вторник, 13 септември 2016 г.

Всичко, всичко - Никола Юн

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата по-рано!

  Ще започна по малко по-различен начин от обикновено- с едно признание. Нямах намерения да чета тази книга, но се радвам, че го направих. 
  Всичко, всичко беше изненадата, която ме събуди в 9:30 сутринта, но до която не се докоснах по-рано от 6:30 вечерта, понеже беше далеч от мен. Това е книгата, която ме измъкна от лекия ми читателски застой и ме накара да се усмихвам глуповато насреща й.
   Никола Юн пише увлекателно, леко и необичайно, което много ми хареса. Бързо бях уловена в книгата, благодарение на стила на писане и бях задържана до края. Главите са различна дължина, има много, които дори нямат цяла страница и такива, които не надвишават шест, която толкова много ме радваше, защото ако все още има някой, който не знае- ОБОЖАВАМ късите глави, които се четат с такава лекота като тези и книгата като цяло.
  Всичко, всичко е едно леко и приятно четиво, което се чете изключително бързо и е много красиво отвътре. Това, което ме изненада много приятно в нея е, че има разни картинки вътре, които са много сладки, също като самата история.
  Маделин Уитиър е напълно щастлива с ограничения си живот с цел защита, поради рядкото си заболяване. Тя е свикнала на това си ежедневие, но когато новите й съседи се нанасят в къщата отсреща, тя разбира, че не познава всичко от живота. Отгледана е по изолиран начин, срещайки само двама-трима души на живо- майка си, медицинската си сестра и любимия си учител, защото всеки досег с външния свят е пагубен- тя е алергична към абсолютно всичко.
 Срещата й с Оливър дава начало на много нови усещания за нея, които иска да изпита до едно с него. Това я прави непокорна, бунтарка- истинска тинейджърка, защото за пръв път знае какво е да си влюбен и да искаш да се докоснеш до живота на обикновения тинейджър. 
 Мади е силна героиня, която много харесвам, защото има смелостта да се покаже навън, когато Оли се нуждае най-много от нея, тя рискува всичко за това, което желае и е готова да се жертва, за да прекара няколко дни с любимия си човек. Тя е една прекрасна героиня, която изключително много ме радваше със своите списъци, наблюдения и бележки в книгите. Те е едно момиче, което е запазило детското в себе си и едновременно с това се е развило. Беше ми изключително приятно да чета за нея, макар и понякога действията й да граничеха с глупост, но все пак ми харесваше тази липса на страх от опасността, която следваше неотлъчно действията й.
  Това, което много харесах в Оли е как винаги се притесняваше за нея, защото си личи колко го е грижа за Мади. Той постоянно се интересуваше от състоянието й и внимаваше, може би даже се притесняваше дори повече от нея самата. 
  Харесах много миговете им заедно, защото двамата си отиват толкова много. Моментите помежду им бяха описани по много сладък начин.
   Моята любима героиня, обаче, е Карла- медицинската сестра на Маделин. Тя й беше повече родител, отколкото родната й майка. Тя беше жената, която й помогна да се сближи с Оливър и която наливаше разум в главата й. Двете имат най-добре изградената връзка в цялата книга. От начина на писане и от самия глас на героинята си личи колко са близки двете, но предполагам, че нямаш друг избор, освен да се сближиш с човека, с когото прекарвате толкова много време сами в една къща. 
  Карла е една страхотна жена, която е очевидно и че е страхотна майка. Тя се отнасяше към Мади като към приятелка или своя собствена дъщеря. Хареса ми начина, по който й говореше и по който показваше колко я е грижа за нея, тя е една страхотна героиня и много важна част от книгата, защото ако я нямаше, едва ли връзката на Мади и Оли щеше да се развие изобщо.
   Всичко, всичко е една история, която не вярвах, че ще ме спечели така лесно, както успя. Тя е лека, интересна и много сладка, според мен. Хвана ме в клопката си от самото начало и не ме пусна до края. Единственото, за което можех да мисля е как искам да я завърша по-бързо, защото ми харесва прекалено много. 
  Това е едно леко и да, предвидимо четиво, което ме изненада много приятно и ме изпълни с хубави емоции, каращи ме да се усмихвам глуповато на книгата или да се натъжавам от развитието на действията. Малко са книгите, които могат да ми въздействат емоционално, особено от този жанр и затова тази ми хареса толкова много. Истината е, че не исках да свършва, исках поне още сто страници Оли и Мади, защото краят е от този тип, който сякаш остава незавършен, а реално е точно обратното. 
  И все пак се насладих изцяло на книгата и мога да кажа, че противно на очакванията ми, си заслужава напълно, особено ако си падате по леки и сладки книжки за една бърза, но силна любов и болест, която може би все пак няма да възпрепятства щастливия край.

1 коментар:

  1. Отдавна следя резюмета за тази книга и все не се наканвам да я прочета. Но след Вашето резюме вече дойде и нейният ред, благодаря !

    ОтговорИзтриване