоставената възможност.

February TBR List

Нека да игнорираме факта, че книгите ми още малко и ще паднат.

Изчаках толкова много преди да направя този пост предимно по една причина и те е, че чаках да ми пристигнат книгите, в което време прочетох две от тези, които искам да прочета през месеца.

1. Eighth Grave After Dark

Вече я прочетох, но тъй като не съм писала ревю на останалите 6 преди нея, а само на първата, реших да не й пиша ревю изобщо, защото мога да спойлна здравата.

Исках да видя как ще се развие Чарли тук и какво ще стане, а тя направо ми скри шапката. Не знам дори защо продължавам да се учудвам от силата, която притежава, както и от хумора, с който си служи в 90% от книгата.

2. The Dirt on Ninth Grave

В момента съм на средата на книгата и продължавам да наблюдавам друг вид развитие на Чарли. 

В тази книга тя трябва да премине през доста препятствия преди да се опомни. Буквално.

Нямам търпение да я завърша, защото само тя стои между мен и Реликвите на смъртните, просто осмата книга беше с твърде отворен край.

3. Град от стъкло

4. Град на падналите ангели

Ще говоря общо за тези двете.

Наистина не излъгах като казах, че с всяка следваща книга и прочит сякаш стават по-завладяващи. Обичам Джейс и Клеъри, а Град от стъкло ми е сред едни от най-любимите ми книги в самата поредица, защото тук Клеъри и Джейс разбират много и се появява Себастиян.

5. Котката на Далай Лама

Доста ми е интересно за какво става в тази книга и как така се разказва от името на котка, а при положение че е и толкова тъничка и сладка,, може и да я използвам за между някои по-дебели книги.

6. Младият Шерлок Холмс: Червената пиявица

Много харесах първата книга от поредицата за Младият Шерлок Холмс, а също така тя има и едва ли не сантиментална стойност за мен понеже е сред първите изпратени ми от издателство Ибис и е първата, на която й написах ревю от изпратените ми тогава.

(От 3 до 6 книгите са и предоставени от Издателство Ибис за ревю, за което им благодаря.)

7. Тъмна дарба

Още като я видях на английски исках да я прочета, а резюмето е достатъчно хващащо, за да подпали интересът ми, така че я добавих възможно най-скоро към TBR List-а ми.

8. Последната игра: Поканата

От доста време съм хвърлила око на тази книга, но така и не се решавах да си я взема, но наскоро желанието ми за нея отново се върна, така че смятам да й дам шанс, а след като я разгледах реших със сигурност да я прочета.

(Последните две са ми предоставени от Издателство Егмонт, за което им благодаря.)

Това са книгите, които имам и искам да прочета този месец, според мен може да успея да прочета още някоя, но не се знае. От този понеделник минавам първа смяна до края на срока.

Book Cake Tag

Тъкмо се чудех каква публикация на пусна и вчера видя тагът, за който благодаря на Памела.

Брашно- Книга, която започва малко бавно, но после те грабва?

Помня, че ми беше нужно малко време, за да се пристрастя към книгата, но след това не можех да отделя поглед от нея.

Маргарин- Книга, чието резюме е много завладяващо?

Хм, не съм сигурна, всъщност. Мисля да посоча Steelheart, понеже последното изречение на резюмето, което поне аз прочетох със сигурност беше хващащо.

Яйца- Книга, която мислеше, че ще е кофти, но се оказа доста добра?

До преди няколко месеца дори не исках да чуя за пътуване във времето, сега съм сравнително заинтересована към подобни книги, стига и самото резюме да ме хване.

Захар- Сладникава книга?

Това, вече, е доста труден въпрос, тъй като не искам да повтарям отговорът на Памел с Anna and the French Kiss, за това избирам Завещанието, колкото и дебела, толкова и невероятна е тя.

Глазура - Книга, която покрива всеки елемент, който харесваш - забавни моменти, екшън моменти и др. ?

За малко да дам трета книга на Брандън Сандерсън, но се спрях на време. Ако ще спамя, то нека поне да е с книга, която не съм споменавала от много време. В чест на на Eighth Grave After Dark, казвам Първият гроб отдясно.

Пръчици - Поредица, към която се обръщаш за повдигане на настроението, когато имаш нужда от това?
Честно казано, не е като да препрочитам книги особено, но напоследък започнах да го правя. И все пак, ако има едно нещо, което няма да ми омръзна да чета, то това е трилогията Хекс Хол и Реликвите на смъртните.

Черешката на тортата - Любимата ти книга от тази година до този момент?

Любимата ми книга до този момент за годината, която е едва в началото си, трябва да бъде Reawakened. Това да се срещна отново с писането на Колийн Хоук е нещо невероятно! Особено след като толкова харесвам книгите й.

Тагвам: Yulia K., Melly & Йо

Град от пепел - Касандра Клеър

 Завладяващо продължение на книга, която вече е превзела хиляди сърца на читатели.

  За пореден път се оказа, че помня най-основното, колкото да знам какво се е случило в книгата, но не и със същинските подробности. Това много ме зарадва, понеже почти не знаех какво ще се случи в Град от пепел и бях в постоянно напрежение, очаквайки следващото събитие.

  Касандра Клеър не е от авторите, на които можеш да наблюдаваш развитие във всяка следваща книга и според мен, втората е на същото ниво като първата, с това изключение, че тук е заложена много повече мистериозност, отколкото в първата. Това се дължи на фактът, че малко по малко авторката започва да задава въпроси чрез героите си, чийто отговор ние като читатели да се потрудим и да открием или поне да предполагаме. 

  Това, което ми харесва в тази книга е, че е показана повече от една гледна точка. Ако преди се е разказвало предимно от страна на Клеъри, сега все по-често се вижда и тази на Джейс, Мая и дори Саймън. Това ни позволява да погледнем историята от повече от един ъгъл и така могат да ни се обяснят много неща, както и да се увеличи мистерията, която се завързва тук.

 Една хубава страна на това да видим и гледната точка на Джейс е, че това ни позволява да се вмъкнем в неговата така заплетена и объркана личност и да разгадаем, поне малко, сложният му характер. В Град от пепел виждаме Джейс не такъв, какъвто го вижда Клеъри или дори Саймън, а такъв, какъвто е самият той- безстрашен и самоуверен отвън и уязвим и дяволски объркан отвътре. Личната му драма също не му помага да се справи с обстановката особено, но се опитва и то много. 

  Отношенията му с Клеъри са сложни и противоречиви. В техният случай, това е напълно обяснимо. Харесва ми фактът, че въпреки обстоятелствата, те продължават да се държат заедно и макар доста да се карат в тази книга, те продължават да се опознават и малко по малко да свикнат с това, което мислят за истината за себе си.

  Като изключим отношенията между Клеъри и Джейс, се случиха много повече ключови неща, включващи пътешествие до кралството на феите и повторно участие на Рафаел тук като неговата роля, макар и кратка, е ключова.
  Препятствията, през които героите трябва да преминат в началото и средата на книгата са нищо пред това, което се изправя пред тях в лицето на Валънтайн и неговите страховити кроежи.
  В Гард от пепел има голяма доза действие, примесено с щипка напрежение и доста по-мистериозна обстановка от преди. Тук Джейс и Клеъри не се сблъскват само с трудностите около сложната си връзка, а и с въпроса какви са всъщност.
  Това е едно страхотно продължение на тази прекрасна поредица, което, също като първата книга, ме грабна от първата страница и ме държа до самия край.

January Quotes

  Миналата година реших да си направя за тази тетрадка с цитати, в която всеки ден ще записвам по един цитат от книгата, която чета или просто някой, който много ми е харесал. Постепенно, обаче, осъзнах, че забравям да вписвам доста дни, защото всъщност нямам време, за това най-често има цитати от случайно извадени книги от рафтовете ми.

 "I am, you see, a woman plagued by gods."

- Oree, The Broken Kingdoms by N.K. Jemisin.

 "И така сътворил още проблеми. Искам да кажа- богове."

- Гръцките богове на Пърси Джаксън, Рик Риърдън

"Life before Death.

Strength before Weakness.

Journey before Destination."

- Brandon Sanderson (BS), The Way of Kings (TWOK), The Knight Radiants

"Never let anyone else have the responsibility for your destiny, that's on you. In fiction, in fact, even Star Wars."

- Laurell K. Hamilton on twitter

"- Ти си Идлин Шрийв. Следващият владетел на страната и първото момиче, което ще управлява само. Никой- казах аз- не е по-могъщ от теб."

- Наследницата, Кийра Кас

 "Storm Father!"

  "No, I'm Wit. But I understand how easy a mistake that is to make."

- Wit, TWOK, BS

"Pride is often mistaken for faultlessness."

- Jasnah Kholin, TWOK, BS

"Sometimes I crave pickles. Other times I crave the blood of my enemies. Weird."

- Charley Davidson

"A friend will help you if someone knocks you down. 

A best friend will pick up a bat and say,

"Stay down. I got this.""

-True fact

"You don't look dead."

"I am not dead," he declared, then added, "at the moment."

- Lily & Amon, Reawakened, Colleen Houck

"Eternity is a long time to exist without something to remember."

- Colleen Houck, Reawakened

"You are not a weak man, Dalinar," Navani said.

"I am. But weakness can imitate strength if bound properly, just as cowardice can imitate heroism if given nowhere to flee."

- Navani & Dalinar Kholin, TWOK, BS

"What do you think Sadeas wants this time?" Dalinar said quietly to Adolin.

"Our blood. Preferably warm, perhaps sweetened with a shot of tallew brandy."

- Adolin & Dalinar Kholin, TWOK, BS

"Добро утро! Ще умреш!"

- Заглавие на първа глава на Мечът на лятото, Рик Риърдън (РР)

"Да, знам. Вие искате да четете как умирам в агония,(...)"

- Магнус Чейс, Мечът на лятотот, РР

"- Къде е мечът ти, Магнус?- погледна ме Гунила.

- За последно, като проверих, се къпеше в един бокал- махнах към съсипания край на коридора."

- Магнус Чейс, Мечът на лятото, РР

"They are all the same, Syl. The more noble they look, the more corrupt they are inside. It's all an act."

- Kaladin to Syl, TWOK, BS

"He'd been burnt too often to trust the flame."

- TWOK, BS

"Sometimes the simple answers are the right ones, Father!"

- Adolin to Dainar, TWOK, BS

"Loyalty is the first lesson of a soldier's life," Dalinar said. "I would have been worried if these men hadn't yet mastered it."

- Dalinar, TWOK, BS

"Един до всички и всички до един."

-ККК, Това го каза една моя съученичка и приятелка, докато вървяхме зад едни трима души, които заемаха цялото пространство в коридора и не можехме да ги заобиколим, докато не излязоха от сградата. Стана ми много забавно и си го записах.

"Алек: Какво е това?

Джейс: Това е момиче. Предполагам, че си виждал момичета и преди, Алек. Сестра ти, Изабел, например."

- Реливките на смъртните, Град от кости, Касандра Клеър (КК)

"Имаш дарбата да виждаш красивото и ужасното в най-обикновените неща."

- Люк към Клеъри, Град от Кости, КК

"- Мислех, че изучавате само предмети като "Въведение в клането" и "Обезглавяване за начинаещи.""

- Клеъри към Джейс, Град от Кости, КК

"...но знам, че Гея и Уран наистина имали деца.

    За огромно мое съжаление."

  - Гръцките богове на Пърси Джаксън, РР

"- На вашите услуги, господарю...?

(...)

 - Можеш да ме наричаш Валънтайн."

- Град от пепел, КК, самото звучене на тези две изречение много ми харесва и всеки чел поредицата най-вероятно би разбрал защо...

"- Време е да се прибираш- каза Локи,- помни какво ти казах. О, и приятни целувки с козата."

- Локи към Магнус, Мечът на лятото, РР

"- Така ако паднем, ще паднем всички- обади се Сам.

 - Навит съм- казах и се опитах да сподавя тревожността си,- обичам да умирам с приятели."

- Сам & Магнус, Мечът на лятото, РР

"- Прилича на белег от ухапано- рече Джейс.- Всъщност, какво си правил цяла нощ навън?

 - Нищо.- Алек се изчерви като домат и все още с ръка на шията си, тръгна по коридора. Джейс го последва.- Излязох да се поразходя в парка. Опитвах се да прочистя главата си.

 - И налетя на вампир?

 -Какво? Не! Паднах.

 -На шията си?"

- Алек и Джейс, Град от пепел, КК

"- Струва ми се, че използваш стената, за да се подпираш на нея. По моите представи това не е "стоене прав."

- Това е стоене под наклон- отвърна Джейс.- Стоенето под наклон е на една крачка от стоенето прав."

- Джейс и Алек, Град от пепел, КК

Това са цитатите, които си записах за януари. Аз лично си ги харесвам и ми беше много забавно докато си ги записвах, понеже си спомнях моментите от книгите, от които съм ги взела, понеже се вижда, че не всички са от нови книги.