Напоследък съм скарана с писането на ревюта или на каквото и да било, затова и ще напиша няколко причини да прочетете Legion на Брандън Сандерсън. (Освен това, скоро трябва да намеря сили да напиша и ревю на Даркмут.)
1. Брандън Сандерсън
Този човек е гений в писането на книги, но може би го казвам, защото ми е любимият писател на всички времена.
Стилът му в тази книга е лек и бърз за четене, защото разказва от първо лице, а героят му Стивън е почти толкова забавна личност, колкото Дейвид Чарлстън от Възмездителите.
2. Свят и герои
Ами то не е толкова по-различен свят от нашия, с изключение на това, че Стивън има някакво размножаване на личността, чрез което може да си представи различни аспекти на същността си, които да му помагат. Малко е оплетено, за да започна да обяснявам, но Стивън е страхотен, както и неговите аспекти. Заедно те разрешават разни случаи, все пак са частни детективи или нещо от сорта и са много добре представени, но какво да очакваш от БС.
Освен това има някаква мистерия около тях, която се върти и се чудя дали в последната и трета книга Брандън Сандерсън ще обясни защо Стивън умее това. Аз вече си имам лека теория, която беше намекната във втората книга- Legion: Skin Deep, но не мога да съм сигурна.
3. Сюжет
Книгите са така наречените novellas и са доста кратки, но за сметка на това са страхотни.
Случаите често за заплетени и има много повече по тях, отколкото се вижда на пръв поглед. Разбира се, с всички книги от криминалният жанр е така, но това просто е любимият ми писател и ме впечатлява с най-дребното нещо.
Обаче, много ми харесва как се развит сюжета, как се прави. В първата книга, например, имаше доста мистерии и научни увъртания и плетеници, много екшън и смърт, тук имаше повече спекулации и разследване и по-малко екшън и никаква смърт. Те просто трябваше да открият един труп.
4. Мистерията
Вече споменах, че има много неизвестни в тези книги, които искам да разбера и това ме кара да чета и да чета, защото имам много теории за всичко и искам да видя какво е имал предвид писателя и съм нетърпелива за третата книга, която е запланувана за след поне една година.
Не знам дали се справих добре като за едно бавно завръщане към положителните ревюта, но се надявам поне да съм задържала вниманието. Книгите не са преведени, но на английски не е използвана някаква трудна лексика, затова и се четат толкова бързо, леко и лесно. На мен много ми харесват и очаквам последната с голямо нетърпение. Надявам се някой все пак да появи интерес.
Освен това се надявам и да успея да напиша ревю на Даркмут за неделя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар